Да спечелим битката за умовете на хората
Съдържание
Предговор
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Библиография

   

Да спечелим битката за умовете на хората
  Home    от Денис Пийкок  

 

ГЛАВА ТРЕТА



Да си възвърнем силата на Ранната Църква


И родените от тебе ще съградят отдавна запустелите места; ще възстановиш основите на много поколения; и ще те нарекат Поправител на развалините; Възобновител на пътища за население. (Исая 58:12)

Започвайки от малка и презряна група от мъже и жени, ранната Църква принуди най-могъщата цивилизация на света да падне на своите религиозни колене, когато християнството и неговото благовестие покориха Рим за три века.

Ако ранната Църква е мислела, че трябва да се оттегли от заобикалящото я общество, както ние си мислим, тя никога не би успяла. Управителите не бягат и бягащите не управляват! Аз съм завинаги благодарен, че ранната Църква не е тълкувала благовестието на Царството по начина, по който го тълкува голяма част от Църквата днес. Ако го беше направила, човешката история би била несравнимо по-мрачна.

Как проверявате вярата на някого? Слушате какво ви казва или гледате какво прави? Всеки би се съгласил, че действията на хората проповядват техните убеждения далеч по-силно и далеч по-убедително, отколкото техните думи. Ако искаме да открием основите на силата на християнското благовестие, когато живият пример на благовестието наистина е освобождавал народите, трябва да изследваме действията на ранната Църква. Техните действия ни казват какво в действителност е означавало за тях да се покоряват на Великото Поръчение да “обучават народите.” Те са били 20 века по-близо до Исус от нас и техният критерий за “освободен народ” далеч превъзхожда нашия.

Да поставим лъжливата система под краката ни

Едно нещо знаем със сигурност за тези ранни освободители на народите – тяхното послание е докоснало нещо повече от просто душите на хората. То е сграбчило лъжливата система на световния ред на Сатана и е строшило главата й.[1] Ранните християни са преобърнали света:

Но като не ги намериха, завлякоха Ясона и някои от братята пред градоначалниците и викаха: Тия, които изопачиха света, дойдоха и тук; и Ясон ги е приел; и те всички действуват против Кесаревите укази, казвайки, че имало друг цар, Исус (Деяния 17:6,7).

Има друг цар освен Цезар! Този цар е “Цар на царете,” на икономическия ред, църквите, семействата и индивидите. Той е Господарят на Славата, нашият велик Бог и Спасител, Исус Христос.[2]

Какво е благовестие? Какъв е лъжливият световен ред, който Сатана е установил, чрез който е заробил народите и се противопоставя на Христовото благовестие? Как е тълкувала ранната Църква “битката за народите”? На тези въпроси ще отговорим в тази глава.

Какво е благовестие?

Всички общества се нуждаят от “морално гориво,” за да поддържат уважението на своите поданици. Бог е направил всички хора религиозни. Единственият въпрос е дали човекът ще се обърне към Христовата религия или към своята собствена. Този “формиран от Бога вакуум,” както някои го наричат, трябва да бъде изпълнен с нечие благовестие. Всички хора са религиозни, дори когато богът, на който са избрали да се покланят е “аз”-ът или могъществото на държавата. Нечие благовестие винаги управлява или се опитва да управлява кораба.

Всяко благовестие (истинското или лъжливо) е изградено от три съставки:

  1. Придружаващите факти на благовестието

  2. Целта, към която ни водят тези факти

  3. Духът, с който се прилага на практика благовестието

Когато Исус каза, че Неговото Царство не е от реда на светската система,[3] Той имаше предвид, че Неговият възглед върху фактите, целта и духа на действителността е напълно противоположен на благовестието на този лъжлив световен ред. Битката за народите е битка между две благовестия.

Фактите на нашето благовестие

Християните трябва да се съгласят със следните седем факта на християнското благовестие:

  1. Създанието. Бог разкрива Себе Си като Създател и работник, който търси общение със Своите създания като им възлага работа от Свое име.[4]

  2. Господство. Бог поставя човека на земята, за да напълни земята със Своето предназначение за нея.[5]

  3. Спасение. Човекът е изпаднал в грях по свой избор и, защото Бог обича човека, Бог е осигурил Спасител – Исус Христос – да спаси човека от неговия грях и да му подари достъп до Бога и благословенията на покорното общение с Него.

