Almighty & Sons

Не е задължително добродетел да бъдеш богат; всъщност, вече няколко пъти предупреждавахме срещу опасностите и потенциалното идолопоклонство.[1] Но бедността, от друга страна, въобще не е знак за Божието благословение. Да се надяваме, че предишните глави са ви убедили или са утвърдили тази истина във вас. Но откъде произлиза бедността? И защо светската система е толкова решена от една страна да ни накара да се чувстваме виновни за всяко материално благословение, което имаме, а от друга страна да ни накара да купуваме повече, отколкото можем да си позволим? Защо също се опитват да ни накараме да съжаляваме онези, които са бедни, които мистериозно са били блъснати от “камиона на бедността”? Причината за тяхната грешка очевидно не е в тях, а в някой друг. Така ли е?

Библията казва, че идеите и действията имат последствия. Ето защо целият ход на Писанието се съсредоточава върху правилното мислене, учението, истината, греха, покаянието и съобразяването на нашите мисли, вяра и действия с Христовите. Както Писанието казва, “Защото, каквито са мислите в душата му – такъв е и той.”[2] Наистина, чертите на нашето мислене водят до определени действия, а действията формират навици и характер, които водят до последствията от закона за сеенето и жъненето. Ясно е, че сеенето и жъненето произвеждат икономически последствия по отношение на нашите настойнически умения, трудови навици, схеми на спестяване и потребление, честност, способност за сътрудничество, ориентация към служение и други. Всички тези и други характеристики пряко засягат финансовата сила на индивиди, компании и дори нации, особено от гледна точка на външна и вътрешна икономическа помощ и развитие. Продължава да е тайна за мен защо трябва едни нации да спонсорират греха на други нации.

Идеите и действията наистина имат икономически последствия и бедността може да е едно от тях. Макар и призвани да бъдат съчувствени към бедните и винаги настроени да споделят нещо с тях, вярващите също така са призвани да разбират бедността и да избягват нейната хватка.[3]

Бедността е резултат от грях: било то персонален грях, родителски грях, обществен грях или национален грях. Тъй като тя е “обусловена от грях”, тя няма да си замине просто така като изливаме в нея пари, както вече видяхме. Нито пък ще си замине като разпространяваме чувство за вина.

Авторът на Евреите ни казва, че видимите неща са сенки, или образи, на вечните неща, които са невидими.[4] Духовният закон поддържа и управлява материалното създание. За съгаление обикновено забравяме този принцип, когато става въпрос за икономика. Вместо да осъзнаем духовните закони за моралните последствия, за причинно-следствената връзка, за непроменимото взаимоотношение между покорството и благословението, от една страна, и непокорството и проклятието, от друга, ние обикновено гледаме на богатството като на “късмет”, а на бедността като на “онеправдаване”. Тогава светския хуманизъм настоява, че правителството, което Бог е назначил да налага справедливост, трябва да изравни благосъстоянието, като го преразпредели от щастливците към онеправданите. Това, което знаем, ако вземем на сериозно Писанието, е, че макар и част от бедността да произтича от позтисничество, по-голямата част от бедността е следствие от духовно непокорство, и Бог призовава правителството да наложи покорство към Неговия Закон, а не да предотврати Неговото наказание върху онези, които не Му се покоряват.

Разликата между тези възгледи е разликата между доминираното от случайността и доминираното от предназначението разбиране за цялата действителност. Единият възглед ни казва, че благосъстоянието и бедността се случват на хората по случайност и че само намесата на правителството може да облекчи бедността. Другият ни казва, че благосъстоянието и бедността са основани върху живота на хората според, или противно на, предназначението, което Бог е втъкал в създанието. При този възглед виждаме, че истинското предназначение на правителството не е да ни предпазва от последствията от непокорството, а да поддържа реда в създанието, така че хората да се учат от моралните и материални причинно-следствени връзки да бъдат отговорни и покорни на Бога. Разгледахме тази истина в предишните глави, особено в Глава Седма.

