Възстановеният рай
Съдържание
Предговор

Част Първа
Глава 1

Част Втора
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7

Част Трета
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16

Част Четвърта
Глава 17
Глава 18
Глава 19
Глава 20
Глава 21
Глава 22
Глава 23

Част Пета
Глава 24

Приложение А
Приложение Б
Библиография

   

Възстановеният рай
  Home     Дейвид Чилтън  

 

Той беше като онези, изпратени от стопанина да получат плодовете на лозето от земеделците; защото той призовава всички хора да дадат прираст. Но Израил презря и не искаше да дава, защото тяхната воля не беше праведна, не, дори те убиха онези, които бяха пратени, и дори пред Господаря на лозето не се засрамиха, но дори Той беше убит от тях. Наистина, когато Той дойде и не намери плод в тях, Той ги прокле чрез смокиновото дърво, казвайки: “Да няма до века плод от тебе” [Мат. 21:19]; и смокиновото дърво стана мъртво и безплодно, така че дори учениците се учудиха, когато минаваха оттам.

Тогава се изпълни това, което беше говорено от пророка: “Ще отнема от тях гласа на радост и гласа на веселие, гласа на младоженеца и гласа на невястата, миризмата на смирна и светлината на светилник, и цялата земя ще бъде погубена” [Ер. 25:10]. Защото цялото служение на закона беше отнето от тях, и оттогава и завинаги те остават без празник.

Св. Атанасий, Писма [vi]

 

9

ОТХВЪРЛЯНЕТО НА ИЗРАЕЛ

Четенето на Библията от гледна точка на темата за Рая може да задълбочи нашето разбиране дори на най-познатите текстове от Писанието. Изведнъж разбираме защо Псалм 80 и Исая 5, например, описват заветния народ като “Божие лозе.” Както видяхме, това е напомняне за първоначалното състояние на човека в общение с Бога в Градината. Това беше също напомняне, че когато Бог спасява Своите хора, Той ги прави обновена Градина (или Лозе), и така библейските автори използват образността на насаждане на дървета, лози и плод отново и отново, за да опишат спасението в неговите различни страни (Йоан 15 е известен пример). Важно е също да разберем, обаче, че образността на Градината може да бъде използвана, за да опише отстъпничеството и Проклятието, защото първото нарушаване на завета се извърши в Градината. Бог поръча на Адам да обработва и пази Неговото “лозе”; вместо това, Адам се разбунтува срещу Стопанина, и беше проклет и изхвърлен, изгубвайки своето наследство. Този двоен образ на лозето, като място на благословението и на проклятието, е важен възглед в Библията, и става фон за една от най-поразителните притчи на Исус, разказа за нечестивите лозари (Псалм 80 и Исая 5 трябва да се четат заедно с тази история).

Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, и съгради кула; и като го даде под наем на земеделци, отиде в чужбина. И когато наближи времето на плодовете, изпрати слугите си до земеделците да приберат плодовете му. А земеделците хванаха слугите му, един биха, друг убиха, а трети с камъни замериха. Пак изпрати други слуги, повече на брой; и на тях сториха същото. Най-после изпрати при тях сина си, като думаше: Ще почетат сина ми. Но земеделците, като видяха сина, рекоха помежду си: Той е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му. И като го хванаха, изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. (Мат. 21:33-39)

В своята милост, Бог беше изпращал пророци до Израел през цялата му история, и винаги отношението към Божиите хора беше злобно. “С камъни биваха убити, с трион претрити, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишение, бедствия и страдания; те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята” (Евр. 11:37-38). Истината е, че Израел постоянно отхвърляше Божието слово и се отнасяше зле с пророците, още от самото начало. Както Стефан ги обвини (точно преди той да бъде умъртвен от юдейските водачи): “Коравовратни и с необрязано сърце и уши! Вие всякога се противите на Святия Дух; както правеха бащите ви, така правите и вие. Кого от пророците не гониха бащите ви? А още и избиха онези, които предизвестиха за идването на Този Праведник, на Когото вие сега станахте предатели и убийци” (Деян. 7:51-52).

Нечестивото отношение на Израел към пророците достигна своята връхна точка в убийството на Божия Син, както Исус предсказа в Своята притча. Тогава той попита слушателите, “И тъй, като си дойде стопанинът на лозето, какво ще стори на тези земеделци?

Казват му: Злосторниците люто ще погуби, а лозето ще даде под наем на други земевладелци, които ще му дават плодовете на времето им. Исус им каза: Не сте ли никога прочели в писанията тази дума: Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла; от Господа е това и чудно е в нашите очи. Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас, и ще се даде на народ, който принася плодовете му” (Мат. 21:40-43).

