Възстановеният рай
Съдържание
Предговор

Част Първа
Глава 1

Част Втора
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7

Част Трета
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16

Част Четвърта
Глава 17
Глава 18
Глава 19
Глава 20
Глава 21
Глава 22
Глава 23

Част Пета
Глава 24

Приложение А
Приложение Б
Библиография

   

Възстановеният рай
  Home     Дейвид Чилтън  

 

Защото Господ докосна всички части на създанието и ги освободи и избави от всяка заблуда. Както казва св. Павел, “като премахна от Себе Си началствата и властите, Той тържествува на кръста [Кол. 2:15], така че никой да не бъде вече заблуждаван, но да намери навсякъде самото Божие Слово.

Св. Атанасий, За въплъщението [45]

 

19

КРАТКО ОБОБЩЕНИЕ НА ОТКРОВЕНИЕ

Книгата Откровение не е невъзможна за разбиране, но е изключително сложна. Нейната обширна употреба на старозаветна образност изисква томове, за да се изследва напълно. Моята цел в настоящата книга, разбира се, е просто да представя в общи линии библейско изложение на есхатологията на господството. (Онези, които желаят по-цялостно разглеждане на тези въпроси, трябва да се обърнат към моя коментар на Откровение, Дни на Въздаяние, както и с други трудове, изброени в Библиографията).

Като цяло Книгата Откровение е пророчество за края на стария ред и за установяването на новия ред. Тя е послание към Църквата, че ужасните сътресения по целия свят във всяка област представляват окончателното “разтърсване на небето и на земята,” поставящо край веднъж завинаги на старозаветната система, обявяващо, че Божието Царство е дошло на земята и е пречупило властта на Сатана над народите. При разрушаването на Ерусалим, старото царство, и на Храма, Бог откри, че те бяха само скелето на Неговия вечен Град, Неговия Свят Народ, и на най-славния Храм.

Внимавайте, да не презрете Този, Който говори; защото, ако онези не избягнаха наказанието, като презряха този, който ги предупреждаваше на земята, то колко повече не щем избегна ние, ако се отървем от Този, Който предупреждава от небесата! Чийто глас разтърси тогава земята; а сега Той се обеща, казвайки: “Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето.” А това “още веднъж” означава премахването на онези неща, които се клатят, като направени неща, за да останат тези, които не се клатят. Затова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни, и така да служим благоугодно Богу с благоговение и страхопочитание; защото нашият Бог е огън, който пояжда (Евр. 12:25-29).

Следното схематично изложение осигурява само бегъл преглед на основното послание на Откровение. За да спестя място, нейният формален литературен характер (например, фактът, че е структурирана според седмицата на сътворението и старозаветния календар на празниците!) засега ще бъде пренебрегнат.

Първа глава въвежда темата на пророчеството, уверявайки читателите, че християните владеят сега, дори в скръбта, като царе и свещеници. Тя завършва с видение за Исус Христос, използвайки някои важни символи, които се появяват по-късно в книгата.

Втора и трета глави съдържат послания от Господа до седем църкви в Мала Азия. Посланията се занимават с големите теми на пророчеството, особено проблемите с юдаизма, тоталната държава и гонението. Христос обявява, че Неговата църква е истинският Израел, законният наследник на заветните обещания, и насърчава Своите хора да “побеждават,” да завладяват и царуват в Неговото име. Макар че обикновено тези писма се пренебрегват, те всъщност представляват централната част на пророчеството. До голяма степен по-късните видения са просто допълнителни илюстрации към уроците в този текст.

Четвърта и пета глави дават библейската философия на историята: всички неща се виждат от гледната точка на Божия престол. Христос е изявен като Победител, достоен да отвори книгата на Божия съд; сътворението и историята са съсредоточени в Него.

Шеста и седма глави показват строшаването на седемте печата върху свитъка, символизиращи осъжденията, които ще дойдат върху отстъпилия Израел. Тези осъждения са конкретно показани като божествени отговори на осъдителните молитви на Църквата срещу нейните врагове; управленските и литургични действия на Църквата са средствата за променяне на световната история.

