Almighty & Sons

Божията цел не е ние да останем просто служители за през цялата вечност, а да станем членове на семейството и съдружници в Неговия бизнес. Разбира се, ние сме младши съдружници, но все пак сме съдружници. Ето защо Исус каза на Своите ученици в Йоана 15:15-16: “Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае що върши Господарят му; а вас наричам приятели, защото ви явявам всичко, що съм чул от Отца Си. Вие не избрахте Мен, но Аз избрах вас, и ви определих да излезете и да принасяте плод...” Ето защо Той отправи предизвикателство към Своите ученици с този въпрос в Лука 16:12: “И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?”

Всеки може, като предлага достатъчни заплати, да накара служителите си да работят за него. Той просто купува работата на хората. Но служителите не са всичко във видението на християнския бизнес. То се занимава със съдружници, сътрудници и собственици. То се занимава с хора, които са заложили в бизнеса нещо повече от месечната си заплата. То се занимава с превръщането на хората от служители в съсобственици, от сираци в наследници.

Един бизнесмен, който е пример за това видение, е Сам Уолтън, основател на веригата магазини Уол-Март Сторс, която през тридесетте години израстна от неизвестен третокласен магазин в Бентънвил, Арканзас, до най-голямата верига магазини за евтини стоки в Америка, с почти две хиляди магазина и почти 44 милиарда долара продажби към края на 1991. “Мистър Сам”, както той насърчаваше да го наричат всички в компанията, стана най-богатия човек в страната, не само като настояваше магазините му да дават най-ниските цени на купувачите за всички артикули, но и като следеше всичките му работници да имат пряк личен интерес в работата на компанията. Той не ги наричаше служители; той ги наричаше сътрудници.

В добавка към заплатите и застраховките всеки сътрудник в Уол-Март получаваше и дял в компанията. В резултат, макар и повечето от тях да получават по-малко часово възнаграждение или годишна заплата от работниците на подобна работа в другите компании, те са дълбоко предани към компанията, знаейки, че нейният успех им обещава значително благосъстояние в дълъг период като награда за техните жертви в кратък период. Когато Уолтън почина, Уолстрийт Джърнъл съобщи:

Видението на Уолтън да дава на всеки работник дял в компанията е една от причините, след неговата смърт, повечето наблюдатели да останат уверени, че компанията ще продължи своя феноменален 20% годишен растеж за следващите години, вероятно изпълнявайки предвижданията на Уолтън за 125 милиарда долара продажби до 2000 година.

Джей Андел и Рич Девос, основатели на Амуей, са имали видение да разширяват бизнеса си, като помагат на другите да се ангажират и като дистрибутори. Макар че не всички знаят за Амуей, това, което Бог сега върши чрез ръководители като Декстър Йегер, е феномен. Чрез пример и обучение неговата организация буквално изгражда армия от частни собственици-дистрибутори, учейки ги на управленски умения, докато буквално хиляди от тях приемат Христа. Неговата работа е пророчески пример за икономическа евангелизация, която вече започва да се формира. Именно това съсредоточаване върху собствеността и личните управленчески умения е двигателната сила зад истинския успех на дистрибуторите, които са се издигнали над обикновените материални грижи.

Взехме за пример историята на Уолтън, защото тя толкова ясно илюстрира трите фундаментални принципа на християнското видение за управление на бизнеса. Първо, “мистър Сам считаше себе си за слуга на своите работници. Той не господаруваше над тях. Всеки момент е било възможно да се появи неочаквано в някой магазин и да се заеме с изпълнението на някаква задача, от посрещане на клиентите на вратата до събиране билетчета на паркинга. Второ, той разбираше, че повишението трябва да следва вярността, че който е верен в малкото, ще бъде верен в многото. По тази причина, твърде малко от мениджърите или директорите на Уол-Март са внесени отвън; почти всички се издигат от редови работници. Трето, той следеше верните работници да станат съсобственици в компанията, свързвайки по този начин тяхното възнаграждение с тяхната работа.

Едно краткосрочно, ориентирано към печалба видение може да се изпълни просто с наемането на служители. Обратното, дългосрочното, ориентилано към служение видение се стреми да улесни хората да станат съсобственици. Интересно е, че, както в Езоповата басня за костенурката и заека, докато ориентираното към печалба видение произвежда по високи приходи, накрая ще надделее ориентираното към служение видение. Най-добрият начин да се прави печеливш бизнес е да имаш колкото е възможно повече собственици и по-малко служители, защото собствениците произвеждат максимална печалба. Защо? Защото те работят по-усилено, по-дълго и по-умело заради чувството за собственост и интереса. Ето защо споделянето на печалбата дава резултат. Да го кажем по-просто, хората по естество се грижат повече за своето си, отколкото за чуждото. Ето го и истинския въпрос: Как ще приложите тези истини с хората, които ръководите и над които имате влияние?

