ГЛАВА СЕДМА

Да атакуваме лъжите, които ограбват бъдещето на децата ни

Людете Ми загинаха от нямане знание; понеже ти отхвърли знанието, то и Аз отхвърлих тебе да не Ми свещенодействуваш; понеже ти забрави закона на твоя Бог, то и Аз ще забравя твоите чада. (Осия 4:6)

Бог винаги е привличал при Себе Си ръководители, за да ги усъвършенствува и да ги използува за освобождението на Неговия народ. Тези ръководители трябва да бъдат “депрограмирани” от заобикалящата ги езическа пропаганда, за да могат да имат необходимото видение да водят другите към свободата. Авраам беше призован да напусне дома си в Ур; Мойсей беше призован да напусне дома на Фараона; Данаил беше призован изсред царския палат; Давид – от земите на своя народ към филистимските земи, от градовете към пещерите; Йоан Кръстител от пустинята към реката Йордан; Исус – от пустинята; и Павел – изсред редовете на фарисеите. Почти невъзможно е да виждаш ясно, когато си вътре в “системата.” Светската система е предназначена да ни държи слепи.

Смятате, че не е възможно да сте християнин и да сте с промит мозък? Погледнете какво има срещу нас. Над шест милиарда долара са били изразходвани миналата година (1986) от телевизионната индустрия, за да ни накарат да гледаме на живота такъв, какъвто го виждат шоумагнатите. Светът е евангелизирал Църквата повече, отколкото Църквата е евангелизирала света. Крайният резултат е християни със спасени души, но със замъглени умове, изпълнени със светските идеи за света. Светът ни е казал да се оттеглим от управлението на земята, да сключим “сделка” с него, да се пазим да не повлияем на обществото и да не се опитваме да се изкачим на стената на разделението между църквата и държавата. Приели сме тяхната програма без дори да възразим. След като вече ефективно ни е заблудил, светът сега преследва умовете на нашите деца и внуци, знаейки, че който контролира умовете на децата, контролира бъдещето.

Да освободим нашите деца

Трябва да освободим нашите деца от обществените лъжи, които ги атакуват в държавните училища и чрез медиите. Трябва да намерим начин християнските долари от данъците да бъдат отклонени от самоунищожението. Трябва да спрем да поддържаме държавната образователна система, която учи децата ни да изоставят и дори да атакуват нашите християнски ценности, използвайки нашите пари за това. Самоубийство е за християните да субсидират държавната образователна система на светския хуманизъм със своите данъци. Християнските училища и домашните училища, колкото и важни да са те, избягват този въпрос: те не се занимават с този проблем на самоналожено отравяне чрез данъчно облагане за държавното образование.

Преди ефективно да защитят своите права, християните трябва първо да се екипират с Божието Слово, учейки се да виждат фундаменталните схващания, които съставят християнския възглед за живота и обществото. Трябва да спрем да се храним от подаянията на света и да поглъщаме неговата отрова.

Като християни, които виждат нуждата от промяна в света, ние трябва да разбираме и да се противопоставяме на шестте основни заблуждения, проповядвани в нашето общество срещу нас и нашите деца. Побеждаването на тези лъжи във властта и силата на Христос ще освободи нашето общество от примката на светския хуманизъм.

Първа Лъжа: Няма абсолютни стойности

Падналият човек е морален страхливец. Той се крие от Божиите абсолютни стойности и съд или като отрича тяхното съществуване, или като се бунтува срещу тях, установявайки свои собствени стандарти. Съвременният човек е най-големият страхливец: той систематично унищожава всяка ценност в своето общество, което го предизвиква да положи себеобуздание или му създава чувство на лична вина.

Всеки в такова общество, който дръзне да проповядва библейските ценности се подлага на присмех и се счита за идиот. На тях се гледа като на “фанатици” или “фашисти” – “крайнодесните християни.” Християните са автоматично на погрешен път, защото говорят с абсолютни стойности.

Този начин на мислене е заблудителна лъжа, пренебрегваща разума и реалността заради заблудителното удобство на ирационалната фантазия. Липсата на абсолютни обществени стандарти е превърнала нашето общество в безволеви останки.

Има ли хора със силна воля днес? Готов ли е някой да воюва, за да защити обществото от негодници, чиито единствени способности са да убиват, осакатяват и разрушават? Кой е готов да се противопостави на тези негодници, дори ако трябва да отреже гражданските права на някои от тях в интерес на справедливостта и оцеляването на нашето общество? Наистина ли обществото ни е толкова безгръбначно или просто живеем в някакъв безумен кошмар?

