|
| |||||||
|
5ОСВОБОЖДЕНИЕ НА ИНДИВИДА
Адам беше Божий син. Той изгуби своето право да бъде син когато се постави етично под нов владетел, Сатана. Христос, вторият Адам, дойде на земята за да възстанови това изгубено синовно право за Своите хора. Божият Син е Този, който прави хората свободни. Той ги води при Бога Баща.
В Своята благодат Бог приема хората да бъдат част от Неговото етично, новородено семейство (Йоан 1:12). Те не са вече лишени от наследство синове. Няма съмнение, че има универсално Бащинство на Бога и универсално братство на човека. Всички хора са братя – точно както Каин и Авел. Те са изпълнени със завист и омраза братя. Всички те са създадени като хора, по Божия образ.
Либералните теолози и хуманистите извличат смъртоносни заключения относно универсалното Бащинство на Бога и универсалното братство на човека. Такова братство е братство на осъждение. Етично задължение на всеки човек е да избяга от това братство. Осиновението, а не сътворението, единствено предлага вечен живот и вечна надежда. Вътрешно освобождение Християните проповядват благовестието на изгубените. Ние приемаме, че съществува допирна точка между спасените и изгубените. Ако нямаше, как спасените и изгубените биха могли да общуват? Има такава допирна точка: Божият образ във всички хора. Но невярващият подтиска тази истина.
Това е съзнателно невежество. Неновородените хора подтискат свидетелството на създанието за Бога и Божия гняв, включително свидетелството на тяхното собствено естество.
Тогава как неновороденият човек може да приеме нещата от Духа? Как може да бъде освободен? Чрез Божията благодат. Това е единственият начин, по който може да бъде освободен. На него трябва да му се даде умът на Христос. Праведността на Христос му се вменява не заради някаква извършена от него работа, но просто чрез Божията благодат.
Външно освобождение Но ние не сме спасени за да седим бездейно, чакайки Исус да дойде от небето и да ни освободи от всички проблеми. Ние сме спасени, продължава Павел, за да ходим в добри дела, които Бог отначало е приготвил за нас:
Важна цел на личното освобождение е външното освобождение. Изкупените хора трябва да започнат да преобразяват света около себе си чрез своите добри дела. Те трябва да принасят добри плодове. Исус предупреди:
Лъжливо освобождение Марксистките теолози на освобождението идват пред хората и претендират, че са християни. Те твърдят, че проповядват Божията програма за насилствена революция, превъзпитание, държавно планиране отгоре-надолу, военна експанзия и унищожаване на частната собственост. Навсякъде, където марксизмът бива наложен, жизненият стандарт пада, през границите бягат бежанци в крайна бедност, и по всички граници е прокарана бодлива тел. Водачите на революцията трябва да принуждават хората да останат в рая. Защо? Защото марксизмът е класически пример за отровен плод. Марксистките теолози на освобождението са може би класическия пример в историята на човека за вълци в овчи кожи. Плодът е лош, защото марксизмът е зло. Няма друга дума за него: зло. Той унищожава хора и общества в името на освобождението. Той предлага лъжливи надежди и след това смазва онези, които ги приемат. Във всяка известна марксистка революция оцелелите ръководители затварят или екзекутират своите бивши “другари.” Революцията изяжда своите собствени деца. (Но не достатъчно рано!). Това е разпространена тема в човешката литература от самото начало. В гръцката митология Кронос е богът, който изяжда своите деца. Едно от децата избягва (Зевс) и по-късно унищожава Кронос. Кронос е бил богът на времето, познат в римската митология като Сатурн, богът на революцията. Той е бил богът на фестивала на хаоса: сатурналия. (В английския език все още наричаме седмия ден от седмицата на негово име: Saturday.) Каква е същността на заблудата на всички лъжливи религии? Това, че собствените дела на човека могат да спасят човека. Това е глуха улица за човечеството. Хората вече са под осъждение в Адам. Те се нуждаят от благодат, а не от дела, за да бъдат възстановени в Божието семейство. Детерминизмът на средата Една грешка, свързана с тази заблуда, е детерминизмът на средата. Хората обвиняват средата за своите грехове. Когато Бог дойде при Адам и го попита дали е ял от забранения плод, какво каза Адам? “Жената, която Ти си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох” (Битие 3:12). Тогава Бог се обърна към жената. Какво каза тя? “Змията ме подмами, та ядох” (ст. 13). Накратко, “Ти го направи, Господи. Това всъщност е Твой провал. Ти ни даде лоша среда. Ти казваше, че е добра, но тя не беше добра. Тя ни позволи да съгрешим.” Те обвиниха Бога за своя грях. Сатана, разбира се, не каза нищо, защото Бог не го попита нищо. Сатана беше проклет. Адам и Ева бяха наказани. Земята беше проклета. Бог не е детерминист на средата. За греха Той обвинява самите грешници (Римляни 9:14-23). Марксизмът е може би най-успешната религия на детерминизъм на средата в човешката история. Марксистът вярва, че в обществото може да настъпи положителна промяна само когато има благоприятни ключови безличностни исторически сили. Добрите намерения на хората не струват нищо. Само историческите сили са нещо. Маркс е достатъчно ясен в това в своето прочуто Предисловие на своята книга от 1859 (годината, в която се появява Произход на видовете на Дарвин), Принос към критика на политическата икономия. (Това е един дълъг и дълбоко теоретичен текст, но е преобърнал целия свят.)
