Да правиш бизнеш по Божия начин
Съдържание
Предговор
Въведение
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11

   

Да правиш бизнес по Божия начин
  Home    от Денис Пийкок  

 

Глава Седма

Риск, достойнство и изкупителна борба

 

“Недейте се лъга; Бог не е за подиграване; понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне” Гал. 6:7

 

 

ОСНОВЕН ПРИНЦИП #7

Вероятността за
неуспех е жизнено важна
за човешкия растеж

 

Истински свободното общество насърчава покорството към Бога, съчувства на истински нуждаещите се и позволява на човека да бъде свободно благословен или наказан като следствие от неговия собствен избор. Обратното се отнася за съвременната либерална държава: Нейната икономическа политика заробва нуждаещите се с неефективна, пристрастяваща помощ и прикрива голям брой от своите граждани от последствията от техния грях чрез финансова политика, която насърчава непокорството към Божиите закони. Заета с парентализъм, съвременната държава насърчава моралния упадък и наказва добродетелите. Това са сериозни обвинения. Наистина ли са верни?

Когато се докоснем до въпросите, свързани с взаимоотношението между риска, неуспеха и моралния растеж, ние ще се занимаваме с понятия, които стоят в основата на обществената икономическа политика в областта на социалните грижи, застрахователната дейност и здравеопазването и престъпленията. След толкова много години все още ме удивлява как нашите общоприети духовни ценности, или липсата им, имат такива преки резултати в икономическата политика. Изследването на икономиката е изследване за това как духовният избор се изявява в материалния свят. Като сътрудници в проектите на Всемогъщия ние трябва да станем експерти в разбирането на тези фундаментални взаимоотношения между духовното и икономическото. Докато не станем такива, ние ще бъдем бедни жители и неспособни да изпълним великото поръчение на Учителя да научим народите на обществена политика, изградена върху спазването на всичко, което Христос е заповядал.[1]

Достойнството идва от Божията система на обратна връзка

Една от кризите на съвременния свят е търсенето на “истинност”, “смисъл” и “достойнство." Но всички тези необходими, но нематериални характеристики имат абсолютен смисъл само ако са ни дадени от източник, по-велик от нас самите. Наистина, докато планините от книги за самопомощ или себеодобрение растат както в християнските, така и в светските книжарници, искрените хора осъзнават, че “Аз одобрявам Себе си” е упражнение в Зен-Будизъм: “Как може едната ръка да се поздрави с другата” или Аз да одобри Аз? Казано по друг начин, кое “Аз” удостоверява “Аз”? И различно “Аз” ли е това, което съди другите “Аз”? И как мога аз да приема валидността на оценките на моята група “Аз”-ове? Забравете висшето съзнание, Фройд, Зен, мозъчните сонди. Писанието, както винаги, го казва най-добре: “Сърцето е измамливо повече от всичко, и е страшно болно; кой може да го познае?”[2] Амин.

Човешкото сърце е неизследимо, непознаваемо, егоцентрично и отчаяно се нуждае от обективна мярка извън себе си, за да оцени къде се намира. Божият отговор на нуждата от “мярка” е реалността на причината и следствието, която е разкрита в Божия Закон/Слово. Прави това и ще се случи това. Засей царевица; и никога няма да израстне спанак. Създай небиблейски дълг; ще загубиш свободата си. Прелюбодействувай; унищожено е достойнството ти. Скочи от висока сграда; ще умреш. Не дисциплинирай децата в обществото си; данъците, необходими за дейността на съдилищата и системата за криминално правораздаване, рязко ще скочат. Докоснете горещия котлон; ще си изгорите ръката. Реалността е нашата система за обратна връзка. Но вие можете да изтълкувате правилно житейската реалност само по начина, по който Бог ни учи, а то е чрез Неговото Слово. Без Божието Слово за ваше учебно ръководство тълкуването на системата за обратна връзка на реалността става субективно, хаотично и ненадеждно и ни води до объркване и заблуждение.