Истината е тази: когато изгубиш своите абсолютни стойности, изгубваш смелостта да действуваш абсолютно и с крайна власт. Тъжният резултат е, че престъпността се умножава и обществото ни се поляризира на хищници и плячка. Не можем да оставим това да продължава. Трябва да разберем, открием и изкореним следните пет смъртоносни страни на заразяващия обществото ни релативизъм:

А. Липсата на абсолютни стойности произвежда “култ към себе си.” Когато се изхвърлят моралните абсолютни стойности на вселената, някои нови лъжебогове неизбежно ще заемат тяхното място. Човекът трябва да има стандарти, дори ако те са създадени от самия него. Стандартът за върховна ценност в нашето все по-разпадащо се общество е този: личната себереализация е най-висшата цел в живота.

Култът към себе си твърди, че тъй като човекът не е нито добър, нито лош, негова върховна цел става максимизирането на неговите лични цели и удоволствие и минимизирането на всичко, което се опитва да го възпре. Ако ти се струва добро, прави го; ако го искаш, вземи го; ако не можеш да си го позволиш, отнеми го; ако то те прави да се чувствуваш виновен, отърви се от него. Личната свобода е бог и всички останали са жертвени животни на олтара на себереализацията и собственото удоволствие.

Мъжете изнасилват, за да задоволят своите “нужди,” като жените служат като удобни потребителски стоки. Съдиите и законодателите се разкъсват между съчувствието към жертвата и налаганата от обществото “отговорност” да “помогнат” на изнасилвача “да намери по-приемлива за обществото форма на себереализация.” Това е лудост! Жертвата се нуждае от помощ. Изнасилвачът се нуждае от наказание.

Тридесет хиляди деца изчезват годишно, като много от тях са въвлечени в света на детската порнография. Годишните продажби на детска порнография през миналата година? Над 500 милиона долара. А нас ни увещават да нямаме осъдителен дух. Казват ни, че и сексуалният престъпник има право да реализира себе си.

Играта е проста: преследвай по-слабите, максимално използвай възможностите си, прикривай мотивите си и атакувай лунатичните маргинали (християните) които искат да вкарат друга книга с правила в играта. В този свят на оцеляване на най-пригодените любов се дефинира като търпимост, а омраза – да съдиш на основата на абсолютни стойности. Колко съвършено съвременната ситуация изпълнява писанието:

Горко на ония, които наричат злото добро, а доброто зло; които турят тъмнина за виделина, а виделина за тъмнина; които турят горчиво за сладко, а сладко за горчиво! (Исая 5:20).

Докато този култ към себе си не бъде разобличен и отхвърлен, няма да има съществено значение кой ще е следващият президент или губернатор или съдия. Системата на извратени ценности сама по себе си е далеч по-могъща в злото, отколкото нейните ръководители могат да бъдат в доброто. Идеите са по-големи от хората и институциите.

Б. Загубата на абсолютните стойности унищожава върховната ценност на човешкия живот. Когато пренебрегнем истината, че човекът е създаден по Божия образ, с вродена и уникална стойност, тогава адът отваря широко челюстите си. Негрите стават “чернилки,” евреите стават “генни замърсители,” неродените деца стават “зародишна тъкан,” старите хора стават “страдащи,” родените с аномалии стават “по-ниско качество човешки същества” и всички немарксисти стават “врагове на държавата.” Отсечете котвата на стойността на създадения човек и вие предавате малките в обществото на жестоките съдби на могъщите, които имат властта да решават кой да живее, да умре или да бъде подтискан.

Ако хората са просто организирания “резултат” от еволюционния процес, защо да не налагаме властта на най-пригодените? Ако мога да получа власт над вас, това не ми ли дава правото на власт? В общество, в което еволюцията се преподава като истина, властта над другите става върховен закон на цялото обществено устройство. Еволюцията поставя силата за бог, казвайки, че оцеляването на силните е безжалостния смисъл на съществуването.

Не трябва ли християните да изискват креационисткият възглед за човека – този, който цени човешкото достойнство – да се преподава на младите в нашето общество? Това е единствената възможност, ако искаме свобода от мироглед, който все повече рационализира убиването на хора заради това, че са малоценни, неудобни или безпомощни.