Природните закони всъщност са назначени реакции на моралния ред, който Бог е вложил в Своето създание. Когато скочите от моста, законът за гравитацията не ви онеправдава, а вие онеправдавате себе си, като нарушавате Божия Закон. Законът за ентропията, който Павел в Римляни 8 гл. нарича закон на “греха и смъртта”, казва, че материята и енергията естествено се стремят към разпадане. Грехът довежда ентропията в създанието. Ние не сме онеправдани от този закон; ние допринасяме за него чрез нашия грях. Когато живеем така, като че ли го няма (не работим усилено, не спестяваме и не инвестираме), законът за ентропията се грижи да обеднеем.[5]

Светът на бизнеса се изгражда върху законите за търсенето и предлагането. Когато предлагането на една стока или услуга се увеличава по отношение на търсенето, нейната цена трябва да пада, и обратното.[6] Когато държавата се опитва да действува така, като че ли законите за търсенето и предлагането са митове, тя създава нови пари от нищо. Тогава предлагането на обезценените пари взривява цените. Хората не са онеправдани от законите за търсенето и предлагането; те са онеправдани от непокорната, противна на Бога държава.

Законът за служението и възвисяването (който служи, ще бъде възвисен) е закон, който Бог е сложил в Своята вселена.[7] Както повишението не става по случайност за добрите слуги,[8] така понижението не става по случайност за злите слуги.[9] това не означава, че децата, родени при родители, чието духовно непокорство ги е направило бедни, не са жертви. Те са. Много поколения бедни хора са били родени в последствията от робството и разпадането на семейството. В този смисъл те наистина са жертви.

Наистина, много хора са били онеправдани с течение на поколения, бивайки лишени от натрупване на капитал. Но да им бъдат дадени пари не би ги освободило от бедността. Защо? Защото, както видяхме в Глава Втора, настойническите умения на правилното използване на частната собственост са съществено важни за зрялостта. Много бедни хора нямат практика в управлението на частната собственост, защото са били възпирани от натрупването на капитал. Затова, те са останали зависими и безотговорни. Слагането на пари в ръцете им само ги улеснява да бъдат лоши настойници. Вместо това, като хора, които никога не са били обучавани в отлично настойничество, те трябва да бъдат обучавани, обикновено персонално, да бъдат зрели настойници. Това е предимно работата на християните и ние сме се провалили в нея. Те трябва да бъдат водени към покорство към Божия Закон. Тогава те ще развият благосъстояние, характер и умения, които ще им дадат способност да произведат богатства.

Това не е ново. Това е просто основополагащ принцип, който прави вярна старата поговорка, приписвана на коренните жители на Америка, “Дай на човека риба, нахранил си го за един ден. Научи го да лови риба, нахранил си го за цял живот.” Истинският библейски отговор е персонално ученичество. То би трябвало да действува във всеки град, водено от християнската делова общност в съдружие с местните църкви. Всяка бизнес система, която подготвя и обучава хората икономически, ще бъде благословена от Бога. Бъдете сигурни в това.

Божието Слово ни казва как да избегнем клопката на бедността

Има много стихове, занимаващи се с причините за бедността. Нека да оставим Божието Слово само да говори и да видим какво казва чрез някои от тях:

Това ни дава ясна картина поне за едно нещо: Бедността е резултат от някакво отношение или действие. Тя не се случва просто така. Трябва да смениш едни идеи с други идеи, старите идеи за ново видение, и така смениш старите действия с нови действия (т.е. покаяние), ако искаш да се отървеш от нея.

Човекът иска да обвини своята среда за бедността

Първият видим белег за падението на човека в градината беше неговият опит да реши проблема с голотата си със свои собствени средства.[10] Вторият беше опитът му да скрие това новооткрито бунтовно познание от своя Създател.[11] Третият беше да обвини Божията природа като извинение за своето падение.[12] Нищо не се е променило и грешният човек все още подхожда към своите проблеми, използвайки тези три извинения. Те може да са по-”комплексни и научни”, но пак се свеждат до същите стари методи.

Трите най-големи примера на двадесети век как човекът обвинява своята дефектна среда конкретно за бедността, са психологическият детерминизъм (Фройдизъм), икономическият детерминизъм (Марксизъм) и биологическият детерминизъм (Дарвинизъм). Тази смъртоносна “обвинителна тройка” е струвала на производителите на благосъстояние много милиарди конфискувани данъчни долари, които са били жестоко прахосани. Тя е предизвикала хората към омраза и войни и глобално предизвикан хаос през този век. Тези тримата, обаче, не са се справили с бедността. Нека да хвърлим бърз поглед на всеки един от тях.

