Нашият Господ Исус Христос, Който пое върху Себе Си да умре за всички, протегна ръцете Си не някъде към земята надолу, а нагоре във въздуха, за да може Спасението извършено на Кръста да бъде показано на всички хора навсякъде: унищожавайки дявола, който действува във въздуха: и за да освети пътя ни към Небето, и да го освободи.

Св. Атанасий, Писма [xxii]

 

8

ИДВАНЕТО НА ЦАРСТВОТО

Адам беше създаден цар. Той трябваше да покорява земята и да владее над нея. Неговото царуване, обаче, не беше абсолютно: Адам беше подчинен владетел, цар (княз) под Бога. Той беше цар само защото Бог го създаде като такъв и му заповяда да владее. Божият план беше Божият образ да владее света под Неговия закон и върховна власт. Докато Адам беше верен на своите пълномощия, той можеше да владее над земята.

Но Адам не остана верен. Незадоволен от това да бъде зависим владетел по Божия образ, прилагащ Божия закон към създанието, той искаше автономия. Искаше да бъде свой собствен бог, да прави свой собствен закон. За това престъпление на бунт той беше изгонен от Градината. Но както видяхме в предшествуващите глави, това събитие не осуети Божия план за господство чрез Неговия образ. Вторият Адам, Исус Христос, дойде, за да извърши задачата, с която Първият Адам не успя да се справи.

В целия Стар Завет пророците постоянно очакват време, когато определеният от Бога Цар ще дойде да седне на престола. Един от Псалмите, най-често цитирани от новозаветните автори, показва как Богът Баща казва на Своя Син, Царя:

Поискай от Мен и Аз ще Ти дам народите за Твое наследство,
И земните краища за Твое притежание.
Ще ги съкрушиш с желязна тояга,
Ще ги строшиш като грънчарски съд. (Пс. 2:8-9)

Пророците показват ясно, че както Адам, бъдещият Цар ще царува над целия свят (не само над Израел):

Той ще владее от море до море,
И от Реката до краищата на земята.
Пред Него ще коленичат жителите на пустинята;
И неприятелите му ще лижат пръстта. . . .
Да! Ще му се поклонят всичките царе,
Всичките народи ще Му слугуват. (Пс. 72:8-11)

Бог показа на Данаил кратко изложение на историята, в която една висока статуя (представляваща четирите империи на Вавилон, Мидо-Персия, Гърция и Рим) е съборена и строшена от камък; “и камъкът, който удари образа, стана голяма планина и изпълни цялата земя” (Дан. 2:35). Значението на това видение е възстановяването на Едем под Царя, както Данаил обяснява: “В дните на онези царе [т.е. по времето на Римската империя] небесният Бог ще издигне царство, което до века няма да се разруши, и владичеството над което няма да премине към други люде; но то ще строши и довърши всички тези царства, а само то ще пребъдва до века” (Дан. 2:44). Христос, Вторият Адам, ще изпълни задачата, определена за Първия Адам, правейки Святата Планина да порасне и да обхване целия свят.

Възнасяне на Престола

В по-късно видение Данаил действително предсказа възцаряването на Христос като обещания Цар:

Гледах в нощните видения,
И ето, Един като Човешки Син
Идеше с небесните облаци
И стигна до Стария по дни
и доведоха Го пред Него.
И Нему се даде владичество,
Слава и царство,
За да Му слугуват
Всичките племена, народи и езици.
Неговото владичество е вечно владичество,
Което няма да премине
И царството Му е царство,
Което няма да се разруши. (Дан. 7:13-14)

Днес обикновено се приема, че този текст описва Второто Идване, и така Христовото царство (често наричано Милениума) започва едва след Неговото Завръщане. Разбира се, това пренебрегва факта, че Данаил вече пророкува, че Царството започва в дните на Римската империя. Но забележете точно какво казва Данаил: Христос е видян като отиващ нагоре, не надолу! Човешкият Син отива при Стария по Дни, а не идва от Него! Той не слиза с облаците на земята, но се възнася в облаците към Своя Баща! Данаил не предсказва Второто Идване на Христос, а кулминацията на Първото Идване, в което, след като извърши умилостивение за греховете и победи смъртта и Сатана, Господ се възнесе с облаците на небето, за да седне на Своя славен престол отдясно на Своя Баща. Също е забележително, че Данаил използва думите Човешки Син, изразът, който по-късно Исус възприе, за да опише Себе Си. Очевидно, трябва да разбираме, че Човешкият Син означава просто Син на Адам – с други думи, Вторият Адам. Христос дойде като Човешкия Син, Втория Човек (1 Кор. 15:47), за да завърши задачата, определена за Първия Адам. Той дойде да бъде Царят.

