IV. Заветна клетва

6

ПОСВЕЩЕНИЕ КЪМ ВЪРХОВНА ВЛАСТ

“Кръщавайте ги в името на Отца и Сина, и Святия Дух” (Матей 28:19б).

Четвъртата характеристика на завета е изискването за клетва, често полагана по време на церемония. В клетвената церемония заветът се оповестява публично като тържествено задължение под заветния владетел и историческото упражняване на неговата власт. Тя задължава получателя на завета да живее според постановленията на владетеля. Поради естеството на Владетеля, в божествените завети е включено и поклонение. Във Великото поръчение откриваме и поклонение, и заповед за церемония по полагане на клетва.

Задължението цялото общество да се покори на Христос, което доказахме в предните глави, никога не трябва да се отделя от духовните му основи на преклонение и поклонение пред Бога. Винаги трябва да изтъкваме духовния принцип на църковната работа за царството като отбелязваме изкупителната му отправна точка и наблягаме върху поклонението. Както казва Герхардъс Вос:

Исусовото учение за царството като вътрешно и външно, идващо първо в сърцето на човека и след това във външния свят, издига първенството на духовното и етичното преди физическото. Невидимият свят на вътрешния религиозен живот, праведността на нашето предразположение, нашето състояние на Божии синове в него са първостепенни, те са същността на царството, те са върховната действителност, на която всичко останало е подчинено.[1]

Великото поръчение не е само средство за обществена промяна, нито първоначално е било такова. Обществените последствия от Великото поръчение идва от изкупителната сила, присъща на Христовото царство.

В частта, която се занимава с клетвата-поклонение, Христос е изявен в Своята свещеническа власт. Той е нашият Велик първосвещеник, осигуряващ изкуплението ни, символизирано и запечатано в нас с кръщението.

Кръщение и поклонение

При даването на Великото поръчение виждаме реакцията на възхитените ученици в присъствието на възкръсналия Христос: “И когато Го видяха Му се поклониха” (Мат. 28:17а). Великото поръчение е дадено след това събитие (Мат. 28:18-20). Отиването за получаване на Великото поръчение и обучението в него са отиване заради и обучение под властта на Този, Който е безкрайно достоен за поклонението ни.[2] Тези „ученици” видяха Христос и “Му се поклониха.” Тъй като непосредствено след това същите ученици бяха изпратени да “научат народите”, те очевидно трябваше да научат всички народи на поклонение пред Христос.

Без съмнение отправната точка на благодатното влияние на Христос сред хората е личното спасение, изработено от върховната благодат на всемогъщия Бог.[3] Евангелските християни се съгласяват с това, и в тази книга аз със сигурност потвърждавам тази истина. Заради присъщата му поквара[4] човекът не може да познава Божиите неща.[5] Нито може да се спаси или дори да се подготви за спасение.[6] Освен това той не може и да действа правилно в Божия свят.[7] На това място идва Великото поръчение: то впряга Божията сила да извърши коренна промяна в сърцето и ума на човека. На основата на Божия план, основано върху делото на Христос, осъществено от действието на Святия Дух, Благовестието носи вечно спасение на грешниците, които иначе са безнадеждно изгубени. Затова кръщението в Поръчението носи такова огромно значение.

Христос заповяда кръщението като белег[8] и като печат[9] на Своя благодатен завет. Кръщението предимно и основно обозначава съюз с Христос, съюз, който съдържа вяра в Христос и очистване от греха.[10] Самата формула на кръщението, дадена във Великото поръчение, изявява истината за съюза с Христос (като по-пълната представа за този съюз включва триединния Бог): “кръщавайте ги в името на Бащата и на Сина, и на Святия Дух” (Мат. 28:19б).[11]

Но издигането на личното, индивидуално, духовно спасение, където повярвалият е очистен от своя грях и е съединен с Христос, не е крайната цел на Великото поръчение. Ще перифразираме репликата на Гейнс Добинс, спомената по-рано. На въпроса: “Не е ли обръщането във вярата крайната цел на Великото поръчение?” ние отговаряме: “Да, но на кой край?”

