Да спечелим битката за умовете на хората
Съдържание
Предговор
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Библиография

   

Да спечелим битката за умовете на хората
  Home    от Денис Пийкок  

 

ГЛАВА ПЕТА



Винаги някой налага морала чрез закон


Кой ще стане за мене против злодейците? Кой ще стане с мене против ония, които вършат беззаконие? (Псалм 94:16)

Лакеите на Сатана повтарят непрекъснато лъжата, че никой (най-малко Църквата) не трябва “да налага морал със закон” на никого. Те казват, че не е работа на Църквата да казва на когото и да било как да живее или на каква етична система да се подчинява. Възприемането на тази лъжа спира движението на християнския активизъм и издига в култ нечестието и несправедливостта като постоянни вериги на народите.

Дори светските активисти налагат морал със закон

Всички закони казват на хората какво да правят и какво да не правят. “Трябва” и “не трябва” са етични съображения. А етичните съображения са в основата на всеки аспект от живота на човека. Етичната рамка, в която човек живее, е неговата религия. Законите узаконяват морала религиозно. Общественият закон въплътява религията на един народ.

Законите казват на хората как ще им бъде позволено да живеят в обществото (и твърде често и в личния живот). Законите казват на обществото кое е добро и кое е лошо. Това е неизбежно религиозна функия.

Всички общества имат закони и, за да могат да постигнат мир и преуспяване на всички хора, тези закони трябва да са основани на истина, която не се променя. Общество, което пренебрегва Христовите закони и се противопоставя на Неговите заповеди, реже своето гърло и гарантира своето самоунищожение. Законите извън Христос са организирана смърт.

Едно от най-добрите обяснения на това принадлежи на забележителния теолог Р. Дж. Ръшдуни:

Всеки законов ред е религиозно устройство; важният въпрос тук е, на чия религия? Може да има разделяне на Църквата и държавата, но не е възможно разделяне на религията и държавата. Всеки законов ред е просто действуващ морален ред. Законът казва, че определени неща са забранени и установява наказания за нарушенията и процедури за налагане, съд и обжалване. Всеки закон е основан върху схващане за морален ред. Основата на този закон в Съединените Щати исторически е била, доскоро, общият християнски закон.[1]

Нехристияните искат ние да сме извън политическата арена, защото искат да живеят беззаконно (извън Божиите закони). Това означава, че те искат да правят свои собствени закони, като че ли са Бог. Точно това е, което нашият небесен Баща не иска хората да правят. Той иска от вас и мен да установим само онези закони, които ще доведат ред и справедливост на иначе обезумелия свят.

Икономистът и социологът Гари Норт изявява този проблем брилянтно:

Въпросът никога не е “със закон или без закон”; въпросът винаги е “чий закон.”[2]

Бог установява монопола на държавното управление, за да подтиска злосторниците.[3] Тъй като то е монопол като Църквата, магистратът (налагащият закона) действува като Божий служител.[4] Той действува пряко под Бога като назначен служител, който носи законно делегирана власт. Ако наруши Божия закон, неговата власт в крайна сметка се отнема от него и се дава на друг, точно както Божието царство беше отнето от юдеите и се даде на езичниците.[5] Единствената възможна основа за поддържане на дългосрочна политическа власт е да се установява със закон Божият морал, а не моралът на някой друг бог.

Секуларистите установяват със закон своя собствен морал

Който установява гражданските закони, управлява народа и именно поради това Христос каза на християните във Великото Поръчение те да са тези, които ги установяват. Ако казвам това толкова много пъти, то е защото трябва да противодействувам на 10,000 пъти, когато вероятно сте чували, че Великото Поръчение се занимава само с евангелизиране, а не с християнска политика или закон.

Противниците на християнството ни питат скептично, “Как може да установявате морал със закон?” Това, което в действителност казват, е, че искат да живеят под техния фалшив морал, а не под нашия. Нашият зависи от Бога, който съди всички хора за през вечността. Секуларистите не искат да им се припомня за крайния съд или за вечното им състояние без спасение. Те са се наслаждавали да налагат със закон тяхната собствена имитация на морал през последните четиридесет години и сега не искат да напуснат. Нека да видим някои примери на тяхното безумие.

