Да спечелим битката за умовете на хората
Съдържание
Предговор
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Библиография

   

Да спечелим битката за умовете на хората
  Home    от Денис Пийкок  

 

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА



Лъжливото разделяне на Църквата и държавата


Радост е за праведния да върши правосъдие, а измъчване е за ония, които вършат беззаконие. (Притчи 21:15)

Най-висшата форма на заблуждението е да накараш врага си да се самоунищожи с идеите, които си поставил в ума му толкова умело, че той да повярва, че те са негови собствени. Съвременният дебат за т.нар. “разделяне на Църквата и държавата” е може би най-опасният пример за такова заблуждение. Това е аргумент, формиран от светската политическа система, погрешно подкрепен от светските религиозни философи и, разбира се, поддържан от невидимите духове на Сатана. Той е предназначен да прави едно нещо: да затвори в гета християните, държейки ги настрана от истинските проблеми на обучението на народите. Църквата може да остави без бой светската система да контролира човечеството само ако иска да предаде Ръководителя си и да осъди на земно робство онези, за чиято свобода умря Той.

Дуализмът отслабва християните и затваря в тъмница народите

Ние разгледахме две основни категории на светската религиозна система в предишната глава. Едната категория твърди, че предназначението на човека произлиза от социалното преустройство (хуманизъм, марксизъм и т.н.). Другата твърди, че, тъй като Бог е дух или форма на висше съзнание, Той не се занимава с материята или със земните политически проблеми.

Именно второто лъжливо религиозна схващане е това, което най-сериозно е заблудило много обичащи Бога християни. Този лъжлив възглед заявява, че Бог не се занимава с проблемите на реалния свят в икономиката и политиката. Това всъщност е източно мистично схващане и въобще не е християнска идея. За нещастие, за последните сто и петдесет години тази източна мистична ерес е навлязла в голяма част от евангелското мислене. Когато Църквата изпадне в лъжеучение, което я отдалечава от човешките проблеми в реалния свят, народите биват затворени в тъмница.

Много християни изглежда мислят, че Бог иска само души; че Той малко се интересува от телата, в които тези души живеят. Заблудителят е убедил Църквата да се впусне в старата религиозна ерес на “дуализма” – гностична ерес, отхвърлена от бащите на ранната Църква през четвърти и пети век.

Гностическият дуализъм учи, че светът и цялата материя са безполезни, ако не и зли и/или илюзорни. “Бог иска духове,” казва той, не тела и не работата, която земните тела могат да свършат, за да доведат Божието царство на земята. Политиката се счита за “светска” от християнина, тъй като се занимава със земни дела. Единствената ценна работа за християнския дуалист е приготвянето на човешките духове за небето. Нашите възлюбени братя, които пренебрегват Божията работа на земята, са били измамени да изоставят своето задължение към Бога да управляват земята. Ако материята беше зла или безполезна, Исус никога не би се въплътил в човешко тяло. Той би спасил човека във вид на дух.

Религията не е просто личен проблем

Тази лъжлива източна философия на дуализма е в основата на погрешното схващане за разделянето на “Църквата и държавата,” защото тя дава сила на аргумента, че религията е личен духовен въпрос, който трябва да бъде отделен от делата на управлението в реалния свят. Ако мислите като християнски дуалист, вие всъщност не се интересувате колко праведен или неправеден е човешкия обществен ред. Дуалистът се страхува, че злият свят на политиката ще изврати религиозната чистота на нашия дух. Да държи Църквата далеч от държавните дела е за него очевидно религиозно задължение, а не заблудителна мрежа, изплетена, за да впримчи народите на Христос. Дуалистът не е способен да осъзнае защо Христос иска да придобие политическата власт на земята. Следният стих не означава нищо за него в света тук и сега:

Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос; и Той ще царува до вечни векове. (Откровение 11:15).

Отделяне на факта от измислицата

Нека да изследваме някои от ефектите на Църковния дуализъм в съвременната политическа мисъл.

“Конституцията на Съединените Щати гарантира разделянето на Църквата и държавата. Всеки знае това,” казва Лъжецът. “Мъдрите Бащи-Основатели са искали да са сигурни, че са създали свободно общество, в което ничии религиозни убеждения няма да бъдат налагани на никого. За да направи това, Конституцията е била написана, за да осигури свобода на всички религии да действуват сами за себе си и гарантира, че на никоя религия няма да бъде позволено да влияе или да контролира политическия свят или държавното управление.” Това твърди нашият “разумен” враг.