Кръщение и власт

Духовният съюз с Христос се обозначава с церемониално кръщение. Този съюз има съществено значение за истинското християнско обновление на обществото, което идва като следствие от големия брой повярвали.[12] Формулата на кръщението подчертава този съюз по един важен начин: Христос заповядва на Своята Църква да кръщава повярвалите “в името на Бащата и на Сина, и на Святия Дух” (Мат. 28:19б). Какво е значението на кръщаването „в името” на триединния Бог?

Гръцкият предлог eis (в) е използван тук по такъв начин, че да изразява „идеята за сфера.”[13] Тоест това кръщение е белег и печат на това, че новоспечеленият ученик е в “сферата на” или “идва под Господството на” Бащата, Сина и Святия Дух.[14] Или, както на следствието от него е описано на друго място, повярвалият вече е “в Христос.”[15] Следователно в момента на спасението изкупеният грешник е преместен от царството на Сатана и неговото господство[16] в царството и под господството на триединния Бог (Деян. 26:18).[17] Интересно, в Книгата Деяния, където се намират историческите сведения за мисионерската работа на ранната църква, Христос е наречен “Господ” поне двадесет и шест пъти и вероятно цели деветдесет и два пъти.[18] Наречен е “Спасител” само два пъти.[19] Писанието ясно набляга върху Неговото господство в спасението и живота. И разбира се, цялото схващане за ученичеството, както е разбирано във Великото поръчение, подразбира отношенията между Господ и вярващия като отношения между учител и ученик.

Властта на триединния Бог е включена в кръщението чрез израза, показващ, че ученикът се кръщава в Неговото “име.” Вярно е, че древните юдеи често са използвали израза “името” като заместител на святото име на Йеова (поради страх от случайно нарушаване на Третата заповед). Независимо от това случаят в Матей 28:19 не е такъв. По-скоро употребата на “името”, съчетано с действието на кръщението, означава „собственост.”[20] То не е само евраизъм или заобикаляне на Божията личност.[21]

Има основателно доказателство, че използваната тук терминология е била употребявана във и извън християнските кръгове по начин, който е от полза на разбирането на текста в Матей 28. Специалистите по гръцки език са открили, че “употребата на име (onoma) е често срещана в Септуагинта и в папирусите, означавайки сила или власт.”[22] Например, войниците-езичници са се заклевали в името или притежанието на бог Зевс при започване на военна служба. А във финансовите дела парите са се плащали в името или на сметката и притежанието на някого. “Съответно в настоящия текст за кръстените може да се каже, че са пренесени в притежание на Бащата, Исус Христос и Неговия Дух.”[23]

Всичко това е важно. При обръщането към Господ Исус Христос хората се прекланят пред нов Господар и Учител, и получават белега и печата на Неговото царство. Следователно в това кръщелно дело на поклонение има публична, клетвена декларация за преминаването от една сфера на власт (на Сатана) в друга (на Бога).[24] Това допълва идеята за християнското обновление на обществото, защото сега кръстеният е задължен да живее целия си живот според заветните наредби на новия Господар и да отхвърли стария.

Кръщение и клетва

В тази книга доказвам, че Великото поръчение е заветно задължение. Следователно то изисква заветна клетва на посвещение към условията на завета. Кръщението е белегът и печатът на завета и включва заветна клетва. Както говорих в Глава 2, клетвената част на завета съдържа санкции. Заветът представя обещанието за благословения при покорство на условията и заплашва с проклятия при непокорство. Макар да сме склонни да мислим само за славните обещания свързани с кръщението, в него има и негативни санкции.

Като белег и печат на изкуплението, кръщението говори за нашето спасение и обновяването на живота, което спасението донася. Както старото създание (физическият свят) излезе от водите (Бит. 1:1-10), така и новото създание (изкупеният свят, т.е. спасението) излиза пак оттам. При изливането на водите на кръщението върху повярвалия[25] ние получаваме белега на идването на Святия Дух, Който осъществява нашия съюз с триединния Бог, очистването ни от греха и вярата в Христос. Следователно кръщението говори за благословение и прошка.

