ВЪВЕДЕНИЕ

За първи път се убедих в необходимостта от изследване на презумпциите и изводите на една конкретно християнска икономика в началото на 60-те. Почти от първия ден, в който обявих този проект, започнаха да ми задават един и същи въпрос: “Ти казваш, че съществува конкретно християнска икономика, различна от светската икономика?” Моят отговор винаги е бил прост, “Да.” Но моят отговор е много повече от просто да. Това, което казвам, следвайки апологетичния подход на Корнилиъс Ван Тил, е, че няма друга икономика освен християнската икономика. Аз не просто твърдя, че християните трябва да създадат по-добър подход към икономиката, теоретично и практически, а че християните са задължени да изработват библейските принципи на единствената икономика, която може да съществува, икономиката на откровението. Ако просто казваме, че имаме по-добър подход, подход, който превъзхожда другите, но въпреки това е един от многото, тогава не сме разбрали правилно всеобхватните претенции на Бога върху нашето мислене. Всяка мисъл, всяко действие, всяка възможна страна на човешкия живот трябва да бъдат подчинени на библейските принципи. Няма неутрални зони извън Божието провидение и Божия законов ред. Няма изпитателни полигони за Божието слово. Съществува само Неговата истина и човешката грешка.

Това не означава, че светските икономисти не са открили нищо, което да е истинно. Това, което те твърдят, че са открили, много често може да е истина, но когато такъв извод е истинен, тогава светските икономисти са стигнали до този извод, използвайки заети (откраднати) презумпции. Всичко, което икономистът казва, което е напълно основано на неговата методологична презумпция за интелектуална неутралност, или космически имперсонализъм, или каква да е друга форма на хуманизъм, отричащ Бога, не е възможно да е истинно. Обратно, всичко, което той казва, което е истинно, не може да бъде основано на неговата самопровъзгласена неутралност, космически имперсонализъм или други презумпции, отричащи или ограничаващи Бога.

Непрекъснато се опитваха да ме убеждават, че не съществува такова нещо като конкретно християнска икономика. Казваха ми го атеисти с докторска титла по икономика. Казваха ми го християни с докторска титла по икономика. Казваха ми го пиетистични, емоционалистични, антиномистки християни без ни най-малка представа от икономика. След известно време това започна да ми омръзва, така че реших, че това, което трябва да бъде написано, е една цялостна книга по християнска икономика. Такава книга никога не е била написвана.

Има книги, включително моето Въведение в християнската икономика (Introduction to Christian Economics), които са започнали да изследват някои страни на християнската икономика, но не съществува цялостно изследване, подобно на Богатството на народите на Адам Смит или Човешката дейност на Лудвиг фон Мизес. Има по-малки книги, които твърдят, че защитават християнската икономика, но които всъщност защитават икономистите на свободния пазар или кейнсианската икономика чрез няколко цитата от Библията. Това, което трябва да се напише преди едно цялостно изследване по християнска икономика, е един систематичен коментар върху Библията, който разглежда Библията като ръководство за икономическо мислене и практика. Ако не знаем какво Библията има да каже за икономиката, тогава ние “вървим сляпо,” когато се опитваме да строим подробни икономически теории в името на Библията. През 1973 реших да посветя себе си на производството на икономически коментар върху Библията като предварително изследване, което, надявам се, да може да доведе до написването на изследване по християнска икономика.

Когато задачата за написване на икономически коментар върху Библията стана още по-задължителна, аз стигнах до заключението, че няма да имам достатъчно време да напиша такова изследване. Най-доброто, на което мога да се надявам, вероятно, е да завърша коментара, от Битие до Откровение. Моята надежда е, че други студенти по икономика, които идват след мен, ще могат да използват моите изследвания, за да произведат много изследвания и монографии по икономика от християнска перспектива. Аз все още съм убеден, че трябва да знаем какво Библията има да ни каже относно икономиката, преди да започнем да пишем тези подробни изследвания.

Заветът на господството: Битие е първият том от планиран многотомен икономически коментар. Този коментар покрива само книгата Битие, но в крайна сметка се надявам да публикувам коментар върху Петокнижие под това общо заглавие. Не съм решил дали да запазя Заветът на господството като общо заглавие за целия коментар, от Битие до Откровение. Но то безспорно важи за първите пет книги на Библията.

