ГЛАВА ДЕСЕТА

Да станем ловци на хора

. . . дойдоха при Давид . . . исахарците, мъже, които разбираха времената, та знаеха как трябваше да постъпва Израил. (1 Летописи 12:23,32)

Стремежът към практическа приложимост е в сърцата на всички мъже и жени, които наистина се грижат за другите. Върховната епитафия за християнина трябва да бъде: “Той промени нещата.” Само егоистът просто иска да отиде на небето, без първо да помогне за освобождаването на мъжете, жените, децата и народите.

Църквата трябва да стане практична, героична и активна просто за да издържи атаките върху нея, идващи от развоя на битката за народите през 90-те. Ние, християните, трябва или да започнем да привличаме човешките множества и цялостната идеология на нашите народи в мрежите на нашето благовестие[1] или да бъдем циментирани в нашите гета от светските активисти.

Практически грижи

Практичността идва чрез водени от Духа грижи и ефективно действие. Докато християните придобиват все повече умения в тези две неща, можем да очакваме глобално евангелизиране в мащаб, непознат от последното “Велико Съживление.” Божието Слово ще стане тема на разговор в светските медии, докато християнският активизъм отправя предизвикателство към света за властта над нацията. Това ще доведе до глобално съживление, защото вярата идва от проповядване на Божието Слово,[2] а политическата намеса на Църквата гарантира, че Божието Слово ще бъде най-популярната тема за разговори! Светът ще бъде принуден да обсъжда нашите планове.

Просто грижа не е достатъчна. Трябва да се занимаваме с въпросите, характерни за съответното време, а не просто за дневния ред на нашите църкви. Трябва да бъдем като исахарските мъже, “които разбираха времената, та знаеха как трябваше да постъпва Израил.”[3] Трябва да мислим глобално (от цялото към частичното), исторически (къде сме и защо сме тук) и прогресивно (от местно към национално ниво).[4] Когато християните не мислят глобално, те обикновено пропускат глобалния мандат да “отидат по целия свят.” Когато християните не могат да разпознаят историческите тенденции, които формират и унищожават обществата им, те не могат да се занимават с актуалните проблеми. Когато християните се опитват да решават национални проблеми без първо да са решили кварталните и градските проблеми, те само подкрепят централизирането на властта. Трябва да осъзнаем истината, че проблемите най-добре се решават от онези, които се занимават на местно ниво или от онези, които са квалифицирани да решават големи проблеми заради своите умения и подготовка. Грижата става ефективна чрез обучение и започва от нашите собствени дворове. Когато Неемия пое огромната задача да изгради отново стените на Ерусалим, той знаеше как да го направи: задачата беше изпълнена, защото хората изграждаха местно, тоест, те изграждаха стената пред своите собствени домове.[5]

Победоносната евангелизация: Да станем добри рибари

Елате след Мен, и Аз ще ви направя ловци на човеци.[6]

Църквата трябва да се научи как лови хора и народи. Тя трябва да сложи като стръв на кукичката на благовестието отговори на въпросите, които народите търсят за своите нужди, а не това, с което ние, християните, искаме да ги нахраним.

Има голяма разлика между това просто да ловим и действително да хващаме риба. Аз знам това. Бил съм рибар в продължение на почти 40 години. Ако просто извършваш движенията с пръта или с мрежата, няма да уловиш рибите, ако не знаеш как да ги хващаш. Много християни извършват всички движения на евангелизирането, защото никога не са се научили каква стръв искат хората, за да я закачат на своите кукички, и никога не са се научили как да навиват влакното след клъвване, без да изгубят улова.

Да ловуваме с правилната стръв

Исус ловуваше мъже и жени навсякъде, където ходеше, и винаги използваше една и съща стръв и “евангелизационна програма.” Той говореше за най-дълбоките нужди на хората. Дали това беше тяхната нужда от изцеление, освобождение, брачни съвети, финанси или простителност, Исус винаги използваше една и съща методология; Той хранеше рибите с това, за което “рибата” гладуваше.

Риболовът е аналогията, която Исус използва, за да опише как иска от нас умело да привличаме хора и народи в Неговата лодка. Докато минаваме през десетте основни елемента на успешния риболов, наум проверете какво вие или вашата църква правите или не правите правилно, за да довеждате души и институции в Царството.

