ГЛАВА ШЕСТА

Политиката не е задължително мръсна работа

Защото от изгрева на слънцето до захождането му името Ми ще бъде велико между народите. (Малахия 1:11)

Ръководителите на светската система се страхуват християните да започнат да се занимават с политика поради много причини, някои от които вече разгледахме. Но защо политиката е толкова свещена за тях? Защо се страхуват от нашата политическа намеса повече от всичко друго? Защото политическата арена е техния инструмент за власт, тяхната “главна квартира.” Тя им дава възможност да увековечат организираната неправда на малцинството над мнозинството. Тя е тяхната база на властта. Оплели са се в своята собствена пропаганда, че държавното управление е най-важната форма на управление. Политиката е тяхната религия.

Те атакуват политическото участие на Църквата на теологична основа, защото знаят, че Църквата действува на основата на теологична убеденост. Нашият враг е надянал маската на загрижен за моралната чистота на Църква и ни предупреждава, че “политиката е мръсна работа,” която “ще изврати Църквата.””Съсредоточете се върху печеленето на души,” казва той. Намерението му е прозрачно: той иска Църквата да стои надалеч от неморалните концентрационни лагери, в които той държи народите!

Християнската политика е любов и служение към народите

Основната истина на благовестието е грижата за хората. Грижата за хората е това, което се има предвид под християнско посвещение в любов.[1] Да откажем на християните правото на грижа, саможертва и любов към другите чрез политическо служение означава да отречем смисъла на нашата вяра. Исус ни възложи да обичаме и да се грижим за другите по този начин:

Това е Моята заповед, да се обичате един друг, както Аз ви възлюбих. Никой няма по-голяма любов от това да даде живота си за приятелите си. Вие сте Ми приятели, ако вършите онова, което ви заповядвам… Това ви заповядвам, да се обичате един друг. (Йоана 15:12-17).

Ако не се грижите за другите – във всички области на човешкия живот, включително и политиката – вие просто не се покорявате на заповедта на Господа. Толкова е просто.

“А по-големият между вас нека ви бъде служител” (Матея 23:11). Господството е чрез служение, не чрез тирания, както Христос непрекъснато напомняше на Своите ученици.[2] Ако искате да ръководите, трябва да служите. Вие ръководите чрез служение. Ако не искате да ръководите, тогава казвате, че не искате да служите. Ръководството е неизбежно за онези, които служат вярно.

Смърт за личните амбиции

Политиката на Христос е смърт за личната амбиция и смелост да правиш онова, което е правилно, дори когато не е популярно. Гражданинът на Божието Царство трябва да живее и проповядва благовестие, което е съсредоточено в служение на Бога и на хората. Днес голяма част от политиката е игра на лично облагодетелствуване. Християните трябва да доведат различен дух на пазара на законите и властта. Християнският глас трябва да се издигне над деноминационните доктринални диспути и да обедини християните около безспорната истина на служението на света около нас.

Народите могат да бъдат освободени само от хора, които ще отдадат живота си, за да освободят другите от затвора на себичността. Християните трябва да спрат да служат на себе си и да намерят живота си чрез служение на другите.

Псалм 67 ясно се занимава със мотивацията към служение на поданика на Царството, когато действува в политическата област:

Бог да се смили над нас и да ни благослови! Да възсияе с лицето Си над нас! За да се познае на земята Твоя път, във всичките народи спасението Ти (Псалм 67:1,2).

Бог ни дава този вид благодат не за да я изразходваме за себе си, а да я дадем на Църквата, така че да имаме сила да направим Божиите пътища познати на земята. Псалмистът обявява, че народите (политическите общности на земята) се нуждаят от Божието спасение толкова, колкото и неизкупените индивиди. Народите чакат служителите на Царството да излязат от своите изолирани църковни гета и да доведат Божията благодат и живот на обществения пазар.

Исус дойде да служи, не да използва властта Си и поста Си за лична изгода. Нека Църквата да Му подражава политически, като се препашем с пояса на Христовото смирение, като очистваме народите с Божието освобождаващо Слово.

Светската система не иска нашето политическо служение

Народите са в тъмница предимно защото християните са направили едно от тези две глупави неща: (1) опитали са се да се оттеглят от проблемите на човешкия живот напълно, за да станат “духовни”; или (2) когато упражняват своите политически задължения, те са оставили християнските си убеждения извън политиката. В резултат те не са имали по-добро въздействие върху управлението от кой да е демократ, републиканец, либерал или друго политическо животно. Те често гласуват според партийна привързаност, а не по библейския принцип.

“Религиозните” системи се радват на отстъплението и изолацията. Фарисеите обичат да се отделят от “нормалния” всекидневен свят на хората. Исус непрекъснато беше преследван от църковните ръководители на Своето време за това, че е светски, тъй като се движеше с грешници от най-долен сорт. Те казваха, че е твърде загрижен за хората, за да е наистина свят. Нищо не се е променило; религиозната система презира онези, които обичат хората.