Надявам се, че читателите ще започнат да схващат величината на задачата, която съм си поставил, след като завършат този том. Не трябва да има съмнение в ума на никого, че Библията има да каже много неща за икономиката. Те може все още да не са убедени, че има конкретно християнска икономика, но не трябва да има съмнение за голямото количество данни, които Библията ни представя за икономиката.

Това е коментар. Той трябва да бъде полезен за онези библейски учени, които просто се опитват да изследват същностния смисъл на един библейски стих, а не само за онези, които търсят точна икономическа информация. За последните години открих, че стандартните коментари са почти лишени от икономическо мислене, а за някои стихове икономическото невежество се оказва пречка. В някои случаи те въобще са изтървали смисъла – не просто икономическите аспекти на определен стих, а основния смисъл на стиха (когато смисълът е предимно икономически).

Без съмнение с този коментар аз навлизам екзегетически и интелектуално в напълно неизследвани територии. Откривателите винаги ще правят грешки. Аз несъмнено ще пропусна някой стих или някое значение на даден стих, които са свързани с икономиката. Несъмнено ще изтълкувам неправилно някои стихове или ще преувелича икономическите приложения на някой текст. Въпреки това смятам, че е по-добре да публикувам и да чакам реакциите, ако има такива, на критиците, а след това да направя следваща версия на коментара. Като го издавам на раздели, правя възможно подобряването на окончателната версия. Това дава възможност на интелектуалното разделение на труда да работи за мен и то на ниска парична цена, тъй като антагонистичните критици и търсещите дребни грешки учени са доволни, когато безплатно ми показват моите сериозни грешки, като смятат, че техните коментари ще ме направят да изглеждам глупав и/или ще направят тях да изглеждат умни. Аз съзнателно използвам тази психологическа особеност на критиците в моя полза и в полза на царството, което в крайна сметка ще получи подобрена окончателна версия на този труд. Моята философия е, че е по-добре да издадеш нещо, което е 80% правилно, особено когато няма налична подобна книга, отколкото да чакаш години, за да издадеш нещо, което е 90% правилно, особено когато цената на книгопечатането продължава да се повишава.

Тъжен факт в християнския интелектуален живот е, че досега не е бил направен нито един опит за такъв коментар (доколкото бях в състояние да открия). Всъщност, тъжно е, че ключовите хора във всяка академична дисциплина отдавна не са писали коментари в своите области. Те би трябвало да са започнали поне преди 400 години и със сигурност още преди 300 години. Като ирония, именно в края на седемнадесети век християнската казуистика – приложението на библейските принципи във всекидневния живот – започва да запада. Това също е бил векът, през който започва да се прогласява хипотетично неутралната икономика, интелектуално нововъведение, описано от Уилиам Летуин в неговата книга, Произход на научната икономика (Origins of Scientific Economics, 1963, 1965). Фактът, че едва в последните десетилетия на двадесети век бива отпечатан икономически коментар върху една книга в Библията, е свидетелство за систематичното, съзнателно оттегляне от света на науката и практическата мъдрост на онези, които наричат себе си християни. Защо християнските икономисти не са написали многобройни икономически коментари върху Библията, било то и по един на столетие, за предпочитане по един на поколение? Не е ли защото християнските учени са страдали от интелектуална илюзия, а именно, че съществува зона на неутрална наука, която дава на християните всички данни и логика, от които имат нужда, макар че трудовете биват произвеждани от хора, които вярват, че няма Бог, и ако имаше, това не би могло да бъде Богът на Библията?

