Заветът на господството
Съдържание
Общо
въведение

Въведение
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16
Глава 17
Глава 18
Глава 19
Глава 20
Глава 21
Глава 22
Глава 23
Глава 24
Заключение

Приложение А
Приложение Б
Приложение В
Приложение Г
Приложение Д

Библиография

   

Заветът на господството
  Home    от Гари Норт  

 

18

ТЪРГОВСКИ ПРЕГОВОРИ

И Яков каза: Първо ми продай първородството си! А Исав каза: Ето, аз съм на умиране, за какво ми е това първородство? И Яков каза: Най-напред ми се закълни! И той му се закле, и продаде първородството си на Яков (Бит. 25:31-33).

В цялата Библия има предупреждения срещу икономическото подтисничество. Хората не трябва да се възползват от слабостта на своите съседи, или вдовици, или чужденци, или тези, които са в нужда. По отношение на хранителните продукти има предупреждение да не се задържат количества от продаване на пазара с цел да се добие по-висока цена. “Който задържа жито, народът ще го проклина, а благословение е на главата на този, който продава” (Пр. 11:26). Трябва да осъзнаем, че тази забрана върху “задържането” не намесва държавната власт. Държавата не трябва да постановява задължителни цени за продажба на храна (или на какъв да е друг оскъден икономически ресурс). Санкциите са обществени (проклятие от народа) и загуба на благословение от Бога. Храната може законно да се продава за печалба, но тя трябва да бъде продавана, а не натрупвана с цел добиване на по-висока цена. Текстът в Притчи изглежда се отнася за едромащабно търговско земеделие, тъй като задържането изисква достатъчни количества от зърно, за да предизвика гнева на народа. Малко вероятно е този гняв да бъде насочен срещу някой, който складира зърно, достатъчно само да храни неговото семейство, тъй като човек е отговорен за благосъстоянието на своето семейство (1 Тим. 5:8) и тъй като задържането на такива малки количества едва ли създаде сериозна трудност за цялото общество. Тук се говори за задържането на толкова много зърно, че местните цени биват повлияни, така че продажбата на това зърно представлява сериозна полза за обществото.

Като се има предвид този поглед върху продажбите на храна трябва ли да определим Яков като подтисник? Или е законно просто да го определим за умел в преговорите? Пазаренето е било възприета традиция в неговото семейство, в срая на краищата. Дядото на Яков се опита да се пазари със самия Бог, който се яви на Авраам във формата на човек в Мамриевата равнина. Авраам се опита да снижи цената за запазването на Содом. Дали Бог ще пожали града заради петдесет праведника? Да? А за четиридесет и пет? Добре? Ами четиридесет? Но това също е доста добър брой. А за двадесет? Добре, ето моето последно предложение: Ще пожалиш ли града заради десет праведници? И Бог, знаейки, че само Лот беше праведен в града, щедро се съгласяваше на всяко снижение на цената, предлагано от праведния Авраам (Бит. 18:22-32). На езика на съвременната търговия, Авраам искаше от Бога да пожали града за “цена на едро.” Бог по никакъв начин не прекъсна този продължителен процес на пазарене като някак си неморален или невъзпитан. Но Авраам молеше Бога да пожали едно извратено общество заради само една шепа праведни хора – и все повече намаляваше броя на праведниците. Авраам се пазареше.

Новозаветната оценка за Исав е достатъчно ясна: той беше извратен човек, “който за едно ястие продаде първородството си” (Евр. 12:16). Той “презря първородството си” (Бит. 25:34). В сърцето си той беше убиец (Бит. 27:41). Макар че имаше право на двоен дял от наследството, защото беше първороден (Вт. 21:15-17), по отношение на своя личен характер той трябваше да бъде смятан за втори син. Бог обичаше Яков (удивително чудо на благодат) и намрази Исав още преди да бъдат родени (Рим. 9:10-13). Божието обещание беше с Яков от началото (Бит. 25:23). Бог намрази Исав от началото и запусти наследството му (Мал. 1:3).

Въпреки това, Исав не дойде ли при брата си във време на голяма нужда? Не заслужаваше ли законна грижа от страна на Яков? Не заяви ли, че гладува дотам, че да счита първородството си за лишено от стойност (25:32)? Не трябваше ли Яков да има съчувствие към своя умиращ брат, утешавайки го във време на трудности? Всъщност, Яков не беше ли длъжен данахрани Исав? Но той на практика се пазареше с него за първородството на един гладуващ човек. Можем ли да смятаме действията на Яков за етични?

