11

ТОВАРЪТ НА ВРЕМЕТО

И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си, та вземе и от дървото на живота, и яде, и живее вечно, за това Господ Бог го отпрати от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет. Така Той изпъди Адам; и постави на изток от Едемската градина Херувимите и пламенния меч, който всякак се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота (Бит. 3:22-24).

Адам беше изхвърлен от рая в градината. Градината трябваше да служи като негов учебен лагер, база за операции за завладяването на света. Неговият бунт направи необходимо премахването му от градината. Той не трябваше да постигне вечен живот просто като яде от плода на дървото, защото това би му дало просто увеличено време. Той вече бе изгубил живота като боящ се от Бога, подчинен под Бога. Животът не е просто съзнателно съществуване, защото, ако беше така, трябва да заключим, че в ада има живот. Но Библията казва, че животът е противоположен на смъртта, а вечното съществуване без Бога е втората смърт (Откр. 2:11; 20:6). Павел пише, че “копнежът на плътта значи смърт” (Рим. 8:6). Адам се предаде по принцип на смъртта в деня, в който съгреши; неговото тяло живя още няколко века, тъй като той умря на 930 годишна възраст (Бит. 5:5). Физическата смърт е проклятие, наложено от Бога, за да напомня на хората за техния бунт и за факта, че те са духовно мъртви в резултат от този бунт. Следователно, раят беше затворен за Адам. Той не можеше да избяга от товара на физическата смърт – първата смърт – като яде от дървото на живота, тъй като раят вече не беше достъпен за него и неговите наследници. Той трябваше да гледа напред към установяването на Новия Ерусалим, отвъд гроба и отвъд робството под греха, когато дървото на живота отново ще бъде достъпно (Откр. 22:2). Не чрез делата на човешките ръце, нито чрез поглъщането на определен плод, човекът не може да спечели отново своето етично положение пред Бога. Същността на живота е праведното етично положение пред Бога, а Адам отхвърли живота.

Върху неговото физическо тяло беше наложен товарът на времето. Сега неговите години ще са ограничени. Ще има определено количество време да изработи или своето спасение, или своето проклятие със страх и трепет. Безкрайното време, без новорождение, му беше забранено, защото Бог знаеше, че Адам ще предпочете товара на вечното време, а не вечното осъждение, при което не е достъпен нито един от Божиите незаслужени времеви дарове. Без съд в края на дните си, човекът не е мотивиран да види пълните последствия от своя етичен бунт срещу Бога.

Следователно времето е централно за всяка философия на живота и смъртта. Хората отчаяно се опитват да се избавят от товара на времето, но се страхуват от прекъсването на времевото съществуване чрез смъртта. Смисълът на времето е неизбежна съставка на всяко разглеждане на смисъла на живота.

Древният свят, с изключение на евреите, е вярвал в някаква версия на исторически цикли. Сезонните промени в природата са били смятани за нормативни. Светът продължава чрез безкрайни цикли. Поемата на Хезиод, Дела и дни, която е била писана приблизително по същото време, когато е започнало служението на Исая, е разсъжденията на един грък относно възхода и падението на цивилизациите и дори на самото създание. Тя започва със златния век, дегенерира до сребърния век, и продължава през медния век.[1] Нашият век е железният век, казва той. Неговият език е близък до видението на цар Навуходоносор: големият образ беше направен от злато, сребро, мед и желязо, примесено с глина. Но краят на този образ беше пълно унищожение от камък, отсечен не с ръце, който строши образа и след това израстна в планина, която изпълни земята (Дан. 2:31-35). Човешките царства ще бъдат заменени с вечното Божие царство (Дан. 2:36-45). Историята в перспективата на Библията е линейна, не циклична.

Фундаменталното еднообразие във всички езически мисловни системи, били те циклични по своето естество, или еволюционно развитие, или статичната и фундаментално непроменлива структура на “чистото съществуване,” не може да бъде успешно предизвикано от кое да е езическо божество. Върховен суверен е фундаменталното еднообразие; боговете и хората трябва да се съобразяват с този върховен суверен. И боговете, и човечеството са в робство под него. Човекът трябва да се подчини на неговата власт. Времето е богът на езичеството, и случайността е неговият престол.

