ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Книгата Битие дава на икономиста основите на неговата академична дисциплина. Без Божието откровение към човека относно произхода на света, човека и оскъдността не може да има систематична, точна икономическа наука. Фактът, че такава наука същестува и е била развита предимно от хора, които отхвърлят свидетелството на Библията, свидетелствува за желанието на хората да възприемат поне някои от истините на Библията, без действително да приемат самата Библия. Както твърдя в Глава 4, в Приложение Б и в моята статия по икономика във Foundations of Christian Scholarship, съвременните икономисти на свободния пазар използват откраднат интелектуален капитал в опита си да изградят автономна икономическа наука. Няма друга икономическа наука, която да може логически да издържи изпита на разума, освен християнската икономика. Противоречията на теорията за стойността – обективна срещу субективна – са очевидни за по-любознателните икономисти, но няма начин да се решат тези противоречия чрез автономния човешки разум. Затова те зи противоречия биват пренебрегвани или отхвърляни като незначителни. Противоречията и в a priori, дедуктивистичната икономика, и в a posteriori, индуктивистичната икономика – най-добре представени от епистемологиите на Лудвиг фон Мизес (априорист) и Милтън Фридман (апостериорист или емпирицист) – са също очевидни. И двете мисловни школи в крайна сметка разчитат на нерационална интуиция за да обяснят отношението между съзнанието и материята. Някои икономисти, както Франк Найт, открито признават, че такива противоречия съществуват, но повечето икономисти никога не мислят за тези неща.[1] Накратко, всички хуманистични икономически системи разчитат на откраднат капитал, а именно Божието откровение към човека относно Бога, човека и света на оскъдност.

Без разбиране на икономиката на книгата Битие не е възможно да разберем икономиката. Светските автори и другите противници на Бога може да си мислят, че добре разбират икономиката. Те дори може да откриват истини относно човешките икономически отношения, но всичко правилно, което открият, ще бъде тълкувано неправилно от тях, ако използват своите противни на книгата Битие презумпции, за да анализират своите открития. Но тъй като Бог не позволява на хората да мислят напълно последователно според своите противни на Бога презумпции, Той възпира техните заблуди. Те допринасят добри неща за човешката мисъл и общество. Общата благодат на Бога, тоест Неговите незаслужени дарове към всички хора, позволяват на светските икономисти да правят стойностен принос. Но крайните получатели на този принос ще бъдат християните, защото единствено те имат имат ключа за разбирането, а именно Библията. Християните най-добре ще използват откритията на светските учени във всички области на мисленето. Християните постепенно ще свържат истинските открития на светската наука в библейски обоснована рамка. Ето защо трябва сериозно да вземем книгата Битие като източник на информация относно основите на икономическия анализ.

Трябва да признаем, че християните като цяло не разбират важното положение на Бигие като основа на икономиката, образованието и обществените науки. Още от времето на Юстин Мъченик (втори век от Хр.) те са парализирани от мита за неутралността. Опитват се да поставят обща интелектуална основа с езичниците от всички народи. Още от самото начало гръцката философия и нейните духовни наследници са заблудили християните. Едва когато християните приемат книгата Битие такава, каквато е – основа на всяко човешко мислене – те ще започнат да дават интелектуален принос, променящ обществото. Те вече не трябва да се задоволяват с трохите открадната мъдрост, които падат от масите на хуманистите.

Иронията е, че винаги когато хуманистичните икономисти дават някакъв дълготраен и истински принос, те използват библейски категории на мислене. Най-очевидното е, че признават последствията от оскъдността. Те трябва да осъзнаят икономическите последствия от Божието проклятие върху земята. Когато икономистите изоставят действителността на Битие 3:17-19, както при марксизма, социализма и други форми на колективизъм, те стават ирационални. Когато твърдят, че институционалните промени могат да създадат свят на нулева оскъдност – утопичен свят на универсално изобилие на нулева цена – те възприемат сатанински принципи на тълкуване. Така престават да бъдат икономисти.