Но кръщението силно изявява и съда. Първото споменаване на кръщението в Новия Завет е при служението на Йоан Кръстител. Йоан кръщава с цел покаяние от греха, в очакване на идещия съд.[26] По-късно Христос употребява “кръщение”[27] когато говори за Своя идещ съд, страдание и смърт. Авторът на Посланието към евреите също говори за “различни кръщения”[28] в Стария Завет, “кръщения” извършвани с кръвта на убитите жертвени животни, което ясно говори за осъдителна смърт (Евр. 9:10, 13, 19, 21).

Християнското кръщение е свързано със съд. Петдесятният призив за кръщение беше даден в сянката на идващия огнен съд: разрушаването на Ерусалим (Деян. 2:19-21, 40-41). По същия начин Петър свързва кръщението с въпросите за живота и смъртта, когато го споменава в контекста на Ноевия потоп (1 Пет. 3:20-21). Избавлението от съда, за което говори кръщението, е чрез изкупителните страдания на Христос, изяснява Павел в Римляни 6. Там той конкретно споменава въпроса за смъртта, който кръщението съдържа, когато казва: “Затова чрез кръщението ние се погребахме с Него в смъртта.”[29]

В крайна сметка може да се каже, че кръщението е “клетвен белег за лоялност към Господ Христос. . . . И ако непосредствената функция на кръщението в заветната наредба е да служи като ритуална клетва за ученичество, имаме още един признак, че кръщението е символично изобразяване на съда на завета. Както видяхме, ритуалите на заветната клетва бяха постановления на санкциите, призовани в клетвата.”[30] Както обобщава Гари Норт: „. . . където има клетва, има и скрито проклятие. Без проклятие не може да има клетва.”[31]

Кръщение и общество

Повечето християни са съгласни, че кръщението е уместният библейски белег, който трябва да се прилага към новоповярвалите. В Новия Завет виждаме редица примери как отделни хора приемат кръщение при своето обръщане под влиянието на Великото поръчение. Говорим за етиопския евнух, за Павел, за Корнилий, Лидия, тъмничаря от Филипи, Крисп и Гай.[32]

Но поради това, че Великото поръчение е заветно поръчение, кръщението не може да бъде ограничено до индивидуалистична насоченост. Както Великото поръчение, така и самото кръщение имат общностно влияние. И този общностен замисъл включва кръщение и на семействата на вярващите.

В заветните отношения на Бога с Неговия народ има нещо, което можем да наречем принцип на семейната солидарност.[33] Виждаме този принцип да действа в различни примери в Писанието. Например, макар Библията да казва, че “Ной придоби Господнето благоволение” (Бит. 6:8), цялото му семейство беше поставено под закрила в ковчега поради Божия милостив завет.[34] По същия начин Божият завет беше установен с Авраам (Бит. 12:1-3) – и с неговото потомство (Бит. 17:7). Божият благодатен завет е предназначен да продължава в поколенията,[35] точно както и Божиите страшни проклятия.[36]

Поради това Бог благодатно освещава (отделя) потомството на верните към завета. Дори в Новия Завет Бог прави разграничение между децата на Своите хора и децата на невярващите: “Защото невярващият мъж се освещава чрез жената и невярващата жена се освещава чрез брата, своя мъж; инак децата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са святи” (1 Кор. 7:14).[37] Това обяснява защо Христос положи ръце върху децата на последователите Си, за да ги благослови.[38] Когато Павел пише към “светиите” (отделените) на дадено място,[39] той включва заповеди за децата, които се броят между светиите.[40]

В допълнение можем да отбележим, че новозаветните благословения, както и тези в Стария Завет, са оформени така, че да включват поколенията, а не да ги изключват: обещанието е за вярващите и за техните деца.[41] Няма нищо в Новия Завет, което да подкопава и да обезсилва старозаветния заветен принцип за семейна солидарност. Всичко потвърждава неговата продължаваща валидност. Следователно заветното разбиране за кръщението неизбежно води до кръщение на деца. За да докажем накратко това, нека разгледаме старозаветния белег на завета: обрязването. След това ще покажем елементите на приемственост между старозаветното обрязване и новозаветното кръщение.

