|
| |||||||
Глава Втора
Зрялостта е резултат от управляването на собственост
“Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото...” 2 Кор. 5:10
ОСНОВЕН ПРИНЦИП #2
Ние растем, когато се грижим за хора и неща
За всички нас, които сме запознати с ужасното състояние на Източна Европа днес, след десетилетия комунизъм, един факт е очевиден сам по себе си. Без отговорното управляване на частна собственост и личната инициатива, способността за себевладение и производителност се губи. Това е практическото послание на социализма; той унищожава способността на човека да управлява. И тъй като Бог ни е призвал да бъдем царе[1] (управители) и свещеници (застъпници), всичко, което унищожава или обезсилва една от тези способности, не е от Бога.
Бог ни възрастява като ни дава отговорност, а отговорността започва с упражняването на власт над някого, някакъв талант или някаква задача. Без отговорност човек влага много малко от себе си в практиката. Мерилото за моята зрялост е как се грижа за това, което Бог ми е поверил.
Както вече видяхме, Бог ни е поставил в Своята земна работилница, за да ни възрастява и заедно с това да разширява Царството Си. Препятствията в и извън нас представляват “щангите”, които трябва да вдигаме в живота, за да формираме духовни мускули. Всички сме чували поговорката “без болка няма печалба”. Тя е вярна. Вдигането на отговорност и личен растеж е тренировъчната програма както за Господ Исус,[2] така и за всички младши съдружници в бизнеса, които Го следват. Личните дарби, частната собственост и човешките взаимоотношения формират сърцевината на това, което Бог очаква от нас да използваме в упражняването на нашите духовни мускули. В тази глава ще се занимаем с четирите основни понятия в правенето на мускули: 1) същността на собствеността и печалбата; 2) съвместният труд – тайната на истинското общение; 3) същността на властта и нашата способност да боравим с нея; и 4) кардиналното правило на библейския мениджмънт – добрите ръководители създават собственици.
Отговорността и произвеждането на печалба ни правят да израстваме
В Лука 19:12:27 Исус поучава една от многото Свои притчи, занимаващи се с бизнес и настойничество, която е особено забележителна: Ако не Му върнем с печалба нещата, които ни е поверил, ние сме в голям проблем. Нека да прочетем част от притчата заедно:
Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт, и да се върне. И повика десетима от слугите си и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с това, докле дойда. Но неговите граждани го мразеха, и изпратиха след него посланици да кажат: Не щем този да царува над нас. А като получи царската власт и се върна, заповяда да му повикат ония слуги, на които бе дал парите за да знае какво са припечелили чрез търгуване. Дойде, прочее, първият и рече: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси. И рече му: Хубаво, добри слуго! Понеже на твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града. Дойде и вторият и рече: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси. А рече и на него: Бъди и ти над пет града. Дойде и друг и рече: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа; Защото се боях от тебе, понеже си строг човек; задигаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял. Господарят му казва: От устата ти ще те съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който задигам това, което не съм положил, и жъна което не съм сял; тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата? И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата, и дайте я на този, който има десетте мнаси. Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси! Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който няма, ще се отнеме и това, което има.
Помнете, Той притежава всичко. Стихове 22 и 23 са особено сериозни стихове; Бог изисква лихва върху всичко, което ни е дал в заем!
Петте неща, за които всички трябва да отговарят
Кои са някои от нещата, които Бог е дал на всеки от нас, независимо личния ни счетоводен баланс? Той е дал на всеки от нас поне пет актива, за които ще трябва да отговаряме пред Христос за това, как сме ги управлявали: първо, нашите физически тела; второ, нашата съвест; трето, нашите взаимоотношения; четвърто, нашите таланти; и пето, нашата собственост. Всички тези неща са ни дадени назаем от Бога и ние трябва да се занимаваме с тях под настойничеството на Божието Слово и да ги върнем на Бога с лихва.
