|
| |||||||
|
2БОГЪТ НА ОСВОБОЖДЕНИЕТО
Бог изяви Себе Си на планината Синай. Той се намеси в историята, за да избави Своя народ от робство. Този Бог е Господарят на историята. Лъжливият бог на Египет, Фараонът, не оцеля в сблъсъка с Бога на Библията. Тъй като в Египет нямаше бог, който да е достатъчно силен, за да възпре тяхното освобождение, на Божиите хора се напомня да не призовават никакъв друг бог в своето поклонение. Това е основополагащо противоречие между християнството и марксизма. Марксистът не вярва в Бога. Маркс твърди, че идеята за Бога произлиза от умовете на хората, които на свой ред са продукт на начина на производство във всеки исторически момент. Така според Марксовия възглед Бог, Който активно се намесва в историята за да избавя Своите хора, е мит. Такъв беше и възгледът на Фараона. “Кой е Йеова, та да послушам гласа Му и да пусна Израил? Не познавам Йеова, и няма да пусна Израил” (Изход 5:2). Виждаме изявление на този възглед в Хуманистичния Манифест ІІ (1973):
В своите трудове марксистките теолози на освобождението многократно се позовават на изхода. Те твърдят, че повече от всички други книги в Библията Изход е тази, която дава на радикалните християни правото на кървава революция. Изходът на Израил от Египет е главният пример за марксистката версия на теологията на освобождението. Няма съмнение, че книгата Изход дава пример за освобождение. Фараонът беше тиранин. Той се покланяше на чужди богове. Всъщност, египетската религия твърдеше, че сам Фараонът е бог, връзката между небето и земята. Следователно, в основата си египетската религия беше хуманизъм. Бог не търпи вечно хуманизма. Бог унищожи Фараона и неговите войски в Червено Море. Не революцията, а Бог избави Израил Има една важна част от историята на изхода, която теолозите на освобождението никога не споменават. Израилтяните никога не бяха призовани от Бога да участвуват във въоръжено въстание против своите господари. Бог се намеси за да ги избави, дори против волята на техните предателски ръководители (Изход 5:20, 21). Бог отсече Египет в разцвета на неговата слава, а израилтяните трябваше да бъдат изгонени от Египет. Египтяните трябваше да ги молят да напуснат, предлагайки им скъпоценности и злато като стимул (Изход 12:35-36). Като хора с робско мислене, израилтяните предпочитаха да останат роби в Египет вместо да упражняват господство под Бога. Затова казваха многократно на Мойсей, че искат да се върнат в Египет (Числа 11:5, 18, 20). Цялото послание на книгата Изход е, че Бог избавя Своите хора от робство, даже когато се бунтуват срещу Него. Когато са посветени в покорство към Него, Той въобще не ги предава в робство. При такива обстоятелства те упражняват господство над Божиите врагове (Второзаконие 28:1-14). Така че книгата Изход по никакъв начин не може да бъде законно използвана като оправдание за въоръжена революция. Вярно е, че Бог ще издига зли, мразещи Бога народи или групи да извършват кървави революции срещу египтяните на днешния свят. Бог може да използва комунистите за да изкорени езическите властолюбиви политически системи в света, подготвяйки победата на благовестието. Но това не означава, че християните трябва да подпомагат подобни революционни групи, или да ги хвалят или каквото и да било друго, освен да ги предизвикват. Когато християните се съюзяват с комунистите в критиките към правителството, те скачат от трън на глог. Нестабилните властолюбиви деспоти от този свят обикновено нямат нищо против да оставят християните да си вършат работата, поне докато владетелите все още могат да придобиват богатство чрез сила. Те не са систематични убийци. Не са мразещи Бога атеисти, решени да заличат Църквата. Те са просто престъпници, които за определено време са на власт. Те са Божието средство за минимално осъждение над бунтовни народи. Но сложете на власт комунистите и ще имате систематична тирания, съзнателно преследване на праведните. Разликата между комунистите и диктаторите е като разликата между Соломоновия син Ровоам и самия Соломон, и между Еровоам и Ровоам. Глупавите млади съветници на Ровоам го посъветваха следното:
След това имаше бунт срещу Ровоам от страна на Еровоам, който поведе десетте племена в отделен народ. Но каква беше цената на този данъчен бунт? Идолопоклонство. Той ги накара да се покланят на златни телета, за да положи основите на ново политическо царство (3 Царе 12:25-33). Израилтяните от Северното Царство скочиха от трън (Ровоамовите високи данъци) на глог (поклонение на идоли и в крайна сметка пленничество при асирийците). Руският опит Точно преди революцията, в царска Русия около 20 до 25 милиона, или една трета от бялото руско население, са били членове на една християнска група, наречена Староверци. Те периодично са били жестоко гонени от държавната църква, Руската Православна Църква, след 60-те години на 17 век. Тези староверци се “минават в нелегалност,” криейки поклонението си от властите и следвайки своята религия както намерят за добре. Преместват се да живеят възможно най-далеч от центровете на властта. През 1883 царят забранява на староверците със закон да основават свои училища. Образованието е трябвало да бъде в ръцете на официалната църква и религиозните водачи вярват, че децата на староверците могат да бъдат подмамени да се откъснат от религията на родителите си. Едва след поражението на Русия от японците през 1905 положението на староверците се подобрява. Но дори през януари 1914, малко преди Първата Световна Война, министърът на образованието налага ограничения върху наемането на староверци като учители. В негодуванието си срещу царя и държавната църква, те понякога участвуват в периодичните въстания срещу Руската държава. Когато царизмът започва да се разпада след 1905, държавата вече е загубила подкрепата на една голяма част от най-религиозните консервативни граждани. Тази загуба на подкрепа спомага за организирането на болшевишката революция, която налага върху староверците далеч по-голямо преследване от всичко, което царят някога е налагал. Като се оттеглят от почти всякаква позитивна обществена дейност в продължение на векове, те в крайна сметка подписват своята присъда. Нещо подобно става и когато нацистите нахлуват в Украйна през 1941. гоненията на украинци (в Западна Русия) от Съветите през 30-те е било потресаващо; те биват подложени буквално на гладна смърт. Именно през тези години Никита Хрушчов си спечелва името “палачът на Украйна.” В началото украинците се присъединяват към нацистите с милиони. Надявали са се на освобождение от своите руски болшевишки господари. Но нацистите налагат друга тирания, също толкова зла като Сталиновата. Това, което изглежда като освобождение, се оказва нова ужасна тирания, с окултизъм, расизъм и социализъм като нова религия вместо болшевишкия атеизъм и комунизъм. Няма полза да скачаш от трън на глог. Бог като Освободител Бог изявява във въведението към Своите Десет Заповеди, че се е намесил решително и свръхестествено в живота на евреите. Тази намеса е по естество личностна. Събитията на изхода не могат да бъдат убедително обяснени като поредица безличностни природни събития. Евреите от Мойсеевата епоха не биха могли да се съмняват, че Бог е техният източник на освобождение от Египет. Жителите от ханаанския град Ерихон не са се съмнявали в това, както Рахав каза на съгледвачите едно поколение по-късно (Исус Навиев 2:10, 11). Като определя Себе Си като източник на тяхното освобождение, Бог обявява Своята върховна власт над тях. Бог, Който се намесва в историята, не е някакъв отдалечен Бог. Той е Бог на силата. Той има властта да променя народите, моретата и историята. Никой друг бог няма такава сила; затова те трябва да се покланят само на Него. Той също е техният цар. Източните царе от второто хилядолетие пр. Хр. са използвали една формула за обявяване на своята власт, която е подобна на начина, по който Бог изявява на Мойсей Своето име (Изход 6:2). Дори когато техните имена са били добре известни, те ги обявяват във въведението към своите изявления. Тогава е било обичай царете да записват своите могъщи дела. Юдейският коментатор Касуто обобщава Божието изявление: “Аз, Който говоря, се наричам YHWH и съм твоят Бог лично. Въпреки че Съм Богът на цялата земя (xix 5), Аз също съм твой Бог в този смисъл, че от гледна точка на това освещаване, Аз Съм ви избрал да бъдете Мое собствено притежание между всички земни народи (xix 6); и Аз бях Този, Който ви изведе от Египетската земя, като не просто ви заведох от едно място на друго, а ви освободих от дома на робството. Затова ваш дълг е да Ми служите не от страх и ужас, както другите народи служат на своите си богове, но от чувство на любов и благодарност.”