Величието на Великото поръчение
Съдържание
Предговор
Въведение
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Заключение

   

Величието на Великото поръчение
  Home     Кенет Л. Джентри  

 

10

ДЪРЖАВАТА И ВЕЛИКОТО ПОРЪЧЕНИЕ

И отведе ме чрез Духа на една голяма и висока планина, и показа ми светия град Ерусалим, който слизаше от небето, от Бога... И народите ще ходят по неговата светлина; земните царе ще донасят в него своята слава и почит (Откровение 21:10, 24).

Както в предишните две глави отново се позовавам на предложеното допълнение от 1981 на Асоциацията на Реформистките църкви към нейната декларация на вярата. Параграф 5 от документа гласи:

Като служение на реда, мисията на държавата е да осигури мирна среда, в което евангелизаторският мандат и общественият мандат да бъдат изпълнени. Поради греха на човека, редът и мирът изискват употребата на сила и затова на държавата е даден мечът на правосъдието. Както църквата прилага Христовото дело на изкупление, така държавата прилага Неговото дело на възмездие. Страхът от меча е даден на човека като Божий син и образ, и така управлението на правосъдието трябва да действа според Божия закон, съдържащ се в цялото Писание. До степента, в която Божият закон не се изпълнява, държавата не изпълнява своята мисия и става тирания. Само чрез пълното прилагане на божествения закон могат да бъдат освободени от угнетяване вдовицата, сирачето, чужденецът и бедният; семейството и църквата да бъдат свободни да изпълняват своите мисии; и правосъдие и правда да се установят по целия свят.[1]

Макар Бог да не го е възнамерявал, днес държавата е станала господстващата институция сред хората. Изкушението на Ева да “бъде като Бога” (Бит. 3:5) е обземало държавните глави в цялата човешка история. Владетелите са се осмелявали да седят като богове (Ис. 14:4, 12-21; 2 Сол. 2:3-4; Откр. 13). Монополът на държавата над меча (Римл. 13:1-4) е нанесъл нечувани злини върху човека.

Както показах в тази книга, християнският мироглед има всеобхватни последствия, включително и държавата. Въпреки това, през по-голямата част от миналия век (до 1980) християните са се задоволявали единствено да организират “убежища” далеч от обществените въпроси – с изключение на погрешно насоченото християнско влияние в „сухия режим.”[2]

Макар да поддържаме основополагащо разграничение между църквата и държавата,[3] все пак трябва да осъзнаваме призванието на християнина да засяга всички области на живота с истината на Христос. Великото поръчение не е без последствия за държавната власт.[4]

1. Загриженост за държавната власт. Християните трябва да са заинтересовани за функцията на държавата като една от божествено определените институции.[5]

Христос ни призовава да “научим всички народи” и това понятие за „народи” включва идеята за “общества” (от дискусията по-горе). Следователно трябва да имаме загриженост за правителствата на народите, защото те са важна част от обществото. Да пропускаме пиетистично загрижеността за държавната власт означава да осакатяваме изводите следствията от Великото поръчение.[6]

Трябва също да отбележим, че това отстъпление няма да е в съгласие с библейските примери. И Павел, и Петър дават изрични библейски принципи, приложими към държавната власт (Римл. 13:1-4;[7] 1 Пет. 2:13-17). Йоан Кръстител и Христос дори изобличиха властите за тяхното неморално поведение (Мат. 14:1-12; Марк 6:18; Лука 13:32). Писанието насърчава нашата молитва за държавната власт (Ездра 6:10; Пс. 72:1; Ер. 29:7)

2. Покорство на държавната власт. Различните области на управление – семейство (1 Тим. 5:8; Еф. 5:22-6:4), църква (Евр. 13:17; 1 Пет. 5:1-5), и държава (1 Тим. 2:2-3; 1 Пет. 2:14) са назначени от Бога за наше добро.

Павел и Петър конкретно ни задължават да се покоряваме на държавната власт (Римл. 13:2-7; 1 Пет. 2:12-17). Тъй като Великото поръчение показва, че Христос да предявява претенции към “всяка власт” на земята, държавната власт трябва да се покори на Неговото намерение. Следователно, като основно и общо правило християнинът трябва да живее подреден, изявяващ Христос живот в своите обществени отношения (1 Пет. 2:15).

Независимо от това християнинът по всяко време почита Бога и Христос като най-върховна власт и трябва да отказва да изпълни всяка държавна заповед, която би го задължила да прави това, което е противно на Божията открита воля.[8] Държавата не може да действа като Бог;[9] тя не притежава непогрешима власт.[10] Само Христос има “всяка власт”, с която да ни заповядва (Мат. 28:18).