Повечето християни са запознати с Исусовите думи, че който иска да бъде голям в небесното царство, трябва да се научи да бъде слуга на всички. Малко хора, обаче, имат библейско разбиране за това, какво е истинското ръководство-служение. Твърде разпространено е схващането, че ръководителите-слуги правят всичко за всеки. Но да правиш всичко за някого, означава просто да го направиш мързелив и зависим. Истинските ръководители-слуги следват Христовия пример. Той служи на Своите хора, като им помага да изпълнят тяхното предназначение в Божия план.

Това важи за най-основното ниво на спасение и освещение. Ние не можем да направим нищо за нашето новорождение. За Бога сме “мъртви в ... престъпления и грехове” и еднолично ни “съживи заедно с Христа (по благодат сте спасени).”[3] След това Бог продължава Своето добро дело в нас, преобразувайки ни в плодотворни деца: Павел казва в Ефесяни 2:8-10: “Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой. Защото сме Негово творение създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.” Бог ни освещава и ни дава сила да вършим тези добри дела, както Павел изясни, когато писа: “... изработвайте спасението си със страх и трепет; защото Бог е, Който, според благоволението Си, действува във вас и да желаете това и да го изработвате.”[4] А какво е Неговото благоволение в нас? Павел изясни и това, когато писа:

Бог е планиран предназначение за всяко от Своите деца и работи в нас, за да постигне това предназначение.

Библията говори за нашето предназначение, целта, за която Бог ни е направил, не само от гледна точка на вечността и небето, спасението, освещението и прославянето, но и от гледна точка на времето и на този свят. Бог дава на всекиго дарби, подходящи за определено служение, в Църквата[5] или в света, защото Бог е, Който поставя мъдрост дори и в сърцата на надарените художници.[6] Той дава на хората дарби не за да служат на себе си, а за да служат на другите.[7]

Най-големият стимул за хората е да видят, че Бог внимателно е изваял всеки от тях и следователно имат предназначение. Родителите, бизнесмените, пастирите и всички други ръководители трябва да помагат на хората да открият и изпълнят това предназначение в Бога. Благочестивият ръководител-слуга има една главна цел: да доведе другите в техния пълен потенциал в Бога. Това, приятели, е работата и определението за истинския ръководител-слуга.

Добрите ръководители възлагат все повече и повече отговорност

Ако ще изграждаме силни семейства, силни църкви или силни компании, ние, както нашия Небесен Баща, трябва да възлагаме нарастваща власт и отговорност с тези, които ръководим. Трябва да ги привлечем в съдружие с нас, давайки им нарастващи количества отговорност според тяхното призвание, способности и вярност. Вашата главна задача в бизнеса е да помогнете на тези, които работят с вас да открият това, което трябва да правят във вашия бизнес и да разкриете техните умения, за да могат те самите да вършат работата си по-добре и по-ефективно.

Това означава бизнес етика, която не е ориентирана към печалба, а към служение. Но точно този вид бизнес е който, в дълъг период, ще бъде най-печеливш. Когато всички хора в една организация правят това, което са предназначени да правят, те на само ще бъдат щастливи и доволни, но и много производителни. Не трябва да търсим печалбата като самоцел; трябва да се стремим да служим на тези, с които работим. Печалбата е плод, не цел. Който служи най-добре, винаги ще прави най-много пари.

Обратното също е вярно. Ако хората не са предназначени да бъдат във вашия бизнес, трябва да ги изкарате от там. Никога не позволявайте на заблудителното съчувствие да ви накара да задържите работник, когото Бог не е призовал и надарил за вашия бизнес. Ако работата е противоположна на неговите мотиви и умения, най-учтивото нещо, което можете да направите, е да му помогнете да намери работа, на която те съответствуват. Нищо не може да преуспее в дълъг период, действувайки срещу своето вътрешно предназначение. Можете да принудите хората да работят за някакви използвачески цели в кратък период, но в дълъг период всеки, действуващ срещу своето предназначение, ще губи пари, ще причинява проблеми на организацията и ще насърчава греха, защото което не е в ред, не е от Бога и не може да преуспее.