Тези, които са затворили в тъмница народите, ни казват, че религията трябва да бъде настрана от обществените дебати, тъй като мястото на религията е само в Църквата, където нейната свобода е надлежно гарантирана. Това дуалистично учение за “разделянето на Църквата и държавата” е написано и в съветската конституция, и в мексиканската, и конституциите на повечето дълбоко светски народи.

Колкото повече народите слушат това схващане да се държи религията извън училищата и политиката на един народ, толкова повече обществото се разпада, анархията царува, стават повече убийства и изнасилвания и самоубийства.

Мислите ли, че изразът “разделяне на Църквата и държавата” се намира в Конституцията на Съединените Щати? Ако отговорите “да,” грешите 100%! Конституцията никъде не използва израза “разделяне на Църквата и държавата.” Първата поправка на Конституцията просто казва, че Конгресът не може да прави закон, установяващ национална религия и не може да забранява религия.

Плод на въображението

Не бихте могли да намерите “разделянето на Църквата и държавата” и в нито една от щатските конституции през 1789. Всички щати са били открито християнски (освен Роуд Айлънд) и повечете от тях са имали финансирани от държавата църкви.

Всъщност, не бихте могли да намерите този израз никъде в света през 1789, освен в писанията на група радикални френски философи. През 1794 последователите на тези френски философи са рязали човешки глави, особено свещенически глави, с десетки хиляди във Франция, в името на “свободата.” Америка е била запозната с този израз от Томас Джеферсън, таен унитарианист, който е имал в бюрото си своя версия на Библията, в която са били премахнати всички свръхестествени пасажи. Не е била много голяма Библия.

Джеферсън е използвал въпросния израз в писмо, писано към група баптистки пастори в Денбъри, Кънектикът, през 1802. Целта на писмото е била да увери тези баптистки пастори, че доста неортодоксалният възглед за християнството на Джеферсън няма да бъде наложен на Църквата в Съединените Щати по време на неговото президентство.

Президентът Джеферсън ги е уверил, че има разделителна стена, която предполагаемо защитава Църквата от всяка неправилна намеса от държавата. Иронията е, че изразът въобще не е бил използван в смисъл, че държавата трябва да бъде защитавана от Църквата! Джеферсън е гарантирал на Църквата полза от стената.

Съвременните антихристиянски религиозни кръгове са обърнали идеята напълно с главата надолу, като са редефинирали израза. Този трик се нарича “исторически ревизионизъм.” Историческият ревизионизъм изопачава историята и я тълкува съобразно нечии цели.

Бащите-основатели

Вижте следните цитати от бащите-основатели, които са писали, влияели и/или живяли чрез мъдростта на Конституцията и са управлявали нашата нация:

Джордж Уошингтън

Невъзможно е правилно да се управлява светът без Бога и Библията.

Джон Адамс

Нашата Конституция е направена само за морални и религиозни хора...толкова голяма е моята почит към Библията, че колкото по-рано започнат моите деца да четат, толкова по-уверена ще бъде моята надежда, че те ще докажат себе си като полезни граждани на своята страна и уважавани членове на обществото.

Томас Джеферсън

Библията е краеъгълният камък на свободата. . . . внимателното изучаване на свещената книга ще ни направи по-добри граждани, по-добри бащи и по-добри съпрузи.

Ендрю Джаксън

Тази Книга (Библията) е канарата, на която се крепи нашата Република.

Бенджамин Франклин

Нация от образовани хора, които са научени да знаят цената на правата, които Бог е дал, не може да попадне в робство.

Уилям Пен

Ако не сме управлявани от Бога, ще бъдем управлявани от тирани

Юлисис С. Грант

Дръжте се здраво за Библията като основна защита на вашите права; напишете постановленията й в сърцата си и ги практикувайте в живота си. На влиянието на тази Книга сме задължени за целия прогрес в нашата цивилизация и на нея трябва да гледаме като на наше ръководство в бъдещето. “Правдата издига народа, но грехът е укор за всеки народ.”

