Заветът на господството
Съдържание
Общо
въведение

Въведение
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16
Глава 17
Глава 18
Глава 19
Глава 20
Глава 21
Глава 22
Глава 23
Глава 24
Заключение

Приложение А
Приложение Б
Приложение В
Приложение Г
Приложение Д

Библиография

   

Заветът на господството
  Home    от Гари Норт  

 

23

СЛУЖЕНИЕТО НА ПРЕДПРИЕМАЧА

Тогава Йосиф каза на Фараона: Фараоновият сън е един; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи. . . . Това е, което казах на Фараона; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи (Бит. 41:25, 28).

Йосиф доказва своите управленчески способности на Петефрий, началника на телохранителите, и на египетския началник на затвора. Той също доказва способността си да тълкува пророчески сънища на началника на виночерпците на Фараона. Когато Фараонът сънува сън, който не можа да разбере, началникът на виночерпците препоръча Йосиф на Фараона. Изведоха го от затвора и Фараонът му описа своите видения за седем тлъсти животни, погълнати от седем мършави, и седем пълни класа жито, погълнати от седем празни класа жито. Йосиф каза на Фараона, че сънят разкрива идването на седем години на земеделско изобилие, следвани от седем гладни години. Колкото до двете различни видения, “съновидението се повтори на Фараона два пъти, означава, че това е решено от Бога и че Бог скоро ще го извърши” (41:32). Йосиф въобще не се съмняваше. Бог беше дал двойно свидетелство.

Фараонът беше разумен да приеме тълкуването на Йосиф. След това, когато Йосиф препоръча на Фараона да намери човек “умен и мъдър, и да го постави над Египетската земя,” за да управлява събирането на една пета от зърното през седемте изобилни години, Фараонът назначи Йосиф (41:33-43). Не само че пророчеството на Йосиф се сбъдна, но той също още веднъж се доказа надежден и ефективен ръководител на хора. Поради уникалното съчетание на икономическа проницателност (в този случай пророческа по своята същност) и ефективни управленчески умения, Йосиф представлява библейски първообраз на предприемач.

Задачата на предприемача е точно да предсказва бъдещето, поне доколкото то засяга бизнеса му, и след това да планира ефективно, за да задоволи икономическото търсене на потребителите в това очаквано бъдеще. Това е основното от всички икономически служения на свободния пазар. Именно способността на хората да оценяват търсенето на другите хора в бъдещето, и след това да произвеждат според това търсене без да прахосват оскъдни икономически ресурси, е това, което прави възможно напредъка на обществото отвъд най-първобитните методи на производство. Индивидът, който планира ефективно за бъдещето, произвежда стоки или услуги, които задоволяват търсенето на потребителите на цените, които той очаква от тях да плащат, жъне награда: предприемаческа печалба или чиста печалба. Печалбата е икономически остатък, средства, останали след като се изплатят суровините, труда, капиталното оборудване, лихвата, наемите и данъците.[1] Човекът, който неправилно предсказва бъдещето, или който е неспособен да предвиди разходите за предлагане на своите стоки или услуги на чакащите потребители, в крайна сметка произвежда загуби. Той е принуден да източва своя капитал, за да остане в бизнеса. Ако загубите продължават, той все повече губи контрол над капиталови средства, и други, които са способни да посрещнат бъдещото потребителско търсене с по-малко разходване на средства, могат да купят тези ресурси от него. На корнкурентния пазар за оскъдни икономически ресурси произвеждат печалба онези участници, които по-ефективно наддават за ресурси, вливайки ги в своите компании, за да задоволят търсенето на потребителите. Потребителят е облагодетелствуван, защото в изхода на производствения процес може да си закупи повече ресурси именно защото е имало по-малко прахосване на земя, труд и капитал при доставянето на стоките до него. Така потребителите определят успеха или провала на предприемачите. Онези, които пилеят ресурси като не успяват да задоволят потребителското търсене на цените, които потребителите, чрез конкуренцията сред купувачите, са готови да платят, биват наказвани от потребителите, докато онези, които имат успех в задоволяването на това търсене, биват наградени с предприемаческа печалба. Свободният пазар насърчава задоволяване на потребителите и ефективност на производството.

