Освобождение за планетата Земя
Съдържание
Въведение
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Заключение

Библиография

   

Освобождение за планетата Земя
  Home     Гари Норт  

 

7

ОСВОБОЖДЕНИЕ НА ЦЪРКВАТА

Но когато [Озия] стана силен, сърцето му се надигна, та се отдаде на поквара; и извърши престъпления против Господа своя Бог като влезе в Господния храм за да покади на кадилния олтар (2 Летописи 26:16).

Историята на Озия не е много известна. Като цяло той беше добър цар (2 Летописи 26:4) – един от малкото добри царе в древен Израел. Но той стана високомерен както Саул, който принесе жертва на Бога след като Самуил закъсня, и поради това загуби своето царство (1 Царе 13). Озия също си мислеше, че има право като цар да принася жертва на Бога в храма.

Свещениците му се противопоставиха, предупреждавайки го, че действува неправилно.

A Озия, който държеше в ръката си кадилница за да кади, разяри се; и като се разяри на свещениците, проказата му избухна на челото пред свещениците в Господния дом, близо до кадилния олтар (2 Летописи 26:19)

Царят остана прокажен до своята смърт. Според библейския закон (Левит 13, 14) той беше отделен от другите хора в доживотна карантина (ст. 21).

Какъв е смисълът на този текст? Той е напълно ясен: има фундаментално разделение между служението на държавното правосъдие (меча) и служението на тайнствата. Църквата е законна заветна институция, отделна власт от държавата.

Църковният завет съответствува на основната заветна структура в Библията. Първо, трансцендентност/иманентност (присъствие). Пасторът и старейшините представляват Бога пред хората и хората пред Бога. Бог присъствува със Своите хора в църковното поклонение, особено по време на Господнята вечеря (общение).

Второ, има йерархия. Старейшините стоят над дяконите, а двете групи чрез служение управляват членовете на църквата. Старейшините служат като апелативен съд в църковните спорове (1 Коринтяни 3).

Трето, има етика. Църквата проповядва благовестието, заявявайки Божия закон във всяка област на живота. Църквата е съветник към другите институции, както бяха левитите.

Четвърто, има съд. Църквата отлъчва – отделя от общение – като подготовка крайния Божий съд (1 Коринтяни 5).

Пето, има продължителност. Църквата е продължаваща институция във времето, мястото, където се събират родители и деца. Тя осигурява продължителност на семействата чрез тайнството на водното кръщение.

Естествено, виждаме враждебна църква в сатанинските култове, но още по-важно, в самопровъзгласилата се агенция за спасение на хуманизма, месианската държава.

Държавата се опитва да служи Божий глас, или, което е същото днес, като човешки глас в свят, в който се казва, че няма никакъв Бог. Затова тираниите настояват за избори и настояват всички граждани да гласуват в тези безсмислени избори. “Vox populi, vox dei”: глас народен, глас божи – богът на хуманизма.

Второ, държавата изгражда бюрократична йерархия. Тази йерархия казва на хората как трябва да живеят. Това е йерархия отгоре-надолу.

Трето, държавата прогласява закони – безкраен поток от закони. В Съединените Щати всеки ден националната държавна бюрокрация отпечатва Федералния Регистър, който е дълъг повече от 200 страници в три колони дребен шрифт, който обявява новите правила и разпоредби за деня. Над 54,000 страници излизат всяка година. Едва ли някой освен специализираните юристи може дори да прочете тези закони. (Повечето от Божиите закони за гражданското управление се намират в Изход 20-23 и Второзаконие).

Четвърто, държавата налага себе си като съдия над всяка област от живота, нахлувайки в църквата и семейството без дори да се интересува от последствията. В Мексико например държавата притежава всяка църковна сграда и земята под нея, а всяка “домашна църква” е незаконна. Съседите могат да докладват на полицията за църковни събрания и ако къщата не е регистрирана преди това като църква, държавата може по закон да я конфискува.

