|
|
ГЛАВА ДЕВЕТА
Вярваме ли, че силата на греха в света е по-голяма от силата на Христовия кръст? Ние величаем кръста и пеем песента, “Има сила в кръвта,” но няма ли неверие в нас, докато я пеем? Уповаваме на Бога да спаси нашите пълни с грях души, но не можем ли да уповаваме в Него мащабно да повлияе върху нашите народи? Защо като че ли християните вярват, че силата на възкресението може да спаси душата ни, но не може да промени градовете ни? Квасът на греха или квасът на правдата?
Исусовото царство ще се изявява постепенно на земята. Неговата власт в края на краищата ще закваси цялото тесто, казва Библиията. Това е ясният смисъл на тази притча. Исус каза, че царството расте, то не се появява.
Но ако Божието царство трябва да се разкрива постепенно, защо то не е най-видимото царство днес? Защо сега царува царството на светския хуманизъм? Защото в нашето неверие сме оставили бойното поле на врага и сме се оттеглили в нашите християнски гета, вземайки със себе си властта на царството. Квасът на кое царство е по-могъщ? Кой квас прави тестото да се надигне? Кой е господстващият принцип, тлението или нетлението? Ако не можем да уповаваме на Неговата кръв да смачка главата на змията на тази планета, как можем да уповаваме на Неговата кръв да спаси нашите души? Твърде много християни вярват, че принципът на тлението е по-могъщ от Христос, макар че Христос е възкръснал от мъртвите. Макар че много християни не вярват в прогресивното разкриване на Божието царство, те вярват в прогресивното разкриване на царството на Сатана! Това означава, че те вярват, че Божият квас е по-слаб от кваса на Сатана, че Божието царство е по-слабо от царството на Сатана. Ако това е истина, как може Исус Христос да бъде “Цар на царете”? Никакво видимо царство и никаква видима победа демонстрират един несериозен цар. Но християните се кланят на един много сериозен цар, цар, който непрекъснато унищожава човешките царства.[1] В английския език думата “салве” (salve, изцелителна билка) има същият корен като “спасение” (salvation). Стъпка по стъпка всичко ще бъде изцелено чрез благовестието.[2] Докато този процес на изцеление тече, той прави видимо Божието Царство. Великото Поръчение включва благовестието на Царството и прогресивното изявяване на Царството на земята така, както е на небето. Исус каза, че Неговата пълна власт вече действува.[3] Исус каза, че има всяка власт на тази земя още преди 2000 години. Ранната Църквата действуваше така, като че ли вярваше в това. Ние също трябва да действуваме така. Трябва да имаме вярата на Царството Бог ни казва да съсредоточим нашите молитви върху довеждането на Неговото Царство на земята.[4] Трябва да вярваме на Исус, когато ни обещава, че квасът на вярата ще направи Царството да расте на земята. Нашето най-голямо предизвикателство в това отношение е вярата. Твърде много християни, както съмняващите се съгледвачи, които изследваха Обещаната Земя,[5] се връщат обезсърчени, след като са изследвали земята, изпълнена с грях. Ние казваме в сърцата си, “Това не може да бъде земята на нашето наследство. Тя е препълнена с грях и хората мразят Бога. Нашата земя трябва да е небето и бъдещето.” Но нашият Господ ни напомня за добрите сведения на двамата верни съгледвачи, “Това е добра земя. Това е Моята земя и Аз съм я създал да бъде изпълнена с Моята слава.[6] Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. Умрях на кръста, за да си върна правото на собственост над този свят.[7] Идете в Моето име и сега завладейте народите със силата на благовестието!” Но великаните на неверието и укрепените градове на земната плътска власт засенчват Неговия кръст. Той каза, че има всяка власт, но действуваме така, като че ли Неговата власт е ограничена до Неговото Второ Идване. Ранната Църква повярва на Божиите думи, излезе със силата на благовестието и воюва с Цезаря и с човешките закони в продължение на три века и спечели! Започвайки с нищо – освен с Божието Слово и Святия Дух – те покориха Римската империя със силата на благовестието. Не всички римски граждани се обърнаха към Господа, но повечето от тях в края на краищата осъзнаха, че само Църквата и нейният закон могат да възстановят стабилността и загубения просперитет на Рим. Трябва да вярваме в Бога и да действуваме, въпреки великаните на земята. Ако марксистите завладяха по-голямата част от земното кълбо за 60 години, то какво ли бихме могли да направим ние с Божиите инструкции за народите, само ако повярваме? Всичко зависи от това как гледаме на кръста. Кръстът е крайъгълният камък на цялата човешка история Кръстът на Христос и работата, която Той извърши там заради Бога и хората, е единственото най-важно събитие в човешката история. Дори влизането на Христос в света, колкото и невероятно да беше, не е толкова крайно полезно за човека, ако в своето въплъщение, жертва и възкресение Бог не беше избавил безпомощния човек от неговия грях и от смъртта. Колкото и славно да бъде Неговото телесно завръщане, то не би означавало нищо, ако Неговата вече пролята кръв не ни е дала правото да бъдем с Него в слава. Кръстът е кулминацията за човека. Той единствен го насочва към Божието предназначение за него. Теология, която не се съсредоточава върху победата на Христовия кръст, в края на краищата ще ни доведе до земно отчаяние и заблуждение, както апостол Павел ясно предупреди Ранната Църква:
Не позволявайте на никого да ви вкарва в поражение, като отхвърля всепобеждаващата сила на това, което Христос спечели за човека на Своя кръст. Сатана винаги ще ви казва (а може и добронамерени християни да ви кажат), че Христовата победа над греха на земята е непълна и се нуждае от Неговите “завършващи действия” при Второто Идване. Не им вярвайте! Христовата власт е вече пълна и ние не я притежаваме само заради нашето неверие. Павел ни каза, че вече сме съвършени в Него и че Той е “глава на всяко началство и власт.”[8] Той не чака да извърши при Своето Второ Идване това, което Святият Дух ни казва, че вече е направил при Първото Идване.[9] Исус вече е тържествувал над кваса на греха и е смачкал змията под своята наранена пета на Голгота. Аз знам, че все още нямаме своите възкресенски тела – предопределеният план не е още изпълнен съвършено – но имаме кръст, който има повече сила от човешкото падение и Спасител, който има пълната власт над човешките дела. Христос чака Неговият народ да излезе от неверието си и светските философии и да повярва на Него, когато казва, че “даде Ми се всяка власт на небето и на земята, затова, идете.” Ако Исус ми казва, че цялата земна власт е сега Негова, заради опръскания с Неговата кръв кръст, то аз не бих посмял да Го нарека объркан Спасител, Който ми казва да изляза и да уча народите, които Той още не притежава! Благовестието е победата на кръста На кръста Христос осигури за вярващия човек всяко благословено обещание, гарантирано от покорството към закона. Всички ние знаем ползата от личното спасение и изкупление, които са наши индивидуално чрез кръста, но има също и обществени ползи от кръста. Нека разгледаме един превъзходен параграф от “добрите вести,” които Христос е осигурил за нас:
Какви благословения и обещания осигури за нас Христовото покорство пред Бога! Всяко обещание за благословение ни е дадено и всяко проклятие е поето от Него. Ако нарушим Божиите закони, все още ще страдаме от земни наказания, но слава на Бога, че смъртното наказание е премахнато. В Христовия кръст и възкресение Той е осигурил за човека всяко животворно благословение, гарантирано от пълното покорство пред Бога.[10] Това са невероятни новини! Властите, които са държали хората и народите в смъртоносните мрежи на змията, са ограбени, унищожени и обезоръжени на Неговия кръст. Главата на змията е смачкана и всичко, с което трябва да се занимаваме сега, е нейното жалко тяло, гърчещо се в краката ни, опитваащо се отчаяно да ни убеди, че тази змия все още има власт над хората и народите. Вдигнете си тока на обувката и вижте тази смачкана глава.[11] Не осъждайте народите на робството да чакат освобождение при Христовото Второ Идване, когато Той вече го е осигурил на кръста. Правото да имаме Божия Дух На кръста Христовата изкупителна кръв ни даде неизразимата привилегия да получим възкресението на живота.[12] Цялата мъдрост на живота е сега наша, като Святият Дух ни показва как да тълкуваме закона като стандарт на цялото човешко поведение. “Буквата убива, но Духът дава живот.”[13] Неприложим ли е днес Божият закон? Не! Законът беше изпълнен в Христа, който ни е дал Своя Святи Дух, за да ни наставлява как да прилагаме Неговия живот и благословения, както Исус правеше, когато ходеше по земята.[14] Сега, чрез силата на Духа, можем да тълкуваме за всички хора какво означава за всички хора да живеят чрез “всяка дума,” която Бог е говорил. Сега световните структури могат да бъдат учени да “пазят всичко,” което Той е заповядал. Кръстът осигури Святия Дух за Божия адвокат – Църквата – за да тълкува, утвърждавайки Христовата власт на земята. Сега можем, чрез Божието Слово и Божия Дух, да вярваме, за да видим царствената власт на правдата да започне да прави тестото да нараства:
Дайте на побойника това, което заслужава Неправилната теология е направила от Църквата страхливец, жертва на земния побойник. По-голямата част от Църквата действува така, като че ли побойникът ще изхвърли треперещата Църква вън от земята. Ние сме се окопали и чакаме избавление в последната минута. Ние можем да имаме лична власт, но квасът на международния грях надделява над нас чрез атаките на светската система. Вместо тържествено влизане в Неговото царство, явлението на Господа става избавителна мисия за хора, които просто “удържат, докато Исус дойде.” Учи ли ви вашата Библия, че побойникът все още има власт след Христовия кръст? Моята не ме учи така. Моята Библия ме учи, че Христос не идва да избави една слаба Църква, която грехът е изтикал от земята, а за славна невяста, без петно, недостатък или бръчка.[15] Как ще стане толкова чиста? Като се изправи и позволи на реалността на Христовия победоносен кръст да сложи побойника под нозете на Христа! Нас ни насърчават и увещават: “Господ ще простре от Сион скиптъра на силата ти; владей всред враговете си.”[16] Библията казва, че Христос се връща, за да владее със силата на Своя кръст.[17] “Нека се радваме и се веселим и нека отдадем Нему слава; защото дойде сватбата на Агнето и Неговата жена се е приготвила.” (Откровение 19:7). Когато невястата (тоест Църквата) започне да се очиства, вместо да бяга, ще бъдем готови да Го посрещнем, когато дойде. Исус не идва за трепереща, незряла жертва на побойника. Той идва за съдружник, който се е “пазил от лукавия”[18], като се е учил как да избягва неговите заблуждения и да ограбва неговите притежания! За народите и за грижата за народите! Освободителите идат! Да приемем Божията цел в средата на противоречията Повечето хора се чувствуват неуютно в противоречия, включително християните. Ние обикновено сме “и/или” в живота, вместо “и двете.”[19] Ние искаме една програма и една доктрина, която решава всички проблеми, и обикновено се борим с противоречията, които виждаме около нас и си мислим, че са непримирими. Житото и плевелите[20] в една и съща църква подлудяват повечето пастири, но това е, което Исус им обеща. За даващия милостиня или християнина, който иска пълна победа сега, Исусовото изявление, “винаги ще имате бедни”[21], е източник на невероятно смущение. Незрялостта ни води в дълбоко разстройство пред противоречията, които Бог позволява. Ние искаме решение, край и завършеност и ги искаме сега! Но пълната завършеност на Царството очаква Неговото завръщане. Засега нашата работа е да постигаме победа всред всякакви препятствия. Христовият победоносен кръст вече е осъдил Сатана и е възстановил всяка власт на небето и на земята на Христос. Никой народ сега не принадлежи на силата на греха и не е осъден да попада под все повече зло. Ако “Христос умря за греховете на целия свят,” то целият свят принадлежи на Него. На нас ни е заповядано да:
Писанието дава светлина и благословение на Божия народ и тъмнина и осъждение за непокорните. Какво видяхме, когато Бог освободи хората Си от Египет? Видяхме “светлина в Гесен и тъмнина в Египет.” Какво ни казва Исус за това, което ще придружава Неговото Второ Идване?
Трябва да се научим да понасяме родилните болки на Христовото царство заедно със смъртната агония на светското непокорство. Църквата трябва да понесе гонения дори когато марширува към победа. Ние сме призвани към конфликт, като в същото време намираме мир. Ние сме миротворци, но и войнствена армия. Ние всички сме обзети от противоположните духове на лъва и на агнето. Човекът иска всичко в чисти и подредени пакети и Бог просто да не прави сложни работи. Ние искаме от Него да бъде Княз на Мир,[22] без обаче да бъде Онзи, който дойде да донесе разделение и нож.[23] Бог работи, като атакува проблема от различни страни едновременно. Ние искаме чист и подреден възглед за пророчеството и есхатологията, в който библейските стихове съвършено се вместват в нашата “система.” Искаме го толкова чист и подреден, че да можем да вървим чрез своите пророчески схеми, а не чрез вяра.[24] Той може, преди Своето второ идване, да ни даде такъв подреден пакет. Но не бързайте. Може да има поне толкова изненади при Неговото второ идване, колкото имаше и при първото. Нашата работа е да завземаме, докато Той дойде,[25] винаги вършейки работата на Баща ни, като Го оставяме Той сам да прави окончателните решения. Можем да бъдем сигурни за това: Кръстът е ключът за победата. Той единствен ни дава силата да изпълним тази заповед: “Не се оставяй да те побеждава злото; но ти побеждавай злото чрез доброто” (Римляни 12:21). Кръстът премахва не само нашия грях, но и нашите оправдания за това защо не обучаваме земята в Неговото име. Чрез Божията благодат, освободителите ще го направят. [1] Данаил 4:31-32 [2] Исая 9:6,7 [3] Матея 28:18-20 [4] Матея 6:10 [5] Ис.Нав. 5:2-6 [6] Числа 14:21; Псалм 46:10; Исая 6:3 [7] Йоана 3:16 [8] Колосяни 2:10 [9] Колосяни 2:15 [10] 2 Коринтяни 1:20 [11] Римляни 16:20 [12] Йоана 3:5 [13] 2 Коринтяни 3:6,7 [14] Йоана 14:16 [15] Ефесяни 5:27 [16] Псалм 110:2 [17] Деяния 3:21 [18] Йоана 17:15 [19] Деяния 1:8 [20] Матея 13:24-30 [21] Матея 26:11 [22] Исая 9:6 [23] Матея 10:34 [24] 2 Коринтяни 5:7; Римляни 8:25; 2 Коринтяни 4:18 [25] Лука 19:13 |
Copyright © 1993 Dennis Peacocke превод Copyright © 1998 Божидар Маринов |