|
| |||||||
|
1ХРИСТОС И ОСВОБОЖДЕНИЕТО
Освобождение. Светът копнее за него. Не само човечеството – целият свят:
В историята е имало много освободителни движения, но само едно има силата да освободи хората от робство: християнството. Бог, Създателят на всичко и Баща на вечния Син, Исус Христос, предаде всички неща на Исус, а Той на свой ред предава тези неща на тези, които са привързани към Него в любов чрез Неговия закон. Няма начин да се избегне тиранията, която винаги в основата си е тирания на греха, освен чрез освободителя Христос. Тази книга е за война. Това е война между Сатана и Бога. Условията на битката са доброто срещу злото. Бойното поле е в сърцето, ума и душата на човека. Затова Исус цитира Второзаконие 6:5: “Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си ум” (Матей 22:37). После Той добавя: “Това е първата и най-голяма заповед. А втората, подобна на нея, е тази: Да възлюбиш ближния си както себе си” (22:38, 39), цитирайки Левит 19:18. Ние обичаме Бога с всичко, което имаме. След това обичаме нашите ближни. Как показваме нашата любов към Бога? Като спазваме Неговия закон. Исус каза: “Ако Ме обичате, пазете заповедите Ми” (Йоан 14:15).
Как обичаме нашите ближни? По същия начин както обичаме Исус Христос: като спазваме закона по отношение на тях. В края на раздела, където говори защо трябва да се подчиняваме на властите, Павел пише: “Любовта не върши зло на ближния, следователно любовта изпълнява закона” (Римляни 13:10). Ние изпълняваме закона във всички наши взаимоотношения с ближните. Павел казва, че законът, който воюва срещу Божия закон в неговия ум, е “законът на греха,” и той води до робство под греха (Римляни 7:23). Как извоюваме освобождение от това пленничество? Чрез вяра в смъртта и телесното възкресение на Христос на Голгота.
Оттук трябва да започне освобождението. Всяка друга програма за освобождение е лъжлива имитация на тази. Всяко робство започва от робството на сърцето, душата и ума. То е робство под греха. Всяка друга форма на освобождение носи вериги – вериги, водещи към първоначалния тиранин, Сатана. Но веригата е неизбежна. Човекът не е автономен. Той не действува по свой собствен закон (auto = собствен, nomos = закон). Той не е самодостатъчен. Няма живот без котва и котва без верига. Ние служим на един от двама господари, каза Исус: Бог или Мамона, имайки предвид светските принципи (Матей 6:24). Хората трябва да носят игото на Христос, което е леко (Матей 11:29, 30). Да си представя човек, че не му трябва никакво иго и никаква верига, означава да изхвърли ключа, който отключва железните белезници на греха. Маркс завършва Комунистическия Манифест (1848) със следните думи: “Пролетариите няма какво да губят, освен своите вериги. Те трябва да завладеят света. ПРОЛЕТАРИИ ОТ ВСИЧКИ СТРАНИ, СЪЕДИНЯВАЙТЕ СЕ!” Той греши, но използваните думи са верни. Пролетариите няма какво да губят, освен своите окови към греха; това важи и за всички други. Но да отхвърлиш едни окови с надеждата, че никой вече няма да ти сложи други окови, е да повярваш в лъжа: това не е нищо повече от замяна на железните окови с чисто нови стоманени окови с шипове. Всички “нови, подобрени” окови стават по-стегнати в историята на развитието на греха. Всеки комплект окови става по-кървав. Време е да прогласим Христос, освободителя на земята, и Христос, освободителя на народите, защото Христос и само Христос освобождава човека от робството под греха. Това е единственото освобождение, за което си заслужава да умреш, защото то е единственото освобождение, което дава истински живот. Бойното поле Бойното поле е с космически размери. То включва небето и земята. Но днес то включва главно земята. Исус Христос дойде, живя, умря и беше възкресен на земята. Войната на небето е свършила. Сатана вече не се противопоставя лице с лице с Бога, както в първата глава на книгата Йов. Той е изхвърлен от небето от времето на Христос.