3. Разобличаване на злите действие на държавата. Поради това, че човекът е грешен, държавната власт лесно се поддава на греха и трябва да бъде разобличавана за своето нечестие.

Бог мрази неправдата, където и да се намира тя. Конкретно в областта на държавната власт нечестието има ужасни и опасни последици. Прекланяйки се пред върховната власт на Христос (Мат. 28:18) и стремейки се активно да “научи народите” (Мат. 28:19), християнинът ще “разобличава делата на тъмнината” (Еф. 5:11).[11] Той ще се характеризира като противник на определени държавни действия поради своето посвещение на Христос (Деян. 5:21, 29; 17:7-10).

4. Участие в държавната власт. Тъй като вярата трябва да се вижда в делата (Яков 2:14-26), и молитвата трябва да бъде подкрепена с работа,[12] ние самите трябва активно да участваме в държавните процеси, а не просто да “бъдем загрижени.”

Призивът да се “научат народите” включва активно и прилежно прогласяване на исканията на Христос дори пред държавната власт. Християнинът трябва да насърчава държавна политика основана на Божия закон.[13] Една от изричните цели за основаването на Израел от Бога под Неговия закон беше да дава пример на останалите държави по света относно праведния закон.[14] Държавната власт трябва да прославя Бога в управлението на своето население[15] като го основава върху Божия закон.

Като правим това, трябва да осъзнаваме важността на местните държавни служби, понеже: (а) Повечето висши, федерални служби са били спечелени от онези, които имат опит в по-нисшата, местна власт. Така в дълъг период (Мат. 28:20) това ще пожъне награди. (б) Ние имаме повече влияние върху местната власт, отколкото върху федералната власт. (в) Това е по-евтино и насърчава настойничеството.

5. Насърчаване на християнски характер на управлението. Тъй като Христос има “всяка власт”, ние трябва да работим дългосрочно за признаването и покорството под Христовата власт (а не властта на Църквата!) в Конституцията на Съединените щати.

Макар всяка настояща дискусия за благоговейно покорство пред Христос в държавните дела да изглежда противна на “американския начин на живот”, това не винаги е било така. Най-ранните колониални харти и щатски конституции – дори до деветнадесети век – били отличително християнски завети, напълно признаващи Христовата “власт на земята” (Мат. 28:18). Именно поради упадъка на цялостно християнската програма за “създаване на ученици” и библейско евангелизиране (Мат. 28:19) сме стигнали до светска държава. Този упадък до голяма степен се дължи на отрицателното влияние на Голямото съживление през осемнадесети век.[16]

Християните трябва да започнат да преосмислят своето разбиране за държавната власт. “Онзи, който владее над народите, нека бъде справедлив, да владее със страх от Бога” (2 Царе 23:3). В дългосрочен план, поради предопределеното разширяване на Христовото царство, всички царе и народи ще се преклонят пред Христос.[17] И тъй като Бог обикновено работи чрез посредници, трябва да осъзнаем, че интелектуалната подготовка трябва да започне сега, в очакване на промяната на обществената парадигма. Всичко това ще включва регистрация за гласуване, гласуване, работа в избирателния район, кандидатиране за постове и други такива усилия.

Заключение

Великото поръчение има важно, пряко отношение върху трите основополагащи обществени институции – семейството, църквата и държавата. Цялостният характер на Великото поръчение изявява неговото величие и практичност за живота. Очите на Господа са на всяко място, за да наблюдават злото и доброто (Пр. 15:3), не само в сърцето на човека, но във всички области на живота.

Ако християните искат да запазят величието на Великото поръчение, те трябва да потърсят неговата приложимост в целия живот. За да направим това, ще е необходима радикална библейска преориентация в мисленето ни. Трябва отново да възстановим духа на Павел:

Затова заявявам ви в този ден, че аз съм чист от кръвта на всички, защото не се посвених да ви изявя всичката Божия воля. Внимавайте за себе си и за цялото стадо, в което Святият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със собствената Си кръв (Деян. 20:26-28).


[1] “Of the Christian Mission,” in The Failure of the American Baptist Culture, vol. 1 of Christianity and Civilization (Tyler, TX: Geneva Divinity School, 1982), p. 96.

[2] За библейския възглед за употребата на алкохолни напитки (т.е. Бог позволява тяхната употреба с умереност и с благоразумие), виж: Kenneth L. Gentry, Jr., The Christian and the Alcoholic Beverages: A Biblical Perspective (Grand Rapids: Baker, 1986).

