Освобождение за планетата Земя
Съдържание
Въведение
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Заключение

Библиография

   

Освобождение за планетата Земя
  Home     Гари Норт  

 

8

ОСВОБОЖДЕНИЕ НА ДЪРЖАВАТА

Сега послушай думите ми; ще те съветвам и Бог да бъде с тебе. Ти стой между хората и Бога, за да представяш делата пред Бога; и поучавай ги в повеленията и законите; и показвай им пътя, по който трябва да ходят, и делата които трябва да вършат. Но при това измежду всички хора избери си способни мъже, които се боят от Бога, обичат истината и мразят несправедливата печалба, и постави над хората такива за хилядници, стотници, петдесетници и десетници; и те нека съдят хората всякога: всяко голямо дело нека донасят пред тебе, а всяко малко дело нека съдят сами; така ще ти олекне и те ще носят товара заедно с тебе. Ако направиш това и ако Бог така ти заповяда, тогава ще можеш да издържиш, а и всичките тези хора ще стигнат на мястото си с мир (Изход 18:19-23).

Това беше съветът на Йотор, тъстът на Мойсей, когато видя редицата от хора пред шатрата на Мойсей, всички чакащи за правосъдие. В този момент от историята на Израил Бог даваше пряко съвършено правосъдие, но не всеки имаше достъп до него. За него трябваше да се чака дълго. Мойсей се измори и хората се изморяваха, чакайки за правосъдие.

Библията не е идеалистична книга. Макар да полага стандарт за човешкото съвършенство (Битие 17:1; 1 Царе 8:61; Матей 5:48) – стандарт постигнат само от Исус Христос (Матей 3:17; Римляни 3:23; 2 Коринтяни 5:21) – тя въпреки това признава в своя законов кодекс, че управлението дори на една съвършена законова система, определена от Бога, трябва да се смята за несъвършено, ограничено и замърсено от греха. Както този текст показва достатъчно ясно, Библията е враждебна към хуманистичния стремеж за съвършено правосъдие на земята. Съвършено правосъдие, наложено от Бога, ще има едва накрая, в деня на съда.

Под прякото управление на Мойсей Божието откровение идваше незабавно във всеки един случай. Но Мойсей нямаше достатъчно налично време да изслуша всеки един правен спор в земята. Съвършеното правосъдие беше ограничено от времето и пространството. Хората трябваше да идват до шатрата на Мойсей и да чакат в (предполагаемо) дълги редици (Изход 18:14). Стремежът към съвършено земно правосъдие от Бога чрез Неговия слуга Мойсей отнемаше безброй човеко-часове. Не само времето на Мойсей беше ограничено, ограничено беше и времето на чакащите хора.

Когато хората очакват правосъдие, техният живот е в застой. Те стават непроизводителни. Те се страхуват да влагат оскъдни икономически ресурси за своите цели. Те се възпират, надявайки се чрез гражданското правосъдие да преодолеят някаква област на несигурност в своя живот.

Йотор осъзна ограниченията в системата на съвършено правосъдие, в която Божието слово идва пряко към хората. Такава система не може да работи. Тя е твърде голям товар. По-добре да има система на апелативен съд, съставена от хора с несъвършено разбиране, така че правосъдието да се раздава бързо. По-добре да имаме бързо правораздаване и да се връщаме към нормалния живот, отколкото да имаме съвършено правосъдие, отнемащо няколко години от живота.

Кой беше подходящ за съдия? Стандартите са подобни (макар и не толкова строги) на стандартите, дадени за старейшините и дяконите в църквата (1 Тимотей 3): ”. . . способни мъже, които се боят от Бога, обичат истината и мразят несправедливата печалба.” Характерът струва повече от техническото познаване на закона.