  4. Въплъщение. Бог стана плът в Христа, умря за нашите грехове, възкръсна на третия ден – според Писанието – и, ограбил силите на Сатана, противопоставили Му се на кръста, се възвиси на небето като Господар на вселената, притежаващ всяка власт.

  5. Съд. Христос ще се завърне физически на земята, за да съди всички хора за техните решения относно Неговата истина и след това, заедно със Своята Църква, ще въведе съвършеното управление на Бога на Неговата земя чрез Своето Царство.

  6. Откровение. Бог е открил Своята съвършена воля за всички хора чрез специалното откровение на Своето Слово – Библията – и демонстрира Своето присъствие и закони в подредения свят на Своето създание.

  7. Отговорност. Всички хора са длъжни да отговорят на Божия призив за покорство, да наредят делата си според Неговите закони и принципи и да приемат Божията власт, за да Му угодят докато растат в делото и зрялостта, които Бог е определил за тях.

Целта на нашето благовестие

Какво трябва да правим вие и аз с тези факти? Каква е целта на това християнско благовестие? Аз вярвам, че отговорът е прост: да утвърдим това благовестие на земята и да предизвикаме, с пълно убеждение, онези системи на мислене и действие, които се съпротивляват на Христовото благовестие. Ако това е истинско благовестие, върховно благовестие и благовестие, според което ще бъдат съдени всики хора и народи, тогава то е благовестие, което принуждава онези, които наистина вярват в него, смело да го утвърждават както вътре в себе си, така и в цели общества. То е благовестие, чрез което всички системи на противоположно мислене, индивидуално и национално, трябва да бъдат изложени на показ и разклатени.

Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме. Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне крепости. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа (2 Коринтяни 10:3-5).

Духът на нашето благовестие

Духът, в който се проповядва това благовестие, трябва да бъде дух с чувство за върховна власт. Божието Слово не греши, светът греши. Няма нужда да се извиняваме на света за това, че сме показали голотата му. Трябва само да му предложим изцеление и действуващи решения. Трябва да предизвикаме до смърт всичко, което заробва и ограбва човека, оставяйки го празен и безплоден. Трябва да го убедим, че грехът всъщност е препятствие към творчество и благословение, а не просто отказ да се подчини на един деспотичен Бог. Бог обича човека достатъчно, за да го покани в Своята работа като младши съдружник.

Трябва да бъдем войнствени в атаката си срещу заблудителните стени, които заробват народите, но нежни към самите затворници, които считат нашето говорене за заплаха към познатата рутина на затворническия живот. Трябва да атакуваме идеите, не хората. Битката за земята се губи или печели според начина на мислене на хората и чрез благовестието, което управителите налагат на масите.[6] Нашето благовестие е благовестие на войнствена истина и служеща любов.

Светската система: Благовестие на експлоатация

Сатана също има благовестие. То приема много форми, но неговото същностно ядро е това: Христовото благовестие е непълно. Системата на Сатана, която Библията също нарича “света,” се управлява от Сатана[7] и е установена като лъжлив световен ред, обратен на начина, по който Бог иска да управлява Своя космос. Сатана не притежава нито земята, нито Божия космос; той обаче иска Църквата да повярва, че ги притежава, така че да не отправя предизвикателство срещу Неговото управление или да утвърждава Христовото управление. Моля забележете, че мощта на Сатана е насочена към човешкия възглед за действителността. Той контролира всички политически системи до степента, до която контролира ума:

. . . невярващите, чийто ум богът на тоя свят е заслепил, за да ги не озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога (2 Коринтяни 4:4).

Световният ред на Сатана е мощен само толкова, колкото е здрава примката на заблуждението, която връзва ума ни. Освободете Църквата и идещият върховен конфликт ще изправи едни срещу други на земята всички сили на небето и ада. Имайте смелост. Аз съм чел последните страници на Библията: ние печелим!

Дяволският ред е съставен от три основни подсистеми. Основата е невидима, но много реална, и поддържа видимите системи, действуващи на земята. Сатана е сплел в едно трите, защото знае, че Божието слово казва, че “тройното въже не се къса скоро” (Еклесиаст 4:12) и винаги подражава на Божиите структури – те винаги работят. Световният ред на Сатана е основан върху демонични началства и власти, поставени над националните граници[8] и управлявани от дяволска йерархична верига.[9] Върху тази невидима основа той е издигнал две видими системи на робство: (1) лъжливите религиозни системи и (2) лъжливия политико-икономически ред.