Така печалбата е остатък, принадлежащ на онези, които всекидневно се справят с неизбежната несигурност на бъдещето. Хората не са всезнаещи. Ние не можем съвършено да видим бъдещето. Ние сме ограничени създания. Дори Исус, в Своето Въплъщение като съвършен човек, призна, че не знае – в Своята човешка природа – кога ще бъде Божият съд (Мат. 24:36). Създанията трябва да признават своите ограничения. Като насърчават специалистите в икономическото прогнозиране да управляват оскъдните икономически ресурси, потребителите се стараят да се справят с несигурностите на живота. Като позволяват на предприемачите правото да си запазват икономическия остатък, печалбата, от техните дейности по задоволяване на потребителското търсене, потребителите дават осигуряват условия за задоволяване на техните нужди с по-голяма ефективност. Товарът на поемането на несигурността се носи от онези, които са готови да го направят, а техният стимул е примамката на печалбата. Ако направят грешка, произвеждат загуби.

Така Франк Найт заключава, че облагодетелствуван от служението на предприемача е потребителят. Понеже други са готови да станат предприемачи, или както също се наричат, “спекуланти,” потребителят може да прехвърли голяма част от отговорността за предсказване на бъдещето на тези специалисти. Всъщност, самото естество на работата на предприемачите е да знаят какво потребителят ще иска в бъдещето дори още преди потребителят да го знае. Например, ние знаем, че потребителят рядко се договаря предварително за доставката на стоки или услуги. Защо? “Отчасти причината може да е в несигурността на потребителя относно неговата способност да плаща в края на договорния период, но това на практика не изглежда толкова важно. Главната причина е, че той не знае какво ще иска, колко ще иска, и колко ще му е необходимо; затова той оставя на производителите да произвеждат стоки и да ги държат готови за неговото решение в съответното време. Решението на този видим парадокс, разбира се, е в ‘закона за големите числа,’ консолидирането на рисковете (или несигурностите). Самият потребител е само един индивид; за производителя той е обикновено множество, в което се губи индивидуалността. Оказва се, че външен човек може да предвиди исканията на множеството от хора по-лесно и с по-голяма точност, отколкото отделният човек може да ги предвиди за себе си. Това явление ни дава най-основната характеристика на икономическата система, производство за пазара, а оттам и общият характер на средата, спрямо която по-нататък ще изследваме действието на несигурността.”[2]

Това означава ли, че бюрократите, действуващи на най-горните етажи на държавните планови учреждения са по-способни да предвидят нуждите на потребителите от самите потребители? Не е задължително. Това, което сравняваме, не е “потребители” срещу “държавни плановици” в областта на прогнозиране на бъдещото потребителско търсене, а “потребители, обслужвани от ориентирани към печалба, конкуриращи се предприемачи” срещу “потребители, обслужвани от държавно защитени, с гарантирани заплати, монополистични правителствени плановици.” Фактът, че държавните плановици имат достъп до данни относно миналите решения на потребителите и плановиците, няма голямо значение. Важното умение е да правиш точни оценки относно несигурностите на бъдещето, тоест онези страни на икономическото бъдеще, които не подлежат на компютъризация или дори на статистически вероятности. Именно наличието на непрекъсната промяна в човешките дела е това, което привлича умелите и не толкова умелите предприемачи в търсенето на печалба. Пазарът дава механизъм за икономическа конкуренция, която отделя успелите от неуспелите предприемачи. При държавата няма действуващ такъв механизъм, защото държавата има монопол върху приходите (данъчно облагане) и много често монопол върху определени доставки, като пощите, което я изорила от конкурентната среда на отворения пазар.[3] Предупреждението на Найт е от значение: “Истинският проблем с бюрокрациите е не е, че те действуват прибързано и безразсъдно, а точно обратното. Когато не са същностно прогнили от нечестност и корупция, те показват една повсеместна склонност да ‘играят безопасно’ и стават безнадеждно консервативни. При нормални условия голямата опасност, от която трябва да се страхуваме при политически контрол върху икономическия живот, не е безразсъдно пропиляване на обществени ресурси, колкото спиране на развитието и замиране на живота.”[4] Бюрокрацията облагодетелствува онези, които са ориентирани към настоящето и избягват риска (несигурността).[5]

