Освобождение за планетата Земя
Съдържание
Въведение
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Заключение

Библиография

   

Освобождение за планетата Земя
  Home     Гари Норт  

 

5

ОСВОБОЖДЕНИЕ НА ИНДИВИДА

Исус им отговори (на юдеите): “Истина, истина ви казвам, всеки, който върши грях слуга е на греха. А слугата не остава вечно в дома: синът остава вечно. Прочее ако Синът ви освободи ще бъдете наистина свободни” (Йоан 8:34-36).

Адам беше Божий син. Той изгуби своето право да бъде син когато се постави етично под нов владетел, Сатана. Христос, вторият Адам, дойде на земята за да възстанови това изгубено синовно право за Своите хора. Божият Син е Този, който прави хората свободни. Той ги води при Бога Баща.

Исус му каза: “Аз Съм пътят и истината и живота; никой не идва при Бащата, освен чрез Мене” (Йоан 14:6).

В Своята благодат Бог приема хората да бъдат част от Неговото етично, новородено семейство (Йоан 1:12). Те не са вече лишени от наследство синове. Няма съмнение, че има универсално Бащинство на Бога и универсално братство на човека. Всички хора са братя – точно както Каин и Авел. Те са изпълнени със завист и омраза братя. Всички те са създадени като хора, по Божия образ.

И направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил предназначени времена и пределите на заселищата им; за да търсят Бога, та дано биха Го поне напипали и намерили, ако и да не е Той далеч от всеки един от нас; защото в Него живеем, движим се и съществуваме . . . (Деяния 17:26-28).

Либералните теолози и хуманистите извличат смъртоносни заключения относно универсалното Бащинство на Бога и универсалното братство на човека. Такова братство е братство на осъждение. Етично задължение на всеки човек е да избяга от това братство. Осиновението, а не сътворението, единствено предлага вечен живот и вечна надежда.

Вътрешно освобождение

Християните проповядват благовестието на изгубените. Ние приемаме, че съществува допирна точка между спасените и изгубените. Ако нямаше, как спасените и изгубените биха могли да общуват? Има такава допирна точка: Божият образ във всички хора. Но невярващият подтиска тази истина.

Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятствуват на [възпират] истината чрез неправда (Римляни 1:18).

Това е съзнателно невежество. Неновородените хора подтискат свидетелството на създанието за Бога и Божия гняв, включително свидетелството на тяхното собствено естество.

Защото словото на кръста е безумие за тези, които погиват, а за нас, които се спасяваме, то е Божия сила (1 Коринтяни 1:18).

Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно. Но духовният човек изпитва всичко, а него никой не знае да го изпитва. Защото “кой е познал умът на Господа, за да може да го научи?” А ние имаме умът на Христос (1 Коринтяни 2:14-16).

Тогава как неновороденият човек може да приеме нещата от Духа? Как може да бъде освободен? Чрез Божията благодат. Това е единственият начин, по който може да бъде освободен. На него трябва да му се даде умът на Христос. Праведността на Христос му се вменява не заради някаква извършена от него работа, но просто чрез Божията благодат.

Защото по благодат сте спасени чрез вяра и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали никой (Ефесяни 2:8, 9).

Външно освобождение

Но ние не сме спасени за да седим бездейно, чакайки Исус да дойде от небето и да ни освободи от всички проблеми. Ние сме спасени, продължава Павел, за да ходим в добри дела, които Бог отначало е приготвил за нас:

Защото сме Негово творение, създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим (Ефесяни 2:10).

Важна цел на личното освобождение е външното освобождение. Изкупените хора трябва да започнат да преобразяват света около себе си чрез своите добри дела. Те трябва да принасят добри плодове. Исус предупреди:

Пазете се от лъжливите пророци, които идват при вас в овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители. От плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни или смокини от репеи? Също така всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове. Не може добро дърво да дава лоши плодове или лошо дърво да дава добри плодове. Всяко дърво, което не дава добър плод отсича се и се хвърля в огън. И тъй по плодовете им ще ги познаете (Матей 7:15-20).

Лъжливо освобождение

Марксистките теолози на освобождението идват пред хората и претендират, че са християни. Те твърдят, че проповядват Божията програма за насилствена революция, превъзпитание, държавно планиране отгоре-надолу, военна експанзия и унищожаване на частната собственост.

