16

ИНВЕСТИЦИИ И ХАРАКТЕР

Тогава Господ каза на Аврам: Излез от страната си, от рода си и от бащиния си дом, и иди в земята, която ще ти покажа. Ще те направя голям народ; ще те благословя, и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение (Бит. 12:1-2).

Бог се обърна с тази заповед не към някой беден човек; това беше Аврам, богат човек, който беше “много богат с добитък, сребро и злато” (Бит. 13:2). Тези три стоки са били основните белези за благосъстояние в старозаветните времена и са служели като пари, особено двата скъпоценни метала. Богатството на Аврам беше движимо, което е разбираемо, като се има предвид фактът, че той вече веднъж е напускал мястото, в което е живеел, когато неговият баща е напуснал Ур Халдейски, насочил се е към Ханаанската земя, спрял е в Харан и се е заселил там (11:31). Сега той отново е призован да се премести, за да започне пътуването, започнато от неговия баща.

Племенникът на Аврам, Лот, който също е бил богат, решава да придружи Аврам. Двете семейства са държали своето богатство във формата на добитък и стадата им са били толкова големи, че земята в никоя отделна област в Ханаан не е била достатъчна, за да ги издържа (13:6). Резултатът е конфликтът между пастирите на двете семейства (13:7). Първоначалните патриарси – Аврам на израилтяните и Лот на моавците и амонците (Бит. 19:37) – са били хора, притежаващи големи капиталови ресурси. Бог по никакъв начин не оспорва законността на тяхното богатство. Той не ги призовава да го преразпределят на хората от Ур Халдейски, Харан или Ханаан.

Всеки човек е имал капиталова база, с която да работи. Историята на двамата човека показва една основна страна от библейската икономика, а именно, силната връзка в дълъг период между характера и благосъстоянието (Пр. 13:22). По-точно, има връзка между запазването на капитала (и дори неговото разширяване) и решенията за инвестиции, основани на принципи. Лот изгуби това, което имаше, докато Авраам умножи капитала си.

По стандартите на своето време 75-годишният Аврам е бил в кулминацията на своя живот. Сара е била десет години по-млада от него (Бит. 17:17), но е била достатъчно привлекателна, че Адам да състави схема за заблуда, наричайки себе си неин брат (всъщност, той е бил неин полубрат; 20:12), намеквайки, че не е неин съпруг, в два различни случая (12:11-20; 20:1-18). При втория случай Сара трябва да е била на деветдесет години, освен ако Битие 20 е разказ за пътуване, състояло се по-рано от периода, през който Бог установи Своя завет с Авраам (Бит. 17). Така че Сара е могла да поддържа добър външния си вид в своята късна възраст. Самият Авраам живя до 175-годишна възраст (25:7), което Библията описва като “честита старост” (25:8). Повече от половината от живота му беше пред него, когато е бил призван от Бога да напусне Харан и да влезе в Ханаанската земя. Той се скиташе в продължение на много години без да намери място за постоянно заселище.

Първоначално той живя в планината, заедно с Лот (12:8). Чака 24 години докато Бог установи Своя завет с него. Беше обрязан на 99-годишна възраст (17:24). Тридесет и седем години след своето обрязване Авраам купи място за последна почивка за своята съпруга и семейство, място за гроб на Сара. Дори и тогава той заяви на децата на Хет, “Аз съм странник и пришълец сред вас” (23:4). Макар че не беше първобитен номад, въпреки това в продължение на много десетилетия той се скиташе из Ханаан. Това не беше живот, който би бил предпочетен от един патриарх, или от дългосрочен инвеститор, или от човек, на който е обещана цялата територия (12:7). Той беше пилигрим – скитник с крайна цел.

В ярък контраст на Аврам, неговият племенник Лот беше човек, който изглежда притежаваше здрави, надеждни икономически инстинкти. Той познаваше стойността на земята. Когато свадата между неговите и Аврамовите пастири убеди и двамата, че географското разделяне на пътищата става необходимост, Аврам даде на Лот да направи своя избор за заселване. Лот избра земята в Йорданската равнина, защото “беше добре напоявана до Сигор (преди да беше разорил Господ Содом и Гомора), като Господнята градина, като Египетската земя” (13:10). Той реши да живее в градовете в равнината, премествайки шатрите си към Содом. Библията ни казва, че “Содомските мъже бяха твърде нечестиви и грешни пред Господа” (13:13). Лот избра добра земя и лоша компания. Той реши, че основната форма на капитал е производителната земя.