Описанието в Битие е враждебно на всяко схващане за униформистки времеви процеси. Темповете на промяна не са постоянни във времето. В Едемската градина Адам не понасяше никакъв товар на времето, в същия смисъл, в който той не носеше товара на отчуждения, проклет труд. Той работеше и живееше във времето, но времето не беше заплаха за него. По-скоро времето за него означаваше възможност. Проклятието все още беше в бъдещето. Ограниченията на времето не го притискаха, както правят с неговите наследници. Той наименова (класифицира) животните в градината (и може би всички животни) за част от деня. Умът му трябва да е работил със скоростта на съвременен компютър, но аналогично (мислейки Божиите мисли след Бога), а не цифрово, защото той беше напълно личностен под Божието върховенство. Неговото осмисляне на фактите в природата беше напълно според категориите, дадени му от Бога като носител на Божия образ. Той работеше бързо, точно както Бог работеше бързо, за да създаде вселената за шест дена.

Това показва, че процесите във времето преди Падението са били напълно различни от тези днес. Бог не е обвързан в усмирителната риза на непроменимите темпове на промяна, които сега изглежда, че обвързват падналото човечество. Неговото определящо слово, а не нуждите на случайните еволюционни процеси, определяше скоростта на сътворението. Бог не се нуждаеше от големи количества време, за да завърши сътворението. Следователно, не трябва да е трудно да си представим, че Адам, направен по Божия образ, трябва да показва способността да се справя умствено с вселената, която Бог е създал. Умът на Адам е бил аналогичен на Божия; той е бил точен, изчерпателен и бърз в своите действия.

Феноменални хора

Всяко поколение има многобройни индивиди, които могат да извършват феноменални действия на изчисления наум. Тези надарени индивиди могат да решават различни видове проблеми, често математически, с като че ли невъзможна скорост. Да разгледаме холандския математик Вилем Клайн. Той извършва следното изчисление пред зрители. Компютър му задава число с 499 цифри. Това число е резултат от друго число, умножено по себе си 73 пъти. Неговата задача е да изчисли наум 73-ти корен от числото. Той го решава за две минути и 43 секунди. Числото е 6,789,235.[2] Шакунтула Деви, вундеркинд от Индия, не е толкова впечатляваща, но тя може да намира кубичен корен от шестцифрени числа по-бързо, отколкото студентите го правят с ръчни калкулатори, или може да намери третата степен на 777. Тя може да ви каже веднага колко е 13 факториел, което е 13 по 12 по 11 и т.н., до едно: 6227020800. “Никога не използвайте запетаи,” казва тя, “Те само ще ви объркат.” Тя може да ви каже, например, кой ден от седмицата е бил 3 ноември 1949. Но не може да ви каже как извършва тези действия.[3] Ерик Джаблоу се е научил сам да чете на 20-месечна възраст или може би по-рано, и се е научил сам да смята на 6 години. Той завършва Бруклин Колидж с най-високите оценки на 15 години. Посещавал е лекции по математика за следдипломна квалификация на 7-годишна възраст.[4] Тези хора очевидно не са нормално явление, но те са достатъчно често срещани във всяко поколение, за да ни напомнят какво сме изгубили след Падението.

Може законно да се повдигне един въпрос относно източника на тези абнормални умствени способности. Възможно ли е зад тях да има демонични, окултни сили? В някои случаи това не само е възможно, но дори и много вероятно. Но не може с пълна увереност да се направи универсално обобщение. Един случай на окултист, който е развил извънредни математически способности в резултат от общуването в неговия род с демонични сили е големият индийски математик Рамануян, който почива на 32-годишна възраст през 1920. Неговият биограф, С. Р. Ранганатан, посвещава няколко страници на разглеждане на окултното минало на Рамануян. Той говори, че като млад е имал сън. Богинята на семейството, Намагири, “пишела на езика му. След този случай неговите способности се развили внезапно. Неговата майка е заявила, че той е бил роден след като нейните родители се молили на богинята да я благослови със син. Има и още една поредица от събития в рода на Рамануян. Майката на неговата майка е била дълбоко посветена на богинята Намагири. Тя често е изпадала в транс и е говорила като богинята Намагири. Говори се, че в един такъв транс, преди раждането на Рамануян, тя е произнесла, че, след нейната смърт, богинята ще говори чрез сина на нейната дъщеря.”[5] Майка му е била астролог и е предсказала смъртта на сина си един месец предварително. Тя се е посъветвала с друг професионален астролог относно хороскопа на сина си, без да разкрива чий е хороскопът, и той е потвърдил нейните страхове.[6] Математикът подробно е разказвал окултните си преживявания на своите приятели в Индия.[7] Притежавал е (или бил е притежаван) способности за предсказване; виждал е във видения бъдещи събития.[8] “Рамануян и неговото семейство са били горещи поклонници на бога Нарашимха (превъплъщение с лъвска глава [авасара] на бога), белегът на чиято благодат се е състоял във виждането на капки кръв по време на сън. Рамануян е заявявал, че след гледането на такива капки пред него са се разтваряли свитъци, съдържащи най-сложна математика и, след събуждането, той е можел да изложи на хартия само малка част от това, което му е било показано.”[9]