Пето, държавата се опитва да контролира бъдещето чрез контрол върху капитала. Тя облага с данъци наследствата. Създава дългосрочни дългове като по този начин унищожава независимото бъдеще на данъкоплатците. Тя лишава от капитал християните.

Заглушаване на Божията воля

Това, че марксизмът бива прогласяван в името на християнството, е върховната ирония на двадесети век. Църквата не е имала по-голям враг в своята история. И все пак сме виждали това и преди. Лъжливите пророци на древен Израил често говореха в името на Бога на Израил. Това бяха пророците, които злите царе харесваха да слушат. Дори когато цар Ахав знаеше, че неговите придворни пророци му казват това, което той иска да слуша, а не което беше наистина слово от Бога, той предпочиташе тях. Когато цар Йосафат от Юдея поиска от него да извика един истински свещеник, Михей, Ахав знаеше, че той ще пророкува лоши неща. Когато Михей пророкуваше добри вести, Ахав го смъмри: “Колко пъти ще те заклевам да не ми говориш друго освен истината в Господнето Име” (2 Летописи 18:15). Той търсеше истината от лъжливите пророци.

Толкова яростна беше омразата на Ахав към Божието слово, че неговият слуга Авдия трябваше да скрие сто пророка из пещери, за да ги избави (3 Царе 18:13). Само при крайни бедствия – суша и глад – Илия успя да убеди Ахав да се съгласи на публичния сблъсък на планината Кармил между него и 850 зли пророци.

Общото отстъпление винаги води до тирания. Когато народът на Израил по времето на Съдиите започваше да се покланя на боговете на Ханаан или Филистия, Бог ги предаваше в ръцете на техните врагове. Бог всъщност им казваше: “Вие харесвате боговете на Филистия? Много добре, нека да ви покажа какво наистина представляват тези богове. Ще ви предам на тяхната власт за няколко години.”

Днес в църквата има хора, които ни казват, че старозаветните закони са по естество тиранични. Те ни казват, че църквата може да живее под каквато и да е система на политически закони в света и да оцелее. Но за една система закони се предполага, че е забранена завинаги: Библейския закон. Това би било нетърпимо. Това би означавало, че християните упражняват господство. Вярващите в религията на силата не искат и да чуят това; не искат да го чуят и вярващите в религията на бягството.

Това, което научаваме от Стария Завет, е точно обратното: тиранията е плод на всяка друга правна система в древния свят, освен старозаветния закон. Богът на Библията е Бог на освобождението. Следователно Неговият закон дава освобождение. Но критиците на старозаветната правна система твърдят, че държавното управление на основата на старозаветния закон ще произведе тирания.

Можем да видим колко успешни са били хуманистите в убеждаването на християните да се откажат своето наследство от свобода срещу паница бюрократична леща.

И така, винаги когато църквата започне да заявява Божиите святи стандарти за държавно управление, държавата е възмутена. “Как смеете! Ваше задължение е да държите народа мирен,” казва владетелят. “Не е ваша работа да говорите по политически въпроси. Това не е грижа на църквата.”

Революционерите също биват възмутени. “Вашата работа е да проповядвате революция, а не реформи,” казва марксисткият теолог на освобождението. “Не е ваша работа да проповядвате мирни промени, реконструкция на обществото чрез проповядване на благовестието и декапитализиране на държавата. Не, целта е да завземем държавата, да я подсилим и да я направим дори още по-могъща.”

Вярващите в религията на бягството също са възмутени. “Вижте какво, ние идваме в църквата за да намерим мир в духа. Вие продължавате да ни занимавате с неприятни теми. Нищо не можем да направим за нито един от проблемите в света извън светилището. Проповядвайте Исус, и то Него разпнат – и направете всичко възможно Той да продължи да виси на кръста, където Му е мястото.”

Проповядването на пълното благовестие плаши хората, които вярват в политическо спасение, както и тези, които вярват в безотговорно, отричащо света спасение. Посланието на Библията е по принцип просто: всеобхватно изкупление. Всичко трябва да бъде доведено под господството на Исус чрез Неговите хора, които Го представляват като посланици и съдии на земята. Всичко. Това означава, че Христос изкупи целия свят. Това значи, че няма неутрална област между Христос и Сатана. Управлението на Христос трябва да бъде установено върху всичко преди Той да предаде царството на Своя Баща (1 Коринтяни 15:24).