Осма и девета глави разширяват това послание в действителното отваряне на свитъка, изявявайки съгласуваността между съдебните заявления на църквата на земята и Божиите съдебни постановления от небето. Ерусалим е предаден на Сатана и неговите демонични легиони, които напълват града, за да обсебят и погълнат неговите нечестиви обитатели, докато целият народ е докаран до самоубийствена лудост.

Десета и единадесета глави отново представят видение за Христос, Който заявява, че Новото Създание и Новият Завет са станали завършен факт. Свидетелствуващата, пророческа Църква, привидно унищожена от юдейското гонение, е възкресена; гонителите са тези, които са смазани. С разрушаването на Ерусалим и смазването на старозаветното скеле, завършването и изпълването на новия и окончателен Храм са изявени пред света.

Дванадесета глава образува драматична интерлюдия, изобразяваща основната битка в историята в космическия конфликт между Христос и Сатана. Божият Син се изкачва на престола на Своето царство, невредим и победоносен, и Сатана тогава се обръща да преследва Църквата. Отново, това уверява Божиите хора, че всички техни гонения произлизат от цялостната война на силите на злото срещу Христос, Потомството на Жената, който е бил предопределен да смаже главата на Змея. С Него Църквата ще бъде повече от победител.

Тринадесета глава разкрива наближаващата цялостна война между вярната Църква и езическата Римска империя (Звяра). Божиите хора са предупредени, че религиозните сили на отстъпилия юдаизъм ще се обединят с Римската държава в стремеж да наложат поклонението пред Цезаря на мястото на поклонението пред Исус Христос. С уверена вяра в Христовото господство, Църквата трябва да упражнява постоянно търпение; бунтът е осъден.

Четиринадесета, петнадесета и шестнадесета глави разкриват победоносната армия на изкупените, стояща на Хълма Сион, пееща победна песен. Христос е видян идващ в Облака на съда върху бунтовния Израел, тъпчещ узрелите гроздове на гнева. Храмът е отворен, и докато Облакът на Славата изпълва светилището, божествените присъди биват изливани от него, носейки египетските язви върху отстъпниците.

Седемнадесета и осемнадесета глави показват същността на греха на Ерусалим като духовно прелюбодейство. Тя е изоставила своя законен съпруг и извършва прелюбодейство с езически владетели, покланяйки се на Цезар, “опита с кръвта на светиите”; светият град е станал втори Вавилон. Бог призовава за последно Своите хора да се оттеглят от блудствата на Ерусалим и да я изоставят на опустошаващите войски на Империята. При вида на пълната разруха на отстъпника Израел, светиите в небето и на земята се радват.

Деветнадесета глава започва с Причастие – радостното сватбено тържество на Христос и Неговата Невяста, Църквата. След това сцената се премества, за да разкрие идващото световно господство на Благовестието, когато Царят на царете язди напред със Своята армия от светии, за да воюва свята война за завладяването на земята. Средството на победата е Неговото Слово, което излиза от устата Му като меч.

Двадесета глава дава съкратена история на новия световен ред, от първото идване на Христос до края на света. Господ връзва Сатана и възцарява Своите хора като царе и свещеници със Себе Си. Последният опит на Сатана да събори Царя е смазан, и започва Последният Съд. Праведните и нечестивите са отделени завинаги, и Божиите хора влизат в своето вечно наследство.

Двадесет и първа и двадесет и втора глави описват видение на Църквата в цялата й слава, обхващайки нейните земни и небесни страни. Църквата е изявена като Божия град, началото на Новото Създание, оказваща световно влияние, привличаща всички народи към себе си, докато цялата земя стане славен Храм. Целите на Рая са завършени в изпълнението на мандата за господство.

С този общ преглед можем да продължим към по-подробно изследване на образността на Откровение, съсредоточавайки се върху четири от най-драматичните и спорни символи: Звяра, Блудницата, Милениума и Новия Ерусалим. Както ще видим, всеки един от тези образи говори на Църквата от първи век за съвременна действителност, уверявайки Божиите хора в световното господство на Христос и насърчавайки ги в Надеждата за победата на Благовестието по целия свят.





Paradise Restored
Copyright © 1987 Dominion Press
превод Copyright © 2003 Радослава Петкова, Dominion 777