Искате ли да участвувате в евангелизирането на общността на бизнеса? Опитайте се по-малко да се концентрирате върху раздаването на евангелизаторски брошурки на работниците и повече да им помагате да откриват и развиват предназначението и потенциала, които Бог е вложил в тях. Това е трудна работа. Тя изисква време и непрекъснато внимание. Както Соломон казва в Притчи 20:5, “Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода; Но разумен човек ще го извади.” Има хора, които никога са нямали баща, който да свърши това. Някои дори са нямали и пастир, който да го направи. Никога не са познавали някой, който да им помогне да открият своето предназначение. Но това е, което християнските бизнес ръководители и професионалист трябва да правят и когато го правим, ще видим работници, които не само са благодарни, че някой наистина им обръща внимание, но са и въодушевени относно това, което Бог може да направи в и чрез тях. Отвореността към благовестието идва след истинското служение. Къде да изразим това най-добре, освен на пазара!

Саможертвата е източникът на разширяването

В Матея 10:39 Исус ни кани да дойдем при Него и да умрем. Това послание рядко се проповядва на места, преангажирани с популярност и растеж. Това не е проповед за “потребителска” църква: “Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби живота си заради Мене, ще го намери.” О, радост! Трябва да умра. Едно стоплящо сърцето послание. Проблемът е, че е истинно. Умирайки за своите собствени планове и възприемайки Божиите планове ще мога да стана плодотворен и да се умножавам. Принцип в Божия Космос е, че себичността ражда смърт, изолация и бедност, докато отдаването на живота си за другите е източникът на живот, общение и умножаване.

Отново Главният Икономист и Мениджър го изразява най-съвършено: “Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод.” (Йоана 12:24). Растежът се подхранва от жертвите.

Е добре, очаква ли Бог от нас да станем самобичуващи се монаси, коити неуморно се трудят без почивка, давайки всичко, което имат, на бедните? Не. Жертвата, за която говорим тук, е друг вид жертва.

Разбиране за скрития живот на ръководителя

Павел ни увещава в Колосяни 3:23, “Каквото и да вършите, работете от сърце, като на Господа, а не като на човеци.” В Матея 6:1-18 Христос отделя значително време, повтаряйки същия принцип; ако живеем и работим така, че да бъдем видяни от хората, то нашата награда се плаща от хората, а не от Бога. Самият Бог открито награждава тези, които живеят пред Него, а не тези, които живеят пред хората и са мотивирани от човешкото одобрение. Псалм 127:1 казва, “Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите.” Идеята е тази: Ако разсъждаваме правилно, ние ще искаме Бог да строи и да бъде Старши Съдружник в строежа, а не ние. А за да го направим, трябва да се научим да се крием. Да се криеш, означава да влезеш под хората и да ги буташ нагоре.

Ще ви дам добър действуващ пример, дошъл от моя дългогодишен опит като бизнесмен и мениджър. Има ясна разлика между служител и собственик. Служителите идват на работа в 7:59 часа и 59 секунди. Те перфорират работната си карта и се насочват към работното си място. Някъде другаде в завода може да става бунт, но тъй като не им се плаща да се занимават с този проблем, те отиват право на работното си място. Умовете и телата им са заедно до около 9:45, когато умовете започват да напускат телата им в очакване на почивката. След почивката умовете и телата се събират отново до около 11:40, когато отново се разделят в умствено очакване на обедната почивка. Същото нещо става след обяда преди края на работното време и, половин час преди да напуснат, умовете им окончателно напускат работа. Перфорирайки отново картата си точно в 5:00, те бързо се изнизват, свършили това, за което им се плаща и уверили се, че шефът не е нарушил нито едно от “техните права." Повече не мислят за работата си; тя не съществува до следващата сутрин. Защо да съществува? Те са само служители.

Собствениците или мениджърите идват на работа когато работата го изисква, но винаги преди служителите, и остават там дълго след като служителите са си заминали. Собствениците събират отпадъците, когато видят такива, помагат където могат и имат проблем, противоположен на този на служителя: Те не могат да отделят ума си от работата, дори когато са си в къщи, дори когато там няма проблеми.

Какви са разликите между служителя и собствениците или мениджърите? Има поне три разлики: 1) служителите се съсредоточават върху своите права, докато ръководителите се съсредоточават върху своите отговорности, 2) ръководителите имат някакъв пропорционален “дял в дейността” и 3) не можеш да правиш печалба от служителите; в най-добрия случай те помагат да не завършиш без загуба. Печалбата се генерира от хора със собственически дух.