Да разгледаме следствията от изречението, “Няма такова нещо като конкретно християнска икономика [психология, политическа теория, образование, и т.н.].” Първо, Бог не е говорил на Своите хора за това как трябва да мислят и да живеят. Той остава безмълвен, като не им дава никакви етични насоки. Той не отговаря на Своите хора, когато те Го питат, “Как да живеем?” Второ, Библията не е всеобхватна книга. “Цялото Божие учение” е просто призивът за покаяние. Но за конкретните неща Библията не ни казва “Покаяние от какво?” Библията е книга, призоваваща сърцето на човека, но сърцето няма общение с ума в области извън църковната политика, евангелизирането, и – най-много – семейния живот. Трето, Библията дава света на Сатана и на неговите бунтовни орди. Не те са откраднали нещо от Бога, а Бог е дал този свят на тях. Най-малкото, те го притежават по презумпция, тъй като Бог не е постановил ръководство за действие. Той всъщност не притежава света, макар и да казва, че го притежава (Пс. 50:10-12). Бог не е установил правила за законно настойничество и управление на Своята собственост. Сатана и неговите последователи не са нарушили никакъв икономически закон, защото не съществуват икономически закони. Или, ако съществуват такива закони, те са общи за всяко общество и ние не се нуждаем от Библията, за да разберем какви са те. Отново се връщаме към презумпцията за неутралността. Четвърто, не съществуват конкретно библейски стандарти, които можем да използваме за построяването на Божието царство. (Онези, които обичат да твърдят, че няма такова нещо като християнска икономика, също обикновено отричат, че сега съществува или някога ще съществува видимо Божие царство на земята, освен ако Исус Христос го управлява пряко чрез стандарти, които Той никога не е откривал в Библията, но за които ще ни каже, когато се върне. Докато Той се върне, ние сме свободни от отговорност; нямаме ръководство или отговорности за изграждане на царството.) Правилата на царството са неопределени. Всъщност, самото царство може би е неопределено. Пето, традицията, установена от пророците, когато се противопоставиха в Божието име на владетелите в своето време, казвайки им че са нарушили конкретни библейски закони, е анулирана днес. Освен това аргументът предполага, че всъщност е нямало написано библейско ръководство, което онези старозаветни владетели и граждани да използват, за да определят величината на своето непокорство. Следователно, пророците не би трябвало да са идвали при тях в името на преди това открит закон, а в името на Бог, който обявява нови закони – закони, които тъй като Библията не ни дава конкретно библейски законов ред, пророците също не са записали за нашето назидание, да не говорим за назиданието на царете, които са идвали след тях. Тогава какво да кажем за общественото послание на пророците? Е, очевидно нищо. От обществена гледна точка няма какво да се каже, тъй като те никога не са говорили за конкретни обществени грехове сами по себе си, или ако са го правили, ние сме под благодат, не под закон, от обществена гледна точка. Това означава, че сме под Молох, Мамон или под някой от другите богове на непокорството, но критиците никога не споменават това, от обществена гледна точка. Когато стане въпрос за обществени теми, те са много общителни: не желаят да причиняват неприятности на днешните владетели. Несъмнено, те не са пророци.).

Ако не харесвате някой от тези изводи, трябва да направите едно от следните две неща. Първо, да докажете на себе си, че изводите не следват от твърдението, “Няма такова нещо като конкретно християнска икономика [психология, политическа теория, образование и т.н.].” Второ, ако откриете, че тези изводи наистина следват от тази презумпция, тогава трябва да се откажете от презумпцията. Ако се откажете от презумпцията, тогава сте длъжни на себе си, пред Бога, да започнете да учите повече за конкретно християнска икономика, психология или какво да е друго. И веднъж като сте научили нещо, тогава трябва да започнете да прилагате това, което сте научили, в своите области на влияние.

Този коментар на пръв поглед изглежда като книга без пазар. Икономистите като цяло са атеисти или агностици, и те са такива от началото на деветнадесети век. Те преобладаващо са епистемологични атеисти, тоест, когато стане въпрос за човешкото познание, Бог и Неговото откровение по определение нямат практическа стойност. Следователно, малко вероятно е те да купят тази книга, да прочетат тази книга, да повярват на тази книга или да дадат за изучаване тази книга на своите студенти. Малко вероятно е пасторите да прочетат коментар, който е изключително икономически по своята същност. Те едва ли имат време да четат своите деноминационни списания, да не говорим за сериозна книга по икономика. Те не са настроени за този вид коментар, особено тъй като такъв коментар не е бил издаван в миналото. Във всеки случай, книга като тази ще ги принуди да премислят много от това, което са научили в семинарията, а малко професионалисти, които са добре установени в своята област, биха премисляли презумпциите и заключенията в своята област. Накрая идват миряните. Те може да се заинтересуват, но ако повярват това, което тази книга им казва, вероятно ще открият, че това, което техните приятели и пастори им казват относно икономиката, не съответствува на това, което са научили от тази книга. Това за тях означава проблеми, тъй като пасторите и професионалните бизнесмени винаги ще могат да поставят под въпрос техните академични познания. Алтернативата е да останем безмълвни пред очевидните грешки на експертите. Това също не е приемливо. Тогава къде е пазарът?