В. Загубата на абсолютни стойности ни дава закони, които отхвърлят справедливостта и на нейно място произвеждат престъпници. Има ли “справедливост за всички” в Америка? Или си заслужава да вършиш престъпления? Защо нивото на престъпността скочи рязко през последните 25 години? Лесно е да се разбере. Когато човешките закони са установени от човека в пряко противопоставяне на Божиите абсолютни закони, обществото тогава ще насърчава непокорството и презрението към другите, което най-вече произвежда престъпници. Законовите учреждения и съдебната система произвеждат това, което са те самите. Ако законите на цялото общество отхвърлят Божиите върховни закони и станат узаконена престъпност във вселената, всичко, което обществото произвежда, е повече и повече престъпници. Държавата, която нарушава Божиите закони, ще произведе граждани, които нарушават държавните закони. Всяко нещо произвежда плод “според вида си.”[1]

Конституцията на нашата нация е установена върху принципите на английското общо право, което от своя страна е основано върху библейския закон. Но в края на 19 век ученията на “научната еволюционна мисъл” стават оръжие за светските активисти в бунта им срещу Божиите абсолютни стойности. Те убеждават съдиите на нашия народ, че Конституцията не е “непроменим” документ. Те твърдят, че принципите на Конституцията трябва да бъдат тълкувани според съвременните еволюиращи стандарти, а не според вечните стандарти на Божието Слово. Резултатът е, че тълкуването на Конституцията на Съединените Щати днес е еластична гумена лента, а не надеждно установено мерило. Съдиите я правят да означава това, което те си мислят, че преобладаващата част от обществото иска тя да означава. И кой определя коя е “преобладаващата част от обществото”? Медиите. В общество, в което конституционният закон е относителен, държавната политика става закон на земята, а медиите – Върховен Съд.

Вие сте християнин, който се страхува да наложи Божиите закони върху други хора? Погледнете внимателно надвисналите стени на еволюционния закон, които идват да ни смажат, при това без никаква съпротива от нас, заблудените жертви. Тази престъпна и относителна законова база ли е това, което искате да оставите на децата си като обществено наследство? Не и ако наистина обичате децата си.

Г. Загубата на абсолютните стойности произвежда нестабилна и опасна външна политика. Опасни хора и народи са онези, чието поведение при стрес е непредсказуемо. Когато моралната спойка на един народ се премахне поради това, че този народ вече не действува на основа на абсолютни стандарти, той става много опасен. Съединените Щати сега са в това непредсказуемо положение и тяхната непостоянна външна политика създава сериозна заплаха за световната стабилност. Нашето непостоянство ни е направило ненадежден световен партньор.

Ние сме като неуравновесен земевладелец, който вижда своя смъртен враг на границата на своята собственост. Той казва на врага си, “Ако пресечеш границата на собствеността ми, ще те застрелям.” Врагът пресича границата. Фермерът тогава му казва, “Добре, ако навлезеш сто метра навътре, свършено е с теб.” Врагът напредва. “Този път съм сериозен,” казва фермерът, “Ако влезеш в двора, ще стрелям.” Врагът напредва. Той вече строшава входната врата на къщата на фермера, застрелва добитъка му и подпалва посевите! С фермера е свършено. Врагът му е настъпвал, а никаква абсолютна реакция не е последвала. Примери? Източна Европа, Виетнам и Камбоджа, Корея, Куба, много Африкански страни, Никарагуа. Нашите врагове напредват, а ние само поставяме безсмислени граници.

Външната политика отразява вътрешните ценности и смелостта на един народ. Ние изнасяме това, което сме. Какво отразява външната политика на Съединените Щати? Объркване, двуличие и разделение. Защо? Защото сме народ с разделено сърце, което е Божият съд над нас. Когато един народ загуби своите абсолютни стойности, той става пленник на всеки друг народ, който все още ги пази. Нас ни вземат за заложници навсякъде по света, защото марксистите и мюсюлманските терористи имат абсолютни стойности и са готови да умрат за тях.

Е. Загубата на абсолютните стойности отнема възможността да се учим от историята. Разбирането на Божиите абсолютни закони е ключът към тълкуването на историята. В историята можем да видим благословенията за покорството към действителността и последствията от пренебрегването й. Народ, който загуби способността си да вижда абсолютни стойности, губи смисъла на своето минало и в последствие основите, на които може да изгражда бъдещето си. Божието осъждение за народ, който е загубил връзката си с Неговите природни и универсални закони, е наказателна присъда, излежавана зад решетките на немощта, изолацията и безпомощността.