Преди да разгледаме библейското описание на взаимоотношенията между Яков и Исав, трябва първо да разберем нещо относно глада, лишаването от храна и действителното гладуване, които не са едно и също нещо. В стих 29 се казва, че Исав беше “изнемощял.” Но очевидните действия на Исав след като се наяде показват, че това изнемощяване беше всичко друго, но не и изнемощяване до смърт.

Хърбърт Шелтън, който насърчава регулираното гладуване като средство за придобиване на добро здраве, описва многобройни случаи на хора, които са постили повече от месец. Той цитира твърдение на д-р Рагнар Берг, шведски биохимик: “Човек може да пости дълго време, ние знаем за постене с продължителност повече от сто дни, така че няма нужда да се страхуваме, че ще умрем от глад.”[1] През март 1963 една семейна двойка е била спасена в северната част на Британска Колумбия. Жертви на самолетна катастрофа, двамата са живели без храна в продължение на месец и половина. Оцелели са, живеейки в един навес, като са пиели вода и са седяли край огъня. Жената, която е била с наднормено тегло преди катастрофата, е изгубила 14 килограма. Мъжът, който се е движел повече по време на поста, е изгубил 18 килограма. Лекарите, които са ги изследвали, са заявили, че те се намират в “забележително добро” състояние.[2] Шелтън дава за пример един 70-годишен мъж, болен от астма. Мъжът е бил поставен в пълен пост за 42 дена, под надзора на лекар. През първата вечер на поста той прекарва силен астматичен пристъп; след това всички симптоми на астмата изчезват и никога не се повтарят отново.[3] Постене с подобна продължителност бива надзиравано от двама лекари, които специализират в лекуване на пациенти с наднормено тегло, д-р Лиън Блум от болницата Пиемонт в Атланта и д-р Гарфийлд Дънкан от Университета на Пенсилвания.[4]

Шелтън съобщава, че чувството на глад обикновено изчезва до 36 часа от началото на поста.[5] Постът трябва да се прекрати, казва той, едва когато чувството на глад се появи отново, което може да бъде един месец след това. Това връщане на глада не се придружава от болки. “Гладният чувства желание за храна, но не и болки или дразнене. Лъжливият апетит е този, който се изявява с болезнено дразнене, дразнене в стомаха, болки, чувство на немощ и различни разстройства на емоционална основа.”[6] Следователно, фактът, че Исав беше “изнемощял,” не доказва, че е бил биологично в отчаяна нужда от храна.

Важно е да имаме предвид факта, че Бог обеща на Ревека, че от нейните синове ще произлязат два народа (Бит. 25:23). Това показва, че в крайна сметка ще има разделение, основано на етичното положение пред Бога, тъй като ще се родят “два вида хора.” Заветната последователност, истинските наследници на Божиите обещания, ще бъде продължена чрез по-младия син. Враждебността на Бога към Исав и неговите наседници, народът на Едом, беше неумолима (Мал. 1:2-3). Следователно, когато Исав дойде при Яков да иска ядене, Яков беше изправен пред враг на Бога. Нещо повече, този враг притежаваше един много ценен капиталов актив, а именно, законовото право на първородство, което се полагаше на най-големия син. Ако това право на първородство останеше в Исав, тогава няма да се случи едно важно прехвърляне на капитал. Едомците биха станали наследници на благословението. Но едомците не трябваше да станат наследници на Божиите обещания, нещо, което Бог беше открил на Ревека.

Вярно е, че от биологична гледна точка Исав беше брат на Яков. Тогава възниква въпросът: Дали Яков дължи на биологическия си брат безплатно ядене? Беше ли неморално Яков да откаже да даде на биологическия си брат безплатно ядене? Ако той дължеше безплатно ядене на Исав, морално, макар и не правно, тогава той определено беше себичен, когато започна да се пазари за яденето.

Дали действуваме неморално и егоистично, когато влизаме в доброволна икономическа размяна с Божиите врагове, вмето да им дадем всичко, което искат, независимо кои са, какво смятат да правят с нашите активи, и какво е тяхното настоящо физическо състояние? Дали доброволната размяна е по-нежелателна от безусловния подарък към враговете на Бога? Ако врагът на Бога не е действително в бедствено положение и следователно не е напълно зависим от нашата милост, трябва ли да обръщаме внимание на всяко иксане за безплатно подаяние? Ако да, къде Библията казва това? Трябва ли да субсидираме злите хора?

