ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА

Призив за християнски герои

(Уилиям Пиърсън Мерил, 1867-1954.)*

Системите на този свят умират. Тяхната способност да мотивират хората към действие е отминала. Глобално нашето царство не е започнало да блести като слънцето. То няма да започне, преди ние да “станем” и да оставим страха и християнските гета. Сега дори и светската система се обръща към духовни и религиозни принципи, за да спаси своите морално опустошени общества.

Социалистите и марксистите се обръщат към “теологията на освобождението,” върховния дяволски лъжлив брак на християнството и общественото инженерство. Тя е смъртен враг на истинската Църква, защото се опитва да “християнизира” политиката на насилствена и революционна експлоатация, отричайки личното изкупление и освобождението на народите в обновяващата власт на Исус Христос.

Марксизмът изчерпа моралното си гориво – способността си да призовава хората към саможертва заради морални убеждения. Вместо това той трябва да разчита на страх, властолюбие и просто на следване на пътя на най-малкото съпротивление. Това състояние е било предвидено отдавна от основателя на Съветския Съюз, В. И. Ленин. Добре познатият негов цитат сега се изпълнява в либералната теология:

Ние ще намерим най-плодородна почва за проникването на марксизма в полето на религията, защото релиозните хора са най-наивни и вярват почти на всичко, стига то да е облечено в религиозен език.

Колкото и добронамерени да са някои либерални теолози в своята истинска загриженост относно експлоатацията на бедните, тяхното “решение” е само още една отрова. Самоконтролът и самоопределението трябва да са нашата върховна цел за политическите системи. Марксизмът предлага универсално изравнен жизнен стандарт, съчетан с гротескно авторитарна, постоянна диктатура. Решението срещу експлоатацията е служение и то не може да бъде наложено отвън чрез ограбване на частната собственост, управлявано от диктаторско централно управление. Свободата е личен въпрос.

Либералната система дори признава, че обществото не може да се задържи без моралното гориво на религията да го поддържа. Един доклад от 1985, публикуван от Brookings Institution – една от най-големите и най-престижни организации за научни изследвания – заключава, че стабилността и бъдещата сила на американската демокрация зависят от нейните религиозни основи. Без тях “демокрацията е лишена от жизнено важната морална подкрепа,” която да я поддържа, казва докладът. Интересно е да се отбележи, Брукингс дълго време е била смятана за либерална в своите оценки. След като три години е анализирал основните съставки, които сплотяват обществото, авторът е стигнал до заключението, че светските ценностни системи не са успели да “издържат теста за интелектуална надеждност,” за да могат да допринесат някаква полза.

“Представителното управление зависи за своята устойчивост от ценности, които, в не толкова дълъг период, трябва да дойдат от религията,” казва докладът. “Общество, което напълно изключва религията от своя обществен живот, което счита религията за нещо, срещу което общественият живот трябва да бъде защитаван, е обречено да създава схващането, че религията е или безполезна, или вредна.” Хората, приемащи класическата хуманистична етика “са склонни към лицемерие или цинизъм,” продължава докладът, и или си придават “вид на съчувствие към масите: неподдържано от тяхната ценностна система, или открито ги презират.” “В двата случая задължително следва обществено огорчение между хуманистичните елити и масата членове на работническата и средната класи.”[1]

Религията ще се увеличава. Но ще бъде ли това секуларизирано християнство, имащо “вид на благочестие, но отречено от силата му” (2 Тимотей 3:5) или ще бъде християнство на царството, идващо със силата и изкуплението на Исус Христос? Този риторичен мотивиращ въпрос беше зададен и от Исус:

Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята? (Лука 18:8).

Да работим реалистично на дългото поприще

Християнският Освободител не очаква съвършена земя или лесна или бърза победа. Той знае, че грехът и несъвършенството ще бъдат до нас докато сам Господ не се завърне.[2] Той търси свят, който живее във все по-голяма свобода всред един разлагащ се свят. Няма път назад към Градината, но има път, който води към свободата. Исус обеща, “ще познаете истината и истината ще ви направи свободни” (Йоана 8:32).