1. Идете при рибите. Те няма да дойдат при вас. “Елате в моята църква в неделя” е далеч от довеждане на истините на благовестието до мястото, където рибите кълват. Христовата заповед е “идете,” не “стойте.”

2. Тръгнете с намерението да ловите риба, не да подремнете на слънце. Да извършвате всички движения на евангелизирането, без да посветите себе си на спасяването на души и общества, може да ви направи да се чувствате добре, но “свидетелствуването,” без да ловите риба, е дрямка на слънцето. Истинският рибар хваща истинска риба.

3. Набавете си правилната екипировка. Не можете да хванете много риби без правилния прът, влакното, кукичката или примамката и правилната стръв. Трябва да познавате водата и хранителните навици на рибата. Да се втурнете и да евангелизирате без правилната подготовка, разбиране на Божието слово и чувствителност към нуждите на света, няма да привлечете много повярвали.

4. Разберете на какво кълват рибите. Не вземайте неправилната стръв за неправилното езеро. Християните обичат да си говорят на своя собствен език, вместо да говорят за нуждите на хората на език, който те разбират. Рибите обикновено се поболяват от нашия “християнски език.”

5. Скрийте куката под най-добрата стръв. Библията казва, “Напразно е да се простира мрежа пред очите на каквато и да била птица” (Притчи 1:17). Не е ли забележително колко глупави сме често ние, християните! Ние рядко прикриваме нашата кукичка грижливо. За разлика от апостол Павел, умел рибар, който хващаше хората с мъдрост и умение,[7] ние правим нашите кукички да се виждат през три улици.

6. Бъдете търпеливи. Да ловиш риба означава да чакаш. Водата трябва да бъде тиха и естествена. В отстъплението си в нашите християнски гета ние сме станали толкова различни, че често се отличаваме като възпален палец, когато излезем навън в света. Светът не може да общува с нас. Ние сме неестествени вместо свръхестествени. Исус беше приветствуван от обикновените хора, когато ядеше и пиеше в техните къщи,[8] факт, който би Му спечелил мъмрене от страна на много християни, които познавам!

7. Извадете рибата на сухо веднага след като сте я уловили. Не познавам рибар, който би прекарал часове и стотици долари да лови риби и да седне и да ги гледа как си заминават, защото не знае как да ги извади на сухо. Но познавам множество християни, които улавят някого за благовестието, но никога не го довеждат до решение да приеме Христос. Хората трябва да бъдат доведени до точката на решението. Сделката трябва да бъде приключена.[9]

8. Оставете Бог да пресее “постоянните” и да освобождава другите. Техническата работа на пресяване между постоянни и временни не е наша, тя принадлежи на Святия Дух.[10] Но не прекъсвайте своята цялостна евангелизационна програма заради отделни “провали.”

9. Изчистете рибите. Хората трябва да бъдат изчистени от греха преди да бъдат напълно готови за служба на царя. Осигурете вашите “риби” да преминат през добра ученическа програма, преди да ги оставите.

10. Използвайте рибите. Прахосничество е да хващате риби само за да ги оставите да изгният в коша. Добрите рибари се грижат да бъде използван целият им улов. Неизползваният живот е трагедията на нашата епоха. Всички християни трябва да бъдат заети в служението на Господа. Новозаветна църква е църква, в която броят на спасените е равен на броя на служещите. Върховното евангелизиране е да наемаш хората в Божиите цели за техния живот.[11]

При цялата си стойност като аналогия риболовът е тривиално нещо в сравнение с несравнимата стойност на душа или народ, изкупени от огъня чрез помазаната от Духа евангелизация. Когато Църквата си сътрудничи в личната и обществената евангелизация с убеждаващата сила на Святия Дух, ще видим съживление, национално покаяние и духовен и материален просперитет отвъд всичко, което можем да си представим.

Евангелизация по стъпките на Господа

Твоето нечестие ще те накаже, и твоите отстъпления ще те изобличат; познай прочее и виж, че е зло и горчиво нещо дето си оставил Господа своя Бог, и дето нямаш страх от Мене, казва Господ, Йеова на Силите (Еремия 2:19).