Да погледнем наличните съдии. Те са израстнали като роби. Цялото поколение, с изключение на Исус Навиев и Халев, имаше робско мислене. Въпреки това тяхното управление беше за предпочитане в повечето случаи пред система, която дава съвършено правосъдие в отделни случаи, но която не може да обхване всички случаи. Заключение: редовното и предсказуемо правосъдие, упражнявано от отговорни непрофесионалисти, е по-добро от съвършеното правосъдие, упражнявано епизодично или на принципа “първият в редицата.” Товарът на право раздаването трябва да се разпределя (ст. 22). Това се налага, за да могат хората да издържат и да стигнат до мястото си в мир (ст. 23).

Имало е голям брой съдии. Раши, един от най-известните равини в юдейската история, изчислява, че трябва да е имало поне 82,000 съдии, или около 15% от пълнолетното мъжко население от 600,000 души. Не всички те са били завършили държавно акредитирани юридически училища!

Заветната структура на държавната власт

Първо, има трансцендентност/иманентност (присъствие). Мойсей служеше като представител на хората пред Бога. “Стой пред Бога заради хората. . . .” Той не е представител на хората пред хората, а пред Бога.

Второ, Мойсей оглавява йерархична система от съдилища. Той стои на върха на една пирамида от апелативни съдилища. Той е отговорен пред Бога.

Трето, той говори Божия закон. Той полага основните принципи и цели на едно праведно общество. “И ти ще ги поучаваш в наредбите и законите и ще им показваш пътя, по който трябва да ходят и делата, които да вършат.”

Четвърто, той произнася присъди. “Тогава всяко голямо дело нека представят пред тебе. . . .” Той сравнява действията на хората с общите стандарти на Божия закон и отсъжда кой е отговорен и за какво.

Пето, има продължителност. “И те нека съдят людете всякога.” Във времето тази система позволява на хората винаги да търсят правосъдие. Никога не се предвижда период, в който Божият закон да не се прилага. “Ако сториш това и ако Бог така ти заповяда, тогава ще можеш да устоиш, а и всичките тия хора ще стигнат на мястото си с мир.”

Версията на Сатана

Сатана предлага своя версия на държавния завет. Той е подобен на Божия, но етично противоположен.

Първо, няма истинска трансцендентност или присъствие. Представителят на хората представлява нещо по-различно от Бога: Партията, волята на народа като колектив, историческите сили, Volk, нацията, духа на епохата и т.н. Но той не представлява върховния Бог пред хората или хората пред върховния Бог.

Второ, има йерархия. Установена е система от бюрократично управление отгоре-надолу. Тя не е система на апелативни съдилища отдолу-нагоре, с висока степен на личностна инициатива, отговорност и свобода на по-ниските нива. Ударението е върху всезнанието на държавата, компютъризираното планиране, масивните статистики и централното управление на целия живот.

Трето, има закони – десетки хиляди закони. Тези закони са толкова многобройни и толкова сложни, че само бюрократи, които посвещават живота си на познаване на правилата, и юристи, на които се плаща за да ги тълкуват, могат да ги разбират. Това води до елитизъм. Също, тези закони постоянно биват променяни: еволюционно правораздаване в свят на променящи се принципи.

Четвърто, има съд. Държавата притежава почти неограничена власт да налага правосъдие. Едно вечно нарастващо множество от силови органи обявява произволни решения, които увеличават властта на държавата.

Пето, има опит за продължителност чрез данъци и конфискация. Нарастващите данъци отслабват всички други институции и усилват ръката на държавата. Но днес Божиите хора не разбират величината на своето робство.

Правото на обжалване

В Библията правото на обжалване беше ограничено до “трудните дела.” Случаите, свързани с фундаментални принципи, и онези, които вероятно биха имали важни последствия за обществото, трябваше да се придвижват нагоре по съдебната йерархия за обжалване. За да се ограничи броят на делата, изпращани към Мойсей за крайно решение, съдиите на всички нива трябва да са имали право да откажат да преразглеждат присъдата на по-нисшия съд. Ако съдията не е вярвал, че решението на по-нисшия съд е погрешно, и ако по-висшият съд е решил, че случаят има относително малка важност като прецедент за обществото като цяло, делото е било приключвано. Достъпът до Мойсеевия върховен съд е бил ограничен до големите дела, а това е изисквало пресяване от по-нисшите съдилища. Йотор е разбирал, че ограниченията върху времето на Мойсей парализират съдебната система. Очевидно ако всяко дело, разглеждано от по-нисшите съдилища, в крайна сметка се явява пред Мойсей, йерархията на съдилищата не би дала на Мойсей някакъв отдих. Пресяващата роля на съдебната система е била съществено важна за нейния успех. Това е означавало, че мнозинството от тъжителите е трябвало да се задоволяват с нещо по-малко от съвършена справедливост.