Ако сте се справили с всичките 237 страници на екзегетика и икономически анализ, може би вече се питате: “Защо никой в миналото не се е опитал да направи подобен вид коментар? Защо от дните на Константин не е имало такива опити? Защо няма налични стотици коментари, които се занимават не само с икономика, но също с политика, образование, семейни взаимоотношения, психология, социология и антропология? Как може сериозни християни да възприемат възгледа, че няма такова нещо като християнска икономика? В края на краищата, ако няма такова нещо като християнска икономика, тогава въобще няма такова нещо като икономика; защото невярващите, доколкото са последователни в своите презумпции, трябва да признаят, че тяхната дисциплина е изправена пред нерешени и вероятно нерешими интелектуални противоречия? Защо християните толкова дълго са пренебрегвали съзнателно икономиката на Битие?” Това са добри въпроси. За да се отговори на тези въпроси, е нужен учен, който е по-добре запознат от мен с историята на християнската мисъл. Аз мога само да размишлявам върху отговорите. Обаче зная поне това: в основата на проблема е приемането от християнските мислители на мита за интелектуалната неутралност. Възприемането на този мит в продължение на поколения е това, което е възпирало християнските мислители от създаването на така нужния систематичен, библейски основан принос към обществените науки и обществената философия. Дълго време те са приемали, че противните на Бога философи и обществени коментатори са свършили работата на християни вместо самите християни.

Спомням си един случай през 1973. Влязох в кабинета на президента на Нортуест Крисчън Колидж, малък колеж в Юджийн, Орегон, да говорим за възможността да започна работа като преподавам икономика. Нямах предварително уговорена среща, така че се зарадвах, когато той ми даде възможността да говоря с него. Той ми каза, че колежът не се нуждае от курс по икономика. Колежът е в съседство до Орегонския университет. “Ако студентът смята, че се нуждае от курс по икономика, ние просто го пращаме в университета.” Той ми каза, че това политиката на колежа за повечето от обществените науки, освен за антропологията.

Той беше мъдър човек, ако се има предвид неговото приемане на мита за неутралността. Повечето от неговите колеги, строители на империята, които управляват оцеляващи малки християнски колежи, почти банкрутират своите училища за да наемат интелектуални хуманисти с докторска степен (които може би дори посещават църква), за да преподават същите лекции, които Орегонският университет предлага. Няма нужда да се прахосват пари зап ретоплен, покръстен хуманизъм: направо идете при извора. Пресечете улицата и научете своите икономически уроци от кейнсианците в университета. Нека университетът да наеме преподаватели, да закупи книгите за библиотеката и да се притеснява за бюджетния дефицит. Нека християнският колеж да се съсредоточи върху предмети, които са изключително християнски, като мисии, евангелизиране и как да управляваме църква. Ако студентите смятат, че имат нужда от “светски” предмети, нека да научат светските си предмети от удостоверените хуманисти със заплати, издържани от данъците. Защо да източваме парите на царството – “християнските предмети” – като внасяме третокласни хуманисти да учат студентите? Разбира се, президентът на колежа не каза това, но в моя ум нямаше съмнение, че той действува на основата на цялостен мироглед, подобен на това, което описах. Такива са президентите на християнски колежи навсякъде. Разликата е само в това, че той е достатъчно близо до държавен университет и е достатъчно умен да се възползва от своите хуманистични възможности. Вероятно студентите, които послушат съвета на колежа и се запишат за курсове в университета, не се омърсяват интелектуално повече от хилядите други студенти в християнски колежи, които пет дена в седмицата учат предмети по покръстен хуманизъм. Всъщност, християнският студент в държавен университет може би е по-осъзнат относно хуманистичната пропаганда от студента в “християнската” класна стая. Той знае, че направо му преподават хуманизъм. Студентът в християнския колеж не знае.

Битие ни дава основите на християнското мислене. То ни казва за разграничението Създател-създание. Казва ни за завета на господството. Казва ни за падението на човека и проклятието върху земята. Научаваме, че сме настойници над Божията собственост, напълно отговорни пред Бога за правилното управление на Божиите неща. В същото време научаваме, че през периода на нашето настойничество, във времето и на земята, ние сме законни собственици. Бог възлага Своята собственост на отделни хора и на организации, и те са призвани да увеличават стойността на Неговата собственост. Следователно благосъстоянието не е само по себе си зло, а е средство за праведно служение, както научаваме от примера с Авраам. Благосъстоянието се запазва и увеличава чрез характер и законно настойничество (Авраам, Яков, Йосиф) и се губи от онези, които имат лош характер и не зачитат Божия закон (Лот, Лаван, Исав).