Аврам позволи на Лот да направи своя избор. Така той се съгласи да отиде в Ханаанската земя, в онези времена по-нежелана собственост от добре напояваните Йордански равнини. Лот се оказа в икономически по-желани обстоятелства от гледна точка на външно измеримите капиталови ресурси. Хората, с чиято компания трябваше да се съобразява, колкото и ограничени да са контактите му с тях, винаги представляваха заплаха за неговата почтеност и дори за неговата безопасност. Той се обкръжи със зли хора и в последните дни на неговото пребиваване между тях те наистина го обкръжиха (19:4). Когато Божието осъждение в крайна сметка дойде върху неговите бивши съседи, Лот откри, че дори членовете на собственото му семейство са били замърсени от извратената среда. Неговите синове, неговите зетьове и неговите омъжени дъщери отказаха да повярват на неговите страшни предупреждения за надвисналото унищожение, затова останаха и загинаха. Съпругата му презря Божията заповед и погледна назад към града, понасяйки уникално осъждение, оставяйки Лот вдовец (19:26). Лот плати скъпо за своето решение да живее сред членове на бунтовно, извратено езическо общество просто заради парче производителна земя, в място, където не могат да се намерят и десет праведници (18:13). В напреднала възраст той се оказа живеещ в планината, точно както беше когато влезе в земята с Аврам, но този път той нямаше нито добитък, нито някакви други активи, и нямаше и бъдеще. Всичко, което имаше, бяха неговите две неомъжени дъщери (19:8), които се оказаха морално извратени и напълно прагматични. Те го измамиха, принуждавайки го да извърши кръвосмешение, докато е пиян (19:32-35). Неговите наследници от тези две жени станаха моавците и амонците (19:37-38), и толкова зли бяха тези общества, че Бог постанови, че който от кое да е от двете племена, който иска да се присъедини към израилевото събрание, да не види своите наследници пълноправни граждани до десетото поколение (Вт. 23:3-4). Те бяха продължение на обществото на Содом и след време те взеха участие в същото унищожение както и градовете в равнината (Соф. 2:8-10). От голямо богатство до живот в пещера: такава беше съдбата на “инвестиционния портфейл” на Лот.

Поради етичната извратеност на жителите на Содом самата земя беше поставена под проклятие. Тя беше изгорена, покрита със сол и по този начин унищожена за бъдещо земеделско използване (Вт. 29:23). Толкова голямо беше унищожението, че след това, в сравнение с нея, околната земя на Ханаан стана известна като земя, в която текат мляко и мед.

Лот пренебрегна уроците от Адам и Ной: в дълъг период просперитетът е благословение от Бога към онези, които са верни към Неговите закони. Инвестирането на капитала трябва да се прави като се взема предвид този факт. Лот инвестира на основата на видимо богатство, на основата на предполагаемата дълготрайност на стойността на земята. В края на своите дни той видя изгарянето на богатството си. Това, което се оказа много недълготраен склад за стойност, примами Лот в бедствено инвестиционно решение.

Свободата и икономическия растеж

Характерът, човешката свобода и дългосрочното развитие на човешкия капитал са много по-важни от физическите ресурси. Достъпът до свободните пазари също е много важен. Продължаваща грешка на съвременните учени е да се съсредоточават върху природните ресурси в своите изследвания на икономическия растеж. Професор П. Т. Бауер е един икономист, който не прави тази грешка. “Физическите природни ресурси, предимно плодородната почва или богатите минерали, не са единствените или дори главните определящи на материалния прогрес, макар разликите в изобилието на природата може и да са причина за разликите в жизнения стандарт и безгрижието в различните слаборазвити региони на света. Винаги е било известно, че физическите ресурси са безполезни без капитал и умения те да бъдат развивани, или без достъп до пазари. Намаляващата важност на земята и другите природни ресурси също са познати. Но бързото развитие в последните години на такива слаборазвити страни, лишени от природни ресурси, дойде като изненада, макар че може би не трябваше да е изненада, като се има предвид японският опит. Един скорошен, но вече класически опит е този на Хонг Конг, който практически няма суровини, много малко плодородна почва, никакво гориво, никаква водноелектрическа енергия и много ограничен вътрешен пазар, но който въпреки тези ограничения прогресира феноменално.”[1] Както той казва на друго място, “В целия западен свят е трябвало да бъдат издигнати строги бариери [Бауер говори за политическа необходимост, не за икономическа необходимост, тъй като е защитник на свободната търговия – Г.Н.], за да защитят вътрешната промишленост на Съединените Щати, Великобритания, Германия и Франция срещу вноса от несубсидираната конкуренция на промишлеността на Хонг Конг, една слаборазвита страна, намираща се на повече от осем хиляди разстояние. Този бърз прогрес се наблюдава въпреки наличието в Хонг Конг на три характеристики, за които често се казва, че подпомагат порочния кръг на бедността, а именно, липса на природни ресурси, изключително силен демографски натиск и много ограничен вътрешен пазар.”[2] Изследванията на икономическия растеж, които са се съсредоточили толкова тясно върху природните ресурси, твърде често имат в основата си философия, граничеща с детерминизъм на средата, а в някои случаи тази интелектуална презумпция често е признавана открито.