Християнският Освободител пита “Как да действувам най-ефективно и на кого да отдам моето време, енергия и ресурси?” От този вик на сърцето идва християнство, чието свидетелство и ефективност ще смъмрят и засенчат фалшивите религии, които или съществуват сега, или ще се появят в бъдещето.

Силата да живееш за другите

Следователно и ние, като сме заобиколени от такъв облак свидетели, нека отхвърлим всяка тегота и греха, който лесно ни сплита, и с устояване нека тичаме на предлежащото пред нас поприще, като гледаме на Исус, начинателя и усъвършителя на вярата ни, Който, заради предстоящата Нему радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол (Евреи 12:1-2).

Исус имаше видението да отиде на кръста. Колко повече ние се нуждаем от видение за нашето освободително дело. Видението прави мъжете и жените да правят героични неща. Видението идва от Божието откровение към вас за това какво може да извърши вашият живот, ако решите да го отдадете за другите. Исус умря за Своите деца в покорство пред Своя Баща. Бог Отец Му показа какво може да извърши Неговата смърт. “Ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод” (Йоана 12:24). Неговата смърт ни даде живот.

Лекарството за християнската самота трябва да се намира в служението към братята и сестрите, да живееш, за да виждаш, че онези, които идват след теб, имат повече възможност за свобода, отколкото ти си получил. Този вид любов е източникът на живота. Както Псалмистът каза, когато “благостта и милостта ни следват,” ние сме в дома на Господа завинаги.[3] Сърце, отдадено за другите, отваря небесните врати.

Посвещението да направиш нещо важно е това, което ни дава вътрешния импулс да преклоним главите си смирено пред игото на Исус. Това иго присъжда смърт на удобното частно християнство. То ще ви заведе при хората, ще ви донесе пот и жертви. То може да ви заведе при други народи. То няма да ви позволи нито да напуснете, нито да предадете територията на Христовите врагове.

Но онези, които носят Неговото иго, влизайки в своята крайна почивка, получават върховната награда за своето служение: “Хубаво, добри и верни слуго; в малкото си бил верен, над многото ще те поставя. Влез в радостта на Господаря си” (Матея 25:21). Тези носители на товари са открили истината, че Спасителят, хората и принципите, за които си се посветил да умреш, е това, което дава смисъл на живота ти.

Призив за ясно мислене

Правилното действие започва с правилното мислене, а всяко правилно мислене започва с вяра в Божието Слово. В Своето Слово Бог повтаря много пъти, че народите принадлежат на Цар Исус и че хората просто действуват от Негово име, докато Той се завърне. Библейското мислене трябва да бъде вашето първо пророческо действие, когато се изправите срещу светската система. След това правилното мислене ще ви доведе до правилното говорене.

Говорете и се молете като Настойник-Освободител

Благочестивото говорене идва от три източника: Святия Дух, Словото и човешкото сърце, съобразено с първите две. Молитвата е нашата най-ефективна форма на освободителна реч. “Ще тичам по пътя на Твоите заповеди, когато разшириш сърцето ми” (Псалм 119:32).

Молитвата е действие на съобразяване на нашите сърца с Божието сърце. Когато се приближаваме към Него, Той ни казва какво Го интересува. Той разширява сърцата ни и ни прави способни да чувстваме това, което Той чувства.

Християните трябва да се молят всеки път, когато гледат новини или четат вестник. От нашите сърца трябва да дойде викът, който ще съобрази техните сърца с Божието: “Татко, какво правиш с този човек или с тази ситуация? Към какво се стремиш и с какво мога да Ти помогна, за да вложа Твоето Слово в действие в тази ситуация? Как трябва ефективно да се моля за това и как мога да накарам другите да се молят с мен? Какви книги трябва да чета, които ще ме подготвят за този проблем? Къде в Твоето Слово се занимаваш с този проблем?”

