Освобождение за планетата Земя
Съдържание
Въведение
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Заключение

Библиография

   

Освобождение за планетата Земя
  Home     Гари Норт  

 

6

ОСВОБОЖДЕНИЕ НА СЕМЕЙСТВОТО

Почитай баща си и майка си, за да се продължават дните ти на земята, която ти дава твоя Господ Бог (Изход 20:12).

Семейството е заветна институция. Брачните обети под Бога изискват себеосъдителна клетва: съпругът и съпругата се заклеват във вярност един към друг, под заплаха от смъртно наказание за прелюбодейство (Левит 20:10). В християнските брачни церемонии се казва, “докато смъртта ни раздели.”

Семейният завет е построен на основата на Божията заветна структура. Трансцендентността и присъствието на Бога се виждат в представителното положение на бащата като Божий законен представител в семейството.

Жени, подчинявайте се на своите мъже като длъжност към Господа, защото мъжът е глава на жената както и Христос е глава на църквата; при което само Той е спасител на тялото. Но както църквата се подчинява на Христа, така и жените нека се подчиняват във всичко на своите мъже (Ефесяни 5:22-24).

В семейството има йерархия: съпрузите над съпругите; родителите над децата (Ефесяни 6:1-3).

В семейството има закон: родителите под Бога учат децата си всекидневно в Божия закон (Второзаконие 6:6-7).

В семейството има съд: от родителите се изисква да налагат наказания, дори физическа болка, за да възпитават децата в благочестие.

Накрая, има наследяване. Децата, ако са покорни на родителите и надеждни настойници, трябва да се облагодетелствуват от усилията на родителите. Семейният капитал трябва да се увеличава в поколенията на праведните.

Накратко, има семейна версия на общата заветна структура, описана в Глава 4.

Подобно, има и сатанинска имитация. Държавата като най-висшата форма на видима човешка власт, е започнала да измества семейството във всички тези пет области. Държавата в марксистките страни принуждава децата да доносничат срещу родителите, като ги прави представители на новия бог.

Държавата налага йерархия върху семействата. Бащата отговаря пред държавата.

Държавата установява свой закон и обучава децата в задължителни училища.

Държавата изземва от родителите правото да налагат наказания върху децата и го възлага на специализирани агенти на държавата.

На последно място, държавата отнема наследството от родителите чрез данъци. Тя декапитализира християнските семейства и с това прави далеч по-трудно за християните да изграждат нарастваща капиталова база за господство през поколенията.

Виждаме древната война между Христос и Сатана в съвременната война за това кой притежава семейството. (Виж книгата на Рей Сътън от серията Библейски Инструкции, Кой притежава семейството? Бог или държавата?).

Дълъг живот

Павел ни казва, че петата заповед е първата заповед, към която има приложено обещание (Ефесяни 6:3). Какво означава, “за да живееш много години на земята, която Господ Бог ти дава”? Това е обещание дадено на народа. Това е колективно обещание, а не индивидуално.

Бог не обещава, че всяко отделно дете, което почита родителите си, ще се радва на дълъг живот, нито пък ни уверява, че всяко отделно непочтително дете ще умре на младини. Исав се противопостави на желанието на своите родители когато се ожени за ханаанските жени (Битие 26:34-35), но въпреки това живя поне 120 години, защото заедно с Яков погреба Исак, който умря на възраст 180 години (Битие 35:29), а те са били родени когато Исак е бил на възраст 60 (Битие 25:26). Йосиф е бил жив през това време и Библията говори за Йосиф като за син на Яков в напредналата му възраст (Битие 37:3). В случая с Исав, едно непочтително дете живя до старини. Авел, който почиташе Бога и който вероятно е почитал своите родители като Божии представители, беше убит от своя брат насилник, който пък оцеля, за да създаде езическа цивилизация (Битие 4).

Това, което Бог обещава, е, че общество, в което мнозинството от хората почитат своите родители, ще се отличава с висока продължителност на живота за своите членове. Тази увеличена продължителност на живота ще може да се види статистически. Обществото ще се радва, например, на по-ниски премии за застраховка живот за всяка възрастова група в сравнение с премиите в общества, които се отличават с бунт срещу родителите. С други думи, рискът от смърт във всяка дадена година ще бъде статистически по-нисък за средния член на съответната възрастова група. Някои ще умират, разбира се, но не толкова, колкото умират в същата възраст в общество, което не почита родителите.