Бог използва собствените грехове на хората, за да пречупи техните корави сърца да се обърнат към Него. Раните на един народ го приготвят за семената на Божието Слово. По този начин Бог може да направи дори и грехът да служи на Неговите цели[12] и Неговото най-голямо предназначение е да създаде крайна нужда от освобождение от разрушен живот, видимо нерешими лични и национални проблеми. Непокорството прави хората гладни. Нашата работа е да осъзнаем техните нужди и да ги нахраним с освобождение. “Защото когато Твоите съдби са на земята, жителите на света се учат на правда” (Исая 26:9).

Бог иска да идзигне стандарт за народите чрез Своята Църква.[13] Той иска да изцели народите, като събори техните лъжебогове и неправедни институции, давайки им живота, намиращ се в Неговото Слово.

За да изпълни всичко това, Бог първо трябва да разоре народите. Неговият “плуг на осъждението” трябва да отвори почвата за Неговото Слово, като ги смири и ги направи възприемчиви за семето. Повечето от разораването вече се върши чрез законите на сеенето и жъненето.[14]

Така че няма нужда Господ да натиска твърде много с острието. Гърбът на отстъпника е вече разцепен от агония чрез самопричинени наранявания. Жътвата на непокорството подготвя народите за освободителите.

Да отправим призив за пророческо евангелизиране

Повечето от това, което днес наричаме “евангелизиране,” е предназначено да водим индивидите при Христа и след това да се грижим за тях. Пророческото евангелизиране, от друга страна, е проповядването на Христовото Слово на цели общества. Пророческото евангелизиране е предметът на тази книга и централната грижа на християнския активизъм. Пророческото слово на Църквата отправя предизвикателство към цялото общество и неговите политически институции да се съобразят с принципите на Божието Слово.

Днешните медии, вестници, филми и новинарски предавания са летописите за това къде и как Бог подготвя народите за Своето Слово, като разорава тяхната почва. Когато ги чета, виждам какво Бог прави, за да подготви земните народи за Своето голямо бъдещо съживление. Те ни показват разкъсването и кървенето на цели ценностни системи и икономически механизми. Колкото по-дълбоки проблеми разкриват те, толкова по-меки стават сърцата на хората към Божието Слово. Плугът върши своята работа.

Пророческото евангелизиране следва предварителното евангелизиране, което Бог използва, за да нарани народите с техния собствен грях, като ги прави толкова болни от тяхната собствена неправедност, че те с готовност прегръщат благовестието, когато ние се появим с него. Това, което Бог е избрал да посочи като проблем в един народ чрез болки и нужди, е предназначено да накара това общество да задава въпроси в тази област. Работата на Църквата е да помогне на народите да видят какви са истинските проблеми и след това да им даде правилните отговори.

Правда и правосъдие са основа на престола Ти; милост и истина ходят пред Твоето лице. Блажени хората, които познават възклицанието на тръбите; те ходят, Господи, в светлината на Твоето лице. В Твоето име се радват всеки ден (Псалм 89:14-16).

Как можем да “се радваме всеки ден,” когато нещата около нас се разпадат? Божиите хора се радват, че неправедността подготвя сърцето на наранения свят да приеме изцелителното благовестие. Християнската политика е изцелителното изкуство да посоляваш раните на разрушените институции на обществото по такъв начин, че да ги обърне от греховете им, за да избягнат осъждението на Господаря в бъдещето.

Да поставим кукичката, когато бъдат зададени правилните въпроси

Като чуха, те, ужилени в сърцата си, рекоха на Петра и на другите апостоли: Какво да сторим, братя? (Деяния 2:37).

За ловеца на човеци най-сладкия звук в света е, “Какво да правя?” Стръвта е била захапана, защото е била осъзната нуждата, а сега кукичката трябва да се закачи за челюстите им. “Поставянето на кукичката,” според принципите на тази книга, е Църквата да завземе идеологията на нашите градове чрез действието на четирите служения на любов на Църквата.

В Глава Осма прочетохме за завземането на идеологията на нашите градове и народи, когато Църквата осъзнава и прилага на практика своите четири служения като учител, свещеник, адвокат и насърчител на благосъстояние. Сега мога да кажа, че не сте имали основата, за да ги разберете: тези същите четири роли са четирите рибарски кукички, които използваме за стръвта на благовестието, за което Бог е подготвил народите.