“Под името на християнска благотворителност,” пише Ръшдуни, “ от нас днес се иска да субсидираме злото. Всеки път когато даваме благотворителност на някого, ние даваме частна и лична субсидия на този човек. Когато чрез църквата помагаме на старите хора или на семействата в нужда, или когато помагаме на съседа си фермер в в работат с трактора, докато той е в болницата, ние им даваме субсидия, защото смятаме, че заслужават. Ние помагаме на праведните хора да оцеляват и така изпълняваме нашия християнски дълг на братска любов и благотворителност. От друга страна, ако помагаме на крадеца да закупи оръдия за своята дейност и му помагаме да се промъкне през прозореца на съседа, ние сме съучастници в престъпление и сме виновни пред закона. Ако купим на убиеца оръжие, дадем му го и го наблюдаваме как убива, ние отново сме съучастници в деянието и самите ние сме убийци. Било като индивиди в личната си благотворителност или като нация в тази лъжеблаготворителност, позната като чуждестранна помощ, ние субсидираме всякакъв вид зло и сме виновни пред Бога за това зло, освен ако се разграничим от това зло чрез нашия протест.”[7] Неговият извод е пряк и откровен: “Следователно трябва да наречем повечето от това, което днес минава за благотворителност, с неговото истинско име. Първо, то е субсидиране на злото. Второ, то е наказване и облагане с данъци на праведните за субсидиране на злото, и това наказване на праведните е важна част от тази лъжеблаготворителност. Трето, съществени за този вид дейност са любовта към злото, предпочитането на злото и изискването да се създаде нов свят, в който злото ще тържествува и преобладава.”[8]

Ако някой от нас беше отговорен да даде съвет на Яков, какъв би бил правилният съвет? Бихме ли му казали, че дължи ястие на своя беззаконен брат? Ако е така, тогава нашият съвет би означавал загуба на стойността, свързана с първородството. Ако Исав беше готов да размени своето първородство за ядене, както и стана, тогава той искаше от Яков не просто да му даде безплатно ядене, а по-скоро да му даде вечно притежание на първородството. Ако Яков беше в положение да поиска и да получи желаното първородство – желано от Яков, но презряно от Исав, казва Библията – тогава да се откаже от сделката би означавало да се откаже от първородството, което беше вече почти в ръцете му. Яков трябваше да се откаже не просто от стойността на храната, но от стойността и на храната, и на първородството – първородство, което Исав ценеше по-малко от храната.

За да разберем естеството на тази размяна, трябва също да разгледаме стих 34: “Тогава Яков даде на Исав хляб и вариво от леща; и той яде и пи, и стана та си отиде. Така Исав презря първородството си.” Какво удивително възстановяване от ръба на смъртта! Няколко минути преди това той заявява, че е изправен пред проблем на живот и смърт. Но веднага след изобилното ядене се заразхожда наперено. Новият Завет не казва, че е разменил първородството си срещу живота си; той го размени за “едно ястие.” Едно ястие не е границата между живота и смъртта. Той искаше подаяние. Не заслужаваше милост.

Но какво да кажем за думите на Исав? Той наистина ли вярваше, че е изправен пред гладна смърт? Ако е така, той беше прекалено ориентиран към настоящето. Стомахът му куркаше и той просто не можеше да понесе това притеснение. Друго възможно тълкуване е, че той лъжеше Яков за своето състояние. Искаше ядене и си мислеше, че можеше да си играе със съчувствието на Яков. Това означава, че по начало двамата не са се спогаждали – основателно допускане, като се имат предвид тихият характер на Яков и ловните умения на Исав (25:27). Но по всяка вероятност Исав беше ориентиран към настоящето. Как иначе можем да си обясним неговата готовност да се откаже он първородството си за една паница леща? Дали някой ориентиран към бъдещето човек би разменил толкова много за толкова малко? Затова той оправда своята готовност да влезе в тази печално смехотворна сделка с изнемощяване до гладна смърт. Веднъж като сделката беше реализирана, той дори не счете за необходимо да продължи да се преструва. Стана и си отиде, изоставяйки първородството си. Така той презря първородството си, едно явление, познато сред децата от “Езоповите” средновековни басни като “гроздето е кисело.” Нещо, което струва по-малко от едно ядене, но толкова ценено в очите на обществото през онази епоха, беше презряно от човек, който е толкова краткосрочно ориентиран, че го продава толкова евтино. Той искаше подаяние. Престори се на безпомощен, за да получи милост. Но хитростта му не успя.

Защо някой би влязъл в такава сделка? Провалът на Исав се състои в неговата ориентация към настоящето. Той искаше незабавно облагодетелствуване. Ползите от първородството изглеждаха толкова далеч в бъдещето за Исав, а храната беше толкова изкушаваща. Защо да задържа нещо, което е толкова безстойностно в настоящето (стойността на първородството, намалена с неговата много висока лихва, или времево предпочитание), когато може да вземе нещо доста ценно сега веднага (ядене)?

