Глава Шеста

Какво разкриват парите относно хората?

 

“... защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти” Лука 22:25-27

 

ОСНОВЕН ПРИНЦИП #6 Бог плаща за това, което поръчва

Вярвате ли, че повече пари могат и ще решат повечето от вашите лични и делови проблеми и ще ви донесат това, което искате? Ако го вярвате, грешите и тази глава е най-важната за вас в книгата. В ледващата глава ще се занимаваме със законите за сеенето и жъненето, но в тази глава ще видим нещо също толкова важно: Много от моите ограничения са предназначени от Бога да ме защитават.

Съвременната държава действува от позицията на две фундаментални взаимносвързани заблуждения: 1) абсолютно всички проблеми се решават чрез изливане на повече пари в тях и 2) ако ти свършат парите, напечатай повече. Двете идеи ни водят до самото сърце на проблема на падналия човек. Той иска да бъде Бог и не признава изкупителната стойност на своите ограничения.

Тази връзка между желанието да бъдеш Бог и поклонението пред парите като отговор на всички проблеми е точната причина, заради която Павел каза, че “сребролюбието е корен на всички злини.”[1] Бог е отговорът на проблемите, не парите; защо тогава падналият човек боготвори парите? Исус ни даде отговора, когато каза, че това, което ценим най-много, разкрива любовта на нашите сърца.[2]

Падналият човек гледа на парите като на средство да стане Бог

Нека накратко да прегледаме падението на човека, защото то конкретно изяснява проблема:

А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината? Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем; но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете. А змията рече на жената: Никак няма да умрете; но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога, да познавате доброто и злото. И като видя жената, че дървото бе добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си с нея, та и той яде. Бит. 3:1-6

Какви принципи са очертани тук?

1. Изкушението се отнасяше за ограничения. Човекът трябваше да зачита Божиите ограничения върху себе си и да уповава на Господа, че тези ограничения са за неговото добро и неговата безопасност, а не бариери пред растежа и свободата, както твърдеше Сатана.

2. Вместо това, човекът падна в изкушение, защото видя в дървото за познание на доброто и злото нещо, което би му дало мощта сам да задоволява нуждите си (храна), власт над него самия и обкръжението му (да го направи мъдър) и би го направило бог (да познава доброто и злото).

С други думи, човекът би станал независим от своя Създател и от наложените му Божии ограничения и би могъл да използва своите ресурси на самопридобита мъдрост и способности да решава проблеми и да създава това, което иска. Той би станал бог, а каква би била върховната цел на неговата власт? Би била да използва властта да принуди другите хора да правят това, което той иска от тях. А какъв би бил източникът на властта да принудиш другите хора да служат на твоите желания, нужди и видение? Ето отговора: “парите” или средството за размяна, което би дало възможност и на хората, които ти служат, да станат богове и да принудят други хора да им служат. Нека изясним това по-нататък.

Парите и властта

Властта над другите хора се получава основно по два начина. Можете да ги заробите с груба сила и да живеете в постоянен страх да не би да се разбунтуват срещу вас или можете да им плащате пари, за да ви служат. Очевидно, мъдрият избор е да се опрете на тяхното чувство за собствен интерес, вместо да ги заробите. И така, избирате парите. Те стават инструмент на вашата власт и по този начин стават вашето средство да станете бог. Тогава започвате да ги боготворите за това, което вярвате, че те могат да сторят за вас. Те ви правят “свободен." Не е чудно, че любовта към парите е коренът на всяко зло; тя нарушава първата Божия заповед да нямаш друг бог, или източник на живот, освен Господа. Което направите първостепенен източник на власт в своя живот, става ваш бог.

