Заветът на господството
Съдържание
Общо
въведение

Въведение
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16
Глава 17
Глава 18
Глава 19
Глава 20
Глава 21
Глава 22
Глава 23
Глава 24
Заключение

Приложение А
Приложение Б
Приложение В
Приложение Г
Приложение Д

Библиография

   

Заветът на господството
  Home    от Гари Норт  

 

22

БЛАГОСЛОВЕНИЕТО НА ОТГОВОРНОСТТА

И Господ беше с Йосиф, и той преуспяваше и се намираше в дома на господаря си, египтянина. И като видя господарят му, че Господ беше с него, и че Господ прави да успява в ръката му всичко, което вършеше, Йосиф придоби благоволение пред очите му и му служеше; и той го постави настоятел над дома си, като предаде в ръката му всичко, което вършеше (Бит. 39:2-4).

Както баща си Яков, който служи на Лаван в продължение на много години, Йосиф се оказва ефективен, много рентабилен слуга. Петефрий, както Лаван, разбира, че Бог е в особени взаимоотношения с неговия слуга, и решава да се възползва от този факт. И Лаван, и Петефрий се стремят да придабият плодовете от производителността на слугите си като делегират по-голяма отговорност в ръцете им (Бит. 30:27-28). Нещо повече, през времето, през което всеки от двамата господари се отнасяше праведно към своя слуга, неговите икономически дела преуспяваха.

Не се казва какви задължения е изпълнявал Петефрий като началник на телохранителите. Казва ни се, че в своя дом той е възложил цялата власт на Йосиф, “и освен хляба, който ядеше, не знаеше нищо за онова, което притежаваше” (39:6). В това отношение Петефрий доказва, че е успешен бизнесмен, защото една от най-важните страни на задачата на предприемача е да открие и наеме способни подчинени. Франк Найт, чийто първооткривателски труд, Риск, несигурност и печалба (Risk, Uncertainty and Profit, 1921), представя първия систематичен, точен анализ на печалбата, наблога още повече на това: “. . . тази способност за формиране на правилна преценка (в по-широка или по-тясна област) е главният факт, който прави човека полезен в бизнеса; това е същностната черта на човешката дейност, най-важната дарба, за която се получава заплатата. Като цяло стабилността и успеха на предприятието зависи до голяма степен от възможността за оценка на способностите на хората в това отношение, както за поставяне на хората на правилното работно място, така и за определяне на възнаграждението, което трябва да получават за работното място.”[1] Естеството на управлението на бизнеса, твърди той, е предимно в избора на хората, които ще управляват. “Преценките в бизнеса са предимно човешки преценки.”[2] Следователно, заключава той, “В областта на организацията, познанието, от което зависи това, което наричаме отговорно управление, не е познание за ситуациите и проблемите и за средствата за извършване на промяна, а познание за познанието на други хора за тези неща. . . . това е толкова съществено за разбирането за управлението на организираната дейност, че въпросът за преценяване на способността на другите хора да преценяват е несравнимо по-важен от въпроса за преценка на фактите в проблемната ситуация.”[3] Този анализ може и да е преувеличен, но той определено е верен за много големи организации. В случая с Петефрий и Лаван те първоначално упражниха много добра преценка относно своите благословени от Бога подчинени.

Грешката на Петефрий беше в това, че изостави контрола върху семейството си. Като изостави управлението в семейния бизнес, той отиде твърде далеч. Не забеляза, или предпочете да не забелязва склонността на жена си да се заглежда по мъже. В момента на конфликта, когато трябваше да отсъди между думите на жена си и думите на Йосиф, той избра да повярва на жена си, а не на човека, който се оказа верен и способен при управлението на семейния бизнес. Така изгуби ползите, които способностите на Йосиф са му донесли, както Лаван изгуби ползите от производителността на Йосиф.

Йосиф бе хвърлен в затвора. Макар не по негова вина, той изгуби своето положение на власт. Завистта на Петефрий го събори, точно както завистта на братята Йосиф доведе до неговото отвличане в Египет. Но началникът на затвора незабавно осъзна уникалните способности на Йосиф и, както Петефрий, реши да възложи управлението на своята организация на Йосиф, и “за всичко, което се вършеше там, той беше разпоредник. Началникът на затвора не надзираваше нищо от това, което беше в ръката на Йосиф; защото Господ беше с него, и Господ правеше да преуспява всичко, каквото той вършеше” (39:22-23). Официално той беше роб; на практика той стана господар на дома на Петефрий. Юридически сега той беше затворник; на практика беше началник на затвора.

Робство и затвор: нито едното от двете положения не се харесва на кой да е Божий служител. Но веднъж като е вкаран насила в затвора, праведният прави с наличните си ресурси най-доброто, което може. Той приема законната власт, която му се възлага, и върши всекидневните си дела честно и ефективно. Той подчинява частта от земята, която Бог му е определил. Ако може по законен път да постигне свободата си, той го прави, защото свободата е по-добро положение, в което да изпълнява призванието си под Бога (1 Кор. 7:21-23). Въпреки това човек трябва да се задоволява с мястото си, ако Господ го е поставил там (1 Кор. 7:20; 1 Тим. 6:6-8).