Първо, психологическият детерминизъм всъщност твърди, че грехът и бедността са причинени от нашата лична неспособност да разрешим вътрешните конфликти с нашите родители и ценностите, които те са ни наложили отгоре. Фройд и неговите ученици заявяват, че човекът е предимно, или изключително, душа и тяло, без дух. Следователно, как хората се отнасят към нас определя какви ще станем. Всички сме “жертви”, защото към всички нас са се отнасяли зле. Бедността от тази гледна точка е само икономически симптом на неизцелена вътрешна психологическа и външна комуникационна травма. Моите Его, Ид и Супер-его са сторили злодеянието и всичко, с което трябва да отговарям, са пръснатите дебри на моите неукротени либидо-енергии, замърсяващи мен и другите като радиоактивно изтичане.

Клопката на извинението с класовата борба и средата

Второ, икономическият детерминизъм ни казва, че всички човешки взаимоотношения се определят от формата на собственост и разпределението на частната собственост и средствата за производство (какво имаш и как го придобиваш). Класовата война произтича от систематичното осъзнаване, че имащите подтискат нямащите. Той внушава, че личната бедност ви е наложена от историческия период, обществото и жизнения статус, в които ви се е случило да се родите. Маркс и неговите идеологически деца унищожиха неизброими милиони човешки същества с тази идеологическа схема през деветнадесети и двадесети век. Тяхната система на обвинения и омраза създаде класово съзнание със съответната вина и завист, от които само времето и Исус могат да ни очистят.

Трето, Дарвин и неогивят биологически детерминизъм искат от нас да повярваме, че количеството сила в нашата наследственост е това, което определя положението ни в живота. Генните кодове и родителските гени ни принуждават да станем това, което сме. Ние сме жертви на биологично размножаване, без да сме искали да се раждаме, но натоварени с биологичните карти, раздадени ни от нашите родители и раса. Най-пригодените оцеляват и господстват, докато жертвите на по-слабите гени са пидчинени и бедни.

Може би има частици от неправилно използвани истини в трите системи и ние трябва да признаем това. Казано по човешки, макар и родителската ни среда да играе значителна роля във формирането на това, какви сме, тя не е напълно определяща. Бог държи всички нас отговорни за това, как играем с картите, които ни е раздал. Наистина, правилното разчитане на тези карти е ключът към тълкуването на нашето предназначение и цел в живота и към изпълнението му. Бог плаща за това, което поръчва, и моите силни и слаби страни, на всяко ниво, са допуснати с определена цел и смисъл. Нашата работа е да открием тази цел в и чрез Христа и да използваме вътрешните и външните обстоятелства, за да израстваме в благодатта и да служим на Бога и на другите. Това, което ми е дадено, е моето предназначение. Това, което ме “онеправдава”, са извиненията за моите реакции. Не мога да контролирам всичко, което ми се случва, но ми е заповядано да контролирам моите реакции.[13] Много бедни деца са израстнали и са пробили до успеха и много “позлатени” деца са се оказали неудачници. Проблемът не е в средата; проблемът е в покорството към духовния закон.

Нека изхвърлим извиненията на боклука и да изложим истинските корени на бедността

В известен смисъл търсенето на причините за бедността може да бъде безплодно занимание. След падението на човека бедността е била естествено състояние на човечеството. Тя определено е била на-честото състояние на човека през цялата история. Ето защо Адам Смит е озаглавил своята велика книга Изследване на природата и причините за благосъстоянието на народите. Той е осъзнал, че наистина интересният въпрос е не какво прави някои хора и народи бедни (всички по естество са бедни), но какво прави някои богати. Това, в един грешен свят, е правилният въпрос.

Пет врагове, които трябва да бъдат унищожени

1) Страх. Не е случайно, че съвременната наука е основана върху вярата в закони, които всъщност са създадени от Бога. Езическият възглед за реалността не вижда връзка между причината и следствието, защото не признава систематични закони във вселена, управлявана от систематичен Бог. Вярата в подредена, заветна вселена е изключително християнско схващане. Всички езически религии и философии вярват в капризни богове, които непрекъснато променят правилата според своите си прищевки. Но науката е изградена върху предсказуемост. Християните вярват в предсказуемостта, защото вярват, че Бог заветно е заложил двигателните закони за причината и следствието.

Много християни говорят за вярата така, като че ли тя е някакъв вид мистично понятие. Но обещанието на вярата е простата идея, че Бог е създал вселената и я държи в предсказуемост, заради Своя завет със създанието. Ако направим дадено нещо, можем да сме сигурни, че Бог ще реагира по определен начин. Това е вярата: убеждението, че живееш под завета на своя Създател. А вярата е противоположна на страха.