Навсякъде, където марксизмът бива наложен, жизненият стандарт пада, през границите бягат бежанци в крайна бедност, и по всички граници е прокарана бодлива тел. Водачите на революцията трябва да принуждават хората да останат в рая. Защо? Защото марксизмът е класически пример за отровен плод. Марксистките теолози на освобождението са може би класическия пример в историята на човека за вълци в овчи кожи. Плодът е лош, защото марксизмът е зло. Няма друга дума за него: зло. Той унищожава хора и общества в името на освобождението. Той предлага лъжливи надежди и след това смазва онези, които ги приемат. Във всяка известна марксистка революция оцелелите ръководители затварят или екзекутират своите бивши “другари.” Революцията изяжда своите собствени деца. (Но не достатъчно рано!). Това е разпространена тема в човешката литература от самото начало. В гръцката митология Кронос е богът, който изяжда своите деца. Едно от децата избягва (Зевс) и по-късно унищожава Кронос. Кронос е бил богът на времето, познат в римската митология като Сатурн, богът на революцията. Той е бил богът на фестивала на хаоса: сатурналия. (В английския език все още наричаме седмия ден от седмицата на негово име: Saturday.)

Каква е същността на заблудата на всички лъжливи религии? Това, че собствените дела на човека могат да спасят човека. Това е глуха улица за човечеството. Хората вече са под осъждение в Адам. Те се нуждаят от благодат, а не от дела, за да бъдат възстановени в Божието семейство.

Детерминизмът на средата

Една грешка, свързана с тази заблуда, е детерминизмът на средата. Хората обвиняват средата за своите грехове. Когато Бог дойде при Адам и го попита дали е ял от забранения плод, какво каза Адам? “Жената, която Ти си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох” (Битие 3:12). Тогава Бог се обърна към жената. Какво каза тя? “Змията ме подмами, та ядох” (ст. 13). Накратко, “Ти го направи, Господи. Това всъщност е Твой провал. Ти ни даде лоша среда. Ти казваше, че е добра, но тя не беше добра. Тя ни позволи да съгрешим.” Те обвиниха Бога за своя грях.

Сатана, разбира се, не каза нищо, защото Бог не го попита нищо. Сатана беше проклет. Адам и Ева бяха наказани. Земята беше проклета. Бог не е детерминист на средата. За греха Той обвинява самите грешници (Римляни 9:14-23).

Марксизмът е може би най-успешната религия на детерминизъм на средата в човешката история. Марксистът вярва, че в обществото може да настъпи положителна промяна само когато има благоприятни ключови безличностни исторически сили. Добрите намерения на хората не струват нищо. Само историческите сили са нещо. Маркс е достатъчно ясен в това в своето прочуто Предисловие на своята книга от 1859 (годината, в която се появява Произход на видовете на Дарвин), Принос към критика на политическата икономия. (Това е един дълъг и дълбоко теоретичен текст, но е преобърнал целия свят.)

Общият извод, до който съм достигнал, и който, веднъж постигнат, послужи като водеща нишка за моите изследвания, накратко може да се формулира така: В общественото производство на своя живот хората влизат в определени отношения, неизбежни и независими от тяхната воля, производствени отношения, които отговарят на определен етап на развитие на техните материални производителни сили. Съвкупността от тези производствени отношения образува икономическата структура на обществото, истинската база, върху която се издига правна и икономическа надстройка и на която отговарят определени форми на обществено съзнание. Начинът на производство в материалния живот обуславя обществения, политическия и интелектуалния жизнен процес като цяло. Не съзнанието на хората определя тяхното битие, а обратно, тяхното обществено битие определя тяхното съзнание. На определен етап от развитието материалните производителни сили на обществото влизат в противоречие със съществуващите производствени отношения, или – което е правното понятие за същото нещо – с отношенията на собственост, в рамките на които те са действували досега. От форми на развитие на производителните сили тези отношения се превръщат в техни окови. Тогава започва епоха на социална революция. . . . Никой обществен ред не загива преди да са се развили всички производителни сили, за които има място в него; и новите, по-висши производствени отношения никога не се появяват преди материалните условия за тяхното съществуване да са назрели в утробата на самото старо общество. Следователно човечеството винаги поставя пред себе си само такива задачи, които може да решава; тъй като, ако погледнем нещата отблизо, винаги откриваме, че самата задача се появява само когато материалните условия за нейното решаване вече съществуват или са поне в процес на формиране.