Дълъг живот и господство

Обещанието е сериозно. То обещава дълъг живот. Най-първото обещание, свързано с някаква заповед, е дълъг живот. Това показва желанието на хората да живеят до голяма възраст. Хората искат да живеят. Това е всеобщо желание, макар да е опорочено и извратено от последствията от греха. Всички, които мразят Бога, обичат смъртта (Притчи 8:36). Въпреки това, обичайният израз на почит в древния Близък Изток, особено в езическите цивилизации, е бил запазен за царя: “О царю, да си жив до века” (Даниил 2:4; 5:10; 6:21). Когато Бог е прикрепил това специално благословение към тази заповед, Той е можел да бъде уверен в неговата незабавна привлекателност за хората. Животът е благословение за верните и е желан дори и от неверните. Той не е товар, който да бъде носен търпеливо от твърди “поклонници,” които стоически “преминават през живота.” Животът не е нещо, в което времето просто преминава. Той е положително благословение.

Ние знаем, че обещанието към Авраам беше, че той щеше да има много деца, което значи наследници във времето (Битие 17:4-6). Знаем, че голямото семейство е благословение (Псалм 127:3-5). Знаем, че едно от обещаните благословения за праведните е, че в народ, който се стреми да се съобразява с Божия закон, ще има по-малко спонтанни аборти (Изход 23:26). Демографските следствия от библейския възглед трябва да са очевидни: голямо и нарастващо население. Когато праведността увеличава едновременно раждаемостта и намалява смъртността, праведното общество ще преживява демографски взрив. Това, което Бог постановява в Своето Слово, е достатъчно просто, макар и християните, и езичниците в края на двадесети век да отказват да го повярват: един белег на Неговото благоволение в Неговите хора е демографският прираст.

Прирастът на населението не е гаранция за Неговото благоволение. Злите общества временно могат да поддържат демографски прираст, особено когато се облагодетелствуват от благословенията на Божия закон (например западните медицински технологии) отделно от етичните основи, върху които стоят тези благословения. Въпреки това, трайното увеличаване на населението през много поколения е едно от Божиите външни благословения, а тези благословения не могат да се задържат дългосрочно без съобразяване поне с външните, държавните и институционалните изисквания на Божия закон.

Дългият живот е биологично предвкусване на вечния живот. Той е земна “предплата” (капаро) от Бога. Той сочи към вечния живот. Той също е капиталов актив, позволяващ на хората да работят по-дълго във възложената им задача да покоряват своята част от земята за Божията слава. Дългият живот е съставна част от завета за господство.

Тъй като изпълнението на завета за господство включва напълване на земята, разбираемо е защо дългият живот е толкова важен. Той е едното важно условие за прираста на населението, необходим за изпълнение на условията на този завет, а другото условие е високата раждаемост. Бог е посочил ясно важността на семейството в изпълнението на условията на завета за господство. Родителите получават благословението на децата (висока раждаемост), а децата си осигуряват дълъг живот чрез почитане на своите родители. Начинът, по който хората в едно общество определят и изпълняват своите семейни задължения, ще определи тяхната способност да работят върху земното изпълнение на завета за господство. Без строгото спазване на петата заповед никое общество не може да се надява да получи и да запази капитала, необходим за изпълнение условията на завета за господство, особено човешкия капитал, участвуващ в прираста на населението.

Родителската власт

Родителите имат ограничена, но напълно законна, възложена власт над своите деца през годините на израстване в живота на децата. Когато децата достигнат възрастта за обществена отговорност, белег за тяхната зрялост е тяхното желание да създават свои собствени семейства (Битие 2:24). Следователно отговорността постепенно се предава с течение на времето. В крайна сметка възрастните родители предават икономическата и друга отговорност на своите деца, които се грижат за тях, когато вече са неспособни да се грижат за себе си. В своите най-производителни години човекът може да поеме двупосочна финансова отговорност: към своите родители и към своите деца. Най-голямата отговорност идва във възрастта, когато поради икономическите и биологичните особености човекът е в най-добрата си сила. Това предаване на отговорност е неизбежно, предвид смъртността на човечеството. Библията дава ръководство за правилното предаване на семейната отговорност във времето.

