|
| |||||||
|
ВЪВЕДЕНИЕ
Първоначално написах тази книга като евангелско средство за испанско-говорящи християни в борбата им срещу атеизма, комунизма и популярната социалистическа религия, известна като теология на освобождението. Въпреки това тази книга е нещо повече от антикомунистическа брошура. Ние трябва да бъдем нещо повече от антикомунисти. Трябва да можем да предложим цялостна, действуваща алтернатива на комунизма. Нищо по-малко от това няма да е успешно. Марксизмът е най-последователната и могъща светска религия на всички времена; тя може да бъде успешно предизвикана единствено от по-последователна и по-силна библейска религия. Осъзнавах, че книгата може да служи и на англоговорящи като въведение в християнството – не в традиционното християнство от вида “един час и три молитви на седмица,” а на християнството на Библията. Това християнство носи цялостно предизвикателство към съвременния свят и то предлага цялостни решения на сложните проблеми на нашето съвремие. Християнството не е оцеляло в продължение на почти две хиляди години чрез обществена несмисленост. То завзема и след това преобразява умиращата Римска Империя през четвърти век. Полага основите на съвременната наука през късното Средновековие (1000-1500) и я развива в началото на Новата история (1500-1700). Царе управляват в името на християнството, а други биват събаряни в името на християнството. Имаме основание да говорим за християнска цивилизация, но в продължение на повече от един век такъв език изглежда остарял. И наистина е остарял, защото нашата цивилизация днес е хуманистична, а не християнска. Това е същността на проблемите на човечеството. Пътят към крепостничеството През 1944 един австрийски икономист, който живее и преподава във Великобритания, издава една забележителна книга – Пътят към крепостничеството. Неговото име е Ф. А. Хайек (F. A. Hayek, The Road to Serfdom). Когато пиша тези думи, той е все още жив и здрав, на 88-годишна възраст, и работи за завършването на своето тритомно изследване на съвременния социализъм, Смъртоносна самонадеяност (The Fatal Conceit). Книгата не получава особено внимание във Великобритания, но същата година Reader’s Digest я публикува в съкратен вариант. Той отплава за САЩ като неизвестен икономист; пристига там като знаменитост. Пътят към крепостничеството е книгата, която повече от всяко друго издание предизвика съживление в икономиката на свободния пазар в англоговорящия свят. Идеята на книгата е проста: невъзможно е да запазиш свободата в икономика, управлявана от държавата. Ако държавата може да ти вземе парите или плодовете на труда ти, тогава тя може да те остави без средства за постигане на твоите лични земни цели. Демократичният социализъм си е по естество социализъм, заключава той, и правата за гласуване сами по себе си няма да запазят свободата, ако хората не могат да запазват за себе си плодовете от своя труд, включително и интелектуалния труд. Този аргумент предизвиква бурни реакции сред демократичните социалисти по целия свят. Но с всяко изминало десетилетие предупреждението на Хайек започва да се приема сериозно от нарастващо малцинство учени. Неговите предсказания относно провала на държавното икономическо планиране постепенно се сбъдват. До 1980, шест години след като спечелва Нобелова Награда по икономика, той вече не може да следи всички книги, статии и други издания, писани във връзка с неговите идеи. На възраст, на която повечето хора са се пенсионирали от четвърт век, Хайек все още е силен. Дали Западът все още крачи в грешната посока по пътя към крепостничеството? Да. Дори различните национални консервативни и “либертариански” съживления