Материалните производителни сили създават религиозната, интелектуалната и културната “надстройка” на обществото. Тогава промените в икономическата “база” влизат в противоречие със съществуващата надстройка. Това произвежда обществена революция: от робството към феодализма, от феодализма към капитализма, от капитализма към социализма, от социализма към комунизма.

За нещастие на тази теория, комунистическите революции почти винаги имат успех в селски феодални общества, а не в капиталистически, където Марксовата теория казва, че би трябвало. Революцията никога не се случва в капиталистически общества, освен скоро след загубена война, а след това тези революции се провалят. Но аз не съм тук за да обсъждам провалите на марксистката теория, които са безбройни. Свършил съм тази работа на друго място.[1] Тази книга е за теологията на освобождението.

Марксистката теология на освобождението учи, че природата на човека се променя в резултат на революцията. Промяната на човешкото естество е отвън-навътре. Това е същността на сатанизма. Това е чист детерминизъм на средата, право от устата на Адам след неговия бунт. Сатанистите искат да създадат ново човечество чрез социално инженерство и преобразуването на обществената, политическата и икономическата среда. Създаването на ново човечество е религиозен импулс, подражаващ на Библията. Библията проповядва етично примиряване – ново човечество, родено от вменяване от Бога на Христовото съвършено човешко естество (но не и Неговото божествено естество) в отделните грешници. Това трябва да води към евангелизиране: етично обновяване отвътре навън, което произвежда разпространение на примиряването.

Затова ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина, ето всичко стана ново. А всичко е от Бога, който ни примири със Себе Си чрез Исуса Христа и даде на нас да служим за примиряването, тоест, че Бог в Христос примиряваше света със Себе Си като не вменяваше на хората прегрешенията им и че повери на нас посланието на примиряването. И тъй от Христова страна сме посланици като че Бог чрез нас умолява; молим ви от Христова страна, примирете се с Бога (2 Коринтяни 5:17-20).

Отвън-навътре

Сравнете видението на Павел за личностно новорождение, доброволност, благовестяване и световно служение като посланици на възкръсналия Христос, с преправянето на човечеството отвън-навътре, което се препоръчва от марксисткия теолог на освобождението Хосе Миранда:

Нашата революция е насочена към създаването на ново човешко същество. Но за разлика от тези, които ни нападат, ние искаме да осигурим необходимите средства за формирането на това ново човешко същество. А необходимото средство е ново обществено устройство. Не е ли съвършено очевидно, че една съществуваща обществена система има по-голяма ефективност за правилното образование от наставленията в класната стая или в храма? Докъде ще стигнете с идеята, че човек не трябва да предава сърцето си на парите и материалните неща (централната тема на Проповедта на планината), ако съществуващата обществена система внушава точно обратното чрез болката от ударите и смъртта? Вероятно незначително малцинство може да се противопоставя героично на безусловните изисквания на една такава система. Но християнството е загрижено за всички човешки същества. То не може да се задоволи със спасяване на нищожно малцинство. Мнозинството не може да открие дори усещане на реализъм в християнското послание за братство и съчувствие към ближния, когато общественото устройство му налага, под болката от унищожението, необходимостта да следва своите интереси и да остави нещата сами на себе си, без да се занимава с другите хора. Тук обществената промяна просто ще бъде средство за личностна промяна – но средство толкова очевидно необходимо, че онези, които не му отдадат първостепенна важност, по този начин показват, че тяхното прехвалено желание да променят хората е просто празна риторика.[2]

Да не се впускам в подробности, но според този пророк на комунизма как посланието и делото на Исус и учениците доведе до преобразуването на Римската Империя? Какви средства за цялостни “структурни промени” на средиземноморското общество притежаваше тази малка група ученици? Всичко, което имаха, беше истината, силата на Святия Дух и дългосрочно видение за Божието Царство.

Това, от което имат нужда малките групи посветени християни днес, би казал Миранда в момент на откровеност, е кадрови състав от обучени революционери, поддържани с въоръжение от Съветския Съюз чрез Куба. И наистина, той посвещава третата глава от своята книга от три глави на въпроса “Политиката и насилието в Исус от Назарет.”