Защо някой би искал да прикрие истинските изводи на системата за обратна връзка? Защото не би искал да се подчинява на правилата или да остави другите да се подчиняват на правилата. Тя пречи да бъде прикрито неговото непокорство. А как тези, които се противопоставят на Божията система за обратна връзка, се опитват да попречат на хората да я четат правилно? Ето две прости техники: 1) чрез отхвърляне и осмиване на Божието Слово и възпиране на гражданите на едно общество от досег с него, доколкото позволява конституционният закон на обществото, и 2) чрез използване на данъчни пари за да “притъпи” ефекта от греха върху непокорните, като им осигурява стоки и услуги, за да облекчи ударите на причинно-следствената връзка. Добре дошли при истинската антихристиянска философия на съвременната либерална държава. Когато видите тази истина, тя е потресаваща.

Държавата се противопоставя на Божията система за обратна връзка

Ако блудствувате, държавата или ще ви помогне пряко или косвено да убиете детето чрез аборт, или ще ви помогне да го отгледате, използвайки чуждите пари. Ако се пристрастите към нещо, тя ще ви помогне да останете пристрастен или ще плати да ви се помогне, ако пристрастеността ви не е християнска по своята същност. Ако откраднете, вместо да ви притисне да направите библейско обезщетение, държавата ще ви затвори за годишни разходи от 25,000 долара за сметка на данъкоплатеца. Извършете интелектуално престъпление и тя ще направи престояването ви в затвора дори по-комфортно. Държавата ще плаща субсидии от всякакъв вид и на бедни, и на богати и ще прави всякакви шмекерии, така че законите за причината и следствието да бъдат притъпени, заглушени и направени да бъдат по-малко очевидни. Ако вие някакси се събудите за действителността и се покаете, това ще изглежда много лошо за всички останали. Цената за всичко това е по-високи данъци, бюрокрация, колосална несправедливост и, най-вече, впримчването на хората в греха им.

Държавата държи хората в робство, защото има данъчните ресурси да го направи. Което е по-лошо е, че съвременната държава не само ограбва хората, но и отнема тяхното достойнство, и го прави в името на “съчувствието”! Това фалшиво земно съчувствие е икономическа глупост и неморална зависимост от най-лошия обществен ред, последвани от вечен ад за неговите жертви! Това, приятелю, “било съчувствие." Божието Слово съвършено прониква през димната завеса на съвременната данъчна политика, обобщавайки проблема със следната истина: “Съчувствието на нечестивия е немилостиво.”[3]

По-късно ще говорим повече за обществено-политическите приложения на това, но какво общо има това с усещането за собствено достойнство? Има много, много общо. Достойнството се изгражда върху факта, че Бог и Неговата система за обратна връзка са настроени да разкриват дали Му угаждаме и дали се движим в правилната посока. Фалшивата защита и фалшивото съчувствие, които излагаме тук, не желаят да позволят на “топката на живота” да рикошира обратно към вас и да ви разкрие истината. Тя или не се връща обратно към вас, или се връща от лъжлива посока. Това е, което фалшивото съчувствие прави: То лъже, и следователно унищожава всяка възможност за истинско достойнство.

Писанието казва, че “страх от Господа е начало на мъдростта.”[4] Аз осъзнавам, че в играта на живота Бог и Неговата вселена могат да играят твърдо и грубо. Това е първата абсолютна реалност, която трябва да приема и около която трябва да изградя живота си. Ние служим на Бог, Който не притъпява играта и има достатъчно морална смелост да остави хората да отидат в ада. Защо? Дали защото е зъл, отмъстителен Бог, както някои неразумно заключават? Не. То е защото без вероятността за неуспех, успехът не би имал никакво значение. Нашият Бог е много дълбок, най-меко казано.

Ако не мога да пропадна, не мога истински да успея. И ако успея без вероятност за неуспех, къде е моето истинско достойнство? Играта е била улеснена; мярката за реалността е била направена от еластичен компромис. Либералът отказва на хората тяхното достойнство, изисквайки държавата да направи осигурителна мрежа под трапеца на вселената и осигурително въже.

Наградите и наказанията ни учат на реалността

Наградите и наказанията ни учат на Божите ограничения и Божиите пътища. Той ни води с тоягата[5] на нещастията, като грехът се изявява и характерът се пречиства. Чрез жезъла[6] на Неговата защита и грижи ние стоим в пасбището на покорството към Неговото Слово и водителство. Реалността и рискът от наказание ни учат на зависимост и покорство към Христа и на необходимостта силата на Святия Дух в нас да ни даде сила да Му се покоряваме. Тези, които ни защитават от неуспеха, в крайна сметка създават в нас зависимост от тях, а не от Бога. Това е робство под греха и нереалността. Никакво собствено достойнство не може да се намери зад една фалшива защита и тези, които ми предлагат фалшива защита, всъщност действуват като мои врагове, и то в името на “грижата."