От следващите стихове знаем, че тази война е била в миналото:
Кръвта на Агнето вече е била пролята. Няма да се пролива наново (Евреи 9). Така знаем, че Откровение 12 се отнася за битка в миналото: Голгота. Етичната битка между Бог и Сатана започва още от Едемската градина. Тя се водеше и когато Сатана се намеси, за да изкушава Йов, тя се водеше по време на земното служение на Исус и ще продължи до крайния съд (Откровение 20). Не е възможен траен мирен договор между Бога и Сатана. Също не е възможен траен мирен договор между техните последователи. Главното бойно поле на днешната битка е земята. Тук Сатана събира силите си. Той се опита да атакува Бога като изкушаваше Адам и Ева, Йов и Исус Христос в пустинята (Лука 4). Голямото бойно поле на тази война не е политиката или икономиката, нито дори църквата. Голямото бойно поле е сърцето на човека. Яков пише:
Как се води тази битка? С фабрични оръжия, купени със злато и сребро? Не, “Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познаването на Бога и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа” (2 Коринтяни 10:4, 5). Ние водим битка за ума. Тази битка е война за това какъв закон трябва да спазваме. Това е битка за етиката. Павел пише: “Но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми” (Римляни 7:23). Вътре в него се води война, война между доброто и злото. “И тъй, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта – на греховния закон (Римляни 7:25). Два закона, един човек. Това е война за ума. Чий закон ще победи, Божият или на Сатана? Кой свят е нашето предназначение, законът на свободата или законът на робството? Кой е пътят към победата? Павел пише: “Но сега като се освободихте от греха и станахте слуги на Бога, имате за плод това, че отивате към святост, на която бъдещето е вечен живот. Защото заплатата на греха е смърт, а Божият дар е вечен живот в Христос Исус, нашия Господ” (Римляни 6:22, 23). Тъй като това е битка за умовете на хората, тя включва всяка област от живота. Няма неутралитет. Всеки човек трябва да вземе нечия страна. Исус предупреди: “Който не е с Мен е против Мен и този, който не събира с Мен, разпилява” (Матей 12:30). Християните често не осъзнават това. Позволили са на Божиите врагове да им продадат една лъжа, а именно, че съществуват области на неутралност в създанието и че някакъв вид общ естествен закон управлява тези неутрални области. Това е мит. Или Божият закон управлява всичко и обещава да доведе всичко под Божия праведен съд, или твърденията на Бога са лъжа. Битката е за земята. Част от тази битка е битката за народите. Първостепенният въпрос, на който хората трябва да получат отговор, е: “Кой управлява?” Кой е върховен владетел? И най-добрият начин да се отговори на този въпрос е да се намери отговор на друг въпрос: “Кой притежава земята?” Библията дава един и само един категоричен отговор. Бог я притежава цялата “В началото Бог създаде небето и земята” (Битие 1:1). Библията започва с представянето на Бога като абсолютният Създател. Тъй като Той е създал земята, Той е първоначалният собственик. “Господня е земята и всичко което е по нея; вселената и тези, които живеят на нея” (Псалм 24:1). С тези думи Библията утвърждава Божията абсолютна собственост върху всичко, което е на земята. Вярвате ли в тези стихове? Вярвате ли, че може да има област от живота, която не е притежавана от Бога, Който е Създателят? Назовете една такава област. Вярвате ли, че един ден Бог ще покаже на целия свят, че е собственик на света, в деня на крайния съд? Ако сте християнин, трябва да вярвате в това. Говорейки за Исус Христос, Павел пише:
Това е теология на подножието (Псалм 110:1). Това е основата на нашата надежда за земно бъдеще, управлявано от боящи се от Бога, спазващи закона, новородени християнски светии. Но отговорът на въпроса кой притежава земята като първоначален собственик решава само част от проблема. Очевидно Бог не присъствува видимо на земята. Той не е поставил множество знаци с надпис “Не нарушавай.” Изглежда, че се е отказал от Своята собственост (както някои твърдят), или пък я е възложил. Как да разберем кой представлява Бога като собственик на земята? Трябва ни учение за представителството. Установяване на претенциите на светиите към земята Защо не се вижда Бог да я притежава сега? Защо някои области от живота изглежда са под изключителна власт на Сатана, на злото? Защото Адам продаде своето първородство на Сатана. Адам беше човек. Това означава, че беше направен по Божия образ (Битие 1:28). Както и Ева. Това значи, че Адам беше Божият първороден земен син, законният наследник на целия свят. Бог го създаде за човека и после постави човека над него (Битие 1:28). Над целия свят. Светът беше законно притежание на човека, докато човекът остава верен на Бога. Но Адам продаде своето първородство на Сатана – не за паница леща (ястие), както Исав продаде своето на Яков (Битие 25:29-34). Не, Адам го продаде за една лъжа или поне за полу-истина: “Ще бъдете като Бога” (Битие 3:5). Ева беше излъгана в тази сделка, освен непокорна; Адам напълно