Този възглед за човека води до създаване на масивна система за централно планиране, управлявана от елит и налагана чрез сила по модела отгоре-надолу. Това е пирамидата на силата. “Човекът трябва да промени човека!” Това значи, че няколко човека трябва да променят всички останали.

Себевладение под Бога

Когато казваме “управление,” обикновено имаме предвид държавата, по-точно правителството. Но държавното управление в никакъв случай не е единствената форма на управление. Има семейно управление, а също и църковно управление. Но най-важното за нас е себе-управлението.

При отглеждането на деца, особено в едно голямо семейство, как родителите биха могли да успяват, ако децата не стават по-зрели с израстването? Ако всяко дете изисква толкова грижливо внимание и наблюдение тригодишно бебе, би било почти невъзможно да се свърши някаква работа. Надеждата на всеки родител е, че с израстването всяко дете ще става по-мъдро, тоест самодисциплинирано.

Това е важи за всяка организация освен за приюта за душевно болни. Дали говорим за армия, полиция, семейство, училище или бизнес, ако хората с дълъг опит не упражняват себевладение, организацията се разпада. Това означава, че хората на върха нямат необходимите ресурси за следене на поведението и работата на всички, които са под тях. Нито една организация не притежава такива излишни ресурси. Хората на върха определят общи правила – получавай добри оценки в училище, придобивай печалба в бизнеса, отлеждай реколта, почиствай стаята си и т.н. – и след това следят работата на подчинените от време на време. Ударението е върху увеличаване степента на индивидуално вземане на решения, обратно на системата на бюрокрацията за стесняване областите на свобода. Божията йерархия е система от вида отдолу-нагоре, апелативен съд.

Тъй като Бог вижда всичко, Той може да следи нашата работа постоянно. И въпреки това дори Бог ограничава Себе Си. От време на време Той нанася съд в живота на всеки отделен човек, но не стои край нас крещейки заповеди в нашите уши. Той очаква от нас да ставаме зрели във вярата. Това означава, че ние трябва да увеличаваме нашето само-наблюдение под Божия законов ред и според нашите конкретни цели за нашия живот.

Това означава, че управлението трябва да служи като апелативен съд. Той започва в семейството. “Татко, той ми взе топката!” “Тя ме удари!” “Той каза, че ще ми помогне в почистването на кухнята, ако му помогна с домашната работа!” и т.н. Родителите служат като съдии. Същото важи за полицаите, съдиите и пасторите. Основният пример се намира в Изход 18, където Йотор, Мойсеевият тъст, каза на Мойсей да постави праведни мъже като съдии над хората, така че само трудните спорове да се издигат по йерархията.

Йерархията на Сатана е друга. Тя също е йерархия на управление. Тя също прилича на пирамида. Но тя е йерархична структура отгоре-надолу, по-скоро бюрокрация отколкото апелативен съд. Ако имаше начин, Сатана би следял всичко, което правим. За разлика от Бога, той не се доверява на никого, тъй като и той самият е неблагонадежден. Затова във всички сатанински управления виждаме опит за заместване на себевладението с масивна бюрокрация.

Сатана няма постоянен законов ред. Той постоянно променя правилата. (В този смисъл марксисткото обяснение на историческите промени е напълно сатанинско: за всички закони се казва, че се променят според историческата епоха и начина на производство.) Затова Сатана трябва да следи всеки под него, защото няма непроменими стандарти, по които неговите подчинени могат да оценяват своята работа или своите награди и наказания от висшестоящите.

Йерархията в царството на Сатана е всичко, защото той не е нито всемогъщ, нито всевиждащ. Себевладението има твърде малка стойност. Колкото е по-малко, толково по-добре, от гледна точка на Сатана. И все пак той има нужда от него, защото не е Бог. Той не може да наблюдава всичко и всички, както Бог може. Затова е принуден да разчита на част от Божието създание и Божия заветен ред, ако иска да постигне своите зли цели. Той не може да бъде напълно последователен със собствените си желания и стандарти, ако иска да упражнява власт. Той трябва да краде огромни части от Божията система, дори само за да може да действува. Той е създание; той остава зависим от Бога.

И така, когато християнинът си мисли “управление,” той трябва незабавно да разбира, “себевладение под Божия закон.” Това е истинска теология на освобождението и основа за благословено от Бога, дългосрочно господство.

