5

БОЖИЯТА СЕДМИЦА И ЧОВЕШКАТА СЕДМИЦА

Така се направиха небето и земята и цялото тяхно войнство. И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал. И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, които Бог беше създал и сътворил (Бит. 2:1-3).

Сега стигаме до тема, която е изключително спорна теологично и има важни последствия за съвременните практики на бизнеса. Трябва да отложим пълното разглеждане на нейните следствия за бизнеса до екзегетиката на Изход 20:8-11. Засега е по-важно да разгледаме съботата във връзка с Адам и неговите отговорности за господството.

Казва ни се, че в края на шестия ден Бог видя всичко, което е направил, и то беше много добро (Бит. 1:31). Цялото създание беше без недостатък. Под “цялото създание” имам предвид земята, обитателите на земята и физическите небесни тела. Не ни е казано нищо конкретно за състоянието на ангелското множество. Не ни е казано дали Сатана вече е паднал, заедно със своите последователи, макар че някои християнски коментатори допускат, че това събитие вече е било станало преди шестия ден, може би дори преди създаването на земята в Битие 1:1.[1] Но знаем, че физическото създание беше съвършено и пълно по отношение на своите съставни части. То не беше напълно развито исторически, но то беше съвършено, доколкото става въпрос за Божията първоначална съзидателна дейност. Човекът, обаче, още не беше започнал пълната работа по своята задача за господство.

Адам не е участвувал в действията на сътворението. Той е бил напълно пасивен при създаването на Ева от неговото ребро. Той е бил активен в първоначалната задача, но е бил зависим: наименоването на животните (Бит. 2:20). Разказ за неговите действия на шестия ден има в Битие 2. Беше му дадена съпруга едва след като беше изпълнил първоначалната задача, въпрос, който ще бъде изследван по-подробно при екзегетиката на Битие 2:20-23. Той трябваше да изпълни тази си задача преди да има съпруга. Той трябваше да осъзнае нуждата си от помощник, специално предназначен от Бога да допълва неговите усилия. Той трябваше да осъзнае икономическия потенциал на разделението на труда. Бог заяви, че не е добре за човека да живее сам (Бит. 2:18). След това доведе при Адам животните за наименоване (класифициране), което Адам и направи (2:20). Адам получи емпирично доказателство за несъвършенството на човешкия вид. Животните бяха на двойки мъжко-женско. Адам на този етап беше сам. Работеше сам. Нещо липсваше. Бог предварително заяви непълнотата на Адам и Адам можеше да я види. Той се нуждаеше от помощ. Той се нуждаеше от помощник.

Адам и Ева почиваха на седмия ден от сътворението. Те още не бяха работили като екип, но въпреки това получиха ден на почивка. Божията първа седмица беше пълна. Адам и Ева видяха края на тази първоначална седмица. Те знаеха, че Божията седмица има почивка в последния ден.

Това повдига един важен въпрос. Първият пълен ден от живота на човечеството беше ден за почивка, събота. Седмият ден беше Божият ден за почивка или прекратяване на Неговата работа при сътворението. Човекът видя част от шестия ден. Адам работи закратко време като стажант под Божия непосредствен надзор (Бог доведе животните при Адам). Но седмият ден от Божията седмица на сътворението беше първия пълен ден за човечеството. Той беше ден за почивка.

Следователно човешката седмица беше фундаментално различна от Божията седмица. Божията седмица беше напълно продукт от Божиите съзидателни действия. Тя завърши с почивката на Бога от Неговите съзидателни действия. Човешката седмица, от друга страна, започна с почивка. Човекът беше напълно зависим от Бога. Човекът не беше първоначално съзидателен. Човекът не можеше законно да твърди, че е източник на своята среда, източник на смисъл, източник на сила или източник на която и да било част от създанието. Човекът започна от мястото, където Бог напусна. Човекът не беше първоначално съзидателен; той беше подчинен и пре-съзидателен.