Да повторим, ако нямате за какво да се грижите, никога няма да израстнете. Растежът е пряко свързан с отговорността. Първото решение, което всички трябва да вземем, е какво правим в нашите тела;[3] Нашите тела са първото възложено ни настойничество и започваме да напредваме оттам нататък. Всяко човешко същество има тяло. Въпросът е, управлявали ли сме телата си морално и според Божието Слово? Имаме също и съвест. Пуританите и другите исторически реформистки групи са считали съвестта за най-важния дар от Бога. Да изграждаме съвестта си в Божието Слово и да я пазим чиста е бил най-важният въпрос на настойничеството.
Трето, Възложените ни от Бога взаимоотношения и грижата за тях, развиването им и настойничеството за тях са толкова важни, че Исус ги смяташе за основен проблем, когато се отчиташе пред Отца за Своето земно настойничество преди смъртта Си, в Йоана 17 гл. Вижте тези стихове:
Йоана 17:6Изявих името Ти на човеците, които Ми даде от света. Те бяха Твои, и Ти ги даде на Мене, и те опазиха Твоето слово.
Йоана 17:8
Защото думите, които Ми даде Ти, Аз ги предадох на тях, и те ги приеха; и наистина знаят, че от Тебе излязох, и вярват, че Ти си Ме пратил.
Йоана 17:9
Аз за тях се моля; не се моля за света, а за тия, които си Ми дал, защото са Твои.
Йоана 17:11
Не съм вече на света, а тия са на света, и Аз ида при Тебе, Отче святи; опази в името Си тия, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние.
Йоана 17:12
Докато бях с тях, Аз пазех в Твоето име тия, които Ми даде; опазих ги и нито един от тях не погина, освен сина на погибелта, за да се изпълни писанието.
Йоана 17:15-20
Не се моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от лукавия. Те не са от света както и Аз не съм от света. Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина.Както Ти прати Мене в света, така и Аз пратих тях в света; и заради тях Аз освещавам Себе Си, за да бъдат и те осветени чрез истината. И не само за тях се моля, но и за ония, които биха повярвали в Мене чрез тяхното учение.
Наистина, буквално целият “молитвен отчет” се занимава с взаимоотношенията на Христос и настойничеството Му над тях. Всички преуспяващи личности и организации в основата си са се съсредоточавали върху управление на взаимоотношенията. Бизнесът на Отца се изгражда чрез взаимоотношения и така е и с всички добре управлявани бизнес организации.
Четвърто, по същия начин трябва да управляваме и да носим лихва върху дадените от Бога таланти. Трябва да развиваме и да строим върху това, което имаме. Какви умения са ви дадени? Какви са членовете на семейството ви? Какви са колегите ви в бизнеса? Какво правите, за да послужите на тези хора, като им изяснявате техните умения и мъдрост и да им помагате да ги развиват? Християнският бизнес не е просто честен бизнес или такъв, който си плаща всички данъци: и някои нехристияни го правят. Не, християнски бизнес е този, който е посветен предимно да възрастява хората, защото това е бизнесът, с който се занимава нашият Отец – да възрастява хората. Притчи 20:5 ясно изявява това посвещение към личния растеж в богоугодния бизнес: “Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода; но разумен човек ще го извади.” Добрите ръководители, особено в бизнеса, помагат на своите колеги да открият плановете и виденията, които Бог е поставил в сърцата им.
Пето, съзряването в настойничество над материални притежания е основна част от цялото ни обучение в нашия духовен живот. Добрите ръководители помагат на хората си да станат по-добри настойници. Исус разкри трите принципа на растенето в зрялост като настойници, когато каза тези думи:
Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен. И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското? И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето? Лука 16:10-12
Вие растете: 1) от малкото към голямото; 2) от естественото към духовното; и 3) от управляване на чуждото към управляване на своето.
