Освобождение за планетата Земя
Съдържание
Въведение
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Заключение

Библиография

   

Освобождение за планетата Земя
  Home     Гари Норт  

 

4

ЗАВЕТЪТ НА ОСВОБОЖДЕНИЕТО

И да помниш Господа твоя Бог; защото Той е, Който ти дава сила да придобиваш богатство, за да утвърди завета Си, за който се кле на бащите ти както днес. Ако ли забравиш Господа твоя Бог и отидеш след други богове, и им служиш, и им се поклониш, свидетелствувам на вас днес, че наистина ще загинете. Както народите, които Господ изтребва пред вас, така ще бъдете изтребени, защото не послушахте гласа на Господа вашия Бог (Второзаконие 8:18-20).

Библейската религия е заветна религия. Както робството, заветът е неизбежна реалност. Въпросът никога не е “със завет или без завет.” Въпросът винаги е чий завет.

Библията учи, че има четири вида завети: личен, семеен, църковен и държавен. Всеки от тях е белязан с това, което теолозите наричат себеосъждаща клетва. Такава клетва призовава Божия гняв върху заклелия се човек, ако той наруши завета. Самият Бог установява завет с Авраам, нарязвайки животни на парчета и минавайки между тях. Това беше символ на уверението на Бога, че ще бъде верен на условията на Своя завет с Авраам и то с такава пълна вярност, че ако Той наруши завета, Той ще бъде разкъсан на парчета като тези животни (Битие 15:7-21).

Обикновено човек не прави такъв завет пряко пред Бога, освен когато дава обет пред Бога (Числа 30), но Адам неявно направи подобен обет, когато Бог го постави под завета на живота. Той не трябваше да яде от дървото за познаване на доброто и злото. Той яде, наруши обета и постави всички свои наследници под същия този обет. Божият гняв е върху всички нас, освен ако приемем Божия заместител, Исус Христос, който призова Божия гняв върху Себе Си.

Останалите институции се основават на договаряне или взаимоотношения, но не на завет. Само три институции притежават определено от Бога право да налагат задължаващи клетви пред Бога: семейството, църквата и държавата. Затова себеосъждащите клетви, полагани в тайните общества, са небиблейски. Те са опит на Сатана да установи небиблейски завети.

Без обвързване – тоест лично и юридическо обвързване – към Бога чрез законен завет нито индивидът, нито обществото могат да поддържат дългосрочно господство. Затова трябва да разбираме истинските и лъжливите завети. Когато разбираме заветите, можем по-добре да разберем естеството на етичната война, в която се намираме.

В своята книга върху завета, За да преуспяваш (Ray Sutton, That You May Prosper, 1987), пастор Рей Сътън убедително доказва, че заветният модел както в Стария, така и в Новия Завет, има петточкова структура. Професор Мередит Клайн открива петточкова структура в книгата Второзаконие, макар тя да се различава значително от модела на Сътън, но той не следва нейните приложения. Сътън ги следва. Ето основната схема на завета в цялата Библия:

  1. Трансцендентност/иманентност (присъствие)
  2. Йерархия/власт (подчинение)
  3. Закон/господство (постановления)
  4. Съд/клетва (санкции)
  5. Наследство/продължителност (оцеляване)

Езикът може би изглежда малко технически. Можем да използваме други думи и да направим нещата по-практични:

  1. Кой управлява тук?
  2. Пред кого съм отговорен?
  3. Какви са моите задължения?
  4. Какво получавам, ако се подчиня (не се подчиня)?
  5. Има ли бъдеще тази работа?

Това може да не изглежда революционно прозрение, но то е. Невъзможно е тук да възпроизведа всички негови аргументи в полза на това тълкуване, нито да разгледам всички негови следствия. Но все пак трябва да изследвам тази схема и след това да я сравня с версията на Сатана, защото Сатана също използва подобна заветна структура.

Структурата на завета

И Клайн, и Сътън твърдят, че същата тази структура се открива във владетелските договори в древния свят. Царят (владетелят) първоначално обявява своята власт над даден народ, изисква преданост, налага санкции за неподчинение, дава закрила при покорство, издава законов кодекс и установява правилата за наследяване. Сътън вярва, че тези договори са просто имитация на фундаментална структура на човешкото управление, която е присъща за отношенията между Бога и човека.

1. Трансцендентност/иманентност (присъствие)

Ереста на деизма твърди, че Бог е толкова далече над Своето създание, че няма личен допир с него. Той го създава първоначално, почти както часовникар навива часовник, но след това вече не се намесва в него. Бог става напълно безличностен към Своето създание в историята.