Християните трябва да се молят редовно Бог непрекъснато да очиства умовете им от лъжливите представи и принципи, наложени им от света. Ние трябва да бъдем “депрограмирани” от непрекъснатите лъжи на тъмничаря на народите. Неговите медийни атаки срещу хвърлените в тъмница народи и срещу умовете на Освободителите никога няма да престанат. Ходатайството, както от отделни хора, така и в групи, трябва да разчупи духовните и умствените вериги на заблуждението, преди да започне политическото действие. На Бога Му трябваха четиридесет години с Мойсей в пустинята, за да го “депрограмира” от лъжите на египетските тъмничари, преди Мойсей да бъде готов да се върне и да освободи Божия народ. Не пренебрегвайте молитвата. И не пренебрегвайте времето си в пустинята.

Молитвата беше политическото оръжие на Данаил[4] и Езекия.[5] Тя беше това, което събори Савел от Тарс и го промени от преследвач в апостол.[6] Тя доведе осъждение чрез Самсон.[7] Тя е и винаги ще бъде нашият първи ешелон на атаката и единственият сигурен път към победата.

Молитвата променя нещата. Тя пренасочва хора и ситуации. Макар че тя е най-могъщата сила на земята, тя вероятно е най-малко използваната. Повечето християни винаги се молят “конструктивно,” тоест, те се молят добри неща да се сбъднат на определени хора. Трябва да продължаваме ревностно в такава молитва. Обаче, в политическата област, голяма част от нашата молитва трябва да бъде да събаряме преди да строим. Еремия, един от най-политическите от Божиите пророци, се молеше за разрушение срещу извратените царства на своето време. Господ му беше казал:

Виж, днес те поставих над народите и над царствата за да изкореняваш и да съсипваш, да погубваш и да събаряш, да градиш и да садиш (Еремия 1:10)

Освободителите трябва да се молят за премахване, а в някои случаи и за унищожаване на извратените системи. Такава молитва има навсякъде в Писанието. Псалм 83:15-18 е класически пример:

Така ги прогони с урагана Си и смути ги с бурята Си, покрий лицата им с позор, за да потърсят Твоето име, Господи. Нека се посрамят и се ужасят завинаги, Да! Нека се смутят и погинат, за да познаят, че Ти, Чието име е Йеова, Един си Всевишен над цялата земя.

Ключът към тази молитва се намира в “за да познаят, че Ти, Чието име е Йеова, Един си Всевишен над цялата земя.” Това са изкупителни молитви за Божиите противници, ако тези противници се покаят и се смирят.

Християните трябва да престанат да бъдат “мили,” за да могат да станат изкупителни. Чрез реална и точна оценка на истинските нужди на извратените хора и неблагочестивите ситуации християните могат да приложат властта на небето да съдят, поправят, изцеляват и възстановяват. Ключовете за Божието царство на земята са в насочените от Духа молитви на светиите.[8]

Освободителите трябва да си направят домашната работа

Старай се да се представиш одобрен пред Бога, работник, който няма от какво да се срамува, като излагаш право словото на истината (2 Тимотей 2:15).

За да могат християните да внесат нещо повече от силен шум и ревност, те трябва да придобият познание и библейски решения. Досега предимно светските мислители са тези, които са изследвали проблемите, засягащи народите и които са предписвали лекарствата за проблемите на народите. Не е достатъчно да кажем, “Решенията на хуманистите не работят.” Народите трябва да имат нещо да поставят на тяхно място, което ще работи. Бог не иска просто да възстановява души, Той възнамерява да възстанови цялото обкръжение на човешкия живот в Своя първоначален план: “И Той да ви изпрати определения за вас Помазаник Исуса, когото трябва да приемат небесата до времето, когато ще се възстанови всичко, за което е говорил Бог от века чрез устата на светите Си пророци” (Деяния 3:20,21). Възстановяването ще изисква християните да познават и да работят за това, което Бог първоначално е възнамерявал да става във всяка област на живота.

