13

ДА ПАЗИШ БРАТ СИ

И Господ рече на Каин: Къде е брат ти Авел? А той рече: Не зная; пазач ли съм аз на брат си (Бит. 4:9).

Причината за моето решение да включа егзегетика на този текст в един икономически коментар на Библията няма нищо общо със смисъла на текста, неговите приложения или неговото икономическо съдържание. Контекстът на стиха има много малко общо с икономиката сам по себе си, освен може би с беззаконието в използването на насилие и принуда срещу друг човек. За нещастие, този стих е станал известен в либералните политически и либералните теологични кръгове. “Пазач на брата си” е станало израз-примамка. Нещо повече, “пазач на твоя брат” е станало шиболет на т.нар. движение на Социалното Благовестие, отстъпващо само на “обичай ближния както себе си.”

Стандартното обяснение на този израз – напълно извън контекста – е, че всеки човек дължи много на своя ближен. Конкретно, ние всички колективно дължим един на друг живот, свобода и собственост, особено собственост, и най-важното, собтвеност, конфискувана от богатите чрез политическа дейност. Ние предполагаемо сме юридически пазители на бедните, слабите и слабоумните. Ние имаме тази отговорност не като християнски индивиди, или членове на църкви, или като дарители към доброволни благотворителни организации, а като членове на политическата общност. Ние ставаме правно отговорни пазители на брата си по тези две причини: първо, той е беден, а ние не сме бедни; второ, и бедните, и богатите са под властта на държавата. Ние всички сме братя поради нашето общо човешко естество под универсалното Бащинство на Бога, но по-важно, поради нашето общо човешко естество под властта на държавата. За привържениците на Социалното Благовестие има по-малко значение на какъв Бог хората вярват, че са синове, отколкото под каква държава са подчинени. Тяхната отправна система е далеч повече политическа, отколкото теологична.

Какъв е контекстът на отговора на Каин към Бога? Първо, той е бунтовник, чиято жертва пред Бога е отхвърлена от Бога (Бит. 4:5). Второ, Каин уби брат си (Бит. 4:8). В този момент Бог се обръща към Каин с въпрос относно местоположението на брат му. Каин отговори с лъжа: не знае. След това оправда тази лъжа към един всезнаещ Бог като зададе реторичен въпрос: Аз пазач ли съм на брат си?

Какво означаваше този израз? Трябва да е очевидно, но не е очевидно за защитниците на Социалното Благовестие. Каин се стремеше да оправдае своята предполагаема липса на познание относно местоположението на брат си. Защо трябва той да знае къде е Авел? В края на краищата, той пазач ли е на Авел? Трябва да се запитаме, какво е значението на “пазач”? Еврейската дума, използвана в реторичния въпрос на Каин, се транскрибира шомер, което означава, “пазител, страж.” Тя се използва в 1 Царе 17:20 конкретно в смисъл на пазене на овце, макар, в точния смисъл на думата, шомер обикновено не се превежда като “овчар.” Но самото естество на отговора на Каин показва, че “овчар” е едно от значенията, които Каин е имал предвид. Каин е бил много умен. Той пазител (овчар) ли е, а Авел толкова ли е прост, като някаква овца? Разбира се, не. Всъщност Авел е бил овчарят (ro’en, “пазач” или “овчар”), а не Каин. Авел е бил независим, отговорен човек, а не някакво безпомощно, глупаво животно. Защо тогава Бог си въобразява, че той, Каин, трябва да знае нещо за местоположението на Авел? Да не би Авел да докладва на Каин за всекидневното си разписание, както затворник докладва на надзирателя? Пазач ли е Каин на брат си? Разбира се, не. Авел е овчарят, не Каин; овцете биват пазени, не хората.

