Да правиш бизнеш по Божия начин
Съдържание
Предговор
Въведение
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11

   

Да правиш бизнес по Божия начин
  Home    от Денис Пийкок  

 

Глава Девета

Справедливост и равенство не са едно и също нещо

 

“Правда и правосъдие са основа на престола Ти...” Псалм 89:14а

 

 

ОСНОВЕН ПРИНЦИП #9

Хората не са равни и икономическото преразпределение не може да промени този факт

 

Всеки родител, бизнесмен, мениджър и ръководител се сблъсква с въпроса за човешкото неравенство сред тези, които ръководи, и трябва да решава какво да прави с него. “Равни” ли са всички? Кой решава? Има ли в човешкото поведение доказателства, подкрепящи такова заключение? Какво са “правата” на хората и какви са “отговорностите” им? Отнасяме ли се към всеки “наравно” и ако да, как? От тези въпроси произтичат огромни проблеми, които ни засягат персонално, корпоративно, юридически и национално.

Аз знам това: Накарайте хората на 50-метров спринт; ще видите колко “неравни” сме. Същото е за тест по математика. Същото е за техническо чертане. Същото е за уменията на хората. Същото е за всяко сравнение на всяко ниво между различни хора. Ние не сме “равни." Това, което наистина искаме, е “справедливост," но защо все я наричаме “равенство”? Не би ли могло зад “равенство” да се крият целите на някоя особена група хора? Очевидно. Когато чуя “равенство," търся скритите цели.

Нашият век е пълен с енергията на т.нар. “движения за човешки права” и някои от обществата в западния свят са станали крайно заангажирани с проблемите, свързани с въпросите, които току-що повдигнахме. Данъчната политика, търговският закон, квотните системи, антидискриминацията, наказателно-процесуалното дело и чуждестранната помощ са само няколко от главните обществени политически дейност, установени върху начина, по който хората и народите подхождат към тези проблеми. Ние се занимаваме с въпроси, кото засягат както портфейла, така и свободата на всеки човек. Всичко, което можем да направим в тази книга, е да посочим някои от практическите принципи на Писанието.

Вярващите трябва да се заемат да дисциплинират себе си, семействата си, бизнеса си и народите в съответствие с тези принципи. Но нека да знаем още в началото: Библията не ни учи, че всички хора са равни и никакво социално законодателство или икономическо преструктуриране чрез данъчна политика не може да промени тази реалност.

Човекът не можа де преструктурира това, което не е създал. Ако човекът беше създал Космоса, той щеше да може да го преструктурира; но как може да преструктурира това, което в най-добрия случай разбира само частично? Бог е вложил човека импулса към господство и човекът ще се опита да преструктурира своя свят независимо от обстоятелствата. Това ни води до началото на следващата ни дискусия.

Според кой стандарт човекът ще завладее земята?
Според своя или според Божия?

Както вече отбелязахме, на Адам му беше заповядано да “завладее” земята.[1] Бог създаде Космоса и, както видяхме в Глава Първа, думата “Космос” включва в себе си схващането за грижа и отглеждане. Нуждата от човешкото откриване и управление на тази вселена е дълбоко втъкана в Космоса и в самия човек. Павел видя тази връзка между създанието и човека в Римляни 8:17-22 и заяви, че Космосът чака ВСЕМОГЪЩИЯТ & СИНОВЕ да поправи, подреди и освободи самото създание:

Защото създанието с усърдно очакване ожида откриването ни като Божии синове. Понеже създанието беше подчинено на немощ, не своеволно, но чрез Този, Който го подчини, с надежда, че и самото създание ще се освободи от робството на тлението в славната свобода на Божиите чада. Понеже знаем, че цялото създание съвокупно въздиша и се мъчи досега. Рим. 8:19-22

Космосът е бил създаден очакващ и нетърпелив за човешкото управление, макар да е бил вече “много добър”[2] в момента на създанието.

Човекът не е създаден за вечна пенсия; той е създаден да управлява Божия Космос като вдъхновен архитект на ландшафта под върховните заповеди на Бог-Земевладелеца. Създанието е непълно без човекът да е прибавил своето творчество и новаторство за неговото развитие. То е вечно недовършена картина, славна в своята изява, но растяща в блясък и смисъл, докато художникът съзрява, продължавайки да работи върху нея. Човекът не се връща в Едем; обратното, той върви напред към недовършената картина с невероятни размери и потенциал.