Изискването хората да почитат своите родители запазва продължителността на заветното семейство, и следователно предпазва продължителността на отговорността. Напълно атомистична семейна единица е вероятно невъзможна; там, където тя съществува, обществото, което я е създало, ще изчезне. Отделните семейства са свързани във взаимни задължения. Родителите са длъжни да събират богатство за своите деца: “. . . понеже децата не са длъжни да събират имот за родителите, но родителите за децата” (2 Коринтяни 12:14). Родителите не трябва да пропиляват наследството на своите деца.

Двойният дял

Трябва също да осъзнаваме, че всяко от децата има законно право да иска част от бащиното наследство, освен ако е лишено от наследство поради своя бунт срещу родителите или своята лична неморалност. Най-големият син има право на двоен дял от имота (Второзаконие 21:15-17). Защо най-големият син наследява този двоен дял? Едно разумно обяснение е това, че той е човекът с първостепенна отговорност за грижата за своите родители.

Английската система за първородство, при която най-големият син наследява целият поземлен имот, е явно небиблейска, и разпадането на тази система през деветнадесети век е стъпка напред. Такава система налага твърде много отговорност върху най-големия син, оставяйки другите деца лишени от капитал, но също и психологически свободни от икономически задължения към родителите. Тя отделя повечето от децата от взаимните задължения на заветното семейство.

Икономическите задължения трябва да текат в двете посоки: към децата в ранните години, към родителите на стари години и обратно към децата при смъртта на родителите, когато семейният капитал се наследява от живите. Накратко, децата наследяват, но трябва да се погрижат за родителите.

Продължителността на капитала

Библейският законов ред е единство. Благословенията и отговорностите са свързани. Без единството на всеобхватния библейски закон благословенията могат да станат проклятия. Имаме добър пример за това в тази заповед. Да приемем, че син почита своите родители до края на техния живот. Той получава благословението на дългия живот. В същото време не внимава да учи своите собствени деца на изискванията на тази заповед. Той пропилява своя имот, пренебрегвайки духовното образование на своите деца. Няма от какво да живее на стари години. Неговото богатство е пропиляно и неговите деца знаят това. Разривът между поколенията в семейството сега е заплаха за него. Знаейки, че той ги е изоставил чрез прахосване на семейния имот, неговите деца го изоставят в бедност в старостта му, когато той най-много се нуждае от помощ. Благословението на дългия живот тогава става за него проклятие. Той постепенно изгнивa в крайна бедност.

Капиталът, ако е семеен по естество, е по-малко вероятно да бъде прахосан. В един истински праведен обществен ред известната последователност бедност-богатство-бедност на три поколения от дядо към внуци не трябва да е нормално явление, въпреки че правната възможност за “богатство-бедност-богатство” е основна за запазването на свободното общество. Примерът за човек, който се избавя от бедността само за да види как собствените му деца прахосват неговото богатство, оставяйки неговите внуци в бедност, не е нито задължителен, нито нормален в християнския обществен ред. Праведните не трупат богатство за неправедните; обратното е вярно (Притчи 13:22). Богатството в дълъг период от време тече към пестеливите и производителни граждани, които упражняват господство на основата на библейския закон. Следователно тези двупосочни задължения от бащи към синове и от синове към бащи са важна част от библейския стремеж към икономически растеж през много поколения.

Бащите имат икономически стимули да разширяват капиталовата база на семейството, а също имат и стимул да възпитат деца, които няма да пропилеят семейния капитал. Продължителността на капитала под Божия закон се подпомага от законите на наследство-почитане. Това запазване на капитала е решаващо за дългосрочното икономическо развитие.

За запазването на семейния капитал във времето праведните родители трябва да възпитат своите деца да следват етичните стандарти на Библията. Библейската основа за дългосрочен растеж на семейния капитал е етична: характер и способности. Но тази етична основа за дългосрочно увеличаване на семейния капитал е неприемлива за анти-библейските общества. Те искат плодовете на християнското общество без корените. Затова виждаме, че държавата често предприема стъпки за запазване на вече съществуващи семейни благосъстояния за сметка на онези производителни семейства, които са готови и желаят да дадат своя икономически принос в производствения процес. Едно явление, което трябва да е плод от етиката и образованието – нарастване на семейния капитал през много поколения – временно се създава чрез използване на властта на държавата. Заместването на етиката с власт е характерна черта на религиите на Сатана – не власт като плод на библейската етика (“правото в крайна сметка произвежда могъщество”), а власт като алтернатива на библейската етика (“могъществото произвежда правото”).