Материалните производителни сили създават религиозната, интелектуалната и културната “надстройка” на обществото. Тогава промените в икономическата “база” влизат в противоречие със съществуващата надстройка. Това произвежда обществена революция: от робството към феодализма, от феодализма към капитализма, от капитализма към социализма, от социализма към комунизма. За нещастие на тази теория, комунистическите революции почти винаги имат успех в селски феодални общества, а не в капиталистически, където Марксовата теория казва, че би трябвало. Революцията никога не се случва в капиталистически общества, освен скоро след загубена война, а след това тези революции се провалят. Но аз не съм тук за да обсъждам провалите на марксистката теория, които са безбройни. Свършил съм тази работа на друго място.[1] Тази книга е за теологията на освобождението. Марксистката теология на освобождението учи, че природата на човека се променя в резултат на революцията. Промяната на човешкото естество е отвън-навътре. Това е същността на сатанизма. Това е чист детерминизъм на средата, право от устата на Адам след неговия бунт. Сатанистите искат да създадат ново човечество чрез социално инженерство и преобразуването на обществената, политическата и икономическата среда. Създаването на ново човечество е религиозен импулс, подражаващ на Библията. Библията проповядва етично примиряване – ново човечество, родено от вменяване от Бога на Христовото съвършено човешко естество (но не и Неговото божествено естество) в отделните грешници. Това трябва да води към евангелизиране: етично обновяване отвътре навън, което произвежда разпространение на примиряването.
Отвън-навътре Сравнете видението на Павел за личностно новорождение, доброволност, благовестяване и световно служение като посланици на възкръсналия Христос, с преправянето на човечеството отвън-навътре, което се препоръчва от марксисткия теолог на освобождението Хосе Миранда:
Да не се впускам в подробности, но според този пророк на комунизма как посланието и делото на Исус и учениците доведе до преобразуването на Римската Империя? Какви средства за цялостни “структурни промени” на средиземноморското общество притежаваше тази малка група ученици? Всичко, което имаха, беше истината, силата на Святия Дух и дългосрочно видение за Божието Царство. Това, от което имат нужда малките групи посветени християни днес, би казал Миранда в момент на откровеност, е кадрови състав от обучени революционери, поддържани с въоръжение от Съветския Съюз чрез Куба. И наистина, той посвещава третата глава от своята книга от три глави на въпроса “Политиката и насилието в Исус от Назарет.” Този възглед за човека води до създаване на масивна система за централно планиране, управлявана от елит и налагана чрез сила по модела отгоре-надолу. Това е пирамидата на силата. “Човекът трябва да промени човека!” Това значи, че няколко човека трябва да променят всички останали. Себевладение под Бога Когато казваме “управление,” обикновено имаме предвид държавата, по-точно правителството. Но държавното управление в никакъв случай не е единствената форма на управление. Има семейно управление, а също и църковно управление. Но най-важното за нас е себе-управлението. При отглеждането на деца, особено в едно голямо семейство, как родителите биха могли да успяват, ако децата не стават по-зрели с израстването? Ако всяко дете изисква толкова грижливо внимание и наблюдение тригодишно бебе, би било почти невъзможно да се свърши някаква работа. Надеждата на всеки родител е, че с израстването всяко дете ще става по-мъдро, тоест самодисциплинирано. Това е важи за всяка организация освен за приюта за душевно болни. Дали говорим за армия, полиция, семейство, училище или бизнес, ако хората с дълъг опит не упражняват себевладение, организацията се разпада. Това означава, че хората на върха нямат необходимите ресурси за следене на поведението и работата на всички, които са под тях. Нито една организация не притежава такива излишни ресурси. Хората на върха определят общи правила – получавай добри оценки в училище, придобивай печалба в бизнеса, отлеждай реколта, почиствай стаята си и т.н. – и след това следят работата на подчинените от време на време. Ударението е върху увеличаване степента на индивидуално вземане на решения, обратно на системата на бюрокрацията за стесняване областите на свобода. Божията йерархия е система от вида отдолу-нагоре, апелативен съд. Тъй като Бог вижда всичко, Той може да следи нашата работа постоянно. И въпреки това дори Бог ограничава Себе Си. От време на време Той нанася съд в живота на всеки отделен човек, но не стои край нас крещейки заповеди в нашите уши. Той очаква от нас да ставаме зрели във вярата. Това означава, че ние трябва да увеличаваме нашето само-наблюдение под Божия законов ред и според нашите конкретни цели за нашия живот. Това означава, че управлението трябва да служи като апелативен съд. Той започва в семейството. “Татко, той ми взе топката!” “Тя ме удари!” “Той каза, че ще ми помогне в почистването на кухнята, ако му помогна с домашната работа!” и т.