Каква е услугата, която предприемачът извършва за да получи своя остатък? Той вижда специална възможност в бъдещето. Той вярва, че в даден момент във времето потребителите ще искат и ще могат да платят за конкретна стока или услуга повече, отколкото другите предприемачи смятат, че те ще искат и могат да платят. Поради тази липса на предвиждане в неговите конкуренти, предприемачът открива, че оскъдните икономически ресурси, които се използват за производството на тази стока или услуга, са на по-ниска цена от тази, която биха имали, ако всички потребители осъзнаваха истинското състояние на бъдещото потребителско търсене. Предприемачите са посредници за потребителите, техни истински заместници. Те влизат на пазара за производствени стоки и се съревновават един с друг за да ги купят, но винаги защото възнамеряват да продадат резултата от производството на потребителите. Ако един предприемач вижда, че определени производствени фактори днес са на по-ниска цена от това, което потребителите в бъдещето ще искат и ще могат да платят за тях във формата на готови потребителски стоки, тогава той има възможност за печалба. (Разбира се, той трябва да плати лихва, тъй като цената на бъдещите стоки винаги се снижава в сравнение с цената, която хората биха платили за настоящи стоки, и ще трябва да ограничи използването на оскъдни икономически ресурси до времето, в което ще може да изнесе на пазара завършените продукти.) Предприемачът излиза на пазара и започва да купува производствени фактори – земя, труд, капитал – за да произвежда потребителски стоки. Или просто може да наеме тези производствени фактори. Във всеки случай той за определен период от време той премахва от пазара тези производствени фактори. Когато донесе на пазара завършените продукти, той вдига цената им до нивото, определено от конкурентното наддаване на потребителите за неговите продукти. Накратко, той прави печалбата си като предварително оценява какво бъдещите потребители, наддавайки един срещу друг, ще са готови да платят на свободния пазар за резултата от неговия производствен процес.

Предприемачът не се съревновава срещу потребители, освен където има области на незнание в умовете и на потребителите, и на неговите конкуренти, другите възможни продавачи, относно пазарната цена на стоките или услугите. На един силно конкурентен пазар тези области на незнание са драстично намалени. Хората много добре знаят какви са цените на нещата на пазара. Предприемачът винаги се съревновава срещу другите предприемачи – посредниците, които действуват в полза на потребителите – които също произвеждат, за да задоволят бъдещото потребителско търсене. Когато завършените потребителски стоки бъдат изнесени за продажба, “търговецът” – продавачът на стоки – се ръководи от конкурентните наддавания на съревноваващите се потребители. Той не може да си постави каквато цена иска, макар че разбира се предпочита да получи по-висока цена. Той определя своята цена според предлагането на потребителите, за да може да “изчисти стоката си.” Той иска да продаде цялата си стока за определен период от време. Той не може да изстиска от потребители повече пари от това, което те искат и могат да платят. Други продавачи също могат да влязат на пазара и да предложат стоки или услуги на по-ниска цена, и той трябва да отчита и тази възможност. Накратко, продавачи се съревновават срещу продавачи, докато потребители се съревновават срещу потребители.

Ако предприемачът е прав в първоначалната си оценка за размера на потребителското търсене, и ако никакви непредвидени случайности не променят очакваните разходи за производство на крайните стоки, и ако на пазара не са се появили нови източници на доставка, които той не е могъл да предвиди, тогава предприемачът ще получи очакваната цена за единица продукт. Той е “купил евтино” и е могъл да “продаде скъпо.” Той продава на онези, които наддават най-високо. Той жъне своята награда, предприемаческата печалба. Това е остатъкът, който остава след като е платил всички производствени вложения, включително лихвата и своята собствена мениджърска заплата (приходът, от който трябва да се откаже, защото не може да продава своите мениджърски услуги на други предприемачи през времето, в което работи в своята собствена компания). Ако всичко става според първоначалния му план, тогава той получава печалба. Но трябва да се разбере едно нещо: той не получава печалба за сметка на потребителите. Потребителите не са “изгубили” от неговото присъствие на пазара като продавач. Той получава печалба за сметка на своите конкурентни предприемачи, които не са видели възможността за печалба и не са влезли на пазара за ресурси за закупят оскъдни производствени фактори. Те са останали отвън, като по този начин са му позволили да закупи тези производствени фактори на по-ниска цена. Но безспорно облагодетелствувани са потребителите. Той е послужил добре на най-високо наддалите потребители. Какво би станало, ако той въобще не се беше заемал да изкупува тези производствени фактори, да плаща лихвите и поема рисковете за производството? Какво би станало, ако той въобще не беше изнесъл стоките или услугите на пазара? Как би помогнало това на онези потребители, които толкова много искат тези стоки, че са готови да му платят най-високите цени? Той им е предоставил по-голямо количество от тези стоки, отколкото биха имали, ако не беше започвал. Той е техен благодетел – за печалба.