разбираше какво прави (1 Тимотей 2:14). Тази същата лъжа е основното религиозно посвещение на всички форми на хуманизма, древният враг на благовестието. Какъв беше Божият отговор? Да лиши от наследство Адам. Той изхвърли Адам и Ева от градината. Но в Своята благодат ги облече в животински кожи (което показва, че Бог е заклал някакво животно). Той им даде също още години живот във времето. Но от този ден нататък те бяха правно лишени от наследство деца. Същото важи за всяко човешко същество при неговото физическо раждане. Създадени по Божия образ, ние сме родени като лишени от наследство деца. Сатана управлява много неща на земята след Падението на човека, тъй като Адам се провали в своята задача. Но как точно Сатана управлява нещата? Чрез своите човешки последователи. Човечеството е все още човечество, направено по Божия образ. Господството е все още Божия задача за човека, не за Сатана. Божията задача за човека да упражнява господство по цялата земя е още в сила. Затова Сатана трябва да упражнява власт чрез своите хора. Той и неговата армия от паднали ангели могат да плашат хората, да ги изкушават, объркват и дори да осуетяват решенията на мразещите Бога хора, но те не могат пряко да управляват обществото. Бог владее, очаквайки Своите хора да предизвикват управниците на земята и да отнемат от тях кормилото на управлението. Бог иска християните да управляват земята от Негово име; Исус не би могъл да го каже по-ясно от това:
Исус има всяка власт на земята и всяка власт над народите. Той упражнява Своята власт чрез Святия Дух. Неговата цел е Неговите земни последователи да упражняват в крайна сметка власт в Негово име, чрез Неговото открито Слово, чрез силата на Святия Дух. Сатана, неизкупените хора и всички нечестиви сили искат да не знаете тази изключително важна истина. Църквата като събрание на светиите (светия: този, който има достъп до Божието светилище в молитва) има политически следствия, тъй като проповядва управленска мъдрост и закон за земните народи, тя е “стълб и подпорка” на истината (1 Тимотей 3:15). В Своето сърце Христос е загрижен за земята на нашия Баща. Когато учениците Му Го попитаха как да се молят, Той им показа гледната точка на Бога Баща:
Моля, забележете, че основният въпрос в нашата молитва трябва да бъде Божията воля да се изпълнява на земята. По същия начин, когато Исус се моли за учениците Си, както е записано в Йоан 17:15, Той конкретно се моли Неговите ученици да не бъдат отнети от света, а да бъдат пазени от злото на света, за да бъдат ефективни в него, обучавайки го и довеждайки го под Христовия закон. Отстъпление Битката за земята продължава и сега, но повечето християни не знаят или не ги е грижа. Казват ни, че това всъщност няма значение. Подвели са ни да вярваме, че всичко, за което Бог се грижи, е небето и бъдещето. Добронамерени християни ни казват това и злите хора ни казват същото. Независимо какъв е източникът, това се оказва много ефективна дезинформация. Помислете за размерите на нашите загуби. За последните 50 години мюсюлманската религия се е увеличила около 500%; хиндуизмът със 117%, будизмът с 63%, а християнството с едва 47%. Не само сме загубили две трети от земното кълбо след 1917 в полза на марксистите, но сега губим и религиозното население. Очевидно е, че християнството отстъпва, буквално и преобразно. Въпросът е: Какво можем да направим срещу това? Още по-важен е този въпрос: Готови ли сме да направим нещо за възстановяването на нашето определено от Бога положение на настойници на Божията земя. Ако сте готови да поемете тази отговорност, тогава тази книга е за вас. Начинът да възвърнем територията, която сме загубили, е да станем знаещи и да участвуваме в съставянето на земните управления, включително държавното управление. Веднага някои християни ще настръхнат при това предложение. Независимо от това, политиката е просто организираната дейност на тези, които упражняват правна и икономическа власт като граждани на народите. Тъй като Господ ни е дал задачата да “владеем над цялата земя” (Битие 1:26), ние не поемаме изпълнението на определената ни роля на управители, ако отказваме да участвуваме в дейностите на управление. Посочвам и още нещо: Как можем да обучаваме земята, ако не участвуваме в нейното управление? Манифест Политиката е въпрос на етика. Има добри хора и лоши хора, защото има добро и зло. Следователно всяка власт или сила, която човекът притежава, винаги е етична по същество. Човекът слугува на един от двама господари, но винаги слугува. Това слугуване е етично. Няма неутралност. Бог е първоначалният и върховен собственик на земята, няма спор за това. Но Той е възложил тази собственост на човечеството. И единственият начин за Сатана да влезе във владение беше на първо място като подчини хората под себе си, в смисъл под себе си етично. Те го следват чрез непокорството си към Бога. Мислите ли, че Сатана може да победи Бога и да вземе земята? Едва ли. Може ли да надхитри всезнаещия Бог? Дали той измами Бог в някаква космическа игра на карти? Или се промъкна през нощта и я задигна? Това