Това е постоянното послание на Евангелията. Описанието на Матей за Раждането на Исус разказва историята за мъдреците, идващи от изток да се поклонят на Царя, и ревнивият опит на Ирод да Го погуби като заплаха за неговата собствена неправедна власт. Вместо това Христос избягва, а Ирод умира (Мат. 2). Веднага след това разказът на Матей прескача 30 години напред, за да завърши своята идея:

В ония дни дойде Йоан Кръстител и проповядваше в Юдейската пустиня, като казваше: “Покайте се, понеже наближи небесното царство” (Мат. 3:1-2).

След това Матей се обръща към служението на Исус, давайки ни обобщение на Неговото основно послание към Израел: “Покайте се, защото наближи небесното царство” (Мат. 4:17). “Тогава Исус ходеше по цяла Галилея, и поучаваше в синагогите им, и проповядваше благовестието на царството, като изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ между людете” (Мат. 4:23). Един обикновен поглед към конкорданса ще открие колко важно беше Благовестието на Царството за програмата на Исус. И забележете, че Царството не беше някакъв далечен милениум на хиляди години в бъдещето, след Второто Пришествие. Исус обяви: “Времето се изпълни, и Божието царство наближи; покайте се и повярвайте Благовестието” (Марк 1:15). Исус ясно каза на Израел да се покае сега, защото Царството идваше скоро. Царството беше близо. Той го довеждаше точно пред техните очи (виж Мат. 12:28; Лука 10:9-11; 17:21), и скоро щеше да се възнесе към Бащата, за да седне на престола на Царството. Именно затова той каза на Своите ученици:

Истина ви казвам, има някои от стоящите тука, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Човешкия Син идещ в царството Си (Мат. 16:28).

Прав ли беше Исус, или бъркаше? Според някои съвременни учители, Исус бъркаше. И това не беше някакво незначително объркване на изчисленията: Исус сбърка с хиляди години! Можем ли да уповаваме в Него като Господ и Спасител и все още да казваме, че Той греши, или че по някакъв начин Неговото пророчество се е провалило? Исус не беше просто човек, като Първия Адам. Той е Бог, Господар на небето и на земята; и ако Той се заема да доведе Царството, може ли нещо да Го спре? Дори разпъването не беше поражение, защото то беше съществена част от Неговия план. Затова Той каза: “Аз давам живота Си, за да го взема пак. Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам” (Йоан 10:17-18). Трябва да вярваме в това, което Исус каза: докато са живи онези, които Го слушаха, Той щеше да дойде в Своето Царство. И точно това направи Той, стигайки до кулминация при Своето възнасяне към небесния Си престол.

Влизането на Исус в Ерусалим, казва Матей, конкретно изпълнява старозаветното пророчество за тържественото начало на Царството:

Радвай се много, сионова дъщерьо;
Възклицавай, ерусалимско дъщерьо;
Ето, твоят цар иде при тебе;
Той е праведен, и спасява,
Кротък, и възседнал на осел,
Да! на осле, рожба на ослица.
Аз ще изтребя колесница из Ефрема,
И кон из Ерусалим,
И ще се отсече бойният лък;
Той ще говори мир на народите;
И владението Му ще бъде от море до море,
И от Реката до земните краища. (Зах. 9:9-10; ср. Мат. 21:5)

Апостол Петър разбра, че смисълът на Възнасянето беше Христовото възцаряване в небето. Цитирайки пророчеството на Цар Давид, Петър каза:

И тъй, понеже беше пророк, и знаеше, че Бог с клетва му се обеща, че от плода на неговите чресла по плът ще въздигне Христа, да Го постави на престола Му, той предвиждаше това, говори за възкресението на Христа, че нито Той беше оставен в ада, нито плътта Му видя изтление. Този Исус Бог възкреси, на което ние всички сме свидетели. И тъй, като се възвиси до Божията десница, и взе от Бащата обещания Свети Дух, Той изля това, което виждате и чувате. Защото Давид не се е възнесъл на небесата, но сам той казва: Рече Господ на Моя Господ: Седи отдясно Ми, докато положа враговете Ти за Твое подножие. И тъй, нека знае добре целият Израилев дом, че този Исуса, Когото вие разпнахе, Него Бог е направил и Господ и Помазаник (Деян. 2:30-36).