Ето идват светските активисти, членовете на ACLU (American Civil Liberties Union – Американски съюз за граждански свободи), “християнските” фарисеи, “религиозните,” всички декламиращи своята собствена форма на дяволската лъжа, че християните просто не могат да се намесват в нещо, което само по себе си е “мръсно.” Чуйте техните лъжливи тиради:

“В самото си естество политиката е мръсна: Тя просто не може да бъде изчистена. Не и преди Второто Идване на Христос. Тогава Той ще управлява цялото представление, от горе до долу. Тогава държавното управление ще бъде изцяло бюрократично, нещо като армия. Християните просто ще изпълняват заповеди.”

“Политиката е корумпираща. Тя завлича християните в области на власт и компромис, които са напълно в противоречие с тяхното призвание да бъдат отделени и святи. Тя се занимава със светски въпроси и земни проблеми. Оставете я и насочете очите си към небето.”

Независимо каква е песента, искането е едно и също: стойте настрана от нашата игра. Оставете властта на нас. Дръпнете се от пътя!

Политиката не е задължително мръсна

И дойде глас към него: Стани, Петре, заколи и яж. А Петър рече: Никак, Господи, защото никога не съм ял нещо мръсно и нечисто. И пак дойде към него втори път глас: Което Бог е очистил, ти за мръсно го не считай (Деян. 10:13-15).

Въпросът не е кое религиозният човек нарича “нечисто”; важното е как Бог гледа на нещата. Тъй като държавното управление (политиката) е назначено от Него, ние трябва “да станем и да ядем” дори когато простащината на политическия ред засяга нашите християнски чувства.

Политиката е управлението на държавните институции. За поданика на Божието Царство политическото участие е също толкова задължително, както и участието му в семейния живот или живота на Църквата. Това е революционно твърдение, и ако бъде възприето, може да промени земята. То е изградено върху истината, че Бог изисква от Своите служители да управляват в живота във всичките пет назначени от Него области на управление: себевладение, семейно управление, църковно управление, икономическо управление и държавно управление – политика.

Първата и най-обща причина християните да се намесят в политиката е, че политиката е част от Божието създание. Ако земята принадлежи на Него, то и областта на политиката Му принадлежи. Управлението на земята е върху Неговите рамене, не върху дяволските.[3] Помислете за това: Докога християните ще позволяват на Сатана да носи Христовото управление над народите?

Семейното управление не е ли понякога мръсна работа?

За да видим колко безсмислени са такива аргументи, заместете думата “политика” със “семейство.” Ще кажем ли, че семейният живот е мръсна работа? Мъжете мамят жените си, жените мамят мъжете си, децата подивяват и семействата са в дългове до уши (точно както и федералното правителство!). Брачните партньори обещават да са верни един на друг, но винаги си имат едно наум. Почти половината от браковете завършват с развод, и ако законите за развода станат още по-свободни, още повече ще завършват с развод.

Дали това е правилен възглед за семейството? Дали семейството е по природа нечисто? Дали вашето семейство е нечисто по природа? Не може ли семейният живот да бъде очистен чрез Божията благодат? Не са ли семействата непрекъснато възстановявани пред Бога чрез Неговата благодат и чрез тяхното вярно покорство пред Бога? Разбира се, да!

Семействата са форма на Божието управление. Родителите дисциплинират децата. Съпрузите са задължени да налагат благочестив съд. Божията върховна власт се изобразява пред нас в семейството. От църковните ръководители се изисква първо да покажат своята способност да управляват своите си семейства благочестиво, преди да бъдат избрани за ръководят църкви.[4]

Ако семейното управление може да се доведе под господството на Христос, защо не и държавното управление? Защо политиката да е по природа мръсна? Политиката е законовият процес, по който хората довеждат държавното управление под господство, или под Бога, или под Сатана. В Божия поглед държавното управление е не по-малко Негово от семейното управление.

Църковното управление не е ли понякога мръсно?

Можем да направим църквите мръсни като политиката. Защо да не възприемем следните негативни обобщения? “Църквите са пълни с лицемери. Всички служители мислят само за собствената си изява. Една шепа хора господаруват над останалите. Това е една голяма борба за власт, но е скрита под куп религиозно звучащи думи. Всичко е фалш. Това е мръсна работа. По-лошо е от политиката, защото е лицемерно. Политиката е поне открито мръсна.”

Всички сме чували някаква разновидност на тези аргументи. Защо да не им повярваме? Защото никога не са верни? Не, понякога са верни. Понякога. Но те не са верни през повечето време в повечето църкви.

Църквата, както и семейството, е управление. Има правила за спазване, както и йерархична верига. Има действия, наречени отлъчване, при които закононарушителите и бунтовниците се премахват от лагера на верните. Има също и действия, наречени кръщение, при които хората се въвеждат открито в лагера на верните. Има избори в много църкви. Накратко, Църквата изглежда като управление, защото тя е управление – особен вид управление.

