Възстановеният рай
Съдържание
Предговор

Част Първа
Глава 1

Част Втора
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7

Част Трета
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16

Част Четвърта
Глава 17
Глава 18
Глава 19
Глава 20
Глава 21
Глава 22
Глава 23

Част Пета
Глава 24

Приложение А
Приложение Б
Библиография

   

Възстановеният рай
  Home     Дейвид Чилтън  

 

Спасителят работи мощно всеки ден, привличайки хората към вярата, убеждавайки ги в добродетел, учейки ги за безсмъртието, събуждайки тяхната жажда за небесните неща, откривайки им знанието за Бащата, вдъхвайки сила в лицето на смъртта, показвайки Себе Си на всеки, и премахвайки лъжерелигията на идолите; докато боговете и злите духове на невярващите не могат да направят нито едно от тези неща, а умират в Христовото присъствие и цялата им показност става безплодна и празна. Чрез знака на кръста, от друга страна, всяка магия бива възпирана, всяко чародейство осуетено, всички идоли биват изоставени и отхвърлени, и всяко безсмислено удоволствие престава, когато окото на вярата погледне от земята към небето.

Св. Атанасий, За въплъщението [31]

 

23

НОВОТО СЪЗДАНИЕ
(Откровение 21-22)

Добре, накрая стигнахме до място в Откровение, за което всички са единодушни, нали? “Новото небе и земя” – това трябва да бъде буквално, отнасящо се до вечността след края на света, нали? Грешка. Или, за да съм абсолютно прецизен, трябва да кажа: Да и не. Истината е, че Библията ни казва много малко за небето, всъщност напълно достатъчно, за да знаем, че отиваме там. Но Писанието се занимава главно с настоящия живот. Разбира се, благословенията от последните глави на Откровение наистина се отнасят за небето. Това всъщност не е проблем “или/или.” Но важното е, че тези неща са истина сега. Небето е продължение и съвършено изпълнение на това, което е истина за Църквата в този живот. Ние не трябва просто да очакваме тези благословения в идещата вечност, а да им се наслаждаваме и да се радваме на тях тук и сега. Йоан говори на ранната Църква за настоящи реалности, за благословения, които вече съществуват и ще се увеличават с разпространението на Благовестието и обновяването на земята.

“Ето, подновявам всичко”

Първо, Йоан видя “ново небе и нова земя, защото първото небе и първата земя преминаха” (Откр. 21:1). За да разберем това, трябва да си спомним един от основните уроци на темата за Рая: спасението е ново създание. Затова винаги когато Бог говори в Писанието за спасяване на Своите хора, се използват езикът и символизмът на сътворението. Потопът, Изходът и Първото Пришествие на Христос са виждани като създаване на нов свят от Бога. Така, когато Бог говори чрез Исая, пророкувайки земните благословения на идещото Царство, Той казва:

Понеже, ето, създавам ново небе и нова земя;
И предишните неща няма да се спомнят, нито ще дойдат наум.
Но вие веселете се и радвайте се винаги в онова, което създавам;
Защото, ето, създавам Ерусалим за радост,
И людете му за веселие,
Аз ще се радвам на Ерусалим, и ще се веселя за людете Си,
И няма да се чува вече в него
Глас на плач нито глас на ридание.
Там не ще има вече младенец, който да живее само няколко дни,
Нито старец, който да не е изпълнил дните си;
Защото дете ще умре стогодишният,
А грешник ако умре стогодишен ще бъде считан за проклет.
Те ще построят къщи, и ще живеят в тях;
Ще насадят лозя, и ще ядат плода им.
Няма те да построят, а друг да живее там,
Няма те да насадят, а друг да яде;
Защото дните на Моите люде ще бъдат като дните на дърво,
И избраните Ми за дълго ще се наслаждават в делото на ръцете си.
Не ще се трудят напразно,
Нито ще раждат чада за бедствие.
Защото те са род на благословените от Господа.
Също и потомството им.
Преди да Ме призоват те, Аз ще отговарям,
И докато ще говорят те, Аз ще слушам.
Вълкът и агнето ще пасат заедно,
И лъвът ще яде слама както вола,
И храна на змията ще бъде пръстта.
Не ще повреждат нито ще погубват
В цялата Ми свята планина, казва Господ. (Ис. 65:17-25)

