1

МАНДАТЪТ НА СЪТВОРЕНИЕТО И ВЕЛИКОТО ПОРЪЧЕНИЕ

И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Нашата прилика; и нека владеят над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя, и над всяко влечуго по земята. И Бог сътвори човека по Своя образ; по Божия образ го сътвори; мъжки и женски пол ги сътвори. И Бог ги благослови. И каза им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята, и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици, и над всяко живо същество по земята (Бит. 1:26-28).

Християнската вяра е загрижена за материалния свят, тук и сега. Християнският интерес към материалния свят тук и сега се засвидетелства в това, че: (1) Бог сътвори земята и човешкото тяло като материални обекти и всички са “много добри”.[1] (2) Христос дойде в плът, за да изкупи човека.[2] (3) Неговото Слово ни води как да живеем в настоящия, материалния свят.[3] (4) Бог има намерение да ни остави на земята за нашия живот в тялото ни и не ни премахва веднага след като се спасяваме чрез Неговата благодат.[4] Както е очевидно от тези четири наблюдения, ние имаме отговорност към това, което е тук и сега. Точно толкова очевидно е, че тази отговорност е неизбежно в светлината на споменатите духовни реалности: Бог, изкупление, откровение и провидение.

При смъртта всички хора влизат в духовния свят, вечното обиталище (или небето, или ада).[5] Но преди нашето пристигане във вечността всички хора живеят пред Бога в материалния свят,[6] който Той е създал за Своя собствена слава като място за обиталище на човека.[7] Великото поръчение неизбежно говори и за настоящето състояние (като ни дава нашето задължение в материалния свят), и за вечното състояние (като ни показва средството за нашето влизане в небесата). С други думи, то коментира въпросите, засягащи и тялото, и душата.

И двата основополагащи камъка на изследването ни за Великото поръчение се намират в Битие. Всъщност основите на цялата действителност, откровение и изкупление са положени в книгата Битие, което определя първостепенното значение на тази книга в християнската вяра. Самото заглавие “Битие” (на английски, Genesis) е извлечено от гръцкия превод[8] на Битие 2:4а: “Това е книгата за произхода [гръцки: geneseos] на небето и земята.”[9] Думата geneseos означава “произход, източник”.[10] И в началните глави на Битие (гл. 1-3) намираме основните елементи на тези основополагащи истини.

Обяснение на мандата

Мандатът на сътворението беше даден на човечеството на шестия ден от седмицата на сътворението.[11] Следователно мандатът изпълнява важно предназначение при разграничаването на човека от животинското, растителното и клетъчното царство: само човекът е сътворен по “Божия образ” (Бит. 1:26; 9:6), малко по-долу от ангелите (Пс. 8:5). Една важна функция на този образ е да упражнява господство над земята и под Бога. Както се засвидетелства в Битие 1:26, подтикът за господство (“нека владеят”) е ключова част от Божия образ (“Да направим човека по Нашия образ”) в човека.

Така, човек има изконен импулс да господства като резултат на това, че е създаден по Божия образ, и основополагаща отговорност да прави това като резултат от заповедта в мандата на сътворението. Отличителната задача на човека в Божия свят съобразно Божия план е да развие общество.[12] Обществото може да се определи като сборно натрупване на нормативни трудове на човека в съвкупността на времето.[13] Адам трябваше да “култивира” света (Бит. 1:26-28), започвайки от Едем (Бит. 2:15).

Интересно е, че ранният паднал човек е подтикван към обществени подвизи много над очакванията на хуманистичните антрополози и социолози. Виждаме резултата и значението на мандата на сътворението много рано в историята на действията на Адамовото потомство в изграждането на общество. В Библията човекът е виждан да действа като господстващо творение, завладяващо земята и развиващо култура, дори въпреки навлизането на греха. Човекът бързо развива различни страни от обществената култура: отглеждане на добитък, създаване на музика, изработка на сечива от метал, и т.н. (Бит. 4:20-22). Понеже човекът е социално творение (Битие 2:8), неговото изграждане на общество включва и областта на политическо управление; това се вижда в наредбата от Бога за държавната власт (Римл. 13:1-2). Още в първите мигове след сътворението на човека не само му беше заповядано да развива цялото Божие творение, но той действително започна да го прави. Обществото не e случаен елемент встрани от историческия ред. Нито трябва да бъде такъв за християнската дейност.