Преди да продължим върху тези истини, нека споделя с вас кои две основни неща е предназначена да разкрие тази глава относно вас: 1) как гледате на Божиите ограничения на вас самите и вашия бизнес и дали гледате на тези ограничения като на източник на безопасност или източник на робство, и 2) да ви даде по-дълбоко разбиране по икономическите въпроси, свързани с банково дело, дълг, пари и лихвени проценти. Финансовите принципи в тази глава формират самата сърцевина на това как библейски да управлявате своите собствени финанси, финансите на своя бизнес и дори финансите на една цяла национална икономика.

Бог гледа на парите на парите като симптом, не като причина

Слушайте, люде Мои, и ще говоря; Израилю, и ще заявя пред тебе: Бог, твоят Бог съм Аз. ... Не ща да приема юнец от къщата ти, нито козли от стадата ти; защото Мои са всичките горски зверове, и добитъкът, който е по хиляди хълмове. Псалм 50:7, 9-10

Нашият Бог е на небето; прави всичко, що Му е угодно. Псалм 115:3

Когато притежавате не само добитъка по хиляди хълмове, но и самите хълмове, нямате паричен проблем. Бог, притежавайки всичко, няма нужда от ресурси. Това не означава, че Бог не е съзидателен, прилежен, умел настойник. Той е, и използва всички тези умения в Своята работа. Но бъдете сигурни, ако Бог иска нещо да се свърши, Той ща плати за това. Трябва да разберете това. Бог плаща за това, което поръчва.

Защо Бог крие парите от нас?

Бог използва много различни средства, за да ни води. Сред първите номера в списъка на подсещащите инструменти са паричните проблеми; както всички вие знаете, парите не само говорят, понякога те могат и да крещят! Бог използва парите, за да ни открие доколко гледаме на Него като на свой върховен снабдител и решение на прабломите, но също и ги използва, за да научи повече за Себе Си и как иска от нас да използваме по-добри управленчески умения. Както повторих няколко пъти, целта на ВСЕМОГЪЩИЯТ & СИНОВЕ е да помогне на хората да бъдат плодотворни, докато се учат да управляват “по начина на Отца."

Цели шест години трябваше да минат преди да мога да кажа, че напълно вярвам в тази истина: “Бог плаща за това, което поръчва." Повече не вярвам в паричните проблеми. Наистина, вярвам, че можете да имате проблеми с парите, но откакто започнах да осъзнавам как Бог използва парите в нашия живот, това промени живота ми. Всички бъдещи мениджъри в бизнеса на Всемогъщия могат и ще стигнат до тази реалност; толкова е важна тя.

Когато изглежда, че парите са проблем, трябва да си спомня Основен Принцип Номер Шест: “Бог плаща за това, което поръчва.” Той буквално разполага с всички ресурси, така че, ако Той не е отпуснал за мен толкова от тях, колкото аз си мисля, че ми трябват, трябва да си задама някои въпроси. Дори преди да започна с техния списък, трябва също да си спомня две още по-първостепенни истини: 1) трябва да благодаря на Бога за Неговите ограничения върху мен; оттеглянето на ресурсите от мен е начин да бъда предпазен да не унищожа себе си и другите, когато е очевидно, че не виждам Божията воля, и 2) властта се охранява от проблеми. “Паричният проблем," който може би имам, е предназначен да ми разкрие истинската същност на проблемите, която още на разбирам. След като казахме това, сме готови да продължим нататък.

Нека заедно да проследим един кратък списък от осем основни въпроса, които трябва да си зададем, когато изглежда, че липсата на ресурси ограничава свободата ни, избора ни и целите ни:

1. Дали Бог не ме възпира от разширяване или дори от плащане на текущите ми сметки заради конкретен морален грях в живота ми?

2. Дали алчност или материализъм не движат моето желание за разширяване? Макар че Бог не се противопоставя на личния комфорт, удобство или неща, които правят използването на нашето време и енергия по-ефективни, Той се противопоставя на алчността и материализма.

3. Дали този нов проект, или този, върху който работя от последният път, когато смятам, че съм получил откровение от Бога, е в Неговата съвършена воля за мен и за моите сътрудници? Загрижен ли съм достатъчно да постя и да се моля по този въпрос докато получа отговор?