Йотор е разбирал, че безкрайните съдебни спорове застрашават оцеляването на съдебната система. Губещите във всяко дело очевидно имат стимул да обжалват, ако възможността за обръщане на решението на по-нисшия съдия дава надежда. Затова по-висшите съдии трябва да се въздържат от постоянно преразглеждане на решенията на по-нисшите съдилища. Нещо повече, общество, съставено от хора, които винаги се съдят помежду си, ще имат задръстени съдилища и забавено правораздаване. Накратко, общество, което не се управлява от само-въздържащи се хора, и което не осигурява други средства за уреждане на споровете освен държавната власт – църковни съдилища, арбитражи, посреднически съвети, фирмени съдилища и т.н. – ще се окаже парализирано.

Разпадането на съдебната система на САЩ

Маклин Флеминг е съдия в Апелативния Съд на Калифорния. Неговата книга, Цената на съвършената справедливост (Macklin Fleming, The Price of Perfect Justice, Basic Books, 1974), проследява нарастващата парализа на съдебната система в Съединените Щати. Именно този стремеж към земно съвършенство – месиански стремеж към имитация на Бога – е причината за провала на съдебната система на САЩ.

Горивото, което движи съвременната правна машина, е идеалът на перфекционизма – идеята, че с изразходването на достатъчно време, търпение, енергия и пари е възможно в крайна сметка да се постигне съвършено правосъдие в целия правен процес. Този идеал господствува в правната мисъл през последните двадесет години и повсеместно се превръща в съдебна практика. Но разглеждането на почти всяка отделна област на съдебния процес ще открие, че благородният идеал непрекъснато произвежда плодове, които могат да се характеризират единствено като пандемонични. Например, при криминално разследване се оказва, че около пет месеца минават в избиране на съдебни заседатели; едно и също обвинение за убийство минава през пет различни дела; едни и същи проблеми за разследване и арестуване биват преразглеждани отново и отново може би около двадесет и шест пъти; висящи дела в продължение на десетилетие и повече; обвинения, системно заобикаляни от обвиняемия, който започва да обвинява правната система (p. 3).

Къде се провалят съвременните светски хуманистични съдилища? Флеминг цитира правилото на лорд Маколи: правителство, което се опитва да прави повече, отколкото трябва, прави по-малко, отколкото трябва. Човешкото право има своите ограничения. Човешките съдилища имат своите ограничения.

Законът не може да бъде едновременно безкрайно справедлив и безкрайно милостив; нито може да постигне едновременно съвършена форма и съвършена същност. Тези ограничения са били напълно осъзнавани в миналото. Но господствуващите правни учени днес, тъй като не се задоволяват с конкретни стремежи, ограничени цели и човешката погрешимост, са се впуснали в стремеж към съвършенство във всички области на обществения ред и особено в съвършенство в правните процедури (p. 4).

Изискванията за правно съвършенство, казва Флеминг, включват следните въображаеми презумпции: напълно безпристрастни и компетентни съдилища, неограничено време за защита, съвършено познаване на фактите, съвършено познаване на закона, премахване на процедурните грешки и отказ от използването на дискредитирани информатори, въпреки факта, както той отбелязва, че “най-силната защита срещу организираните кражби е в това, че крадците се издават един друг” (p. 5). Защитниците на правосъдието без разходи са възприели лозунга: “По-добре да освободим стотина виновни, отколкото да осъдим един невинен човек.” Но какво да кажем за разходите за бъдещите жертви на стотината виновни? Правните перфекционисти отказват да пресметнат разходите от своята въображаема вселена (p. 6).