Каин зададе този реторичен въпрос в напразен опит да оправдае своята предполагаема липса на познание относно местоположението на брат си. Но Каин притежаваше именно това познание. Той безспорно не беше пазач на брат си; той беше убиец на брат си. Той не беше защитник на безпомощните, а по-скоро убиец на отговорните. Беше разпитан от своя Създател. По някакъв начин той заблуди себе си, че разпитващият го, Бог, би приел като смислено доказателство “очевидния” факт, че няма никаква причина той да има някакво познание относно местоположението на брат си. В края на краищата, те и двамата са независими хора и никой не е пазач на брат си.

Значението на “пазач” тук предполага взаимоотношение между контролиращ овчар и стадо от покорни, глупави, неспособни, скитащи се, безпомощни, но много рентабилни овце. Основната икономическа функция на овцете, в края на краищата, е да бъдат стригани. Те трябва да служат на финансовите (и понякога гастрономическите) желания на своите господари. Всеки, който започне да разглежда предполагаемата функция на държавата като “пазач,” тоест или “овчар,” или “пазител,” трябва добре да разбира, че думата “овчар” предполага “овце,” а думата “пазител” предполага “затворници,” или в най-добрия случай “затвор.”

Този факт е бил осъзнат от Хърбърт Върд, когато пише: “Защото да бъдеш пазач на брат си означава точно това, което Каин намеква – да надзираваш, в по-голяма или по-малка степен, живота на другия; да поемеш върху себе си да решаваш какво е добро за някой друг; да потъпкваш свободата му или дори личността му заради интересите на обществената теория. Да бъдеш пазач на брат си означава да го контролираш.”[1] Всеки, който тълкува неправилно думите на Каин, използвайки израза “пазач на брат си” или някой подобен израз, всъщност казва, че другите не са отговорни за себе си и за своите собствени дела, и че той има моралното и законово право да участвува в собствеността на своя ближен. Законовото право на участие в собствеността на ближния вкарва в играта държавата на насилието. “Ние,” тоест държавата, тоест онези, които контролират държавата, тоест политиците и особено бюрократите, са предполагаемо отговорни за благосъстоянието на другите. Така държавата има задължението да служи като официален пазач на несполучилите, невежите, слабите, мързеливите, бунтовните, натровените с лъжливи учения, безработните, екстравагантните корпорации, които са достатъчно неефективни, за да банкрутират и достатъчно големи, за да създадат притеснения относно икономическите и политическите последствия от надвисналия банкрут, банките, които са отпуснали твърде много несъбираеми кредити към твърде много неплатежоспособни длъжници, и всички други хора, които, от време на време, се оказват в икономически проблеми и започват да вдигат шум за финансирана от данъци държавна помощ. “Ние” ставаме пазачи на пълно работно време, освен когато сме овце на пълно работно време. И данъчните разходи, за да бъдеш пазач на пълно работно време все повече убеждават хората, че те не са по-добре от овцете, които поне не са длъжни да правят нещо, за да бъдат хранени, обличани, подслонявани и забавлявани. Държавата става пазач и производителните граждани биват остригвани от своето богатство, докато получателите на социални грижи биват остригвани от своето достойнство, своята независимост и своя стимул за работа.[2]

Божият отговор към лъжата на Каин и неговия реторичен въпрос: Той знаеше къде е Авел, Каин знаеше къде е Авел и осъждението дойде. Накратко, той не обърна никакво внимание на реторичния въпрос на Каин. Каин беше убиец, не пазач. Авел не беше овца. Той беше човек. Осъждението беше дошло.