Демоничните основи

Божият невидим ред поддържа Неговата видима Църква, а невидимите власти на Сатана поддържат неговите земни марионетки. За да атакуваме дяволския световен ред, трябва първо да се молим срещу неговите духовни основи. Освободителите, които атакуват видимия политически или религиозен ред без първо да използват своите 400мм молитвени оръдия, за да отслабят неговите духовни основи, са обречени на поражение. В битката за народите молитвата не е нещо “духовно,” тя е необходима за оцеляването!

Демоничните сили, защитаващи интересите на Сатана, са организирани на основата на контролиране на определени национални граници. Царството на Сатана е установено според границите на народите, подражавайки на Божия план, защото Бог нарежда човешките дела чрез народите.[10] Следователно, ефективната молитва в тази битка трябва да бъде насочена срещу конкретните демонични структури, управляващи конкретни народи.

Лъжливият политико-икономически ред

Противниковият политико-икономически ред на Сатана е машина, предназначена да поддържа тираничната корупция. На повечето места днес парите на икономическите ръководители поставят на власт политическите ръководители, като влияят на масите. Помните ли “златното правило”? Който държи златото, прави правилата! Политическите ръководители, купени от икономическите ръководители, избират съдебните ръководители. Властта на съдиите им позволява да тълкуват как ще действуват законите на системата. Конкретно, те установяват правилата за работа на икономическия ред.

Парите поставят във властта ръководители, които от своя страна избират тълкувателите на закона, които на свой ред установяват правилата за действие на търговските участници. Всичко това е добре подредено и се свежда до пари и ресурси. Не е зло само по себе си, но става зло, защото стандартите се поставят от икономическата печалба, а не от Божиите закони.

Божият политически ред за народите

Преди да продължим нашето изследване на политическата система на Сатана, трябва да вмъкна тук няколко бързи забележки за това как е построен Божият политически ред за народите.

Както вече видяхме, Божието управление трябва да действува чрез хармония и покорство на принципите за петте сфери на управление. Божият управленчески модел е разделени, но взаимосвързани власти. Общество, съобразено с Божието Царство в държавното управление, е структурирано по този начин:

Божият Законов Ред (Писанието)

  1. Определя принципите на националната конституция

  2. Определя изискванията за ръководителите

  3. Определя изискванията за правото на гласуване на индивида

  4. Налага Божия Закон

В тази система всички хора са равни пред Божия закон и еднакво отговорни пред него. Тази система е всъщност основата, върху която е установено управлението на Съединените Щати, дори и при днешната корупция.

Религиозната робска система на Сатана

Нека да се върнем сега към нашия анализ за това как е структурирана светската система. Религиозните системи на човека са изградени върху една от тези две лъжливи презумпции относно действителността: (1) Делата в този свят нямат стойност за Бога, защото Той е “духовен” и се интересува само от индивидуалното духовно усъвършенствуване (всички системи на себереализация) или (2) Човекът е в основата си добър и може да постигне своето предназначение, като преустрои своята среда. Ако е подходящо образован и подготвен, със своята собствена мощ той може да изработи пътя си към изцелението и спасението (светския хуманизъм). Всички религиозни системи, формирани от човека, могат да се категоризират общо в един от тези двата заблудителни възгледа за действителността. Примери за някои системи на себереализация са будизмът, конфуцианството, розенкройцерите и спиритуализмът. Клоновете на светския хуманизъм, прегърнали “спасението” чрез средата, включват: марксизма/социализма, рационализма и еволюционизма.

Противоположният възглед на християнството

Християнството утвърждава, че човекът трябва да бъде персонално изкупен чрез Божията мощ и че неговата политическа среда трябва да се структурира според Божиите закони. Бог се интересува от политическата среда, в която се изработва личното предназначение на човека. Ислямът, за разлика от християнството, вярва, че покорството пред Божиите персонални и обществени закони е възможно чрез собствената сила на човека, без да има нужда от спасител (Исус) или източник на сила (Святия Дух).

Всички общества са “религиозни,” дори и противните на Бога. Защо? Защото “религия” е ценностната система, която хората използват, за да съставят законите, управляващи живота им. Религията е възглед за действителността, по който се установяват законите, наказващи определено поведение и награждаващи друго поведение. Всеки закон е религиозен, защото утвърждава някакъв морален кодекс за хората. (Повече за това ще говорим в Глава Пета.)

