Освобождение за планетата Земя
Съдържание
Въведение
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Заключение

Библиография

   

Освобождение за планетата Земя
  Home     Гари Норт  

 

9

ОСВОБОЖДЕНИЕ НА ИКОНОМИКАТА

Не кради (Изход 20:15).

Икономиката не е заветна институция. Тя не изисква полагането на себеосъдителна клетва, нито са допустими такива клетви в деловите отношения.[1] Икономиката е предимно дейност на семейството, макар, разбира се, да могат да участвуват и неженени хора. Съвременната форма на собственост, корпорацията, е подобие на църквата в бизнеса: собствениците на корпорацията, както членовете на църквата, не са лично отговорни за дълговете на организацията.

Защо включвам глава за икономиката в книга за теологията на освобождението? Защото марксистките теолози на освобождението са направили икономиката най-важната част от своята теология. Те следват Маркс, който прави икономическия начин на производство основа за цялото общество и за целия обществен анализ. Марксистките теолози на освобождението мразят свободния пазар. Те мразят самоуправлението. Те проповядват сатанинската система на бюрократично управление отгоре-надолу от елит от централни плановици. Така техните възгледи за икономиката са също толкова сатанински и толкова опасни както възгледите им за индивида, семейството, църквата и държавата.

Забраната срещу кражба

Християнските коментатори отдавна осъзнават, че библейската защита на частната собственост се основава по-силно върху стиха, цитиран в началото на тази глава – Осмата Заповед – отколкото върху кой да е друг стих в Библията. Библейският закон забранява на хората да присвояват насилствено плодовете от чуждия труд или чуждото наследство. Библията изисква от държавното управление да защитава обществен ред, основан върху правата на частната собственост. Различните закони в Изход 22, изискващи реституция, изрично ограничават държавата в нейното налагане на санкции срещу крадците, но няма никакво съмнение, че държавата е тази, която трябва да ги налага.

Правата на собственост означават, че Бог възлага на конкретни хора и организации единствената и изключителна способност да използват определена собственост за определени цели, и държавата трябва да изключва другите от неправомерно използване на тази собственост. Правата на собственост, следователно, означават законова неприкосновеност против чужда намеса в управлението на собствеността. Задълженията, свързани с господството, се изпълняват по-лесно и ефективно от хората и обществата чрез придържане към системата на частна собственост, което е една от причините Библията да защитава частната собственост. Частната собственост е основа за ефективното господство.

Единственият възможен аргумент срещу това тълкуване на тази заповед против кражбата би било твърдението, че единствената валидна форма на собственост е държавната собственост, което значи контрол от бюрокрация създадена чрез държавното право. Но за да твърдим това, необходимо е свидетелство, че Библията, в Стария и в Новия Завет, узаконява обществената (държавната) собственост върху всички блага. Няма ни най-малко свидетелство за такъв възглед, а множество свидетелства против него. Десетата заповед забранява пожеланието на собствеността на ближния, което е достатъчно ясно. Библейският обществен ред е обществен ред, който утвърждава и защитава правата на частна собственост. Тази забрана е задължителна за хора и институции, включително за държавата.

Бог притежава света

Основата на правата за собственост е върховното право на собственост на Бога Създател върху всички неща. Бог притежава целия свят.

Защото Мои са всичките горски зверове, и добитъкът, който е по хиляди хълмове. Познавам всичките планински птици и полските зверове са в ума Ми. Ако огладнеех, не щях да кажа на тебе; защото Моя е вселената и всичко що има в нея (Псалм 50:10-12).

Божието върховенство е абсолютно. Библейският възглед за собствеността се основава на това определение на Божията власт над създанието. Библията ни дава сведения за възлагането от Бога на отговорности на хората като индивиди и като членове на колективни сдружения, но всяка човешка власт, включително правата за собственост, трябва да се разбира като ограничена, възложена и заветна по естество.

Притчата на Христос за талантите представя Божието върховенство като аналогия със заем от господар към неговите слуги. Слугите имат задължение да увеличават стойността на капитала, който им е поверен. Те са пряко отговорни към своя господар, който е истинският собственик на капитала. Следователно собствеността е настойничество. Човешките права на собственост са възложени, заветни права. Божият “заем” трябва да бъде върнат с увеличение на капитала, или поне с лихва (Матей 25:27).