Всички имаме желанието да променяме нещата

Този вътрешен стремеж за преобразяване и внасяне на ред е във всички хора, спасени и неспасени. Падението не отне Божия отпечатък от човека. Това, което направи то е, че откри на човека предствата, че може да се грижи за земята със своите собствени планове, не с тези на Собственика. Бунтът на грешния човек се разкрива от факта, че той се противопоставя на инструкциите на Собственика за създанието и упорито провежда своя собствен план, променяйки този фалшив план от общество на общество през историята. Тези “инструкции” се наричат “светската система," която Сатана стимулира и надзирава, скрит в сенките, прикрит от човешката дързост и отричане на дяволския контрол.[3]

Въпросният проблем, човешкото “равенство” и естеството на “справедливостта," сега може да разгледа в рамките на тази драма. Грешният човек се опитва да определя както своя собствена природа, така и какъв трябва да бъде, независимо от това, за какъв Бог го обявява в Библията. Има само две възможности: собствените независими представи на човека за Космоса или идеите на човека, филтрирани през същността на Бога и законите и принципите, които Той е постановил. Изборът на християнина е ясен. Всъщност, за да бъдем наистина христяни, ние трябва да спрем да тълкуваме действителността чрез човешка философия и да се подчиним на действителността такава, каквато Бог ясно я заявява. Реагирайки на Неговата действителност, ние работим според истината. ВСЕМОГЪЩИЯТ & СИНОВЕ е съдружие, основано на ясното, вечно разбиране за това, кой е Шефа. Той не е човек, не е нашите идеи. Да живеем в действителността е да живеем в Божия възглед и Божиите закони.

Човешкото “равенство” е тирания под друго име

Сърцето на съвременното езичество е да направи еднакво това, което Бог е направил уникално. Поради причини, които не разбираме напълно, различни от очевидния мотив на завистта, Сатана мрази уникалността, която Бог е вложил в Своите създания и е предал тази омраза на всички грешни хора и системи. Бог, в Своята върховна мъдрост, е избрал да даде по-големи и по-малки дарования на хората, и това е като размахване на червена пелерина пред греха на гордостта, който пръхти в нашите грешни гърди. Сатана, и следователно неговата паднала светска система, напълно е заложил на “равенството." Бог, от друга страна, е заложил на индивидуалността или различието.

“Равенството” е преоблечена завист

Два пасажа от Писанието са особено подходящи тук. Първият, както може да се очаква, се занимава с първата поява на Сатана в Битие. Той издава своя прекомерен стремеж към равенство с Бога и приписва своите вътрешни страхове на Всемогъщия: “... Но знае Бог, че в деня когато ядете от него ще ви се отворят очите, и ще бъдете като Бог да познавате доброто и злото.” (Бит. 3:5). Да бъде равен или като Бога е върховната страст на Сатана. Но “равенство," движено от ревност и гордост, никога не е достатъчно съвършено. “Равенството” трябва да отстъпи пред върховенството, защото коренът му е желанието за налагане. Отново, сърцето на Сатана и сърцето на “стремежа към равенство” са разкрити ясно в тези стихове:

Как си паднал от небето ти, Деннице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите! А ти думаше в сърцето си: Ще възляза на небесата, ще възвиша престола си над Божите звезди, и ще седна на планината на събраните богове към най-крайните страни на север, ще възляза над висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния. Ис. 14:12-14

Тази страст да бъдеш приет като “равен," когато стигне до пълен разцвет, променя лицето си. Тя започва с желание да бъде “като," но завършва с желание да бъде “повече от." Не е чудно, че всички “движения за равенство” създават тирания и слагат нов тиранин на расизъм или сексуално насилие или класово деление на мястото на стария тиранин, когото наскоро са свалили. Моля, внимателно помислете относно това.

В стремежа на грешния човек за “равенство” той става това, срещу което се е обявил, и отразява това, което се е заклел да премахне. Неспособен да постигне тази мрачна трансформация като индивид, той използва властта на държавата като негов оръженосец. Тогава държавата става защитникът на човешките “права” и “неравенството” става главния враг на нацията. Политиката става механизъм за алчност, завист и гордост. Държавата непрекъснато атакува всеки новооткрит враг на общественото равенство и политическата “коректност." Атакувани са създадените от Бога различия; вградената нужда във всеки от нас от силните и слабите страни на другите все повече бива погребвана под морето от държавна и социална пропаганда. Този досаден “морален глас” продължава да изисква “равенство” и така да унищожава корените на смирението и взаимозависимостта.

Свободата от тиранията или несправедливостта не може да се постигне чрез подтискане на една класа от хора от друга в името на моралната чистота. Свободата идва, когато всички хора признаят своята грешна природа и особените си, понякога скрити предразсъдъци и уповаят на Божията милост да ги изчисти и така да освободи техните братя и сестри. Всеки друг метод само прави държавата да става все повече като предубеден побойник, налагащ предразсъдъците на режима.

Езическото равенство и данъчната реформа

Сърцевината на съвременното езичество е опитът да бъде изравнено това, което Бог е направил неравно.