Хората, които не вярват, че живеят под завета на своя Създател, няма да инвестират в бъдещето, защото то ще бъде твърде непредсказуемо. Обратното, те ще живеят в постоянен страх от бъдещето. Ето защо капитализмът процъфтява само там, където процъфтява библейският мироглед. Капитализмът е основан върху инвестиране на настоящи ресурси в бъдещето, основано на верността (предсказуемостта) на пазещ завета Си Бог, Който обещава, че ако инвестирате, работите усилено и Му се покорявате, Той ще възнагради вашата инвестиция. Бунтовният страх е атака срещу Божия характер. Ето защо той не може да произведе нищо друго освен неуспех.

Ето защо принципите, които поучаваме, са толкова важни. Растящото отхвърляне на библейското християнство в Америка дава плод в намалени инвестиции в бъдещето, защото езичеството няма вяра в Бог, Който пази завета. Защо да инвестираш, ако нямаш увереност, че Бог, верен на Своя завет, ще те възнагради? Колкото по-езическо става едно общество, толкова по-малко ще инвестира то в бъдещето. Библията казва, че праведният ще живее чрез вяра.[14] Това означава, че тези, които искат да бъдат оправдани икономически, трябва да вярват, че ако инвестират според Божията воля и Му се покоряват, Неговата предсказуема вселена ще даде предсказуемия резултат на растежа.

2) Алчност. Общоприето е да се мисли, че богатите са алчни, а бедните не са. Истината е, че обстоятелствата около човека не определят отношението на сърцето му. Отношението на сърцето му, обаче, може да определя неговите обстоятелства. И ако сърцето му е алчно, по-вероятно е да стане беден, не богат.

Защо? Казано просто, защото алчността е форма на недоволство, нежелание да живееш доволно в обстоятелствата около теб. Алчността изисква наслада от повече благосъстояние, отколкото имаш сега, и го изисква сега. Ако човек не може да произведе повече благосъстояние, инвестирайки собствените си време, енергия и пари в продуктивен бизнес, алчността ще го накара да увеличи благосъстоянието си чрез вземане назаем за потребление или чрез кражба. Двата пътя водят, в дълъг период, към бедност, или защото крадецът влиза в затвора, или защото приходите на необуздания заемател биват погълнати от лихвите. Ако избегне тези унищожители, той попада при третия: катастрофална загуба, дължаща се на инвестиране в схеми за бързо забогатяване, подмамили неговата алчност.

3) Мързел. Връзката между мързела и бедността е ясна и пряка. “Ленивата ръка докарва сиромашия; а трудолюбивата ръка обогатява.”[15] Наистина, както видяхме, книгата Притчи е пълна с пасажи, свързващи мързела с бедността. Простият факт е, че благосъстоянието се произвежда с работа; докато хората не работят, те не създават благосъстояние. А тези, които не създават благосъстояние, стават зависими от благосъстоянието на другите за своето оцеляване. Ето защо Павел заповяда, “Ако не иска някой да работи, той нито да яде.”[16]

4) Идолопоклонство и Езичество. Аз работя с група мексикански християни в Хуарес, Мексико. Ръководството там е взело едно бунище и го е превърнало в град, поставен на хълма. Те са построили къщи, медицинско-стоматологична клиника и училище, дом за сто деца и фирми, които са наели на работа цели семейства. Това е процъфтяващ модел на това, което може да стане, когато се приложат схващанията в тази книга.

Една вечер, когато бях там, бях на покрива, гледайки към Ел Пасо на другия бряг на Рио Гранде. Реката маркира границата между две напълно различни качества на живота, от икономическа гледна точка. Помолих се, “Господи, обясни ми какво виждам.” Минералите от двете страни на реката са едни и същи; климатът е същият; възможността за развитие на ресурсите е същата. Но Бог ми показа, че цялата разлика се състои в духовните схващания. Можеш да го видиш като разликата между деня и нощта, минавайки от Хуарес в Ел Пасо. Хуарес и Ел Пасо са доминирани от различни мирогледи и тези резлични мирогледи имат огромни последствия.

Хумберто Бели, министър на образованието в демократично избраното никарагуанско правителство, което смени комунистическите сандинисти, и теологът Роналд Наш, доказват, че повечето от икономическите беди на Латинска Америка са основани на морални и културни недостатъци. Ето го списъка: антитрудова етика, свързана с испанския идеал за идалгото, благородник-земевладелец, който няма нужда да работи, за да живее; аморален фамилизъм, схващането, че човек дължи лоялност и вярност единствено на семейството си и близките си роднини и на никой друг; широко разпространена непочтеност и корупция; и стремеж към незабавно обогатяване, вместо дългосрочни инвестиции. В корена на всички тези те виждат най-фундаменталния проблем: хората никога истински не са били обърнати към християнската вяра. За да оцените истински идеите в действие, идете в Ел Пасо–Хуарес; това ще ви покаже потресаващата икономическа действителност. Идеите наистина имат последствия.