Обобщение

Имаме сблъсък на мирогледи. Религията на господство на Библията не може да бъде примирена с религията на силата на марксистите. И двете се стремят към новорождение, личностно и институционално. И двете представят видение за по-добър живот на земята. И двете предлагат на хората надежда, че техните усилия струват нещо, не само в деня на съда, но и в историята. Религията на бягството може да предложи твърде малко, както на стремящите се към господство, така и към стремящите се към сила.

Разликите между двете системи са много. Кой е върховен в процеса на етичното преобразяване, Бог или човекът? Кой променя човешките сърца, Бог или човекът? Какво е средството за лична промяна, проповядването на благовестието за личностно, индивидуално спасение, или налагането отгоре-надолу на елитарни революционни кадри? Революцията процес отвътре-навън ли е, или отвън-навътре?

И двете групи искат да променят съществуващите обществени институции. Религията на господството проповядва постепенна промяна чрез господство; религията на силата проповядва необходимост от бърза промяна, включително революция. Сатана знае, че времето му е кратко. Той също знае, че Бог прекъсва развитието на неговите царства на всеки няколко поколения, прехвърляйки техните богатства на християните. Израил наследява Ханаан.

Проблемът идва когато, невероятно, двете групи променят своите времеви очаквания. Християните през този век очакват Исус да се завърне и за една нощ да установи Своето пълно царство. Комунистите, от друга страна, работят дълго и упорито, поколение след поколение, за да подготвят условията за комунистическа революция. Християните станаха краткосрочни в своите възгледи, докато комунистите станаха дългосрочни. Така комунистите поставиха много повече своя печат върху двадесети век и разпространиха много бързо своята власт. Християните, мислейки краткосрочно и отвлечено, остават от победената страна.

Ако, както сега изглежда възможно, нарастващ брой християни в следващите няколко години се завърнат към своето първоначално наследство на ориентация към бъдещето, упорита работа, дългосрочно планиране и самодисциплина, ще видим намаляване на влиянието на марксизма и другите форми на хуманизъм, издигащ човека. Но промяната трябва да влезе в умовете на хората преди да стигне до техните институционални уредби. Християнството проповядва теория за обществена промяна отвътре-навън. Единственият начин да поддържаме Божиите обществени благословения е чрез разпространяване на спасителното благовестие на Христос към всеки отделен човек.

Като обобщение:

  1. Човешката свобода идва чрез новорождение от Бога.
  2. Това означава осиновяване от падналото семейство на Адам в етичното семейство на Христос.
  3. Бащинството на Бога и братството на човека сочат към крайния съд: лишени от наследство синове на Адам.
  4. Освобождението започва вътре в човека: новорождение.
  5. Тези, които не вярват в Христос, са хора, които съзнателно подтискат свидетелството на естеството за идващия Божий гняв.
  6. Хората трябва да бъдат новородени, за да могат да отговорят на благовестието с вяра.
  7. Когато се покаят, хората започват да променят своя живот, за да се съобразят все повече с Божия закон.
  8. Освобождението се разпространява навън от човешките сърца към човешките институции.
  9. Марксизмът проповядва детерминизъм на средата.
  10. Марксистите учат, че човешката обществена среда трябва да се промени преди човечеството да може да се промени.
  11. Тяхната цел е създаване на ново човешко естество.
  12. Това се постига чрез революция, тирания, социално инженерство и превъзпитание (индоктриниране).
  13. Държавата е средство за централно планиране и принуда.
  14. Библейският възглед за управление се основава върху себевладението под Бога.
  15. Това означава разширяване на областите на индивидуално вземане на решения.
  16. Библейските йерархии са основно апелативни съдилища.
  17. В царствата на Сатана йерархиите са бюрокрации отгоре-надолу.
  18. Тези два враждебни възгледа не могат да бъдат успешно примирени.

[1] Gary North, Marx’s Religion of Revolution: The Doctrine of Creative Destruction (Nutley, New Jersey: Craig Press, 1968).

[2] Miranda, Communism in the Bible (Maryknoll, New York: Orbis, [1981] 1982), p. 6.





Liberating Planet Earth
Copyright © 1987 Gary North
превод Copyright © 2002 Божидар Маринов