Професор Мизес направо обобщава естеството на печалбата: “Ако всички предприемачи предвиждаха съвсем точно бъдещото състояние на пазара, не би имало нито печалби, нито загуби. Цените на производствените фактори още днес биха били напълно съобразени с утрешните цени на продуктите. Като купува производствени фактори предприемачът би трябвало да изразходва сума (като се съобрази с разликата в цените между настоящите стоки и бъдещите стоки), не по-голяма от това, което по-късно купувачите ще му платят за продукта. Предприемачът може да очаква печалба само ако предвижда бъдещото състояние по-точно от другите предприемачи.”[6] Макар че винаги има значителен интелектуален риск в обсъждането какво би станало, ако човекът не беше човек – конкретно, какви печалби би имало, ако хората бяха всезнаещи – въпреки това, читателят би трябвало да схваща какво казва Мизес. Печалбите и загубите наистина са част от човешката природа, именно защото човекът не е Бог. Стремежът към свободен от рискове, свободен от несигурности, свободен от печалби и загуби свят е демоничен. Това е стремеж човекът да бъде превърнат в Бог, човекът да стане всезнаещ, човекът да отиде отвъд границите на своето създадено естество.

Посредникът

Доста често някой местен бизнесмен закупува рекламно време по телевизията, обикновено на някоя местна станция, и се опитва да разпродаде стоката си като използва разновидност на изпитаната търговска формула: “Приятели, ние можем да ви предложим тези невероятно ниски цени, защото продаваме пряко на вас, потребителите. Точно така, вие купувате пряко от нашите заводски складове на цени на едро. Вие купувате на производствени цени, защото ние премахнахме посредниците!” Това не е ли страхотно? Никакви посредници. През всички тези години ориентираните към печалба бизнесмени са плащали на посредници да стоят по средата и да не правят нищо. Изглежда, че в продължение на векове ориентираните към печалба бизнесмени са били готови да купуват нищо – не-услугите на безполезните посредници – с нещо. Но сега някой предприемчив бизнесмен намира начин да премахне посредниците и е готов да даде на нас спестените пари. Както са казва, “Каква сделка!”

Помислете за логиката в предложението. Откъде разбираме за тази невероятна възможност? От телевизията. Кой купува рекламното време? Бизнесменът. Кой се грижи за складирането на всички наличности? Бизнесменът. Кой плаща лихвите, наетото мусто, нощните пазачи и разходите по склада за наличностите? Бизнесменът. Кой носи риска да се окаже със склад пълен с непродаваема стока? Бизнесменът. Кой плаща застраховките срещу пожар или кражба? Бизнесменът. Е тогава, кой е посредникът?

Посредници винаги ще има, защото винаги ще има несигурност. Посредникът е предприемачът. Той съществува, защото има предприемаческо служение. Производителят може да реши той самият да стане посредник. Държавата, чрез някоя бюрократична агенция, може да реши да стане посредник. Или някой независим “гешефтар” може да реши, че потенциалната печалба си заслужава риска. Но това, което не можем да си представим в един свят на несигурност, е производствена система без посредници, където никога не се налага купувачите да плащат за услугите на икономическите предсказатели. Производителят може да “продава пряко на потребителя,” но докато потребителят има правото да откаже и да пазарува на друго място, производителят всъщност не продава пряко на потребителя. Той е купувач на стоки и услуги, който се надява да стане продавач. Единственият потребител, на който той наистина може да продава пряко, е самият той, в неговото положение на предприемач-посредник.