Старозаветното обрязване

Очевидно обрязването е белегът на завета в старозаветната епоха, както се вижда в завета с Авраам (Бит. 17:7, 10-11).[42] Всъщност Стефан го нарича “заветът на обрязването” (Деян. 7:8). А обрязването в Израел представяше дълбоки духовни истини.

1. Обрязването представлява съюз и общение с Бога. В Битие 17:10-11 за обрязването се говори като за белега на завета на Бога с Неговия народ: “Ето Моя завет, който трябва да пазите между Мене и вас, и потомците ти след тебе: всеки между вас от мъжки пол да бъде обрязан. Да обрязвате краекожието на плътта си; и това ще бъде знак за завета между Мене и вас.” Необрязването би би5ло нарушение на завета и би изключило необрязания човек от Божия народ: “А необрязаният от мъжки пол, чието краекожие на плътта не е обрязано, ще се изтреби измежду людете си, защото е нарушил завета Ми” (Бит. 17:14).

Израел е бил в много личен съюз и общение с Бога, той не е съществувал само в политически отношения с Него.[43] Всъщност най-висшето благословение на Божия завет с Авраам, който беше подпечатан в обрязването, е: “Аз ще бъда ваш Бог, а вие ще бъдете Мой народ.”[44]

2. Обрязването представя символично премахване на осквернението от греха. Често в Стария Завет чуваме призива да се “обреже сърцето”,[45] т.е., от нечистота. Този дълбоко духовен призив показва свещеното взаимоотношение между видимото, физическо действие на обрязването и вътрешната, духовна реалност на очистването от греха.

3. Обрязването подпечатва вярата. В Новия Завет “Апостолът на вярата” ясно говори за връзката на старозаветното обрязване с вярата, фундаменталната християнска добродетел: Авраам “прие обрязването като знак и печат на правдата чрез вярата, която имаше” (Римл. 4:11). Обрязването е белег и печат на правдата, която идва от вярата. И за апостолите Авраам е главния пример за оправдание чрез вяра.[46] Всъщност, навсякъде Павел свързва обрязването с духовната реалност на спасението чрез вяра.[47]

Новозаветното кръщение

В новозаветния етап на завета кръщението става белег на завета.[48] Оттук следва, че Великото поръчение го налага върху новоповярвалите. (Мат. 28:19). Както и обрязването, кръщението представя същите духовни истини: (1) Съюз и общение с Господ,[49] очистване от осквернението на греха,[50] вяра.[51]

В Новия Завет кръщението замени обрязването: “В Него бяхте и обрязани с обрязване не от ръка извършено, а с обрязването, което е от Христа, като съблякохте плътското тяло, погребани с Него в кръщението, в което бяхте и възкресени с Него чрез вяра в действието на Бога, Който Го възкреси от мъртвите” (Кол. 2:11-12, курсивът е мой). Затова не е изненадващо, че следвайки примера, поставен от старозаветното обрязване, кръщението е споменато във връзка с обещанието към семействата (Деян. 2:38, 39), и че са записани примери на кръщение на цялото семейство.[52]

В Деяния 16:14-15 четем: “И някоя си богобоязлива жена на име Лидия . . . слушаше и Господ отвори сърцето й да обърне внимание на това, което Павел говореше. И като се кръсти тя и домът й, помоли ни казвайки: Ако ме признавате за вярна на Господа, влезте в къщата ми и седнете. И принуди ни.” Забележете, че се казва за Господ, че е отворил сърцето на Лидия, а пък “се кръсти тя и домът й.” Това точно съответства на ситуацията с обрязването в Стария Завет.[53]

Така заветният принцип на семейната солидарност продължава от Стария завет в Новия. Затова кръщаването на деца се основава на следните съображения: (1) Обрязването и кръщението представят едни и същи духовни истини. Обрязването е било извършвано на бебета, така че защо на бебета да не може да се прилага и кръщение? (2) За кръщението конкретно се казва, че замества обрязването, затова защо да не е за бебета? (3) Изкупителните обещания са дадени по такъв начин, че да включват вярващите и тяхното потомство, така че защо да не кръщаваме всички? (4) Казва се, че децата на вярващите са “чисти” и “святи”, така че защо да не прилагаме символа на очистването и към тях? (5) Кръщения на домочадия се появяват в текста на Новия Завет, в някои случаи дори когато само за родителите се казва, че са повярвали. (6) Няма сведения за отменяне на включването на децата в заветните обещания.