Грехът по взаимно съгласие между пълнолетни осакатява и убива

Съвременните светски хуманисти вярват, че човекът създава свои собствени закони на живота, независим от външно влияние. Те са създали политически ред, основан върху огромната лъжа, която ни казва, че ние действуваме независимо един от друг, че грехът на един индивид няма въздействие върху никой друг – доколкото се извършва от това повсеместно несъществуващо нещо, “съгласният пълнолетен.” Не са поддавайте на тази лъжа! Няма такова нещо като независим грях! Всеки грях, “обществен” или “личен,” засяга всички хора.

Държавата не е всемогъща и всевиждаща. Но Бог вижда и Той съди. Идеята, че някои грехове са лични, е лъжа. Държавата съди само общественото зло, или общественото зло, което може да се докаже от доказателства в обществото, но никой грях не е личен в основата си.

Личният грях засяга всички нас

Схващането личен/обществен е друг начин на поглед върху политиката. Казано просто, схващането лично/обществено в политическия ред казва това: Няма действие, което мога да извърша в личния си живот, което да не въздейства върху всички други членове на моето общество. Старозаветният разказ за Ахан при Гай[6] е класическият пример за този принцип. Личният грях на един човек унищожи собственото му семейство и доведе поражение върху целия Израил.

Управлението на обществото – което е политиката – може да действува успешно само от гледната точка, че обществото е разширено човешко семейство. Това, което един човек върши в тайно, има въздействие върху всеки друг “семеен” член на обществото. СПИН е шокиращ и смъртоносен пример за този принцип. Като щрауси със заровени в пясъка глави хуманистите отхвърлят както семейството като основата на политическите решения, така и връзката между личния и обществения грях.

Последователите на онези, които са затворили в тъмница народите, действително се разяряват, когато освободителите казват, че библейските закони и принципи превъзхождат значително техните нечестиви закони:

Защо се разяряват народите, и племената намислят суета? Опълчват се земните царе, и управниците се наговарят заедно, против Господа и против Неговия Помазаник: Нека разкъсаме връзките им, и нека отхвърлим от себе си въжетата им (Псалм 2:1-3).

Законът е нашият компас за благочестив живот и когато законът се изврати, това води само до бедност, болести и загуба на човешката свобода.

Човекът не може да намери свобода в своите собствени закони

Не можете да разрушите Божиите закони; те ви разрушават. Човекът усилено се е опитвал сериозно да разруши “суеверните религиозни” закони през последните няколко века. Наистина, някои неправилно приложени закони са били парализиращи и разрушителни, като със своите плодове са издавали, че техният произход са човешките “религиозни” закони,[7] а не Божиите закони за живота. Съвременният човек открива, че колкото повече се отдалечава от библейските принципи, толкова повече се оказва в капан и в робство. Човекът е изоставил Божиите закони в търсене на свобода, която никога не ще намери в своите собствени закони.

Сексуалната свобода е лъжа

Светската система все повече отхвърля моногамията, ограничаването на сексуалното общуване до женени личности от различни полове. Така наречената “просветена” човешка свобода зачита съсредоточените около човека закони, които казват, че “всичко е позволено” в областта на сексуалния живот. Заблудителят казва, че библейският закон е сексуално репресивен и е основан само на необосновани човешки страхове. Това също е смъртоносна лъжа.

Сексуалните болести са широко разпространени. Дори нехристиянските медицински експерти смятат, че сексуално активните хора извършват “самоубийство чрез секс” в съвременното замърсено от болести общество. В Съединените Щати има 22 милиона случая на неизлечим херпес II, епидемия от хламидия, която се разпространява с безпрецедентна скорост, нови форми на сифилис и гонорея, които са неуязвими при лечение с медикаменти и засега изглеждат неизлечими.

Случаите на бременност в тинейджърска възраст рязко се увеличиха. Петдесет и пет процента от чернокожите деца са извънбрачни. Милиони деца са измрели през последното десетилетие от тинейджърски аборти.