Наложително е да разберем разликата между стремеж към печалба и хазарт, макар че и двете са насочени към предсказване на бъдещето. В това отношение е полезен анализът на Мъри Ротбард. “Не е правилно да прилагаме понятия като ‘хазард’ или ‘залагане’ към ситуациите на риск или несигурност. Тези понятия имат отрицателно емоционално значение по следната причина: те се отнасят към ситуации, където с цел удоволствие от несигурността се създават нови рискове или несигурности. Залагането на зарове или конни надбягвания са примери за съзнателно създаване от страна на залагащия на нови несигурности, които иначе не биха съществували. От друга страна, предприемачът не създава съзнателно несигурности за забавление. Обратното, той се стреми да ги намали доколкото е възможно. Несигурностите, с които той се среща, вече присъствуват на пазара, всъщност те са в самата същност на човешката дейност; някой трябва да се справя с тях и това е най-умелият или желаещият кандидат.”[7]

Хората, които се впускат в пазарни рискове, може да са същите, които в свободното си време се наслаждават на залагане на коне или зарове, но икономическите последствия са напълно различни. Пазарният предприемач се опитва да намали несигурността заради бъдещите потребители (което, разбира се, може да включва и него), докато комарджията е настоящ потребител на мазохистична радост от играта. За да обясним по-добре, нека предположим, че един и същи човек през чяаст от времето си е предприемач, а през другото време е комарджия. Той е обществен благодетел, ако в своето положение на пазарен предприемач прави правилни догадки. Когато предсказва правилно като комарджия, той просто е победител в играта – в сравнение със загубилите в играта. Като пазарен предприемач той е рискувал капитала си, за да послужи на бъдещите потребители. Когато играе хазарт, той рискува капитала си за да послужи на себе си като вярващ в управлявана от случайността вселена. Като пазарен предсказател той признава своите ограничения като създание и се занимава със света на бъдещето, в който хората виждат само като през мъгла. Той не може да избегне живота в такъв свят, освен ако умре. Служи на другите като се занимава с предсказване на пазара. Но като комарджия човекът рискува да изгуби дадените му от Бога капиталови активи в хазартна игра, вероятно в игра, в която законите на вероятността за печалба са против него (или ако са за него, те са против неговите противници в играта). Той прогласява една вселена на късмет, на случайност, на “сполука” за онези, които поемат ненужни рискове със своя капитал. Накратко, пазарният предприемач прогласява вселена, създадена от Бога, докато комарджията прогласява напълно различна вселена. Предприемачът се старае да запази капитала си своя полза и за ползата на бъдещите потребители. Комарджията пилее капитал в съответствие с философията на безличностната случайност или личния късмет, никое от които не е правилна презумпция относно създадената вселена, управлявана от всезнаещ, всемогъщ, върховен личностен Бог.

Без съмнение е вярно, че е невъзможно за кой да е, включително предприемача, да отдели съвсем точно каква част от неговите приходи е заплата за управленчески услуги, каква част е лихвена възвръщаемост за парите, които той влага в бизнеса и каква част е чистата печалба. Но това, което трябва да разберем, е, че това са само теоретично отделни части от производствения процес. Ако се опитаме да платим на предприемача конкретна заплата за управленчески услуги, той ще напусна, или ще престане да поема несигурностите от предсказване на бъдещето, или ще престане да прави постоянни точни предсказания. Ако му платим предсказуема лихва върху парите му и нищо повече от това, тогава сме го направили инвеститор, не предприемач. Има предприемаческо служение, което не може да бъде заплатено предварително, именно защото предприемаческата печалба е остатък, който в най-добрия случай се оценява правилно само от предсказващите бъдещето предприемачи.

Предсказателят Йосиф

Може да се твърди, че опитът на Йосиф в Египет служи като библейско оправдание за централно планиране от държавата. Макар че е примамлив, такъв аргумент пропуска основния факт в този случай: на Фараона беше дадено пряко откровение от Бога и Йосиф дойде при него като Божий пророк със способност да тълкува съвършено съня на Фараона. Библейска защита на универсалното централно икономическ опланиране може да направи само на основата на тази презумпция, а именно, че можем да очакваме наистина пророческо всезнание от страна на щатните или избраните държавни чиновници. Ако тази презумпция се отхвърли, тогава централното икономическо планиране няма никакво основание за библейска защита.

А дали тази презумпция е правилна? Има ли някаква особеност в държавната служба, която по някакъв начин облича човека в пророческа мантия? Какво библейско доказателство имаме за такава презумпция? Дали всеки чуждестранен затворник, който служи в затвора две години от неопределено дълга присъда, е предсказуемо ефективен тълкувател на сънищата на държавните ръководители? Би ли желал някой да изгради политико-икономическа теория на основата на такава презумпция? Можем ли да създадем държавна планираща структура на основата на тази действуваща презумпция относно естеството на държавното управление?