Историята трябва да бъде инструмент за растеж. За безбожните тя става безсмислено нищо. Тази жестока лъжа за липсата на исторически корени ни води надолу в бездната на хората, отделени от ценностите на своето наследство и традиции. Те са изгубени, неспособни да видят накъде отиват, защото не могат да видят къде са били.

Втора лъжа: Днес е всичко - Миналото и хората в миналото са нищо.

Не премествай старите граници, които са положили бащите ти (Притчи 22:28).

Помнете закона на слугата Ми Мойсея, който му заповядах в Хорив за целия Израил, повеленията и съдбите. Ето, Аз ще ви изпратя пророк Илия, преди да дойде великият и страшен ден Господен; и той ще обърне сърцето на бащите към децата, и сърцето на децата към бащите им, да не би да дойда и да поразя земята с проклетия (Малахия 4:4-6).

Всички общества или народи трябва да вложат усещане за предназначение в децата си, за да оцелеят. Да живееш само за себе си гарантира в крайна сметка бедност и робство за твоите наследници. Безбожното общество е себично общество; бащите не инвестират в бъдещето на своите деца. Те изяждат ресурсите на децата си и ги изразходват за себе си. Те произвеждат “проклятието,” което Малахия описва по-горе. Това проклятие в момента заплашва Съединените Щати и целия западен свят. Ние се превръщаме в народи под проклятие, защото голям брой от нашите граждани живеят само за себе си и казват, “Купувам го! Оставете сметката за нашите деца.”

Консумирай, консумирай, поглъщай, поглъщай. Нека всички да отидат на небето и да оставят сметките и остатъците на Антихриста. Чудесно. Но какво ще стане, ако има поне три поколения наши наследници преди това? Това въобще не е да завземаме докато Христос дойде или да обичаме децата си и децата на нашите деца. Това е обикновен егоизъм и грях.

Трябва да се върнем към мисленето за поколенията

Мисленето за поколенията е ключът към благосъстоянието, защото непрекъснатата вярност и саможертва на родителите предава натрупана мъдрост и ресурси на техните деца. Разводът произвежда бедност, както и потреблението над спестяванията. Родители, които не мислят за поколенията, поглъщат, а не създават благосъстояние. Техните деца плащат цената. Мъже, които правят незаконни деца, ги осъждат на бедност и унижение да бъдат поддържани от държавата. Един лесен начин да се измери здравето на един народ е да се изчисли процентът и тенденцията на неговите разводи, аборти и незаконородени деца. Това ще ви покаже дали този народ обича своите деца и планира да им прехвърли повече, отколкото е било дадено на сегашното поколение.

А какво сме събрали ние? Нашият народ е банкрутирал в поколенията. Как можем да прехвърлим свобода и благосъстояние на нашите деца, ако сме убедени, че Исус ще ни освободи от злия свят всеки момент и не се нуждаем от план за бъдещето на децата ни? Трябва да “възлюбим Неговото явление,” но трябва да го правим така, че да “завземаме, докато Той дойде,” а също така и да изпълняваме тези заповеди:

Но ако някой не промишлява за своите, а най-вече за домашните си, той се е отрекъл от вярата и от безверник е по-лош. (1 Тимотей 5:8)

Понеже децата не са длъжни да събират за родителите, а родителите за децата (2 Коринтяни 12:14).

Моля ви, в името на Исус, да промените бъдещето: живейте по такъв начин, че да дадете на вашите деца повече истинска свобода, отколкото вашите родители са ви дали, и да им дадете натрупването на вашите увеличени ресурси. Следвайки вашия пример, те ще повярват и ще възлюбят също така и бъдещето на своите деца. Вие ще им покажете как да го направят.

Трета лъжа: Държавата е източник на човешките права.

Свободата е живот в покорство към Божиите закони. Непокорството довежда объркване, нереалност, бедност и робство. Човек може да отнеме определени свободи от своя ближен, но не може да направи хората свободни. Свободата е нещо, което човек трябва да осигури, с Божията помощ, за себе си. Всяко поколение трябва да реши за себе си цената, която е готово да плати, за да живее в покорство към Бога, свободно от греха или тираничното управление на други хора.

