|
| |||||||
Глава Четвърта
Нашият Бог обича да работи
“А Исус им отговори: Отец Ми работи досега, и Аз работя.” Йоана 5:17
ОСНОВЕН ПРИНЦИП #4
Работата е свято,
вечно призвание
Работата не е част от проклятието. Тя предшествува греха и падението на човека и Исус поучаваше, че тя е вечна.[1] Раят не е пенсионно селище в небето. Той е място, където Божията работа се върши по-ефективно, защото грехът го няма. Премахването на греха от работата е като премахването на пясък от зъбните колела на скоростна кутия. Всичко тръгва по-гладко. Макар че само е загатнато в Писанието за вида работа, която ще вършим в бъдещето, бъдете сигурни за едно – ще работим. Където е Бог, там има работа. Тя е свято, вечно призвание и Той обича да я върши.
Нека да чуем какво Исус ни казва за работата:
А Исус им отговори: Отец Ми работи досега, и Аз работя. Затова юдеите искаха още повече да Го убият; защото не само нарушаваше съботата, но и правеше Бога Свой Отец, и така правеше Себе Си равен на Бога. Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не може Синът да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец; понеже каквото върши Той, подобно и Синът го върши. Защото Отец люби Сина, и Му показва все що върши сам; ще Му показва и от тия по-големи работи, за да се чудите вие. Йоана 5:17-20
Ето я космическата игра на “добра вест – лоша вест”: добрата вест е, че раят наистина съществува, но лошата вест е, че той не е “върховен уикенд." Той е свободна от грях трудова среда! Както Исус ни казва в Евангелието от Йоана, когато опознаваш Отца, Той ти показва къде и как работи. Бог е невероятно активен Създател и това е смисълът на тази книга.
Запознайте се с Бога - Работник
Бог най-напред разкрива Себе Си в Битие като Създател, Работник и Предприемач. Той взема живот, закон и енергия от Своето Духовно-Аз и го влага в материалния Космос, който създава. Гръцката дума “Космос," която ние превеждаме “свят," носи в буквалното си значение присъщ стремеж “да се грижиш за създанието." Тя би могла да бъде преведена “създание, за което да се грижиш," от гледна точка на нейното смислово значение. Конкордансът на Стронг отбелязва, че думата “свят” (Космос) произлиза от гръцката дума “комизо," която означава “грижа се за."[2] Гръцката дума в Новия Завет, преведена “земя," произлиза от напълно различна дума, “ге," която означава почва или пръст.[3] Гръцката дума, използвана за работата на Отца в Йоана 5 гл., е “ергазоме," което означава “заемам се с” или “служа на."[4] Земята е пръст и ще отмине и ще бъде преобразена, но създаденият Космо, който включва земята, но е по-голям от земята, завинаги ще бъде под грижата на ВСЕМОГЪЩИЯТ & СИНОВЕ. Той винаги ще ни въвлича в привилегията да се грижим за него. Това, което започна в Едемската градина, ще се разпространи по цялата земя.
Виждаме работната същност на Бога във всичко, което знаем за идещия свят. В Откровение 21:10 виждаме Църквата да слиза от небето към своето земно обиталище, с Христос в центъра, управляващ над и от земята. Спомнете си, че това е след “милениума” от Откровение 20 гл. и съдът при Големия Бял Престол. Откровение 22:1-2 е особено интересен стих:
След това ми показа река с вода на живот, бистра като кристал, която извираше от престола на Бога и на Агнето и течеше всред улицата му. И от двете страни на реката имаше дърво на живот, което раждаше плод дванадесет пъти, като даваше плод всеки месец; и листата на дървото бяха за изцеление на народите.
Моля, обърнете внимание на два факта: 1) Народите все още съществуват в бъдещия свят; и 2) те все още се нуждаят от изцеление. Останалата част от тази последна глава използва думи като “служа” (ст.3) и “царувам” (ст.5), което означава активно да управлявам и да владея. Не се споменава за люлеещи се столове и ленени хамаци. Наградата за победителя е господство над народите.[5] Още ли искате да отидете на небето? Всички сме съгласни, че на другото място има мъчения, което означава, че те все пак се опитват да вършат нещо, но без възможност за приемственост или успех. Някои от нас чувствуват, че вече са поработили в такова обкръжение и не искат да участвуват пак в него!
