Величието на Великото поръчение
Съдържание
Предговор
Въведение
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Заключение

   

Величието на Великото поръчение
  Home     Кенет Л. Джентри  

 

8

ЦЪРКВАТА И ВЕЛИКОТО ПОРЪЧЕНИЕ

И всичко покори под нозете Му и постави Го глава над всичко за църквата, която е Негово тяло, изпълнено с пълнотата на Този, Който изпълва всичко във всички (Ефесяни 1:22-23).

Както посочих по-рано, цялата теологична и библейска истина има практически последствия. Библията е Божието Слово, дадено, за да ни насочва в пътеките на праведността.[1] В християнския живот теорията е основата на практиката. Или да се изразим с библейски понятия: истината е основополагаща за освещението: “Освети ги в истината; Твоето слово е истина” (Йоан 17:17).

Бог е отредил в обществото три основни институции: църквата, семейството и държавата.[2] Библейското разбиране за техните роли и взаимоотношения им е основополагащо за развитието на християнски мироглед. Изпълнението на Великото поръчение в историята ще изисква не само правилно разбиране какво е всяка от тези институции, но също съзнателно участие във всяка от тях.

Сега накратко ще се занимая да разгледам някои практически насоки за разпространяване на истините съдържащи се в Поръчението. И така, какви са някои първоначални, практически приложения на Великото поръчение към всяка от трите основни институции? В тази глава ще се съсредоточа върху Църквата.

През 1981 Асоциацията на Реформистките църкви публикува допълнителна глава към своята декларация на вярата. Тази глава беше озаглавена “За християнската мисия.” Параграф 4 на тази преработка казва:

Като служение на поклонение, мисията на църквата е да организира колективното хваление на светиите. Като служение на изкупителната благодат, на църквата е дадена мисията да призовава хората към пълно общение със Създателя. Църквата прогласява Божието Слово. Тези извън царството тя призовава към покаяние и вяра в Христос Исус. Тези, които са в него, тя призовава към покорство и растеж в благодатта във всяка област на живота. Макар църквата да не трябва да узурпира задълженията на държавата и на семейството, тя трябва да свидетелства пророчески на хората, които работят в тези институции, призовавайки ги в Божието име да съобразят своите дела с изискванията на Писанието. . . .

Тъй като Христос обеща на Своето царство славно бъдеще, когато всички народи ще се стекат към Господния дом, трябва да очакваме растежа на църквата. Този растеж обаче трябва да се постигне не с какви да е налични средства, а само чрез средствата, които са в съгласие със Святото Писание.[3]

Проблемът пред нас

Заради негативната публичност през последните години относно злодеянията на някои телеевангелизатори и теологичните изопачавания на други, Църквата на Исус Христос страда от криза на доверието и на почтеността.[4] Но отстъпването от ходенето на църква не започна в края на 80-те поради тези блудни хора. То е проблем в Америка от десетилетия.

Твърде много християни днес гледат на църквата като на въпрос на избор за християнския живот. Много хора, които изповядват, че са християни, знаят твърде малко какво е дълбоко посвещение към Христос.[5] Те изглежда забравят изискванията на Великото поръчение относно ученичеството. Какъв трябва да бъде подходът на християнина към църковния живот, когато се покорява на Христос във Великото поръчение?

Принципи на заветната църква

1. Посвещение към местната църква. Основна и неотменима страна от нашето посвещение на Христос включва нашето членство, посещаване, поклонение и служене чрез местната църква. Посещаването и членството в църква се очаква и е задължително поради няколко причини: (а) Христос установи Църквата като част от продължаващия план за Неговия народ.[6] (б) Христос умря за Своята Църква, засвидетелствайки голямата Си любов и загриженост за нея.[7] (в) Църквата е централното място, което Бог определи за християнско общение и служене.[8] (г) Посещаването на църква ни поставя под служението на учението за нашия духовен растеж.[9] (д) Христос е наредил църковни служители да управляват Неговия народ.[10] (е) Христос даде духовна дисциплинираща власт на служителите на църквата за доброто на Своя народ.[11] (ж) Бог даде тайнствата само на Църквата.[12] Господната вечеря е обозначена конкретно като средство за колективно общение сред Божия народ.[13] (з) Бог ясно ни заповядва да не забравяме да посещаваме църква.[14]