Църквата като Учител. Църквата предлага реалност, така че, когато хората питат какво да правят, ние можем да ги освобождаваме и изцеляваме с истината. Църквата, не светската система, има истинските отговори на въпросите. Светската система е направила хората болни. Ние можем да им покажем Великия Лекар.

Църквата като Свещеник. Църквата предлага примирение на разделената човешка раса. Човек срещу човек, раса срещу раса, мъже срещу жени, родители срещу деца и човекът сам срещу себе си – ето ви една невероятна възможност за риболов. Свещеникът идва с изцеление, което изглежда като стръв.

Църквата като Носител на закона. Църквата предлага праведност и справедливост, опитвайки се да убеди хората, че Божиите закони не са несправедливи и жестоки.[15] Законите на светския ред произвеждат политика на смърт, разделение и нереалност. Нашите рибарски кукички носят със себе си истински възможности за ред, съчетан със свобода.

Църквата като Насърчител на благосъстояние. Чрез здравото семейство Църквата предлага просперитет на света. Бедността е резултат от греха – както личен, така и в света като цяло. Дълготрайното благосъстояние[16] почти винаги се създава чрез възстановяване на разрушени семейства. Гладът и лишенията не само трябва да подтикнат Църквата да реагира, те трябва да подсилят способността на Църквата да показва на другите как да създават благосъстояние и да задоволяват човешките нужди. “Устните на праведния хранят мнозина” (Притчи 10:21).

Църква, балансирана в евангелизация и пророчество

За последните 300 години Църквата е била небалансирана. Ние сме евангелизирали и довели милиони хора до спасително познание за Христа, стойността на което е неизмерима. Но все още сме небалансирани. Ние не сме били евангелската Църква и пророческата Църква. Ако Църквата се беше съсредоточила върху тези две цели в света, светът би бил преобърнат от Царството. Вместо това ние сме действували така, като че ли личното евангелизиране е всичко, което е нашата отговорност към народите на земята. Ние сме донесли спасително слово към хората, които умират духовно, а не сме били прилежни да доведем спасение и изкупление върху обществените процеси в света.

Църквата е евангелска, когато стига до индивидуалния човек, но тя става пророческа, когато действува като сол и светлина за обществото, което я заобикаля. Никога досега в историята народите не са се нуждаели повече от пророческа Църква. Ние вече сме изразходвали складирания духовен капитал и благословения на предходните поколения. Ако не се занимаем с обществения провал на нашето общество, ще пропуснем най-голямата възможност за обществено съживление през последните няколко века. Американският народ е подготвен за това Църквата да започне да говори пророчески.

Старовременните пророци призоваваха своите и околните народи към библейско покорство, стремейки се да спасяват души, обръщайки се към общественото устройство на целия народ. Когато Йона отиде в Ниневия, повече от 40,000 души се покаяха в отговор на пророческото Слово. Ако Църквата не се обърне към нашите градове, разкъсани от греха и институционалната несправедливост, тя ще ограби милиони хора от благословенията и възстановителната сила на цялото Божие Слово.

Бог пита, “Кой ще стане за Мене против злодейците? Кой ще стане за Мене против ония, които вършат беззаконие?” (Псалм 94:16). Толкова ли сме заети за нашите събирания и в нашето индивидуално печелене на души, че не се интересуваме от убитите по улиците? Има ли притчата за добрия самарянин[17] някакво приложение за народите по света? Позволено ли е на някои народи да наблюдават бездейно и да не се намесват, когато други народи са бити и оставени почти мъртви по международните пътища на земята? Ако земята е на Господа, няма ли Той стандарти за глобална загриженост за защита на слабите?

Истинската власт не произлиза от дулото на оръдието. Тя идва от Господа. Приемете предизвикателството. Понесете своята отговорност като християнин. Донесете спасение на народите така, както и на индивидите! Освободителите настъпват с рибарски пръти в ръка! Езекиил ни видя как идваме:

И всяко одушевено същество, с което морето изобилва, ще живее на всичките места, дето би отишла тая пълна река; и там ще има твърде голямо множество риба по причина, че тая вода е дошла там и че водите на морето са се изцелили; понеже където отиде реката, всичко ще живее…И рибари ще стоят край нея (Езекиил 47:9,10).