Основателите на нацията са били достатъчно мъдри, за да не обръщат внимание на лъжите на дуализма относно политиката и връзката й с религията. Основателите на тази нация са били достатъчно мъдри, за да не установят нито държавна църква, нито да направят държавата нерелигиозна в своята ценностна база. Дори историческите документи на Върховния Съд подкрепят този възглед.

Върховният Съд определя през 1799, че “според нашата форма на управление християнската религия е установената религия.” През 1892 Върховният Съд на Съединените Щати в делото Църква на Светата Троица срещу Съединените щати е изследвал стотици щатски конституции, съдебни дела и други исторически документи и достига до следното заключение:

Има един универсален език, с който те всички са пропити, имащ едно точно определено значение: те потвърждават и препотвърждават, че тази нация е религиозна нация. Това не са индивидуални заявления или декларации на отделни индивиди: това са официални заявления: те говорят езика на целия народ…Тези и много други неща, които могат да се забележат, добавят огромен обем от неофициални декларации към масата от официални заявления, че тази нация е християнска нация (Supreme Court Case: v. The Holy Trinity, Cited: Feb 29, 1892).

Може ли стената да смачка Църквата?

Баптистите, на които Джеферсън е писал, са се страхували от държавно установени църкви и от политическите преследвания, съпътствуващи държавно установените църкви. Те са негодували, че трябва да плащат данъци, за да поддържат конкурентни църкви. Те са се страхували от конкурентни църкви, не от конкурентни религии. Те не са живеели в мюсюлманско общество. Те са живеели в християнска Америка. Джеферсън е обещал на църквите, че стената ще ги закриля от всяко нашествие на държавата.

Днес, обаче, стената не изпълнява предназначението на Джеферсън за нея. Например, градските власти облагат с данъци църковната собственост, за да поддържат системата на държавните училища. Тъй като системата на държавните училища определя ценностите на нашата нация, тя е станала държавна църква, поддържана с парите на данъкоплатците и защитавана от Американския Съюз за Граждански Свободи (American Civil Liberties Union, ACLU).

Вече над 100 години светските хуманисти продават на християните лъжата, че държавата трябва да бъде защитавана от християнството. Сега държавата е огромна и, вземайки като данък четири-пет пъти повече от Божия десятък от 10%, е стегнала мускулите си и започва открита война срещу Църквата.

Пренаписване на историята и редефиниране на понятията

Светската система е изразходвала милиарди от нашите долари чрез държавното образование, за да ни наложи своя възглед за действителността, дори и чрез пренаписване на историята и редефиниране на понятията. Тя изразходва още милиарди подкрепяйки тези възгледи чрез книги, филми, списания и телевизионни програми. Тя се е посветила да завземе всички медии, докато християните се задоволяват да живеят в сянката на обществото.

Ако имате дете в държавно училище, поискайте неговия учебник по американска история. Вижте какво пише там за религиозната история на християнството в Америка. Търсете усилено. Няма да намерите нищо, а абсолютно няма съмнение, че християнството е било единствената доминираща обществена сила в историята на тази нация до началото на 20-ти век.

Основните религиозни движения, които са повлияли на светската история, дори не са споменати! Народите са затворени в тъмница чрез фалшивите понятия и фалшивата история, подавани им като дневен порцион.[1] Например, голямото съживление от 1835-45 е направило повече за започването на Гражданската Война за равенството на негрите, от коя да е друга обществена сила. Аболиционистите произлизат пряко от това съживление в североизточните щати. Християните са тези, които са настоявали за премахването на робството и са прекъснали отношенията си с други християни, които са отказвали да отхвърлят робството. Никой уважаващ себе си американски историк не може да отрече с интелектуална почтеност влиянието на това съживление върху Гражданската Война. Но напразно ще търсите анализ на това съживление в учебниците в държавните училища.

Казват ни, че “да се говори за религия в държавен учебник би било нарушение на разелянето на Църквата и държавата.” Дали няма Пилигримите да са следващите, които ще изчезнат от нашите учебници по история? Дали няма заблудените лакеи на Лъжеца, ACLU, да изобразят бащите основатели на Съединените Щати като тайни хомосексуалисти, които, всъщност, са мразели Библията и са напуснали Европа, за да избягат от всяка форма на религия?