н. Родителите служат като съдии. Същото важи за полицаите, съдиите и пасторите. Основният пример се намира в Изход 18, където Йотор, Мойсеевият тъст, каза на Мойсей да постави праведни мъже като съдии над хората, така че само трудните спорове да се издигат по йерархията. Йерархията на Сатана е друга. Тя също е йерархия на управление. Тя също прилича на пирамида. Но тя е йерархична структура отгоре-надолу, по-скоро бюрокрация отколкото апелативен съд. Ако имаше начин, Сатана би следял всичко, което правим. За разлика от Бога, той не се доверява на никого, тъй като и той самият е неблагонадежден. Затова във всички сатанински управления виждаме опит за заместване на себевладението с масивна бюрокрация. Сатана няма постоянен законов ред. Той постоянно променя правилата. (В този смисъл марксисткото обяснение на историческите промени е напълно сатанинско: за всички закони се казва, че се променят според историческата епоха и начина на производство.) Затова Сатана трябва да следи всеки под него, защото няма непроменими стандарти, по които неговите подчинени могат да оценяват своята работа или своите награди и наказания от висшестоящите. Йерархията в царството на Сатана е всичко, защото той не е нито всемогъщ, нито всевиждащ. Себевладението има твърде малка стойност. Колкото е по-малко, толково по-добре, от гледна точка на Сатана. И все пак той има нужда от него, защото не е Бог. Той не може да наблюдава всичко и всички, както Бог може. Затова е принуден да разчита на част от Божието създание и Божия заветен ред, ако иска да постигне своите зли цели. Той не може да бъде напълно последователен със собствените си желания и стандарти, ако иска да упражнява власт. Той трябва да краде огромни части от Божията система, дори само за да може да действува. Той е създание; той остава зависим от Бога. И така, когато християнинът си мисли “управление,” той трябва незабавно да разбира, “себевладение под Божия закон.” Това е истинска теология на освобождението и основа за благословено от Бога, дългосрочно господство. Обобщение Имаме сблъсък на мирогледи. Религията на господство на Библията не може да бъде примирена с религията на силата на марксистите. И двете се стремят към новорождение, личностно и институционално. И двете представят видение за по-добър живот на земята. И двете предлагат на хората надежда, че техните усилия струват нещо, не само в деня на съда, но и в историята. Религията на бягството може да предложи твърде малко, както на стремящите се към господство, така и към стремящите се към сила. Разликите между двете системи са много. Кой е върховен в процеса на етичното преобразяване, Бог или човекът? Кой променя човешките сърца, Бог или човекът? Какво е средството за лична промяна, проповядването на благовестието за личностно, индивидуално спасение, или налагането отгоре-надолу на елитарни революционни кадри? Революцията процес отвътре-навън ли е, или отвън-навътре? И двете групи искат да променят съществуващите обществени институции. Религията на господството проповядва постепенна промяна чрез господство; религията на силата проповядва необходимост от бърза промяна, включително революция. Сатана знае, че времето му е кратко. Той също знае, че Бог прекъсва развитието на неговите царства на всеки няколко поколения, прехвърляйки техните богатства на християните. Израил наследява Ханаан. Проблемът идва когато, невероятно, двете групи променят своите времеви очаквания. Християните през този век очакват Исус да се завърне и за една нощ да установи Своето пълно царство. Комунистите, от друга страна, работят дълго и упорито, поколение след поколение, за да подготвят условията за комунистическа революция. Християните станаха краткосрочни в своите възгледи, докато комунистите станаха дългосрочни. Така комунистите поставиха много повече своя печат върху двадесети век и разпространиха много бързо своята власт. Християните, мислейки краткосрочно и отвлечено, остават от победената страна. Ако, както сега изглежда възможно, нарастващ брой християни в следващите няколко години се завърнат към своето първоначално наследство на ориентация към бъдещето, упорита работа, дългосрочно планиране и самодисциплина, ще видим намаляване на влиянието на марксизма и другите форми на хуманизъм, издигащ човека. Но промяната трябва да влезе в умовете на хората преди да стигне до техните институционални уредби. Християнството проповядва теория за обществена промяна отвътре-навън. Единственият начин да поддържаме Божиите обществени благословения е чрез разпространяване на спасителното благовестие на Христос към всеки отделен човек. Като обобщение:
[1] Gary North, Marx’s Religion of Revolution: The Doctrine of Creative Destruction (Nutley, New Jersey: Craig Press, 1968). [2] Miranda, Communism in the Bible (Maryknoll, New York: Orbis, [1981] 1982), p. 6. |
| Copyright © 1987 Gary North превод Copyright © 2002 Божидар Маринов |