4. Дали Бог не се опитва да ме предпази от нещо или някого м този проект? Кое или кой е това, и защо? Едно от значенията на еврейската дума “шалом," която ние превеждаме “мир," е способността да правиш мъдри завети с хора, които ще ги почитат. Липсата на пари е червен сигнал, казващ не само “стоп," но и “открий опасността около себе си."

5. Движите ли проекта си по Божия начин? Има ли опасност да престъпите някаква библейска истина? Колко прилежни сте били в изследването на Божието Слово за икономически и управленчески принципи, които биха могли да се приложат към настоящия проблем?

6. Ако Бог не доставя парите тогава, когато ги искате и във формата, в която ги искате, дали не желаете да вземете нещата в свои ръце? Бихте ли приели пари чрез небиблейски дългосрочни заеми или чрез сделки с хора, на които по вътрешен инстинкт не вярвате? Дали амбицията ви не е по-силна от признаването на Божиите ограничения за безопасност? Ако Бог е поръчал проекта, можете ли наистина да повярвате, че Той ще плати за него библейски? Не се ли опитвате да бъдете вместо Бога и да избегнете Ниговите ограничения?

7. Ясен ли ви е фактът, че Бог най-малко Го интересува вашият “паричен проблем”; Неговата грижа е вашият “зрялостен проблем." Дали печалбата не е станала за вас цел вместо плод? Ако просто печалбата е вашата цел, Бог може и да ви се съпротиви, тъй като се продполага, че разбирате по-добре нещата. Както вече видяхме, христиняският бизнес се стреми първо да развие хората и ресурсите, а печалбата идва след това.

8. Имате ли достатъчно мениджърско благосъстояние и умения правилно да управлявате новото разширяване? Ако не, какви хора или умения, които сега нямате, ще са ви нужни? Помнете, богатствата, които надвишават нашите управленчески умения, почти винаги ни унищожават.

Парите са време в кондензиран вид

Парите са време в кондензиран вид, т.е. те са частици човешка енергия, разположени във времето така, че да осигурят или да произведат определена услуга или продукт. Да прахосваш пари е да прахосваш своето време и времето на другите, а времето е нашият най-ценен актив.

Имайки това предвид, парите стават за мен уникално напомняне за моите ограничения тук, на земята. Когато харча пари, аз всъщност казвам, че това е в действителност, което искам да правя с частиците работа, използвани, за да произведа тези пари. Те представляват борби, напрежение, време далеч от семейството ми, брой дни, приближаващи смъртта и т.н. Всъщност парите са много важни в този смисъл: не толкова като средство за придобиване на нови неща, а като заявление на това как ценя харченето на вече отминалото и инвестирано време.

Като библейски учител в продължение на повече от двадесет години и човек, който носи пастирска отговорност за другите, удиви ме колко много се промени моят мироглед, когато Христос започна да ме въвежда в света на библейската икономика и ВСЕМОГЪЩИЯТ & СИНОВЕ. Словото стана живо и дълбоко по нов начин. Кой би помислил, че изучаването на пари, банково дело и данъчна политика, да не говорим за принципи на мениджмънта, би довело един проповедник до тук? Но то го доведе, слава на Бога! В началото Псалм 90 започна да оживява в мен, когато започнах да разсъждавам върху тези истини относно парите. Нека да видим някои подходящи стихове:

ст. 3-6: Обръщаш човека на пръст, и казваш: Върнете се, човешки чада. Защото хиляда години са пред Тебе като вчерашния ден, който е преминал, и като нощна стража. Като с порой ги завличаш; те стават като сън; заран са като трева, която пораства; Заран цъфти и пораства; вечер се окосява и изсъхва.

ст. 12: Научи ни така да броим дните си, че да си придобием мъдро сърце.

ст. 16-17: Нека се яви Твоето дело на слугите Ти, и Твоята слава върху чадата им. И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог; и утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! Делото на ръцете ни утвърждавай го.