не успяват да обърнат цялостната тенденция, нито пък могат. Причината е проста: само чрез вяра в Исус Христос може едно общество да открие, развие и поддържа правните институции, които правят свободата възможна. Това е силно изявление, но това е едно от ключовите учения на Библията. Могат ли хора, които са роби на греха, да избегнат другите форми на робство? Библейският отговор е ясен: не. В края на краищата робството на греха произвежда земни форми на робство. Това е урокът от книгата Съдии, както и от Трета и Четвърта книга на Царете. За да се избавят от робство, хората първо трябва да се избавят от робство към греха, първоначалното робство. Това, което ни трябва, е да се обърнем и да тръгнем в обратната посока. Пътят към крепостничеството е двупосочна улица. В Библията думата “покаяние” означава “обръщане.” Чрез Божията благодат хората са способни да се покаят:
Хората могат да се променят морално и само това може да им даде способност да победят този свят. Като влязат в завета, който Бог прави със Своя народ, християните могат да играят роля в побеждаването на многото злини на този свят. Новорождението по благодат чрез вяра в Исус Христос е първата стъпка по пътя от крепостничеството. Това е първата стъпка към освобождението. Теология на освобождението Това е книга за теологията на освобождението. В действителност, тя е книга за две напълно различни теологии, всяка от които твърди, че проповядва освобождение. Едната от тези системи е марксистка, а другата е християнска. Едната се основава на учението на човек, който претендира, че религията е опиум (наркотик) за народите, докато другата се основава върху учението за един съвършен човек, който е също въплъщение на самия Бог. Трябва да сме наясно с това от самото начало. Карл Маркс, основателят на политическото движение, познато като комунизъм, е бил атеист. Като юноша той е бил либерален християнин, както може да се види в неговото ученическо съчинение, “За съюза на вярващите с Христос според Йоан 15:1-14.”[1] Но до 20-годишна възраст той вече е изоставил вярата си в Бога. В една своя статия от 1843, на 25-годишна възраст, Маркс казва: “Религията е въздишка на потиснатото създание, усещане за един безсърдечен свят и душа на бездушната действителност. Тя е опиум за народите.”[2] В същата статия той защитава хуманизма, идеята, че човекът е най-висшата форма на съществуване – с други думи, че човекът е бог. “Критиката на религията завършва с учението, че човекът е върховното същество за човека.”[3] И още, “Освобождението на Германия е възможно на практика единствено ако се възприеме гледната точка на тази теория, според която човекът е най-висшето същество за човека.”[4] (Курсивът е негов; аз не добавям нищо). Сега знаем какъв е бил Маркс: атеистичен хуманист. Какво да кажем за Исус? Какво казва Исус за Себе Си? На съда срещу Исус пред юдейските водачи, първосвещеникът Го запита: “Ти ли си Христос, Синът на Благословения?” Юдеите не споменаваха Божието име; те използваха думи като “Благословеният” вместо него. Исус знаеше, че Му задават въпроса: “Ти ли си Божият Син”? Той отговори:
Исусовите думи наистина бяха богохулство, освен ако Той наистина беше Божий Син. Според еврейския закон, Той наистина заслужаваше смърт (Левит 24:16), освен ако Той наистина беше Божия Син. Чрез Своето възкресение от мъртвите (Матей 28) и Своето възнесение на небето (Деяния 1:9-11), за да застане отдясно на Бога (Деяния 7:56), Той доказа, че наистина е такъв. Той беше Бог, ходещ по земята. Той каза ясно: “Аз и Баща Ми сме едно”(Йоан 10:30). Исус каза, че вярата в Него като Божий Син е въпрос на живот и смърт. Това е вечен въпрос на живот и смърт.