От друга страна, Хонг Конг не е безспорен случай на превъзходен морал. Неговото посвещение към свободния пазар и международната свободна търговия е твърде дълбоко. След Втората Световна война Хонг Конг е станал един от главните центрове на търговията с наркотици. Една от причините комунистически Китай да позволи Хонг Конг да съществува е защото Хонг Конг служи като канал за опиум, хероин и други незаконни наркотици, които се произвеждат в Китай и Югоизточна Азия. Този трафик има двойно предназначение за комунистически Китай: той осигурява много нужната чужда валута и е част от систематичната война на Китай срещу Запада въобще и Съединените Щати конкретно. През 1965, в началото на ескалирането на войната във Виетнам, министър-председателят и специалист по външните работи на Китай, Чжу Ен Лай, се срещна с ръководителя на Египет, генерал Насър. Говорейки за американските войски, разположени по онова време във Виетнам, Чжу е казал: “. . . някои от тях опитват опиум. И ние им помагаме. Ние засяваме най-добрите сортове опиум специално за американските войници във Виетнам. . . . Спомняте ли си когато Западът наложи опиума върху нас? Те воюваха срещу нас с опиум. Сега ние ще воюваме срещу тях със собствените им оръжия. Ще използваме техните собствени методи срещу тях. Искаме те да имат голяма армия във Виетнам, която ще бъде наш заложник, и искаме да ги деморализираме. Ефектът, който тази деморализация ще има върху Съединените Щати, ще бъде далеч по-голям от колкото някой може да си представи.”[3] Хонг Конг е важна част от войната на комунистически Китай срещу Запада.

Има също значителни доказателства, че наркотрафикът на Хонг Конг е, както и Шангхай е бил преди него, част от многомилиардна операция, финансирана поне отчасти от международните банкови агенции, особено онези, чиито офиси са в Сити, този уникален център на свободното банково дело, разположен в сърцето на Лондон.[4] Следователно свободната търговия не е гарант за човешкия морал.

Заключение

Праведните хора са длъжни да не поставят своята вяра в земни съкровища (капитал), които крадци ги крадат и ръжда пояжда (Мат. 6:19-21). Хората трябва да градят на основата на християнския характер и библейския закон. Техните решения не трябва да бъдат управлявани предимно от земята пред тях, а от човешкия капитал, който имат на разположение. Една инвестиция на основата на характера може да не пожъне незабавни награди. В края на краищата, Лот се засели във временен комфорт, докато Аврам се скиташе. Но Аврам стана Авраам – “баща на народи” – и неговите деца и внуци бяха погребани с него (Бит. 49:28-31; 50:13), докато мястото на гроба на Лот и неговите дъщери не е споменато. Посвещението на Авраам към характера и неговото разчитане на заветните обещания му донесоха видими благословения и почивка в старостта му. Лот, макар и праведен човек (2 Пет. 2:7), живя където духът му беше непрекъснато терзан (измъчван) (2 Пет. 2:8). Той остави Харан с голямо богатство; напусна Содом само с нещата, които можеше да отнесе при внезапно бягство. Той изтъргува вътрешния мир за видимото обещание на видимите благословения и завърши своя живот нито с мир, нито с видими благословения.

Бог може за известно време да запази богатството на едно бунтовно общество за Своите цели. Той може да го запази заради няколко праведни човека, които живеят в това общество (Бит. 18:23-33). Въпреки това, когато Той излива Своя гняв върху обществото, праведният може да трябва да предприеме зловещо и бързо напускане. (Именно по тази причина формите на движим капитал като злато, сребро и скъпоценни камъни са разумни инвестиции за християните във времена на разпадане на обществото. Не трябва да гледаме назад, но е мъдро да вземем нещо за бъдещето с нас, когато бягаме.)