Не трябва да се предполага, че Рамануян е бил някакъв неизвестен, макар и талантлив, индийски мистик. Той е бил доведен в университета в Кембридж от проф. Г. Х. Харди, който дълго след това е смятал младия човек за един от най-талантливите математици на своята епоха. Той е бил избран за член на Кралското Общество, една висока чест. Нито неговият биограф е неизвестен мистик; той е бил официалният биограф за Събраните съчинения на Рамануян и в тази биография е включил някои от тези подробности за окултното минало на Рамануян.

Самият Харди дава пример за забележителните способности на Рамануян. Той посещава младия човек в един санаториум.

ХАРДИ: Дойдох с такси с номер 1729. Това е доста скучно число. Надявам се, че не е неблагоприятно знамение.

РАМАНУЯН: Не, това е много интересно число.

ХАРДИ: Защо?

РАМАНУЯН: Това е най-малкото число, което може да се изрази като сбор от два куба по два различни начина. (1729 = 1³ + 12³ = 9³ + 10³).[10]

Времето и съвременната наука

Робството на времето дойде след Падението. Както проклятието върху земята, то е едновременно проклятие и благословение. То поставя ограничения върху способността на хората да изработват следствията от техния бунт от самото начало, и когато хората въпреки това се опитват да развият способностите си за по-нататъшен бунт, Бог поставя върху тях допълнителни ограничения, като по-кратка продължителност на живота, смърт чрез Ноевия потоп и разделянето на езика им и разпръсването им при Вавеловата кула (Бит. 8-11). Проклятията възпираха тяхното зло и следователно служеха като благословения за праведните. Етичните ползи надвишават загубата на дълговечност и разпръсването.

Също, както проклятието върху земята, робството на времето ще бъде постепенно премахвано. Когато хората все повече се съобразяват с Божиите закони, човешкото общество ще се възстановява до нещо, което се приближава до рая в градината, и дори повече от това. Онзи рай, в края на краищата, беше учебен център за господство. Предварителните прояви на новото небе и новата земя, описани в Исая 65, служат като предплата за окончателното възстановяване след деня на съда. Но тези дни на видими благословения трябва да бъдат глобални по своя мащаб, а не ограничени в една малка ивица земя на изток от Едем. Този земен триумф няма да бъде съвършен, защото все още ще съществуват грешници (Ис. 65:20). Въпреки това, това ще бъде един свят повече като рай, отколкото като ад.

Текстът описва края на конфликта между месоядните животни и тяхната плячка (Ис. 65:20). Той също описва удължаването на дните на човека на земята. Тези думи не се отнасят до Новото Небе и Новата Земя след съда, защото през онзи период няма да има грешници, примесени със светиите, и въобще няма да има никаква смърт. Исая заявява: “там не ще има вече младенец, който да живее няколко дни, нито старец, който да не е изпълнил дните си; защото дете ще умре стогодишният, а грешник стогодишен ще бъде считан за проклет” (Ис. 65:20). Бог може да позволи по-дълъг живот, дори за грешниците, тъй като тяхното влияние през този период ще бъде минимално в сравнение с влиянието на праведните. Това ще бъде във времето и на земята. Проклятията на времето ще бъдат постепенно намалявани в отговор на създаването на праведни институции и проповядването на благовестието. Дългият живот, който е дар от Бога за етично покорство (Изх. 20:12), ще бъде възстановен, показвайки, че характеристиките на времето, които са под проклятие, ще бъдат намалени до минимум.