Тук не може да има никакъв компромис. Или вяра в Бога, или вяра в човека. Или християнство, или марксизъм. Няма честен и правилен начин да съчетаете марксизма с християнството. Тези две дълбоко религиозни системи са във война една с друга. Маркс разбира това напълно. Тази война няма да завърши докато или християнството загине – а то никога няма да загине – или докато марксизмът загине. Всеки, който се опитва да събере тези две системи в една, или се самозаблуждава, или е съзнателен агент на комунизма, чиято цел е да заблуди другите. Той е или невежа, или зъл. Религията като инструмент на комунизма Популярната религиозна система, известна днес като теология на освобождението, е опит за съчетаване на революционния комунизъм на Карл Маркс с езика на някои текстове от Библията, от които изглежда, че Библията проповядва комунистическа кървава революция и социализъм. Тази хуманистична версия на библейското послание за освобождение никога не споменава нито божествеността на Христос, нито съвършената човешка природа на Исус Христос (която се различава от Неговата божественост), нито спасение чрез вяра единствено в Христос, нито изискването християните да се подчиняват на законните власти, нито преобразяващата сила на Святия Божий Дух, нито продължаващите изисквания на Божия Закон, нито Божиите завети с човечеството, нито Осмата Заповед (“Не кради”), нито Десетата (“Не пожелавай”), нито десетки други основни теми на Библията. Марксистите не вярват в Бог, Който е създал този свят и ще го доведе до краен съд. Те вярват единствено в човека. Защо тогава възприемат теологията на освобождението? Достатъчни са три причини: (1) обичайната комунистическа практика на измама; (2) необходимостта от зареждане на застоялата марксистка мисъл с нов религиозен импулс; (3) осъзнаването, че преждевременното налагане на атеизъм върху религиозно общество е стратегия с голям риск. Да разгледаме всяка от тях. 1. Измама По-лесно е да спечелиш подкрепата на средния гражданин, ако прикриеш своето намерение да унищожиш всичко, което му е скъпо. Комунистите се стремят да унищожат Западната цивилизация. Маркс казва това още в началото. Западната Цивилизация е средната класа – “буржоазията” – и комунистите я мразят, дори когато й подражават и купуват западни стоки. Сатана е измамник. Той предпочита измамата. Той измами Ева. Измами и народите. Използва библейски цитати в най-важните изкушения (Битие 3:1; Матей 4:6). 2. Умираща вяра В комунистическите страни марксизмът е мъртва религия. Тя е шега. Идеята, че марксизмът-ленинизмът се приема сериозно в Съветския Съюз или комунистически Китай е мит, в който вярват само намаляващ брой западни интелектуалци. Това, което комунизмът е произвел, е безкрайна поредица от провалени реколти. В комунистически Китай бяха нужни само две години на частично свободнопазарно земеделие, за да превърне страната в износител на храни, 1983-85, след четири десетилетия глад. Комунизмът е също най-ефективният производител на бюрократична неефективност в историята. Той произвежда изобилна реколта от цинизъм и корупция. Комунистическите страни систематично и умишлено извращават населението си. Подтискани чрез вина и извратени, населенията стават по-лесни за контролиране. Комунистите знаят, че могат да се съревновават със Запада само на основата на чисто военна и терористична мощ. Това е техният специален износ за световната икономика. Когато една религия започва да губи своите последователи, тя трябва да се реформира или да прибегне до силата и страха, за да остане господствуваща. Последните етапи на една религия стават видими когато нейните последователи вече не вярват в нейните догми, а търсят начини да избягат от нея: чрез пиянство, бягство или корупция. На този етап от историята на марксизма комунистите трябва да намерят нови източници на етична мотивация и видение. Библията им дава реториката на моралното видение, от която те се нуждаят. 