[1] Той е Бог на властта и на етиката. Тези две качества на Божието същество са разкрити чрез Неговото действие на освобождаване на евреите от техните египетски господари. Те му дължат любов и страхопочитание. Житейските събития се управляват от Бога, Чието Слово се сбъдва. За евреите това беше историческата основа на тяхната вяра в Бога и в Неговия законов ред. Неговият законов ред е обобщен в Десетте Заповеди, които следват въведението. Заповедите са основата на праведния живот. Целият старозаветен закон служи като съвкупност от казусни приложения на Десетте Заповеди. Следователно те трябва да бъдат смятани за основа на обществените институции и междуличностните отношения. За каквато и област от живота да става дума – семейство, бизнес, благотворителна организация, армия, медицина и т.н. – библейският закон управлява действията на хората. Хората могат да изберат да пренебрегнат на изискванията на закона. Но в Египет и Червеното Море Бог наказа онези, които открито и предизвикателно отхвърлиха управлението на Неговия закон. Израилтяните опитаха върху себе си институционалните последствия от общество, управлявано от законов ред, различен от Библейския. Те бяха заробени. Богът, който ги освободи от робството, сега обявява Своите стандарти за праведност – не просто лична праведност, а обществена и институционална праведност. И така, Богът на освобождението едновременно е и законодателят. Тясната връзка между библейския закон и човешката свобода се основава на характера на самия Бог. Това взаимоотношение между Божия Закон и освобождението не би могло да бъде неясно за евреите. Бог представя Себе Си като освободителят на Израил и след това излага обобщение на правното устройство, което Той изисква кат остандарт за човешката дейност. Богът на историята е Бог на етиката. Не може да има библейска етика без върховен стандарт, но този стандарт е напълно приложим в историята, защото Богът на историята е обявил стандарта. Етиката трябва да бъде едновременно вечна и исторически приложима. Вечността не трябва да ограничава приложимостта на закона в историята, а историческите обстоятелства не трябва да правят универсалния стандарт относителен. Диалектическото противоречие между закон и история, което е в основата на всяка небиблейска обществена философия, е премахнато от Бога, който е гарант за Своя закон и за обществения ред, управляван от този закон. Той е гарант на вечната приложимост на закона, защото Той е освободителят, във времето и на земята. Пророците на Израил многократно отправяха своите подробни критики към Израил и Юда като първо напомняха, че Богът, в Чието име застават пред народа, е същият Бог, Който ги избави от Египет (Исая 43:3; Еремия 6; Осия 13:4). Като заявяват това, те продължават като изброяват греховете на народа – грехове, забранени в библейския закон. Езекиил пише, цитирайки Левит 18:5,
New American Standard Version превежда последните думи, “ако човек ги спазва, ще живее.” С други думи, самата основа на живота е Божият закон, ако човек живее според този закон. След това пророците изреждаха греховете на народа, които неизбежно носят смърт и унищожение. Библейският Закон Могат ли хората законно да имат доверие в Божия закон във всяка област от живота? Да. Защо такова доверие е оправдано? Защото същият Бог, Който избави Израил от египтяните, положи и законите за всяка област от живота. Но това означава, че основата на тези закони не е човекът, или случайността, или историческите цикли, или безличностните исторически сили, а поддържащото Божие провидение. Гарантът на надеждността на закона е личностно Същество, Което избавя Своя народ от онези, които отричат Неговия закон. Библейският закон