Трябва също да се имат предвид последствията от икономическото планиране на Йосиф в Египет. Целият народ, с изключение само на свещениците, беше поробен оп египетската държава (Бит. 47:13-22). Цялата земя, освен тази на свещениците, стана притежание на Фараона. Хората оцеляха от глада, което може би нямаше да могат да направят без предприемачеството на Йосиф, но те и техните наследници станаха роби на Фараона и неговите наследници.

Съществена характеристика на древните религии е, че по естество държавата е божествена или поне свързана с божеството чрез владетеля. Египетската теология е особено забележителна със своята вяра в теологията на божествения владетел. Вярвало се е, че Фараонът е потомък на бога на слънцето. Само евреите, с тяхното учение за разделение Създател-създание, са избягнали примамката на теологията на земната божественост. Резултатът от такава теология, когато е съчетана с механизъм на държавно икономическо планиране, е заробване. Това е проклятието, което Витфогел нарича ориенталски деспотизъм.[8]

В пълна противоположност, евреите трябваше да се покланят на Бога и само на Бога като единствено божество. Очевидно държавата в този случай не е божествена, и всеки опит тя да бъде направена божествена – единствен представител на Бога на земята – е смятан за демоничен. На държавните служители непрекъснато се казва да останат честни служители на великия Цар. Служението на пророка е децентрализирано и пророците непрекъснато отправят предизвикателства към царе, князе, свещеници и обикновени еврейски граждани, когато те се отвръщат от Бога и Неговия закон. Бог изпрати овчар като Амос да говори на хората; от тях се очакваше да се вслушат в думите на този овчар, а не в думите на царя и неговите придворни свещеници. Държавата не е по-надеждна от коя да е друга човешка институция. Всички институции трябва да бъдат под Божията власт. На земята никой не държи монопол върху властта, освен Божието писано Слово, Библията.

Като децентрализира служението на пророка, Бог прави така, че Неговите хора не са принудени да слушат само лъжепророците, обслужващи държавата, а не Бога. Когато хората са коравовратни и отказват да слушат Неговото слово, Той ги наказва като ги оставя да вярват на лъжливите предсказания на придворните лъжепророци (Езек. 14:1-5). Проклятието върху техния морален бунт е съвсем конкретно: налагане на централизирано вземане на решения от извратени царе и техните официално назначени пророци. Ние никоге не сме изправени пред избора “планиране” или “непланиране.” Единственият въпрос е: “Чие планиране?” Когато икономическото планиране е децентрализирано и решенията се вземат от притежателите на частна собственост, обществото е защитено от рисковете от масивни, централизирани грешки. Едно погрешно решение, взето конкретна частно притежавана фирма, може да струва скъпо на нейните акционери и тези потребители, които биха си купили стоките, които биха били произведени, ако фирмата не беше поела погрешен курс, без съмнение са ощетени. Станало е пропиляване на ресурси. Въпреки това мнозинството потребители са защитени, защото конкурентните фирми и доставчици могат да се намесят и да задоволят потребителското търсене. Конкурентните доставчици помагат да се решат проблемите, причинени или от непредвидени външни обстоятелства, или от погрешните действия на фирмата.