Семейството е първата опитност на детето в обществото. Поради това, че семейството е учебно поле за зрелия живот (Вт. 6:6; 1 Тим. 3:4-5, 12; 5:8),[54] кръщението носи със себе си силни обществени последствия.

Заключение

Великото поръчение заповядва кръщаването на учениците в Исус Христос. В действието на кръщението се установява заветно отношение между Бога и ученика и неговото потомство. Това заветно отношение обещава награда и благословения за верността към условията на завета; то заплашва с гняв и проклятие за неспазването им. И тези заветни санкции се прилагат към най-малката основополагаща общност: семейството.

Твърде много християни днес гледат пренебрежително на кръщението. Но неговата тясна връзка с Великото поръчение, с “всяка власт на небето и на земята,” трябва да предизвиква уважение към кръщението в разумния християнин. Заветните клетви са обвързващи – обвързващи завинаги. “На когото много са поверили, от него повече ще изискват” (Лука 12:48).

---

[1] Geerhardus Vos, The Teaching of Jesus Concerning the Kingdom of God and the Church (Nutley, NJ: Presbyterian and Reformed, rep. 1972), p. 103. (Това е заглавието, дадено на заглавната страница. Заглавието на корицата е само The Kingdom of God and the Church.)

[2] Еф. 1:20-21; Фил. 2:9-11; Евр. 1:6; Откр. 5:9-14; 5:3-4.

[3] Той има царска власт над духовно царство, Мат. 4:23; Йоан 3:3; Деян. 8:12; Кол. 1:13.

[4] Пс. 51:5; Ер. 17:9; Римл. 3:10; Еф. 2:3.

[5] Йоан 3:19; 1 Кор. 2:14; Еф. 4:17-19.

[6] Йов 14:4; Ер. 13:23; Йоан 6:44, 65; Римл. 3:10; 8:8.

[7] Мат. 12:33; Деян. 26:18-20; Римл. 8:7, 8; Еф. 2:1, 2.

[8] Като “белег” кръщението е външно действие, видимо за сетивата, което изобразява вътрешната благодат на кръщението в Святия Дух, което духовно осъществява съюз с Христос. Забележете тясната връзка между водното кръщение и кръщението с Духа в Писанието, Мат. 3:11; Марк 1:8; Лука 3:16; Йоан 1:33; Деян. 1:5; 2:38; 10:47; 11:16; 19:1-6; 1 Кор. 12:13.

[9] Като “печат” на завета кръщението е божествено наредено потвърждение и гаранция за извършената духовна промяна. Забележете, че (1) За кръщението изрично се казва, че в новозаветната епоха е заместило обрязването (Кол. 2:11-12), а обрязването е наречено “печат” от Павел (Римл. 4:11). Подпечатващото действие е извършено от Святия Дух (1 Кор. 1:21-22; Еф. 1:13; 4:30). (2) Затова кръщението може да бъде толкова тясно свързано с духовните следствия, че изглежда така, сякаш означава тези следствия (Деян. 27:38; 22:16; Римл. 6:3; Гал. 3:27; Кол. 2:12; 1 Пет. 3:21). То е печатът на тези действителни духовни последствия.

[10] Виж дискусията по-долу, „Кръщение и клетва.”

[11] Виж участието на Триединството в съюза с вярващия в Йоан 14:16, 17, 23; 17:21-23.

[12] Виж Глава 4 за обещанието за големите световни изкупителни последствия от Великото поръчение.

[13] Виж: A. T. Robertson, A Greek Grammar in the Light of Historical Research (Nashville: Broadman, 1934), p. 592; R. C. H. Lenski, The Interpretation of St. Matthew’s Gospel (Columbus, OH: Wartburg, 1943), p. 1175.