е закон за освобождение за онези, които са освободени от греха чрез Божията обновителна благодат. Следователно антибиблейският закон е закон на робството. Тези, които прогласяват теологията на освобождението, но отказват да бъдат ръководени от конкретното ясно Божие откровение относно икономическите закони, са вълци в овчи кожи. Ако прогласяват някаква разновидност на марксизма, социализма, държавно регулиране или друга икономика, обожествяваща държавата, те са равностойни на египтяните. Ако прогласяват радикален анархизъм, те полагат основата за етични и политически смутове, които ще подпомогнат онези, които се стремят да разширят властта на държавата. Хората няма да живеят в анархия; слободията (сексуална и друга), която е неизбежно следствие от премахването на всякакви обществени закони (анархизъм), създава такива смутове. (В историята анархистите се съюзяват с марксистките революционери в началото на революцията, но биват винаги биват унищожавани след като техните бивши съюзници завземат контрола върху силовия апарат на държавата. Маркс и анархистът Михаил Бакунин отначало си сътрудничат при основаването на Първия Интернационал [Международна работническа организация], първата международна комунистическа революционна организация, но по-късно се разделят и Маркс и Енгелс закриват организацията в края на 70-те години на 19 век – като преместват главната квартира в Ню Йорк – за да не позволят тя да премине в ръцете на последователите на Бакунин. В Руската Революция анархистите са първите дисиденти, арестувани от ЧК, тайната полиция на Ленин). Библията излага истинска теология на освобождението и тя дава основата на истинско свободно общество. Конкретните характеристики на тази обществена и политическа система се намират в Божия закон. Това, което в последните десетилетия на 20 век се нарича “теология на освобождението,” е много често преправен марксизъм или някаква социалистическа икономика. Самозваните теолози на освобождението се позовават на историческия пример на изхода, но почти никой не се позовава на многото старозаветни казусни приложения на Десетте Заповеди. Всъщност теолозите на освобождението отричат продължаващата валидност на старозаветните закони, които се занимават с икономическите взаимоотношения; само тези закони, които като че ли разширяват икономическата власт на държавата – а такива има твърде малко в Библията – биват цитирани от теолозите на освобождението. “Избирателността” на съвременната теология на освобождението – избор, управляван от стандартите на социализма и революцията, а не толкова от стандартите на здравото учение – подкопава способността на Църквата да преустрои обществените институции в съгласие с Божието изявено слово. Защо тогава вярващите в Библията църкви мълчат толкова дълго време? Защо са позволили на марксистите да откраднат идеята за освобождението и обществената промяна? Една важна причина е, че църквите не са единни относно необходимостта за представяне на позитивна алтернатива на хуманизма. Много църкви предпочитат да се скрият в историческите сенки докато Исус дойде физически да избави Своя народ от робството. Те не вярват, че Бог ни е дал властта и средствата да освободим света от робство в Негово име преди да дойде физически. Аз наричам това християнство религия на бягството. (Виж Глава Трета). Обобщение Освобождението и Божият закон вървят заедно. Изявлението на Бога към Неговия народ, че Той е Богът, Който ги избави от Египет, а след това Неговото представяне на Десетте Заповеди, прави тази връзка между свободата и библейския закон неизбежно ясна. Да изоставим вярата в надеждността на Божия закон означава да изоставим вярата в това, което Библията обявява за единствена основа на освобождението, а именно освобождение под върховната власт на Бога, Който поддържа вселената и призовава всички хора да се съобразят с Неговите етични стандарти във всяка област на живота, във времето и на земята. Като обобщение:
[1] U. Cassuto, A Commentary of the Book of Exodus (Jerusalem: The Magnes Pres, [1951] 1974), p. 241. |
| Copyright © 1987 Gary North превод Copyright © 2002 Божидар Маринов |