Как човекът би гледал на деня след съботата? Би ли го счел за втори ден от човешката седмица, ден на пресъзидателна дейност, която следва деня за почивка? Или би го счел за първи ден на човешката седмица, ден на първоначалната и автономна съзидателна дейност на човека? С други думи, човекът би ли гледал на своята седмица като подчинен на Бога, започваща на Божия седми ден, деня на почивката? Или би гледал на своята седмица като че ли сам е Бог, започващ нова програма за сътворение, точно каквато Бог е започнал една седмица преди това?

Осмият ден трябваше да бъде за Адам втория ден от седмицата, седмицата на заветния човек. Като признаеше своята пълна зависимост от Бога като създание и като признаеше, че неговата седмица започва с ден за почивка, Адам щеше да заяви своето положение на пазител на завета. Денят, следващ седмия ден на Божията първоначална седмица, трябваше да започне работната седмица на човека.[2] Човекът трябваше да започне работа на този осми ден.[3] Въпросът беше: Дали човекът ще започне като пазител на завета или като нарушител на завета? Етичното състояние на човека пред Бога е това, което ще определи как човекът ще гледа на осмия ден (денят след Божията събота): като втори ден на своята седмица или като първи. Дали ще гледа на почивния ден като основа на човешката седмица или като нейна кулминация? Той беше кулминацията на Божията първоначална седмица. Дали Адам ще се опита да утвърди своята автономия, като че ли е Бог, и ще обяви въвеждането на седмица на автономния човек, като гледа на осмия ден като първи ден на човешката седмица?

Възниква въпросът: Кога човекът се разбунтува? Това е спекулативен въпрос? Нямаме изрично откровение за това. Можем да правим мислени догадки, основани на свидетелството на Библията, но това не ни е казано конкретно. Трябва да е ясно, че това, което предлагам тук като един възможен отговор, е само размишления от моя страна.

Адам и Ева вероятно съгрешиха на първия съботен ден. Има причини за това заключение. Беше им казано, че в деня, в който съгрешат, непременно ще умрат (Бит. 2:17). Дървото за познание на доброто и злото беше забранено. То беше извън “границите.” Те трябваше да покоряват земята за Божията слава, но в началото трябваше да работят с тази забрана пред тях. Тя представляваше ограничение върху това, което имаха право да правят.

Човекът не е статично същество. Той се развива. Той се учи. Ето защо Бог ги постави в градината. Те трябваше да научат задачите на господството в една красива среда, така че след това да излязат в света, за да го покорят. Колкото по-дълго Адам и Ева продължаваха да се трудят като верни слуги под Бога, толкова повече щяха да се изградят в тях навиците на покорството. Това, разбира се, е което се очаква от един тренировъчен лагер: да обучава нови стажанти или наборници. Колкото по-дълго продължаваха като покорни слуги, толкова по-трудно би било за тях да нарушат навиците си на покорство. Очевидно, колкото по-скоро ги примамеше Сатана към открит бунт, толкова по-лесно би било за него. Би било по-лесно успешно да ги изкуши и би било по-лесно да замени всякакви навици на покорство с навици на непокорство. Библейският принцип е изразен в Притчи: “Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, и не ще се отклони от него дори когато остарее” (22:6). Ако това е общо правило за грешните синове на грешните хора, колко повече на безгрешните Адам и Ева?

Второ, човекът не само е развиващо се същество, той е и смъртно същество. Ако грехът трябва да бъде възмезден със смърт, те биха имали нужда от от Божията милост в момента, в който съгрешат, за да не умрат физически още същия ден. Не можеше да има период на отложено осъждение от Божия страна. Те или щяха да получат милостта незабавно, или щяха да умрат незабавно. Накратко, те биха имали нужда от заместителска жертва.

Какво знаем за Божията жертвена система? Знаем, че всички деца от мъжки пол в Израел трябваше да бъдат обрязвани. Този ритуал трябваше да се извършва върху новородените бебета от мъжки пол на осмия ден (Изх. 22:30). Майката на животното можеше да го държи при себе си седем дни; тя го губеше завинаги на осмия. Майката на еврейското момче можеше да го прегръща в продължение на седем дни след раждането; на осмия ден то биваше отнето от нея и физически наранено. Това беше скръб за майките в Израел. Бог им напомняше за тяхното грешно естество и за греха на тяхната майка, Ева. Напомняше им изразително за кръвта, която трябваше да се пролее за изкупление на греховете (Евр. 9:22).