Юдеите изрекоха своята собствена осъдителна присъда. Наистина лозето щеше да се отнеме от тях; Господ щеше да дойде и да ги погуби, и да даде лозето на покорни работници, които ще да Му дават плода, който Той желае. Царството щеше да се отнеме от юдеите и да се даде на нов “народ.” Кой щеше да бъде този народ? Апостол Петър (след като цитира същия старозаветен текст, който Исус използва), даде категоричния отговор, пишейки на Църквата: “Вие сте избран род, царско свещенство, свят народ, хора, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина, вие, които някога си не бяхте народ, а сега сте Божий народ, не бяхте придобили милост, а сега сте придобили” (1 Пет. 2:9-10). Най-важното е, че Бог използва същият този език като говори на заветния народ Израил при Планината Синай: “повече от всичките племена вие ще бъдете Мое собствено притежание . . . и вие ще Ми бъдете царство свещеници и свят народ” (Изх. 19:5-6). Това, което се отнасяше преди за Израел, казва Петър, сега и завинаги се отнася за Църквата.

Безплодното смокиново дърво

Израел беше градина, лозе в бунт срещу своя собственик; или да променим метафората, то беше дърво без плод, както Исус каза в друга притча:

Някой си имаше в лозето си посадена смокиня; и дойде да търси плод от тази смокиня, но не намери. И рече на лозаря: Ето три години как идвам да търся плод на тази смокиня, но не намирам; отсечи я; защо да запразня земята? А той в отговор му рече: Господарю, остави я и това лято, докле разкопая около нея и насипя тор; и ако подир това даде плод, добре, но ако не, ще я отсечеш (Лука 13:6-9).

Исус, Господарят на лозето, прекара три години от Своето служение да пътува из Израел да търси плод. Сега беше време да “я отсече.” Йоан Кръстител предупреди юдеите дори преди Исус да започне Своето служение, че времето на Израилевото лозе изтичаше:

Затова принасяйте плодове достойни за покаяние; и не мислете да казвате: Авраам е нашият баща; защото ви казвам, че Бог може и от тези камъни да въздигне чада на Авраама. А и брадвата лежи вече при корена на дърветата; и тъй всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огъня се хвърля (Мат. 3:8-10).

Това беше проблемът с Израел. Макар че юдеите приветствуваха Исус в Ерусалим, махайки палмови клонки като признание за Неговото бъдещо възстановяване на Едем (Мат. 21:8-9), клонките нямаха плод. Интересно, същият текст продължава като показва какво се случи, след като Исус напусна Ерусалим. Докато вървеше, Той дойде до смокиново дърво и потърси плод, но не намери никакъв. Затова Той прокле смокиновото дърво, казвайки: “Да няма плод на тебе до века.” И смокиновото дърво веднага изсъхна (Мат. 21:18-19). Същото щеше да стане с безплодния, непокаян Израел.

Последното поколение

Вината, разбира се, лежи предимно върху водачите на Израел, слепите водачи на слепците, които водеха целия народ към пропастта (Мат. 15:14). Така Исус конкретно насочи Своите гневни изобличения към тях (ср. Мат. 23). Но Той също включи целия народ в Своето осъждение, както можем да видим при заключителните думи на Неговото последно публично послание:

Горко вам книжници и фарисеи, лицемери; защото зидате гробниците на пророците, и поправяте гробовете на праведните, и казвате: Ние, ако бяхме живели в дните на бащите си, не бихме съучаствували с тях в проливане кръвта на пророците. Така щото свидетелствувате против себе си, че сте синове на онези, които избиха пророците. Допълнете и вие, прочее, мярката на бащите си. Змии! Рожби ехиднини! Как ще избягате от осъждането в пъкъла? Затова, ето Аз изпращам до вас пророци, мъдри и книжници; едни от тях ще убиете и ще разпънете, и други от тях ще биете в синагогите си, и ще ги гоните от град в град; за да дойде върху вас всичката праведна кръв, проляна на земята, от кръвта на праведния Авел, до кръвта на Захария, Варахиевия син, когото убихте между светилището и олтара. Истина ви казвам: Всичко това ще дойде върху това поколение (Мат. 23:29-36).