Дори надписите по стените на нашите училища и класни стаи проповядват по-истинско благовестие от либералите. Те казват, “Без болка няма печалба.” Така го е направил Бог. Вероятността за неуспех и болка е съществена за човешкия растеж. Улеснете играта чрез фалшиво съчувствие и вие впримчвате вашите зависими жертви в техния грях. Добре дошли в икономика, потъваща в море от червено мастило, наречена “фалшива помощ."

Разобличаване на съвременната държава като фалшив родител

Когато Твоите съдби се вършат на земята, жителите на света се учат на правда. Ис. 26:9

В името на съчувствието съвременната държава се е заела да минимизира житейските рискове за всички свои поданици. Тя е във война с Божиите закони за сеенето и жъненето. Тя се е заела да защити непокорните от поправление и успешните от “твърде много успех." Тя също защитава онези, които използват вратичките в закона, за да не бъдат изобличени, особено ако са част от структурата на властта. Тя е фалшив родител, защитаващ поданиците си от “злия” Бог. “Държавата ще ви спаси”, казва тя, “не Бог." И го прави чрез данъчно облагане.

Макар че е извън вниманието на една уводна книга върху библейската икономика да обсъжда “държавата като спасител”, трябва да направя една специфична забележка тук. Колкото и неморални да са абортите, те няма да са крайната причина за Божия съд срещу съвременната държава. Същото се отнася и за легализираната порнография, небиблейската дискриминация, експлоатацията и дългия требник на настоящите ни обществени болести. Бог ще ни съди икономически предимно заради това, че възпираме хората , за да не се объпнат към Бога и използваме пари от данъците за това. Това е вечна несправедливост към човечеството и акт на себевеличаещо противопоставяне срещу Бога от страна на държавата. Икономическото осъждение е неизбежно и коренът му е по-дълбок от нашата абсурдна и неморална парична и финансова политика. То е защото нашата икономическа политика се противопоставя на самото спасение на Самия Бог. Съвременната държава е станала фалшив и заблудителен щит срещу Божиите поправителни срества на причината и следствието. Фалшивата любов води към смъртта и ада.

Ако наистина ме обичате, оставете ме да се боря

Ако ме обичате, няма да ми пречите в моите борби със себе си, греха, растежа и Бога. Помнете, животът беше труден дори и за Исус: “Ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада.”[7] Нека ви дам два примера, които показват нашата идея.

Първият е силен пример от природата и ни разказва за малко момче, което вижда нощна пеперуда, измъкваща се с много усилия от пашкула си. Спирайки да й помогне от съчувствие, то изважда своето надеждно джобно ножче и внимателно разцепва пашкула. Пеперудата излиза, но умира. Защо? Има нещо, което малкото момче не знае: Пеперудата придобива силата, необходима за оцеляване, когато се противопоставя на притискането на пашкула в битката си да излезе навън. Разрежи пашкула и тя умира. Колко ли мъртви и осакатени човешки същества лежат на окървавените ръце на правителството, което разрязва пашкулите на тези хора и допринася за унищожението на техните души?

Вторият пример иска от вас да направите избор, основан върху същия принцип. Да предположим, че нацията ни е във война и вас ви мобилизират. Ние, сме “еманципирана” нация, госпожи, така че вие също отивате на фронта и се биете заедно с мъжете. Отивате в тренировъчен лагер, за да обучите в ръкопашен бой. Но това е съвременна армия на избора. Можете да изберете да отидете при сержант-инструктор Джоунс, който е известен като груб и жесток поддръжник на суровата дисциплина и прави тренировъчния лагер жив ад, или можете да отидете при сержант-инструктор Смит, който е искрено загрижен, чувствителен и внимателен учител. Кой инструктор ще изберете?

Знам кого аз ще избера: сержант-инструктор Джоунс. Дайте ми зъл, гаден, груб инструктор, когото може да проклинам в тренировъчния лагер, но ще благославям на бойното поле, защото ме е обучил да остана жив! По-внимателният, по-учтивият г-н Смит не ми е никакъв приятел макар и да го харесвам като личност далеч повече. Сержант Джоунс очевидно знае истинския проблем: Не би дал и пукната пара дали го харесвате или го мразите. Неговата работа е да ви запази живи. В крайна сметка това е истинската любов. Ето защо Бог играе “грубо” и законите Му понякога изглеждат тежки. Те са предназначени да ни запазят от вечната смърт.