Върховната жертва, разбира се, беше Исус Христос, чиято кръв се проля за изкупление на греховете (Мат. 26:28). Той възкръсна на първия ден от седмицата, деня след еврейската събота, деня на почивката. Той въведе възстановената седмица, новото начало. Християнската събота е първия ден от седмицата, защото нашата почивка по принцип вече е установена. Христос победи света. Вече не прогласяваме седмицата на автономния човек. Христос, съвършеният човек, установи наново седмицата на изкупения човек. Денят за почивка за човека е първият ден от седмицата, осмият ден. Сега човекът има покритие за своето първоначално престъпление.

Това, което християните трябва да разбират, е, че осмият ден е ден за почивка за нас, защото седмият ден беше денят на греха на Адам. Чрез своето самопровъзгласено автономно действие на ядене от забранения плод Адам обяви, че ще бъде като Бога, че ще въведе човешка седмица: шест дена труд, последвани от един ден почивка. Неговата седмица ще имитира Божията първоначална седмица, защото той имитираше Бога. Той не се нуждаеше от почивка като създание; той можеше да започне като само по себе си съзидателно същество. Седмият ден беше неговият първи ден от седмицата, ден на самостоятелна, автономна работа. След това можеше да почива в края на седмицата, както Бог си почина, когато свърши своята работа. Той щеше да свърши своята собствена работа, да обяви нейното съвършенство и след това да си почине, както Бог си почина. Адам заяви, че не е започнал с почивка, нито е започнал със съвършена среда, осигурена му от Бога. Той започна своята седмица чрез своя собствен труд и, за да докаже своята пълна независимост, той започна с нарушение на Божия завет.

Бог всъщност “натри носа на човека” чрез неговия собствен бунт. Бог установи схема шест-едно като изискване за човека до идването на деня на изкуплението в историята. Спазващият завета човек в Стария Завет щеше да започва работа на седмия ден и неговата почивка щеше да идва едва в края на неговия труд. Човешкият живот щеше да бъде живот на труд, не започващ с ден на почивка, а с обещание за почивка едва в края на дните на човека. Почивката на човека, дори за заветния човек, щеше да идва едва на края. Шестте дена на труд символизираха бунтовната седмица на човека, седмица, започната автономно, отричаща реалността на този първи ден на почивка, който подготвя човека за неговата седмица на служение. Човекът се отвърна от тази първа събота; тогава Бог направи същото на човека. “Твоята почивка ще идва в края на твоите дни, след като смъртта те е отсякла в средата на дните ти.” Рамката шест-едно беше благословение, защото тя обещаваше на заветния човек почивка в края на дните му, но тя беше също и проклятие: тя отложи деня за почивка на човека. Човекът искаше да бъде като Бога, почивайки в края на своята работна седмица. Бог му позволи да постигне своята цел, но само по благодат: почивка в края на човешката седмица (живот).

Човекът заяви, че той, автономно, ще започне своята седмица на сътворението на седмия ден. Божието проклятие върху Адам беше, че неговата работа от този момент нататък ще бъде затруднена. Човекът искаше да демонстрира своята собствена съзидателност. Бог му показа колко ограничен е той като създание, правейки го да се бори със създанието. Човекът беше получил като дар от Бога едно завършено, съвършено създание. То го очакваше на осмия ден от историята, неговия втори ден от седмицата. Адам презря подаръка, избирайки да гледа на себе си като на създател. Сега проклетата земя служи като свидетелство за човека за трудностите на създанието, дори в среда, която е била направена съвършена от Бога.