Ереста на пантеизма твърди, че Бог е тъждествен със Своето създание и е потопен в него. Той не може да го управлява, защото е обвързан с него. Той не е негов владетел. Този бог също е безличностен.

Библията отхвърля и двата възгледа: пълна безличностна трансцендентност и пълна безличностна иманентност.

Библейската трансцендентност

Бог е Създателят. Следователно Той е над Своето създание и е напълно различен от него. Той няма някакво общо естество с него. В Битие 1:1 четем: “В началото Бог създаде небето и земята.” Той е Бог Създател. Той не е част от Създанието. Така Библията заявява разграничението Създател/създание. Това разграничение е основно за всяка област от живота. Бог не трябва по никакъв начин да бъде объркван с Неговото създание. Той не е част от въображаемо “общо естество” със Своето създание. Както казва псалмистът:

Защото Ти, Господи, си превъзвишен над цялата земя: превъзвишен си над всички богове (Псалм 97:9).

Господ е велик в Сион; и Той е високо над всички хора (Псалм 99:2).

Може би най-важните стихове в Библията, които се занимават с Божията трансцендентност, са Исая 55:8-9:

Защото Моите мисли не са ваши мисли, нито вашите пътища Мои пътища, казва Господ. Защото колкото небето е по-високо от земята, толкова Моите пътища са по-високи от вашите пътища и Моите мисли от вашите мисли.

Запознатите с трудовете на християнския философ Корнилиъс Ван Тил знаят, че разграничението Създател/създание е отправната точка за Ван Тил: Божието върховенство и следователно неавтономността на човека. Ван Тил предлага подход към апологетиката (интелектуалната защита на вярата), който започва и завършва с Бога и откровението на Бога за Него самия в Библията. Ние трябва да започваме всички наши мисли с идеята, че Богът на Библията управлява всичко. Ние знаем, че всички невярващи (анти-християни) се противят на това интелектуално изискване.

Това е много важна разлика между двата вида теология на освобождението. Библейската версия настоява всички хора да подчинят всички свои мисли на Христос, на Библията. Марксистката версия настоява да доведе човечеството под въображаемите “безличностни сили на диалектическата история.”

Библейското присъствие

Но Бог не просто е над човека по отношение на Своето естество. Той е близо до човека по отношение на Своето присъствие. Бог присъствува навсякъде в създанието. Той е всеприсъствуващ. Той е иманентен, а не само трансцендентен. Соломон заявява:

Но ще живее ли Бог наистина на земята? Ето, небето и небето на небесата не може да Те побере. Колко по-малко храмът, който съм построил! (1 Царе 8:27).

Дори по-силен е Псалм 139:7-9:

Къде мога да отида от Твоя Дух? Или къде да побягна от присъствието Ти? Ако възляза на небето, Ти си там. Ако си постеля в ада, ето, Ти си там. Ако взема крилата на зората и се заселя в най-далечните краища на морето, и там ще ме държи десницата Ти.

Наблизо и надалече, на високо и на ниско, в небето и в ада, Бог присъствува в Своето създание.

Аз само отблизо ли съм Бог, казва Господ, а не Бог и отдалеч? Може ли някой да се скрие в тайни места, така че Аз да не го видя? казва Господ. Не аз ли изпълвам небесата и земята? казва Господ (Еремия 23:23-24).

Това е важна характеристика на Божия завет. Това е характеристика, която Сатана като създание не притежава. Сатана не е всеприсъствуващ; той не е нито трансцендентен, нито иманентен. Поради тази причина Сатана се нуждае от последователи (но никога не ги получава), които напълно да разбират неговата воля и съвършено му се подчиняват. Затова най-важната страна на завета на Сатана е йерархията, която е втората точка от Божия завет.

2. Йерархия/Власт (подчинение)

Вторият принцип на завета е йерархия/власт. Царят на създанието идва при хората и изисква те да Му се подчиняват. Бог изискваше от Адам да Му се подчинява. Следователно, взаимоотношението между Бога и човека е отношение на заповед и покорство. Заветът е обвързване. Той е лично взаимоотношение между отговорни индивиди. Той трябва да бъде единство. Но това единство не е онтологично. То не е единство на общото “естество.” Бог не е някакво пантеистично същество. Хората не еволюират в Бог (източни религии). Заветът установява личностно взаимоотношение основано на власт и подчинение.