Тъй като притежаването на собственост е толкова жизнено важно за духовната зрялост, то жизнено важно е да караме децата си да прибират стаите си, когато станат на около три години, да им даваме периодично техни пари, да ги караме сами да си купуват дрехи; да ги вкараме в програма за лично настойничество колкото можем по-скоро. Това е далеч по-важно отколкото да ги учим да запомнят идеи или понятия, които не знаят как да използват. Целият ни живот е едно дълго учение в това как да сме отговорни и какво да правим с това, което имаме. Очевидно, колкото по-бързо внушим това на нашите деца, толкова по-добре ще бъдат те. Наистина, не е ли моралът просто добро настойничество над поверени дарби?
Всички тези понятия имат голяма стойност от гледна точка на изграждането на семействата, бизнеса и нациите. Достатъчно е да кажем, че тези определени от Бога закони за настойничество и печалба трябва да имат дълбоко въздействие върху политиката за социални грижи на нацията, а също да формират деловите решения, свързани както с личната кариера, така и с разполагането на капитала в даден отдел или във финансирането на даден проект.
Тайната на задълбочаващото се общение е да изграждате заедно
Бог, като мъдър Работодател/Баща, довежда Своите служители до зряло общение със Себе Си, като ги прави Свои съдружници в работата. Старата поговорка “Трябва да се сближиш с някого, за да го опознаеш” не е само истинна, тя е библейска.[4] По същия начин, както е нужен архитект, за да разчете плановете на друг архитект, така е нужно човек напълно да се въвлече в бизнеса на Отца, за да започне наистина да Го познава. Единството идва от споделени цели, отговорности и време заедно.
Божието първоначално намерение за човека никога не се е променяло. Той иска от нас да Му сътрудничим в разпространяването на Неговата воля и Неговите принципи по целия създаден свят, който е поверил на човека да управлява.[5] Наистина, дълбоко благоговение вдъхва фактът, че Той е приспособил създадения свят да реагира на човешките грижи за него. Създаденият свят никога няма да бъде свободен от робството на греха докато човекът не започне да го управлява правилно. Павел казва точно това в Римляни 8:19-21:
Защото създанието с усърдно очакване ожида откриването ни като Божии синове. Понеже създанието беше подчинено на немощ, не своеволно, но чрез Този, Който го подчини, с надежда, че и самото създание ще се освободи от робството на тлението, и ще премине в славната свобода на Божиите чеда.
Божието общение с човека започна в градината, когато Той обсъждаше работата на Адамв хладината на деня; то може без проблеми да се разшири до отдалечените галактики в необозримото бъдеще. Едно нещо е сигурно: Ние ще работим заедно с Него, защото общата работа и съвместното изграждане е същината на споделянето на истинския живот и библейския завет.
Когато Исус за първи път ни е поканил за общение с Него, то е било за съвместна работа, а не за седене и бъбрене. Слушайте внимателно какво казва Той: “Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си. Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко.” (Мат. 11:28-30).
Моля обърнете внимание на увещанието да вземем върху си “Неговото иго”, защото именно от там се “научаваме от Него”. Именно в игото на Божия бизнес се научаваме да виждаме Неговите цели, научаваме Неговите начини на действие, разпознаваме реалността, изхвърляме нашите грехове и нечистота, вербуваме други и общуваме с Него в нашите победи и поражения. Люлеещият се стол на небето може и да допринася за сълзи и емоционално пеене, но работното назначение в Божието Царство е това, което създава добри ученици! Бог се е захванал с работа и в четвърта глава ще научим повече защо е така.
Писанието казва, “Небесата са небеса на Господа, а земята Той даде на човешките чеда.”[6] Именно тук, на земята, на човека е дадена възможността както сега, така и в бъдещето, да изработва своето божествено съдружие с Бога, както в този свят, така и в бъдещия.[7] Котгато купуваме акции във ВСЕМОГЪЩИЯТ & СИНОВЕ, ние се включваме в Божия бизнес и в Божието предназначение, наследството в нас, което Павел ни моли да видим и осъзнаем в Ефесяни 1:18-22. Божието наследство в нас е споделен живот и споделено управление над Неговите проекти. Какъв Бог, какъв Създател, какъв Предприемач имаме! Да, дълбокото библейско общение идва от споделени мечти, планове, методи и инвестиции. И Бог Бизнесменът и Предприемачът го знае много добре.