Религията не е просто личен въпрос

За последните сто години Църквата е “сключила сделка” със западното общество, която никога не се е появила на хартия и дори не е била открито дискутирана. Всъщност, тогава тя не е била разбирана, нито пък е ясно разбрана днес. Сделката е следната: Християните ще стоят настрана от политическия свят на управлението и установяването на законите за обществото, а в замяна държавата ще позволи на Църквата да евангелизира свободно относно бъдещото състояние на човешките души.

Голяма част от Църквата постепенно се е оттеглила от политическо участие, защото се е чувствала виновна за много зле свършената работа. До времето на Реформацията през 16-ти век Църквата изцяло е участвувала в управлението на обществото и е била често виновна за корупция и тирания. Ролята на Църквата в политическия свят е била небалансирана и се е изродила в плътски и нечестиви силови похвати. Дори невярващите са били отвратени. Вместо да произвежда граждани на Царството, които да доведат Божието име и баланс в световния институционален ред, тя е произвела много църковни ръководители, които са искали Църквата да държи меча и да контролира всяка мисъл.

Идеите на Мартин Лутер са ставали все по-широко възприети и Църквата постепенно се е изтеглила от политическия свят. Станало е плътско за християните да се намесват в политическия процес. “Политиката е мръсна работа,” е станало твърдението на Църквата. Казано ни е да се придържаме към работата на спасяване на души. Светските политици и дявола са харесали тази “сделка.” Тя им е развързала ръцете да завземат Божията земя, без съпротива от Божията първа линия на отбраната, Църквата.

Постепенно дуалистичното мислене е станало неписаното правило на западното общество: невярващите управляват света, а християните уреждат личната съвест и задгробния живот на своите последователи.

Но Исус никога не се е оттеглял от реалния живот и предизвиква и нас да не го правим. Не можете да “идете по целия свят,” за да го доведете в покорство пред Христа, ако сте потопени в тесногръдата загриженост за своята собствена душа.

Никога вече

Трябва да възприемем бойния вик на евреите: “Никога вече!” За евреите този вик означава, че те никога вече няма да позволят клане като това, което е станало в нацистка Германия. “Никога вече” носи със себе си уверението, че няма да бъде позволено без битка никой живот да бъде отнет. Ние също трябва да потвърдим, че не можем повече да стоим настрана от бойното поле за Божията земя и Неговите народи. Никога вече няма да си играем религиозни игрички извън политическата арена, докато невярващите вършат важната работа да управляват Божията земя. Никога вече няма да позволим без бой народите на земята да пропаднат в бездната на човешката деградация и масовите убийства.

Сделката е дискриминация срещу консервативните християни

Лицемерието на светската система е вбесяващо. Те не само осъждат консервативните християни на затвор в частното гето между ушите им, но и са невероятно двулични. Хуманистичните политици не смятат, че е неправилно, когато пастори с леви убеждения демонстрират в подкрепа на антиамерикански каузи. Това се счита за “християнски дълг.” Но когато повече евангелски елементи в Църквата заговорят, същите тези либерални сили крещят с дива злоба.

Преподобният Джеси Джексън може да се кандидатира за президент и нито дума не се чу за правилността на това решение, но когато Джери Фолуел или Пат Робъртсън се осмелят да кажат нещо, което либералите не харесват, ще си помислиш, че едва ли не са потъпкали националния флаг! Каквито и да са нашите проблеми, имаме точно същите права на политическата арена както братя Беригън, епископ Туту или Джеси Джексън.

В редефинирането на понятието “разделяне на Църквата и държавата” либералите временно печелят някаква опора, но в дълъг период те само създават много по-войнствен вид консервативни християнски активисти. Следната диаграма трябва да ни помогне да разберем “сделката” по-ясно:


Философията на сделката
"Религията"
или за какво трябва да се грижи църквата
  1. Небето
  2. Бъдещето
  3. Човешките души
  4. Духовните ценности
  5. Неделя сутрин от 10 до 12 часа
  6. Личния морал
  7. Теологията
  8. Личната съвест
Стената

Какво принадлежи
на светската система

  1. Земята
  2. Настоящето
  3. Човешките умове, тела и време
  4. Реалния живот
  5. Всичко освен неделя сутрин
  6. Общественото право и политиката
  7. Философията, икономиката, науката, бизнеса и всичко друго
  8. Контролът над Божиите народи


Сделката

"Духовното"
Индивидът
Семейството
Църквата
Реалният свят
Търговията
Държавното управление

Добре дошли на “Сделката.” Такава сделка – светската система получава съкровището, а Църквата получава нищо! “Разделителната стена” е предназначена да унищожи Църквата, като отнема нейната възможност да формира или да отправя предзвикателство към паричните, законови и властови структури, които управляват всички неща.