Първият пълен ден от живота на Адам беше също негов първи ден на грях и осъждение. Това, което той не видя, беше, че неговият живот и неговата почивка са свързани. Като отрече валидността на своята почивка, той отрече основата на своя живот. Бог прокле човека. Всеки човек, на който не е даден живот, не му е дадена и почивка. Той няма да има почивка във вечността, защото автономният човек не е източник на живота, нито може сам да завърши своята работа и да си вземе свой собствен ден за почивка. Новородените хора ще получат почивка и следователно вечен живот, но едва след като техните дни на земния живот приключат. Обещаният ден за почивка в края на седмицата беше обещан ден на изкупление в края на времето. Това, което заветните хора трябваше да разберат от схемата шест-едно, беше, че денят на изкуплението е в бъдещето. Трябвало е да им стане ясно, че веднъж като денят на Господа (Господният ден) бъде открит в историята, ще бъде установен наново първоначалният стандарт за човешката седмица: едно-шест.

Бог зачита Своя план за историята. Човекът никога не може да избяга от свидетелството за своя бунт. Той се разбунтува и умря духовно на седмия ден. Той се нуждае от надежда за нов живот (възкресение) на осмия ден. Христовото възкресение на осмия ден дава на заветно верните хора тази надежда. Те трябва да гледат на този ден като техен нов ден на живота. Поради греха на Адам в историята, заветният човек не може вече да се върне към седмия ден като свой първи ден от седмицата (първи пълен ден от живота). Той съгреши. Неговият ден на живота зависи от Исус Христос. Следователно, неговият ден на почивка сега е осмият ден от седмицата, денят на възкресението, или Господният ден. Това е началото на седмицата на изкупения човек.

Като установяват първия ден от седмицата като ден за почивка, Христос и Църквата утвърждават новото човешко естество. Изкупеният човек започва върху нова основа. Той вече не е автономен. Той вече не претендира, че може да създаде ново небе и нова земя чрез своя собствен автономен труд. Докато хората се опитват да подражават на Бога, започвайки своята седмица на основата на своята собствена сила, те са обречени на провал. Хората трябва да уповават на Христовата жертва и в надеждата на възкресението, Христовия принос на първите плодове. В деня след съботата в края на седмицата на Пасхата израилтяните принасяха приноса на първите плодове (Лев. 23:10-11). На този ден, когато се размахваше снопът, се жертвуваше агне (Лев. 23:12). Павел говори за “Христос, първия плод” (1 Кор. 15:23). Следователно, този принос на първите плодове се извършваше на осмия ден. Именно надеждата в “Христос, първия плод” е надеждата на изкупения човек във възкресението: “Защото, както в Адам всички умират, така и в Христос всички ще оживеят. Но всеки на свой ред; Христос, първият плод, после, при пришествието на Христос, тия, които са Негови” (1 Кор. 15:22-23). Надеждата на изкупения човек е съсредоточена върху смисъла на осмия ден. Адам умря на седмия ден, самопровъзгласения първи ден от седмицата на падналия човек; Христос възкръсна на осмия ден, провъзгласен от Бога първи ден на човешката седмица.

Защо осмият ден? Библията сочи към греха на човека на провъзгласения от Адам първи ден от неговата седмица на сътворение, или, по-точно казано, на първия ден от първата седмица на напълно отговорното господство на човека. Първата седмица беше изключително Божия седмица. Той си почина на седмия ден. Той се оттегли от физическото присъстиве на Адам и Ева. Това беше техният първи ден от живота. Предишният ден Адам служеше като стажант, а на седмия ден той и жена му придобиха своята независимост. Бог искаше да види как те ще се справят с изкушението. Те не се справиха добре. Съгрешиха. Вечерта Той се върна, за да ги съди. Ето защо съботата е “денят на Господа,” тоест денят на съда. (Църквата признава това в свещенодействието на Господната вечеря, което се предшествува от себеосъждане.)