Всеки човек е напълно отговорен пред Бога. Бог не се нуждае от посредническа институция, за да заповядва на човека. Никой човек няма да застане пред Бога в деня на съда заедно с комитет от грешници до него, които да поемат част от вината. Бог построява йерархия отдолу нагоре. Той се занимава с всеки човек лично. Затова обществените институции не трябва да отнемат функцията на Бога като върховен Създател и Вседържител. Хората трябва сами да вършат своите грешки и да постигат своите успехи. Всеки човек е призван да изработва своето спасение (или осъждение) със страх и трепет (Филипяни 2:12). Другите хора трябва да го съдят само когато той извърши обществено зло. Те не трябва да го управляват като имитатори на Бога. Те не трябва да издават задължителни заповеди и да го следят постоянно. Това е работа на Бога, а не на човека.

Така Божията йерархия произвежда обществена свобода. Тя освобождава човечеството от всякаква въображаема автономност от Божията върховна власт. Хората не трябва да се опитват да създават предопределящи йерархии. Те могат да оставят хората около себе си свободни, доколкото Божиите институционални закони се спазват в обществото.

3. Закон/господство (постановления)

Третата страна на завета е неговото етично естество. Условията за покорство са етични. Единството на пазителите на завета и техния Бог е етично единство. Разделението между нарушителите на завита и Бога е също така етично: те са бунтовници срещу Неговия закон. Падението на Адам в грях не стана поради някакъв недостатък в естеството, липса на някаква характеристика на “битието.” Той беше създаден съвършен. Съгреши съзнателно. Той знаеше добре какво върши. “Адам не беше измамен,” пише Павел (1 Тимотей 2:14).

Това ударение върху етиката разделя библейската религия от езическата религия. Човекът трябва да упражнява господство, но не и автономна власт. Той не трябва да се стреми към власт чрез магия или чрез опит за манипулиране на Бога или вселената. Господството е основано на спазване на Божия закон – съвършено и цялостно от Христос, и подчинено и прогресивно от хората. Така етиката бива противопоставена на магията.

4. Съд/Клетва (санкции)

Четвъртата страна на завета е неговият юридически характер. Естеството на зрелостта е способността на човека да налага зачитащ Бога съд. Бог налага крайния съд; човекът трябва да налага производен съд – съдейки събитията като Божие създание, като винаги има в ума си Божиите стандарти (закони).

През седмицата на сътворението Бог казваше “Добро е” след всеки ден. Той оцени своята работа и произнесе устна присъда. Бог е върховният Цар, но също и върховният Съдия. Когато обявява един човек за невинен поради Своята благодат към него чрез дара на спасителната вяра, Бог му вменява праведността на Христос. Без Божието изявление на спасение, тоест без вменяването на Христовата праведност за преодоляване на вменяването на Адамовия грях, няма спасение.

Когато се “сключва” завет, на хората се напомня за благословенията и проклятията, свързани със завета. Има клетви и обещания. Има заветни ритуали. Има видими знаци и печати. Виждаме това в църквата (водното кръщение, Господнята вечеря), в семейството (сватбената церемония) и държавната власт (заклеването на държавните служители).

5. Наследство/продължение (оцеляване)

Накрая е характеристиката предаване/наследство на завета. Има заветно определени стандарти, които управляват предаването на Божиите благословения към следващото поколение. С други думи, заветът продължава във времето и през поколенията. Заветът е връзка, която свързва минало, настояще и бъдеще. Той има последствия за времевите очаквания на хората. Той прави заветно верните хора да се замислят за земното бъдеще след смъртта. Той също ги прави да уважават миналото. Например, те приемат, че условията на завета не се променят по принцип. В същото време знаят, че трябва да се стараят да прилагат непроменимите етични изисквания на завета към новите исторически ситуации. Те приемат великите исторически изповеди на вярата и са също защитници на прогреса, доктринален и друг. Те вярват в промяната в рамките на непроменимите етични условия на завета.

Адам беше лишен от наследство от Бога поради своя грях. Вторият Адам, Исус Христос, възстанови това изгубено наследство и сега то преминава към осиновените в Божието семейство Божията благодат (Йоан 1:12). “Богатството на грешника се пази за праведния” (Притчи 13:22).

Заветът-имитация на Cатана

Когато Адам и Ева ядоха от забранения плод, те имаха ритуална вечеря на общение с дявола. Павел казва, че това е, което не трябва да правим като християни (1 Коринтяни 10). За да яде ястие на общение със своя бог, човекът трябва да е под завет. Затова в много езически общества или в сатанистките култове в християнски общества се сключват договори между местния демон (или Сатана) и членовете на култа.

Нека изследваме структурата на сатанинския завет:

  1. Трансцендентност/иманентност (присъствие)
  2. Йерархия/власт (подчинение)
  3. Анти-етика/магия (манипулиране)
  4. Съд/клетва (санкции)
  5. Наследство/продължителност (оцеляване)

Не е изненада, че той е много подобен на Божия завет.