Важно е да осъзнаем, че общественият мандат не беше оттеглен с навлизането на греха в света. Мандатът се появява на няколко места в Писанието след Падението: Битие 9:1; Псалм 8; Евреи 2:6-8. Но новият фактор – грехът – направи необходима божествената намеса и допълването на първоначалния мандат с нов фактор – на изкуплението.

Веднага след грехопадението на Адам Бог установява завет на благодат, който осигурява човешкото изкупление. Битие 3:15 обещава идването на изкупител (“потомството на жената”), който ще унищожи Сатана (“потомството на змията”). Този стих често е наричан “протоевангелие”, или “първото обещание на благовестието”. Благовестието на Божията спасителна благодат започна именно в този момент от историята.[14]

И завършекът на това протоизкупително обещание е Великото поръчение.

Сравняване на мандатите

Има евангелски християни, които разграничават мандата на сътворението (или обществения мандат) от Великото поръчение,[15] което е било наречено “Мандат на новото творение” (или “Благовестителски мандат”). Тази грешка е злополучна – тя ограничава величието на Великото поръчение, а оттам – и правилното ангажиране на християнското призвание в света. Но двата мандата са тясно свързани. Няколко съображения доказват това:

И двата мандата са дадени в стратегически времена

Мандатът на сътворението се появява като “надигане на тържествуваща песен” при приключването на Божията творческа дейност.[16] По това време сътворението е току-що завършило и е обявено за “много добро” (Бит. 1:31-2:2). Битие заявява: “Бог завърши Своето дело.”[17] Гръцката дума за “завърши” тук е suntetelesen, основана на корена teleo. Дадено е радостно изявление при завършването на Божието дело.

Мандатът на новото творение също се появява в кулминационна точка от божествената работа. Той беше даден при завършването на Христовото дело за изкуплението на човека, недълго след като той обяви: “Свърши се” (Йоан 19:30).[18] Неговото твърдение на гръцки е tetelestai, на основата на същия корен teleo, намиращ се в заявлението в Битие 2:2.

От делото на Христос започва “ново създание”; има няколко стиха, които говорят за спасението като за ново творение.[19] Старото творение включва материалния свят, в който ние живеем; новото творение включва духовния свят, който управлява живота ни на спасени създания. Следователно старото творение и новото творение са взаимно свързани. И така, мандатът на сътворението и мандатът на новото творение също се допълват.

И двата мандата са дело на една и съща власт

Върховната власт на триединния Бог стои конкретно в основата на мандатите и на сътворението, и на новото творение. Мандатът на сътворението беше даден пряко от устата на Бога, Който току-що беше създал цялата действителност чрез Своето изговорено Слово (Бит. 1:26-31). Този Бог каза: “Да направим човека по Нашия образ” (Бит. 1:26), показвайки тук своето триединно естество.

Дейността на по-късния мандат на новото творение трябва да бъде изпълнявана “в името на Отца, и Сина и Святия Дух”, триединния Бог (Мат. 28:19). Той също беше произнесен от самата уста на Бога: Бог Син, Който има “цялата власт на небето и на земята” (Мат. 28:18), и чрез Когото беше създадена вселената.[20]

И двата мандата са дадени на заветни глави

Мандатът на сътворението първоначално беше под заветното ръководство на Адам. Под “заветно” се има предвид, че Адам действуваше не само от свое име, но и от наше. Когато беше изкушен в Едемската градина (Бит. 2:16-17) и падна (Бит. 3:6), той направи това и вместо нас, като наша заветна глава (Римл. 5:14). Всички ние се раждаме грешници[21] на основа на тази заветна връзка с Адам. Ние не придобиваме нашето греховно състояние; ние се раждаме в него.

Мандатът на новото творение е под продължаващото ръководство на последния Адам – Христос.[22] Когато Христос живя според Божия закон през всички Свои изпитания (Евр. 4:15) и умря под този закон (Гал. 4:4), той направи това от наше име, като наша заветна глава (Римл. 5:14). Всички християни са новородени[23] въз основа на тази заветна ръководна връзка с Христос. Ние не придобиваме нашето праведно състояние; ние се раждаме в него.