Смислената активност винаги опира до специализацията. Никой не е експерт във всичко. Проблемите пред народите са огромни и често сложни. Повечето настоящи проблеми са “вързани на възел,” защото светът е толкова загубен и е действувал по объркани и противоречащи си принципи. Трябва да определяме библейските принципи, приложими към всяка конкретна ситуация. Това развързване на сложните възли ще изисква свръхестествено проникновение, съчетано с добрите стари навици на усилена работа и учение.

Да станеш Освободител

Как човек да открие в какво Бог иска от него да стане експерт в тази джунгла от обществени проблеми? Отговорът е наистина доста прост и той включва два библейски принципа.

Първо, кои проблеми са завладяли сърцето ви? В Ефесяни 3:1 апостол Павел казва, “За това, аз, Павел, затворник за Исуса Христа заради вас, езичниците.” Павел правеше това, защото определена група хора беше завладяла сърцето му. В неговия случай това бяха езичниците (народите). Ако се молите и внимавате къде отива сърцето ви, ще започнете да откривате хора и проблеми, които Бог е сложил във вашето сърце.[9]

Второ, Бог поиска от Мойсей в Изход 4:2, “Какво е това в ръката ти?” Бог винаги ни дава указания къде да вървим, като иска от нас да определим ресурсите, които вече имаме. Дали имате бизнес, умение или степен в някаква област? Към какви духовни или политически проблеми винаги се насочвате? Тези ресурси са указание за това, което Бог иска от вас да правите. Той планира живота ни дълго преди да открием какви са тези планове. Той е подготвил нашите ресурси дълго преди повечето от нас дори да са ги забелязали. Кой е в сърцето ви? Какво има в ръката ви? Когато започнете да отговаряте на тези въпроси, ще откриете ресурсите за служението, което Господ ви е дал.

Освободителите трябва да се обединят

Как би могъл един да прогони хиляда, и двама да обърнат в бяг десет хиляди (Второзаконие 32:30).

Единството в целите носи многократно умножена сила. Някои от следните въпроси се занимават с проблеми, които понастоящем са оковали нашия народ. Около много от тези проблеми вече са се формирали групи из цялата страна. Може да искате да работите с една от тези групи:[10]

1. Проблеми на семейството и жените
   
2. Въпросът за абортите (Pro-life)
   
3. Мобилизиране на студенти
   
4. Мисии в други страни с други, които виждат нуждата от възстановяване на народите
   
5. Икономически, делови и търговски проблеми
   
6. Християнска медицина и здравеопазване
   
7. Християнско земеделие и земеползване
   
8. Християнско образование
   
9. Християнски медии и изкуство
   
10. Подготовка на християнски кандидати и анализн а проблемите
    
11. Проблеми на християнската външна политика

Зад всяка от тези врати и много други като тях лежат огромните светове на посветения живот, свободата и изобилието за Освободителя, който се труди за Бога. Ако имате вяра за активно действие, Духът и Словото вече са ви дали ключовете за освобождението.

Местната църква държи ключовете

Голяма част от Църквата днес споделя следните четири погрешни послания, както на вярващите, така и на невярващите:

1. Пълното служение в църквата е ограничено само до пастирската или евангелизаторската работа, като всяка друга християнска работа е второстепенна. Можете да бъдете учител, но само дотолкова, доколкото поучавате подготвящи се църковни ръководители как да се грижат за стадото или да евангелизират.

2. Ако пророческото дело (политическата активност) трябва да бъде нещо, в което Църквата трябва да бъде пряко активна, то това би било служение на пълно работно време, като пастира или евангелизатора. В най-добрия случай мисиите против абортите и осигуряване дрехи за бедните са всичко, което са обществените отговорности на Църквата. Това, което Бог в действителност имаше предвид, когато каза да учим народите, беше просто да ги евангелизираме.

3. Бог не се интересува от строежа на обществото. Той се интересува само да е сигурен, че всички хора са били евангелизирани и за спасените има кой да се грижи.