[14] D. A. Carson, “Matthew” in Frand E. Gaebelein, The Expositor’s Bible Commentary (Grand Rapids: Regency Reference Library, 1984), 8:897.

[15] Виж следните Павлови стихове за това, че сме “в Христос”: Римл. 8:2; 12:5; 16:3; 16:10; 1 Кор. 1:2, 30; 3:1; 4:15, 17; 15:22; 16:24; 2 Кор. 1:21; 2:14; 5:17; 12:2; Гал. 1:22; 2:4; 3:28; 5:6; 6:15; Еф. 1:1; 1:3; 2:6; 2:10; 2:13; 3:6; Фил. 1:1; 2:1; 2:5; 3:3; 4:21; Кол. 1:2, 4, 28; 1 Сол. 2:14; 4:16; 1 Тим. 1:14; 2 Тим. 1:1, 9; 2:1; 3:12; Филем. 1:8, 23.

[16] Greg L. Bahnsen, “The Person, Work, and Present Status of Satan,” The Journal of Christian Reconstruction I (Winter, 1974):11-43.

[17] Виж бележка 23 по-долу. За изследване на това, че над вярващия има друг господар, виж Римляни 6. Виж John Murray, The Epistle to the Romans (New International Commentary on the New Testament) (Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans, 1959), vol. 1, ch. 6.

[18] Това са безспорните споменавания на Исус като “Господ” в Деяния. Виж Деяния 1:21; 2:36; 4:33; 7:59; 8:16; 9:5, 17, 27, 29; 10:36; 11:17, 20; 15:11, 26; 16:31; 19:5, 10, 13, 17; 20:21, 24, 35; 21:13; 22:8; 26:15; 28:31. Много други споменавания на “Господа” (без да са определени чрез добавянето на “Исус” или “Христос”) несъмнено също се отнасят за него, като съответно добавят към тези още шестдесет и шест примера.

[19] Деян. 5:31; 13:23.

[20] R. E. Nixon, Matthew in D. B. Guthrie and J. A. Motyer, eds., The Eerdmans Bible Commentary (3rd ed.: Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans, 1970), p. 850.

[21] Robertson, Grammar, p. 649.

[22] Robertson, Word Pictures in the New Testament (Nashville: Broadman, 1930), 1:245.

[23] F. W. Green, The Gospel According to Saint Matthew in Thomas Strong and Herbert Wild, eds., The Clarendon Bible (Oxford Clarendon, 1960), p. 258. Други стихове, свързващи Триединството в конкретен контекст, са: Мат. 3:13-17; 1 Кор. 12:4-6; 2 Кор. 1:21-22; 13:14; Гал. 4:6; Еф. 1:3-4; 4:4-6; 2 Сол. 2:13-14; 1 Пет. 1:2; Откр. 1:4-6. Виж също: Дидахията 7:1-13 и Юстин Мъченик, Първа апология 61.

[24] Деян. 26:18; Кол. 1:13; 2 Тим. 2:26; Евр. 2:14-15; Еф. 2:3. Виж също Йоан 5:24; Еф. 5:8; 1 Йоан 3:8; 4:4; 5:19.

[25] В Писанието има съзнателно, умишлено съответствие между кръщението в Святия Дух и водното кръщение (Мат. 3:11; Марк 1:8; Йоан 1:33; Деян. 1:4, 5; 10:44-48; 11:15-16). Едното е белег за другото. Следователно те си съответствуват във формата на представяне. За Святия Дух винаги се казва, че се излива или поръсва върху обекта на Неговите освещаващи действия: Пр. 1:23; Ис. 32:15; 44:3; Езек. 36:25-28; 39:29; Йоил 2:28-29; Зах. 12:10; Деян. 2:15-17, 33; 10:44-45; Тит 3:5, 6.

[26] Мат. 3:7-12; Лука 3:3-9. Виж Richard Flinn, “Baptism, Redemptive History, and Eschatology” in James B. Jordan, ed., The Failure of American Baptist Culture, vol. 1 of Christianity and Civilization (Tyler, TX: Geneva Divinity School, 1982), p. 119, n. 26.