3. Търсене на нови съюзници През 1965 избухва въстание на комунистическите сили в Индонезия срещу нестабилното социалистическо правителство на президента Сукарно. Това въстание се проваля. От вълната на мюсюлманския гняв, който последва, не по-малко от 200,000 комунисти и техни заподозрени поддръжници биват избити. Може да са били и милион. Комунистите научават важен урок: рисковано е да се опитваш да наложиш чужда атеистична религия на дълбоко религиозен народ. Те възприемат нова стратегия: далеч по-отворено и по-неприкрито сътрудничество между комунизма и религията. От 1965 насам комунистите започват да говорят за “марксистко-християнски диалог.” Това са едностранни дейности; комунистите не правят никакви отстъпки, а хората, които работят с тях – хуманисти, наричащи себе си християни – отстъпват всичко. Най-известният комунист в този диалог е френският учен Роже Гароди. Когато той се противопоставя открито на съветското нахлуване в Чехословакия през 1968, бива изключен от Френската комунистическа партия. Толкова за “диалога” и “общите възгледи.” Консервативният християнски журналист и историк Ото Скот разглежда значението на индонезийското клане за международната комунистическа стратегия:
Теологията на освобождението се появи като интелектуално движение в началото на 70-те и започна да нараства. Тя е последното в редицата либерални теологични движения, ръководени от комунистите. Този път те спечелват подкрепата на много отстъпили римокатолически свещеници, които никога не биват отлъчвани, белег, че Римокатолическата Църква е в много сериозен проблем – най-сериозният в нейната история. Целта на освобождението Версията на теологията на освобождението в тази книга е просто съвременно приложение на библейското послание за спасението и заветната вярност. Библейското освобождение започва с освобождение от греха в живота на всеки изкупен от Бога (откупен) човек. Освобождението не свършва тук, а трябва да започне оттук. Без духовно освобождение от Сатана и греха не може да има дългосрочно освобождение от политическо и икономическо робство. Християните трябва уверено да настояват, че с повсеместното освобождение от Сатана и греха ще дойде освобождение и от политическото и икономическото робство. Християнството носи добър плод във всяка област от живота. Не трябва да ограничаваме действието на Божието изцеление до душата на всеки спасен човек. Изцелението на душата на всеки изкупен човек ще се разпространи във всяка област на неговия живот и оттам в цялото общество. Ние не говорим за някакъв вид спасение извън този свят, както лъжливо твърдят комунистите. Исус каза:
Ние говорим за преобразяване на този свят. Само когато сегашният свят бъде преобразен от благовестието на спасението и преобразяващото действие на Святия Дух, Който работи чрез Божиите изкупени хора, светът най-после ще бъде избавен напълно от греха в крайния съд (Откровение 20). Но първо царствата на този свят трябва да бъдат постепенно преобразени в царството на Христос. По принцип, Исус Христос сега е цар на всички човешки царства. Той придоби тази власт чрез Своята смърт и възкресение, Своята победа над Сатана и греха:
Но именно чрез работата на Неговите верни хора на земята това историческо преминаване на собствеността на царството към Христос трябва да се изяви в историята.
Стъпка по стъпка, човек след човек, народ след народ, християните трябва да учат народите. Това значи, че те трябва да доведат хората под дисциплината на правните условия на Божия завет. Това става в историята. Това е целият смисъл на историята. Цялата власт вече е предадена на Христос, на небето и на земята. Той вече по принцип е предал тази власт на Своите хора. Те трябва прогресивно да упражняват тази дадена от Бога власт в историята.
Християнството има позитивна програма Има една стара поговорка в политиката: “Не можеш да биеш нещо с нищо.” Това, от което светът няма нужда, е още една малка книжка, опровергаваща грешките на марксисткото движение, познато като теология на освобождението. Това, от което светът наистина има нужда, е цялостна, основана върху Библията, благословена от Бога програма за изграждане на по-добър свят тук и сега, за да могат християните да придобият мъдростта и опита, необходими за да се покоряват на Бога дори по-добре във вечността след гроба. Християните се нуждаят от практически инструкции за обществено изцеление. Нека от самото начало да кажа, че тази малка книга не е ръководство за християните как да избягат от отговорностите в този свят. Бог не ни призовава да изоставим земните отговорности. Той ни призовава да упражняваме господство върху всяка област на земята в Неговото име, за Неговата слава и чрез Неговия Закон:
Християните трябва да разберат, че покорството им към Христос в историята също произвежда плод във вечността. Добрите дела носят небесни награди от Бога.