И двата мандата включват една и съща задача

Мандатите на сътворението и на новото творение са предназначени за покоряването на земята за Божията слава. Мандатът на сътворението трябваше да започне от Едем (Бит. 2:15) и постепенно да обхване цялата земя (Бит. 1:26-28). Той беше потвърден отново след потопа (Бит. 9:1-7).

Мандатът на новото творение, който допълва, обхваща и възстановява етично човека за праведната задача на мандата на сътворението, трябваше да започне в Ерусалим (Лука 24:47) и постепенно да обхване света (Мат. 28:19). Както ще покажем в следващите глави, във Великото поръчение е изложено божественото задължение на истинската, сътворена същност на човека. То цели спасението на света, довеждането на сътворения ред в покорство на Божието управление. Това трябва да бъде изпълнено с активното, осветено посредничество на изкупения човек, който е бил обновен в Божия образ.[24]

И двата мандата първоначално бяха дадени на малки групи

Мандатът на сътворението първоначално беше даден на Адам и Ева (Бит. 1:27), и след това обновен с Ной и неговите синове (Бит. 9:1). Мандатът на новото творение беше даден на Христовите ученици (Мат. 28:16) за всички времена (Мат. 28:20).

От Новия Завет е ясно, че малцината ученици, макар първоначално да бяха изплашени от съпротивата на съгражданите си към Христос, накрая преодоляха своето страхливо колебание. След като станаха свидетели на възкресението на Христос, те се убедиха в Божията сила. Те приеха заповедта да “научат всичките народи” на основа на “всяка власт на небето и на земята”. Те приеха задължението да проповядват благовестието на “всяко създание” (Марк 16:15).

И двата мандата изискват едно и също упълномощаване

Както показах по-горе, мандатът на сътворението установява тясна връзка между тълкувателното откровение за сътворяването на човека по Божия образ (Бит. 1:26а, 27) и заповедта човекът да владее над сътворения ред (Бит. 1:26б, 28). Човек живее според творческата цел на Бога, когато упражнява праведно господство над земята. Бог е вложил в човека стремежа към господство. Навлизането на греха обаче извращава благочестивото господство в желание да “бъде като Бога” (Бит. 3:5).

Мандатът на новото творение осигурява възстановяването на Божия образ в познание, праведност и святост (Еф. 4:24; Кол. 3:10). Чрез силата на новото творение мандатът на сътворението е подкрепен от възстановителната дейност на Бога.

Заключение

Главната опора на Великото поръчение стои върху здравата основа на Писанието и сътворението в Битие. Осъзнаването на отредената от Бога задача на човека в света е съществено за разбирането на величието на Великото поръчение, както ще покажа подробно в изложението на самото Поръчение. Великото поръчение е естествено следствие от мандата на сътворението.

Но вторият основен камък, за който намекнах по-горе, трябва да бъде разгледан сега. Този основополагащ въпрос засяга завета на Бога с човека.

---

[1] Бит. 1:1-31; 2:7.

[2] Откр. 1:3; 9:5; 1 Йоан 4:1-3.

[3] Откр. 12:1-2; Еф. 5:15-17; 2 Тим. 3:16-17.

[4] Йоан 17:15; Йов 14; 2 Кор. 5:9-10.

[5] 2 Кор. 5:8; Фил. 1:23; Лука 16:22-23. За учението за ада, виж: Gary North, Heaven or Hell on Earth: The Sociology of Final Judgement (предстояща).

[6] 2 Лет. 16:9; Пс. 33:13-15; Пр. 15:3; Деян. 17:28; Евр. 4:13. Никое решение на Върховния съд на САЩ, постановяващо “право на неприкосновеност на личния живот”, не може да промени тази истина.

[7] Пс. 24:1. 115:16; Пр. 15:3; Дан. 5:23; Деян. 25:24-31; Откр. 4:11.

[8] Гръцкият превод на Стария Завет се нарича Септуагинт и често е представян съкратено като LXX (римското число за седемдесет). Това е превод от оригиналния еврейски, който е направен през втори век пр. Хр., предполагаемо от седемдесет (в действителност седемдесет и двама) юдейски старейшини. Виж: произведението от втори век пр. Хр. Писмо на Аристей и Августин, Божият град 18:42. Древното еврейско заглавие за Битие е B’reshith, което е първата дума в Бит. 1:1 и се превежда “в началото”.