Като работодател или обществен ръководител трябва да разбирате, че спестяването на хората на последствията от непокорството ги унищожава, защото неуспехът и Божието наказание учат хората на страх от Господа. Ако защитавате хората от последствията, вие ги защитавате от страха от Господа и унищожавате тяхната способност за истинско, спечелено собствено достойнство. Това достойнство идва от правилно поведение, избягване на милостиня и недопускане на немарливост.

Нашето поколение израстна при родители, които са били обучени в светско отглеждане на деца, а не в Библията. “Да не си посмял да удариш малкия Джони!”, ни казват те. “Библията е архаична книга. Трябва да си грубиян, за да нараниш “его”-то или дупето на бедния малък Джони. Ако го направиш, той ще израстне социален инвалид!” Поколението, което премина през Голямата Депресия и се закле никога повече да не оставя децата си гладни възприе това безумие. Резултатът? Следващото поколение не се научи на отговорност, защото никога не се е сблъскало с последствията.

Всеки гледаше на младите хора на 60-те и питаше, “Как е възможно това?” Би трябвало да попитат, “Как да не е възможно това?” Поколението на 60-те не беше научено за цената на греха. Сега ние плащаме сметката.

Богоугодните взаимоотношения, а не правителството, трябва да ни поддържат, когато сме в нужда; това предимно означава семейството, а не някакъв вид “държава-майка."

Държавата като снизходителна, приютяваща майка унищожава семейството. Кой се намеси за да защити мъжа и жената от правилното справяне с греха и неговите последствия в брака? Това беше държавата, която каза, “Няма нужда да работите в завет. Разведете се. И ако попаднете във финансов проблем, ние ще ви предпазим. Няма да останете гладни. Няма да останете без покрив. Ние сме върховната осигурителна мрежа.” Когато държавата каже, “Ние ще ви подкрепяме, каквото и да стане”, тя унищожава семейството и превръща хората в роби.

Коя е причината за наличието на бездомници? Тя е унищожението на семейството. Как ще решим проблема с бездомниците? Няма да е чрез строеж на приюти за бездомници; това само ще увеличи проблема. Вместо това, ще дадем на бездомника еднопосочен билет до най-близкия му роднина. Не ги правете повече зависими от правителствени подаяния.

Покажете истинско съчувствие, такова, което се грижи повече за техния растеж в характер и тяхното вечно предназначение, отколкото за тяхното моментно удобство. Изпратете бездомните у дома! Дайте им еднопосочен билет и писмо, в което пише, “Радост е за нас да ви помогнем да се върнете при най-близкия си роднина. Няма да получите друг такъв билет. Нито ще получите вече каква да е социална помощ.” И добавете едно писмо до роднината, “Сестра ви е на път към вашата къща. Вие сте семейство. Накарайте я да работи. Подпис, Държавата.”

Какво е истинска любов: истина или лъжи?

Някои хора ще възразят. “Вие не разбирате. Не харесвам майка си. Не харесвам баща си. Не харесвам братята си, сестрите си, роднините си. И те не ме харесват!”

Правилният отговор? “Защо трябва някой друг да плаща за вашите семейни кавги? Правителството не би трябвало да бърка в портфейла на всекиго, за да плаща цената за твоята препирня със сестра ти. Иди си в къщи! Чрез Божията благодат, решете проблема. И ако не го решите, не натрапвайте проблемите си на другите.”

Нашата икономическа политика би трябвало да има следния девиз: “Идете си в къщи.” Идете си в къщи за грижи, подслон, за създаване на благосъстояние. Идете си в къщи, за да съберете богатство за децата си. Не отивайте при държавата. Идете си в къщи!

И между другото, това не излиза от безсърдечен християнски фашист. В нашия град групата на ръководителя на нашата църква е помагала за подслона, храната и облеклото на повечето от бездомните в нашия град всяка зима за последните няколко години, бих добавил, без ни най-малко федерална или щатска помощ. Но ние знаем, че ние сме само временна мярка за запушване на дупките и наистина ги насърчаваме или да си отидат в къщи, или да станат достатъчно отговорни да създадат свой собствен дом.