Ефектът от “свободния секс” върху брака? 50% ниво на разводите! (Не всички са предизвикани непосредствено от сексуална изневяра, но всички са повлияни от нея.)

Порнографията, сексуалното насилие и изнасилванията са повсеместни. Приходите от порнографията в Съединените Щати през 1985 са около 8 милиарда долара. Детското порно? Приходи за 1984: 500 милиона долара. Какво да кажем за около 30,000 изчезнали деца годишно в САЩ? Увеличаването на изнасилванията? Опитайте да откриете поне един ден, през който не се съобщава за тях в местния вестник. А едва ли се съобщава и за половината от всички изнасилвания!

Нека да видим следната отвратителна действителност, завещана ни от “морала” на секуларистите.

За справедливостта в Америка

Изследване на повече от 300,000 случая, проведено през април тази година от Статистиката на Федералното бюро за правораздаване, показва, че повече от половината от осъдените убийци, освободени от щатски затвори през 1983, са прекарали по-малко от седем години зад решетките. Половината от изнасилвачите са прекарали по-малко от четири години в затвора. Средното време, прекарано в щатски затвори от всички престъпници, е било 19 месеца. Средният срок за доживотни затворници е бил осем години и седем месеца. И само 18 процента от осъдените на доживотен затвор са прекарали в затвора три години преди да бъдат освободени.[8]

За живота на нашите тинейджъри

На всеки 31 секунди едно момиче в тинейджърска възраст забременява.

На всеки две минути едно момиче в тинейджърска възраст ражда.

На всеки 78 секунди по един подрастващ прави опит за самоубийство.

По един на всеки 90 минути успява.

На всеки 20 минути по един подрастващ бива убит в пътно произшествие.

Почти половината от всички ученици в горните класове на средното училище са използвали наркотици поне веднъж и почти 90% процента са поемали алкохол – някои ежедневно.[9]

За мита, че изнасилванията и порнографията не са свързани

Страните, които са премахнали законите срещу порнографията, показват забележителен ръст на изнасилванията, според изследване, направено в периода 1964 до 1974. В Австралия увеличението е 160%, в САЩ е 139%, в Нова Зеландия е 107% и в Англия е 94 %. За сравнение, страна като Сингапур, която продължава да ограничава порнографията, показва само 69% увеличение, а Япония, където порнографията е забранена, в действителност регистрира 49% спад в изнасилванията през същия период.[10]

Не са ли ни достатъчно светските хуманисти, проповядващи хомосексуална свобода между “съгласни пълнолетни”? Последствията от хомосексуалния разврат са неизлечима епидемия от СПИН, която убива всяка своя жертва. Тя заплашва всеки един развратен индивид (и дори всеки моногамен партньор на развратен индивид) – и кой знае какви други вирусни щамове биха могли да се развият, които биха подложили на риск всяко човешко същество на земята – дори християните!

Обсъждайки последствията от СПИН е малко като да се опитваме да се подготвим за термоядрена война. Най-добрата книга за СПИН е The AIDS Coverup, Gene Antonio, Ignatious Press, 1986. Дръжте се да не паднете, когато я четете. Помислете върху някои от нещата, които ни очакват заради “правата на хомосексуалистите” и закона за “съгласните пълнолетни”:

  1. Световните здравни ръководители понастоящем говорят за около 100 милиона жертви на СПИН по целия свят.[11]

  2. След четири години болниците на Ню Йорк Сити ще бъдат запълнени, обслужвайки само болни от СПИН.[12]

  3. Десет милиона американци вероятно ще умрат от СПИН до 2000, а грижата за тях ще струва 1.5 трилиона долара.[13]

Няма да отивам по-нататък и да обсъждам възможните инфекции от комари или кръвопреливане или други кошмари. Много скоро ще четете за тях на първите страници на ежедневната преса.