Части от тази книга ще бъдат твърде религиозни за икономистите и твърде икономически за пасторите. Части от нея ще бъдат твърде трудни за много миряни, които не са свикнали да четат внимателно. Кои са вероятните читатели? Остатъкът. Онези, които са убедени, че има сериозни проблеми в съвременните икономики на света. Онези, които са убедени, че има библейски алтернативи на срутващия се светски хуманизъм на съвременната епоха. Накратко, онези, които са убедени, че е по-добре да има конкретно християнска икономика, а не покръстен марксизъм, покръстено кейнсианство или покръстено фридманианство, да не говорим за всички непокръстени разновидности.

В книгата има четири глави, които може да се окажат трудни за средния читател. Тези четири глави са най-важните в областта на епистемологията, тоест “какво знаем и как можем да го узнаем”? Те са: Глава 2, Глава 4, Приложение А и Приложение Б. Глава 4 се занимава със съществено важния въпрос за теорията за обективната стойност срещу теорията за субективната стойност. Това е трудно за четене, но това, което демонстрирам в тази глава, е, че не може да има такова нещо като приложна светска икономика. Светските икономисти не могат, като се имат предвид техните собствени презумпции, да се справят с проблемите на икономическата стойност, нито пък съвременните субективистични икономисти могат законно да твърдят, че икономическата статистика има някакво значение. Съвременният икономист пренебрегва следствията от своята собствена теория за стойността, занимавайки се със своя интелектуален или финансов бизнес като че ли всичко му е наред. Нищо не е наред. Хуманистичната икономика е провал.

Съществува само християнска икономика. Ако питате членовете на коя да е икономическа школа – марксистка, кейнсианска, индуктивно-емпирична, дедуктивно-логическа – да ви покажат защо членовете на конкурентната школа нямат твърда основа за това, което пишат, критиците могат да го докажат. Това, което твърдя в една по-ранна статия, е, че съвременната икономика, като се имат предвид нейните собствени философски отправни точки, не може да се справи с бездната между съзнанието и вселената, дилемата a priori срещу a posteriori, противоречието логика-интуиция или проблема закон-свобода.[1] Там аз разглеждах икономическата теория. Това, което аз демонстрирам – или, още по-добре, което позволявам на съвременните икономисти да демонстрират вместо мен – в Глава 4, е следното: приложната светска икономика е също толкова епистемологично безплодна, както теоретичната светска икономика. Това може да не доказва съществуването на конкретно християнска икономика, но то доказва, че не е възможно съвременната светска икономика да е валидна, като се имат предвид откритите презумпции на съвременната икономика.

Какво е завет?

Учението за завета е основно за правилното разбиране на Библията, също толкова важно, колкото е и учението за създанието, учението за спасението и учението за триединството. Без учението за завета ние нямаме възглед за непогрешима Библия, а без непогрешима Библия, ние сме третокласни хуманисти. По този въпрос Р. Дж. Ръшдуни е прав: “Непогрешимостта е неизбежно схващане и факт; въпросът е къде поставяме тази непогрешимост. Канонът или правилото на живота и вярата е или от Бога, или от човека. Въпросът е или канонът на заветния закон, или канонът на човешкото слово като закон.”[2] Въпросът е заветен закон или хуманистичен закон. Въпросът е завет или хуманизъм.

Като определя завета като самата същност на битката между хуманизма и християнството, Ръшдуни предизвиква съвременната църква да разгледа библейския завет и да го възприеме като ключ за всяко разбиране. Самата Библия, твърди правилно той, е заветен документ. Ние възприемаме или канона на заветния закон като наш ръководен принцип на тълкуване, или канона на човешкото слово като закон. Трети избор няма, няма неутрална основа за увереност.

Библията, всъщност, е разделена на два раздела, Стария Завет и Новия (или подновения) завет, свидетелствувайки за двата големи етапа в заветната история. Библията като цяло е Божието заветно слово или закон, Неговата декларация за историята и естеството на Неговия закон.

Следователно, една заветна книга е канонична книга: тя е правилото за вярата, нейния закон. Книгите на Библията са канонични, защото са заветни: те са закон, защото са заветни. Ако нашият възглед за завета е антиномистки, тогава нямаме нито завет, нито закон, а само книга за неясно духовно и морално съветване. Тогава тя по своята същност не е непогрешимо слово.