Това не може да говори за небето или за време след края на света; защото в тези “ново небе и нова земя” все още има смърт (на много напреднала възраст – “дните на дърво”), хората строят, садят, работят и раждат деца. Ние бихме могли да прекараме останалата част от тази глава в изследване на изводите от този текст от Исая, но единственият коментар, който ще направя тук, е, че това очевидно е изявление относно тази епоха, преди края на света, и показва какво могат да очакват бъдещите поколения, когато Благовестието изпълни света, възстанови земята в Рая, и доведе до изпълнение целите на Царството. Исая описва благословенията на Второзаконие 28 в това, което вероятно е тяхното най-голямо земно изпълнение. Така, когато Йоан ни казва, че е видял “ново небе и земя,” трябва да разбираме, че главното значение на този израз е символично и се отнася до благословенията на спасението.

Йоан след това вижда “Святия Град, Новия Ерусалим, да слиза от небето от Бога, приготвен като невяста украсена за мъжа си” (Откр. 21:2). Не, това не е космическа станция. Това е нещо, което трябва да е много по-вълнуващо: това е Църквата. Невястата не е просто в Града; Невястата е Градът (ср. Откр. 21:9-10). Ние сме сега в Новия Ерусалим. Доказателство? Библията категорично ни казва: “Пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, при събора на първородните, които са записани на небесата . . .” (Евр. 12:22-23; ср. Гал. 4:26; Откр. 3:12). Новият Ерусалим е настояща реалност; за него се казва, че идва от небето, защото произходът на Църквата е небесен. Ние сме “родени от горе” (Йоан 3:3) и сме граждани сега на Небесния Град (Еф. 2:19; Фил. 3:20).

Тази мисъл е разширена в по-нататъшното твърдение на Йоан. Той чува силен глас от престола, казващ: “Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде; и сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях” (Откр. 21:3). Като Павел, Йоан свързва тези две концепции: ние сме граждани на небето, и сме Божие обиталище, Негов свят Храм (Еф. 2:19-22). Едно от Едемските благословения, които Бог обеща в Левит, беше: “Ще поставя скинията Си между вас” (Лев. 26:11); това се изпълнява в новозаветната Църква (2 Кор. 6:16). Гласът, който Йоан чул, продължил:

Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина. И Седещият на престола рече: Ето, подновявам всичко. И каза: Напиши, защото тези думи са верни и истинни. И рече ми: Сбъднаха се. Аз съм алфа и Омега, началото и краят. На жадния ще дам даром от извора на водата на живота (Откр. 21:4-6).

Накрая, това ще бъде изпълнено в небето в максимална степен. Но ние трябва да осъзнаем, че то вече е вярно. Бог вече е изтрил нашите сълзи. Доказателството за това е очевидната разлика между християнските и езическите погребения: ние скърбим, но не като такива, които нямат надежда (1 Сол. 4:13). Бог е отнел жилото на смъртта. (1 Кор. 15:55-58). И най-поразителен е следният израз: “Първите неща преминаха. . . . Ето, подновявам всичко.” Къде сме чели това преди? То идва от 2 Коринтяни 5:17: “Затова, ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина, ето, всичко стана ново.” Това вярно ли е сега? Разбира се! Единствената истинска разлика между темите на 2 Коринтяни 5 и Откровение 21 е, че Павел говори за изкупения човек, докато Йоан говори за изкупената общност. Но отделният човек и общността са възстановени в Рая в спасението, и възстановяването вече е започнало. Водата на живота ни храни безплатно сега, като дава живот на отделния човек и изтича, за да даде живот на целия свят (Йоан 4:14; 7:37-39). “Който побеждава, ще наследи тези неща,” казва Бог, “Аз ще му бъда Бог, и той ще Ми бъде син” (Откр. 21:7); Божието дете се характеризира с победа срещу противниците (1 Йоан 5:4). Езикът използван тук (“Аз ще бъда негов Бог”) е основното заветно обещание за спасение (ср. Бит. 17:7-8; 2 Кор. 6:16-18). Най-висшето изпълнение ще стане в небето за вечността. Но, първоначално и прогресивно, това е вярно сега. Ние живеем в новото небе и новата земя; ние сме граждани на Новия Ерусалим. Старите неща преминаха, и всичко стана ново.