Съставен икономически растеж

Важността на продължителността на капитала може да се види във всеки пример на съставна лихва. Нека да кажа от самото начало, не можем да очакваме да видим това явление на съставната лихва да продължава завинаги без прекъсване във всяко семейство. Също не можем да очакваме да видим растеж над 1% в продължение на векове. Искам да посоча, че 4 милиарда население на земята през 1980 ще нарастнат на 83 милиарда за хиляда години, ако прирастът е 1% на година. Но истината е, че колкото по-дълго продължава явлението на съставния растеж, толкова по-малък годишен прираст е необходим, за да произведе впечатляващи резултати.

Да допуснем, че работим с дадена парична единица. Можем да я наречем талант. Млад женен мъж започва със 100 таланта. Да кажем, че умножава тази капиталова база с 2% годишно. След 50 години семейството има 269 таланта. Да допуснем, че семейството и семействата на техните деца нарастват средно с 1% годишно през живота на всяко следващо семейство. След 250 години, прирастът на хората и капитала се запази, общата семейна капиталова база ще бъде 14,126 таланта. Разделено на 24 наследника, всеки съпруг или съпруга вече притежава по 589 таланта. Това е почти шесткратно увеличение на семейна единица, което е значително. Вече имаме 24 семейни единици, дори допускайки, че всеки наследник се е оженил за някой, който не е внесъл никакъв капитал при брака, с почти шест пъти повече благосъстояние от това, с което първоначалното семейство е започнало.

Какво ще стане ако капиталовата база се увеличава с 3%? След 50 години първоначалното семейство ще има 438 таланта, повече от четирикратно увеличение. Това е доста впечатляващо. Но след 250 години семейството ще има 161,922 таланта, нарастване повече от 1600 пъти. Дори разделено на 24 семейства, всяко семейство ще има капиталова база от 6,747 таланта, или почти 68 пъти по-голяма.

Помислете си за следствията от тези цифри. Един ориентиран към бъдещето човек – като Авраам – би могъл да очаква неговите наследници да притежават много по-голямо богатство, отколкото той някога би могъл да се надява да придобие лично. Но това е видението, което Бог дава на Своите хора, каквото даде и на Авраам: наследници, след две или три поколения, които ще бъдат многобройни и богати. Бог дава на човека надежда за значително увеличено благосъстояние през собствения му живот, като награда за неговата заветна вярност, упорита работа и спестовност.

Бог също предлага на заветното общество истински голям растеж на семейното благосъстояние, ако се спазват условията на завета. Заветната общност разширява своя контрол върху капитала, поколение след поколение, натрупвайки все по-големи количества капитал, докато растежът стане експоненциален, тоест астрономически, тоест невъзможен. Съставният растеж, следователно, сочи към изпълнението на завета за господство, покоряването на земята. Той сочи към края на прокълнатото време.

(Може би тук е подходящо да кажа какво имам предвид когато говоря за заветно общество, което натрупва огромно количество монетни единици, наречени таланти. Ако говорим за цяло общество, а не само за едно семейство, тогава, за да могат всички те да натрупат по 6,747 таланта на семейство за 250 години, трябва да има масова инфлация, печатане на милиарди “талант-банкноти.” Аз говоря не за физически хартийки, наречени таланти; говоря за стоки и услуги със стойност. Стоте таланта на семейство, умножени от всички семейства в обществото, няма да могат да се увеличават; цените ще паднат в резултат на увеличеното производство от 3% на година. В крайна сметка, ако цялото общество преживява 3% икономически растеж на година при непроменящо се парично предлагане, цените ще започнат да клонят към нула. Но цените в един прокълнат свят никога няма да достигнат нула; винаги ще има икономическа оскъдност [Битие 3:17-19]. Всъщност оскъдността се определя като вселена, в която общото търсене е по-голямо от предлагането при нулева цена. Следователно допускането за постоянен съставен икономически растеж е неправилно. Или процесът на растеж спира като цяло, или времето свършва. Разбира се, именно това е идеята. Времето наистина ще спре.)