Макар че има много, което може да се каже за тези писания, нека споделя едно-две неща. Първо, Мойсей вижда неуловимостта на времето и следователно абсолютната необходимост да го отчитаме мъдро и да “броим дните си." Второ, в стихове 16 и 17 той моли Бога да даде на Своите слуги да разпознаят истинското Божие дело и Божията цел и да предаде усещането за неговата величествена природа на потомството му. Той завършва с молба да “утвърди делото на ръцете ни," или, казано другояче, да ни увери, че че не си прахосваме времето върху проблеми или проекти, които в действителност не са много важни. Парите могат да ни заблудят, но не и ако виждаме истинската стойност на нашето време.

Да разберете истинската същност на парите е да започнете да усещате смисления живот и реалните житейски проблеми за вас във вашата конкретна част от Божието дело. В края на краищата, какво би могло да бъде по-обезкуражаващо от това да умрете и да откриете, че на земята сте прахосали напразно голяма част от своето време. Като знам това, когато сега гледам на парите, си спомням за частиците време зад тях и призива да ги управлявам мъдро. Харченето на пари означава харчене на време и установяване на приоритети.

Бог плаща за това, което поръчва

Зрелият християнски настойник, както мъдрия финансов мениджър, не изпада в клопката да гледа на парите като на решение на всеки проблем. Той ги счита само за инструмент и винаги разбира, че Божието дело, вършено по Божия начин, никога не ще бъде лишено от Божието финансиране, защото Бог плаща за това, което поръчва. Затова, той може да уважава и използва парите, но никога няма да ги обича и никога няма да гледа на тях като на самоцел. Той нито ще бъде толкова алчен за тях, че с готовност да продава бъдещето и свободата си за тях, като вечния длъжник, който става слуга на заемодателя,[3] нито ще се страхува въобще да ги използва и ще ги избягва, като злия, мързелив, безполезен слуга в притчите за талантите и мнасите.[4] Вместо това, както разумните слуги в притчите, той ще ги инвестира разумно, за да произведе печалба за ВСЕМОГЪЩИЯТ & СИНОВЕ.[5] В последствие той ще получи отговорност и почит в Царството.

Да се противопоставяш на Божиите ограничения е да обвиняваш Бога

А ние няма да се похвалим с това, което е вън от мярката ни, но според мярката на областта, която Бог ни е определил, като мярка, която да достигне дори до вас. Защото ние не се простираме чрезмерно, като че ли не сме достигнали до вас; Защото ние първи достигнахме до вас с Христовото благовестие. И не се хвалим с това, което е вън от мярката ни, с чужди трудове, но имаме надежда, че с растенето на вярата ви, ние ще имаме по-голяма област между вас... II Кор. 10:13-15

Да излезем от нашата възложена област или ограничения е бунт срещу Бога. Това е всъщност заявление, че сте Бог и си запазвате правото да намерите грешка в Божиите планове, замествайки ги със своите планове. Паричните проблеми, поради всички причини, които разгледахме, водят до бунт, ако наистина съществуват. Да заобиколите Божиите ограничения е просто бунт.

Инфлацията е кражба

Голямото изкушение за тези, които идолизират парите, е да се разбунтуват против ограниченията и да пренебрегнат Бога, гледайки на повечето пари като на решение на всички проблеми: да създадат повече пари от нищо. Идолопоклонническите правителства увеличават предлагането на пари, без да увеличават предлагането на другите елементи в икономиката. Впоследствие законите за търсенето и предлагането принуждават стойността на всички пари, и стари, и нови, да спадне. С други думи, цените на всички други стоки и услуги (изчислени в пари) нараства, докато стойността на парите (изчислена във всички други стоки и услуги) спада. Такова изкуствено увеличаване на паричното предлагане е инфлация, а нарастващите цени, причинени от него, съставляват ценова инфлация.