Обещанието за свободно от работа небе е ерес и разкрива не само липса на библейска ерудиция и познание за Бога, но също разкрива и душа, неспособна да намери смисъла на материалния свят. Работата е въплъщение на моята нематериална “душа” в Божия Космос. Това е много дълбока истина и си заслужава големите усилия да я осъзнаете по-пълно. Работата позволята това, което е в мен, да бъде разкрито в материалния свят. Ето защо Бог създаде работата и толкова много я обича, защото това, което е забележително вътре в Бога, трябва да бъде разкрито външно. Само чрез Неговата работа можем да видим кой е Той! Какво невероятно и интересно нещо наистина е работата, когато я разберем от библейска гледна точка. Не е чудно защо толкова много хора мразят работата: Тя разкрива външно какво има вътре в тях, а то не е много приятно.
Нашата работа разкрива нашата душа
Яков схваща тази истина, когато ни пише:
Отгде произлизат крамоли и отгде боеве между вас? Не от там ли, от вашите сласти, които воюват в телесните ви части? Пожелавате, но нямате; ревнувате и завиждате, но не можете да получите; карате се и се биете, но нямате, защото не просите. Просите и не получавате, защото зле просите, за да иждивявате в сластите си. Як. 4:1-3
Заедно с всичко друго, Яков ни казва,, че външната бъркотия и свади не са нищо друго, освен външна изява на греха вътре в нас. Това, което е в мен, излиза и се проявява в моите отношения и посвещението ми към съвършенство, или липсата му, в моята работа.[6] Кой, мислите, вижда най-ясно “истинския човек” във вас – пасторът ви или началникът ви? С единя сте само няколко часа в седмицата и то когато сте в най-доброто си поведение. С другия сте осем часа на ден и то когато се чувствувате и добре, и зле, и неприятно. Ето защо, от гледна точка на икономическото благовестие, ако можем да накараме християнските мениджъри да видят, че те в действителност са пастири на пазара, ще имаме съживление! Ще говоря повече за това по-късно. Достатъчно е да кажем, твоята работа разкрива твоята душа. Работата е начина, по който душата се разкрива и става видима.
Икономическите приложения на тази истина са огромни по отношение на това как въздействуват върху работната сила на една компания или дори на цяла нация. Пастирските и междуличностните приложения са еднакво значими, когато става въпрос за по-прагматични неща като контрол по качеството или конкурентни въздействия. Нека да ви дам ясен пример от моя собствен опит.
Преди няколко години исках да си купя нов автомобил. Исках да купя американски автомобил като израз на национално чувство, но исках също да си купя автомобил, който би служил на мен и на моето семейство от гледна точка на сигурност, икономическо качество и икономичност. Отидох при един брат в Господа, на когото имах доверие, който в продължение на много години продаваше автомобили и споделяше моите виждания, и го попитах за съвет. Той ми каза нещо, което ми отвори очите и много точно илюстрира моята идея.
Той каза, “Денис, нека да ти задам един въпрос. Би ли си купил автомобил от компания, в която работниците и мениджмънта са в дълбоко враждебни взаимоотношения и работниците се занимават само със своите “права” и своето “Не ми плащат за това” отношение към работата? Не би ли си купил автомобил от компания, в която работната сила и мениджмънта взаимно се поддържат с една обща цел и тя е да направят автомобила с най-високото качество на пазара за най-конкурентната цена?” Какво можех да кажа? Купих си Тойота. Между другото, след тринадесет години и 300,000 километра знам, че съм направил правилен избор.
Идеята е тази: Нашият труд отразява нашите мотиви, отношения, цели и вътрешната и външна хармония на нашето обкръжение. Икономиката се занимава много повече с душите на хората, отколкото с изследване на криви, диаграми и компютърни аналитични разпечатки на тендециите на паричните и фондовите пазари. Те измерват резултатите, а не причините. А търговските дефицити говорят повече за трудовата етика от протекционисткото законодателство. Бог знае всичко това, тъй като Той е изобретил цялата възможност за преноса работа-душа. Между другото, можете ли да си представите какво изкуство, музика и взаимоотношения ни очакват в идещата свободна от грях епоха, когато душите на хората са свободни за съзидателна дейност? Запиши ме отново, Исусе!
Къде са християнските майстори?
Къде са майсторите? Къде е трудовата етика? Погребана е под болната американска душа. Това, което предстои на Америка да научи, е, че отнемането на християнското влияние от обществения живот на нацията е катастрофално икономическо решение, освен всичко останало. В безумния и неконституционен акт на изключването на ценностите от обществената сфера под маската на отделянето на “църквата от държавата," ние всъщност торпилираме икономическото бъдеще на Америка. Духовните ценности незабавно се проявяват в нашия труд. Идеите имат последствия и от всички основни световни религии, само християнството има теология на труда. Защо? Защото работата е свято вечно призвание и Бог обича да работи. Неговата душа живее, за да бъде въплъщавана.