“Освобождавайки” човека от библейските морални принципи секуларистите само осъждат човечеството на смърт. Земята може да бъде контролирана от една от двете законови системи: Божията или човешката. Коя бихте предпочели? Спомням си избора, който Мойсей постави пред Израил, когато ги попита коя законова основа искат да следват, тяхната собствена или Божията:

Ето днес положих пред тебе живота и доброто, смъртта и злото, като ти заповядвам днес да обичаш Господа твоя Бог, да ходиш в Неговите пътища и да пазиш заповедите Му, повеленията Му и съдбите Му, за да живееш и да се умножаваш, и да те благославя Господ твоят Бог в земята, в която влизаш, за да я завладееш. Но ако се отвърне сърцето ти та не слушаш, но се заблудиш та се кланяш на други богове та им служиш, аз ви заявявам днес, че непременно ще загинете; няма да се продължат дните ви на земята, към която преминавате през Йордан, за да влезете и да я притежавате. Днес викам небето и земята за свидетели против вас, че положих пред вас живота и смъртта, благословението и проклетията; за това, изберете живота, за да живееш, ти, и потомството ти; (Второзаконие 30:15-19).

Следната диаграма ще послужи да изясним още повече нашата позиция:


Коя законова база ще покрие земята?

БОЖИЯТ ПРЕСТОЛ ПРЕСТОЛЪТ НА СОБСТВЕНИЯ ИНТЕРЕС
Източник: БОГ САТАНА
Администратор на закона: ЦЪРКВАТА СВЕТСКИТЕ ЗАКОНОДАТЕЛИ
Принципи на закона: БОЖИЕТО ЦАРСТВО МЪДРОСТТА НА СВЕТСКАТА СИСТЕМА
а. Интересите на Христос а. Собствения интерес
б. Откровението като върховно б. Разумът като върховен
Въздействието на закона: Ред, свобода, живот, просперитет Организиран хаос, дълг, извращения, смърт
Етика на закона: Зачитане и служение към по-слабите Сила и оцеляване на по-пригодените
  • Матей 6:10
  • Матей 28:18-20
  • Исая 42:4
  • Псалм 89:14

Двете законови системи воюват за управлението над народите. Марксистите знаят това, шиитските мюсюлмани знаят това и повечето хора в света знаят това, освен, за нещастие, наивните християни. Твърде често ние сме последните, които се осъзнават.

Човешките закони се въртят около човешката логика. Те изпълняват писанието: “Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт.” (Притчи 14:12).

Библейският закон не е религиозна тирания

Твърде дълго християните не се противопоставят на светската лъжа, че налагането на библейския закон ще произведе религиозна тирания. Всеки път, когато двама или повече човека се опитат да общуват, трябва да се приеме някаква система от правила за мирно взаимодействие и съвместно съществуване. Осъзнайте го: всяко общество ще живее чрез някакъв закон. Библейският закон не само не е по-тираничен от коя да е законова система, той всъщност е единствената законова система, която запазва достойнството на индивида и моралното единство на обществото. Египет или Божият закон беше тиранин над Израил? Асирия или Божият закон беше тиранин над Израил? Вавилон или Божият закон беше тиранин над Израил? Старозаветната история демонстрира отново и отново как израилтяните попадаха под робство всеки път, когато се поставяха под човешкия закон, и бяха свободни само когато се покоряваха на Божия закон.

Библейският закон означава нещо повече от Десетте Заповеди

Законът, обратно на това, което много християни мислят, е далеч по-обширен от Десетте Заповеди. Има над двеста юридически казуса в Писанието и около две трети от тях се занимават с това как Божият народ трябва да уреди своето общество политически и социално. Невъзможно е да се преувеличи важността на този въпрос.

Политическите заповеди са най-многобройните в целия Стар Завет. Управлението на една нация не е просто нещо. Прочетете отново Левит и Второзаконие. Проследете как пророците (от Исая до Малахия) непрекъснато изобличаваха израилтяните за нарушаването на тези политически закони, с което общата несправедливост ставаше повсеместна в извратеното израилево общество. Псалмите и Притчите не могат да бъдат разбрани без да се разбират техните постоянни цитирания на политическия закон на Бога.