Адам също трябваше да си почива и да съди, както Бог направи. Той трябваше да осъди Сатана в момента на изкушението, като Божий упълномощен представител. След това можеше да изчака Бог да се върне, за да произнесе крайната присъда. (Виж Приложение Д: “Свидетели и съдии.”) След като осъди Сатана, той и Ева можеха да имат причастие [ястие на общение – бел. прев.] с Бога (както църквата прави заветно: Господната вечеря) при дървото на живота. Вместо това те взеха причастие при забраненото дърво – сатанинско причастие, както забраненото от Павел в 1 Коринтяни 10:20-21.

Адам се разбунтува против Бога. Сатана каза на Ева, че в деня, в който те двамата ядат от забранения плод, ще станат като богове (Бит. 3:5). Какво знаеха те за дейността на Бога? Те знаеха, че Той е създал света за шест дена. Не бяха присъствували при сътворението, но бяха видяли част от шестия ден на седмицата. Можеха да започнат своята първа седмица като подчинени на Бога или като имитация на богове. Можеха да почиват и на следващия ден да започнат да работят под Божията власт или можеха да се опитат да утвърдят себе си като върховни създатели извън Бога и в бунт против Бога. Като почиват на този седми ден, изчаквайки един ден, за да започнат работа, те можеха да започнат задачата за господството през втората седмица в историята на земята, очевидно признавайки възложения характер на своята власт. От друга страна, ако се разбунтуваха, те можеха да обявят ново сътворение, ново начало, като автономни създатели. Те можеха да обявят “човешка седмица” като алтернатива и програма, превъзхождаща Божията седмица. Дали човекът щеше да започне да работи в пълна степен по задачата за господство, признавайки своята второстепенна важност във втората седмица, или щеше да отрече смисъла на седмицата, предхождаща “човешката седмица”?

Ако избереше да стане нов бог, той трябваше да действува бързо. Всъщност, неговото първо действие трябваше да бъде действие на бунт, за да установи човешкия първи ден на върховно господство над неговото ново създание. За да може Сатана да направи ефективна обосновка на бунта, той трябва да е дошъл при Ева сутринта на седмия ден, първия ден от човешката седмица. Да прекъсне труда на човека в средата на седмицата би означавало, че човекът вече се е трудил част от първата седмица под Божията върховна власт. Очевидно, поне част от седмицата би била Божия седмица, а не човешка. Така че Сатана вероятно започна своето изкушение на сутринта на седмия ден.

Бог, като напълно върховен над историята, уверен в Своето положение, си почина на седмия ден. Автономният човек не може да си почива в увереност, че неговият труд ще бъде успешен. Той не смее да “прахосва” време. Той не може да си позволи да прахосва толкова ценен ресурс като времето. Заветният човек може да си почива в Божията събота, защото знае, че Бог е върховен и че той, като покорен подчинен на Бога, притежава Божията благодат. Неговата работа ще устои. Той може да се наслаждава на почивен ден, защото знае, че всяка седмица е Божия седмица. Божият закон е неговото средство за господство и той знае, че Божият закон е съобразен с дейностите в света. Няма нужда да работи седем дена в седмицата, за да може Бог да благослови неговите усилия като човек на господството. Той е подчинен на Бога, така че може да бъде уверен като човек на господството над Божието създание. Заветният човек се наслаждава в своята почивка.

Седмицата на автономния човек никога не свършва. Осмият ден е като шестия ден и седмият ден е като втория ден. Седмицата никога не свършва и работата никога не свършва. Човешката седмица въобще не е седмица; това е живот на трескав труд, защото човекът установи своето господство над чужда територия – Божието създание – на основата на своя антиномистки бунт. Но законът е средството на човека за господство, така че задачата става дори още по-голям товар, когато бунтовният човек се отдалечава все повече от Божия открит законов ред. В човешката седмица няма ден на почивка – психологическа, уверена почивка. Нарушаващият завета човек не може да се наслаждава на своята почивка като благословение с нулева цена.

Сатана искаше да направи човека свой роб. Той искаше да пришпорва немилостиво този нов слуга, точно както Фараонът на подтисничеството искаше евреите да служат като роби и Фараонът на изхода направи със своите еврейски роби (Изх. 5:5-14). Бог иска слуги; Сатана иска роби. Бог иска хората да преуспяват и да си почиват; Сатана иска хората да пропадат и да кървят в своя труд. Божията седмица дава на човека увереност в неговия труд, защото му дава ден на почивка. Седмицата на Сатана – защото седмицата на човека без Бога е седмица на Сатана, етично – е седмица без увереност или почивка.

