9

СЕМЕЙСТВОТО И ВЕЛИКОТО ПОРЪЧЕНИЕ

“Почитай баща си и майка си” (първата заповед, която съдържа обещание), “за да ти бъде добре и да живееш много години на земята” (Ефесяни 6:2-3).

За насока отново ще започнем с ревизираната декларация на вярата на Асоциацията на Реформистките църкви. Параграф 6 се занимава със семейството:

Като служение на възпитание, мисията на семейството е да бъде първата църква и държава за детето, възпитавайки го в благодатта и закона на Бога Баща. Там, където семейството е разрушено, баща на сирачето и съпруг на вдовицата трябва да бъде църквата. Тъй като Бог поверява децата на родителите за възпитание, образованието на детето не е мисия нито на църквата, нито на държавата, а на семейството. Ако това служение е поверено на специалисти, това трябва да бъде направено доброволно, не по принуда.

Като служение на господство мисията на семейството е общественият мандат. За изпълнението на тази задача Бог е дал привилегията на частната собственост на семейството. Като резултат от греха на човека, работата по обществения мандат не се състои само в придобиване на научно знание и естетична украса на средата, но и в придобиване на основни потребности за живота.[1]

Ерозия на заветното семейство

Като цяло хуманистичната атака върху семейството е успяла.[2] Твърде малко християнски родители днес са превърнали в дела основните библейски принципи за семейния живот; още по-малко осъзнават принципите, приложими към семейството, които могат да се извлекат от Великото поръчение. В широко разпространената хуманистична култура християните са склонни да живеят според рекламата от 60-те на автобусната компания Грейхаунд: “Оставете шофирането на нас.” Твърде много деца на вярващи стават “блудни синове” (Лука 15:11-13) напускайки църквата, за да търсят временните удобства и удоволствия, които предлага светското общество. Те не осъзнават, че основата на технологичния прогрес, който позволява тези материални удобства е християнската вяра. Те не осъзнават, че този лукс все още го има благодарение на инерцията, оставена от християнското наследство в миналото.[3]

Но християнинът трябва да гледа на брака много сериозно като на заветна институция със заветни задължения. Защото семейството “е основното учебно поле за следващото поколение. То е основната институция за благотворителност, грижа за подрастващите, грижа за възрастните и за образование. То е основната агенция за икономическо наследство. Следователно семейството е основната институционална наредба за изпълняване условията на завета за господство (Бит. 1:26-28).”[4] В много важен смисъл, каквото е семейството, такава е и вярата; каквато е вярата, такова е и обществото.

Принципи на заветното семейство

Макар на семейството да са посветени доста по-обемни трудове, които могат да ни бъдат полезни,[5] изброяването на няколко принципа ще бъде полезно за хората, които желаят да възстановят семейството, довеждайки го под властта на Великото поръчение.

1. Редовни, ориентирани към съдържанието семейни молитви. Това молитвено време трябва да включва солидно библейско разбиране и да увещава децата към святост в целия им живот. В допълнение, семейните молитви дават време за упражняване в завета с цел укрепяване на духовното единство[6] в семейството.[7] Както Демар пише: “На всички деца трябва да стане ясно, че Бог е главата на семейството. Бащата е свещеник, който провежда всеки ден семейните служби. Семейството трябва да се съсредоточи върху Бога по всякакъв начин, включително и чрез семейния ритуал.”[8]

Хуманизмът попива в нашите деца както чрез лесното възприемане на идеи от обществото, така и с всички други средства. Ние и децата ни се нуждаем всекидневно от връзка с “живото и деятелно” Божие Слово, за да формира нашето мислене.[9] Божието Слово дава живот и оформя характер (Пс. 19:7-14; 119:15-16). Във Великото поръчение Христос ни заповядва да “научим всичко”, което Той ни е научил. Трябва да започнем да го правим с нашите деца от най-ранна възраст,[10] както заветното кръщение очевидно ни задължава.[11]

2. Активно възпитание на децата и дисциплина. Нашите деца изрично трябва да бъдат учени как да живеят християнски живот чрез прилежно прилагане на библейските принципи за възпитание[12] и дисциплина.[13] Това е “създаване на ученици” в дома, както Великото поръчение изисква (Мат. 28:19). Тази дисциплина трябва да включва също редовно посещение на църква, за да се покланят на Този, Който има “всяка власт на небето и на земята” (Мат. 28:18).