Исус каза, че Той не дойде, за да отмени старозаветния закон.[14] Освен че дойде за да умре за греховете ни, Той дойде да ни покаже какво представлява Божият закон, когато се живее на практика от човек, напълно предаден на Святия Дух. Божият закон е съвършен[15] и проблемите, които човек среща, когато се опитва да живее според закона, са проблеми, причинени от грешната природа на човека, а не от някакъв въображаем недостатък на самия закон. Този закон, който се изпълнява в Христос, е основата, върху която Исус действуваше. Той не се опита да го отмени; Той го направи плът в Своя живот.[16] Библейските закони трябва да се тълкуват от Святия Дух, защото “Божието Царство е в Святия Дух.”[17]

Църквата трябва да налага съд над народите

Но какво да кажем за библейското предупреждение “не съди”? Християните постоянно се вслушват и дори възприемат това разрушаващо контекста неправилно тълкуване на думите на Исус в Матея 7:1, 2. Да го кажем направо: Библията никъде не забранява библейското управление, налагането на закона, морала и съда нито в християнската Църква, нито над народите. Светските хуманисти, опитвайки се да избягнат идещия Божий гняв, и християните, опитвайки се да избягнат възложените им от Бога отговорности, несъзнателно са се обединили в нечестив съюз, за да наложат тази измама. Ето какво в действителност казва този стих:

Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери (Матея 7:1,2).

Този стих не забранява съденето, той предупреждава, че човек, който утвърждава дадена система на осъждение, е подвластен на тази система точно толкова, колкото и човека, когото иска да осъди. С други думи, стандартът, който използвате, за да съдите другите, ще бъде използван, за да съди вас. Това е предупреждение. Това не е предупреждение да не налагаме съд. Това е предупреждение да не налагате съд според друг закон освен Божия, иначе ще станете жертва на вашата собствена грешна система! Всъщност, Исус в действителност ни казва да налагаме осъждение в този неправилно цитиран стих от Писанието:

Първо извади гредата от твоето око, и тогава ще видиш ясно за да извадиш съчицата от братовото си око (стих 5).

Очакват ли християните крайния съд, когато Бог ще премахне резултатите от греха? Те казват, че го очакват. Искат ли християните, семействата им и бизнесът им да бъдат защитени от злотворците? Казват, че искат. Искат ли християните съдиите да налагат праведен съд? Казват, че искат. Тогава защо не искат правителствата да следват библейския закон? Помислете за това, вярващи, ако не можем да опитаме да живеем под Божия закон сега, кое ни кара да смятаме, че ще ни е добре да живеем под него в бъдещия свят?

Какво стана с благодатта и съчувствието?

Ако приемем схващането, че християните трябва да налагат съд, каква роля играе във всичко това благодатният и прощаващ дух? Трябва ли християните да действуват като “малки богове”? Не, хиляди пъти не! Християните по никакъв начин не са сами по себе си превъзхождащи нехристияните. Това, което ни прави различни, е начинът, по който Бог гледа на нас и личността на Святия Дух вътре в нас. Макар и християните да са освободени от върховните наказания за нарушаването на закона чрез Христовото изкупление,[18] ние сме задължени да живеем на практика неговите принципи, както всички други. Християните не са превъзхождащи, те са простени и облечени в сила. Те все още могат да бъдат слаби, лицемери и нелюбящи и именно осъзнаването на нашата собствена слабост е това, което трябва да премахне всяко високомерие или осъдителен дух от нас. Ние не налагаме съд на никого! Само Словото налага. Трябва да налагаме Божието Слово на всички, каза Исус – особено върху себе си – но Словото налага съда. Има огромна разлика между това да издигнем Божието Слово като стандарт за съд и самите ние да имаме осъдителен дух. Християните нямат такова духовно право, защото само Бог е Съдия на всички хора.

