Almighty & Sons

Бог Отец е определил Бог Син да въплъти в Себе Си Божията пълнота[2] и всяка власт да почива на Него. В Колосяни 1:13-18 Павел заявява следното:

Ясно е, че Христос е както центърът на всяко управление, така и Този, на Когото почива всяка власт. каквато и власт да притежава някой човек или определена от Бога институция или правителство, той я притежава, защото Христос му е дал да упражнява Неговата власт в определената му област. Тъй като Бог има разделение на труда и властта вътре в Себе Си,[3] човекът и създаденият ред трябва да следват Неговия пример.[4] С други думи, трябва да се стремим да следваме онова, което виждаме, че Бог върши.

Всяко управление е обединено в Христа; по-малките управления са ограничени и обвързани в служение и покорство. Това е схемата за всеки бизнес, нация и семейство. Някой, или някоя група, е върховният изпълнител и всички по-малки управления трябва да следват насоките на главата и да си взаимодействуват така, както главата изисква. Когато тази схема работи библейски, резултатът е ред, съзидателност и производителност. Когато не работи библейски, резултатът е объркване, зависимост и бедност. Това не е мъдростта на Харвардската Бизнесшкола; това е основен курс 1А за библейско управление. Добрите мениджъри разбират тези истини и според тях изграждат своите организации. Те знаят, че библейското управление е съществено за производителността.

Бог е източникът на здравото управление и всички човешки права

Както вече отбелязахме, всяко човешко управление е завещано от Христос на човека и е възложено от Него за настойничество. Човек не може да направи нищо, както Христос напомни на Пилат,[5] ако Бог не му позволи, и всичко по малки управления трябва да отговарят пред Христос като Върховния Управител. По същия начин всички човешки права произлизат от Него. Както знаете, Декларацията за независимостта, върху която лежи управляващата Конституция на Съединените Щати, започва с твърдението, че “Ние считаме тези истини за самоочевидни, че всички хора са надарени от своя Създател с определени неотменими права...” Човешките права идват от Бога към човека, а не от човека към човека.

Заради Падението способността на човека да управлява себе си стана подвластна на тлението и се нуждаеше от изкупление в Христа. Човешкото управление, възложено от и формирано по образа на Троицата, е било установено по определена саморегулираща схема, предвиждаща възможността за корупция, която централизираната власт носи на грешния човек. Изявлението на Лорд Актън, че “Властта извращава, а абсолютната власт извращава абсолютно” е истинно за грешния човек, макара и очевидно да не е вярно за Христос, тъй като Той има абсолютната власт без да е извратен от нея.

Както посочих в моята първа книга, Winning the Battle For the Minds of Men (Да спечелим битката за умовете на хората),[6] Христос е разделил Неговите върховно назначени институции на пет основни сфери. Всяко човешко управление, със своите права и отговорности, е представено в Писанието според тези пет сфери на власт: 1) самоуправлението на индивидите; 2) управлението на семейството; 3) църковното управление; 4) търговското управление или доброволните сдружения; и 5) държавното управление. Всяко има конкретни задължения и власт и всички трябва да действуват във взаимно покорство пред Бога и да служат едно на друго. Всички те имат ограничена власт и всички имат определени от Бога права. Без разбиране на тези библейски принципи вярващите не могат да действуват правилно като част от управлението на Божието Царство. Без това разбиране те не биха схванали правилно организационното единство, не биха действували правилно като граждани на своя народ и биха били неспособни правилно да ръководят семейството си или професионалния си живот.

Следната диаграма, взета от Да спечелим битката за умовете на хората (стр. 20)[7], ще ни бъде полезна:

За да обясним по-добре тази диаграма, ето някои цитати от книгата:

Когато индивидът стане център на човешкото управление, имаме анархия; когато семейството стане център, имаме племенна тирания; когато църковният ред стане център, имаме религиозни войни; когато икономическият ред стане небалансиран, имаме безскрупулни монополи или някаква форма на фашизъм; а когато държавното управление стане център на властта, имаме държавна тирания. Когато някоя сфера не е на мястото си или е извън баланса, имаме загуба на свобода, увеличаване на тиранията и подтискане на човешкия елемент в Божия Космос.

Тъй като това не е книга насочена към разбиране на управлението само по себе си, ние трябва да продължим нататък. Достатъчно е да кажем, че за нас, като християнски бизнесмени професионалисти, търговията не работи във вакуум. Разбирането на тези основни закони на библейската структура и управление е съществено не само за управлението на нашия собствен живот и нашите организации, но и за правилното реагиране на това, което става около нас, когато нашите политически/икономически структури продължават да затъват все по-дълбоко в криза. Тази книга не е написана да ви направи богати; тя е написана да прибави към вашето благосъстояние и да ви послужи да се подготвите за по-добро управление в свят, минаващ през значителни промени.

Защо нашата философия за управлението е толкова важна?