Битие ни учи, че върху земята има проклятие. Това означава, че трябва да си сътрудничим с другите хора, за да увеличаваме нашето благосъстояние на човек. Съществува принципът на разделението на труда, както и законът за намаляващите печалби. Вторият закон притиска хората да разширяват своята област на отговорност, откривайки нови средства за увеличаване на производството, както и покорявайки нови земи за Божията слава (или поне за ползата на техните портфейли).

Може би най-важно от всичко друго за правилното разбиране на науката, Битие ни учи на възгледа за космическия персонализъм. В създанието има предназначение: основно Божие предназначение, но също и производни човешки предназначения. Животът има смисъл на основата на Божия план за вековете. Това означава, че нашият труд има смисъл във времето и на земята, но също и в света след съда (1 Кор. 3). Макар някои страни от тези истини да се дават по-нататък в Библията, Битие ни дава основите. Посланието на Битие е теоцентричното естество на всяко съществуване. Това със сигурност не е действуващата презумпция на хуманистичната наука, включително и икономиката.

Библията полага правната и обществена основа на общество, което позволява човешката свобода. Този правен и обществен ред, когато бъде зачитан от владетелите и поданиците на един народ, произвежда икономическата рамка, известна днес като система на свободно предприемачество. Библейската икономика е икономика на свободното предприемачество. Тя не е анархистична икономика, но определено не е кейнсианска икономика или марксистка икономика. Когато първородството може да бъде законно разменено за паница яхния и Бог зачита тази размяна, ние говорим за свободно предприемачество. Когато властите се опитат да се намесят, за да предотвратят последствията от такава доброволна сделка, както Исак се опита да направи, онези, които ще изгубят придобитото от размяната, могат законно да предприемат стъпки, включително измама, да защитят живота си, собствеността си и свещената си чест.

Примерът с Йосиф в Египет е именно това: Йосиф в Египет. Той не зароби целия Египет като пример за следване от християнските общество, макар че в християнските колежи има ръкоположени служители и икономически преподаватели с докторски степени, и особено преподаватели по политология и социология, които с голямо удоволствие биха станали първокласни администратори в такава египетска цантрализирана бюрокрация. Тогава най-после необразованите и неръкоположени миряни ще трябва да им обръщат внимание – нещо, което повечето от тях не са свикнали да правят, за което си има добри основания.

Би било много трудно – бих казал невъзможно – да се изгради защита на “християнския социализъм” от книгата Битие. Както показвам в следващите коментари, Петокнижието не дава надежда на социалистите, които от дълго време се опитват да твърдят, че Библията поучава социализъм. С всяка следваща книга възнамерявам да да ги идтиквам към Новия Завет в опитите им да защитават християнския социализъм, защото първите пет книги на Библията, Божият закон, не им помага. (Не им помага и Новият Завет, но ще ми отнеме много години преди да стигна там.) те не могат да оцелеят в тази интелектуална битка. Ще трябва да изоставят или християнството, или социализма, или поне ще трябва да станат твърде неясни относно библейската обосновка на социализма. Възнамерявам да запуша устата им с егзегетика, така че в края на краищата ще трябва да замълчат. За да ме опровергаят, ще трябва да посветят живота си на написване социалистическа версия на моите коментари, и дори да имаше библейски доказателства за подкрепа на такъв възглед, каквито всъщност няма, те са твърде мързеливи да започнат такъв проект. Ако това е първият многотомен икономически коментар върху Библията в човешката история – тоест, ако Църквата не е произвела нищо такова за 2,000 години – тогава смятам, че съм в безопасност, ако кажа, че не е вероятно социалистически ориентираните членове на Христовата Църква (които са незначително малцинство днес, и дори още по-незначително през църковната история) да произведат нещо подобно. Малкото, които се държат в класните стаи на християнските колежи, достатъчно скоро ще отмрат, или ще банкрутират поради своите заслужено ниски заплати. Инфлацията, която техните учения са защитавали, достатъчно скоро ще ги изличи.