Човекът, чието видение е насочено към господство, във времето и на земята, трябва да гледа към годините след своя живот. Той не може да се надява в своя живот да построи капиталова база за своето семейство, която да е достатъчна, за завладяване на земята. (Да, някои хора постигат това, но не много; ние говорим за господство на християнското общество, не господство на няколко семейства.) Ако той гледа два или повече века напред в бъдещето, задачата става постижима.

Ако времевото видение на човекa е ограничено до неговия собствен живот, той трябва или да се откаже от идеята за семейно господство, или да възприеме мисленето на комарджия. Той трябва да “играе за голямата печалба.” Трябва да жертвува всичко за увеличаване на капитала, рискувайки всичко което има, заедно с големи суми пари назаем, за несигурни, високо-рискови, с висока възвръщаемост авантюри. Трябва да изостави всичко стандартно, защото един инвеститор печели само от стандартна възвръщаемост (преобладаващ лихвен процент) от стандартни начинания. Светът на човека се превръща в безкрайна последователност от решения от вида “всичко-или-нищо.”

Настойничество: Кое семейство?

Продължителността на капитала е очевидно застрашена от появата на държавата-семейство. Тя обявява себе си за настойник на всички хора, от утробата до гроба. Следователно тя има право да бъде издържана от онези, които получават нейната закрила. Като баща, или по-скоро като далечен чичо, който управлява наследството на осиротял племенник, държавата трябва да управлява средствата, взимайки винаги голям дял от тези средства като дължима комисионна за извършените услуги.

Когато хората постепенно започват да осъзнават следствията от държавата-семейство, те търсят начини да укриват своите активи от нейните бирници. Хората се опитват да намират начини да предават богатство на своите наследници, а държавата неуморно търси начини за затваряне на вратичките за бягство. Новият “родител” не трябва да бъде лишаван от подкрепа от всеки член на семейството. А когато капиталът бъде събран, той се прахосва във вълна от корупция, злоупотреби, заплати за бюрократите и политически мотивирани програми за задължителна благотворителност. Хората виждат как се прахосва техният капитал и се опитват да го укриват. Те осъзнават какво причинява за наследството на техните деца лъже-семейството на държавата. И въпреки това, поради дълбоко вкоренената в тях завист, те не променят своите възгледи. Те и техните родители и прародители са възприели философското оправдание за “оскубване на богатия” чрез избирателната урна, но сега, когато ценовата инфлация е изтикала всички в по-високите данъчни категории, те са ужасени от това, което виждат. Те самите вече са хванати в капана, но са неспособни да се върнат обратно, защото връщането обратно означава признание за неморалността и безплодието на програмите за “оскубване на богатия” на демократичната политика на двадесети век.

Съвременната месианска държава би искала да направи вечни деца от поверените й хора. Това е главната обосновка за съществуването на държавата днес. Тя трябва да управлява наследството в полза на децата. Но децата са вечни слуги, все повече зависими от политиката на принудителното преразпределение на благосъстоянието. Те стават нарастваща армия от зависими хора. Държавните бюрократи не осъзнават това, което всеки от родителите в крайна сметка трябва да осъзнае, а именно, че един ден ще остарее и че трябва да насърчава независимостта на своите наследници, ако иска да има сигурност на старини. Държавата, правейки хората вечни деца, сама създава своя провал, защото децата не могат вечно да поддържат “настойническата държава,” ако тя е превърнала гласоподавателите просто в институция.

Семейството наистина е настойник. Като признават валидността на законите за семейството, хората почитат Бога, макар неновородените да правят това несъзнателно и въпреки своята официална теология на автономност пред Бога. Външните благословения текат към тези, които зачитат Божиите закони. Като установяват на традиция на почит към родителите, децата увеличават вероятността на старини техните собствени деца да ги закрилят от трудностите на старостта. Така рисковете, които животът поднася на възрастните, са сведени до минимум. Структурата на семейното благосъстояние е взаимноизгодна и личностна. Тя е основана върху изявен закон и семейна традиция. Няма нужда да разчита много на далеч по-слабата основа на чувствата – важна част от религията на хуманизма. Нарастването на капитала в семейството увеличава способността на всяко следващо поколение да покорява природата за Божията слава, включително немощта и уязвимостта на старостта.