Горко на ония, които наричат злото добро, а доброто зло; които турят тъмнина за виделина, а виделина за тъмнина; които турят горчиво за сладко, а сладко за горчиво! Горко на ония, които са мъдри в своите очи, и които са разумни пред себе си!...които за дарове оправдават беззаконника, и отнемат от праведника правото му! Исая 5:20-21,23

Тъй като държавата има социалистически дух и прикрива алчността в дреха на съчувствие, тя оглежда различните икономически слоеве и заключава, че ако някой има повече от друг, той задължително е “ограбил другия." И какво е нейното решение на проблема? — продължавай да облагаш с данъци, докато играчите станат по-равни.

Бог знае повече за икономиката от всички икономисти, взети заедно. Той облага с данъци Своя народ на един и същи процент – десятък. Това е десет процента от дохода след деловите разходи.[4] Десятъкът е т.нар. “регресивен данък." Той нарушава всички съвременни закони за данъчно облагане, но той е справедлив данък, защото е Божий данък и тежи пропорционално върху всеки.

Правителството не трябва да изисква повече отколкото Бог изисква. Правителствената данъчна политика трябва да отразява Божията. Ако Бог налага постоянен данък, правителството също трябва да налага постоянен данък. Ако Бог налага десет процента от доходите, правителството трябва да налага по-малко: Никакви преференции, никакви вратички, никакъв интересен бизнес; точно както е Божият данък. Можете ли де си представите общество, в което правителството не играе данъчни игри и взема не повече от 10% от доходите ни? Освобождаването на създаването на капитал и творчеството ще стигнат до Луната!

Това послание ще се хареса. Но ние се нуждаем от хора, които да го разнесат. Това сте вие. Това е вашата малка армия, която можете да обучите. Те ще могат да обяснят, че Бог е Бог на завета и че неравенството не се случва на хората, че то е плод на покорство и непокорство; те ще бъдат хора, които ще служат саможертвено, за да освободят бедните от робството на социалната система. Ние се нуждаем от хора, които ще инвестират своето време, енергия и любов в онези, които трябва да научат дисциплината на истинското благосъстояние: Благочестив характер, мъдро настойничество и вярна работа.

Нека Бог ви помаже да носите следното послание:

Бог Отец изгражда ВСЕМОГЪЩИЯТ & СИНОВЕ и иска стотици милиони верни съдружници да се присъединят към Него.

Разбиране за Божията справедливост

Животът не е “честен” и само идеалистите, глупаците или тираните се опитват да го направят такъв. Животът е уникално преживяване, предназначено от Бога да направи хората да израстват и да им даде да стават все повече това, което са избрали да бъдат. Техният живот е почвата, върху която тяхната природа се разкрива чрез техния избор. В нашето извратено съчувствие ние бихме желали това да не е така и очевидните “жестокости” на неравните условия и събития често отиват отвъд нашите човешки способности да схванем как Бог на любовта може да позволи нещата да бъдат такива, каквито са, но Той го прави. Той очаква от нас да уповаем на Него, а не да се опитваме да променим фундаменталния ред на нещата. Следващите стихове ясно демонстрират загрижеността на Христос за откриването и зачитането на избора, който и Бог, и хората са направили за себе си. Исая 42:1-3 заявява:

Ето Моят Служител, когото подкрепявам, Моят избранник, в когото благоволи душата Ми; турих Духа Си на него; Той ще постави правосъдие за народите. Няма да извика, нито ще издигне високо гласа си, нито ще го направи да се чуе навън. Смазана тръстика няма да пречупи, и замъждял фитил няма да угаси; ще постави правосъдие според истината.

Означава ли това, че Бог е жесток и че християнството е безсърдечно? Едва ли. Да противопоставяме Библията (съдържаща стотици стихове, призоваващи за човешка намеса в страданията, бедността, несправедливостта и злото) на будизма, таоизма, исляма или екзистенциализма е абсурдна шега. Наистина, историята на християнството, въпреки неговите изопачавания, е история на създаването на болници, университети, сиропиталища, закони срещу детския труд и робството, а Исус е най-изтъкнатият освободител на жените и расите, ходил някога по планетата Земя.

Справедливостта започва с признаването на уникалността на всички индивиди пред техния Създател и един пред друг. Гледаме в Божието Слово как тази уникалност да бъде открита във всеки човек и оползотворена за нуждите на другите. Справедливостта е Божия идея, не човешка, и отива отвъд простите външни разлики. Класически пример за това надминаване на видимото се намира в 19 глава на Левит, често смятана за целия Божий закон в една глава:

Да не извършиш неправда в съд; да не покажеш лицеприятие към сиромаха, нито да се стесниш от личността на големеца; но по правда да съдиш ближния си. Лев. 19:15

Божията обща справедливост към всички нас е обобщена чрез Христовото свръхестествено брилянтно обединяване на целия Закон в Неговия отговор на въпроса коя е най-голямата Божия заповед:

“Да възлюбиш Господа своя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.” Това е голямата и първа заповед. А втора, подобна, е тая: “Да възлюбиш ближния си, както себе си.” Мат. 22:37-39

Човек трябва да отдава на Бога дължимото, а също и на ближния си дължимото. А какво е дължимото към двамата? Точно това, което Божието Слово заявява: “Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста.”[5] За да живея праведно, аз трябва да управлявам нещата, както Писанието го изисква: моето тяло; моите естествени и духовни дарби; моите взаимоотношения; моите материални притежания; Христовото благовестие; моето спасение и спасението на другите; назначената от Бога власт; и моето място в духовното дело на моето поколение и моята нация. Справедливост е да се съобразим с Божието дело, вместо да се опитваме да се мерим един срещу друг, за което Павел каза, че не е разумно.[6]

Тогава, какви са нашите общи права? Те са очертани в Божието Слово: Нека не добавяме и не отнемаме от тях, за да не доведем проклятие върху човечеството, както по принцип ни напомнят завършващите думи на Откровение.[7]

Ролята на държавата като инструмент на Божията справедливост

Държавното управление (една от петте сфери на управление, които ще изследваме в следващата глава) е Божият инструмент за защита на обществото. Римляни 13 глава, стихове 1 до 7, ни дава най-ясната новозаветна картина за ролята на държавното управление в налагането на Божията справедливост:

Всеки човек да се покорява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са отредени от Бога. Затова, който се противи на властта, противи се на Божията наредба; а които се противят, ще навлекат осъждане на себе си. Защото владетелите не причиняват страх на добротвореца, но на злотвореца. Искаш ли, прочее, да се не боиш от властта? Върши добро, и ще бъдеш похвален от нея; понеже владетелят е Божий служител за твоя полза. Но ако вършиш зло, да се боиш; защото той не носи напразно сабята, понеже е Божий служител, мъздовъздател за гняв върху този, който върши зло. Затова нужно е да се покорявате не само заради гнева, но и заради съвестта. Понеже за тая причина и данък плащате. Защото владетелите са Божии служители, които постоянно се занимават с тая длъжност. Отдавайте на всички дължимото: комуто данък, данъка; комуто мито, митото; комуто страх, страха; комуто почит, почитта. Рим. 13:1-7

Целият текст ни казва три важни истини: 1) трябва да почитаме държавното управление и онези, които го упражняват, като Божии служители, 2) трябва да признаваме, че то е установено, за да носи сабята срещу злото, и 3) трябва да плащаме дължимите данъци, необходими за носене на тези отбранителни задължения, както ще видим накратко. Много ясно е от този текст, че държавното управление е призвано да бъде пазител на Божия ред, а не архитект на нов ред. То трябва да бъде защитно по природа, а не активно. То не се стреми да установява някаква програма, а да подкрепи тази, която Бог вече е положил в Своето Слово. Ние трябва да се молим неговата работа да бъде скрита на заден план, за да може видимата част на човешкото спасение и господство да се изработва в мир и ред:

И тъй, увещавам, преди всичко, да отправяте молби, молитви, прошения, благодарения за всичките човеци, за царе и за всички, които са високопоставени, за да поминем тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност. Това е добро и благоприятно пред Бога, нашия Спасител, Който иска да се спасят всичките човеци и да достигнат до познание на истината. I Тим. 2:1-4

Никъде, нито в Стария, нито в Новия Завет, държавата не е упълномощавана да стане икономически “изравнител," прехвърляйки благосъстояние от производителния частен сектор към непроизвеждащия капитал обществен сектор. Тя не е призвана да минимизира риска, както видяхме в Глава Седма, да намали честната конкуренция, да насърчава бюрокрацията, да централизира властта, отнемайки я от местните щати, провинции или региони, или да прехвърля благосъстояние от едно семейство на друго. “Равенството” е пропаганда, използвана за да оправдае публично повечето от тези грешни практики.

Задачата на участниците във ВСЕМОГЪЩИЯТ & СИНОВЕ е да водят живота си и предприятията си на основата на справедливостта, не равенството, и чрез истинността на това свидетелство да притискат външния свят също да се покори на Христовите стандарти.[8] Ако не изкореним “равенството” от между нас самите като християни, ще останем разделени и изпълнени със завист, действуващи един срещу друг и всички заедно срещу целите на нашия Господар. Провъзгласете това високо, Деца на Господаря.

“Нека тече правосъдието като вода...” Амос 5:24


[1] Бит. 1:26-28

[2] Бит. 1:31

[3] II Кор. 4:4

[4] Чис. 18:24-30; Вт. 14:22-28; 26:12

[5]Мат. 4:4

[6] II Кор. 10:12

[7] Откр. 22:18-19

[8] Мат. 28:18-20





Doing Business God's Way
Copyright © 1995 Dennis Peacocke
превод Copyright © 1996 Божидар Маринов