За да илюстрирам по-добре какво искам да кажа, нека да ви разкажа друга история. Преди няколко години посетих едно частно събиране на християнски бизнес ръководители и изпълнителни директори от висок ранк. По време на разговорите няколко директори на водещите 500 компании в списъка на списание Форчън започнаха да споделят колко трудна е била годината лично за тях. Заплатите им пак са били големи, в шестцифрени числа, здравето и семействата им са били в отлично състояние. Проблемът беше, че един от директорите е трябвало да уволни 18,000 работници, друг 11,000, а друг 6,000. Болката и страданието, които чух в тях, бяха дълбоки и потресаващи. Носенето на такава отговорност за другите е това, което оправдава високите им заплати.

Ако кръвта на мъчениците е растежа на Църквата, то благосъстоянието на хората в сърцето на ръководителя е двигателя на растежа за бизнеса или търговията. “... ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно.”[8] Самотата и липсата на растеж е резултата от отказа на зърното да умре за своя собствен живот. То все още държи на своите “права." Хора и нации, чиито икономически ценности са съсредоточени в правата вместо в чувството за отговорност, са обречени на посредственост и стагнация. Болката на растежа е във вътрешната смърт на ръководителите и никакъв престиж, заплата или привилегия не могат да отнемат този кръст, ако той наистина е там. Това е точката на общение на ръководителя с Христос. Животът и растежът изискват смърт и жертви. Това е фундаменталният закон на икономическия растеж и той е точно толкова реален и действуващ, колкото и законът за търсенето и предлагането. С него доброволно се наемат само ръководителите със сърца на слуги.

Нека спрем да играем политическата игра на Ляво/Дясно

Като признавам, че съвсем малко сме засегнали този предмет, позволете ми да кажа още нещо, преди да продължим нататък. Ние, като християни, не сме призвани от Бога да оправдаваме икономическия ред на светската система. Не съм защитник нито на капитализма, нито на социализма. Проблемът на светския капитализъм е този: Той използва еволюцията за своя философска база, оправдавайки “оцеляването на най-пригодените." Той се стреми да превърне хората в обекти на производството и пионки на продажбите и потреблението. Проблемът на социализма е също толкова лош: Той е патерналистичен и създава бюрократична обществена структура, която “се грижи за хората” като за бедни непросветени деца, които имат нужда да бъдат ръководени, за да разберат истинското си място в диалектиката на историята. Той насърчава бездействието, зависимостта, завистта и, в крайна сметка, кражбата и отнемането на собствеността чрез конфискационни данъци.

Моето посвещение е към Божието Царство и икономическия ред, основан на Писанието. Този ред лежи на това, което Христос нарече “най-голямата заповед." Чуйте го отново:

Описанието на нашия икономически ред се намира в тези стихове. Той ще работи само ако е ръководен отслужители, чиито сърца са настроени да следят хората да са освободени и никой да не е заробен нито под подтисничеството на тирана, нито под тиранията на мързеливия и бездейния. За християните играта ляво/дясно е игра на паразити, за която дори не трябва да помисляме. Ние предлагаме трети избор: икономиката на Божието Царство.

Истинското икономическо служение е основано на покорство към Бога

Служението е повече от това да даваш на хората каквото те искат; то включва също да не им даваш това, което Бог не иска те да имат. Да даваш на хората стоки и услуги, които подкрепят или обслужват тяхната грешна природа, не е да им служиш, и хора и компании, кито го правят, ще бъдат сред първите пропаднали в тежки времена. Ако наистина ме обичате, казвайте ми “не” понякога.

Същността на това, което бихме могли да споделим тук, отива отвъд границите на нашето изследване. Това, което трябва да кажем, е: Ако наистина ми служите, няма да ми давате повод за съблазън.[9] В трудни икономически времена онези, които наистина преуспяват, са хората, предлагащи истинска стойност в своите стоки и услуги.

Бизнес или услуги, които обслужват човешката алчност, суета, похот и др., са първите в Божия списък за редиците на безработните в идващата икономическа криза. Макар че е очевидно, че някои хора ще злоупотребят или ще опкварят дори и добрите неща, като облекло, храна или дори рехабилитационно оборудване, ясно е, че има разлика между продаване или търговия с безполезни суети и доставяне на законни услуги.. Ако имате съмнения, молете се. Всеки искрен въпрос пред Бога ще получи отговор по един или друг начин. И ако не знаете дали това, което вършите, е нещо, което Бог може да благослови, в никакъв случай не можете да го правите с вяра. Трябва да решите въпроса, защото да действувате в неверие относно своята работа е грях.[10]

Които служат най-ефективно, водят. Наистина е толкова просто. Във всеки бизнес или търговия в дълъг период слугите ще успеят. Няма да просто защото Бог е по-силен от Сатана, а защото Бог е слуга, а Сатана е експлоататор. Дори на върха слугата винаги печели.

Глава Пета

Продуктът от семейния бизнес е служението