Всеки човек е напълно отговорен пред Бога за законното и доходоносно управление на Божия капитал, което включва духовен капитал и икономически капитал (Лука 12:48). Това е една от “настолните притчи” на Христос и макар да е предназначена да покаже Божията абсолютна власт над човешките дела, тя също носи и второстепенен смисъл, а именно, законните права на частна собственост.

Бог разпредели на Адам и Ева ресурсите на света. Те бяха направени заветно отговорни за грижата и разширяването на тази капиталова база когато Бог установи своя завет за господство с тях. Същият този завет беше потвърден наново с Ной и неговото семейство (Битие 9:1-7). В първоначалното безгрешно състояние на Адам и Ева това първоначално разпределение на земните ресурси можеше да бъде направено от Бога според първоначалната хармония на човешките интереси.

Тази хармония включваше йерархия, защото Ева беше функционално подчинена на Адам (макар да не беше етично по-нисша). Определената от Бога хармония на интересите никога не е била егалитаристично отношение. Тя не е егалитаристична и в света след Падението. Църквата като тяло на Христа, по същия начин е описана като органично единство, което трябва да е хармонично, като всеки “орган” е от съществено значение за правилното действие на цялото, и все пак всеки от тях извършва определена работа (1 Коринтяни 12). Всички са под Христос, главата на църквата (Ефесяни 5:23).

Божията вселена е подредена. Има определена от Бога закономерност в икономическите дела. Има предсказуема, законова връзка между личното трудолюбие и богатството, между мързела и бедността.

До кога ще спиш ленивецо? Кога ще станеш от съня си? Още малко спане, малко дрямка, малко сгъване на ръце за сън, така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, и немотия, като въоръжен мъж (Притчи 6:9-11).

Богатството придобито чрез измама ще намалее, а който събира с ръката си ще го умножи (Притчи 13:11).

Това се отнася за индивиди, семейства, корпорации и цели народи. Не всеки праведен човек или организация задължително ще преуспява икономически, във времето и на земята, и не всеки зъл човек ще загуби своето богатство в рамките на своя живот (Лука 16:19-31), но като цяло ще има видима връзка между заветната вярност и външното благоденствие. В дългосрочен период богатството на нечестивите се запазва за праведните (Притчи 13:22). Същият този принцип важи и за народностни, културни и расови групи (Второзаконие 8). Дълготрайната бедност в едно общество е белег на Божието осъждение.

Заветният закон управлява областта на икономиката. Богатството тече към онези, които се трудят усърдно, работят честно със своите клиенти и почитат Бога. Да се твърди, като марксистите и социалистите, че при обществения ред на свободния пазар богатството отива към онези, които са безмилостни, непочтени и заслепени от алчност, означава да се отрече ясното учение на Библията относно естеството на икономическия живот. Това е отричане на заветната законност на създанието.

Теологията на социализма

Критиците на системата на свободния пазар са нанесли огромни щети на онези общества, които са приели такива критики за истинни. Хората са решили, че частната собственост е мошеничество срещу бедните и слабите, превръщайки ги в постоянни роби. Историята свидетелствува точно обратното, че нито един обществен ред не е създал осигурил повече възможности за обществено издигане от свободния пазар.

Забележителният напредък на многобройни имигрантски групи, особено на източноевропейските евреи, в Съединените Щати от 1880 до 1950 е уникално в историята.[2] Днес социалистическата политика на социалната държава прави едно значително малцинство от гражданите доживотно зависими. Съвременната система на социални помощи е напълно порочна, не просто защото използва принуда да отнема приходи от работещите, а защото унищожава волята на получаващите да излязат от системата на социални помощи.

Политиката на социални помощи също води до класов сблъсък. Думите на Джордж Гилдър в Благосъстояние и бедност са много красноречиви:

Програмата за повишаване доходите на по-малко трудолюбиви групи чрез парични преводи и привилегии, създава политическо разделение – и не може да доведе до успех – защото причинява яростна съпротива от страна на истинската работеща класа. В допълнение, тези опити скъсват психологическата връзка между усилията и наградата, която е жизнено важна за дългосрочното израстване в обществото. Тъй като ефективната работа се състои не просто в изпълнение на изискванията на трудовите договори, а от “прилежаване” със съсредоточеност и емоционално посвещение, работещите трябва да разбират и чувствуват дълбоко, че това, което получават, зависи от това, което дават – че те трябва да дават работа, за да получават блага. Родителите и училищата трябва да внушават тази идея на децата чрез наставления и пример. Няма нищо по-смъртоносно за напредъка от вярването, че усилията не биват възнаграждавани, че светът е мрачно и дискриминационно място, в което могат да напредват само хищниците и хората със специални привилегии. Такъв един възглед в дома обезсърчава усърдието в училището, което формира последващата способност за печалби. Както много други страни на човешката дейност, умението за работа започва в семейната практика и неговите източници могат да се изследват най-добре чрез изучаване на семейната структура. Наистина, след труда, вторият принцип на личния напредък в обществото е поддържането на моногамния брак и семейство.[3]

Библейският възглед за брака, както библейския възглед за основите на икономическия растеж, сочи към две идеи: взаимоотношението между труд и награда и жизнената важност на семейната връзка. Хората биват обучавани да вярват във връзката между труда и възнаграждението, което ги насърчава да поемат рискове и да инвестират време и усилия за подобряване на своите лични трудови навици.

Библията ни казва, че такива усилия няма да останат невъзнаградени, било на земята ли на небето (1 Коринтяни 3). Навиците за дисциплина, спестяване, продължителни усилия, инвестиране в трудови умения и наставлението на децата в тази житейска философия няма да бъдат напразни, няма да бъдат “прахосан капитал.” Обратното, Библията учи, че такъв подход към живота е в самото естество на завета за господство. Следователно, когато християните видят философии, противни на библейското натрупване и господство, те трябва да осъзнават тяхното естество.

Когато хората биват учени, че капиталистическата система (свободен пазар, тоест доброволна размяна) е мошеничество против тях, че те имат законовото и морално право на социални помощи, и че хората, които живеят добре като резултат от своя труд, усилия и умения за предвиждане, са неморални и дължат своето благосъстояние на бедните, трябва да осъзнаваме източника на тези учения: ада. Това е контра-философията на Сатана, която е специално предназначена да пречи на праведните хора в техните усилия да подчиняват земята за Божията слава.

Тази коренно антибиблейска философия не е просто въпрос на интелектуална грешка; тя е съзнателна философия на разрушението, систематична антибиблейска рамка, предназначена да унищожи преуспяващите християни чрез лъжлива вина и парализа. Фактът, че такива учения са популярни сред християнските интелектуалци в последните години на двадесети век, само свидетелствува за тяхното безгранично невежество – всъщност, за тяхната юридическа слепота (Матей 3:14-15) – относно библейската етика и икономическата теория. Християните са възприели от светските хуманисти политика на завист, особено в класните стаи на колежите и семинариите. Ние живеем в епоха на манипулатори чрез вина и някои от тях използват Писанието за своите зли цели.

Собственост и демокрация

Заповедта против кражбата не казва: “Не крати, освен чрез мнозинство.” Правата на частна собственост трябва да бъдат зачитани не само от престъпниците, а също и от отделните граждани, които откриват, че могат да присвояват богатство от другите чрез държавната власт. Нещо повече, правата на частна собственост трябва да бъдат зачитани от ориентирания към печалба бизнес, които иначе отправя молби за икономическа помощ от държавата: мита, вносни квоти, държавни заеми с лихва под пазарната и т.н. Нарушаването на този принцип означава призив за т.нар. “корпоративна държава,” друга форма на социалната помощи – фашизъм, монополистичен капитализъм или други. Винаги, когато е била изграждана такава система, това е водело до намалена производителност и увеличаване на бюрокрацията. Политиците просто не са достатъчно компетентни, за да планират цялата икономика. Да се защитава такава система на държавно планиране и закрила на бизнеса е незаконно използване на избирателната урна, което значи демократична политика на натиска.

Нека да разгледаме един пример, разискван от времето на Пуританската революция през 40-те години на 17 век до днес: имотният избирателен ценз. През 40-те години на 17 век английският пуритански военачалник Оливър Кромуел удържа победа над крал Чарлз І. В дебатите в Путни за новия модел армия на Кромуел през 1647 Айъртън, зет на Кромуел, спори с Рейнсбъро, представител на демократичната фракция, левелерите. (Левелерите не са били комунисти, но са били привърженици на много по-широки избирателни права. Комунистите в Английската Революция са били дигърите, които са наричали себе си “истинските левелери.”)