Помнете, парите са времева стойност, свързана с използването и развитието на земя, труд, капитал и продукти (стоки и услуги), в кондезиран вид. Ако увеличите предлагането на пари без съответно увеличаване на това, което те представляват, новите пари не представляват нищо и нямат стойност. За да придобият стойност, те трябва да я откраднат от старите пари. В резултат, и старите, и новите пари ще имат по-ниска стойност по отношение на земята, труда, капитала и стоките и услугите, които представляват. Планираната инфлация е по същество кражба. Да се опиташ да заобиколиш Божиите наредби и да създаваш независимо от Бога не само нарушава Божия закон, но и незаконно отнема нещо от някой друг.

Макар че е извън целита на тази книга да навлезе дълбоко във въпроса за дълга и какво Библията казва за него, той очевидно е тясно свързан с въпросите за ограниченията, самонадеяността и покорството.

Бърз преглед на дълга

Потребителският дълг може да задоволи нашите желания в кратък период, но той е унищожителен в дълъг период. Библията не забранява дълга (Левит 25), но тя нарича дълга за потребление “робство." Можете да вземете назаем, за да задоволите належащи нужди, но правейки го, заробвате себе си. Вземането назаем не ви освобождава от вашето желание; то ви заробва към кредитора.[6] Нещо повече, макар старозаветният закон да разрешаваше даването на обезпечени със собственост заеми на хората в крайна нужда до петдесет години (Левит 25), той забраняваше събирането на тези заеми през съботната година.[7] Това означаваше, че след всяка шеста година кредиторите трябваше да чакат цяла година, преди да получат поредно плащане. Това им даваше силен стимул да ограничат заемния срок до шест години, тъй като биха понижили стойността на бъдещите пари заради риска. Това, от своя страна, поставяше естествен лимит върху сумата, която повечето хора биха взели назаем, правейки трудно за тях да изпаднат в дългосрочно робство.

Платежното средство книжни пари, обявено с декрет на държавата, необезпечено с никаква ценна стока, е също небиблейско. То нарушава библейския закон срещи неверни мерки и теглилки[8] чрез обезценяване на парите (инфлация). Това също е богохулство, защото държавата действува като че ли чрез обикновено постановление тя може да създаде благосъстояние, нещо, което само Бог може да направи, както вече отбелязахме.

Да изработите своята собствена позиция в това, което Писанието казва относно дълга, шестгодишните заеми, лихвите върху заемите и т.н. и стигането до свои собствени заключения е чудесно преживяване. Сериозно ви го препоръчвам. Идеята, която искам да изразя, е тази: Ако наистина се нуждая от това нещо сега и съм готов да вляза в дълг заради него, къде е Йеова-Ире, “Бог, Който промисля”? Не е лесно да се измъкнем от дълга, ако вече сме в него. И все пак, в течение на много години, наблюдавайки много, много християни, осъзнали своята нужда да бъдат свободни от дълга, съм видял Бог по чуден начин да задоволява техните нужди, след като са се посветили на Него.

Постигане на целите чрез жертви и усилена работа

Очевидно е, че е по-добре ние самите да платим цената за това, което вярваме, че ни е нужно, т.е. да направим лична жертва, отколкото да задоволяваме нуждите си по нашия начин, независимо от Него. Точно това използва Сатана, за да изкуши Исус в пустинята. Той умираше от глад след четиридесетдневния пост. Възможностите пред Него бяха тези: 1) да се погрижи за Себе Си като се поддаде да внушението на Сатана да “обърне камъните на хляб,"[9] или 2) да повярва, че Бог ще се погрижи, което Той и направи чрез ангелите, които го нахраниха.[10] Исус каза в Йоана 5:30, че “Аз не мога да върша нищо от Себе Си.” Какъв чудесен пример ни дава нашият Учител за тази истина: Бог плаща за това, което поръчва.