Кое налагаме: буквата на закона или духа на Божия закон? Каво ни казва Словото? “. . . буквата убива, а Духът дава живот” (2 Коринтяни 3:6)

Съдът, както властта, трябва да бъде разделен

Как са свързани петте области на управление на Божието Царство със съда и налагането на закона? Много просто. Принципът или духът е следният: Изтъкнатите личности в една област поучават уважение и покорство към библейската власт и стандарти в другите области. Кой налага съда? Законовата власт, назначена от Библията над всяка от петте области. Кой е това? Нека да хвърлим бърз поглед:

Себевладение
  • Човешкият дух[19]
Семейно управление
Църковно управление
  • Апостоли, пророци, църковни ръководители[21]
Икономическо управление
  • Работодателите[22]
Държавно управление
  • Съдилищата[23]

Разбира се, всяко едно тези пет ръководни лица има определени библейски предписания върху себе си относно това как да упражнява властта в своята област и наказания за злоупотреба с неговата съдебна власт. Но Библията не упълномощава държавната власт да се намесва в църковното управление или църковното управление да упражнява власт в семейството и т.н. Библейският съд се прилага правилно само в назначените от Библията области. Заплатите не се постановяват от църковните ръководители и бащите не могат пряко да налагат гражданските закони. Приложенията на този принцип са огромни.

Кои конкретни старозаветни закони важат днес? Отново предписанията на Библията са ясни – откровението на Стария Завет трябва да се тълкува от Новия.[24] Макар че всички старозаветни закони имат принципна стойност, всички закони, занимаващи се с жертви и очистване са изпълнени в Христа[25] и всички закони, отнасящи се за храната и съботата и възмездието, са конкретно променени в Новия Завет.[26] Духът на закона в неговата пълнота е ръководство и сочи към Христос. Той едновременно изпълнява неговите наказания и освобождава неговите благословения към цялото вярващо човечество. Това е добрата вест на Благовестието; благословенията на закона са мои в Христа Исуса.

Библейският закон довежда народите при Христос

На Църквата й е заповядано да донесе пълното благовестие до народите, обяснявайки бъдещото осъждение, идващо върху онези, които отхвърлят коя да е част от благовестието, и обявявайки примирение, изкупление и възстановяване чрез преданост към Христос.

Законът е за грешниците и трябва да бъде основа за съд в нашето гражданско общество. Когато четете следващите стихове, никакво обратно тълкуване не съответствува на текста. 1 Тимотей 1:8-11 е единственото най-политическо изявление в Новия Завет по отношение на законовата база, която Бог изисква от всяко държавно управление:

А ние знаем, че законът е добър, ако го употребява някой законно, като знае това, че законът не се налага за праведния, а за беззаконните и непокорните, за нечестивите и грешните, за неблагодарните и скверните, за убийците на бащи и убийците на майки, за човекоубийците, за блудниците, мъжеложниците, търгуващите с роби, лъжците, кълнещите се в лъжа, и за всичко друго, що е противно на здравото учение, според славното благовестие на блажения Бог, което ми беше поверено (1 Тимотей 1:8-11).

Библейският закон в политическата област довежда не само граждански ред, а и изобличение за неправедните.[27] Именно Христовият закон, приложен принципно в обществото, ще доведе до най-великите съживления, които човекът е виждал. Законът е лостът на Святия Дух за събуждане на изобличени сърца.[28]

Правосъдието е било с нас от началото

Бог е възнамерявал Адам да довежда осъждение срещу Сатана и неговото ангелско войнство, като отхвърли изкушението в градината. Адам е бил свободен да избере тази възможност. Човекът трябваше да съди ангелите. Всъщност, Бог все още възнамерява християните да наложат такова правосъдие.

Не знаете ли, че ние ще съдим ангели? А колко повече житейски работи? (1 Коринтяни 6:3).

Християните биват обучавани да станат крайни съдии чрез Неговото Слово. Трябва да станем експерти в налагането на правосъдие според Божиите стандарти. В края на краищата, буквално в края на краищата, ние ще съдим ангелите! Граждани на царството, онези, които представлявате Господа, вие сте призвани да налагате съд в Божието име.