Възможно е да изтълкуваме Исая 65:20 чрез съвременните темпове на икономическа и обществена промяна. Вместо да вземаме думите буквално, можем да твърдим, че съставните годишни темпове на икономически растеж от 2%, 4% или дори 6%, са произвели такива извънредни промени в съвременния свят за такъв кнратък период от време – един среден човешки живот – че гражданите на типичните Западни, индустриални народи, живеят еквивалента на няколко средни живота на хората, живеещи по времето на Исая. Всъщност, съвременният Запад е развил икономика, която позволява на хората да “кондензират” няколко живота в един. Следователно, бихме могли да заключим, Исая 65:20 е било изпълнено алегорично или символично в днешните ориентирани към растеж икономики.

Има няколко проблема с такова тълкуване. Първо, думите на текста говорят за “стогодишен” като детска възраст. Второ, днешните високи темпове на икономически растеж не са били продукт от духовно обновление. Това, което виждаме, е обратно взаимоотношение между християнското здраво учение и икономическия растеж: колкото по-лошо е духовното им състояние, толкова повече материални притежания получават съвременните хора. Наблюдаваме събития, подобни на описаните във Второзаконие 8:12-17, където хората приписват своето благосъстояние на своите автономни усилия. Днешното благосъстояние изглежда като прелюдия към Божието осъждение. Благосъстоянието на глава от населението в Запада нараства, но прирастът е отрицателен. Отнето е едно основно Божие благословение: децата.

Днешните темпове на икономически растеж не могат да бъдат поддържани в продължение на векове. Съставният растеж при 2% на година, да не говорим за 6%, създава астрономически високо благосъстояние на глава от населението за няколко века. В края на краищата ще стигнем до границите на растежа. Хуманизмът може би наближава края на своите бързи темпове на икономически растеж, поне по отношение на индустриалния растеж. Този век е радикално историческо отклонение: масово производство в огромен мащаб, финансирано чрез парична инфлация, придружено от масово замърсяване, натрупващо се годишно, десетилетие след десетилетие. Това не е кулминацията на християнското здраво учение, а на арогантния светски хуманизъм, който постепенно поглъща своята морална основа,а именно, културния слой на християнското учение. По-скоро съвременният индустриализъм е демонична имитация на Исая 65:20, заместване на дългосрочния социален прогрес и увеличената продължителност на живота чрез прилагането на библейския закон в обществото с исторически безпрецедентна икономическа и обществена промяна. Това е “яж, пий и се весели, защото утре ще умреш.” Това, което библейският обществен ред предлага, е по-дълга продължителност на живота и по-бавна, по-малко радикална обществена промяна, която може да бъде поддържана от околната среда – обществена, екологична и психологическа – в продължение на векове.

Въдходът на съвременната наука и технология дойде в отговор на установяването на праведно управление на далеч по-широка основа, отколкото преди. Проф Лин Уайт описва важните технологични открития през Средновековието.[11] Средновековното католическо общество е било далеч по-производително от езическите общества, на чието място е дошло. Но именно протестантската Реформация е тази, която освобождава силите на съвременната наука.[12] Лорън Айзли, антрополог-историк, който е постигнал такъв успех при популяризирането на Дарвиновата еволюция в средата на деветнадесети век, е разбирал това по-ясно от повечето от своите колеги учени: “Експерименталният метод е постигнал неща отвъд най-невероятните сънища на хората, но вярата, която го е довела в съществуване, дължи нещо на християнското схващане за Божието естество. Със сигурност това е един от най-любопитните парадокси в историята, че науката, която професионално има толкова малко общи неща с вярата, дължи своя произход на едно действие на вяра, че вселената може да бъде тълкувана рационално, и че науката днес е основана върху това допускане.”[13]

Християнството е било инструмент в създаването на началото на приложната наука. Приложната наука и технология произтичат от разбиране за света, което е потвърждавало неговата подреденост и достъпа на човека до познание за неговите процеси. Фактът, че логиката на ума, особено математическата логика, е съобразена с действията на външния свят, не е нищо друго освен чудо – необяснимо съвпадение от гледна точка на след-дарвиновата наука.[14] Но християнските автори винаги са давали обяснение: човекът е направен по образа на Бога Създател. Сега приложната наука е създала средства за господство, които дават на човека възможност да се доближи до изгубените умения на Адам в градината. Дори Вилем Клайн в крайна сметка е бил заменен с компютър в Европейския център за ядрени изследвания (CERN). Когато Центърът го е наел през 1958, той е бил по-ефективен от техния компютър в много области. Обикновени хора с евтини калкулатори могат да извършват математически изчисления, които ранните компютри от 40-те не са можели да извършват така бързо, и никои инструменти преди 1945 не са можели да извършват бързо. Има, обаче, един проблем с такива инструменти: те почти са позволили на бунтовния човек да се върне в “градината” без спасителна вяра и библейско господство. Хората може и да желаят да намерят избавление от робството на смъртта, по този начин позволявайки си достъп до безкраен период от време за постигане на техните похоти. Но техните средства за господство сега заплашват цялата цивилизация, защото средствата за господство могат да произведат и са произвели могъщи оръжия, позволявайки ни по-ефективно да превръщаме плуговете в мечове.