Религията в обществото

Всички религиозни системи имат две основни функции в политико-икономическия ред: (1) да узаконят настоящия политически ред (или рискуват самоунищожение); и (2) Да осигурят моралното гориво, което узаконява ценностите и заявените цели на обществото.

Религиозното гориво на светските хуманисти е свободата на човека от Божия закон чрез социално инженерство (социализъм) или издигане на личната свобода до нивото на абсолютно право (декадентски капитализъм). Казано по друг начин, човешките религии са в съюз с политико-икономическия ред, който поддържат. Те са “се продали” и обикновено са разрешени само до степента, до която подкрепят държавата.

Лъжливите религиозни системи на лъжливия световен ред на Сатана са наречени “блудница” в Библията.[11] Те са се продали на корупцията на политическия ред. Истинското християнство, от друга страна, е наречено Христова невяста.[12] То не се продава, за да оправдае извратения политически ред на светската система, но го смъмря, поучава, предизвиква и го учи да приведе законите си и икономическия ред в съответствие с Христовите заповеди.[13] Битката за народите все повече ще прераства в “религиозна” война между блудницата и невястата. С течение на времето християните ще бъдат принудени от Бога и от съвременните проблеми да кажат “сбогом” на учтивото християнство. Фалшивото обществено християнство иска да “печели приятели и да влияе на хората,” отказвайки да предизвика нечестивия Цезар и системите, управлявани от него. Бог не е фалшив обществен християнин.

Църквата е Божият политически узаконител

Как можем ние, като християни в Америка, да започнем да прилагаме тези идеи? Просто. Християните могат лесно да контролират балансиращия вот в Съединените Щати. Тъй като те са най-голямата група, съставляваща около една пета от населението, те могат да определят кой печели и кой губи изборите. Те трябва да използват тази власт да “помазват” онези политици, които обявяват своята подкрепа за библейския закон или поне за изискванията на библейския закон в ключовите сфери (абортите, инфлацията, данъчното облагане, семейството, бедността и т.н.). Гласуването е християнската свещеническа функция в политическата област.

Ролята и отговорността на Църквата е, като свещеник на света, да узаконява и свидетелствува за властта, която всеки закон или институция заслужава. Като Божий свещеник за народите, на Църквата й е възложено да помазва и предизвиква индивидите и институциите да действуват само в дадените им ото Бога области и под Божиите закони. Спомнете си, Божият ред за света е установен чрез петте ограничени сфери на властта.

Докато западните общества стават все по-нестабилни заради своето непокорство, отхвърлянето на Църквата и произтичащата от това извратеност, те ще претърпяват все повече непокорство от своите собствени поданици. Институция, която е непокорна към Бога, може да очаква само непокорство вътре в себе си.

Накратко, светската система на Сатана се противопоставя на Божията световна система (Божието Царство) и я атакува на три нива: (1) Чрез лъжливи религиозни системи, които се продават на (2) Лъжливи политико-икономически системи, поддържани от (3) Падналите духовни сили на Сатана, които се опитват да държат народите подчинени на непокорство, заблуда и морална извратеност. Бог подготвя вас и мен да съборим този световен ред. В края на тази глава нека видим дали това, което казвам, е каквото ранната Църква е вярвала, когато се е изправила срещу светската система.

Това ли е благовестието на ранната Църква?

Играли ли сте някога играта, в която разказвате нещо на един човек, който на свой ред го разказва на друг, след това на друг, докато разказът обиколи стаята и бъде разказан от последния човек в стаята? Много забавно е да чуеш как се е променил и изкривил разказът. Идеята е тази. Ако тази битка за народите е някаква странна теология или разказ, тогава няма да можем да я намерим в Писанието или в Ранната Църква.

В Деяния 3 гл. четем, че Петър и Йоан отиваха към храма да се поклонят. Един беден сакат просяк ги помоли за пари, но Петър се помоли за човека и той беше излекуван. Религиозната система беше дискредитирана и в съюз със светските власти наказа Петър и Йоан, като ги освободи само заради опасността от обществено недоволство и ги върна на грижите на техните братя християни.