Цялата система се забавя: съдии, адвокати, прокурори, апелативни съдилища, дори стенографите (р. 71). Вече няма бързо правораздаване. Затворниците обжалват постоянно пред федералните съдилища на основата на habeas corpus: незаконно задържане поради неконституционно действие на някой, който и да е. През 1940 89 затворници, осъдени от щатски съдилища, са подали такова обжалване. През 1970 цифрата е 12,000 (р. 27). Флеминг заключава следното:

Последствието от това нарастване на федералната власт над щатската наказателна процедура чрез създаването на законови забрани и строго ритуални правила, е издигането на формализма до положението на конституционно право, усложняването на всеки етап на наказателната процедура дотам, че в някои случаи системата на наказателното право действува затруднено, а в други пуска на свобода хора, които са очевидно виновни (р. 97).

Спасение чрез закон

Стремежът към съвършено правосъдие неизменно води до произволно правосъдие и обществено беззаконие. Йосиф в тъмницата на Фараона, Данаил в ямата с лъвовете и Исус на кръста са свидетелство за несъвършенството в човешките съдилища. Въпреки това праведните хора могат да живеят и с несъвършено правораздаване, както живеят с несъвършенствата на всички други области на човешкия живот, защото знаят, че съвършеното правосъдие наистина съществува и ще бъде изявено в деня на съда.

Животът е твърде кратък, за да изискваме съвършено правосъдие на земята; много по-добре е да имаме бързо правосъдие, налагано от праведни непрофесионалисти, отколкото да понасяме задръстените съдилища на месианския хуманизъм. Не трябва да се отчайваме от това, че във времето и на земята човешките съдилища не успяват да постигнат стандартите на съвършенство, които ще господствуват в Божия съд. Ние не се спасяваме нито чрез съвършения дух на закона, нито чрез съвършената буква на закона. Със сигурност не се спасяваме посредством несъвършени подражания на духа или буквата на закона. Ние не се спасяваме по закон.

Спасението чрез закон е древна ерес и то води до победата на теологията на тоталната държава. Християнството е в пълна противоположност на това учение. Както Р. Дж. Ръшдуни пише в своята книга, Политиката на вината и съжалението (R. J. Rushdoony, Politics of Guilt and Pity, Craig Press, 1970):

Действителността на човека без Христос е вина и мазохизъм. А вината и мазохизма означават непоклатимо вътрешно робство, което управлява целия живот на нехристиянина. Следователно, политиката на антихристиянина неизбежно става политика на вината. В политиката на вината социалната енергия и обществената дейност на човека биват изцеждани поради неговото преобладаващо чувство за вина и неговата мазохистична дейност. Той прогресивно ще изисква държавата да упражнява изкупителна роля. Това, което той не може да направи лично, т.е. да спаси себе си, той иска държавата да го направи за него, така че държавата като обобщен човек да стане човешкият спасител на човека. Следователно политиката на вината не е насочена, както християнската политика на освобождение, към създаването на праведна справедливост и ред, а към създаване на изкупващ ред, държава-спасител (р. 9).

Християнската правна наука не може да възприеме учението за държавата-спасител и да остане ортодоксална. Възприемането точно на такава идея за държавата през двадесети век свидетелствува за степента, до която съвременният свят е изоставил християнското здраво учение.

Задръстване на системата

Една от най-важните страни на всеки законов ред е желанието на гражданите на едно общество да упражняват себеобуздание. Това означава, че хората трябва да наблягат на себе-управлението, както и да имат достъп до съдебни системи, които служат като алтернатива на държавната власт. Това е основна черта на Западната правна традиция след средата на дванадесети век, макар че след Първата световна война възникването на социалистическите административни държави започва да подкопава тази традиция, според Харвардския професор Харълд Берман в неговата важна книга, Закон и Революция (Harold Berman, Law and Revolution, Harvard University Press, 1983). Той казва, че това развитие сега застрашава оцеляването на свободата в Запада.