2. Задължение за поклонение. Христос очаква от Своите хора да Му се покланят в дух и в истина (Йоан 4:24), колективно в общението на Божиите хора.[15]

Поклонението е най-висшето призвание на човека. То трябва да бъде общо и конкретно. Тоест трябва да се покланяме във всекидневния живот,[16] както и конкретно, официално в Господния ден.[17] Трябва да се участва в различните елементи от християнското поклонение с цяло сърце, душа, ум и сила (Марк 12:30), а не докато спим, в транс, или докато нервничим очаквайки обяда. Начинът на поклонение е законово постановен от Бога в Писанието; трябва да идваме при заветния Бог според Неговите условия (напр. Лев. 10:1, 2). Химни, молитви, приноси, увещания, изповеди, четене на Писанието, проповеди и други страни на поклонението не трябва да се изпълняват само с механичен рефлекс. В тях трябва да участваме с посвещение, като към Господа. С други думи, трябва да помним, че Христос е с нас “през всичките дни” (Мат. 28:20) – включително и докато се покланяме. Трябва да се радваме в кръщението на новоповярвалите като част от нашето поклонение и когато виждаме научаването на народите (Мат. 28:19).

3. Обучение в истината. Християнинът трябва да търси църква, която утвърждава здраво учение и развитие на християнски мироглед, основан на библейско поучение.

Църквата трябва да бъде общение в заветна общност, посветено на историческите изповеди на християнската вяра (Апостолската изповед, Никейската изповед и т.н.).[18] Тя трябва да има сериозна образователна програма.

Толкова разпространената днес частична християнска вяра не отговаря на призива за научаване към християнско общество (Мат. 28:19). Църквата трябва активно да обучава хората да се покоряват на Христовата власт (Мат. 28:18) и да работят (Мат. 28:19-20). Като водещ служител в Църквата, Павел беше загрижен да прогласява “пълната Божия воля” (Деян. 20:27).

Могат да се използват няколко програми за развиване на образованието в истината.[19] Те включват: обучение в катехизиса, църковна библиотека, общение на малки групи с месечно разглеждане на книги и дискусионна програма,[20] местна теологическа семинарна програма за членовете на общността[21] и учредяване или подкрепа на вече съществуващо дневно християнско училище.[22]

4. Обучение в йерархичен завет. Църквата трябва да бъде съставена от система от съдилища, предназначени да установяват отговорността и да разрешават проблеми, като на Христовите хора се служи с властта на Христос.

Влиянието на демократичния дух и волунтаризма процъфтява в американското християнство. И това е жалко. Мнозина гледат на Църквата на Господ Исус Христос като на множество острови в потока на историята, несвързани и неподлежащи на свързване. Смели призиви за независимост гордо стоят на хиляди църковни табели в цялата страна.

А Писанието е наредило заветно управление от избрано йерархично ръководство в църквата – ръководство по модела на старозаветното откровение (Изх. 18:19-23; Вт. 1:13-15). В Стария Завет старейшините притежаваха съдебна власт (Изх. 12:21, ср. ст. 3)[23] и бяха организирани на степенувани нива от съдилища (Вт. 1:15). Новозаветното служение на управление в Църквата дори същото име като старозаветното служение: презвитер (1 Тим. 3:1).[24]