Божиите съработници се учат да споделят властта постепенно,
така че тя да не ги унищожиПроблемите на човека произлизат от това, че Бог е сложил високомощен двигател на немощно шаси: Божията електростанция далеч надхвърля нашите малки способности да поберем и да оползотворим енергията от нея. Нашият характер, докато още не е претопен и пречистен през изпитания и проблеми, е твърде слаб и себичен, за да борави с много власт, без да се изврати. Следователно, Бог трябва да ни обучава постепенно да боравим с Неговата власт, в противен случай ще бъдем унищожени от самото нещо, от което най-много се нуждаем, за да работим с Него. Малко по малко се научаваме да боравим в Христа с това, от което Сатана и тези, които са го последвали, са се извратили, а именно, повече власт, отколкото е можел да побере техният характер.
Властта се охранява от проблеми
Възлагането на власт става чрез решаване на проблеми. Нашите проблеми ни подготвят за повече и повече духовна отговорност, а с отговорността идва Божията власт. “Власт” може да се дефинира като съвместно с Бога знание, способност и върховенство над някаква част от Неговото създание. Проблемите имат чудесната способност да ни изчистват от себични амбиции, предразсъдъци и невежество. Проблемите често “избиват ада от нас” и го правят много добре.
Нужна е една цяла книга, за да се занимаем изцяло с този предмет. В това уводно изследване на принципите на библейския мениджмънт е достатъчно да кажем, че Бог, Върховният Ръководител, повишава в работата хора, които решават проблеми, а не тези, които просто имат възможности. Всички герои в Библията са хора, които решават проблеми. Анализирането на тези герои, техните проблеми и как са ги решавали е невероятно полезен начин за изучаване на Божието Слово. Опитайте го някой път като отправна точка за лидерско събиране или за дискусионна група в екипа на фирмата. Мъдрите ръководители насърчават и произвеждат хора, които решават проблеми, защото те самите са умели в решаването на проблеми. Така нареченият “принцип на Питър” – повишаването на хората до тяхното ниво на некомпетентност – е съвършена илюстрация на моята идея. Нашето издигане в ръководството спира до мястото, където вече не можем да решаваме повече проблеми.
Притчата за блудния син (Лука 15:11-32) показва трагедията на това да дадеш на някого власт, преди той да е придобил характера да борави с нея. Прочететеотново тази притча и я разгледайте в тази схема на мислене; тя има пряко приложение в живота! Ако сте като повечето бизнесмени, вие сте имали случаи, когато сте повишавали някого и след това сте желаели никога да не сте го правили. Възложили сте власт или отговорност въз основа на възможности, а не въз основа на вярност. Бог не прави така. В Божия семеен бизнес властта идва само въз основа на вярността. Ето защо проблемите са пътя към властта и авторитета. Те насърчават смелостта, творчеството, зависимостта от Бога, знанието, търпението, твърдостта и сътрудничеството във всеки от нас. Те изграждат и разкриват характера. Как един служител се справя с проблемите ще ви каже много повече за неговия характер, отколкото цифрите на бързите успехи. Този, който с вярност се справя с проблемите, ще бъде полезен за вашия бизнес в дългосрочен план. Бог възлага ресурси на хората, които са квалифицирани да боравят с тях. Онези, чиято власт или “помазание” надвишават техния характер, често завършват в немилост или в затвора. Решаването на проблеми ни налага идеята за самоконтрола, както и дисциплината в личния живот и взаимоотношенията. То разкрива способността да се справяме както с личностни, така и с идейни препятствия.
С други думи, Бог се доверява само на онези, които е прекарал през проблеми. Всички проблеми са всъщност вид “собственост”, т.е. нещо, което притежаваме. Безотговорност означава да не управлявате правилно това, което наистина ви принадлежи, включително и вашите проблеми. Трябва да помним, че Бог е далеч повече заинтересуван да вложи Своите небесни схващания в нас, отколкото да заведе нас на небето.