Макар Писанието да има много думи, то по същество е едно слово, и така и се говори за него във Второзаконие 4:2. Със завършването на канона думите престават (Откр. 22:18-19 и остава едното, единно слово. В Откровение 22:18-19 е обещано осъждение за всички, които прибавят или извадят от едното слово, защото един променен заветен закон вече не е закон сам по себе си, а човешки заместител на закона.[3]

Но какво е библейският завет? През 1982, когато беше публикувано първото издание на тази книга, не можех да отговоря ясно на този въпрос. Никой не можеше. Едва през есента на 1985 пастор Рей Сътън за първи път в записаната история откри специфичния петточков модел на библейския завет. Смятам това проникновение за най-важния теологичен напредък в протестантската история. Ученията за върховната благодат, които Калвин и Лутер са проповядвали, могат да се открият в Августин и други средновековни теолози. Не е така с откритието на Сътън на петточковия заветен модел. Съвсем доскоро и други виждаха, че има петточкова структура, но никой не е определил точно какви са всичките пет точки, или как са свързани с Новия Завет. Изследването на Сътън и защитата на неговия заветен модел могат да се открият в неговата книга, За да преуспееш: Господство чрез завет (That You May Prosper: Dominion By Covenant, Institute for Christian Economics, 1987).

Бях предизвикан от един теолог да защитя идеята, че това, което наричам завет за господство, наистина е (и е било) завет. Днес е далеч по-лесно за мен да защитя тази идея, отколкото беше през 1982, благодарение на Сътъновия заветен модел. Ето го моделът на Сътън, който аз прилагам към Десетте Заповеди в Предговора към Част Втора от Том II на Заветът на господството, моето изследване на Изход 20: Синайската стратегия (The Sinai Strategy, Institute for Christian Economics, 1986).

1. Божията трансцендентност/имаментност (присъствие)
2. Йерархия/власт
3. Етика/господство
4. Съд/санкции
5. Наследство/продължение

Това е прост модел. Първо, Бог обявява Своето свято име. Той е абсолютният суверен над вселената като неин Създател. Той е трансцендентен над, тоест отделен от, Своето създание, но Той също е иманентен в, тоест присъствуващ със, Своето създание. Той не е нито деистичен Бог, който е толкова отделен от създанието, че не може да го поддържа и съди непрекъснато, нито е пантеистичен Бог, който е толкова потопен в създанието, че не може да го поддържа и съди непрекъснато. Той е Създателят; следователно Той е Държителят и Съдията на вселената.

Второ, Бог възлага на хората власт над създанието. Хората са Негови настойници. Те отговарят пред Него. Той контролира вселената, но Той също възлага власт на хората да упражняват господство над създанието. Всеки от Божиите завети е белязан с йерархична верига, възходяща структура на апелативни съдилища, а не бюрокрация отгоре надолу.

Трето, Бог призовава хората да упражняват господство. Средството за господство е Божият закон. Той съди хората според тяхната съобразеност с условията на завета, библейския закон. Без закон не може да има завет.

Четвърто, Бог съди работата на хората. Той налага правосъдие. Това правосъдие има две страни: благословение и проклятие. Благословението и проклятието винаги са еднакво фундаментални, оставайки и след възкресението: възкресените Ново Небе и Нова Земя и огненото езеро (Откр. 20:14). Белегът на това правосъдие е клетвата, технически наричана себепроклинаща клетва. Полагащият клетвата призовава Божието проклятие ако наруши условията на завета. В Своята благодат Бог поема върху Себе Си проклятията, които човечеството заслужава, поради което Христос трябваше да умре на кръста.

Пето, има наследство. Това е основата на историческата продължителност. В Своята благодат Бог не унищожи Адам и Ева в историята в деня, в който съгрешиха. Той наложи осъждение, но те не умряха физически. Той им вмени физически живот заради бъдещия жертвен принос на Христос на Голгота. За да наследят Божиите благословения, хората трябва да бъдат осиновени отново чрез благодат в Божието семейство (Йоана 1:12). Да откажат предложението за етично осиновяване означава да останат в семейството на Божия лишен от наследство син, Адам (Деян. 17:26), и да бъдат отсечени от Божието наследство във вечността.