Време и икономика

Безспорно, технологията ни е позволила да използваме по-ефективно времето си. Времето е ресурсът, който хората над всичко се стремят да запазят, дори и само за да го прахосат в непроизводително свободно време. Времето е единственият абсолютно незаменим природен ресурс на човечеството. То е човешкият ресурс, който осуети опитите на Соломон да живее според логиката на автономния човек (Екл. 1-3). Ограниченията на времето принудиха псалмистът да обяви: “Дните ми са като отклоняваща се сянка, и аз изсъхвам като трева” (Пс. 102:11). Времето е в много ограничена наличност – само един земен живот на потребител!

Времето е основната съставка във всяко икономическо планиране. То е основата на правилното обяснение на явлението лихвен процент. Лихвеният процент произтича от умственото разграничаване в ума на всеки човек между икономическа стока, употребена в настоящето, и същата стока, употребена в бъдещето. Стоките, които се използват в бъдещето, са по-малко ценни от същите стоки, използвани в настоящето (при всички други фактори непроменени, както икономистът винаги казва). Някои хора ценят много високо настоящето потребление. Следователно те ще жертвуват употребата на сега притежаван ресурс само срещу големи количества от оскъдни икономически ресурси в бъдещето. Тези хора ще заемат своите активи само при високи лихвени проценти. Премията на сегашните стоки срещу бъдещите стоки е много висока; някои икономисти наричат това “високи времеви предпочитания.”[15] Тази ориентация към настоящето е съществен фактор в бедните квартали и в слаборазвитите (изостанали, първобитни) народи.[16]

На противоположната страна са онези, които са ясно ориентирани към бъдещето. Те имат ниски времеви предпочитания и следователно са готови да се откажат от настоящото използване на един оскъден икономически ресурс за относително малки увеличения в бъдещето. Тези хора ще заемат ресурси при малки лихвени проценти. В сравнение с изостаналите общества, ориентираните към бъдещето общества поставят висока премия върху бъдещите приходи. Ниските лихвени проценти правят възможно предприемачите да наемат ресурси (пари), за да разширяват предлагането на бъдещи стоки и услуги. Техните маржове на печалба могат да са по-ниски, защото лихвата, която плащат, е малка. Следователно могат да се предприемат повече проекти, които не биха били възможни, ако лихвата беше по-голяма. Тези хора не чувствуват товара на времето толкова тежко, както онези, които са ориентирани към настоящето. Те гледат на бъдещето като на свят, който трябва да бъде завладян. Те гледат на времето като на средство за господство, а не като средство за бягство. Времето се счита за възможност за бъдещо господство. Пуританската работна етика върви заедно с ориентацията към бъдещето. И двете служат за увеличаване на производителността. Когато тази вяра отслабне, икономическият растеж е обречен на забавяне.

Хората купуват на пазара това, което желаят и могат да си позволят. Хората с високи времеви предпочитания искат незабавно облагодетелствуване и плащат високи лихвени проценти за заеми, които им позволяват да купуват сегашни потребителски стоки. Те искат сегашните стоки повече в сравнение с ориентираните към бъдещето хора, отколкото искат бъдещите стоки. Така че възможностите за инвестиции пресъхват, тъй като предприемачите като цяло не могат да си позволят да плащат високите лихвени проценти, които ориентираните към настоящето хора изискват върху своите дадени назаем средства. Следователно производството стагнира или намалява. Предлагането на бъдещи стоки спада. Но това е точно което хората с високи времеви предпочитания са искали. Те снижават стойността на бъдещите стоки толкова много, че потенциалните производители на бъдещи стоки са решили да не ги произвеждат. Те поставят ниска стойност върху бъдещите стоки и пазарът е реагирал на този факт. От друга страна, обществата с ниски времеви предпочитания имат високи степени на спестявания и инвестиции. Те поставят висока стойност върху бъдещите стоки. Те не са толкова ориентирани към настоящето. Следователно, те заемат пари с ниски лихви, което стимулира производството на онези бъдещи стоки, които те ценят толкова високо. Хората получават това, за което си плащат, а ориентираните към бъдещето общества търсят далеч повече бъдещи стоки от ориентираните към настоящето общества. Те искат икономически растеж в бъдещето и това е точно което купуват, като се отказват от настоящите стоки. Това е основен фактор в икономическото развитие.