Родители не бива да бъдат толкова заети, че да оставят обучението на заветните деца на други хора. Редовното влияние в „средата”[14] на Божието Слово и Христовото благовестие във всекидневния семеен живот е жизненоважно.[15] Децата трябва да бъдат учени на законността и практиката да живеят под власт в обществото като виждат това в семейството чрез ръководството на любящ, съпричастен и благочестив баща.[16] Твърде често това задължение почти изцяло се делегира на майката, макар и тя да има важна роля. В края на краищата, библейската дисциплина ще допринесе за практическото обучение на детето в живота под Христовата власт (Мат. 28:18).

Децата също трябва да бъдат учени да си поставят дългосрочни цели (Мат. 28:20), а не да се оставят на течението.

3. Обучение в ценността на труда. Чиракуването на децата в семейния живот, както и личният и корпоративен труд с цел самостоятелен живот са много важни.

Нашето време е нетърпимо безотговорно. Християните трябва да се движат против светското течение като внушават в децата си отговорност и прилежност.[17] Християнинът знае за божествено отредената институция на труда от първичното начало на човека (Бит. 1:26-28; 2:15). Поръчението е изпълнено с думи на действие. Освен заповедите да се създават ученици, да се кръщава и да се обучава, една от заповедите е “идете.” Това включва идеята за активен труд.

Семейството е първият допир на детето с “обществото” (от което е извлечена думата “народи”, Мат. 28:19). Великото поръчение поставя пред нас изискване за “научаване” (дисциплина). Това задължава вярващите на християнски труд. Семейният живот трябва да подготвя детето за живот в труд за Христос в целия живот.

4. Знание за стойността на парите. Обучението на детето в настойничество относно времето (което в много важен смисъл е пари[18]) и ресурсите трябва да бъде фактор в християнското възпитание.

В богатото общество децата израстват с мисълта, че парите растат по дърветата.[19] Те отрано трябва да разберат връзката между труда и придобиването на богатство. Това става, като на децата се възлагат задачи за да спечелят джобни пари.[20] Много от Исусовите притчи са свързани с парични въпроси[21] и следователно пряко присъстват в израза “като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал” (Мат. 28:20).

В допълнение, децата също трябва да бъдат насърчавани да спестяват част от парите си и да дават десятък на църквата. Спестяването на пари ги принуждава да работят с дългосрочен поглед (което във Великото поръчение е важен фактор, “Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века”, Мат. 28:20). Десятъкът показва прекланяне пред “всяка власт” на Христос (Мат. 28:18).

5. Осигуряване на наследство. Наследството обещава награда за вярност, насърчава ориентацията към бъдещето и осигурява основа, върху която да се гради за следващото поколение. По този начин то насърчава прогреса, като гради върху плодовете от труда на другите.[22]

Няколко от поученията на Христос са свързани с наследството.[23] Библията задължава осигуряването на наследство за нашето потомство.[24] Както заръчва Великото поръчение, ние трябва да имаме дългосрочен поглед върху историята, а не да изразходваме благосъстоянието си веднага. Но нечестивите деца трябва да бъдат лишавани от наследство, защото “богатството на грешника се запазва за праведния.”[25] Трябва да правим планове със загриженост за нашите деца и за децата на нашите деца (Пс. 78:1-8) – те ще бъдат тук още дълго време.

6. Редовно християнско обучение. Християнското образование трябва да бъде енергично насърчавано и подкрепяно от посветени християнски родители, било чрез домашно обучение[26] или чрез традиционно обучение в класната стая.

Широко разпространеният светски хуманизъм, който прониква и владее в държавната образователна система, е една от най-големите сили на влиянието на хуманизма.[27] Християните трябва да се погрижат тридесетте и повече часа на седмица, които техните деца прекарват в училище поне дванадесет години от живота си, да са подкрепени и ръководени от християнската истина, а не от светския хуманизъм.[28] Великото поръчение изисква да ги учим на “всичко, което” Христос учи.

7. Създаване на домашна библиотека и на програма за четене. Четенето на стабилна християнска литература (когато може да се намери такава) е съществена страна от упражнението за развитието на ума.

Елтън Трюблъд веднъж каза: “Призванието на християнина във всяко поколение е да надмине по мислене всички противници.” Създаването на домашна библиотека ще улесни достъпа на вашето семейство до добра литература. Тя може да бъде заемана и на други хора, „учейки” ги, както Христос заповядва.

Разбира се, отрано в детската програма за четене трябва да присъства Писанието. Божието Слово се различава от всяка друга литература по това, че е “живо и деятелно” (Евр. 4:12). То може и трябва да бъде четено от много ранна възраст, защото прави човека “мъдър за спасение” (2 Тим. 3:14-15), става част от самия характер на читателя (Пс. 119:11), и го подготвя за “всяко добро дело” (2 Тим. 3:16-17).