За да можем напълно да освободим милионите християнски търговци и бизнесмени, които съставляват работната сила на света, трябва да нанесем смъртен удар на възгледа за работата в реалния свят като “втора класа” дейност. Трябва да ги убедим, че те не са плътски и Бог ги обича и почита не по-малко от тези, които печелят хляба си от служение в местните църкви. Християнски работници от всички страни, съединявайте се: Нямате какво да губите, освен своята лъжлива теология, а печелите всичко в новоткритото си предназначение!
Още един значим въпрос, преди да преминем нататък. Бог, Работникът, абсолютно мрази безработицата. В Мат. 20:1-15, виждаме, че Исус изяснява това удивително добре в притчата за земевладелеца. Тъй като повечето от нас в Западния свят сме възпитани в социалистическо общество, ние разглеждаме този пасаж от гледна точка на работниците и очевидната “несправедливост” на еднаквото заплащане за нееднаква работа. Обаче, Исус каза, че нашето социалистическо отношение разкрива повече за нашата завист, отколкото нашето чувство за справедливост (ст.15). Центърът на притчата е загрижеността на земевладелеца за стоящите ненаети хора, прахосващи живота си на пазара. Поне четири пъти той отиде, за да търси ненаети хора. Нито веднъж не се споменава стремежът му към печалба или дори за плода от неговото лозе. Той има една върховна загриженост: ненаети хора, мъже и жени, “гниещи” в живота.
Бог мрази да вижда хора без работа. Нашето съвременно решение, вместо да свалим оковите от икономиката си, е да плащаме социални помощи. Аз твърдя следното: Да плащаш на някого да не работи, е да ограбваш неговото достойнство и да помагаш за унищожението на неговата душа. Бог, Трудолюбеца, вижда тези неизползвани дарби и трагедията на безпомощността и зависимостта на едни хора от други хора и вижда безчестия, а не помощ. Не е чудно, че рибите (неспасените) кълват на икономически въпроси и се интересуват по въпроса за заетостта. Може ли да е защото те виждат нещо, което ние, християните, не сме видели още относно взаимоотношението работа/достойнство?
Работата произвежда благосъстояние и богатства
Както споменахме в Грава Трета, има значителна разлика между това, което нашият труд произвежда, и това, към което Христос каза, че трябва да се стремим в нашия труд. Може би най-добрия начин да изследваме по-нататък този предмет е да зададем въпроса, “Грях ли са благосъстоянието и богатствата?”
Много хора цитират II Коринтяни 8:9: “...като беше богат, за вас стана беден...” Това се тълкува, “Ето, Исус стана беден, така че, за да Го следваме, трябва и ние да бъдем бедни.” Но Исус имаше причина да стане беден: “...за да се обогатите вие чрез Неговата бедност.” Тъй като контекстът се занимава с нашата духовна нужда, а не нашето материално положение, пасажът не казва, че Исус дойде да ни направи матерално богати. Нито пък казва, че трябва да сме материално бедни. Във II Коринтяни 8 и 9 глава Павел обяснява, че той иска християните да подражавата на Христос като отдават себе си в служба на другите, за да могат и те да дойдат и да се насладят на Бога в цялата Му доброта.
В Матея 6:19-20 Исус казва:
Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда , и гдето крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават, нито крадат; защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.
Отново, много християни погрешно разбират тези стихове. Те мислят, че Бог не иска ние да преуспяваме. Но Христос въобще нямаше това предвид. Ако е го е имал предвид, Той би анулирал завета във Второзаконие 8:18: “Но да помниш Господа твоя Бог, защото Той е, Който ти дава сила да придобиваш богатство; за да утвърди завета, за който се е клел на бащите ти, както прави и днес.” Исус никога не е анулирал Стария Завет; обратното, Той го изпълни и потвърди неговата валидност докато съществуват небето и земята.[7] Павел прави това много ясно: “Понеже в Него е “Да” за всичките Божии обещания, колкото много и да са; за това и чрез Него е “Амин," за Божията слава чрез нас.”[8] Ако това означава нещо, то е, че обещанията на Божия завет, повторени многократно на Израил, са още по-изобилни към Църквата под Новия Завет.