Себевладението не е ресурс на нулева цена. Ударението в Библията върху обучението на децата в подробностите на библейския закон трябва да се разбира като изискване към гражданите да създават “обществен мисловен капитал” за цивилизацията: уважение към закона и следователно себе-възпиране. Друга страна на общественото зачитане на държавния закон е себе-възпирането на държавните служители да не натоварват обществото с огромна необхватна структура на административно право.

Когато държавният закон нахлуе във всяка област на живота на хората, държавата губи една много сериозна подкрепа от обществото, а именно, желанието на хората доброволно да се подчиняват на държавния закон. Всяка законова структура е уязвима от неохотността на обществото. Ако хората отказват да се подчиняват на правила, които не могат да бъдат налагани, едно по едно, от правната система, тогава тази система ще бъде унищожена. Задръстването на съдилищата ще я парализира. Това е познато явление в Съединените Щати в последните десетилетия на двадесети век.

Всяка законова система може да бъде провалена просто чрез използване на всяка законова възможност за забавяне. Всяка административна система има процедурни правила; ако тези правила се следват толкова строго, че действията на властите стават безнадеждно блокирани от процедурните подробности, защитниците могат да парализират системата. Твърде многото закони могат да създадат беззаконие. Съдилищата вече не могат да налагат своята воля на гражданите. В същото време учрежденията могат да унищожат отделните граждани, като знаят, че гражданите трябва да чакат твърде дълго, за да получат правосъдие в съда. Резултатът е съчетание от анархия и тирания: антиномичното наследство.

Осъзнаване на нашите ограничения

Това, което можем и към което трябва да се стремим, е да съобразим нашите човешки правни кодекси с откритите изисквания на Десетте Заповеди и приложенията на казусните закони на библейския закон. Решението на нашата правна криза не се намира във въображаемото съвършенство на формалното право, нито във въображаемото съвършенство на същностното (етичното) правосъдие. Съдиите ще правят грешки, но тези грешки могат да се сведат до минимум, когато се поставят в рамката на библейския закон. Преди Бог да даде на народа на Израил цялостна система от закони, Йотор даде на Израил цялостна система на децентрализирани съдилища. Като призна невъзможността на целта за земно съвършено правораздаване, Мойсей направи възможно господството на несъвършено прилагания изявен закон: съвършен по принцип, но неизбежно несъвършен в прилагането. Месианската цел на съвършения законов ред във времето и на земята беше отказана на Мойсей и неговите приемници.

Един от най-очевидните провали на съвременната система на държавна власт е стремежът към съвършено правосъдие и съвършен контрол върху подробностите на икономическия живот. Прикритите претенции за всезнание от страна на централните плановици са икономически смъртоносни. Резултатът от тези претенции е умножаване на правилата, нарастване на объркването сред управляващи и управлявани, и нарастващо незачитане на държавния закон. Производителността на Запада не може да бъде поддържана при такова ускоряващо се нарастване на централната власт. Съвременната месианска държава е оцеляла само защото законите не са последователни и не са всеобщо налагани и спазвани. Цената на съвършеното човешко правосъдие е твърде висока, за да бъде постигната от усилията на хората.

Кражба чрез избирателната урна

Библията казва, че е неморално да пожелаваш притежанията на ближния си (Изход 20:17). Но съвременните социалистически общества узаконяват пожеланието, насърчават го и живеят чрез него. Те учат хората, че заповедта против кражбата трябва да се тълкува така: “Не кради, освен чрез мнозинство.” Това е сърцето и душата на марксистката теология на освобождението.