Яков познаваше добре характера на брат си. Погледнато отвън, неговото предложение да размени яхния за първородството на брат си изглежда напълно нелепо. Той познаваше характера на брат си, защото разбираше нелепата висока ориентация на Исав към настоящето. Исав имаше много високи времеви предпочитания; той искаше незабавно облагодетелствуване. Следователно той вземаше икономическите си решения на основата на високи лихвени проценти, така че рязко снижаваше сегашната стойност на бъдещите ползи, довеждайки сегашната стойност на бъдещите стоки почти до нула върху своята скала на личностни предпочитания. Яков разбираше икономическите последствия от предпочитанията на своя брат към незабавно облагодетелствуване и затова направи предложението: първородство за храна. Храната имаше голяма стойност за Исав; бъдещата стойност на първородството не означаваше нищо за него. Резултатъ беше тази забележителна сделка. Яков закупи законовото право за своето обещано първородство.

Първородството беше обещано на Яков. Но Яков трябваше да се пазари на свободния пазар, за да го придобие. Според Божия Закон, по-късно сложен в писмена форма от Мойсей, то беше право на Исав като първороден, в случай, че Исав останеше верен на завета. Бог предварително знаеше, че той няма да остане верен (Рим. 9:10-13). Яков използва тази случка в живота на Исав, за да закупи първородството на забележително ниска цена. Недостатъкът в характера на Исав плюс неговият временен глад се съчетаха, за да представят уникална икономическа възможност на Яков. Яков не беше човек, който да остави възможност като тази да му се изплъзне. Като презря завета, своето първородство, Исав изостави своите права на първороден син.

Заключение

В Библията няма и най-малък намек, че сделката на Яков с Исав е по някакъв начин неморална. Всеки опит от страна на коментаторите да извличат заключения от тази случка относно неморалността на умелите икономически преговори, е напълно неподкрепен екзегетично. По никакъв начин е е неморално да се пазариш умело с някой, чиято липса на видение, липса на поглед в бъдещето, липса на самодисциплина и липса на силна ориентация към бъдещето се съчетават, за да го поставят в по-слабо положение в спазаряването. Такива хора имат право да закупят желанието на сърцето си, а именно, незабавно облагодетелствуване, на каквато цена са готови да платят. Трябва да искаме от тях да платят много.

Този извод не е достатъчен, за да оправдае прекалено умело преговаряне с праведни хора, които са били доведени от непредвидени обстоятелства до положение на пазарна слабост. Трябва да се показва милост към жертвите на проблеми, които не са причинени от характера им. Моралното правило срещу задържането на зърното е казусно приложение на библейския закон против икономическото подтисничество. Но това валидно правило по никакъв начин не забранява на хората да получават възможно най-добра възвръщаемост от сделки с недисциплинирани, ориентирани към настоящето хора. Без съмнение ориентираният към настоящето човек е в очевидно по-слаба позиция, когато се пазари с ориентиран към бъдещето човек, и е много възможно той да се откаже от нещо много ценно като първородство за нещо без стойност като едно-единствено ядене. Фактът, че активите се движат в посока на ориентираните към бъдещето, спестовни и самодисциплинирани икономически участници, е свидетелство за Божия ред на свободната икономика. Да съдим умелите преговори на Яков с Исав означава да съдим моралния и икономически ред, който наказва ориентирания към настоящето човек, облагодетелствува ориентирания към бъдещето човек, и по никакъв начин не налага насилие върху кой да е от двамата. Токаво осъждение очевидно не съответствува на оценката на Библията за действията на Яков.


[1] Herbert Shelton, Fasting Can save Your Life (Chicago: Natural Hygiene Press, 1978), p. 28.

[2] Ibid., p. 26.

[3] Ibid., pp. 17-19.

[4] Ibid., p. 24.

[5] Ibid., p. 23. Аз лично постих в продължение на шест последователни дни без храна или течности и нямах никакъв проблем. Болките от глада бяха минимални. – G. N.

[6] Ibid., p. 33.

[7] R. J. Rushdoony, Bread Upon the Waters (Faifax, Virginia: Thoburn Press, [1969] 1973), p. 5. Тази книга е сборник от кратки статии, които Ръшдуни пише за една рубрика в The California Farmer.

[8] Ibid., p. 6.





Dominion Covenant
Copyright © 1987 Gary North
превод Copyright © 2002 Божидар Маринов