Разбира се, съвременната държава не иска да чуе тази истина. В края на краищата, тя си има своята наука, технологии, медиите и парична и финансова политика, които й помагат да продължи да играе ролята на фалшив, закрилящ родител за своите поданици. И има печатница да печата повече пари и способността да създава нови пари в счетоводните сметки на банковата система. Държавата може да избегне последствията от посредствената работа, правителственото прахосване, липсата на планиране и конфискуването на ресурси чрез небиблейско данъчно облагане. Тя изглежда “отговорна” да минимизира рисковете на живота. И какво от това? Ето какво.

Днес бързо се приближаваме към времето, когато Бог ще каже, “Добре, Аз ви нанесох остра язва, но вие не реагирахте. Продължавайте да печатате своите пари. Ще отнема ръцете Си от вас и язвата ще стане раково образувание в стомаха, което със сигурност ще ви обездвижи.”

Един от най-ужасяващите пасажи в цялото Божие Слово е, “Ефрем се е прилепил към идолите; оставете го.”[8] Докато Бог се занимава с вас, все още имате надежда. Когато престане, вече сте в сериозен проблем. Ако продължите да се бунтувате, Бог казва, “Добре, отнемам ръцете Си от теб и оставям твоето непокорство да доведе своя съд.”

Именно това става в Съединените Щати. Вместо да търсим причината за нашите проблеми, ние сме се поддали на идолопоклонското схващане, че правителството може да създава пари (които то бърка с реалните богатства и дори с благосъстоянието) от нищо и че можем да използваме тези новосъздадени пари да купим своето избавяне от последствията от греха. Бог казва, “Добре, мислите си, че можете да напечатате достатъчно пари, за да избегнете осъждението? Да видим колко бързо могат да печатат вашите печатници. Не биха могли да изпреварят Моето осъждение...”

Осем пашкулоразрязващи икономически политики, унищожаващи нашата нация

Приятно ли ви е да изпращате четиридесет и пет процента от всичко, което печелите, в преки и косвени данъци на правителството, за да продължава тази жестока шега? Нека чуем внимателно логиката на този “шегаджия”, за да можем да гласуваме да бъде изхвърлен от службата му, когато чуем тези лъжи:

  1. “Властта трябва все повече да се централизира в държавата. В края на краищата никой няма толкова ресурси за решаване на проблеми, както държавата.”

  2. “Казусните норми и бюрократичният закон трябва постепенно да заменят конституционния закон, ако искаме хората, които наистина се нуждаят от помощ и закрила, да я получат. Създателите на Конституцията са живели в аграрно общество и са предвидили съвсем малко от проблемите на съвременната урбанистична, плуралистична демокрация. Тяхната мъдрост е остаряла и демодирана.”

  3. “За да се осигури справедлива и съчувствителна осигурителна мрежа, данъците трябва да се повишат, за да осигурят съответните услуги. Онези, които са преуспели поради алчност, обществено положение и обикновен късмет, очевидно трябва да споделят своето благосъстояние с жертвите на случайностите в живота и обществените предразсъдъци.”

  4. “Частната собственост е далеч по-низше право от съчувствието. Дайте повече от нея.”

  5. “Децата ви принадлежат на държавата от гледна точка на тяхната нужда от образование. Родителите обикновено са добронамерени, но некомпетентни, и техните лични предразсъдъци и предпочитания може да се окажат вредни за децата по отношение на подготовката им да живеят в мир с всички хора, ценности и стилове на живот в условията на съвременната демокрация.”

  6. “Производството и търговията трябва да бъдат внимателно регулирани от държавата. Ако ние не защитаваме нашите работни места и гражданите в икономиката на световния пазар, кой ще ги защитава?”

  7. “Държавата ще гарантира върховния белег за истинската свобода в обществото: сексуалната свобода. Ако държавата стои вън от спалнята ви, дори и да се намесва в офиса ви, вие сте свободен.”

  8. “Целта на политиката и решенията за стила на живот трябва да бъде доброто на настоящето поколение. Всяко поколение трябва да бъде свободно да избира как ще живее, необременено от предразсъдъците на миналото и от натиска да се опита да дефинира и разреши илюзорните предизвикателства на проблемите на бъдещите поколения.”

Зад всяко от тези пашкулоразрязващи изявления се спотаява цяла планина от съвременни икономически смъртоносни решения и нереалност, но засега ще ви пощадя.