Важно е да разберем собственото тълкувание на Библията за престола на Христос. Според боговдъхновения апостол Петър, Давидовото пророчество за Христос възцарен на престол не е пророчество за някакъв земен престол в Ерусалим (както днес някои погрешно настояват). Давид пророкуваше за Христовия престол в небето. Цар Давид предсказа именно небесното възцаряване, каза Петър на своите слушатели в Деня на Петдесятница. Христос вече управлява света от Своя престол в небето.

Апостол Павел се съгласява: при Христовото възнесение, пише той, Бог “Го тури да седне от дясната Си страна на небесата, далече по-горе от всяко началство и власт, сила и господство, и всяко име, с което се именуват не само в този свят, но и в бъдещия. И всичко покори под нозете Му” (Еф. 1:20-22). И така, ако Христос седи сега над всяко началство и власт, сила и господство, ако всяко нещо е сега под Неговите крака, защо някои християни очакват Неговото Царство да започне? Според Павел, Бог “ни избави от властта на тъмнината, и ни пресели в Царството на Своя възлюбен Син” (Кол. 1:13). Библията казва, че Царството вече е дошло; някои съвременни теолози казват, че още не е. Има ли действително някакво съмнение на кого трябва да вярваме?

Връзването на Сатана

Първоначалното обещание на Благовестието се съдържа в Божието проклятие върху змията, че Семето на Жената ще смаже нейната глава (Бит. 3:15). Съответно, когато Исус дойде, Той незабавно започна да печели победи над Сатана и неговите демонични легиони, като сам ги предизвикваше за битка и ефективно ги изгонваше от земята, заедно с болестите и смъртта. По времето на Христовото служение се водеше цялостна война, като Сатана постоянно губеше и бягаше за да намери убежище. Като наблюдаваше Своите ученици при една успешна мисия, Исус възкликна: “Видях Сатана паднал от небето като светкавица. Ето, давам ви власт да настъпвате на змии и на скорпии, и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди” (Лука 10:18-19). Той обясни Своите победи над бесовете като каза на Своите слушатели, че “Божието царство дойде върху вас.” Той продължи: “Или как може да влезе някой в къщата на силния човек и да му ограби покъщнината, ако първо не върже силния? Тогава ще ограби къщата му” (Мат. 12:28-29). Точно това правеше Исус в света. Той връзваше Сатана, “силния човек,” за да “ограби неговата покъщнина,” да открадне хората от дявола.

Първоначалното поражение на Сатана стана при Христовата смърт и възкресение. Апостолите многократно уверяваха ранните християни за факта на Христовата победа над дявола. Чрез Своето завършено дело, казва Павел, Господ Исус “обезоръжи началствата и властите”; “изведе ги на показ явно, възтържествувайки над тях” (Кол. 2:15). Новият Завет безспорно учи, че чрез Христовото разкъсване на връзките на смъртта, Сатана е станал безсилен (Евр. 2:14). Йоан пише, че “затова се яви Божият Син, за да съсипе делата на дявола” (1 Йоан 3:8). Отново, трябва да отбележим, че това е в минало време. Това е свършен факт. Това не е пророчество за Второто Пришествие. Това е изявление за Първото Идване на Христос. Христос дойде, за да върже и обезоръжи Сатана, да го направи безсилен, да съсипе неговите дела, и да установи Своята власт като световен Цар, както Бог възнамеряваше от началото. Според Библията, Христос действително изпълни това, Което започна; Писанието счита Сатана за победен враг, който трябва да бяга, когато християните му се противят, който е неспособен да се противопостави на победоносната атака на Христовата войска. Портите на неговия град са обречени да се сринат пред неумолимите атаки на Църквата (Мат. 16:18).