Някои от хората, които повтарят като папагали израза “пазач на брат си,” може би не са нищо повече от невежи, заблудени, добросърдечни хора, които слабо познават Библията, и още по-слабо познават отговорния живот извън принудителното преразпределение на благосъстоянието. Но онези, които за първи път са направили израза популярен, не са били невежи относно Библията. Те са знаели много добре какво казва Библията и са отхвърлили нейното свидетелство. Те са били решени да пренапишат Библията, да изтълкуват неправилно Библията и да създадат нова светска хуманистична религия в името на Библията. Те са познавали силата на амвона в Съединените Щати и са се стремили да завземат семинариите, религиозните издателски къщи и религиозните вестници във всяка деноминация. С малки изключения до 1940 те са постигнали своите цели в Севера, а до 1965 и в Юга. Семинариите в повечето деноминации са били либерални още през 30-те, така че това е било въпрос на време. Коментирайки кариерата на Валтер Раушенбуш, може би най-влиятелния защитник на Социалното Благовестие в своята епоха (около 1910), Сингър пише: “Раушенбуш беше напълно наясно относно необходимостта от политика на заблуда за въвеждането на своята разновидност на християнски социализъм в църквите в тази страна. Затова той му даде име, което беше предназначено да го направи да изглежда евангелско по характер и в същото време не революционно. Призовавайки за християнизирането на обществения ред за реализиране на Божието царство, Раушенбуш избягва исканията за държавна собственост върху железниците и другите обществени услуги. Той просто призовава за държавен контрол от всякакъв вид, уверен, че такава програма в крайна сметка ще донесе социализма, който той иска. Той е бил готов да подкрепя политика на постепенно развитие в своята програма за социална и демократична революция.”[3]

Етатистката теология на “пазач на брат си” е последователна, макар нейните защитници да са дълбоко увлечени в заблуждаване на християните и на другите, които не осъзнават какво е тя. Това е теология на заместването: държавата вместо Бога на Библията. Тя е имала огромен успех в объркването на американските християни през двадесети век. Тя е помогнала да бъдат те убедени да насърчават политически дейности, които са диаметрално противоположни на препоръчаните в Библията. Най-малко, вярващите християни са били убедени, че в Библията няма нищо, което да се противопоставя на посланието за обществена промяна чрез държавна дейност. Някои дори отиват дотам да твърдят, че няма такова нещо като християнска икономика и следователно господствуващата идеология на преразпределение на благосъстоянието чрез държавна принуда не трябва да бъде предизвиквано от библейски позиции. А всъщност агитаторите на т.нар. Социално Благовестие почти универсално са били защитници на враждебна религия, религията на светския хуманизъм. Сингър го казва добре, когато заключава: “Развитието на либерализма пред двадесети век изтиква Бога на Писанията на още по-заден план в човешките дела и дава на самия човек все по-важна роля, така че Бог, доколкото някой въобще се съобразява с Него, е снизходително смятан за съюзник на прогреса и демокрацията. Той би могъл да си сътрудничи с човешката раса, ако желае да го прави, но какъв да е отказ от Негова страна няма да бъде взет твърде на сериозно от хората, които контролират ситуацията в тази страна. . . . За много ръководители понятието ‘Бог’ е престанало да символизира нещо повече от смътния копнеж на човечеството за по-добър живот на земята и реализирането на ‘най-доброто, което съществува в човешката раса.’”[4]

Заключение

“Аз не съм пазач на брат си, нито съм овца, която да бъде пазена от своя брат, от своя ближен или от политическите представители на моя брат или моя ближен. Аз съм брат на брат си.” Това е правилният отговор на израза, с който се злоупотребява, “Не си ли пазач на брат си?” Риторичните въпроси са си риторични въпроси, независимо дали са използвани от убийци като Каин или от социалистите на амвона. Те са предназначени да накарат опозицията да си замълчи. Бог отговори на въпроса на Каин с истината, наричайки го убиец и лъжец. Това е правилният отговор към унищожителите, които злоупотребяват с човешките думи, да не говорим за Божието слово. Риторичният въпрос трябва да бъде последван от откровен отговор. Когато хората злоупотребяват с Божието слово, тяхното осъждение е наближило. Нека да бъдем на страната на Съдията, а не на страната на колективистичните пазачи.

Всичко това не отрича по никакъв начин нашите морални отговорности към братята в нужда. Обаче, в този текст от Писанието не трябва да очакваме да намерим инструкции за братска благотворителност. Това, което научаваме от този текст относно братството, е, че не трябва да убиваме братята си. Това няма нищо общо с въображаемата благотворителност на професионалните “пазачи.”