Нашата философия за управлението или стимулира, или забавя човешкото творчество и производителност. Идейните системи, по които олганизираме хората и нещата, са като софтуера, с който програмираме хардуера на съвременния компютър. Оползотворяването на пълния капацитет на хардуера е ограничено от директивите, които той получава от програмата. Точно по този начин работи “програмирането” на нашата философия на управлението; ако философията е слаба, максималният капацитет на организацията остава неизползван.

Сърцевината на управлението лежи в неговия възглед за властта. Дали управляващите имат “власт над” другите или имат “отговорност за” другите? Говорихме за това в Глава Пета, но то изисква поглед от тази нова гледна точка. Както видяхме в стиховете в Лука 22:24-27, истинската власт в Божието Царство има характер на слугуване. Когато разглеждаме ръководството от перспективата на “власт над," освен че се отваряме за гордостта, ние започваме да поставяме подчинените си в режим, в който бутонът “съзидателност” е изключен. Тяхна основна грижа става страхът от безредието, а не изпълнението на належащата задача. Страхът от човек (или от провал) е непроизводителен и самозаробващ, докато вярата (че мога да свърша работата и моите ръководители са тук, за да ми помогнат) освобождава огромна енергия. Онези от вас, които са запознати със сегашната ситуация в Източна Европа, знаят точно какво имам предвид, когато казвам, че тази ситуация е класически пример за негативните ефекти на хуманистичната “власт над”: убиване на съзидателността и вярата за произвеждане. Не е възможно да бъде преувеличена важността на тази истина: Духовната атмосфера, която вашият ръководител създава на работното място, е е единственият най-важен фактор за производителността и съзидателността.

Философията “власт над” за управлението произхожда от определена Дарвинова, еволюционна нагласа, в която оцеляването на най-пригодените оправдава властта, вместо властта да се оправдава от своята способност да освобождава живота в свързаните с нея. Управлението, което лежи върху груба сила или манипулации, произвежда смърт, докато управлението, което лежи върху стремежа за освобождаване на потенциал, произвежда живот. Любовта е основана върху истината, че всеки човек има вътрешна стойност, защото е направен по Божия образ. Еволюцията, от друга страна, ни дава възглед за живота, в който хората са всъщност “еволюирали топки слуз” и нямат никаква вътрешна стойност освен тази, която ние изберем да им придадем. Християнските ръководители трябва да работят за да бъде достойнството на всеки човек подкрепено и защитено в Бога и дарбите му открити и развивани. Това е движещата сила зад истинските християнски организации.

Йерархията, както видяхме в последната глава, е факт от Божието създание. Ние не сме всички равни и членовете на Божеството са свързани под йерархичната власт на Отца като универсален пример за нас. Йерархията е съществена за реда, закрилата и развиване на смирението. Йерархията, за да ръководи по Божия начин, трябва да се стреми да развие всеки човек под своята власт до неговия най-голям потенциал. Всъщност, ръководителите трябва да влязат “под” своите хора и да ги бутат нагоре да успеят. Можете ли да си представите производствената революция, която би избухнала, ако вярващите на пазара започнат да организират и ръководят по този начин? Вместо враждебния модел на антагонизма работници/мениджмънт, който е стила на мениджмънт на светската система, би имало истинско управление на служение. До каква степен вярващите ще реализират това на Земята преди Христовото идване е неясно, но е дно нещо знаем със сигурност: Вечните управленчески взаимоотношения на ВСЕМОГЪЩИЯТ & СИНОВЕ ще действуват със съвършено балансирани йерархия и любов. Вие, като бизнес мениджър, трябва сега да започнете да увеличавате своите умения в този проект.

Казахме, че богоугодното управление произвежда ред, инициатива и производителност, докато нечестивото управление произвежда объркване, зависимост и бедност. Не съществува по-добър пример за тази истина от това, което става при разпадането на обществената образователна система в Америка. След като е била световен лидер в миналото, нашата образователна система е дегенерирала на много места в истинска “образователна джунгла," където страхът, непокорството и объркването вече са унищожили атмосферата, в която е възможно истинското учение. Учителите и училищните власти са изгубили правото си да преподават, защото “правата” на някои ученици да действуват като мижитурки са станали някак си по-големи от правата на другите ученици да учат. Родителите са изгубили контрола, пияни от позволяващото вино на светската психология. В резултат, нерешените управленчески проблеми в дома се прехвърлят в училището, което от своя страна ги прехвърля към обществото, пазара и съдилищата. Това, което не е решено в дома, в някаква форма излиза в обществото. Провалът в човешкото управление никога не остава напълно затворен.

Когато видите управлението около нас да пропада, знайте това: То не може дълго да пропада икономически. По тази причина икономическото благовестие е съвършено пригодно да въздействува върху всички общества: Икономическото оцеляване е единствената обща потребност, заради която човекът ще се покори. Когато управлението на пазара действува по библейската схема, от което се нуждае, за да оцелее, неговият пример ще освободи двигателна сила за изкуплението на другите сфери на управление, които са станали толкова извратени и извън баланса.