8. Съседско изучаване на Библията по практически въпроси. Семейството не трябва да се изолира в себе си, но да “отиде и да прави ученици” (Мат. 28:19).

Превъзходно средство, чрез което да се разпространява християнската култура сред семействата в съседство, е изграждането на неформално, съседско, семейно-ориентирано и интересно изучаване на въпроси, които са важни за вашата общност.[29] В тези събирания посланието на Благовестието и решението на проблемите, с които се срещаме в ежедневието си, трябва да бъдат предлагани в контекста на приятелско общуване.

Този вид изучавания на Библията са академично полезни в излагането на Божията истина пред иначе незаинтересовани хора. Обикновеният нехристиянин придобива своя възглед за света почти единствено чрез повлияните от светския хуманизъм медии. Провеждането на интересно и предизвикателно изследване по практически въпроси от провокираща мисълта, изрично християнска гледна точка може да повлияе на присъстващите да се посветят на Христос. Такива изучавания имат предимство и като „среда,” давайки на съседите поглед отвътре и допир с истински християнски дом. Като вид и поведение християнският дом трябва да бъде модел на истинския завет. Християнинът има нещо съвсем различно, което да предложи на света.

---

[1] “Of the Christian Mission,” in The Failure of the American Baptist Culture, vol. 1 of Chriatianity and Civilization (Tyler, TX: Geneva Divinity School, 1982), pp. 96-97.

[2] Phoebe Courtney, The American Family Under Attack! (Littleton, CO: Independent American, 1977); James Robison, Attack on the Family (Wheaton, IL: Tyndale, 1980); Charles Murray, Losing Ground: American Social Policy 1950-1980 (New York: Basic Books, 1984). Дори федералното правителство признава това, макар въобще да не разбира истинското естество на проблемите; виж: White House Conference on Families: Listening to America’s Families: Action for the 80’s: The Report to the President, Congress and Families of the Nation (Washington, D.C.: White House Conference on Families, October, 1980).

[3] За проникновено разглеждане на влиянието на Писанието върху икономическото и технологичното развитие, виж Gary North, The Dominion Covenant: Genesis (1982) (превод на български: Гари Норт, Завет за господство: Битие), Moses and Pharaoh: Dominion Religion Versus Power Religion (1985), и The Sinai Strategy: Economics and the Ten Commandments (1986). Виж също: David Chilton, Productive Christians in an Age of Guilt Manipulators (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1981); превод на български: Дейвид Чилтън, Производителните християни във века на манипулаторите чрез вина. За ролята на християнството в западното общество виж Francis Schaeffer, How Shall We Then Live? The Rise and Decline of Western Thought and Culture (Old Tappan, NJ: Revell, 1976) и Herbert W. Schlossberg, Idols for Destruction: Christian Faith and Its Confrontation with American Society (Nashville: Thomas Nelson, 1983).

[4] North, Tools of Dominion, pp. 214-215; превод на български: Гари Норт, Средство за господство, Глава 5, „Слугуване, закрила и брак.”

[5] Например: Ray Sutton, Who Owns the Family? (Nashville: Thomas Nelson, 1986) (превод на български: Рей Сътън, Кой притежава семейството? Бог или държавата?); Jay E. Adams, Christian Living in the Home (Phillipsburg, NJ: Presbyterian and Reformed, 1972); Wayne Mack, Strengthening Your Marriage (Phillipsburg, NJ: Presbyterian and Reformed, 1977).

[6] Писанието е ясно: единството на семейството зависи от духовното посвещение. Всъщност заветните задължения надхвърлят чисто генетичните връзки. Например: Вт. 21:18-21; Мат. 10:34-39. Виж Kenneth L. Gentry, Jr., “Thou Shall Not Destroy the Family,” Journey, Nov./Dec., 1986, pp. 19ff.

[7] Пс. 1:2; 119:15-16, 23, 48, 78, 148.

[8] Gary DeMar, The Ruler of the Nations: Biblical Principles for Government (Ft. Worth, TX: Dominion Press), p. 192. В този и в още един свой труд, God and Government: A Biblical and Historical Study (Atlanta: American Vision, 1987), той има някои превъзходни прозрения относно важността на “семейното управление.”

[9] Пс. 119:130; Ис. 55:11; 1 Сол. 2:13; Евр. 4:12.

[10] Пс. 71:17; Пр. 8:17; Екл. 12:1; Мат. 19:13-14; 2 Тим. 3:14-15.

[11] Виж Глава 6 по-горе.