Заповедта срещу алчността се отнася за човека, който гледа завистливо към собствеността на своя съсед. Началото на пожеланието очевидно се намира в сърцето на човека. Хората искат неща, които не са спечелили, нито наследили. Не е възможно техните взаимоотношения с ближните да бъдат в съгласие с Божия закон, когато имат такова чувство в своите сърца. Фактът, че един човек притежава неща, които според неговия съсед могат да бъдат отнети, разрушава техните взаимоотношения. Притежателят изглежда в очите на завистливия човек като незаконен собственик, като някой, който няма право под Бога да упражнява власт над своите притежания.

Заповедта има приложения отвъд местното съседство. Когато завистта стане широко разпространена, следващата стъпка е политическата принуда. Самата употреба на думата “пожелавам” е свързана с насилие. Завистливият човек няма да ограничи своя опит за придобиване на чуждата собственост до предложение за покупка. Както Ахав, който реши да придобие лозето на Навутей, когато Навутей отказа да го продаде, завистливият човек търси начин да принуди своя ближен. Когато това не може да стане с негласното одобрение на полицията – открито потисничество или кражба – той търси начин да придобие контрол върху държавната власт.

Завистливите хора могат да се обединяват и да насърчават държавата да възприема политика на преразпределение на благосъстоянието. Монополът на законовото насилие на държавната власт може да бъде насочен срещу притежателите на собственост. Хората във властта могат да придобият контрол над притежанията на хората. Тогава те могат да ги използват лично, или в някакво правителствено бюро, или да ги разпределят между политически групи със специални интереси. Политическата завист е изява на невъздържано пожелание и заплаха от насилие.

Когато държавата стане инструмент на завист, нейният монопол върху насилието увеличава опасността от кражби. Възприема се нова заповед: “Не пожелавай, освен чрез мнозинство.” Кой частен гражданин може ефективно да опази своята собственост от несправедливи управители? Навутей загина при своя опит да защити това, което беше негово притежание по закон – Божия закон.

Така злоупотребата с държавата беше двойно зло. Първо, тя нарушава принципа на отговорното настойничество. Второ, тя злоупотребява със служението на властта. Разпространението на завистта не може да баде възпирана от съдиите, когато структурата на държавната власт е дълбоко повлияна от политическата завист. Старото предупреждение срещу поставянето на лисицата като началник на кокошарника е много вярно: когато държавата стане агенция за общоразпространена завист, цялото общество е застрашено. Следват вълни от битки за надмощие, тъй като всяка група със специални интереси осъзнава, че тя трябва да си извоюва контрол над главната агенция на преразпределение на благосъстоянието. Колкото повече власт се дава на управляващите чрез държавните механизми за принуда, толкова по-яростна е битката за спечелване на достъп до позициите на властта.

Завистливият човек мрази своето положение в живота. Някой друг притежава онова, което той иска. Той не е доволен от ролята, която играе в Божия план за вековете. Павел осъжда именно това негодувание срещу собственото положение в живота (1 Коринтяни 7:21-22). Човекът пожелава външността, престижа или светски притежания на други хора. Той е разстроен от ограниченията върху себе си и от това е разстроен от своята среда. Бог възпира моето лично развитие, твърди завистливият човек. Библията учи, че всеки човек изработва своето спасение или осъждение пред Бога. Неговата собственост трябва да бъде зачитана. Въпреки това завистливият човек смята, че може да присвоява плодовете от чуждия труд, като че ли тези плодове не са свързани с личната отговорност на този човек пред Бога като настойник.

Тоталитаризмът срещу десятъка

Тоталитарните общества се създават от опита на социалистическите плановици да формират икономиката в централно направлявана рамка. Нищо не трябва да се отклонява от централния икономически план, тъй като човешката свобода би осуетила всеки такъв план. Така властта за преразпределение на благосъстоянието според някаква предварителна държавна програма в крайна сметка унищожава човешката свобода и така осуетява отговорността на човека да работи като настойник под Бога. Завистта, когато бъде узаконена, става главната основа на тоталитаризма.