Означава ли това, че трябва да се излежаваме и да “чакаме Бога” да ни донесе нещата, необходими ни за оцеляване и успех? Исус не живя по този начин, защо ние да живеем така? Той живя невероятно активен живот и ни каза чрез апостол Павел, че “ако не иска някой да работи, той нито да яде.”[11] Запомнете, Бог се грижи както свръх естествено, така и чрез потта на нашето собствено чело. Този пословичен библейски стих ни напомня за този факт. Виждаме Бог да сменя стиловете на работа в отношенията си с Израил, когато им казва, че ще задоволява техните нужди, но те трябва и да работят.

А на сутринта, като ядоха от житото на земята, манната престана; и израилтяните нямаха вече манна, но през тая година ядяха от рожбите на Ханаанската земя. Ис. Нав. 5:12

И така, как постигаме целите си чрез жертви? Нека ви дам два съвременни класически примера. Първо, много, ако не повечето, от корейските, китайските и виетнамските имигранти в Съединените Щати незабавно заживяват в една къща с близки роднини, докато могат да си позволят да осигурят свой собствен дом. Може да отнеме десет години, но по-скоро биха първо спестили парите, “постигайки целта” чрез лични жертви, избягвайки плащането на двойна или тройна цена за къщата чрез дългосрочна ипотека. Работи ли този начин за постигане на целта? И още как. Имам лични приятели, които са станали адвокати, лекари и зъболекари, като техните азиатски семейства и приятели заедно са платили образованието им без лихвени заеми, вместо да дадат парите си на банките.

Вторият пример е подобен и се занимава със запазването на парите, циркулиращи в най-близкото ви обкръжение или общност. Виждал съм много изследвания, които показват колко пъти една еднодоларова банкнота се предава в определена общност, преди да премине към тези извън нея. Доларът в чернокожата общност в Америка обикновено преминава три до четири пъти от едни ръце в други вътре в общността, при белите и латиноамериканците шест до седем пъти, а при азиатците около дванадесет. Не е нужно да сте гений, за да разберете какво означава това: Запазването на ресурсите в по-тесен кръг прави този кръг по-силен. Разпределителни системи, които обръщат вътрешно ресурсите, растат много бързо. Това е бъдещето за разумните инвеститори.

Можем да стигнем до бъдещето чрез дългове или можем да постигнем нашите цели в бъдещето чрез творчество, посвещение към обществото и усилена работа. Божият начин е очевиден. Той плаща за това, което поръчва, и Той вече е поръчал, както видяхме, добро настойничество, съзидателност, труд и сътрудничество в братска обич.

Ако искаме да влезем в Божиите намерения относно благосъстоянието и богатствата, не само лично, но и организационно, трябва да помним, че Бог иска да даде сила на хората чрез Своите цели и умения и иска да използваме нашето благосъстояние, за да насърчаваме това. Това е разликата между търсенето на печалба и служението. Разликата между икономиката на Царството и социализма или капитализма е, че докато върховната цел на социализма е да премахне риска, като направи всекиго зависим от държавата, а върховната цел на капитализма е да прави печалба, икономиката на Царството се съсредоточава върху даването на сила на хората да бъдат това, което Бог ги е създал да бъдат. Използването на нашите ресурси прави това да стане, когато използваме нашите пари, време или умения да достигнем живота на някой друг и да му помогнем да изпълни своето предназначение. Искате ли Божието благословение? Дайте Му да ви покаже, че Той плаща за това, което поръчва, предимно чрез развиването на някакъв ресурс във вас и в тези около вас чрез усилена работа.

---

[1] I Тим. 6:10

[2] Мат. 6:21

[3] Пр. 22:7

[4] Мат. 25:24-30; Лука 19:20-27

[5] Мат. 25:16-23; Лука 19:16-19

[6] Пр. 22:7

[7] Вт. 15:1-3

[8] Лев. 19:35; Вт. 25:13-16; Пр. 20:10; Ис. 1:21, 22, 24-26

[9] Мат. 4:3-4

[10] Мат. 4:11

[11] II Сол. 3:10