Една известна характеристика на човешкото естество е желанието да се върне в рая. В края на краищата, раят е което Бог първоначално е възнамерявал за нас. Но огненият меч трябваше да напомня на Адам и неговите наследници, че връщането в рая трябва да бъде на основата на Божията спасителна благодат и Неговия законов ред, а не на основата на усилията на автономния човек. Праведните хора трябва да се борят, чрез вяра и труд, да покоряват товара (проклятията) на времето и оскъдността. Когато хората се опитат да избягат от този товар въобще, или да завладяват чрез средствата на държавната тирания (държавата на Молох), тогава техният стремеж към рая е незаконен. Има многобройни начини, които хората са измислили, за да избягат от времето и неговия товар, но всички те са незаконни: пиянство, наркотици, голота, първобитните фестивали на хаоса (Карнавал, Марди Гра), мистично единство с монистичен бог чрез аскетизъм, марксистка революция, и т.н. Многобройните книги, написани от Мирча Елиаде, са описания на тези разнообразни опити да се избегне робството на времето.[17] Християнският отговор е усилен труд на основата на библейския закон и ниски лихвени проценти, които са резултат от религиозно основана ориентация към бъдещето. Това са плодовете на личната и обществената зрялост.

Важно е, обаче, да разберем, че ниските лихвени проценти трябва да бъдат продукт от доброволна размяна. Те не трябва да бъдат налагани със закон от държавната власт, която се опитва да се прави на Бог, като увеличава производителността чрез законодателен декрет. Когато хората са честни, готови да изплащат заемите на всяка цена, рисковата премия при всеки лихвен процент ще отпадне. Когато правителствата откажат да обезценяват паричната единица, премията за ценова инфлация изчезва или дори става отрицателна, което също държи лихвените проценти ниски. Когато хората са ориентирани към бъдещето, лихвените проценти ще бъдат ниски. Но когато държавата се опита да налага със закон ползите от един праведен обществен ред без тези три характеристики – ниски рискове, ниска или никаква премия за ценова инфлация и ниски времеви предпочитания – тогава бюрократите просто успяват да пресушат предлагането на заемни средства на свободния пазар. Те налагат ценови тавани върху заемите и, както винаги, резултатът е недостиг на стоката с контролирана цена, която в този случай са заемните пари. Появява се черен пазар за заеми, с високи лихвени проценти за компенсация на заемодателите за рисковете от нарушаване на закона. Таванът върху лихвените проценти (закони срещу лихварството) успява само да разпредели неправилно оскъдните икономически ресурси.[18]

Икономическият растеж е продукт от съобразена със завета човешка дейност: спестовност, честни отношения, усилена работа, ориентация към бъдещето, грижа за призванието (професията) и т.н. Функцията на държавната власт е да налага библейския закон, включително и съвременните приложения на старозаветния закон (като законите за движението по пътищата). Без библейските корени няма дългосрочни плодове. Евтините имитации на рая, създадени от съвременния марксизъм, социализъм и кейнсиански интервенционизъм-инфлация водят не към Ново Небе и Нова Земя, а към нов ад на старата земя.

Съвременният човек вярва, че времето е действувало в продължение на поне десет милиарда години. Той гледа на процесите на времето като същностно непроменими, или униформистки. Това, което е човекът днес, за добро или лошо, е дошло в резултат от бавни, постепенни промени в течение на времето, чрез процеси на еволюция чрез естествен отбор. Времето се смята за товар, който трябва да се преодолее чрез наука, чрез икономически манипулации, или чрез някакъв нов еволюционен скок, който най-после ще ускори процеса на еволюцията.

Библията ни казва, че процесите на времето са се променили радикално в миналото в резултат от Падението на човека. Хората в периода след Падението са живели дълъг живот, но след Ной продължителността на човешкия живот постепенно е намаляла. Но в резултат от етичното съобразяване с Бога, животът на хората отново ще бъде удължен в бъдещето. Доколкото ни е известно, времето е константа, но времевите процеси се променят в съответствие с етичните взаимоотношения на човека с Бога и Неговия законов ред.