Трябва да учим нашите църкви на наредената от Бога система на заветно управление в Църквата. В новозаветни времена всяка църква имаше множество презвитери (Деян. 14:23; Тит 1:5). Новозаветните презвитери бяха облечени с истинска власт, която събранието като цяло не притежава, както се вижда от следното: (1) Макар че крайна сметка Христос “изгражда” Своята Църква, Той даде ключовете за нея на хора, които да упражняват “връзваща” власт (Мат. 16:18-19). (2) Има дарба на управление дадена на някои, не на всички християни (Римл. 12:6-8; 1 Кор. 12:28). (3) Титли, изразяващи авторитетна власт са дадени на някои, не на всички християни (1 Тим. 3:1, 2, 6; 5:19). (4) Длъжността се дава чрез назначение от Бога и в нея се встъпва чрез тържествена церемония; тя не идва автоматично с обръщането към вярата (1 Тим. 4:14; 5:22). (5) Функциите на длъжността изразяват истинска власт (Деян. 20:28).[25]

Тази йерархична власт е степенувана в нисши и висши съдилища, които имат власт над индивидуално събрание и множество събрания. Класическата илюстрация на това е в Деяния 15. Там откриваме, че Църквата действа йерархично, за да разреши доктринален спор в една определена църква в Антиохия (Деян. 15:1, 2). Проблемът беше изпратен чрез представители за отсъждане пред общ събор в Ерусалим (Деян. 15:2). Въпросът беше разгледан пред целия събор (Деян. 15:4-19).[26] Заключението на това съборно (не-местно) съдебно дело беше изпратено обратно до съдилището на първоначална юрисдикция (Деян. 15:20-23). То се считаше задължително за Антиохийската църква (Деян. 15:28) и беше изпратено до други църкви и за тяхно наставление (Деян. 16:4).

Обучението относно естеството и структурата на църковното управление е важно за жизнеността на християнската вяра сама по себе си. Нещо повече, отреденото от Бога управление на Църквата трябва да бъде също и модел за държавната власт (Вт. 4:5-8).

5. Работа за каузата на Христос. Когато на Църквата е заповядано да отиде в света (Мат. 28:19а), тя трябва да направи това в името на триединния Бог (Мат. 28:19б).

Има множество възможности за местно евангелизиране за църквата: приятелско евангелизиране, библейски конференции/семинари, радио и/или телевизионно служение, служение с касети, мисии сред студенти, служение с бюлетини[27] и други. Но противно на голяма част от защитниците на нарастването на църквите, те трябва да се използват за да разпръсват светлината (Мат. 5:14), а не да забавляват плътските тълпи.[28]

В приятелското евангелизиране например църквата трябва да ангажира своите членове в евангелизираща мисия чрез едно от най-естествените и успешни средства за евангелизиране: приятелски връзки чрез лично запознанство и семейни членове.[29] Статистиката показва, че обикновеният християнин познава 8,4 човека, които не ходят на църква.[30] Те трябва да бъдат основната цел за приятелски опити за евангелизиране. Нещо повече, повечето християни днес са получили своя първи контакт с Христос чрез приятели и семейства.[31]

Методологията на приятелското евангелизиране е много проста. В специални обучаващи сесии църквата трябва да накара всеки член да напише имената на познатите си, които не ходят на църква. Тези имена трябва да бъдат направени обект на конкретна, дългосрочна молитва. Всеки християнин трябва да си набележи някои от тези имена за изграждане на мостове, т.е. грижовни приятелски връзки по различни начини. Крайната цел на тези подсилени връзки рано или късно трябва да бъде да ги срещнете с благовестието или лично, или като ги поканите да дойдат на църква с вас.

6. Служение в света. Макар църквата да не е от този свят, тя е в него и трябва да направи така, че присъствието й да се почувствува като “сол” на земята (Мат. 5:13).

Това включва организиране на истински действащо дяконско служение на социална загриженост и мисия в името на Христос. Това разпространява библейския модел за социални грижи и изграждане на християнска култура (Мат. 28:19).[32]

Църквата трябва да се моли за обществените и политическите проблеми, но и да ги изучава, както и да насърчава обществено/политическо участие чрез кампании за писане на писма и други средства.[33] Разбира се, трябва да сме внимателни да не подкрепяме кандидати и да станем твърде “политически.”[34] В американската колониална история църквата е играла важна роля като източник за насока и информация относно обществените и държавните дела. За нещастие днес тя е твърде често упражнение по непрактичност. Но Христос призовава Своята Църква да бъде “светлина на света” и “солта на земята” (Мат. 5:13-14). Оттук идва и назначаването на Павел да донесе благовестието до народи и царе (Деян. 9:15).