4. Религията е въпрос на индивидуална съвест и не трябва да бъде въпрос на обществен дебат.

Този сериозно ограничен възглед за християнството е плод на лъжлива набожност и объркване относно истинската същност на благовестието на царството. Неспасените обичат този съкратен възглед за мисията на Църквата, защото той държи Църквата настрана от пътя им и им дава монопол върху управлението на обществото и формирането на моралните основи.

Но нито едно от тези схващания не е вярно. Местната църква трябва да осигурява армии от мъже и жени, които са обучени и подкрепени да променят цели общества. Армията на Църквата се нуждае от нещо повече от ефрейтори.

Ние имаме нужда от местни църкви, които са посветени да доведат Христос до народите така, както и до индивидуалния грешник. Нуждаем се от местни църкви, които са посветени да подкрепят Християните-Освободители в множеството им дейности за освобождението на народите. Нуждаем се от местни църкви, в които финансовата подкрепа стига до повече хора, отколкото само до пастира, ръководителя или учителя. Посвещението следва парите, а ресурсите на нашите църкви сега са разпределени твърде тесногръдо.

Трябва да отключим пророческите дарби в Божиите хора, като се посветим да инвестираме в служения, които подготвят хората да променят обществото и да послужат на духовните и физическите нужди на хората. Нуждаем се от бизнес съвети, градски молитвени ръководители, служения, които хранят, подслоняват и подготвят професионално нуждаещите се. Накратко, нуждаем се от десетки хиляди църкви, които ще отнемат от светското правителство работата на грижата за хората.

Имате ли сърце на герой?

Обаче, Давид, след като в своето си поколение послужи на Божието намерение, заспа и беше положен при бащите си (Деяния 13:36).

Най-висшето служение, което един мъж или една жена може да направи, е да послужи на Божието намерение за своето си поколение. Освободителят жадува да бъде необходим и да свърши важна работа. Той или тя не е доволен просто да отиде на небето. Всеки такъв човек вътрешно отчаяно желае да види небесният закон и любовта да докоснат земята.

Господната молитва е често на неговите устни, когато става сутрин и когато ляга вечер. “Татко, какво мога да направя, за да видя Твоята Църква да разширява Царството към земните хора и институции по-ефективно?”

Освободителят знае, че бойното поле е умът; Територията, която трябва да се спечели, е земята; а това, което трябва да бъде обучавано, е Божието политическо създание, наречено народите. Освободителят знае, че всяко самоосъзнато нещо трябва да се поклони пред Христа, било то душа на човек или душа на народ. И той жертвува себе си, за да види това да става в дома, в училището, на пазара и в правителството.

Да освободим нашите пленници

Всеки добър войник иска да освободи своите другари по оръжие, които са пленени. Исус не беше по-различен. Той върна Своите братя при Своя Баща.[11] Създателят иска цялата Негова земя да бъде освободена от веригите на греха, които я държат в непокорство. “Господната молитва” е викът на нашия Спасител към заблудените народи да се върнат при своя Създател чрез Църквата, която Той е установил на земята да се грижи за тях и да ги управлява. Но настойниците са били глупави, предавайки земята на враговете на нашия Баща, забравяйки, че тя е Негова. Затова Бащата изпрати Своя единороден Син и изкупи света и постави отново Своите служители на Своята избрана земя, след като ги е освободил от последствията от тяхното собствено непокорство.

Сега, след като е получил нашите души, Той иска Своята земя и народите, които е поставил върху нея. Той чака ние да направим това, което нашият Спасител направи, когато се завърна в Божието присъствие. Ние, както Исус, трябва да приведем със себе си освободени хора, като освобождаваме народите на Божия свят.

Погледнете навън и вижте пленниците. Сега погледнете вътре в себе си и вижте сърцето, което Самият Освободител е сложил вътре във вас.

А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелствуване; и защото не обичаха живота си до смърт (Откровение 12:11).