Държавната власт трябва да бъде възпирана чрез библейския закон. Предупреждението на Самуил срещу установяването на човешка царска институция е класическо изявление за това, което земните царства правят. Царят ще записва синовете да служат в неговите въоръжени сили. Ще взема дъщерите, за да служат като готвачки и сладкарки. Ще конфискува най-добрата земеделска земя. Ще взема десятък от стадата. Накратко, царят ще взема десятък за себе си (1 Царе 8:11-19). Еврейската държава, обеща Самуил, ще бъде такъв товар върху тях, че те ще извикат към Бога да ги избави, но Той няма да го направи (ст. 18). Като отхвърлят Бога и Неговия законов ред, евреите поставят себе си под властта на човека и тази власт е централизирана в държавната власт. Това е неправедна държава, която изисква данъци равни на десет процента, Божият десятък. Колко по-зла е държавата, която изисква повече от Божия десятък? Такава държава е издигнала себе си до положението на бог. Тя е лъжлив бог. Тя е демонична.

Обществено сътрудничество

Когато хората нямат доверие в своите ближни, за тях става скъпо да си сътрудничат в начинания, които иначе биха били взаимноизгодни за тях. Те се колебаят да споделят своите цели, чувства и икономически очаквания един с друг. В края на краищата, ако някой човек е известен като икономически преуспял в едно завистливо общество, той е изправен пред заплахата от кражба, или от отделни крадци, или от бюрократите. Той е изправен пред враждебността на своите близки. Той винаги среща хора, които са решени да му отнемат собствеността. Очевидната реакция е той да прикрие своя успех от другите. Но това също означава прикриване на неговите икономически очаквания.

Планирането става забулено в тайна. Семейството като планираща агенция ограничава своите цели. Споровете между семействата нарастват, тъй като семействата не могат да си сътрудничат лесно при такива обстоятелства. Бъдещето е тема на разговори само в неясни понятия, освен при уединените семейни съвещания за икономическо планиране. Общественото разделение на труда е разстроено и ориентацията към бъдещето на общностите е рязко снижена, тъй като хората отказват да разговарят открито за своите планове.

Бог забранява кражбата; завистта е вътрешното пожелаване, което води до кражба или измама. Това е злото пожелание, което побеждава възпирането на закона върху грешника, неговото желание да притежава чуждата собственост, независимо дали другият има полза от сделката.

Доброволната размяна предлага на другия човек благоприятна възможност. Той може да не е знаел за нея. Може да не е знаел за желанието на другия да отстъпи някакъв ресурс, за да получи онова, което той като собственик притежава. Не е неморално да предложиш на друг човек възможност, освен ако тя по своето естество е неморална (като предложение за сексуална връзка с неговата съпруга). Завистта е беззаконното желание да вземеш чуждата собственост, независимо дали за него тази сделка е от полза или не. Когато завистта стане нещо нормално, хората губят доверие в своите ближни, в обществената и политическата структура, която защитава частната собственост, и в ползите от разделението на труда. Завистта заплашва самото устройство на обществото.

Десетата заповед ни е дадена, за да се радваме на плодовете на обществения мир и общественото сътрудничество. Същото важи и за другите заповеди. Законовият ред на Библията е средство за намаляване на конфликтите и разширяване разделението на труда. Разделението на труда прави възможна по-голямата ефективност. Всичко, което допринася за обществения мир, води и до увеличаване на производителността на глава от населението и следователно на дохода на глава от населението. Хората имат икономически стимул да си сътрудничат. Забраната срещу пожеланието увеличава общественото сътрудничество като намалява неговите разходи.

От голямо значение е това, че забраната започва от ума на човека. Няма начин за налагане на държавен закон срещу мислите, но Божият закон се отнася и за човешките мисли. Тъй като самата идея за пожелание е свързана със заплахата от насилие и потисничество, външната изява на пожеланието може да бъде контролирана от държавния закон, ако държавата не е заразена с философията на всеобщата узаконена завист. Разходите по възпирането на видимите проявления на завистта е висока. Като се съсредоточава върху сърцата на хората, Библията снижава разходите за прилагането на закона.