1. Трансцендентност/иманентност (присъствие)

Първата точка е лъжа. Сатана притежава власт, макар и по-малко власт отколкото е притежавал преди смъртта, възкресението и възнесението на Исус Христос и изпращането на Святия Дух на Петдесятница. Сатана никога не е бил Бог. Никога не е притежавал всемогъщество, всезнание и всеприсъствие. Той притежава възложена власт за ограничени цели (Йов 1). Той знае много неща, но не знае всичко. След Голгота неговата глава е смазана по принцип (Битие 3:15). Той е създание; не може да бъде навсякъде едновременно.

Божиите светии имат пряк достъп до Бога чрез молитва. Това е значението на думата “светия”: човек, който има достъп до светилището. Исус седи отдясно на Бога; Святият Дух принася молитви за нас. Последователите на Сатана нямат нищо подобно на този всеобщ пряк достъп до своя бог, защото Сатана може да бъде само на едно място в дадено време.

2. Йерархия/ Власт (подчинение)

Тъй като първата точка е лъжа, Сатана трябва да разчита изключително много на своята йерархична система. Неговите подчинени демони му осигуряват информация. Аналогично, така правят и подчинените човешки същества. Сатана се нуждае от йерархия, от каквато Бог няма нужда. Бог използва йерархия в историята, но не се нуждае от такава. Той не е зависим от човек или ангели за да упражнява своята сила, знание и власт.

Проблемът пред Сатана е, че той се нуждае от йерархия. Тя трябва да действува като алтернатива на Божията съвършена сила и знание. За да подражава на Божието всемогъщество и всезнание, Сатана трябва да налага заплаха от съд. Той е създание, но за да поддържа своето царство, се нуждае от божествена сила. Така той трябва избирателно да налага сила – не изведнъж и навсякъде, но според способностите си, понякога пряко, но обикновено от разстояние чрез своите последователи. Никакъв ограничителен принцип не трябва да му пречи.

Така царството на Сатана е царство отгоре надолу. По своето естество то е тиранично царство.

Обща за комунистическите режими е системата от улични доносници, домашни доносници, дори деца доносници. Всяка дума и всяко действие на всеки гражданин трябва да бъдат следени, за да се следи дали всеки се съобразява с последната линия на Комунистическата партия. Защо е целият този контрол? Защото Сатана не се доверява на никого под себе си. Той е бунтовник; неговите подчинени също са бунтовници. Той познава тяхната мотивация.

Той се нуждае от пълна информация. Всеки е принуждаван да доносничи за всички. Никой не може да се доверява на другите. Това принизява всеки до състоянието на роб. Всеки човек е зависим от заповедите на своите началници, а в същото време е оставен на милосттта на своите лъжещи подчинени. Лъжата става начин на живот; тя може би е най-голямата форма на бунт в обществото на Сатана. Чрез лъжата хората се опитват да избягат от контрола. Цялата система, отгоре надолу и обратно, е построена върху измама. Сатана е лъжец; той строи царство от лъжи.

3. Анти-етика/магия (манипулация)

Главната цел на Сатана е властта. Това е главната цел и на неговите последователи. За да придобият власт, те трябва да нарушат Божия закон. Те не могат да го направят съвършено. Бог ги възпира. Нещо повече, създание, което отрича всякакъв закон, не може да упражнява власт. Опитай се да управляваш армия или революция без йерархия; невъзможно е. Но йерархията изисква някакъв закон. Например, в края на 30-те Сталин разчиства висшите офицери на Червената армия. Това толкова отслабва армията, че войските на Хитлер почти унищожават съветската армия през втората половина на 1941.

Сатана не признава никакви непроменими принципи, защото непроменимите принципи сочат към Бога. Сатана е върховният еволюционист. Той винаги се стреми към власт, неограничена от закон. Всички хуманистични системи проповядват релативизъм. Няма непроменими морални закони, или какви да е закони. Законът се променя с обстоятелствата, казва хуманистът.

На мястото на закона Сатана предлага магия. Неговите хора се опитват да получат власт не чрез покорство към Божиите етични закони, а чрез магическо манипулиране или политическа тирания. Те използват формули, заклинания или други ритуали. Манипулират хората като приемат демонични символи. Те отхвърлят третата точка на библейския завет, вечната етика.

4. Съд/клетва (санкции)

Библията казва, че църквата ще съди ангелите (1 Коринтяни 6:3). Сатана са противи на това. Затова той се опитва да налага земен съд преди крайния съд. Опитва се да имитира Бога. Бог награждава едни хора, а други изпраща в ада. Сатана имитира това.