Четири завета

Има четири и само четири завета в Библията: личен, семеен, църковен и граждански. Всеки отговаря на една агенция на управление. Всеки има свързана с него клетва, подразбираща се или явна. Всеки има петте точки на библейския завет.

Личните клетви се наричат обреци. За тях се говори в Числа 30. Жените имат право да ги полагат и са длъжни пред Бога да ги спазват, но само ако мъжът, който е глава на семейството, одобри клетвата не по-късно от 24 часа: бащата или съпруга (ст. 3-8). Вдовиците или разведените жени, като глави на своите семейства, могат да полагат клетви без да е необходимо разрешение от мъж (ст. 9). Макар това да е лична клетва, ние виждаме демонстрирана йерархията чрез това изискване за йерархия. Индивидът е под Бога и е отговорен пряко пред Бога. Повечето жени трябва да получат разрешение, но след това биват отговорни пряко пред Бога.

Второ има семеен завет. Той също има всички пет точки на завета.[4] Бог е суверен над него. В него има йерархия: съпругът над съпругата, родителите над децата. Има конкретни закони, които го управляват. Подпечатан е с публична клетва (брачен завет). Включва наследство и продължителност.

Трето, има църковен завет. Бог е суверен над него и специално присъствува в свещенодействията. Той има система на йерархична власт. Управляват го конкретни закони. Има клетва чрез кръщение, или явна (за пълнолетните), или представителна (родителите в името на децата). Има продължителност: църковно членство и ръкополагане на служители.

Накрая, има граждански завет. Бог го назначава и управлява. Има йерархия: система от съдилища. Има граждански закони, открити от Бога. Има клетви: подразбираща се (за гражданство) и явна (за магистратите). Има продължителност: избори, процес на поправкяне на конституцията, юридически прецеденти и т.н.

Дали заветът за господството наистина е завет?

Този завет е самият личен завет. Самото определение за човек е на основата на завета за господството от Битие 1:26-28. Човекът е направен по Божия образ и трябва да упражнява господство в Божието име. Няма избавление от тази характеристика на човешкото естество. Тя остава и след възкресението във възкресените Ново Небе и Нова Земя, и тя вечно ще мъчи нарушителите на завета в огненото езеро. Заветът се появява за първи път в градината. Имаше трансцендентност: Бог е Създателят и Той възлага задачата за господство на човечеството. Бог присъствуваше в градината за да учи човека на основите (наименоването на животните). Имаше йерархия, защото Бог постави човека под Себе Си и над създанието. Имаше закон и в градината той се изявяваше чрез забраненото дърво. Имаше подразбираща се клетва: нарушете я, обеща Бог, и проклятието е неизбежно; спазвайте я, и благословенията са сигурни. Има продължителност – обещанието за вечен живот – заедно с прекъсване: обещанието за смърт в деня, в който човекът се разбунтува.

Заветът на господството е най-основният завет. Той управлява всички останали: личния, семейния, църковния и гражданския. Определението за човек е според завета за господството – не според семейството, църквата или държавата.

Когато пишех тази книга, не знаех за петточковата структура на завета. Когато я ревизирах, бях поразен от един силно забележителен факт: първите шест глави са съобразени с тази заветна структура. Глави Четвърта и Пета са свързани с четвъртата точка: съда. Следователно, би било полезно да направим предварителен преглед на тези глави на основата на петточковия заветен модел.

1. Трансцендентност/Иманентност (присъствие)

Глава Първа се занимава с космическия персонализъм. Той е основан на разделението Създател-създание. Бог е напълно отделен от Своето създание. Създанието няма някаква обща основа на битието с Него. Не съществува “постепенно преливане на битието” между Бога и човека. Това е цялостната тема на книгата на Сътън, За да преуспееш (That You May Prosper), и това е жизнено важна тема. Римокатолическото учение за преосъществяването (хлябът и виното стават буквално тяло и кръв на Христос) е основано на учението за постепенното преливане от едно естество в друго. Така е и с теорията за естественото право. В противоположност на този възглед е реформистката вяра: заветните връзки между Бога и човека, Бога и свещенодействията, човешкия закон и Божия закон. Бог е трансцендентен над свещенодействията, но присъствува в тях заветно.