Да съдим означава да налагаме критериите на Божието Слово върху дейността на човешките същества, започвайки с нас самите. Съдът трябва да се прилага във всяка област от живота, включително гражданския съд. Хората трябва да съдят себе си и своите институции чрез Божия закон, изразен в Божието Слово, критерия. Християните, които отказват да упражняват ролите си като политически съдии, живеят в непокорство към Бога и Неговото Слово.

Божието правосъдие тук и сега

Павел беше разстроен. Коринтската църква беше пълна с раздори. Те дори се съдеха един друг пред езическите римски съдилища. Те търсеха морално отсъждане от езически, безбожни съдии между християни, християни, които твърдят, че са под закона на Бога Създател, върховния Владетел на вселената, но въпреки това се унижаваха дотам, че да просят милост в съдилищата на римското право.

Павел беше изумен:

Когато някой от вас има нещо против другиго, смее ли да се съди пред неправедните, а не пред светиите? Или не знаете, че светиите ще съдят света? Ако, прочее, вие ще съдите света, не сте ли достойни да съдите ни най-малките работи? Не знаете ли, че ние ще съдим ангели? А колко повече житейски работи? (1 Коринтяни 6:1-3).

Никой текст от Писанието, в Стария или Новия Завет, не предизвиква християните към политическа дейност и законодателство повече, отколкото тези стихове от апостол Павел. Павел удивено пита защо светиите от Коринт не знаят, че те трябва да бъдат източникът на законово тълкуване за Църквата и за онези, които се оставят на нейната милост. В резултат на Павловото увещание за установяване на християнски съдилища, Ранната Църква е направила именно това. Почтеността на християнския съд е станала толкова висока, че към четвърти и пети век сл.Хр. християнските съдилища дотолкова са превъзхождали римските граждански съдилища, че дори невярващите са се обръщали към тях! Всъщност, римските императори с едикт са започнали да искат от църковните ръководители, които са оглавявали тези съдилища, да обличат тогите, носени от съдиите в римските съдилища, в опит да спечелят отново вярата на римските граждани в тяхната собствена съдебна система.

Кога ще започнем да се покоряваме и да съдим?

А какво става днес? Не са ли решенията на държавните съдилища “житейските неща,” за които Павел увещава вас и мен да съдим? Не е ли криминалното право – и това право наистина е криминално – което ощетява жертвата и подкрепя престъпника, “житейски неща”? Не е ли избиването на неродените и извращаването на нашите деца “житейски неща”? Не са ли съвременните икономически проблеми “житейски неща”? Кога Църквата ще се върне към покорството и ще започне да съди “житейските неща”? Кога Църквата ще се научи, че не можем да имаме справедливост за човека, докато не започнем да упражняваме Божия съд като представители на Бога?

Христос е дал на Своите слуги дрехи на правдата, което означава праведен съд, както и лична праведност, вменена чрез Христовата жертва на кръста. Псалмистът пророкува: “Понеже съдът пак ще се върне при правдата; и всички, които са с прави сърца, ще го последват.” (Псалм 94:15).

Вие и аз сме били изкупени. Повече не сме принудени да носим мръсните ненужни дрехи на греха, но сега можем да изберем белите дрехи на Христовата праведност. Тези праведни дрехи не са просто дрехи на спасението, дрехи, които ни поставят под Неговата кръв и ни дават достъп до небесния Град; те са също дрехи на съдии за онези, които са били избрани да съдят житейските неща, света и ангелите!

Да се оттеглим от обществото и да се грижим само за благосъстоянието на хората в нашите църкви означава да осъдим света на смърт и да лишим неспасените от справедливост. Божиите святи принципи са едновременно източник за възпиране на невярващите и детеводител, който ги води към Христа.[29] Нека справедливостта на Неговите закони да кънти навсякъде по земята!