[1] Пс. 119:105; Ис. 2:3; Мат. 7:24; Яков 1:22.

[2] Виж: Gary North, The Sinai Strategy: Economics and the Ten Commandments (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1986), ch. 3: “Oaths, Covenants, and Contracts.”

[3] “Of the Christian Mission,” in The Failure of the American Baptist Culture, vol. 1 of Christianity and Civilization (Tyler, TX: Geneva Divinity School, 1982), pp. 95-96.

[4] Mike Horton, ed., The Agony of Deceit: What Some TV Preachers Are Really Teaching (Chicago: Moody, 1990). James R. Goff, “The Faith that Claims,” Christianity Today 34:3 (February 19, 1990) 18-21.

[5] Райри е загрижен за учението за господството, както е преподавано от Джон МакАртър, мен самия и други, когато пита: “къде има място за плътски християни?” Charles C. Ryrie, Balancing the Christian Life (Chicago: Moody, 1969), p. 170. Виж John MacArthur, Jr., The Gospel According to Jesus (Grand Rapids: Zondervan, 1988) and Kenneth L. Gentry, Jr., “The Great Option: A Study of the Lordship Controversy,” Baptist Reformation Review 5:52 (Spring, 1976), pp. 40ff.

[6] Мат. 16:18; Деян. 20:28; Еф. 2:19-22; 1 Пет. 2:5-9.

[7] Йоан 15:10; Деян. 20:29; Еф. 5:25.

[8] Деян. 2:42; Римл. 12:3-16; 1 Кор. 12:13; Гал. 6:1-6.

[9] Еф. 4:11-14; 1 Тим. 4:13; 1 Пет. 2:1-3.

[10] Деян. 6:1-6; 13:1-3; 15:1-32; 20:28; 1 Тим. 3:1-13; Тит 1:1-9; 1 Пет. 5:1-5.

[11] Мат. 18:15-20; 1 Кор. 5:1-5; 1 Сол. 5:13-14; Евр. 13:17.

[12] Мат. 28:18-19; Деян. 20:7; 1 Кор. 11:23.

[13] Деян. 20:7; 1 Кор. 10:16-17; 11:20-34.

[14] Евр. 10:24, 25; 1 Кор. 12:12-25. Виж символизма на системното единство в Йоан 15:1ff.; Еф. 2:19-22; 1 Пет. 2:5-9.

[15] Деян. 1:14; 2:42; Вт. 12:32; Деян. 17:25; Виж също Paul E. Engle, Discovering the Fullness of Worship (Philadelphia: Great Commission Publications, 1978).

[16] Римл. 12:1-2; 1 Кор. 10:31.

[17] Деян. 20:7; 1 Кор. 11:26; Евр. 10:25.

[18] Виж: R. J. Rushdoony, The Foundations of Social Order: Studies in the Creeds and Councils of the Early Church (Fairfax, VA: Thoburn, 1968) and Kenneth L. Gentry, Jr., The Usefulness of Creeds (Mauldin, SC: GoodBirth, 1980).

[19] Превъзходна книга с ресурси и идеи е Gary North, Backward, Christian Soldiers? An Action Manual for Christian Reconstruction (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1984).

[20] Полезно би било участниците да прочетат: Mortimer Adler and Charles Van Doren, How to Read a Book (rev. ed.; New York: Simon and Schuster, 1972 [1939]).

[21] Whitefield Theological Seminary (P. O. Box 6321, Lakeland, Florida 33807) има програма, която е предназначена да действа в местни общности.

[22] Robert Thoburn, How to Establish and Operate a Successful Christian School (Fairfax, VA: Thoburn, 1975).