Избягване на пасторските отговорности

Християнско управление означава управление според библейския закон от всеки християнин в неговата дадена му от Бога област на отговорност: семейство, работа, образование, или където и да било. За да проповядват такова благовестие, пасторите трябва да имат видение за господство. Те трябва толкова добре да разбират Библията, че да могат да виждат как тя се прилага в много различни “светски” области. Затова пасторите трябва да имат специализирано обучение, така че да могат да проповядват и да пишат с власт. Всеки пастор трябва да познава една или две “светски” области, за които говори Библията. Той трябва да поддържа връзка с други християни, които разбират своите собствени области. Тогава той може да предаде това всеобхватно разбиране на Библията от амвона. Той може да започне да насърчава християните да стават ориентирани към господство.

Това е огромна отговорност. Твърде малко пастори знаят откъде да започнат. Те се страхуват от грешки, от говорене на неща, за които нямат познание. Много добре; тяхната работа е да започнат да учат, за да постигнат повече познание. Но е толкова лесно да се съгласят с държавата – “Дръж Църквата извън политиката (и всичко останало)” – и да не приемат Библията като източник на практически инструкции за много области на живота, че твърде малко пастири въобще започват да се учат. Те избягват да проповядват цялата Божия воля.

Хуманизмът учи, че Богът на Библията и Неговото Слово са неприложими за каквото и да е извън (може би) семейния живот. Пиетистите (вярващите в религията на бягството) са съгласни с хуманистите. Единственият начин да отговорим на тяхната критика е да покажем, че Библията наистина е приложима за всяка област от живота. Това изисква упорита работа, внимателно изучаване и риск.

Гонения

Църквата попада под пряка атака и контрол веднага когато комунистическите съюзници на теолозите на освобождението постигнат политическа или военна власт. За тях Църквата е една от двете враждебни на държавата институции, другата от които е семейството. Но църквите са далеч по-лесни за контролиране от семействата. Те са малко на брой, тяхната собственост е видима, а техните ръководители могат да бъдат заплашвани.

Безспорно е, че има две главни причини, поради които църквите все още не са гонени в некомунистическите страни. Първо, защото настоящите политически управители все още не искат да поемат риска да преследват църквите. Второ, посланията, които повечето пастори отправят от амвоните, не са особена заплаха за политическите управители. Накратко, опитът на политическите управители да смълчават църквите включва високи разходи и ниски ползи. Повечето църкви вече са си наложили автоцензура. Те избягват да влизат в конфликти.

Въпреки това, съществуването на законово независими източници на власт в обществото, винаги е принципна заплаха за хуманистичните държавни владетели. Църквите, които проповядват цялата Божия воля, могат в крайна сметка да очакват неприятности от държавните управители. Какво трябва да направят, за да се притотвят за този ден?

Първо, трябва да използват в пълна степен молитвата. Молитвата дава на християните достъп до Божието светилище. Общата молитва в църквата дава умножена сила: това е определеният от Бога монопол на общото поклонение. Павел ни казва да се молим за държавната власт, за да има църквата мир (1 Тимотей 2:1-3).

Второ, Псалмите дават примери за гневни молитви. Те биват наричани понякога проклинащи псалми. Те се молят за Божия гняв върху Божиите врагове, които са врагове на църквата. Псалм 83 е добър пример. Псалм 74 също. Те трябва да бъдат публични молитви, тоест официални молитви на църквата. Ако управниците отказват да вършат това, което е праведно, и станат заплаха за обществения мир и общественото благо, тогава те са законни цели на проклинащите молитви. Ние молим Бога да ги преобрази или да ги премахне.

С други думи молитвите на църквата трябва да налагат на владетелите награди и наказания, “моркови” и “тояги.” Управниците трябва да разбират, че е най-добре да спечелят църквите в нацията на своя страна. Това намалява вероятността за гонения.