Когато една монополистична централна планираща агенция направи грешка в предсказването на икономическото бъдеще, големи групи от населението страдат. Има твърде малко налични законни възможности за потенциалните купувачи. Черният пазар може да се намеси и на висока цена да реши проблемите в доставките, но купувачите поемат големи рискове в сделките с тези доставчици и ще плащат по-високи цени, отколкото когато на частните фирми е позволено да се конкурират с държавните плановици. Бюрократите, защитени от положението си на власт, профсъюзни ограничения или държавно регулиране, нямат същия стимъл да се справят успешно с несигурностите успешно, както частния предприемач. Бюрократите не биват възнаграждавани с печалба, нито биват уволнявани незабавно. Морковът и тоягата са само смътно загатнати в кое да е решение на държавна планираща агенция. Вината за грешките лесно се прехвърля нещо голямо и сложно, като например националната икономика. Потребителите не могат да изхвърлят от пазаранеуспешните плановици веднага и насила, когато плановиците са платени служители на политическата власт. Като монополизира служението на предприемача, държавата създава планираща структура, която е твърде скована, много по-нечувствителна към промените в потребителското търсене и доставките на ресурси от децентрализираното планиране на ориентираните към печалба предприемачи. Тази липса на гъвкавост в условията на постоянна промяна драстично увеличава риска от опустошителен, централизиран, повсеместен провал. И дори когато държавните бюрократи се окажат успешни предсказатели, както беше Йосиф в Египет, гражданите, които се облагодетелствуват от това успешно предсказване, поемат риска да станат все по-зависими от държавата. Както разбраха хората в Египет по времето на царуването на Фараона в дните на Мойсей, успешното държавно планиране в един период по никакъв начин не гарантира непрекъснат успех на централното планиране в следващите периоди но успешното държавно планиране наистина увеличава дяла на капиталови активи, управлявани от държавата и нейните бюрократични служители, като по този начин в последващите решения те биват все повече защитени от частната конкуренция в общия процес на вземане на решения. Египтяните научиха този урок потрудния начин.

Заключение

Трябва да осъзнаем, че Йосиф беше в Египет. Системата на централизирано икономическо планиране не беше създадена на планината Синай. Бог не каза на Своите хора да подражават на опита си от Египет. Той им каза да избягват всякакъв допир с “кваса” на Египетското общество. Йосиф доведе теологичните роби на Египет в робство под техния лъжлив бог, Фараона. Бог не иска Неговите хора да се обърнат към наследството на египетската бюрократична тирания като модел за праведен обществен ред.

Това тълкуване на действията на Йосиф в Египет ще възмути вашите типични евангелски, и особено университетски преподаватели, подкрепящи държавата. Те основават своите лекции върху обожествяващия държавата мироглед на издържаните от данъци, одобрени от хуманистите университети, които са им подарили техните докторски степени. Те са поклонниците на Фараона в наши дни. Ако бяха в Египет по времето на Мойсей, те щяха да бъдат еврейските надзиратели, действуващи под властта на Фараоновите египетски работодатели. Те са хората, които биха дошли при Мойсей и Аарон и биха казали да си заминават, защото разгневяват Фараона (Изх. 5:20-21). Тяхното положение на ръководители в робовладелската система зависеше от от продължаващото робство на техния народ. Така е и с хуманистичните свещеници в класните стаи на християнските колежи на амвоните днес. Свободата би ги принудила да променят лекциите си и да започнат да проповядват икономическа свобода в името на Христос, а не робство под държавата, претендираща да бъде спасител.


[1] За печалбата като икономически остатък, произтичащ от точно предвиждане, виж Frank H. Knight, Risk, Uncertainty and Profit (New York: Harper Torchbook, [1921] 1965); Ludwig von Mises, Himan Action (3rd ed.; Chicago: Regnery, 1966), pp. 289-94; Murray N. Rothbard, Man, Economy and State (New York: New York University Press, [1962] 1976), ch. 8.

[2] Knight, Risk, Uncertainty and Profit, p. 241.

[3] Ludwig von Mises, Bureaucracy (New Rochelle, New York: Arlington House, [1944] 1969). За неспособността на държавата да прави точни икономически оценки на разходите и приходите, виж статията на Мизес, “Economic Calculation in the Socialist Commonwealth,” (1920), in F. A. Hayek (ed.), Collectivist Economic Planning (London: Routledge & Kegan Paul, [1935] 1963), ch. III. Той развива своя анализ на тази тема в своята книга, Socialism: An Economic and Sociological Analysis (New Haven, Conn.: Yale University Press, [1922] 1962), Book II, chaps. 1, 2.

[4] Knight, op. cit., p. 361.

[5] Gary North, “Statist Bureaucracy in the Modern Economy,” in North, An Introduction to Christian Economics (Nutley, New Jersey: Craig Press, 1973), ch. 20.

[6] Mises, Human Action, p. 293.

[7] Murray N. Rothbard, Man, Economy and State, pp. 500-1.

[8] Karl A. Wittfogel, Oriental Despotism: A Comparative Study of Total Power (New Haven, Conn.: Yale University Press, 1957).





Dominion Covenant
Copyright © 1987 Gary North
превод Copyright © 2002 Божидар Маринов