Християнската активност ще унищожи мира и ще издигне в култ тесногръдието

В едно все повече безбожно общество толерантността става върховна добродетел, а твърдите религиозни убеждения стават върховен грях. Престъпник става всеки, чиито стандарти са Божиите стандарти. “Добър гражданин” става всеки, който възприема морала на най-малкия общ делител. Добродетелите умират под всетолериращата ръка на светската система.

Нашите противници твърдят, че активното християнство в обществения сектор ще доведе до огромни обществени смутове и бунтове. Не беше Църквата тази, която започна Първата и Втората световни войни, Корейската и Виетнамската войни. Започнаха ги “просветените” нерелигиозни нации. Атаките, свързани с отговорността на Църквата за масови убийства и разлагане на обществото обикновено са невероятно едностранчиви и небалансирани. Нерелигиозните хора са причинили многобройно повече смърт и разрушения, отколкото и най-заблудените християни – дори по време на Инквизицията! Мръсните ризи на Църквата едва ли могат да се забележат на фона на повече от 150 милиона убийства, които “разумното и нерелигиозно общество” ни е донесло през двадесети век. Християните са избили хиляди, но трябва да си светски хуманист, за да избиеш милиони.

Религията и разделението

Но пазителите на светската система протестират: “Религията в политиката ще раздели страната и ще доведе до разрушаване на демократическия процес.” Да не би да имат предвид разделения като тези, които те вече са ни донесли – разделения като труд и мениджмънт, война и мир, черни и бели, стари и млади, мъже и жени и десетки други фундаментални разделения, донесени на света от онези, които изцяло отхвърлят християнството? Хуманистите лъжат относно историята, надминавайки всяко въображение. “Загрижеността” на хуманизма относно “религията, разрушаваща обществото,” е също толкова зла, колкото е и неговият неизговорим архив от човешко страдание.

Светският хуманизъм иска власт и християните представляват заплаха за неговите грозни намерения. Светският хуманизъм обезчовечава хората до обекти, независимо дали са жертви на аборти, порнографска експлоатация или гладна смърт за онези, които са “врагове на нерелигиозната държава” (като в Русия, Югоизточна Азия и Етиопия). Това, което хуманизмът най-много мрази в събуждането на Църквата, е, че тя ще събори маската на неговата античовешка експлоатация и ще премахне крака му от шията на народите.

Аз съм бил зад Желязната Завеса и съм видял на място как изглежда едно нерелигиозно общество в своя стремеж за разделяне на Църквата и държавата. Една единствена дума описва тъжните очи на неговите граждани и техните безцветни дрехи и сгради. Тази дума е ОТЧАЯНИЕ. А сега американските хуманисти искат да донесат в Америка “благословенията” на едно напълно светско общество.

Дали търговската реклама на светското общество идва от декадентския Запад, с неговото сладко настояване, че индивидът е център на вселената и че всички проблеми се решават с повече пари и време прекарано в себереализация и концентрация, или от Съветите с тяхното “убий индивидуалиста, за да могат всички индивиди да са истински свободни,” в логиката на хуманизма има фатален проблем. Освободителите предлагат трети избор: Божието Царство.

Християнството е най-големият враг на хуманизма и фактът, че хуманистите осъзнават тази реалност е единственото доказателство, което аз имам, че те въобще могат да мислят! В тяхното безумно желание да отделят духовния от реалния свят те биха осъдили всички нас на общество на неморално варварство. Тяхната “разделителна стена” между Църквата и държавата е всъщност не стена, а ковчег. Но освободителите ще срутят тази стена. Нашата любов към народите ни кара да го направим.


[1] Исая 5:13





Winning the Battle for the Minds of Men
Copyright © 1993 Dennis Peacocke
превод Copyright © 1998 Божидар Маринов