Рейнсбъро твърди, че ако всички хора са под законите в страната, те заслужават да имат глас в делата на държавната власт. Айъртън възразява с гръмка защита на правата за собственост. Човекът трябва да има някакъв материален залог в обществото, тоест собственост, която да защитава, за да му бъде поверено правото да гласува. Хора, които нямат постоянен интерес в обществото – собственост, с други думи – стават твърде опасни, когато придобият властта на държавата. Имотният ценз е жизнено важен за предпазването на обществото в един демократичен ред. “И ако ние отнемем това, ние просто отиваме към отнемането на цялата собственост и интерес, които има даден човек, било в земя по наследство или в придобит имот или в нещо друго. . . .”[4]

Два века по-късно Карл Маркс стига до същите изводи, но той подкрепя премахването на имотния избирателен ценз именно защото той ще унищожи частната собственост: ”. . . държавата като държава премахва частната собственост (т.е. човекът узаконява чрез политически средства премахването на частната собственост), когато премахне имотния ценз за избирателите и представителите. . . . Не става ли частната собственост съвършено премахната когато безимотният може прави закони за притежателя на собственост? Имотният ценз е последната политическа форма, в която се зачита собствеността.”[5]

Демокрацията би била безопасна, ако хората разбираха, че е неморално да гласуват за отнемане на богатството на други хора за себе си и ако се подчиняваха на заповедта против кражбата. Ще дойде ден, когато Божият закон, който е в сърцата на християните, ще бъде в сърцата на всички хора (Евреи 8:8-11) и те няма да злоупотребяват със своите демократични права. Дотогава грехът ще води хората да гласуват за социализма, фашизма и комунизма.

Държавата като покровител

Цялата собственост е на Бога. Той е създал правила за размяна, предаване и развиване на тази собственост. Кражбата е изрично забранена. Божият закон ни дава казусните закони, които ни дават възможност да дадем библейско определение за кражбата. Например, не е кражба ако пътник си откъсне ябълка от дърво и я изяде докато върви по пътя (Второзаконие 23:24-25). Нещо повече, кражба е, ако собственикът на земеделски имот не остави паднал плод на земята за събирачите на пабирък (Второзаконие 24:19). Библията е нашият стандарт за това какво е кражба, а не британският икономист Адам Смит или Карл Маркс.

Бог изисква от държавната власт да служи като защитник на собствеността. Тя трябва да зачита законите за собственост, които са постановени в Библията. Тя не трябва да съди човек, който откъсне няколко класа зърно от нивата на своя съсед. Христос и учениците не бяха виновни за кражба, когато направиха това (Матей 12:1). Държавната власт може законно да принуди земевладелеца да зачита законите за пабиръка. Но държавната власт не може законно да казва кой има право да събира на полето. Собственикът има тази отговорност, както направи Вооз (Рут 2:3-12).

Този възглед за кражбата и закрилата не е в съгласие нито със съвременния социализъм, нито съвременното либертарианство. В първата система (социализма) държавата събира десятъка, и често Божия десятък, за себе си, за да го използва за цели, определени от бюрократични и политически комитети. Във втората система (либертарианството) всяка принуда срещу частната собственост е определена като кражба, включително данъците (в някои либертариански системи). Въпреки това, валидни са само библейските стандарти и Библията е ясна: няма абсолютна власт в никой човек или институция. Безспорно, има ограничения върху използването на частната собственост. Но тези ограничения са минимални. Според библейските стандарти за кражбата държавната власт става законен управител в областта на предотвратяването и наказването на кражбата – не единствената институция, а една от институциите, тази, която има законната власт да налага икономически санкции срещу крадците.

Икономистът Р. Х. Коуз твърди категорично: “Системата на частно предприемачество не може да действува правилно, ако не са създадени права за собственост върху ресурсите, и когато това е направено, всеки, който иска да използва някакъв ресурс, трябва да плати на собственика, за да го получи.”[6] Държавната защита на частната собственост срещу кражба е по своето естество основата на библейския капитализъм. Като определя границите на собствеността и като закриля собствеността от посегателство от насилие и измама, праведната държавна власт полага основите на икономическия растеж и благоденствие.