[12] Вт. 11:20-21; Ис.Нав. 24:15; Пс. 78:4-7; Пр. 4:1-4; 22:6; Еф. 6:4.

[13] Пр. 19:18; 22:15; 23:13; 23:14; 29:15; 29:17; 13:24.

[14] Относно истинското лично обкръжение, в което живеем, виж Пс. 139:7-12; Ер. 23:24; Деян. 17:28. За кратка дискусия на нашата “божествена среда,” виж: Kenneth L. Gentry, Jr., The Necessity of Christian Schooling (Mauldin, SC: Goodbirth, 1985).

[15] Бит. 18:19; Пс. 1:1-6; Вт. 6:5-25.

[16] 1 Кор. 11:1; Еф. 5:22-6:4; Кол. 3:20. Виж проникновената дискусия в Gary North, An Introduction to Christian Economics (Nutley, NJ: Craig, 1973), ch. 21.

[17] Пр. 12:24; 21:25; Римл. 12:11; 1 Тим. 5:8; 2 Сол. 3:10; Евр. 6:12.

[18] North, Dominion Covenant, ch. 11 (превод на български: Гари Норт, Завет за господство, Глава 11, „Товарът на времето”); North, Introduction to Christian Economics, pp. 62.

[19] Vaughn C. Nystrom, “A Ford is Not a Mango,” in The Freeman (January, 1978), pp. 3-8.

[20] Larry Burkett, Using Your Money Wisely: Guidelines from Scripture (Chicago: Moody, 1985), pp. 121ff.

[21] Например, Мат. 13:44-46; 18:23-35; 20:1-16; 25:14-30; Лука 7:41-43; Лука 12:16-21; 15:8-32; 16:1-9; 16:19-31; 19:12-27.

[22] Виж дискусията в Rousas John Rushdoony, Institutes of Biblical Law (Phillipsburg, NJ: Presbyterian & Reformed, 1973), 1:180. В том 2 са полезни следните глави: 2, 31-40.

[23] Мат. 5:5; 19:29; 25:34; 21:38; Лука 12:13.

[24] Пр. 13:22; 17:2; 19:4; Екл. 7:11; 2 Кор. 12:13; 1 Тим. 5:8. Виж: Gary North, The Sinai Strategy: Economics and the Ten Commandments (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1986), ch. 5: “Familistic Capital.”

[25] Пр. 13:22. Виж също изводите в: Пр. 17:2; Вт. 21:18-21; Мат. 7:6.

[26] Mary Pride, The Big Book of Home Learning (Westchester, IL: Crossway, 1986).

[27] Robert Thoburn, The Children Trap: Biblical Principles for Education (Nashville: Thomas Nelson, 1986) (превод на български: Робърт Тобърн, Капан за деца: Библейските принципи за образованието); Phyllis Schlafly, ed., Child Abuse in the Classroom (Westchester, IL: Crossway, 1984); Mary Pride, The Child Abuse Industry (Westchester, IL: Crossway, 1986).

[28] За кратко въведение към християнската философия на образованието на основа на Божието Слово, виж: Gentry, Christian Schooling и Gentry, “Reformed Theology and Christian Education,” in Light for the World: Studies in the Reformed Thought (Alberta, Edmonton: Still Waters Revival, forthcoming). За по-подробно разглеждане, виж: Cornelius Van Til, Essays On Christian Education (Nutley, NJ: Presbyterian and Reformed, 1971). R. J. Rushdoony, The Philosophy of the Christian Curriculum (Valecito, CA: Ross House, 1981). R. J. Rushdoony, Intellectual Schizophrenia: Culture, Crisis, and Education (Nutley, NJ: Presbyterian and Reformed, 1961); превод на български: Р. Дж. Ръшдуни, Интелектуална шизофрения: Общество, криза и образование. За превъзходен отговор на християнските оправдания да не се следва християнско обучение, виж Lonn Oswald, “Review of George Van Alstin’s The Christian and the Public Schools,” in Gary North, ed., Christianity and Civilization (Tyler, TX: Geneva Divinity School, 1983) 2: 338-343.

[29] За по-пълно разглеждане, виж: Gary North, “Bread and Butter Neighborhood Evangelism,” in the Journal of Christian Reconstruction, 7:2 (Winter, 1981) 114-140. За полезен ресурс по теми, виж Biblical Principles Concerning Issues of Importance to Godly Christians (Plymouth, MA: Plymouth Rock Foundation, 1984). За кратко въведение към християнското общество, виж: Francis Nigel Lee, The Central Significance of Culture (Nutley, NJ: Presbyterian and Reformed, 1976).