Добрите ръководители създават собственици
Лошото ръководство или лошото управление създават социално слаби, зависимост, объркване, апатия, безгрижие и дългове. Доброто управление и способното ръководство произвеждат точно обратното във всеки случай. Богоугодното ръководство има една основна цел на служение: да довежда хората до техните пълни възможности в Бога.[8]
Всичко, което Бог е създал, има вътрешно предназначение и схема. “Успехът” се състои в откриването, разбирането и развиването на това предназначение. Божието предназначение за индивидите, семействата, църквите, бизнеса и дори нациите е това, което трябва да определя как да управляват мъдрите ръководители. Добрите ръководители помагат на ръководените от тях да откриват дадените им от Бога таланти и предназначение (собственост от Бога) и да ги изпълняват.[9] Нищо, което унищожава или пренебрегва Божието предназначение и цели, не може да успее в дългосрочен план. Добрите ръководители произвеждат собственически ух в другите, който насърчава в тях усещане за лична заинтересованост, собственост и притежание в техния живот и дейност. И тази истина идва от Бога, не от програмата на Харвардския университет за Магистър по Бизнес Администрация или какво да е друго. Воденето на хората до притежаване на неща е ключът за техния растеж и успех.
Бог иска всичките Му деца да притежават част от дейността
Това, което разграничава съдружника от обикновения наемен работник, е властта. Във взаимоотношението работодател/работник работодателят има върховенство или власт. В съдружието членовете държат съвместно властта. Бог иска от нас да бъдем съдружници във ВСЕМОГЪЩИЯТ & СИНОВЕ, не просто наемни работници.
Въпреки това, на много християни им липсва властта, която Бог иска от тях да имат, в семействата си, в бизнеса си или в коя да е друга част от техния живот. Липсва им предимно защото се надяват да я придобият с неправилните средства. Те се молят, “О, Боже, дай ми власт!” Но получават проблеми и се предават. Не разбират, че Бог отговаря на молитвата им. Святият Дух използва проблемите, за да ни учи как правилно да прилагаме Божието Слово и как да придобием истинската вяра. Този принцип се вижда и в начина, по който старшият съдружник в бизнеса подготвя младшите съдружници, като им възлага все по-трудни отговорности. Много бизнесмени искат печеливш бизнес без проблеми. Това не е християнски подход към бизнеса. бог изпраща проблеми, за да направи Неговите младши съдружници да заякнат, така че да може да им възложи повече власт.
Ако искате осигурени благословенията на Отца за това, което вършите, ще трябва да определите за свой пръв приоритет да откриете дарбите на тези, които работят с вас, спасени или неспасени, и да ги привлечете в това, което Бог ги е създал да бъдат – не просто служители, а членове на божественото съдружие ВСЕМОГЪЩИЯТ & СИНОВЕ. Вие сте въвлечени в бизнеса на Отца. Когато започнете да навлизате в живота на хората и да разпознавате техните дарби чрез силата на Духа и да им помагате да откриват и да изпълняват своето призвание, неспасените ще бъдат спасени, а спасените ще растат в зрялост. Това е всичко, с което се занимава икономическото благовестие и ученичество. То е изграждане според схемата на Отца и това е, което бизнесмените и родителите са призвани да правят.
Бог не ни е призвал най-вече да правим пари. Той ни е призвал да работим с Него в изграждането на умения на характера и взаимоотношения с хората, които ще устоят и в бъдещия свят. Павел ни казва в I Кор. 3:9-15, че нашата работа ще бъде изпитана чрез огън. Огънят ще оцени дали това, което градим, е дърво, слама и стърнища, или злато, сребро и скъпоценни камъни. Чуйте ни, братя и сестри! Чуйте ни, бизнесмени! Чуйте ни, адвокати и експерт-счетоводители! Отец не е въвлечен във вашето натрупване на къщи и яхти и пакети акции. Те всички са добри неща. Няма нищо лошо в тях. Но те няма да влязат в ковчега с вас и да преминат през огъня. това, което ще премине през огъня, са вашите умения на характера и способността ви за покорство във вяра.
