|
| |||||||
|
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Има само един начин да намерим истинското освобождение: да бъдем подчинени на Исус Христос. Има само една алтернатива на подчинението на Исус Христос: подчинението на Сатана. Следователно има само една алтернатива на освобождението: робството. Ние винаги сме под господството на някой по-силен от нас. Живеем под йерархия. Ние сме или под Христос, или под Сатана. Няма автономия за човека. Няма собствен закон. Не строим цивилизация изцяло от себе си. Ние сме или под Христос, или под Сатана. Ние работим или за построяването на християнска цивилизация, или за сатанинска цивилизация; не можем законно да се надяваме да построим човешка автономна цивилизация. Такава цивилизация не е възможна. Ако като отделни хора можем да намерим истинска свобода само под Исус Христос, тогава защо да очакваме да намерим общество, което дава истинска свобода, което не е под Исус Христос? Ако истинската свобода съществува за нас като индивиди под Бога и Божия закон, тогава защо да очакваме да намерим гражданска свобода под Сатана и закона на Сатана (който е всъщност беззаконие)? Няма “естествена свобода” под “естествен закон,” налаган от “естествения човек.”
Истинска свобода има единствено под Исус Христос. Докато християните не повярват истински в това и не го проповядват срещу всички лъжливи философии на хуманизма, те няма да намерят свобода. Под Христос Какво означава да бъдеш под Исус Христос? Означава да бъдеш под Неговия закон.
Свободата и Божия закон: двете са неделими. Който проповядва срещу Божия закон, проповядва срещу свободата. Всеки, който казва, че можем да изграждаме нашия живот, нашите семейства, нашите църкви или нашата държавна власт върху коя да е основа, различна от Божия закон, и все още да имаме свобода, е лъжец. Той е измамник. Той полага основите на тиранията. Това означава, че човек, който говори в името на Исус Христос, трябва да говори цялата Божия воля. Той трябва да проповядва целия Божий закон. Не трябва да се ограничава с една-две глави в Изход, книгата на Амос, Деяния 2 и 4, и 2 Коринтяни 8. Не, той трябва да проповядва целия закон. Не трябва да проповядва избирателно, изграждайки защита на въоръжената революция на основата един-два стиха, а да пренебрегва всичко, което Библията казва за частната собственост, усиления труд, вярността към съпругата и децата, покорство на началниците и даденото от Бога право на собственика да прави каквото иска с онова, което притежава.
Има много проповедници, които идват в името на Христос, но са завистливи. Някои са двойно завистливи. Те проповядват освобождение чрез кражба. Проповядват мир чрез тероризъм. Проповядват благоденствие чрез бюрокрация. Проповядват освобождение чрез държавна власт. Проповядват спасение чрез законодателство. Освобождението, което те проповядват, е път към робството. Те проповядват милост чрез класова борба. Проповядват справедливост чрез революция. Проповядват Исус през погледа на Карл Маркс, един посветен атеист. Проповядват лъжи в името на благовестието. Какво поучава благовестието? То учи да се задоволяваме с обстоятелствата, но също учи на молитва, усилен труд, вярност към съпругата и надежда за окончателно освобождение в историята. Благовестието казва, че свободата е по-добра от робството, но ако за известно време робството е нашето определено положение, тогава трябва да се възползваме от него. Павел пише:
Ако сме били обърнати в Христос като хора под властта на друг човек, нека да останем верни слуги до деня, в който Бог ще ни даде възможността за свобода. В своя плен евреите трябваше да слугуват като роби и несвободни за определено време, но в крайна сметка Бог чу техните стенания и молитви. Той ги избави от робството към хората и лъжливите богове, за да могат да Му се покоряват по-добре като свободни хора. Ние сме призовани към свобода, за да се покоряваме по-добре на Бога. Затова, ако днес не живеем в свободата, която благовестието ни дава, нека да направим всичко възможно днес като несвободни хора да се покоряваме на Бога по най-добрия възможен начин. Това ще ни подготви да станем по-добри слуги на Бога – и по-добри свободни хора – когато Той ни освободи. Не трябва да избираме робството. Робството към марксизма е най-лошото робство. Павел ни предупреди, “С цена сте купени; не ставайте роби на хора.” Бог предупреди Исак:
Не слизай в Египет, независимо колко трудно ти изглежда в пустинята. В Египет има робство, независимо колко големи изглеждат обещанията, независимо колко чудна изглежда Гесенската земя. Стой извън Египет! В наше време земята на марксизма е земята на Египет. Какво щеше да получи Исак? Не обещаната земя. Бог обеща да благослови неговите потомци, но Той не даде специално обещание на Исак. Исак трябваше да се задоволи с това, въпреки че нямаше лично да наследи земята в своя живот. Той имаше Божието обещание: неговите потомци щяха да наследят земята. Това трябваше да бъде достатъчно за Исак. И защо това обещание щеше да бъде изпълнено? Поради вярността – на Бога и на Авраам. Авраам е бил верен:
Исак подчини ли се? Да. “Затова Исак се настани в Герар” (Битие 26:6). Герар не беше крайната цел; обещаната земя беше крайната цел. Но Исак трябваше да се задоволи с Герар за известно време, докато Бог го премести някъде другаде. Ние също трябва да останем в Герар. Ние не трябва да пренебрегваме сегашното зло около нас. Не можем да си представяме, че злото не съществува. Със сигурност не можем да поучаваме, че злото е добро, или че подтисничеството е състрадание. Трябва да работим и да се молим за по-добри дни на земята, когато всички хора ще наричат зло това, което е зло. Трябва да работим и да се молим за времето, обещано от Исая:
Не чрез революция ще стои щедрият, а чрез щедрост. Един по-добър свят идва на земята:
Верните християни не трябва да проповядват вечно съгласие с моралното зло, било личностно или обществено, но също и не можем да проповядваме незабавно освобождение чрез революция и насилие. Християните трябва да проповядват живот, а не смърт. Ние трябва да бъдем доволни от живота такъв, какъвто Бог ни го дава, което включва дарът на времето и задължението да проповядваме благовестието. Ние трябва да работим за победата над злото, първо чрез себе-владение под Божия закон. Трябва да правим това, което Йосиф правеше в египетската тъмница: да помолим виночерпеца да си спомни за нас, когато се върне в царския дом (Битие 40:14), но когато той забрави (40:23), ние пак трябва да останем най-добрите, най-надеждните хора в тъмницата до времето, когато Бог ни освободи. Така правим началникът на тъмницата да ни възлага по-голяма отговорност (Битие 39:22-23). Колкото повече отговорности получаваме, толкова повече възможности имаме да докажем себе си пред Бога като Негови верни, покорни слуги. В края на краищата това е което Бог иска: верни слуги. Затова ни дарява по-голяма свобода. Той няма интерес да ни даде по-голяма свобода, за да станем неверни слуги. Себевладение под Божия Закон Освобождението е законна цел, личностна и колективна: освобождение от греха за индивида, семейството, църквата и държавната власт. Има само една теология, която може да произведе освобождение: библейското християнство. То поучава мироглед, много различен от това, на което учи “теологията на освобождението.” Теологията, известна днес като “теология на освобождението,” е просто защита на бюрократичния социализъм, марксизма и политическата кражба в международен мащаб. Теологията на освобождението е просто марксизъм, облечен в църковна роба. Тя е благовестие на “спасение чрез политически грабеж.” Библията учи на система на лична свобода и лична отговорност под Бога. Тя учи на себевладение под Божия закон. Премахнете продължаващото действие на Божия изявен закон от вашата теология и така премахвате библейската основа за себевладението. Антиномизмът поражда безсилие и робство. Той води до релативизъм. Той също поражда законничество като противодействие на релативизма: върховните човешки закони вместо Божиите. Библията също учи на заветна теология. Божиите завети са изградени върху пет-точкова структура, която дава на човека избавление от тиранията. Когато Божията заветна структура се зачита в обществените институции, за хората става възможно да изработват спасението си със страх и трепет без да им трябва разрешение от хора. Библията поучава децентрализация, разделение на труда и специализация на производството (1 Коринтяни 12). Този децентрализиран обществен ред е идеален, за да се позволява на хората с нови прозрения и нови открития да доказват полезността на своите идеи към своите ближни. Той създава отговорна децентрализирана съзидателност. Той също произвежда голямо благосъстояние за мнозинството от членовете на обществото. Защо този децентрализиран обществен ред бива отхвърлян от теолозите на освобождението? Защото е основан върху библейския възглед за човека: “Вие няма да станете Бог.” Библията учи, че Бог вменява на новородените хора съвършеното човешко естество на Христос, но никога божествеността на Христос. Никой човек няма в себе си “божествена искра.” Нито човекът, нито неговият политически представител, държавата, са божествени. Държавата не може да стане Бог. Следователно библейският обществен ред отнема властта от държавните бюрократи. Той прехвърля властта към отделния човек, който се старае да изработва своя живот на земята със страх и трепет (Филипяни 2:12). Централизираната йерархия на Сатана Обратно, общественият ред на Сатана изисква политическа централизация, така че всяка подробност от живота на отделния човек да може принципно да се наблюдава от централен елит. С това Сатана замества всезнанието и всемогъществото на Бога. Той не може да вижда всичко, нито пък да контролира всичко. Той не е Бог. Сатана е ограничено създание. Следователно трябва да разчита на съсредоточена политическа власт, за да постигне своята цел да стане Бог. Неговата йерархия трябва да стане тотална, защото не смее да се доверява на хората, които се самоуправляват под Бога. Той не смее да децентрализира. Затова хората, които желаят да строят царството на Сатана, призовават за принудителни социалистически програми за преразпределение на благосъстоянието като средство за централизиране на всеки друг политически контрол. Обществената философия на Сатана е разновидност на детерминизма на средата. Детерминизмът на средата намалява личната отговорност на човека пред Бога, което от своя страна намалява себевладението и личната свобода. Той дава на злите хора извинение за техните злини. Грешникът всъщност казва: “Аз не съм покварен, аз съм лишен.” Такъв възглед за човека