Греховете на Израел, неговите бунтове и отстъпления, се натрупваха с векове, изпълвайки чашата до преливане. Кризисната точка беше достигната, когато дойде Синът. Отхвърлянето Му от тях подпечата тяхната съдба, и те бяха на свой ред отхвърлени от Бога. Поколението, което разпъна Господа и преследваше Неговите апостоли, беше истинското “последно поколение.” Израел, като Заветен Народ, щеше да бъде унищожен, окончателно и необратимо. Те бяха получили последното предупреждение. Години по-късно, малко преди холокостът през 70 от Хр. да дойде върху Израел, Апостол Павел написа, че “Юдеите, които и Господа Исуса и пророците убиха, и нас прогониха, на Бога не угаждат и на всичките човеци са противни, като ни забраняват да говорим на езичниците, за да се спасят. Така те винаги допълнят мярката на греховете си; но безграничният гняв ги постигна” (1 Сол. 2:14-16).

Като народ, Израел стана отстъпник, духовна блудница в бунт срещу нейния Съпруг (ср. Езек. 16). Страшните думи в Евреи 6:4-8 бяха буквално приложими към заветния народ, който изостави своето първородство:

Защото за тези, които веднъж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Святия Дух, и са вкусили, колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век, а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват. Защото земята, която се е поила от дъжда, що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тези, за които се и обработва, получава благословение от Бога, но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще се прокълне, и сетнината й е да се изгори.

Същото множество, което приветствува Исус в Ерусалим с “Осанна!” крещеше за Неговата кръв след по-малко от седмица. Като всички роби, тяхното отношение беше променливо; но всъщност, тяхното отношение беше обобщено в друга от Исусовите притчи: “Не искаме този Човек да царува над нас!” (Лука 19:14). Главните свещеници разкриха вярата на народа, когато разпалено отрекоха господството на Христос и потвърдиха: “Нямаме друг цар освен Цезаря” (Йоан 19:15).

Така заветният народ наследи Проклятието. Те махаха своите клонки към Сина на Собственика, когато Той влезе в тяхното лозе, преструвайки се, че Го приветствуват в Неговата законна собственост; но когато Той се приближи и прегледа клонките, не намери плод – само листа. В съответствие с модела, който видяхме при нашето изучаване на Едемската градина, Израел беше узрял да бъде съден, лишен от наследство, и изхвърлен от Лозето.

Но те имаха не само примера на Едем, Потопа, Вавилон, и други исторически осъждения и предупреждения. Бог конкретно каза чрез Мойсей, че Проклятието ще падне върху тях, ако отстъпят от истинската вяра. Ще е добре да си спомним за предупрежденията на Второзаконие 28, където Бог заплаши със загуба на семейството и собствеността, с това да бъдат нападнати от многобройни болести, да страдат от войни и от подтисничеството на победоносен езически народ, да стигнат до канибализъм поради глад, да бъдат продадени в робство и разпръснати по лицето на земята:

И както беше драго на Господа да ви струва добро и да ви умножава, така ще бъде драго на Господа да ви изтребва и да ви погубва; и ще бъдете изкоренени от земята, в която отивате да я завладеете.

Господ ще те разпръсне между всичките племена от единия край на света да другия край на света; и там ще служиш на други богове, които нито ти си познавал, нито бащите ти, на дърво и камък. Но и всред тези народи не ще намериш покой, нито ще има почивка за стъпалото на ногата ти; но там Господ ще ти даде треперене на сърцето, помрачаване на очите и изнемогване на душата.

Животът ти ще бъде в неизвестност пред тебе; и ти ще се боиш денем и нощем, и не ще бъдеш уверен в живота си. Заран ще думаш: О, да мръкнеше! И вечер ще думаш: О, да съмнеше! Поради страха, с който в сърцето си ще се страхуваш, и поради зрелищата, които с очите ти ще виждаш (Вт. 28:63-67).

Понеже Израел извърши върховното действие на нарушаване на завета, когато отхвърли Христос, самият Израел беше отхвърлен от Бога. Ужасните проклятия, произнесени от Исус, Мойсей и пророците, бяха изпълнени през 70 от Хр. при ужасното разрушаване на Ерусалим, със запустяването на Храма и изличаването на заветния народ (Виж Приложение Б за описанието на това събитие от Йосиф Флавий, и сравни с проклятията, изброени във Второзаконие 28). Както Бог обеща, Царството наистина беше установено когато Христос дойде. Но вместо да обхване и да приеме стария Израел в своята структура, Царството дойде и стри Израел на прах. Божият нов Храм, Църквата, беше установен, когато старият Храм беше съборен и напълно разрушен.





Paradise Restored
Copyright © 1987 Dominion Press
превод Copyright © 2003 Радослава Петкова, Dominion 777