И сега с фученето на сприя
яви се колесницата на Бога, с гъста жар
пламтяща, с колела едно във друго и без впряг,
самата пълна с дух подвижен, ала в съпровод
от четворица херувими с образи четворни,
с крила и със снаги, осяти - сякаш със звезди -
с безброй очи, с безброй очи и върху колелата
берилови със шеметни огньове помежду им,
а пък над тях - кристален свод и върху него - трон,
изсечен от сапфир, изпъстрен цял с небесно-чист
янтар и с всички багри на дъждовната дъга.
На него той, въоръжен с доспехи от урим
сияен, изработени в божествена направа,
се изкачи, от дясната страна до него седна
Победата орловокрила, а лъкът висеше
на хълбока му и колчанът с мълнии тризъби,
и яростно около него се кълбеше дим,
изригваха безброй огньове и искри страхотни.
Джон Милтън, Изгубеният рай [6.749-66]
превод проф. Александър Шурбанов
София: изд. "Народна Култура" 1981