Няма нищо грешно в искането на награди в небето, ако разбираме, че такива награди са плод на праведността, извършена на земята чрез Божията благодат и за Божията слава. Трябва да започнем с желанието да угодим на Бога, не с желанието да печелим награди. Павел предупреждава всички нас, че трябва да имаме страх от Бога,
Всеки читател трябва да осъзнава, че Библията е книга за посвещение, усилена работа, вярност и справедливост в историята. Но тя е също книга за две неизбежни бъдещи състояния след смъртта: мъчения, неспокойство и вечно отделяне от святия Бог за онези, които откажат да приемат Исус Христос за свой личен Господар и Спасител, и почивка, награди, плодоносна работа и вечно общение с Бога Създател на вселената за тези, които Го приемат. Библията е книга за историята, разказ за сътворението на човека, неговия бунт, спасение и възстановяване в Христос. Тя е също книга за проклятието върху средата на човека поради греха на човека (Битие 3:17-19) и за копнежа на това проклето създание за избавление чрез възстановяване на човека в Бога в изкупителното дело на Христос на кръста (Римляни 8:19-25). Библията е книга за този свят Библията е книга за този свят, защото тя е за Бога Създател, Който е направил този свят. Библията е също книга за другия свят именно по същата причина: Богът, Който е създал този свят, стои над и извън този свят, не е зависим от него, но изцяло го управлява. Тя е книга за Исус Христос, Господар на славата, който е бил и е над този свят, дойде на земята като съвършен човек и съвършен Бог, умря и възкръсна в плът, възнесе се на небето и ще дойде отново в съда. Библията е книга за Бога. Кой Бог? Този Бог:
Тази книга се занимава с всеобхватни въпроси. Тя разглежда библейски принципи, приложими в цялата история и във всяко общество. Тя не трябва да бъде смятана за добре прикрита защита на политиката на някоя конкретна страна. Но никоя книга не може да избегне историята. Понеже ние християните служим на Бога на историята, не можем да си въобразим, че сме създания извън историята. Ние сме хора, които живеят и умират на конкретни места и в конкретни времена. Вижте себе си. Как бихте вършили своята работа с уменията, които сега имате, ако по някакъв начин свръхестествено ви върнат сто години назад в миналото или сто години напред в бъдещето? Не много добре, предполагам. Вие сте създание на своето време. Както и аз. Аз съм гражданин на Съединените Щати. Но също съм гражданин на една по-добра страна, защото съм християнин.
Ако сте предали своя живот на Исус Христос, уповавайки в Неговото дело на кръста като ваша единствена основа за милост от Бога в съдния ден, тогава вие и аз сме граждани на същата страна по дух: небето. Не след много години вие и аз ще бъдем граждани заедно в тази страна по дух, но без своите тела. Няма вече да бъдем земни участници в историята. Християнинът трябва да е готов да остави всичко, освен своя небесен “паспорт.” Не трябва никога да забравяме кое е първостепенно в този живот, защото сме получили вечен живот (Йоан 3:36). Християнството не е изобретено в Съединените Щати; то е изобретено в небето. Съединените Щати са само един от няколкото “упълномощени дистрибутори” на християнството, и ако този народ престане да бъде верен, това “дистрибуторство” ще премине към други. Целта на всеки християнин трябва да бъде да прави всичко, което може, за да направи своя народ способен да стане един от тези “дистрибутори.” Именно това е смисълът на мисиите. Това е и смисълът на християнското господство. Съдът от Бога може да дойде много бързо върху някой народ. Когато един народ отпадне поради отстъпничество, други трябва да имат готовност да се намесят и да “застанат в празнината.” Това също е цел на мисиите. Никой народ не получава гаранции от Бога без заветна вярност – покорство към Неговия закон чрез сила от Святия Дух. Има хора, които