Думите “мое” и “твое” са две от най-важните думи във всяко общество. Библейското проповядване през вековете е дало възможност на хората да оценят значението на тези две думи. Когато разграничението между тези две думи бива зачитано от закона, думите и делата, обществото печели. Хората могат по-добре да си сътрудничат в мирни сделки, именно поради предсказуемостта, осигурена от обществения ред, който разграничава “мое” и “твое.” Това подпомага разделението на труда.

Ние се нуждаем от това хората да си сътрудничат вместо да воюват един с друг. Това изисква да позволяваме на другите хора да правят каквото искат с онова, което притежават, доколкото не нарушават Божиите обществени закони. Не трябва да забравяме думите на земевладелеца в притчата за лозето:

Не ми ли е позволено да сторя със своето каквото искам? Или твоето око е завистливо защото аз съм добър? (Матей 20:15)

Икономистът Харолд Демзец вижда важността на правата за собственост от гледна точка на общественото сътрудничество.

Правата за собственост са инструмент на обществото и тяхната значимост произтича от факта, че те помагат на човека да си съставя онези очаквания, които може разумно да поддържа в своята дейност с другите хора. Тези очаквания намират изражение в обществените закони, обичаи и нрави. Собственикът притежава съгласието на другите хора да му позволят да действува по определени начини.[7]

Хората могат да сключват договори един с друг и да се наслаждават на плодовете на своите решения в настойничеството над Божиите ресурси. Да се върнем на вече познатата тема, правата на собственост намаляват областите на несигурност в живота.

Държавата като спасител

В съвременния свят държавата е месианска институция и унищожител на капитала. Държавата на Молох изяжда икономическото бъдеще на своите поклонници и на техните наследници. Държавата на Молох, както фабрика замърсител, е насилник, унищожаващ капитала участник в икономиката. Но замърсяващата фабрика може да осигурява производителна заетост за местните жители и да дава на потребителите евтини стоки (по-евтини отколкото ако фабриката трябва да плаща за пречиствателно оборудване). За разлика от нея държавата наема само бюрократи и използва своите средства главно за подпомагане на разточителните членове на обществото (някои от които може да са доста богати), хващайки ги в мрежата на обещани ползи и унищожавайки техния стимул за труд в полза на потребителите.

Но как може богати хора да бъдат разточителни? Под “разточителен” имам предвид ”човек, който пропилява своя капитал или капитал, поверен му от други хора.” Това определено се отнася за изпълнителни директори на големи промишлени компании, които се обръщат към Федералното правителство за финансова помощ, мита и други откраднати икономически блага.

Най-бедните също преживяват намаляване на техните възможности за придобиване на трудовите умения, от които имат нужда за своя напредък в съвременното икономическо общество. Конфискационната държава е далеч по-голяма заплаха за собствеността и свободата отколкото някоя местна фабрика, която замърсява въздуха или водата.

Съвременната държава е заплаха за човешките права, защото е заплаха за правата на собственост. Съвременната държава е унищожител на човешките права, защото е унищожител на правата за собственост. Подтисканите от вина интелектуалци, политици и богати наследници прогласяват идеология на преразпределението на богатството, която унищожава капитала и с това унищожава човешките стремежи. Те използват лъжливия лозунг “човешките права над правата за собственост,” за да унищожат и човешките права, и правата на собственост. Те са възприели като своя заповед: “Не кради, освен чрез мнозинство.” Резултатът все повече е декапитализирането на Запада, който преди е бил християнски.

Никога не забравяйте: държава, която твърди, че е спасител на човечеството, неизбежно става краен съдия на човечеството.

Обобщение

Библейското учение за собствеността е учение за настойничеството. Божията собственост трябва старателно да бъде развивана от Божиите слуги. Слугите са избрали да пренебрегнат Бога, а също и да пренебрегнат Неговата заповед срещу кражбата. Съвременният човек е възприел нова теология, притежаването на собствеността от държавата. Държавата като върховен собственик възлага на своите слуги правото да управляват нейната собственост, но тогава тя настоява за своя дял, своя десятък. Принципът на десятъка е вграден в създанието; единственият въпрос е този: Кой получава десятъка? Държавата прибира своя десятък. Както един икономист обобщава това: “Ако печелиш, държавата печели заедно с теб; ако губиш, губиш само ти.” Това е правилото за богатите и за средната класа, във всички случаи.