Исус отнема бедността от хората, не хората от бедността

Макар че Глава Осма ще разгледа по-внимателно връзката между бедността и греха, трябва да споменем тази връзка в контекста на “риска” и неговото отношение към бедността. Минимизирането на риска на хората, или опитът това да бъде направено, често ги води към безотговорност, която в края на краищата ги води към бедност. Божията отговор за бедността е отговорност за избор, действия и последствия. Ограничаването на кое да е от тези три води до загуба на свобода, а загубата на свобода автоматично води до бедност, тъй като може би най-добрата дефиниция на бедността е да имаш все по-малко и по-малко продуктивни възможности за избор.

Бедността е повече духовна болест, отколкото икономическо състояние. По-точно, тя е вътрешна болест на душата и духа, която се изразява в естествения външен свят чрез оскъдност на ресурси. Бедността е съвкупност от решения, които стават стил на живот. Нейните духовни причини са ясно показани в книгата Притчи. Те включват няколко неща: мързел, страх, схеми за бързо забогатяване, непокорство, гняв, неискреност, подкупност, идолопоклонство, блудство и кражба. За да се освободя от външната оскъдност, аз трябва преди това да я премахна вътрешно от себе си. И бедността, и просперитетът започват вътре в нас.

Държавата не може да изцели духовна болест с пари. Това е друга пашкулоразрязваща тактика. Макар че съчувствието е много важно и осигуряването на възможността за събиране на пабиръка е характеристика на свободното общество,[9] неспечелените пари не са отговора. Те са джобно ножче в друга форма, предназначено да разреже пашкула. Освен ако парите не се отпуснат във формата на платим, безлихвен целеви заем,[10] това е принципно несправедливо и за достойнството на получателя, и за свободата на данъкоплатеца, от когото се осигурява прихода. Ако това ви звучи грубо, не обвинявайте мен. Обвинявайте нашия “зъл” Бог. Така де, какво разбира Този, Който увисна на Кръста, от истинско съчувствие? Моят сарказъм има следната идея: Истината е най-висшето съчувствие.

Бедността е свързана с умения, не с пари

Книгата на Чарлс Мъри, Губейки Почва,[11] икономическо изследване на т.нар. “Програми за война с бедността”, е позната на повечето сериозни изследователи на държавното планирано пашкулоразрязване в Съединените Щати. Изследването демонстрира (и, доколкото аз знам, остава неопровергано) пълното безсмислие да се дава пряка финансова помощ на бедните без правила за връщане на парите. В резултат, получателите на тези значителни суми долари в бедняшките квартали на Чикаго са станали по-бедни, не по-богати. Никакво вътрешно благосъстояние не е било създадено в хората, които са получили парите; какво друго да очакваме, освен повече външна бедност?

Бог в Христа ни освобождава от бедността. Неговото Слово обещава на тези, които на законите на Неговото изкупено общество, “Но да помниш Господа твоя Бог, защото Той е, Който ти дава сила да придобиваш богатство; за да утвърди завета, за който се е клел на бащите ти, както прави днес.”[12]

Но как мога да опитам това обещание, ако не ми позволите да преживея последствията от моите провали? Провалите ме учат на пътя и по време на пътя. Без възможността да изживея своите неуспехи, никога няма да израстна. ВСЕМОГЪЩИЯТ & СИНОВЕ се изгражда върху поемане на рискове. Именно това прави небето изпълнено с невероятен смисъл. Наистина можехме да изберем нещо друго: Играта не е улеснена. Тъй като не е улеснена, аз се радвам в Божията спасителна милост към мен и мога да държа главата си високо вдигната, защото веднъж като съм хванал топката, бягам с нея. Това е далеч по-добро от “самоодобрението." Това се нарича “достойнство."


[1] Мат. 28:18-20

[2] Ер. 17:9

[3] Пр. 12:10

[4] Пр. 1:7

[5] Пс. 23:4

[6] Пс. 23:4

[7] Евр. 5:8

[8] Осия 4:17

[9] Лев. 19:9-10

[10] Изх. 22:25; Вт. 23:19-20; Неем. 5:11-13

[11] Losing Ground, American Social Policy in the 1950-80’s, New York, Basis Books, 1984

[12] Вт. 8:18





Doing Business God's Way
Copyright © 1995 Dennis Peacocke
превод Copyright © 1996 Божидар Маринов