искат хората да вярват в друго благовестие, откраднато благовестие, което обещава освобождение, но е измислено в бездните на ада, мястото на вечно робство. Те са също “дистрибутори” на своята си религия. Много от тези хора действуват в Съединените Щати, изнасяйки тази чужда религия към Третия Свят. Но този “износ” няма да облагодетелствува Съединените Щати, нито народите, които го “внасят.” Облагодетелствуван ще бъде мразещият и отричащ Бога тираничен марксистки елит, който подражава на Фараона от времето на Мойсей, а също и на Валтасар и Ирод, които искаха да смажат Божията Църква под своите потопени в кръв крака. Няма голяма разлика дали са обучавани в Куба или Русия или в Съединените Щати: те работят за свръхестествено същество, творение, което ако можеше, би свалило Бога от Неговия престол, но тъй като не може, води война срещу Църквата на Исус Христос. Войната е между небето и ада. Така е от самото начало. Така ще бъде докато Христос се върне в крайния съд. Историята има смисъл само на основата на тази битка. Вашият и моят народ не могат да намерят смисъл за съществуване в нищо друго, освен в тази битка. Тази битка определя мястото на всяко събитие, всяко стръкче трева, всяко раждане и умиране. Библията изрично казва: човекът, който се противопоставя на Бога на Библията и Неговите вечни стандарти за добро и зло, ще бъде на бунището не само на историята, а и на вечността – вечно бунище, гори вечно, геена (ад), който ще бъде хвърлен в огненото езеро (Откровение 20:14). (Комунистът “Лев Троцки” – Лев Бронщайн – е този, който е измислил израза “бунището на историята.” Неговата метафора е доста точна; тя без съмнение е наследство от неговия юдаизъм, защото геената е сметището извън Ерусалим.) Залозите в тази “игра” (която не е игра) са извънредно големи:
Истинската теология на освобождението Има истинска теология на освобождението. Тя твърди, че Богът, Който е създал всичко и Който съди всичко, е изпратил Своя Син да умре за греховете на човечеството. Исус заявява в началото на Своето обществено служение:
Христос е освободителят. Той е същият Бог, Който освободи Своя народ от робството в Египет и от робството на Мидо-Персия. Той е Богът, Който извади Йосиф от египетската тъмница, за да стане втори по власт в Египет, Богът, Който извади Данаил от ямата с лъвовете, за да стане (отново) главен съветник на Мидо-Персийската империя. Това е същият Бог, Който извади Исус от най-дълбоката тъмница: смъртта. Римската империя стана затворническо изпитание за ранната Църква, но след това дойде и възкресението: християните превзеха Римската империя. Има хора в тъмница и дори цели народи в тъмница. Съветският Съюз е най-голямата тъмница в човешката история. Никой разумен човек не отрича, че в живота има тъмници. Хората наистина отчаяно се нуждаят от освобождение. Но освобождението идва чрез заветна вярност към Бога, Който освобождава праведния и Който в деня на съда ще осъди неправедния да прекара вечността в огнена тъмница. По-добре е да прекараме време в земни тъмници, отколкото във вечната. От земните тъмници може да има освобождение, защото опитът в затвора винаги е бил подготовка за периоди на голямо господство за праведните. А от вечната тъмница не може да има освобождение, нито господство. [*] Rushdoony, The Foundations of Social Order (Fairfax, VA: Thoburn Press [1968] 1978), pp. 222-23. [1] Препечатано в Robert Payne (ed.), The Unknown Karl Marks (New York: New York University Press, 1971), pp. 39-43. [2] Karl Маrx, “Contribution to the Critique of Hegel’s Philosophy of Right” in T. B. Bottomore (ed.), Karl Marx: Early Writings (New York: McGraw-Hill, 1964), pp. 43-44. [3] Ibid., p. 52. [4] Ibid., p. 59. [5] Otto Scott, “The Conservative Counter-Revolution,” Modern Age (Summer 1985), pp. 207-8. |
| Copyright © 1987 Gary North превод Copyright © 2002 Божидар Маринов |