Заветът е основата на правилното разбиране за създанието, а учението за сътворението е основно за завета. Всеки компромис с учението за Божието сътворение на вселената от нищо за шест буквални 24-часови дни е прикрита атака срещу завета. Не е случайно съвпадението, че дарвинизмът отрича сътворението и също отрича всяка заветна система на лична отговорност на човека под Бога. Ето защо дарвинизмът завладя целия свят: хората през деветнадесети век искаха да избягат от своето чувство на заветна отговорност пред Бога. (Виж по-долу)

2. Йерархия/Власт

Напълно съм съгласен с Ръшдуни по този въпрос: “Втората характеристика на библейския закон е, че той е договор или завет.”[5] Човекът е поставен от Бога над създанието. В Глава Втора виждаме, че слънцето, луната и звездите са били създадени след земята и растенията. Те са били създадени, за да служат на нуждите на човека, предимно като средства за измерване на времето. Тази йерархия е основна за заветната структура: под Бога и над създанието: “И Бог каза: Да направим човека по Нашия образ, по Нашата прилика; и нека владеят над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя, и на всеки гад, що пълзи по земята” (Бит. 1:26). Това беше повторено на Ной след потопа (Бит. 9:1-3).

Това, което представителите на съвременните пиетистични фундаменталисти отричат в своя отчаян опит да избягнат личната отговорност и в своя скрит съюз със стремящите се към власт хуманисти, които искат господство,[6] е, че този завет включва йерархия. Те твърдят, че макар хората да упражняват господство над природата, в тези стихове нямало елемент на човешка йерархия. Това, разбира се, е теологична глупост: Бог постави Адам над жена му и родителите над децата. Той поставя църковни служители над членовете на събранието и граждански управители над гражданите и местните жители. Не може да има господство над природата без човешка йерархия. Тогава въпросът е: Чий заветен закон ще управлява тези йерархии, човешкият или Божият?

В европейската история виждаме подобни учения за свят без йерархия. В ранните радикални религиозни революционни движения, съществували през късносредновековния и ранния нов период в европейската история, ръководителите на сектите първоначално проповядвали пълно равенство. След това, неизбежно, стъпка по стъпка, те налагали радикална тоталитарна йерархия, обикновено с многоженство, но само за ръководителите.[7] Те са започвали в името на радикалния индивидуализъм, а са завършвали в радикална йерархия.

Няма избавление от йерархията. Йерархията е заветна реалност. Въпросът никога не е “йерархия или не йерархия.” Въпросът винаги е чия йерархия. Онези, които проповядват свят без йерархия, свят без господство чрез завет, или се стремят да объркат своите жертви, или са наивни съучастници на алчни за власт хора, които не искат Божията заветна йерархия. Следвайки тяхното учение, вие рискувате.

3. Етика/Господство

Ръшдуни е прав, когато пише: “Третата характеристика на библейския закон или завет е, че той представлява план за господство под Бога. Бог призова Адам да упражнява господство на основата на Божието откровение, Божия закон (Бит. 1:26ff.; 2:15-17). Същото това призвание след падението беше изисквано от благочестивото потомство и в Ной то беше формално подновено (Бит. 9:1-3).”[8] Глава Трета на Заветът на господството: Битие е подходящо озаглавена “Заветът на господството.” Тя очертава основните характеристики на Божията заповед към човечеството, “да владее земята.” Това е заповед от Бога. Това не е някаква странична мисъл на Бога. Тя е в основата на самото естество на човека. Бог заповядва на хората да покоряват земята. Следователно, покорството изисква господство. Също, господството изисква покорство: Божието дело, вършено по Божия начин. Ако човекът се разбунтува против Бога, той става разрушител, а не покорител. Разликата между господствуващата природа и експлоататорската природа на човека е в етиката: съобразеността с Божия закон. Затова в края на главата пиша: “. . . фундаменталното средство за господство на човека е Божият морален закон” (с. 33). Връзката между етиката и господството не може да бъде разрушена.

4. Съд/Санкции

Глави Четвърта и Пета се занимават със съда. Глава Четвърта разглежда икономическата теория за стойността. Стойността обективна ли е или субективна? Това е въпросът, който мъчи икономистите в продължение на два века. Библейският отговор е, че стойността е едновременно обективна и субективна в Бога. Бог обявява доброто и злото. Хората трябва да мислят Божиите мисли след Бога. Те трябва да налагат богоугодно правосъдие като Негови упълномощени изпълнители. Следователно, налагането на правосъдие в историята е основно за призванието на човека пред Бога (Виж също Приложение Д: “Свидетели и съдии”).