[3] Виж по-горе бележка 62 в Глава 4. Виж също: Greg L. Bahnsen in Gary Scott Smith, ed., God and Politics: Four Views of the Reformation of Civil Government (Phillipsburg, NJ: Presbyterian and Reformed, 1989), pp. 21-53.

[4] За повече информация в тази област, виж: Gary DeMar, The Ruler of the Nations: Biblical Principles for Government (Ft. Worth: Dominion, 1987). Greg L. Bahnsen, House Divided: The Break-Up of Dispensational Theology (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1989), Part I. Rus Walton, One Nation Under God (Old Tappen, NJ: Revell, 1975). Gary North, Unconditional Surrender: God’s Program for Victory (Tyler, TX: Geneva Press, 1981); превод на български: Гари Норт, Безусловна капитулация: Божията програма за победа. Ronald H. Nash, Social Justice and the Christian Church (Milford, MI: Mott Media, 1983). Rousas J. Rushdoony, Politics of Guilt and Pity (Fairfax, VA: Thoburn, 1978).

[5] Римл. 13:1-3. Ср. Пр. 8:15-16; Ер. 27:5; Дан. 2:21; Йоан 19:11; 1 Пет. 2:13-15.

[6] Отстъплението на фундаменталистите от политиката през по-голямата част от този век е добре известно. Като цяло то се дължеше на непреднамерен пропуск поради теологична повърхностност, а не на съзнателно убеждение. Но в последните години съживяване на добре премислено (макар зле скроено) анабаптистко мислене, призоваващо християните да се противят на търсенето на политическо влияние. Виж: Charles Scriven, “The Reformation Radicals Ride Again” и Stanley Hauerwas and William H. Sillimon, “Peculiar People” in Christianity Today (March 5, 1990), pp. 13ff.

[7] Твърденията на Павел тук са идеали за управлението, а не историческо сведение за римската власт.

[8] За повече информация виж: Junius Brutus, A Defence of Liberty Against Tyrants (Edmonton, Alberta: Still Waters Revival Books, 1989 [rep. 1689]); Herbert Schlossberg, Idols for Destruction: Christian Faith and Its Confrontation with American Society (Nashvile: Thomas Nelson, 1983). Francis Schaeffer, A Christian Manifesto (Westchester, IL: Crossway, 1981), chs. 7-10. Gary North, The Dominion Covenant: Genesis (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1982), ch. 19; превод на български: Гари Норт, Завет за господство: Битие, Глава 19, „Използването на заблуда.” Gary North, ed., Christianity and Civilization (Tyler, TX: Geneva Divinity School, 1983), vol. 2: “The Theology of Christian Resistance” и vol. 3: “Tactics of Christian Resistance.”

[9] Мат. 22:21; Деян. 12:20-23. Ср. думите на Исая против вавилонския цар, Ис. 14:4, 12-21.

[10] Изх. 1:15-20; Ис.Нав. 2; Дан. 3:8-30; Деян. 5:29.

[11] За помощ в тази област виж: William Billings, The Christian’s Political Action Manual (Washington, D.C.: National Christian Action Council, 1980).

[12] Ср. Мат. 6:11 с 2 Сол. 3:10.

[13] Пс. 119:46; 148:11, 13; 1 Тим. 1:8-10; Римл. 13:4-9. Виж Greg L. Bahnsen, By This Standard (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1985), и Rushdoony, Institutes of Biblical Law, 2 vols.

[14] Вт. 4:5-8; Ис. 24:5; 51:4; Пс. 2:9-10; 119:118.

[15] 2 Царе 23:3; 2 Лет. 19:6-7; Пс. 2:10-12; 148:1, 11.

[16] Gary North, Political Polytheism: The Myth of Pluralism (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1989).

[17] “И по отношение на времената на Новия Завет, когато ‘богатството на морето ще се обърне към тебе и техният имот ще дойде в’ [Църквата], Той обеща, че ‘царе ще бъдат нейни кърмилници; – нейните служители мир, а нейните събирачи правда.’ Това е свързано с ‘разширяването на интересите на посредническото царство на нашия Господ Исус Христос, което е в, но не от този свят, и като средство, с което царството на провиденето е предадено на него.’” Thomas M’Crie, Statement of the Difference Between Profession of the Reformed Church of Scotland, as Adopted by Seceders, and the Profession Contained in the New Testimony and Other Acts, Lately Adopted by the General Associate Synod; etc. (Edmonton, AL: Still Waters Revival, предстояща [1807; 1871]), p. 133.





The Greatness of the Great Commission
Copyright © 1993 Kenneth L. Gentry, Jr.
превод Copyright © 2006 Радослава Петкова, Dominion 777