Сатанинските правителства винаги налагат мъчения. Създават голям брой затворнически лагери, “центрове за превъзпитание” и други институции на терора. Сатана създава имитация на ада на земята, не просто за да увеличи своята власт, а защото иска да подражава на Бога. Но той не може да се съревновава с Бога. Той може да убива само тялото, но не и душата. Иска всички хора да се страхуват от тази телесна смърт повече от всичко. Това е противоположно на царството на Христос. Исус казва:

Каквото ви кажа на тъмно, кажете го на светло; и каквото чуете на ухо, прогласете го от покрива. И не се страхувайте от тези, които убиват тялото, а не могат да погубят душата. Но по-добре се страхувайте от Този, които може да убие и тялото и душата в ада (Матей 10:27-28).

5. Наследство/продълителност (оцеляване)

Сатана иска да изгражда своето царство. За да го направи, трябва да изгражда своята власт година след година, поколение след поколение. Но той не може да го направи. Бог винаги отсича царствата на злото.

Защото Аз, Господ твоя Бог, съм Бог ревнив, който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят, а показвам милост към хиляда поколения на ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди (Изход 20:5-6).

Затова Сатана трябва да ускори процеса. Той трябва да поема огромни рискове, както правят комарджиите и длъжниците. За няколко години той трябва да направи толкова, колкото системното проповядване на благовестието може да постигне за векове. Затова царствата на Сатана винаги се провалят, докато християнското общество продължава да увеличава своето влияние.

Сатана не може да предложи на своите последователи дългосрочно наследство за техните деца. Бог може да предложи на Своите последователи дългосрочно наследство за техните деца. Божиите хора могат да вярват в дългосрочното бъдеще; последователите на Сатана не могат. Божиите хора стават ориентирани към бъдещето; хората на Сатана могат да правят това само когато са силно повлияни от мирогледа на християнството.

Обобщение

Господството е чрез завет. Властта също е чрез завет. Заветът на Сатана е жалко подобие на този на Бога. Той трябва да постига чрез насилствена революция, кражби, изтезания и големи рискове това, което Божиите хора могат да постигнат чрез постоянен усилен труд, спестовност, вярност, честност, надежност и молитва.

Божието царство е много различно от царството на Маркс. Навсякъде, където комунистите стъпят, налагат своя завет на силата. Те подражават на Бога като се опитват да ускорят историческите процеси. Те работят бърэо, защото времето на Сатана е малко (Откровение 12:12). Те са осъдени във вечността и осъдени в историята, но продължават да се борят срещу ограниченията върху Божието създание.

Това, че в наши дни те са принудени да възприемат езика на Библията, за да вдъхнат нова надежда и нова жизненост в своята програма за завоюване на света, свидетелствува колко малко време им е оставено и колко са зависими от библейските принципи. Сатана е крадец, лъжец и имитатор. Християните работят с истината. Бъдещето принадлежи на тях, а не на марксизма.

Като обобщение:

  1. Библейската религия е заветна религия.
  2. Библейският завет включва себеосъдителна клетва.
  3. Само три институции имат дадено от Бога право да налагат такива клетви: семейното управление, църковното управление и държавното управление.
  4. Библейският завет има пет точки.
  5. Трансцендентност/иманентност казва, че Бог е над Своето създание, но в същото време присъствува в него.
  6. Йерархия/власт казва, че всички човешки институции са йерархични и ние трябва да ги поставим под Бога и Неговите закони.
  7. Закон/господство казва, че ние упражняваме господство като се подчиняваме на Божиите етични изисквания.
  8. Съд/клетва казва, че Бог е краен съдия и настоящ съдия.
  9. Наследство/продължителност казва, че Бог ще предаде законното наследство на заветно верните наследници: наследниците на Христос, не на Адам.
  10. Заветът на Сатана имитира Божия завет.
  11. Сатана не е нито трансцендентен (всемогъщ), нито иманентен (всеприсъствуващ).
  12. Това означава, че той трябва да компенсира този недостатък като централизира властта в своята йерархия.
  13. Той утвърждава магията или силата, а не етиката, като средство за господство.
  14. Комунистите и тираните подражават на Бога, крайния съдия, като възприемат мъченията и терора като обществена политика.
  15. Бог възпира земните царства на Сатана като предава тяхното наследство на Своите хора.
  16. Господството е чрез завет.
  17. Властта също е чрез завет.
  18. Въпросът е: Чий завет?




Liberating Planet Earth
Copyright © 1987 Gary North
превод Copyright © 2002 Божидар Маринов