5) Потребление в рамките на едно поколение. Някога, когато сте карали по магистрала, виждали ли сте надпис, “Аз харча наследството на децата си”? Някоя мръсна дума би била по-приемлива! Библията казва, че родителите трябва да събират имот за децата. Част от това, което натрупвате, принадлежи на децата ви, не на вас.

Можете ли да си представите да откраднете парите за тетрадки на сина ви или парите за памперси на дъщеря ви? Но това е точно което инфлацията, нашата политика на декретни пари, прави. Точно това е което потреблението в рамките на едно поколение прави. Ние се промъкваме нощем в стаите на децата си и вземаме това, което не принадлежи на нас. Ето защо националният дълг е духовно безчинство. Той е кражба от нашите деца.

Накратко, бедността се корени в отхвърлянето на християнството, неговия възглед за действителността и неговата дисциплина. А сега, как се опитва нашето общество да се справи с бедността?

Езичеството не може да обясни разликите в благосъстоянието, защото няма схващане за завета. Когато види неравенство, то казва, “Това трябва да е лошо. Защо едните ще бъдат богати, а другите бедни?” То никога не пита, “Какво са направили тези хора за да натрупат това, което имат, и какво са направили другите, които нямат?”

Нашето намерение не е да оправдаем всички богати, независимо как са забогатели. В края на краищата, ние се стремим към благосъстояние, не към богатства. Но какво казва Библията? На този, който има, какво ще му се случи? Ще му се даде повече. Защо? Защото има заветните умения, характер и благословение, които Бог, върховният Инвестиционен Банкер в Космоса, търси.

Бог иска висока възвръщаемост върху инвестициите Си. Помнете, Той е Онзи, Който събира остатъците от хлябовете и рибите, така че нищо да не се изгуби. Това ни показва характера на Отца. Той казва, “Когато намеря човек, на когото мога да доверя растеж, ще му дам повече да управлява. Бил си верен над две мнаси, ще те поставя над два града.” От онези, които са злоупотребили с това, което имат, Той отнема дори и останалото.

Когато започнем да въвеждаме библиейската икономика в нашето общество, ние ще възнаграждаваме добрите настойници, вместо да ги наказваме. Тогава ще работим да преобразяваме лошите настойници в добри настойници, като инвестираме в тях като ученици и им влагаме характер и умения, вместо да ги правим да се чувстват уютно в своята безотговорност. С библейската икономика ще видим огромно и разпростиращо се увеличение в просперитета на нациите и хората.

Бог иска да осъзнаем разликата между чистата безусловна благотворителност (която християните трябва да раздават доброволно, но само на онези, които, не по тяхна вина, са наистина неспособни да се грижат за себе си) и инвестицията, която носи със себе си награди и наказания. Нашето послание към всеки беден човек, който е нито умствено, нито физически неспособен, трябва да бъде, “Ако се справиш с това, което сме инвестирали в теб, ще получиш повече, а ако злоупотребиш с него, ще го отнемем и ще го дадем на някой, който ще го управлява разумно.” Това жестоко ли е? Не. Това е любов, защото принуждава хората да се справят с последствията от своите собствени действия, вместо да се крият зад решетките на извиненията и обвиненията, които правят другите хора врагове за тях. Фалшивото съчувствие произвежда омраза и неговите грозни пипала продължават да разпростират своите смъртоносни лъжи в нашето упорстващо в греха си общество.