[27] Мат. 20:22-23; Марк 10:38-39; Лука 12:50.

[28] Гръцкият език на Евреи 9:10 има baptismois като думата, преведена като “умивания.” То е съществителната форма на глагола baptizo, “кръщавам.”

[29] Римл. 6:4; ср. Кол. 2:11-12.

[30] Meredith G. Kline, By Oath Consigned: A Reinterpretation of the Covenant Signs of Circumcision and Baptism (Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans, 1968), p. 81. За поправяне на известна неумереност в Клайн, виж Flinn, “Baptism, Redemptive History, and Eschatology,” pp. 122-131.

[31] Gary North, The Sinai Strategy: Economics and the Ten Commandments (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1986), p. 56.

[32] Деян. 8:38; 9:18; 10:48; 16:15, 33; 1 Кор. 1:14.

[33] Виж Kenneth L. Gentry, Jr., Infant Baptism: A Duty of God’s People (Mauldin, SC: GoodBirth Pubs., 1982).

[34] Бит. 6:18; 7:1, 7.

[35] Ис.Нав. 2:12-13; Пс. 37:17, 18; 103:17-18; 105:8; 115:13-14; Пр. 3:33.

[36] Изх. 20:5; 34:6, 7; Вт. 5:9. Забележете: Бит. 9:24-25; Ос. 9:11-17; Пс. 109:1, 2, 9, 10; Пр. 3:33.

[37] Принципът се намира също в Римляни 11:16: “И ако първото е свято, то и цялото замесване е свято; и ако коренът е свят, то и клоните са святи.”

[38] Ср. Лука 18:15-17 с Мат. 19:13-14.

[39] Еф. 1:1; Кол. 1:2.

[40] Еф. 6:1, 4; Кол. 3:20-21.

[41] Деян. 2:38, 39; 16:31; 11:14.

[42] Думата “обрязване” и нейното отрицание “необрязване” се появяват седемдесет и един пъти в Стария Завет и петдесет и четири пъти в Новия Завет.

[43] Бит. 17:7, 11; Изх. 6:7; 29:45; Лев. 26:12.

[44] Бит. 17:7; Изх. 5:2; 6:7; 29:45; Лев. 26:12; Вт. 7:9; 29:14-15; 2 Царе 7:24; Ер. 24 :7; 31:33; 32:38; Езек. 11:20; 34:24; 36:28; 37:23; Зах. 8:8. Освен това, изразът “Мои люде” се среща над 200 пъти в Стария Завет.

[45] Вт. 10:16; 30:6; Ис. 52:1; Ер. 4:4; 6:10; 9:26; Езек. 44:7-9.

[46] Римл. 4:3, 9, 12, 16; Гал. 3:6-9, 14; Евр. 11:8, 17; Яков 2:23.

[47] Римл. 2:28-29; Фил. 3:3; Кол. 2:11.

[48] Марк 16:16; Деян. 2:38; 8:12; 10:48; 22:16; 1 Пет. 3:21.

[49] Римл. 6:3-6; 1 Кор. 12:13; Гал. 3:27, 28; Кол. 2:11, 12.

[50] Деян. 2:38; 22:16; 1 Пет. 3:21. Сравнете също отношенията между кръщението и “кръщението с огън” – очистващ огън: Мат. 3:11; Марк 1:8; Лука 3:16; Деян. 1:5.

[51] Марк 16:16; Деян. 8:36-37; 16:14-15, 33-34.

[52] Деян. 16:15, 33; 1 Кор. 1:16. Интересно, в Новия Завет са споменати само дванадесет епизода на християнско кръщение (Деян. 2:41; 8:12, 13, 38; 9:18; 10:48; 16:15, 33; 18:8; 19:5; 1 Кор. 1:14, 16). А три от тях са кръщения на семейства. Показателно е, че няма случаи християнски родители да представят своите деца за кръщение след обръщането на детето към вярата.

[53] Бит. 17:12, 13, 23, 27.

[54] Виж: Gary North, Tools of Dominion: The Case Laws of Exodus (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1990), Chapters 4-5.