Хората трябва да бъдат поучавани от ранна възраст, че пожеланието е грях срещу Бога. Разходите за тези наставления трябва да се поемат първоначално от семейството (Второзаконие 6:7). Като правят хората да осъзнават враждебността на Бога против пожеланието, учителите по закона намаляват необходимостта от тежко данъчно облагане, както за налагане на законите срещу видими насилници, така и за програми на узаконена завист, т.е. програми за “социални грижи.” Като помага за повишаване разделението на труда, вътрешното действие на законите против завистта помага за увеличаване на производителността на човек, и с това намалява дела от доходите, който отива за правораздаване. Обществото бива благословено по два начина: намалена престъпност (включително престъпността на държавните програми за преразпределяне на благосъстоянието) и увеличена производителност на човек. Хората ще имат повече богатство след данъците. Те ще увеличават своите възможности за отговорни действия пред Бога и хората.

Както винаги, доброто управление трябва да започва винаги със себевладение под Божия закон.

Обобщение

Целта е общественият мир – общественият мир, изискван от пророк Исая: “Те не ще повреждат, нито погубват в цялата Ми свята планина; защото земята ще се изпълни със знание за Господа както водите покриват дъното на морето” (Исая 11:9). Правната основа за такъв мир е библейският закон. Десетте заповеди служат като основата за дългосрочен, благословен от Бога обществен мир.

Една важна страна на библейския обществен мир е отсъствието на завист – в сърцата на хората, в отношенията между съседите и в законодателството на държавната власт. Там където завистта царува, не може да има обществен мир. Там не може да има и индивидуална свобода.

Марксистката теория, че всеки прогрес идва чрез класова борба и революционно наслие, е зла теория. Библията учи, че прогресът идва чрез разширяването на Божиите закони във всяка област от живота. Войната между доброто и злото е етична. Тя не е класова борба.

Нашата политическа цел трябва да бъде създаване на заветна система на държавно право, от местното управление до силно ограниченото централно правителство. Този процес на довеждане на държавната власт под Божия закон трябва да започне със себевладение. Той трябва да бъде процес отдолу-нагоре. Всеки опит да се наложи система на библейска обществена свобода върху общество, което е сатанистко или хуманистично в своето религиозно естество, ще бъде неуспешен. Нашата цел е революция, но не насилствена революция. Нашата цел е революция в душите на хората, които да преминат от смърт към живот. Нашите държавни институции трябва постепенно да отразяват преминаването от смърт към живот.

Като обобщение:

  1. Библията не казва, че човешките съдилища някога ще могат да наложат съвършено правосъдие.
  2. Бързото правораздаване е по-важно от съвършеното правораздаване, дори ако имахме достъп до съвършеното правораздаване.
  3. Библията препоръчва система на апелативни съдилища.
  4. Съдиите трябва да бъдат морални хора, без да е необходимо да са професионални юристи.
  5. Библейската държавна власт има същата пет-точкова структура както Божия завет.
  6. Имитацията на Сатана също има пет точки.
  7. Безкрайните съдебни дела заплашват производителността на обществото.
  8. Хората трябва да са готови да изтърпяват дребни несправедливости за да продължат да се развиват.
  9. Стремежът към съвършено правосъдие започва да унищожава съвременните съдилища.
  10. Библията отхвърля езическата идея за спасение по закон.
  11. Държавата не е агенция на спасение.
  12. Гражданите и държавните управители трябва да упражняват себе-възпиране.
  13. Ние сме ограничени създания и трябва да признаваме това в нашите институции.
  14. Не трябва да използваме държавата като агенция за грабеж.
  15. Когато държавата стане агенция за грабеж, злите хора търсят начин да завземат властта.
  16. Държавата няма право дори на десятък: десет процента от приходите.
  17. Ние искаме обществено сътрудничество и мир.
  18. Социализмът намалява общественото сътрудничество и мира.
  19. Християнската цел е обществен мир.




Liberating Planet Earth
Copyright © 1987 Gary North
превод Copyright © 2002 Божидар Маринов