Основателите на нашата нация, твърдо посветени на абсолютни и божествено гарантирани свободи, са разбирали тези истини и са ги вградили в учредителните документи. Декларацията за независимостта заявява действителността и източника на всяка истинска свобода:

Ние считаме тези истини за самоочевидни; че всички хора са надарени от своя Създател с определени неотменими права, сред които основните са Живот, Свобода и Стремеж към щастие.

Политическата битка на нашата епоха се съсредоточава около този въпрос; на кого трябва да се подчинява държавата? Ако тя е наистина бог (върховната сила и власт на хората и закона за земята), както светските хуманистични религии или социализмът твърдят, тогава хората, които политически управляват държавата, са бог. Битката за народите зависи от този въпрос: Дали човек да търси други хора да определят неговите върховни права, или да ги търси от своя Създател? В миналото този народ имаше правилния отговор. Сега, в своето нарастващо отхвърляне на Божиите закони, той се движи към същото робство на другите безбожни общества, които боготворят силата на човешките закони.

Казват ни, че свободата се дава или се отнема чрез властта на държавата. Че на държавата е дадена отговорността да решава гражданските дела от Божие име, е безспорно. Павел ни казва това в Римляни 13:1-2:

Всеки човек да се покорява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са отредени от Бога. Затова, който се противи на властта, противи се на Божията наредба; а които се противят, ще навлекат осъждане на себе си (Римляни 13:1-2).

Но държавата не може да контролира за своите граждани правата, които само Бог дава. Марксизмът ни казва, че държавата е бог, ходещ по земята, че държавата е възможността да се реализира истинската свобода. Държавата е волята на народа, определена от философа-бюрократ. Държавата казва на Църквата какво ще поучава и какво няма да поучава или къде ще се събира или къде няма да се събира. Най-доброто за обществото, казва тя, е да се премахне религията от обществения живот. Държавата казва, че тя има право да определя това. Тя знае кое е най-доброто за хората, защото тя е гласът на хората.

Всички трябва да научим едно нещо: свободата е дар, даден от Бога на онези, които изберат да бъдат свободни, като се привържат към кръста, дори при смъртна заплаха. Исус умря, за да осигури нашата свобода. Като по-малки примери, безброй хиляди са Го последвали, като са дали живота си във война и в мир, за да ни осигурят свободата. Държавата управлява чрез нашето позволение и нейното единствено право е да се подчинява на учредителните документи, към които се придържа като заявление на нейната власт.

Четвърта Лъжа: Правителството може да създава благосъстояние, като печата пари.

Среброто ти стана шлак;
Виното ти се смеси с вода.
Твоите князе са бунтовници . . . (Исая 1:22,23).

Когато човекът се опитва да бъде бог, първото нещо, което се опитва да направи, е да организира своето непокорство в обществени закони. Второто нещо, което прави, е да създаде ново благосъстояние без да работи, като прави повече разводнени пари. Тъй като Бог може да прави благосъстояние от нищо (Исус и умножените хлябове и риби, например), бунтовният човек се опитва да подражава на това.

Благосъстоянието се създава от две неща: покорство пред Божиите закони и постоянна работа. Увеличение на заплатата, което не е основано върху по-производителен труд или по-високи реални печалби, е икономически грях. Това неоправдано повишение ще бъде изплатено от всички останали просто за да се поддържа илюзията за благосъстояние. Нашият народ си позволява много илюзорни “повишения,” като увеличава предлагането на пари, без да има увеличение на производителността или стойността. Това разводняване на парите не само унищожава фиксираните доходи на възрастните, то също възпира младите от постигане на същите американски мечти, които техните родители са успели да постигнат.

В основата на този проблем е загубата на добрата старомодна трудова етика. Защо да работим усилено, ако можем да получим увеличение на доходите без да е задължително да имаме увеличена производителност? Вместо да вярваме, че имаме правото да дадем честна работа за честно заплащане, на нас, американците, са ни казали, че имаме “право” на все по-комфортен жизнен стандарт. Кой го казва? Не и Бог. Неговите разкрити ценности противоречат на този мит на съвременните икономически ценности. Той казва, че трябва да работим своята работа “като към Него,” и че благословеният жизнен стандарт идва от покорство към Неговото Слово.[2] В нашия обърнат наопаки свят ние приравняваме увеличената производителност с повечето книжни пари и не вярваме, че трябва да работим по-усилено, а трябва просто да ни плащат повече за по-малко. Тази произвеждаща дълг политика е смъртоносна и оставя опустошително наследство за нашите деца.