Силата да създаваш благосъстояние е една от Божиите дарби под завета. Не само че въобще не е премахната Божията заветна дарба на способността да се създава благосъстояние, но и Новия Завет под Христа я усилва още повече. Християните, които живеят вярно под завета, трябва да бъдат още по-ефективни в създаването на благосъстояние от вярващите под Стария Завет.
Защо тогава Исус каза, “Недейте си събира съкровища на земята . . . Но си събирайте съкровища на небето” (Мат. 6:19-20)? Той го каза, за да разграничи светските богатства – или което ние наричаме просто богатства – от благосъстоянието. Библията не използва точно тези две думи, но разликата става ясна от контекста. Богатствата са материални; благосъстоянието е духовно. Богатствата изгарят в огъня на съда; благосъстоянието минава през огъня.
Благосъстоянието е продукт от настойничеството пред Бога на дарбите, които Той е дал. Забележете, че в притчата за мнасите смисълът да бъдеш покорен на Бога беше да управляваш това, което ти е дадено от Бога. Благородникът, представляващ Исус, не възложи на никого да излезе и да печели души.[9] Той възложи на хората да вземат това, което Бог Създателят е инвестирал в тях и да го увеличат.
Ако управнлявате и увеличавате дарбите, които Бог ви е дал, хората около вас ще се спасяват, защото ще излъчвате това, което Бог ви е създал да правите и да бъдете и те ще вкусят от живота. Ако искате хората да се спасяват, недейте просто да раздавате брошурки. Раздавайте живота, на който сте настойници за Божието удоволствие.
Икономиката на Царството е ориентирана към благосъстоянието
Защо не можем ясно да четем Библията? Защо посланието й не влиза в ума ни? Със сигурност, посланието съществува. Исус каза, ако можем да Го перифразираме, “Ето какво искам да правите: Управлявайте дарбите си! И когато се върна, ще ви наградя, като ви направя управители на градове.” Когато Исус говори за връщането на благородника, което предствалява Неговото Собствено завръщане, Той даде ясно да се разбере, че градовете ще имат нови управители: верни християни, които са управлявали плодотворно Неговите дарби.
Благосъстоянието се създава от способности и умения на характера, които придобиваме, за да управляваме материалния свят. Както вече видяхме, богатствата са предимно материални стоки, които можем да спечелим с или без покорство пред Бога. Няма нужда да се покорявате на Бога, за да станете богати. Много хора стават богати чрез престъпления, експлоатация и обикновена алчност за светските неща. Благосъстоянието може да произведе богатства, но богатствата не могат да произведат благосъстояние, защото благосъстоянието идва от покорството към завета.
Говорихме за това в Глава Трета, като разгледахме I Коринтяни 3:10-15, където се казва, че цялата ни работа ще се изпита през огън. Работата, която е произвела благосъстояние, ще премине през смъртта; работата, която не е произвела благосъстояние, ще завърши в смъртта. Не се занимавайте да произвеждате много богатства, а отдайте себе си в производството на благосъстояние, характер и богоугодно настойничество. Ако правите това, богатствата сами ще се погрижат за себе си. Ние се нуждаем от милиарди долари за работата на Царството; идете и произведете вашия дял. Но идете, знаейки, че играта в действителност не е за пари; тя е за развиването на любов, умения, покорство и знание.
Когато се отдалечаваме от капитализма, който е ориентиран към богатствата, и отиваме към икономиката на Царството, която е ориентирана към благосъстоянието, настойничеството измества богатствата като наша мотивация. Когато това става, задоволеността идва на мястото на завистта, алчността и недоволството. Благочестивото стратегическо планиране произвежда задоволеност, с или без богатства, защото произвежда трайния плод на благосъстоянието. Ако сте като мен, сигурно познавате някои много богати хора, които не са задоволени. Те имат богатства, но никога не са били задоволени; винаги търсят нещо повече. Защо? Защото се опитват да търсят от богатствата задоволеност, кояте е възможна само чрез благосъстояние. Като човек в спасителна лодка, който в отчаянието си пие солена вода, за да потули жаждата си, те откриват, че колкото повече консумират, толкова по-безумно копнеят за повече.