Понякога обстановката може да се влоши до такава степен, че ръководителите на църквата да се страхуват да отправят гневни молитви на открито. Тогава те трябва да се срещат тайно и да отправят молитви от името на народа. Колкото по лоша е външната обстановка, толкова по-гневни трябва да са молитвите. Ние искаме от Бога да защити Своята репутация като защитава Своята невяста, Църквата.

Защитник на семейството

Една от функциите на църквата е да укрепва и защитава семействата. Това означава, че родителите трябва да бъдат насърчавани да поемат своите отговорности като учители на своите деца. От родителите се изисква да поучават в Божия закон, от сутрин до вечер (Второзаконие 6:6-7). Някои от тях може да не познават Божия закон достатъчно добре. Църквата трябва да ги обучава.

Ако държавата е главният източник за образование (както е във всички хуманистични общества), тогава родителите трябва да бъдат насърчавани да изтеглят своите деца от държавните училища и да ги записват в частни християнски училища. Ако това е против законите, църквата трябва да насърчава родителите да прекарват време с децата си, за да им помагат да изкореняват лъжите, преподавани от еволюционистите и марксистите в държавните училища. За умовете на следващото поколение се води война. Хуманистите искат да откраднат наследството на семействата като завладяват умовете на наследниците.

Семейството е главната агенция за социални грижи. Понякога семействата се справят зле с тази задача. Като второстепенна агенция за социални грижи, църквата трябва да се намеси и да предложи минимална благотворителност, за да бъдат избегнати временните кризи (2 Коринтяни 8). Църквата не трябва да се опитва да създава вечна зависимост. Нейната задача е да изгражда независими, ориентирани към господство членове. Благотворителността може да служи като психологическа подкрепа, насърчавайки хората да поемат рискове за бъдещето. Църквата представя Бога, Който няма да остави Своите хора да гладуват. Но благотворителността може също да служи като психологически патерици, извинение за бездействие. Павел забранява това:

Защото и когато бяхме при вас, заръчахме ви това: Ако не иска някой да работи, той нито да яде (2 Солунци 3:10).

За да намалят паричните рискове за членовете на църквата, дяконите трябва да настояват всеки член да сключи основните застраховки за защита на своето семейство, ако такива застраховки са възможни. Застраховката е едно от най-великите открития на съвременния свят. Тя позволява на хората да разпределят рисковете по икономически изгоден начин. Застраховките за живот и злополуки са много важни. Ако е необходимо, църквата може да поеме плащанията за застраховка живот и да посочи себе си като настойник-получател в застрахователните полици, така че вдовицата и децата да имат осигурена грижа, ако съпругът умре. Но съпрузите трябва да бъдат насърчавани да сключват годишна, с възможност за подновяване, застраховка живот: без спестовни програми, а просто полица от вида “Аз умирам, компанията плаща.”

Власт в църквата

Както вече видяхме, основното човешко управление е себе-владението. Никакво институционално управление не може да си позволи да надзирава денонощно своите членове. Затова целта на проповядването трябва да бъде увеличаването на себевладението на членовете. Те трябва да бъдат обучавани да познават кой библейски принцип се прилага във всяка историческа обстановка.

Себевладението трябва да бъде изисквано всеки път, когато Църквата взема Господна Вечеря. “Но да изпитва човек себе си и така да яде от хляба и да пие от чашата” (1 Коринтяни 11:28). Това изисква себе-изпитване и изповядване на греховете пред Бога. Като провежда често ядене на общение, църквата насърчава себе-владението на членовете. Това е сериозен аргумент за Господна Вечеря всяка седмица. Но църковните лидери трябва да имат предвид: въвеждането на Господна Вечеря всяка седмица в църква, бояща се от Бога, често ще създава големи проблеми, включително бунт и църковни разделения. Има вълци в овчи кожи във всяка църква, особено в църкви, които нямат непрекъсната програма за дисциплина чрез отлъчване. Злотворците в събранието ще чувствуват натиска от седмичната Господна Вечеря. Те ще се откроят ясно, и обикновено искат да въвличат други членове в съпротивата срещу църковните ръководители. Бъдете готови за това. Това е, което седмичното общение трябва да постигне: да изкорени (Матей 13:7, 22) онези, които мразят наложената върху тях Божия дисциплина. Седмичното общение ги принуждава да се занимават с този морален проблем всяка седмица.