Като служеше добре в положението, в което беше поставен, Йосиф откри, че отговорността винаги идваше при него. Както оскъдните икономически ресурси отиват при онези, които служат най-ефективно на купувачите, така отговорността отива към онези, които са готови и способни да носят товара на отговорното вземане на решения. Това важи с двойна сила в общество, което е ориентирано към настоящето, защото хората се опитват да избягнат товара на ориентираното към бъдещето вземане на решения. Те искат да получават плодовете на ефективния труд, но не са заинтересувани лично да носят преките разходи от поемането на риск (в смисъла на статистически изчислим риск) или несигурност (в смисъл на неизвестно бъдеще, което не можем да прогнозираме чрез законите за вероятностите). Колкото повече едно общество е ориентирано към настоящето и избягва риска, толкова повече трябва да очакваме отговорността и възможностите за печалба да отиват към онези, които са готови да рискуват да не успеят.

Нито Йосиф, нито Яков бяха облагодетелствувани защото споделяха религиозните презумпции на своя работодател. Точно обратното: те бяха избрани да служат именно защото и двамата слуги бяха угодни на съвсем различен Бог от този на техните работодатели. Слугите не бяха обичани, а само уважавани. В крайна сметка те бяха отхвърлени. Първоначално, обаче, господарите не бяха твърде загрижени за религиозните вярвания на своите слуги, а само за тяхната производителност. Подобна характеристика на свободния пазар е тази липса на загриженост относно личните качества на производителите. Купувачът нормално не го е грижа за расата или религията на производителя на продукта. На лична основа купувачът може да не харесва производителя. Той дори може да мрази производителя. Но като потребител той се интересува главно от цената и качеството на продукта. Колкото по-безличностен е пазарът – колкото по-обширен, по-сложен, по-автоматизиран е пазарът – толкова е по-вероятно производителността да е по-важна от личните качества на производителя. Заветът за господството е възложен на всички хора; затова, при условията на конкурентния пазар (ценова конкуренция, свободен достъп, отсъствие на държавно наложени ограничения върху продаването), човекът, който най-добре изпълни схващането на потребителите за ефективно производство, ще получи награда за своята производителност. Той ще има най-голяма възможност да покаже своите таланти за производство.

Проблемът, пред който бяха изправени Йосиф и Яков беше фактът, че техните работодатели ги смятаха за някакви магически талисмани. Те виждаха, че Бог благославя тези двама човека, но самите те не решиха да се смирят пред Бога. Мислеха си, че могат да манипулират Бога като наемат на работа онези, които Бог благославя. И при двамата, Петефрий и Лаван, недостатъците на техните характери унищожиха способността им да придобиват производителността на своите слуги. Лаван беше алчен (Бит. 31:7), а Петефрий завиждаше на Йосиф, или поне объркан от действията на жена си и твърде слабохарактерен да вземе страната на Йосиф в спора. Тъй като бяха толкова близки със своите слуги, те всъщност бяха предали себе си на властта на своите собствени подчинени, защото богатството им зависеше продължаващите взаимоотношения между Бога на техните слуги и техния собствен дом. В крайна сметка това се оказа твърде висока цена. Те изгониха своите почтени слуги, точно както в продължение на много поколения езичниците гонеха производителните юдеи, или както френските римокатолици през шестнадесети век изгонват хугенотите.

Това е слабостта на прагматизма.[4] Прагматизмът е свързан с магията. Прагматистите и магьосниците имат едни и същи презумпции. И двете групи отричат Божието върховенство. И двете групи издигат човешките желания и ги превръщат в принципи на обществената организация. И двете групи всъщност казват, “ако работи, ще го купя; ако носи печалба, ще го използвам.” Изненада ли е, че съвременният светски свят, официално прагматичен и релативистичен, е свидетел на взрив от магия, чародейство и окултизъм?[5] Същата връзка е била основна за Ренесанса и Римската империя. Изненада ли е, че прагматистите, релативистите и окултистите мразят учението на Библията? Товарът на богоугодното призвание е твърде тежък за прагматиста. Спестовността, ориентираните към бъдещето инвестиции, честното отношение и поемането на рискове все повече биват изоставяни от хедонистичните прагматисти. Прагматизмът изисква морални задръжки, които са продукт от едно непрагматично общество. Без тези задръжки прагматизмът се изражда в принцип на най-малкия общ делител: кражби, завист и изоставяне на личната отговорност, много често предаване на личната отговорност на политическата власт. Прагматистите като Петефрий не искат да платят цената те не искат да се смирят пред Бога, Когото се стремят да манипулират. И в дълъг период от време те губят. Не са производителни, а капиталът отива при онези, които са производителни. Както се казва в Притчите, “богатството на грешния се запазва за праведния” (13:22).