Град на хълм

Йоан е пренесен в Духа “на една голяма и висока планина” (Откр. 21:10) да види красотата на този завършен Рай, който грее със славата на Бога. Дванадесетте порти на Града имат имената на дванадесетте племена на Израел написани върху тях, а върху дванадесетте основни камъка са имената на дванадесетте Апостоли (Откр. 21:12-14). Труден ли е за разбиране този символизъм? Това ясно представлява факта, че Божият Град съдържа цялата Църква, целият Божий народ, състоящ се от старозаветните и новозаветните вярващи – който, както Павел написа, е построен върху основата на апостолите и пророците (Еф. 2:20).

Нелепостта на неправилното тълкувание на “буквалистите” е болезнено очевидна, когато се опитват да разглеждат мерките, които Йоан дава на Града (Откр. 21:15-17). Йоан казва, че Градът е пирамида (или куб), 12,000 “стадии” от всяка страна, със стена 144 “лакти” висока. Числата са очевидно символични, като кратните на дванадесет говорят за величието, необятността и съвършенството на Църквата. Но “буквалистът” се чувствува принуден да преведе тези числа в съвременни мерни единици, което дава стена дълга около 2,400 километра и висока около 65 метра. Ясните символи на Йоан са изтрити, и нещастният читател на Библията е оставен само с бърканица от безсмислени числа. “Буквалистите” се оказват в нелепото положение да изтрият буквалните числа на Божието Слово и да ги заменят с безсмислени символи!

Йоан продължава като описва Града чрез скъпоценности: всеки от основните камъни е украсен със скъпоценни камъни, всяка от портите е “скъпоценен бисер,” стената е направена от яспис, а Градът и улицата са “чисто злато, като прозрачно стъкло” (Откр. 21:18-21). От нашето изучаване на полезните изкопаеми свързани с Едемската градина разбираме, че това отново е символичен език, говорещ за възстановяването и изпълнението на Рая в спасението. Осемстотин години преди това Исая описва идващото спасение като Град, украсен със скъпоценни камъни:

От наскърбена, смутена, безутешна,
Ето, Аз ще постеля камъните ти в красиви цветове,
И ще положа основите ти от сапфири;
Ще направя кулите ти от рубини,
Портите ти от антракс,
И цялата ти ограда от скъпоценни камъни. (Ис. 54:11-12)

Интересно е, че думата преведена като красиви цветове е на еврейски очни сенки. Това звучи налудничаво, нали? Стените са предназначени за защита; тази стена е просто за украса. Кой би построил стена от скъпоценни камъни, използвайки козметика за “хоросан”? Някой приказно богат, и във висша степен уверен срещу атака? Това, казва Исая, е бъдещето на Църквата, Божия град. Тя ще бъде богата и необезпокоявана от врагове, както обяснява останалата част от текста:

Всичките ти чада ще бъдат научени от Господа;
И голям ще бъде мирът на чадата ти.
С правда ще се утвърдиш;
Далеч ще бъдещ от угнетението, защото не ще се боиш;
Далеч от уасяването, защото не ще се приближи до тебе. . . .
Ни едно оръжие скроено против тебе не ще успее;
И ще победиш всеки език, който би се повдигнал против тебе в съд.
Това е наследството на слугите Господни,
И правдата им е от Мене, казва Господ. (Ис. 54:13-17)