[23] Виж също: Числа 35:12, 24 (ср. Ис.Нав. 20:4); 2 Царе 5:3 (ср. ст. 1).

[24] “Презвитер” се появява 100 пъти в Стария Завет и тридесет и един пъти в Новия Завет.

[25] Виж също: 1 Тим. 3:5; 5:17; 1 Пет. 5:1, 2.

[26] Забележете, че макар апостолите да присъстваха, те избраха да не приключат въпроса чрез пряка апостолска власт. Вместо това те насърчиха апелативния процес.

[27] Бюлетините трябва да бъдат информативни, рекламни и прославящи Христос. Те могат да се използват като рекламни средства чрез изпращане към нови заселници в местността. Две компютъризирани служби, които редовно публикуват актуални списъци на новите жители на всеки регион по пощенски код са: COR Information, 430 Oakmears Crescent, Virginia Beach, VA 23462 и GGC Associates, Inc., 2900 Bristol Street, Suite H-203, Costa Mesa, CA 92626.

[28] Виж Заключение.

[29] Вижте неговата употреба сред семейните членове, приятелите, съседите, отношенията работник-работодател и т.н. в: Мат. 9:9-13; Лука 15:3-6, 8-9; Йоан 1:40-45; Деян. 10:1-2, 22-24; 16:12-15, 23-31.

[30] Jerry W. Lynn, Sowing Upon the Good Soil (Clinton, SC: Calvary Presbytery, 1990), p. 3.

[31] Статистическите данни на Лин показват следните проценти за влизане на хората в църква: Пасторско влияние (3-6%), програма на неделно училище (4-5%), специални нужди (3-4%), кампании или съживления (.001%), програма за посещения по домовете (3-6%), специални програми (2-5%), и приятелски/семейни опити за евангелизиране (над 75%).

[32] Следните книги на Джордж Грант са превъзходни ресурси: George Grant, Bringing in the Shaves: Transforming Poverty into Productivity (Atlanta, GA: American Vision, 1985); The Dispossessed: Homelessness in America (Ft. Worth, TX: Dominion, 1986), и In the Shadow of Plenty: Biblical Principles of Welfare and Poverty (Nashville: Thomas Nelson, 1986). Също виж Gerard Berghoef and Lester De Koster, The Deacons Handbook: A Manual of Stewardship (Grand Rapids, MI: Christian Library Press, 1980) и Leonard J. Coppes, Who Will Lead Us? A Study in the Development of Biblical Offices with Emphasis on the Diaconate (Phillipsburg, NJ: Pilgrim, 1977).

[33] За няколко ресурса по обществено-политически въпроси, предмет на християнска загриженост, виж: Kenneth L. Gentry, Jr., The Christian Case Against Abortion (2nd ed.: Memphis, TN: Footstool, 1990) (моралността на аборта). Journal of the American Family Association, P. O. Drawer 2440, Tupelo, MS 38802 (порнография). Candidates Biblical Scoreboard, P. O. Box 10428, Costa Mesa, CA 92627 (политически кандидати). A Letterwriter’s Guide to Congress, Chamber of Commerce of the United States, 1615 H. St. N. W., Washington, CD 20002 (кампании за писане на писма). Remnant Review, P. O. Box 8204, Ft. Worth, TX, 76124 (икономически/социални въпроси). Rutherford Institute Report, P. O. Box 5101, Manassas, VA, 22110 (правни въпроси). Franky Schaeffer, A Time for Anger: The Myth of Neutrality (Westchester, IL: Crossway 1982).

[34] George Grant, The Changing of the Guard: Biblical Principles for Political Action (Ft. Worth: Dominion, 1987); Lynn Buzzard and Paula Campbell, Holy Disobedience: When Christians Must Resist the State (Ann Arbor, MI: Servant Books, 1984). Robert L. Thoburn, The Christian and Politics (Tyler, TX: Thoburn Press, 1984).





The Greatness of the Great Commission
Copyright © 1993 Kenneth L. Gentry, Jr.
превод Copyright © 2006 Радослава Петкова, Dominion 777