Съвременната държава е крадец. Когато Самуил предупреди народа на Израил срещу избиране на цар, който да управлява над тях, той се опита да ги заплаши, като им каза, че царят ще взема десятък 10% (1 Царе 8:15-17). Най-голямата бюрократична империя на древния свят, Египет, вземаше 20% като десятък (Битие 47:26). Няма западна развита държава, която да взема толкова малко, колкото Египет. Всъщност, в повечето случаи данъчно ниво от една пета от националния продукт би означавала намаление на данъка с поне 50%.

Частната собственост намалява несигурността. Тя дава на хората стимул да произвеждат. Тя разширява времевите хоризонти на хората до бъдещите поколения. Тя насърчава икономическия растеж като дава възможност на изобретателите и работниците да почувствуват стойността на своята повишена производителност. Тя насърчава спестовността. Бивайки семейна по естество, тя насърчава централната институция за господство. Тя позволява споделянето на информация, споделянето на риск и движението на капитала към онези, които искат и могат да носят икономическите отговорности на собствеността. Закрилата на частната собственост е един от краеъгълните камъни на цивилизацията. Държавата трябва да защитава частната собственост, а не да я краде.

Възходът на месианската държава застрашава цивилизацията. Това е най-голямата опасност днес за запазването и разширяването на семейния капитал. Движените от завист идеологии на преразпределение на богатството чрез принуда – марксизъм, социализъм, кейнсианство и “социалното благовестие” – са завладели умовете на интелектуалците и политическите ръководители. Ако този процес не престане, тези антибиблейски учения ще декапитализират съвременния свят.

Като обобщение:

  1. Икономиката не е заветна институция: тя не изисква себе-осъдителна клетва.
  2. Централна за каузата на марксистките теолози на освобождението е атаката срещу свободния пазар.
  3. Осмата заповед забранява кражбата.
  4. Правото на частна собственост (правото на хората да притежават собственост) е основно за господството.
  5. Християнската икономика започва със следната презумпция: Бог притежава света.
  6. Цялата човешка собственост е настойничество пред Бога и другите хора.
  7. Икономическите институции са йерархични.
  8. Равенството в богатството е сатанинска цел.
  9. Библията учи, че има тясна връзка между бедността и мързела.
  10. Продължителната бедност е конкретно проклятие от Бога върху бунтовното общество.
  11. Богатството се движи към хората, които работят усилено и честно.
  12. Свободният пазар осигурява най-висока възможност за обществен и икономически растеж.
  13. Политиката на социалната държава създава класови конфликти.
  14. Неморално е да учиш хората че свободата е мошеничество срещу честността и усиления труд.
  15. Социализмът е съзнателна философия на унищожение.
  16. Когато безимотните могат да гласуват за отнемане на собствеността на други хора, обществото по принцип е станало социалистическо (Карл Маркс).
  17. Държавната власт трябва да бъде закрилник, включително закрилник на собствеността на хората.
  18. Това включва определяне на право на собственост.
  19. Целта е обществено сътрудничество.
  20. Съвременната хуманистична държава се стреми да бъде спасител на човечеството (и краен съдия).
  21. Съвременният социализъм заплашва да декапитализира света.

[1] Gary North, The Sinai Strategy: Economics and the Ten Commandments (Tyler, Texas: Institute for Christian Economics, 1986), ch. 3.

[2] Thomas Sowell, Race and Economics (New York: David McKay Co., 1975), Pt. II.

[3] George Gilder, Wealth and Poverty (New York: Basic Books, 1981), pp. 68-69.

[4] A. S. P. Woodhouse, Puritanism and Liberty (London: Dent, 1938), p. 53.

[5] Karl Marx, “Оn the Jewish Question” (1843), in T. B. Bottomore (ed.), Karl Marx: Early Writings (New York: McGraw-Hill, 1964), p. 11-12.

[6] R. H. Coase, “The Federal Communications Commission,” Journal of Law and Economics, II (1959), p. 14.

[7] Harold Demsetz, “Toward a Theory of Property Rights” (1967), in E. G. Furubotn and S. Pejovich (eds.), The Economics of Property Rights (Cambridge, Massachusetts: Ballinger, 1974), p. 31.





Liberating Planet Earth
Copyright © 1987 Gary North
превод Copyright © 2002 Божидар Маринов