Днешните евангелисти обикновено тълкуват тези събития само в контекста на силата на Христовото свидетелство за евангелизация. Петдесятните виждат тези събития като свидетелство за Божията изцелителна сила в Святия Дух. Но как тези ранни вярващи, които са били действително там, са тълкували събитията в контекста на благовестието, както те са го разбирали? Нека да прочетем текста:

А те като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и рекоха: Господи, Ти си Бог, Който си направил небето, земята, морето и всичко, що е в тях, Ти чрез Святия Дух, чрез устата на слугата Ти, баща ни Давида, си рекъл: “Защо се разяряваха народите, и хората намисляха суети? Опълчваха се земните царе, и управниците се събираха заедно, против Господа и против Неговия Помазаник.” Защото наистина и Ирод и Понтийски Пилат, с езичниците и Израилевия народ, се събраха в тоя град против Твоя свят Служител Исуса, Когото си помазал, за да извършат всичко което Твоята ръка и Твоята воля са определили да стане (Деяния 4:24-28).

Божията изцелителна сила

Какъв удивителен възглед е имала ранната Църква относно тези събития! Те са тълкували събитията около изцелението по този начин:

  1. Бог, а не Сатана, притежава земята (стих 24).

  2. Това, което показва свръхестественото изцеление, е битката за народите, пророкувана от цар Давид в Псалм 2 (стих 25).

  3. Тази битка в Псалм 2 е описана като битка за собствеността над народите и за законите, с които Христовите помазаници (Църквата) възпират бунтовните народи. Бог иска земните царе (политическия ред) и съдиите (тълкувателите на закона) да се предадат на Христос, за да не ги унищожи. Това е политическа война за това кой закон ще бъде установен! Не е възможно никое друго тълкуване на Псалм 2 и Святият Дух така отразява и тълкуването на ранните християни.

  4. В стих 27 те твърдят, че това изцеление потвърждава и е свързано с битката на Христос със светската система:

    • Христос срещу “Ирод и Понтийски Пилат” (политическите управители)

    • Христос срещу “езичниците” (народите)

    • Христос срещу “Израилевия народ” (религиозните системи)

Божията мощ и Божият народ предизвикват цялата съвкупност на законите, социалните и религиозните структури на светската система! Когато се проповядва благовестието на Царството, то не се обръща само към душите или личния морал; то предизвиква целия човешки ред. То изисква неговата свобода, така че той да може да служи на своя Бог. То представлява върховно предизвикателство срещу лъжливия управител на човешките системи. Ето така ранната Църква е тълкувала и практикувала благовестието.

Бунт или съживление

Църква, която проповядва Божието царство и е “сол и светлина,” предизвиква или смутове, или съживление в тъканта на един народ. (Най-малкото минава през преследване.[14])

По този стандарт повечето църкви днес не прогласяват истинското послание на Царството. Ако го прогласяваха, биха правили днес това, което ранната Църква е правила в началото:

Но като не ги намериха, завлякоха Ясона и някои от братята пред градоначалниците и викаха: Тия, които изопачиха света, дойдоха и тук (Деяния 17:6).

Благовестието на Божието Царство атакува вратите на ада и освобождава неговите пленници. Бях свикнал да чета книгата Деяния като поредица от велики чудеса. Сега гледам на нея като на серия от яростни противопоставяния от страна на светската система, потопени в и подхранвани със свръхестествена сила. В резултат цялото тройно въже на светската система оправя смъртно предизвикателство срещу надеждата на Църквата за завземане и управление на народите.

Бъдете сигурни – конфликтът между политиката, основана на хуманизма и политиката, основана на християнството, едва сега започва. Той ще ескалира и ще стане битка за свободата на всички народи. Врагът е поставил народите на Божията земя в своите тъмници на смърт и заблуда и освободителите се подреждат в боен строй! Преоткривайки битката на ранната Църква с цялата светска система, тази армия от освободители ще преоткрие пълната мощ на ранната Църква. Когато Църквата се противопостави на светската система с пълното благовестие на Божието царство, пълната мощ на благовестието ще действа в съвременната Църква така, както е действала в книгата Деяния на апостолите.


[1] Битие 3:15

[2] Тит 2:13

[3] Йоана 18:36

[4] Битие 1-3

[5] Битие 1:26-28; Числа 14:21; Псалм 46:10

[6] 2 Коринтяни 10:3-5

[7] 2 Коринтяни 4:4

[8] Данаил 10:13

[9] Ефесяни 6:12

[10] Деяния 17:26

[11] Откровение 17:1

[12] Ефесяни 5:25-27; Откровение 21:9

[13] Матея 28:20

[14] 2 Тимотей 3:12





Winning the Battle for the Minds of Men
Copyright © 1993 Dennis Peacocke
превод Copyright © 1998 Божидар Маринов