Йоан видя, че в този нов Божий Град няма Храм, “защото неговият Храм е Господ Бог Всемогъщият и Агнето. И градът нямаше нужда от слънце, нито от луна да го осветлява, защото Божията слава го осветяваше, и неговото светило е Агнето” (Откр. 21:22-23). Това също се основава на Исая (виж Ис. 60:1-3, 19-20), подчертавайки, че Църквата е осветена от Божията Слава, обитавана от Облака, светеща с първоначалната Светлина. Това е Градът на Хълма (Мат. 5:14-16), светлината на света, светеща пред хората, за да прославят Бога Баща. Заемайки от същия текст на Исая (Ис. 60:4-18), Йоан говори за влиянието на Града върху народите на света:

И народите ще ходят по неговата светлина: земните царе ще донасят в него своите славни неща. Портите му не ще се затварят денем, (а нощ не ще има там); па и народите ще донасят в него славните си и ценни неща. И в него никак няма да влезе нещо нечисто, нито онзи, който върши мерзост и който лъже, а само записаните в книгата на живота на Агнето (Откр. 21:24-27; ср. Пс. 22:27; 66:4; 86:9; Ис. 27:6; 42:4; 45:22-23; 49:5-13; Аг. 2:7-8).

Това е написано за време, когато народите все още съществуват като народи; въпреки това всички народи са обърнати, стичащи се към Града и носещи своите съкровища в него. Когато светлината на Благовестието свети чрез Църквата на света, светът се обръща, народите се научават, и богатството на грешниците става наследство на праведните. Това е основно обещание на Писанието от началото до края. Това е модел в историята, посоката, в която се движи светът. Това е нашето бъдеще, наследството на идещите поколения.

Реката на Живота

Ние очакваме обръщането на Проклятието във всяка област на живота, в този свят и в идещия, когато Благовестието потече по целия свят. Разгледахме в по-ранна глава как образът на Едемската Река е използван в цялото Писание, за да изобрази благословенията на Рая, завръщащи се на земята в силата на Духа чрез Църквата (ср. Езек. 47:1-12; Зах. 14:8). Йоан подходящо завършва своята картина на Новото Създание с тази картина, взета от Езекииловото видение за Църквата:

След това ангелът ми показа река с вода на живота, бистра като кристал, която извираше от престола на Бога и на Агнето и течеше всред улицата Му. И от двете страни на реката имаше дърво на живот, което раждаше плод дванадесет пъти, като даваше плод всеки месец; и листата на дърветата бяха за изцеление на народите. Нищо проклето не ще има вече; и престолът на Бога и на Агнето ще бъде в Него, и Неговите слуги ще Му служат. Те ще гледат лицето Му; и Неговото име ще бъде на челата им. Нощ не ще има вече; и не ще имат нужда от светене на светило или от слънчева светлина, защото Господ Бог ги осветява. И те ще царуват до вечни векове (Откр. 22:1-5).

Реката на Живота тече сега (Йоан 4:14; 7:37-39), и тя ще продължи да тече във все по-нарастващ поток на благословение за земята, изцелявайки народите, слагайки край на беззаконието и на войните чрез прилагането на библейския закон (Мих. 4:1-3). Това видение за славното бъдеще на Църквата, земно и небесно, възстановява тъканта, която беше разкъсана в Битие. В Откровение виждаме Човека изкупен, върнат на Планината, хранен от Реката и от Дървото на Живота, възстановяващ своята изгубена власт и владеещ като свещеник-цар над земята. Това е наша привилегия и наследство сега, първоначално и прогресивно, в тази епоха; и ще бъде наша напълно в идещата епоха. Раят бива възстановен.





Paradise Restored
Copyright © 1987 Dominion Press
превод Copyright © 2003 Радослава Петкова, Dominion 777