Старейшините трябва да започнат да служат като апелативен съд (1 Коринтяни 6). Те трябва да бъдат готови да възпират всички сплетни и клюки. Продължаващите сплетни са грях (Левит 19:16). Всеки път когато до църковен старейшина достигне някой донос, той трябва да поиска от доносника да повтори обвинението, за да може проблемът да бъде разследван. Добре би било за служителя да си носи малък бележник за тази цел. Просто го изважда, отбелязва датата, записва името на преносителя на слуха и после иска от него да повтори бавно обвинението. Това рязко ще намали клеветите. То принуждава клеветника да говори конкретно. Цената да стане лъжесвидетел (клетвопрестъпник) е наказанието, което би било наложено върху жертвата, да бъде наложено върху лъжесвидетеля (Второзаконие 19:19).

Когато споровете вътре в църквата се водят далеч от светските съдилища, държавата бива държана на разстояние. Тогава е по-вероятно държавата да признава църквата като независима власт, каквато Бог казва, че тя е. Като се подчиняват на закона на враждебен бог (хуманизма), църковните членове нарушават завета.

Всеки член на църквата, който обжалва решение на църквата пред държавата, трябва незабавно да бъде отлъчен. Той призовава държавата да съди църквата. Това е действие на открито непокорство. Също, след като е отлъчен и вече не се счита за християнин по отношение на институционалното вземане на решения (1 Коринтяни 5) членовете на църквата тогава могат да отидат в светските съдилища, да го предизвикат и да защитят църквата срещу неговите публични обвинения. (Очевидният пример е спор относно даден от църквата развод, особено обвинението в прелюбодейство или друг голям грях срещу единия от съпрузите. Когато обявяването на причините за отлъчването и развода бъде направено публично, виновната страна може да търси възмездие срещу църквата.)

Както във всяка заветна институция, съдебната власт е поставена на върха (принципът на представителството или присъствието), но йерархията трябва да се гради отдолу-нагоре, а не отгоре-надолу. Апелативният съд, а не бюрократичната командна система, е моделът на Библията. Апелативната съдебна структура повишава степента на самостоятелност и независимо вземане на решения от християните. Тя увеличава себевладението под Бога. Това увеличава разделението на труда и специализацията вътре в църквата (1 Коринтяни 12) и така увеличава властта на християните над създанието. Всеки член може по-добре да упражнява своите конкретни дарби пред Бога и хората.

Права на Църквата

Църквата има право да говори по всеки въпрос, с който Библията се занимава. Църквата не е агенция на държавната власт, семейното управление или на коя да е друга човешка власт. Тя е съдията на всички институции пред Бога, защото тя държи ключовете за небето (тайнствата) и тя прогласява Божието слово от амвона. В крайна сметка християните ще съдят ангелите (1 Коринтяни 6:3).

Църквата трябва да притежава своя собственост, ако може да си позволи да си я купи в конкуренцията на свободния пазар. Ако църквата предлага най-висока цена за даден имот и ако продавачът желае да продава на църквата, тогава никоя правителствена институция не може да забрани продажбата.

Църквата не може да бъде облагана с данъци от никое държавно учреждение. Тя е независима законова власт в Божиите очи. Църквата е освободена от данъци в Божиите очи. Всяко нарушение на тази неприкосновеност е като престъплението на Озия в храма. Църквата трябва да призове в молитва Божия гняв върху държавните управители, които са взели решението да събират данъци от Божия дом.

Ако доброволните благотворителни дарения се смятат от някое ниво на държавна власт за освободени от данъци, тогава дарителите на църквата трябва да имат право да се възползват от това специално освобождаване.