Хората казват, “Джо Смит почина миналата седмица. Той имаше огромно християнско свидетелство. Завеща под попечителство пет милиарда долара.” Страхотно! Но какво взе със себе си? Взе ли вечните работни умения, които Отец може да използва в следващия етап от живота му или просто е бил “християнски бизнесмен”, направил много пари?
Все пак, аз се моля да направите много пари и да ги изразходвате мъдро, но това не е целта ми в тази книга. Целта ми е християнските бизнесмени и професионалисти да видят, че трябва да изграждаме вечни неща в нашия характер и умения и да ги предаваме на нашите колеги в бизнеса., съдружници и служители, защото само тези неща ще минат през огъня. Ще говоря за този принцип подробно в четвърта глава, когато обсъждам “работата”.
Бизнесът ви може да просъществува или не след вашата смърт. Това, което ще остане, след като умрете, е комбинацията от черти на характера (настойничеството), които сте развили първо в себе си, а след това сте ги насърчили в другите. това ще остане в разширяването на ВСЕМОГЪЩИЯТ & СИНОВЕ. Бог не се стреми към печалба. Той държи на характера. Притежанията не минават през смъртта. Само уменията на характера остават с нас през вечността: богоугодни амбиции, богоугодна етика, ориентация към слугуване, ръководни умения и умения за настойничество. Те преминават през огъня.
Характерът създава печалба
Без съмнение, когато се счепкате с всички проблеми на вашия бизнес, ще бъдете изкушен да започнете да търсите причините за тях. Но Бог иска вашата непрекъсната молитва да бъде, “Отче, научи ме да се справям с тези проблеми чрез Книгата. Дай ми вярност и разбиране, защото когато този бизнес завърши и с него всичко, което съм дал за благотварителност, това, което ще остане, е характерът и уменията, които съм развил и предал на хората, с които работя.”
Представете си въздействието, което пет или десет хиляди християнски бизнесмени с такава етика биха имали върху вашата нация. Те биха преобразили радикално всичко, до което се докоснат.
Наред с това те биха генерирали много печалба, защото хората никога не работят по-усилено, отколкото когато работят за себе си, а вашата цел е да накарате колкото може повече хора във вашия бизнес да работят за себе си. Именно в това се генерира печалбата. Ние се опитваме да мобилизираме хората да гледат на своя бизнес и на своята професия като на свое първостепенно призвание.
Основният принцип на тази глава изразява идеята, че Бог общува с човека, като ни дава настойничество над Своите притежания, като ги прави “наша” собственост. Нека Бог да ви помаже да чуете ясно тази истина, да я изследвате, да я четете и препрочитате в писанията, които цитирах, и тогава да отидете във вашия Киванис Клуб, вашия Лайънс Клуб, вашата Търговска Камара и да започнете да вербувате хора за вашата малка духовна революция в обществото ви, да започнете да прилагате тези принципи в обществото. Неспасените нямат бъдеще, ако не градят по начина, по който Бог гради. Отговорността на Църквата е да ги учи как да го правят, като въплъщава тези истини в нашия личен живот, и в нашия професионален живот, и в свидетелството на нашите църкви. Добрите ръководители произвеждат съработници, а съработниците достигат до зрялост, защото имат чувство за лично притежание и подобряване на това, което им е възложено.
“Защото сме съработници на Бога...” I Кор. 3:9
[1]I Пет. 2:9
[2]Евр. 5:8
[3]II Кор. 5:10
[4]Пс. 18:26
[5]Бит. 1:26-28
[6]Пс. 115:16
[7]Откр. 21:10
[8]Лука 22:24-26
[9]Фил. 3:12; Деян. 17:26
| Copyright © 1995 Dennis Peacocke превод Copyright © 1996 Божидар Маринов |