Растежът на царството

На това място някои ще възразят: “Ако Исус е Цар сега, защо всички народи не са обърнати? Защо има толгова много нечестие? Защо всичко не е съвършено?” На първо място, няма ако относно това. Исус е Царят, и Неговото Царство вече дойде. Библията казва така. На второ място, нещата никога няма да бъдат “съвършени” преди Крайния Съд, и дори милениумът, описан от някои популярни автори, е далеч от съвършенството (всъщност, техният е много по-лош; защото те учат, че народите никога няма да се обърнат истински, а само ще се преструват на обърнати, докато очакват своята възможност да се разбунтуват).

Трето, макар Царството да е установено първоначално чрез завършеното дело на Христос, то се установява прогресивно в историята (докато се установи окончателно в Последния Ден). От друга страна, Библията учи, че Исус Христос сега владее народите с желязна тояга; Той сега е седнал и владее над всички други началства на небето и на земята, притежавайки всяка власт. От друга страна, Библията също учи, че Царството се развива прогресивно и става все по-силно и по-могъщо с течение на времето. Същото послание към Ефесяните, което ни казва за Христовата абсолютна власт над създанието (1:20-22) и ни уверява, че ние царуваме с Него (2:6), също ни заповядва да се въоръжим за битка срещу дявола (6:10-17). Тук няма противоречие – просто две страни от една и съща действителност. И фактът, че Исус сега управлява като Цар на царете, е точно причината ние да можем да имаме увереност за победа при нашия сблъсък със злото. Можем да преживяваме прогресивна победа сега, защото Исус Христос първоначално тържествува над Сатана в Своя живот, смърт, възкресение и възнасяне.

Исус каза две притчи, които изобразяват растежа на Царството. Матей ни казва:

Друга притча им предложи, казвайки: Небесното царство прилича на синапово зърно, което човек взе и го пося на нивата си; което наистина е по-малко от всичките семена, но, когато порасте, е по-голямо от злаковете, и става дърво, така че небесните птици дохождат и се подслоняват по клончетата му.

Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото” (Мат. 13:31-33).

Царството беше установено когато Христос дойде. Но то все още не беше стигнало своето пълно развитие. Като синаповото дърво, то започна от малко, но ще порасне до огромни размери (точно както камъкът, който Данаил видя, стана планина и изпълни цялата земя). Царството ще нарасне по големина, разширявайки се навсякъде, докато познанието за Бога покрие земята, както водите покриват морето. Растежът на Царството ще бъде екстензивен.

Но Царството също ще нараства интензивно. Като квас в тесто, то ще преобрази света, както със сигурност преобразява отделните хора. Христос посади в света Своето благовестие, силата на Бога за спасение. Както маята, силата на Царството ще продължи да работи “докато вкисне всичко.”

Като разгледате внимателно тази притча, може да се учудите как е възможно някой да отрича есхатологията на господството. Как може да заобиколите смисъла на този стих? Ето как: пораженецът просто обяснява, че “квасът” не е Царството, а е картина на това как злите ереси биват посадени в Църквата от дявола! Невероятно, неговата позиция е толкова отчаяна, че той ще прибегне до измама, обръщайки едно обещание за победа на Царството в обещание за поражение за Църквата. Забележете добре, че всичко втасва; стихът учи пълно завоевание, за едната страна или за другата.

Следователно, според Исус, коя страна ще спечели? Обратно на песимистите, Исус не каза, че Царството е като тесто, в което някой пъхва разрушителна, зла квас. Той каза, че Царството е като квас. Царството започна малко, и неговият растеж често е бил скромен и дори понякога невидим; но то продължава да втасва и да променя света. Къде беше християнството преди 2000 години? То се състоеше от само шепа хора, които бяха изпратени да научат народите – малка група хора, които щяха да бъдат гонени от своите собствени съграждани, и преследвани от въоръжената мощ на най-могъщата империя в историята. Какъв шанс бихте дали за тяхното оцеляване? Но все пак Църквата излезе от войната победоносно, категоричен победител; Рим и Ерусалим не преминаха през изпитанието. Последните двадесет века са били свидетели на прогрес, който само съзнателно слепите могат да отрекат. Дали квасът на Царството се е разпрострял навсякъде? Разбира се, не още. Но това ще стане. Бог ни е предопределил за победа.