Чиста фантазия е да мислиш, че можеш да станеш богат и да създаваш благосъстояние, като въртиш по-често печатната машина. Когато накрая трябва да плащаш сметката, нашите деца от онова поколение ще имат пълното право да се отрекат от нас.

Пета Лъжа: Всички хора трябва да бъдат равни партньори в привилегиите и благосъстоянието.

Всички хора са създадени от Бога равни в отговорността си да Му се покоряват, но не са създадени равни в способности, ресурси или обкръжение. Но когато човекът постави себе си за бог, той се опитва да направи еднакво това, което Бог е направил нееднакво или различно. Митът, че всички хора трябва да имат равни доходи или парчета земя, е небиблейски. Той произвежда несправедливост, кражба, посредственост и икономическа стагнация. Всички хора трябва да имат възможност да осигурят необходимото за живота си според своите способности и не повече. Християнските задължения в областта на икономическата справедливост са да се даде възможност на хората да увеличават свите способности и производителност и да се грижат за онези, които не могат да се грижат за себе си. Лудост е да се присъединиш към марксистите в произвеждането на безкласово общество на сива посредственост и организирана кражба и неефективност.

Съвременният светски хуманист, в неговата безнадеждна ревност да бъде бог, демонстрира съчувствие, което в действителност заробва неговия брат. Вместо да го научи да лови риба, той му дава риба – увековечавайки неговата зависимост и напомпвайки патерналистичното его на дарителя. Ако наистина обичате някого, ще го водите към разбиране за това как работят Божиите закони. Ще му помогнете да стане зависим от своите ресурси в Бога, не от вас. Държавата, тъй като тя може само да имитира Бога, не може да направи това. Тя трябва да създава зависимост от себе си, не от Бога. Това създава опека от държавата в името на съчувствието.

Не е ли експлоатацията противна на Бога? Да, и Библията твърдо я осъжда. Но експлоатацията може да бъде премахната само когато човек престане да експлоатира и стане слуга. Християнството дава единствената истинска етика на служение на земята. Това, което държи хората и народите бедни, не е просто ескплоатацията от другите. Това, което ги държи бедни, е непокорството към Божиите закони. Така наречената американска “капиталистическа експлоатация” има далеч по-малка връзка със световната бедност, отколкото огромната истина, че робството се произвежда от завист, мързел, неморалност, разпадане на семействата, липса на спестявания и неразумно използване на ресурси и труд.

Християнските освободители трябва да носят истинското съчувствие. От плода на тяхното покорство и растеж те трябва да помогнат на другите да застанат на краката си, вместо да зависят от подаяния, които им налагат бедност до края на живота.

Бог да ни помогне да бъдем истински съчувствителни! Бог да ни освободи от житейската философия, която убива братята ни, като ги прави неестествено и постоянно зависими от други хора под маската на равенството.

Шеста Лъжа: Науката може да освободи хората от ограниченията на сексуалното въздържане.

Законите на Божията природа налагат Неговите морални закони дори когато законодателите в обществото не го правят. Вие не можете да пречупите Божиите закони, те ви пречупват. Една от най-големите надежди на съвременния светски човек е да използва науката, за да се освободи от моногамния секс. Той си мисли, че е успял, но все още се лута в мрака, докато венерическите болести го преследват навсякъде.

Нашите светски противници казват на децата, че хапчетата ще им дадат свобода. Това, което те в действителност дават, е невероятно негативно влияние от страна на връстниците и често смъртоносни медицински странични ефекти. Аборт? Направи го. Едва сега започват бързо да се проявяват със закъснение физическите и емоционални травми от абортите. Еманципирани и сексуално свободни от закостенелия християнски морал? Днес сме затрупани с венерически болести, включително 22 милиона случая на неизлечим херпес. Хомосексуалността е истинска свобода? Днес това е свободата да бъдеш жертва на най-големия медицински холокост след “черната смърт” през Средновековието, като на хомосексуалистите и на техните понякога невинни партньори им е гарантирана смъртта от СПИН. А нашата държавно финансирана система за здравеопазване е в почти гарантиран фалит, опитвайки се да се грижи за болните от СПИН.

Любов в действие

Ако наистина обичате децата и внуците си, недейте просто да четете тези изречения и да се съгласявате с тях – направете нещо! Излезте и мобилизирайте хората да избавят децата от следващите поколения от тези смъртоносни лъжи! Ако не знаете с кого да работите, пишете ни.