Следователно отговорността е потенциално благословение. В кратяк период от време добрите слуги могат да успеят да придобиват непряко все повече от нея от онези, които са склонни да се откажат от ръководното си положение. С течение на времето техните “господари” отслабват икономически и политически, като се стремят да възлагат твърде много власт на своите подчинени, ставайки твърде зависими от тяхната продължаваща производителност. Ако господарите откажат да се покорят на Божия законов ред, в крайна сметка богоугодните слуги ще тържествуват, както Йосиф тържествува. Отговорността, както капитала, в крайна сметка се оказва в ръцете на онези, които добре боравят с нея. В крайна сметка товарът на отговорността е благословение, защото е основа на видимата победа във времето и наземята. Йосиф и Яков бяха страдащи слуги. Те служеха добре на своите господари, но техните господари не оцениха техния морален характер. Същото стана и с Исус Христос, Който също беше страдащ слуга. Чрез Своето съвършенство Той настрои срещу Себе Си управителите. За да послужи на Своите приятели Той плати най-високата цена, защото положи живота Си за тях (Йоан 15:13). Но като направи това, Той тържествува над всичките Си врагове (Мат. 28:18). Тази връзка между служението и победата е основна за библейския ред. Христос каза: “Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях, и големците им властвуват над тях. Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител; и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга; също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина” (Мат. 20:25-28).

Този принцип не може да се види по-ясно никъде другаде, както се вижда на свободния пазар. Производителят, който най-добре изпълни желанията на потребителите, ще преуспее. Той трябва да се подчини на най-добре плащащите участници на пазара. Не е задължително това да означава най-богатите хора в обществото. Всъщност, най-добрите платци може да са масовият пазар: милиони хора с по един долар вместо шепа хора с по хиляда долара. Приозводителят иска най-висока възвръщаемост върху своя капитал и труд. Той не може да принуди купувачите да платят неговата цена, освен в много редки случаи. Той трябва да изчисти своите наличности от продукти на цената, която купувачите са готови да платят. Разбира се, той се стреми към възможно най-високата цена, на която всички останали наличности са продадени, и в същото време няма още купувачи, готови да платят цената. Механизмът на пазара се вижда добре когато си представим един театър. Когато всички места са запълнени и няма повече желаещи да влязат, продавачът на билети е предсказал пазара си съвършено. Той е определил цената си според пазарното търсене. Той добре е послужил на своите потребители, както показват запълнените места, но е послужил добре и на себе си. Спечелил е възможно най-високата възвръщаемост за място. Най-богатите, най-преуспелите, най-известните предприемачи на пазара са онези, които винаги точно предсказват бъзещото пазарно търсене. Главните владетели на свободния пазар са онези, които служат добре на купувачите.

Свободният пазар не ни призовава да бъдем страдащи слуги. Той ни призовава да изпълняваме исканията на потенциалните купувачи по-добре от нашите конкурентни продавачи. Той ни призовава да бъде преуспяващи слуги. Колкото по-добре служим, толкова по-висок е нашият приход. Ако искаме да станем големци сред бизнесмените, трябва най-добре да служим на купувачите. Предприемачът, който поема пълната отговорност за своите прогнози и който прогнозира точно, ще преживее финансовото благословение на отговорността.

Заключение

Библията повтаря темата за затвора като училище за победа: Йосиф в затвора, Данаил в ямата с лъвовете, Павел в няколко затвора и първообразът, Исус, в затвора на гроба. Темата за “страдащия слуга” е същата: страданието довежда победа. В случая с Църквата в историята, страданието на ранните поколения довежда победата на по-късните поколения. Следователно средството за победата, страданието, не е нашата цел: победата е нашата цел. Наблягането на непрекъснатото страдание е теологично необосновано; грехът трябва постепенно да бъде победен в историята и с това страданието на християните трябва да бъде все повече намалявано.

Свободният пазар отразява тази победа над страданието от греха и оскъдността. Хората трябва да бъдат слуги, но не е задължително успешните слуги да страдат през целия си живот; те трябва да преуспяват. Потребителите също не трябва да страдат; те трябва да бъдат облагодетелствувани от производителността, създавана от свободата и личната отговорност.


[1] Frank H. Knight, Risk, Uncertainty and Profit (New York: Harper Torchbook, [1921] 1965), p. 229.

[2] Ibid., p. 291.

[3] Ibid., p. 292.

[4] Тук нямам предвид тясно дефинирания прагматизъм на философите, които определят себе си като членове на философската школа, известна като “прагматизъм.”

[5] Gary North, Unholy Spirits: Occultism and New Age Humanism (Ft. Worth, Texas: Dominion Press, 1986).





Dominion Covenant
Copyright © 1987 Gary North
превод Copyright © 2002 Божидар Маринов