Е, цялото църковно управление ли е мръсно? Разбира се, не! Тогава защо казваме, че цялото политическо управление е мръсно само защото част от него е мръсна? Защо да не може държавното управление да се очисти чрез политическа дейност – християнска политическа дейност?

Всяко законно правителство има правила за постигане на по-голяма законна власт и справедливост. Всяко управление има правораздаване (управление на закона). Има процес, чрез който хората придобиват власт. Целта е да се доведе този процес на придобиване на власт под изискванията, които Бог има за всяка форма на управление. В Църквата, например, личните изисквания за законосъобразните кандидати за църковни служби са обяснени в 1 Тимотей 3 гл. За държавното управление тези лични изисквания са обяснени в Изход 18 гл. В двата случая изискванията са морални. Има изисквания. Правдата и справедливостта ги изискват от от всяко управление, до което човек се докосне.

Тогава защо християните отказват да се намесват в преструктурирането на процеса на държавната политика? Отговорът: заблуда, невежество и безотговорност.

Но това може да се промени, то трябва да се промени и то ще се промени – с Църква, посветена да изпълни Божиите заповеди във всяка област от живота.

Почистване на мръсотията

Причината, заради която политиката изглежда толкова по-мръсна от семейството или църквата е, че ние все още не сме се опитвали да я почистим. Защо семейството и църквата са по-малко мръсни от политиката? Защото от дълго време християните участвуват в семейния живот и в църковния живот. Защото християните са решили, че тези две области на управление принадлежат на Бога и че трябва да бъдат управлявани според Божиите открити принципи, разкрити в Библията. И са били прави.

Политиката не е мръсна сама по себе си, не и повече от семейството или църковното управление. И ние трябва да я почистим по същия начин, по който почистваме мръсни, разпадащи се семейства и мръсни, разпадащи се църкви: чрез вярно прогласяване и налагане на цялото благовестие, включително обявяването на непроменимите Божии стандарти.

Трябва да заявим царските права на Цар Исус във всяка област на живота – точно както хуманистите правят за фалшивите царски права на “Цар Човек.”

Политиката и християнското гражданство

Затова вие не сте вече странни и пришълци, но сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство; (Ефесяни 2:19).

Апостол Павел ни казва как християните трябва да гледат на себе си като такива, които живеят в Божието домочадие. Те трябва да гледат на себе си като на граждани на Божието Царство. Това гражданство включва привилегии, задължения и отговорности. “Гражданин” е политическа дума, не църковна дума, но Павел я използва, за да опише състоянието на на вярващия в Божието Царство.

За да бъдем добре балансирани граждани на Царството, ние трябва да действуваме библейски във всяка една област така, както Писанието ни заповядва. Че Бог е жизнено зает с политически проблеми, може лесно да се покаже от Библията:

1. Бог е наредил държавното управление[5]
   
2. Бог е поставил управители над народите[6]
   
3. Следователно, Той изисква нашето покорство пред държавните управители[7]
   
4. Исус узакони държавното управление, като ни караше да плащаме данъци[8]
   
5. Бог внимателно е установил ограничения върху държавното управление, които изисква да се спазват:
   
   1. Бог заповядва на управителите на народите да управляват според Божиите изисквания[9]
      
   2. Държавният закон трябва да бъде основан върху Божия закон[10]
      
   3. Държавните служители трябва да бъдат избрани от хората представители.[11]

Заветът на мира

Тези стихове ни учат, че основата на държавното управление е заветна по природа. Това означава, че гражданите на Божието Царство трябва едновременно да са отговорни пред държавната власт и съдят действието на държавната власт, както Църквата държи земните народи отговорни според стандартите на Божието Слово. Църквата не трябва да управлява държавната власт (теокрация), а да изисква държавната власт да се подчинява на Христовите заповеди.[12]

Това също води гражданина на Божието Царство до неизбежното заключение, че, тъй като политиката е наредена от Бога, грях е за християнина да откаже участие в нея. Не казвам, че всички християни трябва да се кандидатират и да са назначени на политическа служба. Казвам, че всички християни трябва да гласуват, да обсъждат проблемите, да насърчават това, което е праведно (светлина) и да работят срещу онова, което е противно на Бога (съд); и да предизвикват всички ръководители и институции на обществото да се покоряват на библейските принципи, според това, което им е възложено като отговорност в държавното управление.

Тези християнски задължения ще изискват много молитви и изследване на проблемите, за да можем мъдро да служим на хората. Но саможертвата е материала, от който е направена истинската любов. Християнската грижа ще донесе същото очистване на държавната власт, както е донесла и на другите четири управления. А любовта се изразява чрез посвещението да се работи усилено и дълго, за да се постигне това, което хората обичат. Нека се захващаме на работа и да започнем да измиваме мръсотията от системата. Мръсната политика изисква същия почистващ препарат, както и мръсната църква – прилагане на Божието Слово:

Мъже, обичайте жените си както и Христос възлюби Църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, като я е очистил с водно омиване чрез Словото (Ефесяни 5:25-26).