Църквата е отделно правно лице. Нейните дългове (ако има такива) не са лични дългове на нейните отделни членове. Гражданските съдилища могат да предявяват обвинения срещу църковните настоятели като престъпници в тяхното положение на ръководители (например, злоупотреба със средства) и да определят подходящи наказания срещу тях лично или срещу активите на църквата, ако църковните служители са злоупотребили с църковната власт за да извършат престъпление, но тези наказания не трябва да се налагат върху членовете.

Ако църквите изграждат училища, тези училища трябва да бъдат правно независими от всякакъв държавен контрол, освен обичайните правила за безопасност и хигиена, които важат за всички обществени сгради, особено за държавните сгради. Не трябва да има никаква намеса в учебната програма на ръководените от църквата училища.

Обобщение

Църквата е изградена според структурата на Божия завет. Тя е отделна законова власт в Божиите очи. Тя притежава монопола върху тайнствата. Нейната власт да отлъчва е нейната главна сила.

Тя говори цялата Божия воля. Нищо от това, към което Библията има отношение, не е извън властта на църквата да проповядва. Всеки опит за ограничаване на тази власт да проповядва представлява посегателство на Божиите врагове срещу Божието Слово.

За да може едно общество да получи пълните Божии благословения, отделните хора и институциите трябва да зачитат законната власт на църквата. Ако държавата пречи на проповядването на Църквата, тогава Бог ще нанесе съд върху виновните държавни управители. Ако цялото население е съгласно, че държавата трябва да пречи на църквата, това духовно прелюбодейство ще бъде наказано от Бога заветно, т.е. колективно. Върху такова общество идва съд, подобен на огъня и жупела (Битие 19). Хората, които желаят да избягнат такова колективно осъждение, ще бъдат мъдри да приемат каузата на църквата.

Като обобщение:

  1. Царят в древен Израел не можеше да си присвоява правото на свещениците да принасят жертва на Бога.
  2. Служението на меча е различно от служението на тайнствата.
  3. Заветната структура на църквата съответствува на общата заветна структура.
  4. Сатана създава конкурентна църковна структура чрез държавата.
  5. Сатанистката държава търси лъжливи пророци.
  6. Общото отстъпление винаги води до тирания.
  7. Съвременните християни вярват, че Божиите закони в Стария Завет биха създали тирания днес.
  8. Хуманистите твърдят същото.
  9. В Стария Завет всички други правни устройства създаваха тирания.
  10. Изградените хуманистични държавни власти, революционерите и вярващите в религията на бягството мразят проповядването от Църквата на цялата Библия.
  11. Пасторите се страхуват от увеличаване на техните отговорности.
  12. Проповядването на цялата Божия воля неизбежно изисква запознаване с много страни на мисленето и обществото.
  13. Църквата се озовава под преследване когато на власт дойдат систематични, посветени хуманисти.
  14. Църквата трябва да се моли: молитви за мир и молитви за осъждение.
  15. Църквата е защитник на семейството.
  16. Църквата е второстепенна агенция за социални грижи, която се намесва там, където семействата не успяват.
  17. Себевладението е основно за библейската църква.
  18. Преди всяка Господна Вечеря хората са призовавани към себевладение (себе-изпитване, изповед на греховете).
  19. Седмичните ястия на общение увеличават честотата на необходимостта от себевладение.
  20. Църковните старейшини трябва да служат като апелативни съдии.
  21. Официалните разследвания ще намалят сплетните в църквата.
  22. Църквата е отделна власт от държавата.
  23. Затова тя се нуждае от собствени автономни съдилища под Бога.
  24. Съдебната власт е на върха, но системата се задействува отдолу-нагоре.
  25. Сатанинската структура е бюрократична, като инициативата тръгва отгоре и се налага върху по-ниските стъпала на институцията.
  26. Църквата има основни права като отделна власт: свобода от намеса на държавата.




Liberating Planet Earth
Copyright © 1987 Gary North
превод Copyright © 2002 Божидар Маринов