[9] Думата geneseos се среща често в Битие като заглавие на различни части. Виж: Бит. 5:1; 6:9; 10:1; 11:10; 11:27; 25:12; 25:19; 36:1; 36:9; 37:2.

[10] Коренът на гръцката дума (gen) се намира в много английски думи, като “genes” (гени), “generation” (поколение), “genealogy” (генеалогия), и дори в моето собствено име, “Gentry”, което означава “добре роден човек”. Всички тези думи имат нещо общо с думата “начало”.

[11] Бит. 1:26, 31. Че всеки от шестте дена на сътворението е буквален двадесет и четиричасов ден, а не ден-епоха, както твърдят някои нео-дарвинистки християни, се налага от следното екзегетическо доказателство: (1) “Ден” се определя като “сутрин и вечер” (Бит. 1:5, 8, 13, 19, 23, 31), което конкретно ограничава времевата рамка. (2) Самата дума “ден” е използвана на четвъртия ден, за да определи времеви период, който е управляван от слънцето, което трябва да е обикновен ден (Бит. 1:14). (3) В 119-те случая в книгите на Мойсей, където еврейската дума “ден” (yom) е свързана с числително редно (първи, втори, и пр.), тя никога не означава нищо друго освен един буквален ден. Последователността би изисквала тази структура да действува така в Битие 1 (Бит. 1:5, 8, 13, 19, 23, 31). (4) Изход 20:9-11 поставя човешката работна седмица по модела на Божията оригинална работна седмица, което предполага буквалност на седмицата на сътворението. (5) В Изход 20:11 е използвано множественото число за “дните” на сътворението. В 702 случая на множествено число за “дни” в Стария Завет то никога не означава нещо друго освен буквални дни. (6) Ако Мойсей е имал предвид, че Бог е създал земята за шест епохи, той би могъл да използва по-подходящата еврейска дума olam.

[12] Виж Francis Nigel Lee, Culture: Its Origin, Development, and Goal (Cape May, NJ: Shelton College Press, 1976); Abraham Kuyper, Lectures on Calvinism (Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans, [1898] 1961); Henry R. Van Til, The Calvinistic Concept of Culture (Philadelphia: Presbyterian and Reformed, 1959); Francis Schaeffer, How Should We Than Live?: The Rise and Decline of Western Thought and Culture (Old Tappen, NJ: Fleming H. Revell, 1976).

[13] Първото значение на “култура” в Oxford English Dictionary гласи: “1. Поклонение; благоговейно тачене.” Той насочва вниманието и към думата “култ”, чрез разглеждане на латинската дума cultus (“поклонение”). Идеята за “култура” е тясно свързана с религиозна дейност. The Compact Edition of the Oxford English Dictionary, 2 vols. (Oxford: Oxford University Press, 1971), 1:622.

[14] Римл. 1:1-2; Гал. 3:8; Евр. 4:2 говорят за “благовестието” в Стария завет. Бог винаги е спасявал хората чрез Своята благодат, без дела и на основа на делото на Исус Христос.

[15] Виж например скорошните трудове на Hal Lindsey, The Road to Holocaust (New York: Bantam, 1989), pp. 272ff.; Dave Hunt, Whatever Happened to Heaven? (Eugene, OR: Harvest House, 1988), pp. 2025ff.; и H. Wayne House and Thomas D. Ice, Dominion Theology: Blessing or Curse? (Portland, OR: Multnomah, 1988), pp. 150ff.

[16] C. F. Keil and Franz Delitsch, The Pentateuch in Commentary on the Old Testament (Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans, rep. 1975), 1:64.

[17] Превод на American Standard Version (1901) и Revised Standard Version.

[18] Виж също Йоан 17:4; Евр. 1:3.

[19] 2 Кор. 5:17; Гал. 6:15; Еф. 2:15; 4:24.

[20] Йоан 1:3, 10; 1 Кор. 8:6; Кол. 1:16-17.

[21] Бит. 8:21; Пс. 51:5; 58:3; Йоан 3:6; Еф. 2:1-3.

[22] 1 Кор. 15:45; Мат. 28:18, 20.

[23] Йоан 1:12-13; 3:3; Яков 1:18; 1 Петр. 1:23.

[24] Кол. 3:10; Еф. 4:24.