Държавата като похитител на децата

Държавното лъже-семейство не може да позволи този вид предизвикателство към своето самопровъзгласено върховенство. Затова съвременната държава изявява претенциите си за собственост върху децата чрез данъчно финансирана система на държавни училища. Децата очевидно са форма на семеен капитал. Те трябва да бъдат обучавани, което е свързано с разходи на родителите. Но родителите имат законно право върху част от бъдещите притежания на децата. Взаимоотношението включва разходи и ползи за двете поколения. За никоя от страните не е необходимо да купува любовта на другата, както за хората не е необходимо да купуват Божията любов. Всяко поколение дава и всяко получава. Взаимоотношението е едновременно личностно и икономическо.

Но днес се намесва съвременната държава. Тя дава образование на децата. Тя изявява претенции за бъдещи плащания (данъци) от децата, когато достигнат зрялост. По необходимост тя трябва да купува любовта (гласовете) на тези деца, когато достигнат зрялост. Децата често остават зависими слуги на държавата-майка, нежелаещи да започнат независим собствен живот, като се има предвид цената на скъсването на финансовата и емоционална връзка с източника на социални грижи. Заветният ресурс на семейството, децата, бива откраднат от съвременната държава. Държавата обещава помощ за старите хора. Държавата обещава здравеопазване за възрастните. Държавата осигурява държавно-платено и държавно-лицензирано образование за младите. Държавата се опитва да замести ползите от семейството и в същото време трябва да изисква същата финансова поддръжка от пълнолетните през тяхната производителна възраст. Взаимоотношението е безличностно и икономическо. Взаимоотношението е по закон бюрократично.

Унищожаване на наследството

Този бедствен опит на държавната власт да измести функциите на заветното семейство в крайна сметка унищожава производителните взаимоотношения между поколенията. То унищожава личностната връзка, като прави младите като цяло правно отговорни за старите като цяло. Семейното име – толкова важно за живота в праведния обществен ред – бива изтрито и заместено с компютърни номера. Стимулите за семействата да съхраняват своя капитал, било то за старини или за бъдещи поколения, са намалени, защото икономическото бъдеще на всяко поколение вече не е законово обвързано с успеха и богатството на децата. “Яж, пий и се весели, защото утре ще има държавни социални грижи.” Но когато стане общоразпространено явление, прахосването на семейния капитал унищожава икономическата производителност, което от своя страна унищожава данъчната база на държавата. Държавата не може да плати обещаните социални грижи, или ако го прави, паричната единица постепенно се обезценява, като декретните пари повишават ценовите нива.

Като изоставя принципа на семейната отговорност, съвременната месианска държава пропилява капитала на обществото, унищожава наследството и прави по-приемливи евтаназията (което намалява разходите по грижата за непроизводителните възрастни) и абортите (което намалява разходите по обучението и грижата за непроизводителните млади). В своята производителна възраст беззаконните хора отказват да делят своето богатство с умиращи родители и с плачещи деца. Те гледат само на настоящите разходи, пренебрегвайки бъдещите ползи, като грижата, която неродените деца биха могли да им осигурят на старини. Те имат вяра в състрадателната и производителна държава, великият обществен мит на двадесети век. Те искат ползите от нея, но никога не си задават ключовия въпрос: Кой ще плаща за техните пенсионни години? Намаляващият брой деца, които са дори още повече ориентирани към настоящето, дори още повече програмирани от държавната образователна система, дори по-нежелаещи да споделят своето богатство с възрастните, които вече не са производителни? С прахосването на капитала производителните гласоподаватели ще се съпротивляват на исканията на възрастните. Поколенията влизат във война едно с друго: политическа война.

Идващият банкрут

Държавата-лъжесемейство е източник на обществен, политически и икономически банкрут. Тя все още има своите интелектуални защитници, дори вътре християнските общности, макар че нейните защитници обикновено са плод на поддържаните от държавата, удостоверени от държавата и възвеличаващи държавата университети. Това лъже-семейство се самоубива. То унищожава основите на производителността, а производителността е източникът на цялата доброволна благотворителност. Това е самоубиващо се семейство, което ще изплати дълговете си с обезценени декретни пари. Нейното състрадание се ограничава до хартията и мастилото.