Времевият период за човека е това, което е вечността за Бога. Времевият период дава възможност на човека да натрубва познание и власт, за добро или зло. Времето също прави възможна човешката свобода: докато се движи към бъдещето, всеки човек прави избор между различни възможности, което е всъщност свободата. Божията свобода, разбира се, е непосредствена, безвремева и вечна.

Времето, следователно, е истинско благословение и възможност за новородените хора. То не е абсолютно без товар на този етап от новото създание, но то не е в основата си товар, както е за бунтовниците. Онези, които желаят въобще да избягат от времето, са бунтовници. Те избират окултни методи за постигане на тайно познание, мистично просветление или някаква тайна формула, която да им дава съвършена власт или съвършена закрила. Работата във времето беше възможност за Адам. Работата във времето под проклятие е товар за грешния човек. Неновородените се надяват да избягат от работата и времето, като станат всезнаещи и всемогъщи, а дори и вечни, като Бога. Праведният се надява да избяга от проклятието на времето, като побеждава греха и работи във времето, насочван от инструкциите, дадени в Божия закон.

Заключение

Времето, материята-енергия и пространството изглеждат като константи в създанието. Със сигурност ние не можем да забавим идването на Божия ден на съд, манипулирайки по някакъв начин вселената. Времето не се променя, но процесите в непроменимите ограничения на времето се променят, а също и отношението на хората към тези процеси. Хората гледат на процесите във времето като възможности, които да се използват за Божията слава, или като товар, който трябва да се преодолява чрез автономни научни техники, или чрез магия, или чрез мистично просветление. Но времето си остава сцената на човешкия отговор към Бога.

Следователно е разбираемо, че съвременната държава се опитва да придобие контрол върху процесите на времето, както и да контролира онези части от икономиката, които са продукт от определено религиозно схващане за смисъла на времето. Светската хуманистична държава се стреми да получи ползите от ниските лихвени проценти, като налага закони срещу лихварството, които свалят законните, видими лихвени проценти на различните пазари за заеми. Бюрокатите се опитват да насърчат икономическия растеж, като снижават краткосрочните лихвени проценти чрез увеличаване на паричното предлагане, в напразен опит да увеличат дългосрочното производство. Те се опитват да увеличат икономическия растеж в гетото, или в изостаналите народи, чрез хуманистични, издържани от данъците училища или чрез финансирани от данъците социални програми от всякакъв вид. Те не се занимават с централния проблем на гетото и на изостаналите народи, а именно, ориентацията към настоящето на онези, които съставят голямата част от изостаналото или обеднялото население. Наистина, “обеднял” (англ. poverty-stricken – “ударен от бедност”; бел.прев.) е израз, който показва, че бедността е активна сила, която подтиска вътрешната съзидателност в човека – една въображаемо универсална съзидателност. Но времевата перспектива на хората може да победи всички средства за чуждестранна помощ, които коя да е правителствена агенция би изпратила в едно общество с високи времеви предпочитания. Това, което хората вярват, има по-голямо практическо значение от стоките, които хората получават от месианските, хуманистични правителства.[19] Ако времето е считано за товар, социалните фондове не могат да направят нищо, за да намалят натиска на този възприет товар. А там, където времето се счита като възможност за завладяване, средствата за разширяване ще бъдат щедро осигурявани чрез частни заеми от хора, които искат да инвестират в производителни общества, характерни с ориентирани към бъдещето предприемачи. Капиталът тече към онези, които вярват в бъдещето, които приемат товара на времето като възможност за личен растеж и лична печалба. За да придобие достъп до капиталовите активи на нежелаещите да инвестират, месианската държава конфискува средствата на производителните, за да възпре нормалния поток на капитала от завладените от времето към завоевателите на времето. Държавата прехвърля капитал към завладените от времето с надеждата, че простото притежаване на капитал, без ново видение за времето, ще бъде ефективен заместител на промяната във времевата перспектива – някакъв вид механична алтернатива на новорождението. Бюрократите говорят за предизвикване на “старт към самоиздържащ се икономически растеж.”[20] Резултатите са почти винаги отрицателни.[21] Манипулирането чрез принудително преразпределяне на благосъстоянието не е ефективна алтернатива на цялостната обществена промяна в схващанията на хората за времето и неговия товар.