е глупаво, разбира се, но се опитвам да покажа нещо. Не говорим за Божията сила срещу силата на Сатана. Сатана придобива земна власт когато хората се съгласяват да вършат неговата воля. Каква е неговата воля? Всяко нещо, което е непокорство към Бога. Той не е дребнав; всяко старо непокорство е чудесно – или всяко ново непокорство, ако трябва. Той търси последователи, които да постави под себе си етично. Те му се подчиняват. С други думи, той прави завет със своите хора. Това е извратен обърнат завет, и все пак носи белезите на Божия завет: трансцендентност (“Ще бъдете като Бог,” Битие 3:5), йерархия (престъпване на йерархията: непокорство към Бога), закон (изоставяне на Божието средство за господство за човека), съд (извращаване на Божията съдебна система) и продължение на властта във времето (бунтовно искане на наследство от Бога). Това е огледален образ на завета, който Бог прави със Своите хора. Това е много важен въпрос. Сатана не е съзидателен, защото не е Създател. Той изопачава истината. Той подражава на Бога. Нещо повече, човекът не може да избяга от Божия отпечатък върху своето естество: Божия образ. Така човекът също подражава на Бога и падналите хора са като Сатана: изопачават и изкривяват истината. Но не са съзидателни. Така дори в своя грях те отразяват Божиите стандарти за човека. Те не могат да избягат от своето създадено естество. Не могат да избягат от своята човешка природа. Те остават Божии синове, дори в ада – лишени от наследство синове. Бог наистина притежава света. И все пак Сатана наистина притежава власт в този свят. В какво се състои разликата между тях? Как Бог или Сатана видимо управляват делата на този свят? Чрез своите заветни последователи. Бог доброволно възлага значителна власт на хората като цяло, но специално възнаграждава тези, които Го почитат (1 Царе 2:30). Сатана също възлага част от властта, която притежава, но само за определени цели. Той няма никакъв избор; за разлика от Бога, той не притежава власт от себе си. Властта, която получава, идва или пряко от Бога, или непряко от хората, които са влезли в завет с него. Тогава как трябва земята да бъде освободена от властта на Сатана? Само чрез обновяване на човешките характери и следващото от това възлагане на власт на Божиите хора. Но как може да стане това? Не са ли всички хора под властта на Сатана? Не съгрешихме ли всички “в Адам”? Как да получим обратно своето първородство? Има само един начин: като се покорим на Този, Който възстанови човешкото първородство, съвършеният човек Исус Христос, единородният Божий Син, Който дойде на земята със задача: да освободи земята. И как извърши Той тази величествена задача? Живя като човек в съвършено покорство към Божия закон. Добре, това обяснява как Исус Христос възстанови Своето наследство като второроден земен син. Но как се изработва това в историята? Защо това има някакво значение в историята? Просто: защото наследяващият Син умря и възкръсна. Той спечели Своето наследство чрез съвършен живот и след това го даде на Своите хора. Той направи нов завет с тях. Или, както също казваме, Той направи ново завещание с тях. Завещанието е документ, предаващ наследство на законните наследници. Християните сега наследяват чрез Него. Законният наследник, Исус Христос, даде Своя живот за приятелите Си, показвайки съвършена любов. Няма по-голяма любов от тази (Йоан 15:13). Сатана по принцип загуби своята дадена от Адам власт в деня, когато Христос умря. Християните я наследиха отново по принцип в деня, когато Христос възкръсна от мъртвите. Обобщение Ние сме във война. Това е война за сърцата, умовете и душите на хората. Въпросите, които управляват тази война, са етични: добро срещу зло. Двамата главнокомандващи са личностни: Бог срещу Сатана. Войските са съставени от верни последователи, които са влезли в завет (приковали са се) с един от двамата командващи. Всяка войска има йерархия. Не може да има войска без йерархия. Всяка войска има устав. Всеки главнокомандващ призовава своите последователи да живеят и умират в съответствие със своите задачи. Всеки главнокомандващ обещава на своите последователи награди. Но само Бог може да обещава награди след физическата смърт. Той обещава вечно наказание за Своите врагове. Бог обещава освобождение. Сатана също обещава освобождение. Един от двамата лъже. Най-важното интелектуално решение, което един човек или цивилизация може да вземе, е това: да реши кой лъже. Най-важното практическо решение, което един човек или цивилизация може да вземе, е да реши към коя армия да се присъедини. Ние не доказваме нашето освобождение само интелектуално; ние го доказваме заветно: чрез практическо решение да застанем под властта на Върховния Съюзнически Главнокомандващ, Исус Христос, Освободителят. Той е истинската котва. Неговата верига към тази личностна котва е нашата основа за сигурност и вечен мир. Неговата верига е Неговият закон. Причините защо Христос и единствено Христос е истинският освободител на земята, са следните:
|
| Copyright © 1987 Gary North превод Copyright © 2002 Божидар Маринов |