Безличността на съвременното лъже-семейство заедно с неговата ориентация към настоящето – видение, което не отива по-далеч от следващите избори – ще произведе масивна, повсеместна разруха. То вече го е направило. Големият икономически експеримент на двадесети век е почти завършил и всички университетски учебници по икономика, политология и социология няма да могат да оправдаят системата, когато тя подкопае производителността, от която всяка паразитна структура се нуждае за собственото си оцеляване. Както ханаанските общества в дните на Исус Навиев, вижда се краят за съвременните месиански държавни социални икономики. Те са декапитализирали своите движени от завистта, манипулирани чрез вина граждани.

Обобщение

В семейството виждаме война между Сатана и Бога, между двете противни форми на завета. За християните е задължително да изоставят религията на хуманизма. Задължително е да изпълняват своите задължения като членове на заветно общество. Задължително е да осигурят своите възрастни, както и своите млади хора, по никакъв начин да не стават зависими от услугите на западащата социална държава. Зависимостта от такава институция е робство. По-лошо от това: тя е зависимост от господар, чиито ресурси са почти изхарчени. Когато хората почитат своите бащи и майки – финансово, духовно и институционално – те са започнали болезненото, но задължително пътуване за излизане от робството. Така те са започнали да натрупват семеен капитал за все още неродени поколения.

Ние трябва да декапитализираме държавата. Другата възможност е държавата да декапитализира нас. Ако сме зависими от подкрепата на държавата, ние неизбежно насърчаваме декапитализирането на семейството. Първата и решаваща стъпка за декапитализиране на държавата е да прекратим търсенето на нейните услуги. Това включва създаване на алтернативни, доброволни, библейски институции, които ще изместят лъже-състраданието на месианската държава. Ако заветните общества откажат да приемат това предизвикателство, те ще видят своя капитал прахосан от разсипническите управители на хуманистичната държава.

Като обобщение:

  1. Заветните обещания на Бога са и колективни, не винаги лични.
  2. Почитането на родителите произвежда по-дълга продължителност на живота за повечето хора в обществото.
  3. По-дългата продължителност на живота може да произведе нарастващо население.
  4. Нарастващото население е средство за господство: “Плодете се и се умножавайте.”
  5. Родителите имат дадена от Бога, ограничена, но институционално първостепенна отговорност към своите деца.
  6. С напредването на годините, поради остаряването, отговорността преминава към децата.
  7. Следователно отговорността е взаимна във времето.
  8. Родителите и децата имат взаимни отговорности във времето.
  9. Най-големият син получава двоен дял: от наследството и от отговорността за грижата за възрастните родители.
  10. Библията учи на продължителност на капитала през поколенията.
  11. Семейният капитал има по-малка вероятност да бъде прахосан.
  12. Богатството тече към пестеливите и производителни хора в едно свободно общество.
  13. Родителите трябва да обучават децата в познания и характер, ако искат семейният капитал да нараства през поколенията.
  14. Съставният икономически растеж произвежда огромни нараствания на богатството и производителността, дори само ако малки постоянни нараствания се запазят в продължение на столетия.
  15. Християните трябва да се отнасят към капитала като поверен от Бога, за да бъде предаван като наследство и умножаван във времето.
  16. Днес има две враждебни едно на друго семейства: държавата и християнското семейство.
  17. Държавата все повече увеличава своята власт и влияние (чрез държавните разходи) върху нещата, които едно време са били решавани от семействата и особено от бащите.
  18. Държавните бюрократи гледат на гражданите като на вечни роби и вечни деца.
  19. Държавата е станала похитител на деца.
  20. Държавата унищожава наследството на семействата чрез данъци и контрол.
  21. Държавата пропилява националния капитал.
  22. Когато държавата вече не може да се прави на бог, идва обществен, политически и икономически банкрут.
  23. Християните трябва да изоставят религията на хуманизма.
  24. Те трябва да изоставят своята вяра в държавата като истинско семейство.




Liberating Planet Earth
Copyright © 1987 Gary North
превод Copyright © 2002 Божидар Маринов