Казано по човешки, кой го е грижа, ако самоконтролът е разпуснат; кой го е грижа дали семейството се дефинира като тринадесет бисексуални, четири травестита и един кон, живеещи заедно; оставете Църквата да се разцепи на осемнадесет милиона деноминации. Можем дълго време да търпим противно държавно управление. Но това, което не можем да понесем, е разпадащ се пазар, защото с него си отива и нашата способност да работим и осигуряваме за себе си! В съвременния свят за коя сфера от управлението хората най-много ги е грижа? Очевидно, икономиката, и точно затова тя трябва да стане и ще стане центърът на християнското съживление и промяната на света.

“Правителството, което управлява най-малко, управлява най-добре”
Ейбрахам Линкълн

Съвременната политическа теория, която беше моето академично поле на изследвания, е основана върху Кантианско-Хегелианското схващане, че държавата е “Бог ходещ по земята." Държавата и процесът на държавно управление са станали политика на спасението за масите. Тя твърди, че държавата ще реши проблемите ни. В резултат на тази философия на управлението отговорността за промяната в съвременната светска държава лежи на върха, а не в основата при народа. Това е неизговорената презумпция на съвременното общество: Промяната идва отгоре надолу. Обаче, вън, в реалния свят, има нарастваща армия от дисиденти, които отхвърлят тази глупост. Те знаят, че промяната идва отдолу нагоре, чрез хора, които поемат контрола над своите проблеми и съдби.

Обожествяването на демокрацията е лъжлива надежда

“Волята на народа” и “властта на народа” са лозунгите на съвременното глобално общество с малки изключения. Демокрацията е станала нашия нов идол за поклонение, особено след разпадането на Съветската империя. Демокрацията е хвалена като отговор на световните проблеми. Но чистата демокрация винаги е била кошмар за повечето политолози и историци, защото те познават хаоса от управлението на тълпата, който тя винаги е произвеждала в историята. Френската Революция е пример “А." Демокрацията е станала най-жестоката форма на тирания и, наистина, тя никога не трае дълго време. Тя винаги завършва или с обществен колапс, или със сурови тирани. Точно обратното, библейското управление е с републиканска форма,[8] където разумните ръководители са избирани от хората да управляват от тяхно име и, до известна степен, отвъд техните основни интереси. По тази причина Калвин и другите реформатори са казвали, че държавната власт е най-висшето призвание на земята за вярващия, тъй като от това положение на обществено служение цялото общество бива наглеждано и управлявано. Къде са днес църквите, които вдъхновяват и обучават бъдещите правителствени ръководители? Къде са църквите, които съзнателно обучават бъдещите изпълнителни директори в библейски управленчески умения? Това е, което Църквата трябва да прави, ако смятаме да променяме нещата. Трябва да вложим нашата енергия в обучение, не в оплакване!

Правителството, което управлява най-ефективно и производително на пазара или в града, е предимно невидимо и се появява в сила само когато е необходимо. Иначе то засенчва и отслабва решителността на онези в организацията, които трябва да поемат отговорност за своите задачи. Когато това се разбере, хората на ръководни позиции ще се съсредоточат върху влагането на дългосрочното видение на организацията върху другите, които работят в нея. Целта ще бъде да се помогне на всеки отделен човек да направи това видение “свое собствено” и да му се помогне да види съществената роля, която той играе в процеса. Писанието ни дава точно този вид учебник, ако “имаме очи да го видим." Когато учим Божиите управленчески правила, ние съучаствуваме във видението на Всемогъщия и го правим “наше собствено."

Ясното библейско управление е съществено за производителността. Нашата философия за управлението е от съществено значение. Каква е вашата философия за управлението? Дали тя е ясно дефинирана за онези, над които имате влияние или отговорност в къщи, на работата, в църквата или в обществото? Ако тя не е ясна за вас, по какви критерии управлявате и по какви конкретни принципи? Какво правите, за да стимулирате производителността на хората, да увеличите нивото на техните умения и да им дадете възможност да преуспяват в атмосфера, която осъзнава грешките и ги поправя, но се съсредоточава предимно върху потенциала за развитие?

Това не са нови идеи. Въпросът не е в тяхната новост, а в тяхното практикуване. ВСЕМОГЪЩИЯТ & СИНОВЕ е организация от ученици, а това означава онези, които практикуват истината.[9] Нека да станем практикуващи истината, които разбират връзката между доброто управление и творческата производителност. Защо трябва бизнес училищата да заместват Църквата в подготвянето ни и то на своята светска основа? Не би трябвало. Тъй като огромното мнозинство от членовете на църквите работят на пазара, ние би трябвало да ги подготвяме да го правят ефективно. Хайде, “Всемогъщи Братя," погледнете отвъд четирите стени на Църквата; там е истинската работа.

И мога да ви предложа да прибавим много неща към дневния ред на нашите църковни неделни училища и към темите на амвона. Те трябва да учат нашите вярващи как да действуват практически – и библейски – в реалния свят, вместо да ги вдъхновяваме да “се чувствуват добре” с проповеди, които обикновено започват да се изпаряват при излизане от църквата. Ако вярващите ще стават реални, ние трябва да станем реални. И помнете, човекът, който ви говори тези неща, също е “пастир."

Глава Десета

Богоугодното управление произвежда мир и производителност