Човекът съгреши, и той съгреши още в началото. Той не вкуси от плодовете на правдата преди да се разбунтува. Той отиде направо към забранения плод в бунтовно утвърждаване на своята автономия. Не се задоволи със славната почивка, която му беше предложена. Беше му предложено да вкуси от плодовете на труда, почивка без предхождаща я седмица на човешки труд. Бог му показа какво предстои само ако съобрази сърцето си и труда си с Него. Както десерт преди месото и картофите, Бог предостави на Адам и Ева благословението на благочестивата почивка. Пред това, те се обърнаха с гръб към Бога и обявиха човешката седмица. Те превърнаха човешкия ден за почивка в ден на видима икономическа загуба, защото оттук нататък човекът ще се изправи пред алтернативните разходи. Всеки час, през който човекът е в почивка, той ще губи приход, който трудът през този един час би произвел. Извън завета човек вече не може да разчита на строгото взаимоотношение между Божия закон и Божиите благословения. Извън завета бунтовният човек вече не може да почива уверен, че неговата почивка ще има своята награда. В човешката седмица хората са изправени пред решение: да откраднат време от Божията съботна почивка и да увеличат краткосрочния си приход; или да изгубят краткосрочния си приход в деня на почивката, но да жънат наградите на верността, които Бог обещава на Своите заветно верни хора. Ако Адам не беше се разбунтувал, той нямаше да осъзнава необходимостта от този избор. Той би си починал, уверен, че не краде от Бога, и уверен, че не губи никакъв приход, който иначе би спечелил. Би познал плодовете на правдата. Неговият ден за почивка не би му изглеждал като разходи, а като благословение от Бога. В Божията седмица денят за почивка е неограничено благословение, свободно от разходи благословение, а не ден на агония относно разходите от почивката (изгубените икономически ползи от работата). Когато Адам обяви човешката седмица, той ограби себе си от едно благословение, което би имал: безплатен ден за почивка.

Докато схемите едно-шест и шест-едно са тези, които ние свързваме със седмицата, трябва също да осъзнаем схемата живот-събота-господство на трите дена. Адам беше създаден на шестия ден. Той служи за кратко като стажант под Бога, получавайки усещане за естеството на Божията задача за господството. Той трябваше да почива на следващия ден, неговия първи ден от живота. Той може също да се разглежда като втория от трите дни. На третия ден той трябваше да започне своята работа. Той трябваше да започне като пазител на завета. Неговата задача за господството трябваше да му донесе удовлетворение, защото неговата работа беше смислена и благословена от Бога. На втория ден, като вземем тази тридневна рамка, той се разбунтува. Но неговият живот трябваше да бъде белязан от първоначалната тридневна схема: подготвителен труд като непосредствен подчинен на Бога, почивка на следващия ден и труд по господството като Божий представител на третия ден. Накратко, живот, събота, господство.

Виждаме същата тази схема в Христовото дело на изкуплението. В деня преди еврейската събота Той беше разпънат на кръста и екзекутиран, страдайки заради Своите хора. През целия си живот Той служеше като страдащ Божий слуга и това действие на жертва в последния ден на Неговия предвъзкресенски живот беше същността на Неговото изкупително дело на земята. На следващия ден тялото Му си почиваше в земята. Това беше съботният ден.