Бих искал да кажа още нещо, преди да завършим тази дискусия. Както Библията гледа на персоналния грях, обществения грях и родовия грях[17] като на част от препятствията, които трябва да преодолеем чрез Христовата сила, така тя гледа и на склонността на човека към удобство преди материално да се е обезпечил. Следващият стих е изпълнен с практическо проницание и приложение. Препоръчвам ви го за разсъждение. Той ясно ни казва първо да се стремим към материално обезпечаване, а след това към удобство:

Божият отговор на извиненията е видение за промяна
и дисциплина за реализирането му

В продължение на няколко години съм помагал на местните общини да формират “Съвети за действие”, където християните да обединяват своитге усилия и ресурси, за да помогнат за решаването на общинските проблеми. Някои от резултатите са забележителни. Голям брой църкви и християни по целия свят започват да се занимават творчески със споделянето на икономическото благосъстояние с другите. С Божия помощ, с изявяването на нарастващото икономическо осъждение срещу нашето общество, Църквата и целият частен сектор трябва да играят все по-нарастваща роля в служенето и обучаването на нуждаещите се и необучените. За да свършим това, трябват ни мъже и жени, заразени с мечти, видение, умения и дисциплина, а не незрели и търсещи вината другаде хора.

Накратко, бих искал да спомена четирите основни метода, които Бог ни дава, свързани с облекчаването на бедността в другите хора:

1. Създаване на възможности за пабирък (Лев. 19:9-10):

Писанието ни учи, че нуждаещите се са длъжни да се грижат за себе си чрез собствения си труд, дори ако ресурсите, които използват, са им отпуснати безплатно. Както вече видяхме, да платиш на някого да върши нищо, е да го направиш да се чувства “нищо”. Израил, като аграрно общество, осигуряваше храна за бедните, като не жънеше цялото поле или реколта. Как можем да приложим този принцип в съвременното общество, така че осигуряването да е безплатно, но трудът да е по собствена инициатива? Принципът е ясен и има някои творчески отговори; как можете да направите това, което произвеждате, достъпно за истински нуждаещите се в замяна на техния труд? Бизнес партньорите на Всемогъщия трябва да се научат да действуват като своя Баща: “Живата вода” е безплатна (благодат), но трябва сам да си осигуриш съда (живот и посвещение).

2. Отпускане на безлихвени заеми на братята:

Един начин финансово да подкрепяте нуждаещите се, поне конкретно сред вярващите, е да им отпускате безлихвени заеми, както правеше Израил,[18] за определени периоди от време. Лихвата е наемът, налаган върху използването на чужди ресурси (пари). Безлихвените заеми конкретно изпълняват духа на това, което Христос ни учи в Проповедта на планината, по отношение на безвъзмездните дарове, благотворителността и любовта за хората в истинска нужда.

Преобладаващата “осигурителна система” в Писанието, както е била изградена в Израил,[19] е било прякото ученичество чрез договорено служение. Ако сте или в бедност, или в това, което сега наричаме банкрут, можете да продадете труда си на някого, който знае как да ви обучи за не повече от шест пълни години. Макар че точните закони, свързани с тези взаимоотношения, вероятно биха били неприемливи за повечето хора днес, това принципно е била умно измислена система за прехвърляне на умения за благосъстояние от някой, който е уредил живота си, към друг, който не е, без вторият да се чувствува като глупак или некадърник. Вместо социални плащания, той е получавал работно назначение, и освен това е получавал пълен достъп до начина на живот на обучаващия. Трябвада развием някаква форма на този подход за изграждане на характера, ако искаме да имаме някаква реалистична надежда за освобождаване на хората от бедността, без да засягаме тяхното достойнство. Този библейски подход за премахване на бедността изисква лично обучение, вместо непряк подход чрез държавни субсидии, социални работници и помощ от разстояние.

4. Преобладаващо внимание върху изобразяване на любовта на Всемогъщия на практика:

Исая 58:6-12 е сред най-силните и вълнуващи пасажи в Писанието. Прочитането му е моментален “вътрешен преглед” за това, доколко носим Божието сърце за истински нуждаещите се и да започнем да си задаваме истинските въпроси за практическите стъпки, които можем да предприемем. Знам някои християнски ръководители, които са стигнали до много чудесни практически отговори на въпроса за ефективното служение и евангелизирането чрез него.[20] Обещанията, съдържащи се в тази група стихове, са вдъхновяващи:

Идеите и действията наистина имат преки икономически последствия. Бедността не се “случва на хората”, поне не на възрастните. Хората, които не са затънали в бедност, имат библейското и моралното задължение както да използват своето благосъстояние, за да насърчат бедните, така и да осигурят възможност за достойна самопомощ чрез труд. ВСЕМОГЪЩИЯТ & СИНОВЕ поставя огромно предизвикателство и невероятна благовестителска възможност пред нас. Можем да водим бедните, както откъм богатства, така и откъм благосъстояние, към просперитет, само ако ние самите истински знаем как да стигнем дотам:

Глава Осма

Разкриване на жестокостта на икономиката на вината