Обучаващи се съдии

Не се отчайвайте. Не се съмнявайте относно способността си като вярващ да съдите народите като ефективно настоявате за библейските стандарти като основа на гражданския закон. Придобиването на умения в налагането на съд изисква години практика. Както обучението на детето, нужни са години под библейския закон, за да се научите да боравите с библейския закон. Да облечете предварително началническите дрехи само би дискредитирало Църквата и Божия закон. Трябва да започнем в надежда, знаейки, че задачата не е непреодолима и е изпълнима в силата на Исус Христос. Започнете, както Ранната Църква направи, да ставате съвършени местни съдии – граждани, налагащи съд в кабинката за гласуване и в квартала и в училищното настоятелство – преди да се опитвате да станете съдии във Върховния Съд! Трябва сега да започнем обучението си с увереността, че после ще управляваме.[30] Трябва да преминем стажа си на местно ниво, преди да навлезем в международните политически Олимпийски игри.

Да съдим себе си, както съдим народите

Бог ще доведе крайния съд когато Христос физически се завърне на земята. Сега Неговата Църква е призвана да довежда постепенен съд върху народите, очиствайки ги по този начин. Каква отговорност и какво благословение!

Тогава защо Църквата не иска да поеме своите отговорности и да съди? Вярвам, че отговорът е прост: ние се страхуваме да не би самите ние да бъдем съдени от Бога,[31] или дори от светската система. Налагането на съд те принуждава да изчистиш своите собствени действия, както Исус ни каза в Матея 7:1-3. “Невяста, която се е приготвила,”[32] е невяста, която е започнала пречистващия процес на съд над народите и следователно е била очистена от Божия съд, както и от очистващите атаки на светската система. Няма защо да се страхуваме нито от Божия съд, нито от извратените съдби на света. И двете са подарък за нас, който ни прави да станем зрял съдружник, подготвен да управлява заедно с Христос. Но трябва да “дръпнем спусъка” на съда, за да започнем очистването сега.

Радвайте се! Осъдени сме да сме очистени чрез Христовата кръв. Време е да заемем полагащото ни се по право място като светлина на правдата и справедливостта сред народите. Можем ли да наложим Христовия морал върху народите? Абсолютно! Защото Неговият морал е пълен с истина и справедливостта и милостта са неговата основа:

Смазана тръстика няма да пречупи,
И замъждял фитил няма да угаси;
Ще постави правосъдие според истината.
Няма да отслабне нито да се съкруши,
Догдето установи правосъдие на земята;
И островите ще очакват Неговата поука
(Исая 42:3-4).


[1] Rousas J. Rushdoony, Toward A Theology of Politics, IMPRIMIS, Vol. 2 No. 2, February 1973, Hillsdale College, MI.

[2] Gary North, Unconditional Surrender, God’s Program for Victory, p. 68, Tyler, TX: Geneva Press, 1981.

[3] Римляни 13:3

[4] Римляни 13:3

[5] Матея 21:43

[6] Исус Навиев 7

[7] Матея 15:6

[8] Chalcedon Report, June 1986. Chalcedon, P O Box 158, Vallecito, CA 95251.

[9] Цитирано в Christian Washington Letter, February 1987.

[10] Цитирано в Christian Washington Letter, June 1986.

[11] The Counsel of Chalcedon, April-May, 1987, p. 34.

[12] Ibid., p. 35.

[13] Ibid., p. 35.

[14] Матея 5:17-19

[15] Псалм 19:7

[16] Йоана 1:14; Матея 5:18, 19

[17] Римляни 14:17; 2 Коринтяни 3:6

[18] Римляни 10:4

[19] Римляни 1:9; Притчи 16:32

[20] Битие 18:19; Колосяни 3:18-21

[21] Ефесяни 2:20; 1 Солунци 5:12; Евреи 13:7,17

[22] Колосяни 3:22-25

[23] Римляни 13:1-7

[24] Евреи 1:1-2

[25] Евреи 7-10

[26] Колосяни 2:16-23; Матея 5:38-40

[27] Галатяни 3:24

[28] Римляни 7:7

[29] Галатяни 3:24

[30] Откровение 2:26-27

[31] 1 Петрово 4:17

[32] Откровение 19:7





Winning the Battle for the Minds of Men
Copyright © 1993 Dennis Peacocke
превод Copyright © 1998 Божидар Маринов