Съботата на Христос беше прекарана в присъствието на Бога. Той каза на престъпника на кръста, “Днес ще бъдеш с Мен в рая” (Лука 23:43). Неговото земно тяло почиваше в гроба, но неговата безтелесна душа беше в общение с Бога през цялата събота. Съвършена почивка и съвършено общение: ето я същността на съботата. Христос, поради Своята смърт, изпълни съвършено условията на съботата. На третия ден Той възкръсна от мъртвите. Беше отсечен в най-активната част от Своя живот; сега живее отново, готов да въведе етапа на господството от Своя живот, чрез Църквата, Неговото тяло (1 Кор. 12:12-20). Дадена Му е всяка власт (Мат. 28:18). Следователно, денят след съботата беше третия ден, но той също беше осмия ден, първия ден от новата седмица на изкупения човек. Така че виждаме преплитане: трети ден, осми ден и първи ден. Христовото възкресение установи отново схемата на Адамовия живот, която беше първоначалното изискване на Бога: ден на живот, пълен ден на почивка и ден на господство под Бога. Нашият нов живот в Христос сега се празнува на първия ден от седмицата.

Тъй като новият живот на Христос се вменява на Неговите хора чрез новорождението, ние можем да служим като хора на господството, във времето и на земята. Нашата събота е сега (Евр. 4:1-11), така че можем да почиваме духовно, но в същото време ние упражняваме своите отговорности по господството. Ние сме ориентирани към господство, защото имаме ума на Христос (1 Кор. 2:16). Той е победил Сатана, така че по принцип и ние сме победили. Ние имам предплатата (залога) на нашето наследство в Христос (Еф. 1:14). Това означава, че имаме предплата за нашата бъдеща епоха на съботна почивка, която е също епоха на пълно господство. Сега ние работим, но и почиваме. Нашата почивка не е съвършена, нито нашето господство е съвършено, но докато изработваме спасението си със страх и трепет, ние се учим на значението и на почивката, и на господството.

Заключение

Основата на господството под Христос е почивката в Христос. Основата на нашия нов живот в Христос е Неговото възкресение. Той възкръсна на третия ден след края на Своя живот, по този начин покривайки греха на Адам, който се разбунтува в деня, след като му беше даден живот, ако приемем, че изложената дотук аргументация относно деня на Адамовото падение е правилна. Христос ни призовава да почиваме на първия ден, защото Бог иска от нас да признаем ритуално, че основата на господството е нашето посвещение към Бога, който осигурява всичко за нас, включително живот, преди въобще да започне нашата задача за господство. Ние започваме с почивка, както Адам трябваше да започне. Ние считаме деня на истинския живот като наш съботен ден, наш ден на уверена почивка в Христос, който може да се смята за осми ден и също за наш първи ден от седмицата, седмицата на изкупения човек.

Адам обяви своята автономия когато въведе човешката седмица. Тя започна с работа, но това беше автономната, бунтовна работа на Адам. Преди идването на Христос, Бог направи Своите хора да се придържат към съботен план: почивка на седмия ден. Тяхната почивка винаги беше пред тях в края на седмицата. Бог им показваше графично, че тяхната крайна почивка в Него също е отложена. Тогава дойде Исус Христос. Неговото възкресение на първия ден от седмицата, деня след съботата на Пасхата, осмия ден, донесе обещаната от Бога почивка на Неговите осиновени синове. Сега тяхната почивка е осигурена. Доказателството за тази почивка е Исус Христос. Той дойде в историята, така че по принцип обещаната почивка е изявена в миналото. Сега ние празнуваме нашата почивка на първия ден от седмицата. Християните заявяват своето упование в Христовото дело като почиват на първия (осмия) ден от седмицата. Те вече не претендират за автономия. Те, като бивши синове на първия Адам, вече не заявяват своята съзидателна независимост, работейки на първия ден от седмицата, както Адам направи. Седмицата на изкупения човек започва с почивка, в пълна увереност, че Божието провидение ще го поддържа и ще му дава преуспяване. Седмицата на неизкупения човек започва с труд. Юдеите се надяват на обещаната бъдеща почивка и все още празнуват съботата на седмия ден. Езичниците, ако не са повлияни от юдеите или християните, или повлияни от ислямската имитация на двете “религии на Книгата,” която празнува своята почивка на шестия ден (петък), все още се придържат към своята автономия, все още се пришпорват безмилостно. Седмицата на автономния човек е пълни седем дена и автономният човек никога няма да постигне почивка.