прехвърля властта към елитарните научни плановици, които предполагаемо са избегнали безличностните определящи влияния на човешката среда. Смята се, че те единствени са способни да променят обществените институции, за да намалят греха, създавайки по-добра среда. Разберете: за да избегне определящата среда, човекът трябва да е станал свръхчовек, но тази способност за превъзмогване на средата трябва да бъде установена като принцип, ако искаме централните плановици да бъдат освободени от веригите на някакъв безличностен предопределящ процес. Това е старото изкушение на Сатана: “Ще станете като Бога” (Битие 3:5). Това е елитна система за гадаене. Система на заробване отгоре-надолу. Въпреки това тя бива проповядвана от теологията на освобождението в името на демокрацията. Върховен Бог, отговорни хора Обратно, християнството твърди, че Бог управлява цялата история, а не безличностните еволюционни сили на самата природа. Бог е този, който обновява хората, а не държавата. Не безличностният бог на човека е този, който държи всеки човек отговорен за всичко, което мисли, казва и прави. Тъй като човешката среда е личностна и провиденчески поддържана от Бога, хората имат възможността да упражняват децентрализирано господство над природата, тъй като човечеството е създадено по Божия образ. Без този Божий образ в човека хората не биха могли да упражняват контрол върху средата. Човешкият ум не би могъл да осъзнава външната среда. Хуманистите, които приемат, че човешкият ум наистина има такава способност, особено чрез математиката и научните опити, не могат да обяснят произхода на тази нелогична връзка, освен като се позовават на чудеса или на случайност – дарвинистка случайност, която някак си създава космически ред.[1] Освободително благовестие Благовестието на Исус Христос е благовестие на освобождението. Следователно освобождението в историята е точно толкова сигурно както победата на благовестието в историята. Освобождението не е странично следствие от християнството; то е неизбежно и много желателно следствие. То ще бъде постигнато постепенно във времето, когато всички враждебни философии на хуманизма и окултизма постепенно се провалят. Дотогава поклонението на човека на самия себе си, на своя ум, своите институции и своята способност да планира този свят по-добре от Бога, може и ще го държи в морално и институционално робство. Онези песимистични християни, които вярват, че благовестието е исторически безсилно – че то няма да създаде спасени хора и спасена цивилизация – нямат исторически смислен отговор към марксистките теолози на освобождението, които проповядват победата на своите последователи. Пиетистите се опитват да воюват против нещо (марксистко обещание и програма за видима обществена победа) с нищо (обещание за историческо поражение и антиномистка етична система). Не можеш да биеш нещо с нищо. Заветната структура Влизането в завет с Бога означава разкъсване на оковите на робството под Сатана. Затова трябва да имаме модела на Божия завет. Сатана има конкурентна алтернатива на този завет, и ако не сме обвързани с Божия завет, значи сме обвързани със завета на Сатана. Въпросът никога не е със завет или без завет; въпросът винаги е чий завет. Първо, Бог владее. Той създаде вселената и Той я поддържа във всеки момент. Той е Владетелят на вселената. Второ, Той е установил на земята човешки йерархии за да управляват човешките дела. Те са апелативни съдилища от отдолу-нагоре. Три от тях са истински заветни институции: църквата, семейството и държавата. Трето, Неговото изявено Слово е източникът на освободителната власт и сила. Неговият закон е основата на господството. Четвърто, има съд в историята: пряко от Бога, а също от Неговите законни заветни институции. Тези институции притежават законна власт да налагат съд. Пето, онези, които са верни на Божия завет, чрез Божията благодат, ще наследят земята. Тяхната победа е осигурена от Бога. Всички съперници ще бъдат лишени от наследство. Това не е просто академична теория. Във всяка институция и във всяка сфера на живота се открива силата на Божия завет. За да дам на християните увереност в Бога и Неговия завет, започнах да издавам Серията Библейски Инструкции. Християните не могат да бият нещо с нищо; затова издавам книги, които доказват, стих след стих, че Библията наистина има конкретни решения за големите житейски проблеми. Ние имаме по-добри отговори от всички наши съперници. Докато не повярваме това и докато не започнем да действуваме според библейските изисквания, ще останем в робство. Изходът от крепостничеството започва с покаяние: обръщане. Връщането към свободата в Христос е пътят на християнската реконструкция: възстановяване на всяка институция и всяко лично взаимоотношение според Божия изявен закон. Всичко друго е илюзия. Нищо друго не може да донесе свобода. Обобщение Причините защо Христос и само Христос е истинският освободител на земята са следните:
[1] Gary North, The Dominion Covenant: Genesis (Tyler, Texas: Institute for Christian Economics, 1982), Appendix A; “From Cosmic Purposelessness to Humanistic Sovereignty.” Тази книга е преведена на български: Гари Норт, Завет за господство: Битие, Приложение А, "От космическата безцелност към върховенството на човека." |
| Copyright © 1987 Gary North превод Copyright © 2002 Божидар Маринов |