Соломон познаваше техния проблем. Неговата велика цел в Притчи и Еклесиаст беше да помогне на хората да видят, че събирането на съкровища на земята е суета:
Намразих още и всичкия си труд, в който съм се трудил под слънцето, защото трябва да го оставя на човека, който ще бъде подир мене; И кой знае мъдър ли ще бъде той или безумен? Но пак той ще властвува над всичкия ми труд, в който съм се трудил, и в който показах мъдрост под слънцето. И това е суета. Затова аз отново направих сърцето си да се отчае поради всичкия си труд, в който съм се трудил под слънцето. Защото има човек, който се е трудил с мъдрост, със знание и със сполука; но пак той ще остави всичко за дял на едного, който не е участвувал в труда му. И това е суета и голямо зло. Екл. 2:18-21
Проблемът на Соломон беше, че той беше злочест баща. Понеже не възпита собствените си синове да бъдат благочестиви, те разделиха царството и всичко, за което той се е трудил, беше унищожено. Спомнете си основния принцип на Глава Трета: Мъдрото настойничество над собствеността действува в поколенията, а не в кратък период. Бог иска да предадем истинско благосъстояние на нашите деца, а истинското благосъстояние е силата да вършиш Божията воля на земята, така както е на небето.
Бог призовава за християнско съживление чрез работното място
Понякога съм бивал изкушаван да основа Клуб “Наеми на работа езичник," след като съм се парил с християнски работници. Чудя се колко ли от вас, с вашия собствен опит с немарливи и арогантни християнски работници, биха искали да се присъединят към този клуб? Очевидно моят сарказъм не успява да прикрие дълбоката ми болка. Това не би трябвало да е така, тъй като християните би трябвало да са най-добрите работници на планетата, защото техният Отец е толкова заинтересован от отличната работа.
Както видяхме, твърде много християни си мислят, че работата е част от проклятието, затова никога в действителност не влагат сърцата си в нея. Християнските работодатели са опустошени от мързеливи християни, които са толкова замислени за небето, че не могат да свършат никаква земна работа. Християнските работодатели обикновено са задълбочавали проблема, като не са им обръщали внимание, “защото те са братя." А моят опит ми е показал, че голяма част от света смята, че наемането на християнски работници не винаги е изгодна сделка.
Да разпалим стремежа към християнското превъзходство
Обратното трябва да е вярно. Ако имате християнски работник, трябва да изисквате от него повече, отколкото ако не беше спасен! Когато го наемате, трябва да му кажете право в очите: “Ще изисквам от теб повече, не по-малко, защото си вярващ. И ако не отговаряш на изискванията, ще те уволня по-бързо, отколкото ако не беше спасен, защото Исус каза в Лука 12:48, “И от всеки, комуто много е дадено, много и ще се изисква; и комуто са много поверили, от него повече ще изискват.” Така действува Бог.”
В продължение на много години в Съединените Щати се е натрупвала поквара и в качеството, и в количеството на работата. Решението нта проблема започва с отричането и покаянието на християните от тяхното анти-трудово отношение. Ние сме лишили нашето общество от реформистката трудова етика, която лежи в корените на икономическата производителност на индустриализирания свят. Вероятно повечето от американците гледат на работата като на проклятие; целта на техния труд е уикенда и материалните неща, за които копнеят, а не личната реализация чрез работата. Ние няма да видим фундаментална промяна в нашата икономика, докато Църквата не се покае от своето анти-трудово мислене и започне да гледа на работата като на благословено призвание, на което християните се посвещават, както и Бог се е посветил.
Когато видим тази истина с достатъчна яснота, за да я предадем на другите, ще бъдем готови да преобразим Ротари Клъб, Лайънс Клъб, Обществото на бизнесмените на Пълното Благовестие и всички други организации, които са се образували в деловите среди. Ако можем да съживим библейската трудова етика, ще започнем икономически прелом навсякъде, където се трудят сериозно мислещи християни. Нашите внуци, ако Господ реши да забави нещата, ще се издигнат и ще ни благословят и същото и ще направи и Търговската Камара, макар и да не е спасена.
В крайна сметка, с или без икономически колапс, ние, вярващите, все пак се нуждаем да изчистим нашата трудова етика – дали ще е тук на земята или през вечността. Работата е свято, вечно призвание и със сигурност Всемогъщия ще вложи в Своите синове и дъщери Своя копнеж за работна себереализация, дори ако това отнеме цяла вечност.
[1] Йоана 5:17-20
[2] Strong’s Greek Dictionary of the New Testament ; language section – “Greek” p.43
[3] Ibid p.20
[4] Ibid p.32
[5] Откр. 2:26-27
[6] В серията аудиокасети, която поучавам, “Да изграждаш бизнес по Божия начин," разглеждам този въпрос от много различни ъгли.
[7] Мат. 5:17-20
[8] II Кор. 1:20
[9] Лука 19:12-26
| Copyright © 1995 Dennis Peacocke превод Copyright © 1996 Божидар Маринов |