Глава Пета разглежда идеята за съботната почивка. В Десетте Заповеди това идва като четвъртата заповед. В Синайската стратегия (The Sinai Strategy) аз разглеждам тази заповед под четвъртата точка на библейския завет: “Съботата и господството.” Като разчита на Божието върховенство човекът може да постигне почивка. Той признава своето положение като подчинен изпълнител на Бога. Бог ще зачете Своя завет и ще доведе благословения върху онези, които Му се покоряват. Следователно, почивката в един ден от седем е заветно признание, че върховен е Бог, а не човекът.

5. Наследство/Продължителност

Глава Шеста разглежда понятието пари. Няма по-основна характеристика на парите от продължителността във времето. Всяка стока, която се е считала за ценна за дълги периоди от време в миналото, може да стане кандидат за парите на икономиката. Хората ще бъдат готови да смятат използването на такава стока като средство за размяна и “склад на стойност,” тоест като ценно за складиране нещо. Както пиша в моето изследване на библейската основа на парите: “Накратко, парите са най-търгуваната стока. Тя е търгувана, защото хората очакват те да бъдат ценни в бъдещето.”[9]

Фактът, че аз инстинктивно съм възприел петте точки на завета в моето първоначално изложение, е показателен това колко е централен завеът в библейските документи. Той е единственият принцип на подредба в Библията, което е отразено дори в имената Стар Завет и Нов Завет (Евр. 8:13). Ние участвуваме в общение под властта на Божия завет (1 Кор. 11). Грешниците участвуват в общение под завета на Сатана (1 Кор. 10:20-21). Ние ядем от дървото на живота или от забраненото дърво. “Заветът” е неизбежна реалност. Няма избавление от завета: въпросът е: Кой завет?

Друг принцип на подредба?

Може да се твърди, че е незаконно да се търси един-единствен принцип на подредба в Библията. Това е предсказуема забележка от някой, който има конкурентен принцип на подредба, който той тайно внася в своята работа. Всеки, който чуе такава критична забележка срещу използването на завета като модел за тълкуване, трябва да има предвид думите на Ръшдуни, които цитирах по-горе: “Канонът или правилото на живота и вярата е или от Бога, или от човека. Въпросът е или канонът на заветния закон, или канонът на човешкото слово като закон.”[10]

Има много принципи на подредба, но само един е съществен в разглеждането на взаимоотношенията между Бога и човека: заветът. Единствените алтернативи са философският реализъм (Тома Аквински) или философският номинализъм (Окхъм), а те са се оказали глухи улици от деня, в който са били предложени като алтернатива на заветното учение. Всеки, който твърди, че има и друга система на тълкуване, е или реалист, или номиналист. Християнинът не трябва да приема нито едната от тези две алтернативи. Ръшдуни ни казва защо: “Номинализмът в крайна сметка разлага света на безкрайно море от несвързани или безсмислени факти или подробности, докато реализмът прогресивно отрича валидността на подробностите, на многото, и ги поглъща в еднообразен и безбрежен океан на битието. Във всяка от двете крайности изчезват целта, смисъла и истината; в едната крайност има пълен релативизъм и анархия, а в другата пълен авторитаризъм.”[11]

Заключение

В тази книга аз започвам с Божия завет, а не с хуманизма. Аз защитавам методологията на заветното учение, противопоставена на методологичния индивидуализъм (анархизъм) – номинализма – или методологичния холизъм (социализъм) – реализма. Аз започвам с Божието откровение, а не с човешки разсъждения. Започвам с Битие, не с Богатството на народите (1776) на Адам Смит, или с Обща теория на заетостта, лихвата и парите (1936) на Джон Мейнард Кейнс, или с Капитализмът и свободата (1961) на Милтън Фридман. Това може да не се харесва на икономистите, но какво от това? Аз и не очаквам икономистите да четат икономически коментар върху книгата Битие.

*        *        *        *        *

Бележка към читателя: в тази книга съм избягвал да подчертавам материали в преките цитати. Ако в кавичките има някоя дума в курсив, то първоначалният автор е взел решение тя да бъде в курсив. Единствените промени, които аз съм направил, е много рядкото вмъкване на скоби, за да поясня някое използване от автора на непозната дума.