Възстановеният рай
Съдържание
Предговор

Част Първа
Глава 1

Част Втора
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7

Част Трета
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16

Част Четвърта
Глава 17
Глава 18
Глава 19
Глава 20
Глава 21
Глава 22
Глава 23

Част Пета
Глава 24

Приложение А
Приложение Б
Библиография

   

Възстановеният рай
  Home     Дейвид Чилтън  

 

Кога хората започнаха да изоставят поклонението пред идолите, освен когато самото Божие Слово дойде между хората? Кога предсказанията спряха и станаха безсмислени, между гърците и навсякъде, освен когато Спасителят се изяви на земята? Кога онези, които поетите наричат богове и герои, започнаха да бъдат считани за обикновени смъртни хора, освен когато Господ ограби плячката на смъртта и запази нетленно тялото, което беше взел, възкресявайки го от мъртвите? Или кога измамността и лудостта на демоните си спечели презрение, освен когато Словото, Божията Сила, Господарят и на тях също, се смили заради слабостта на човечеството и се яви на земята? Кога практиката и теорията на магията започна да бъде тъпкана под крака, ако не при изявяването на Божественото Слово пред хората? С една дума, кога мъдростта на гърците стана глупава, ако не когато истинската Божия Мъдрост се яви на земята? В миналото целият свят и всяко място от него са били заблуждаване чрез поклонение на идоли, и хората са мислели, че идолите са единствените богове, които съществуват. Но сега по целия свят хората изоставят своя страх от идолите и прибягват до Христос; и като Му се покланят като на Бог, чрез Него те също познаха Бащата, Когото преди не познаваха.

Св. Атанасий, За въплъщението [46]

 

13

ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ

Както започнахме да виждаме в предишната глава, периодът, за който се говори в Библията като “последните дни” (или “последни времена” или “последен час”) е периодът между раждането на Христос и разрушаването на Ерусалим. Ранната църква живееше в края на старата епоха и началото на новата. Целият период трябва да бъде считан за време на Христовото Първо Пришествие. В Стария и Новия Завет, обещаното разрушаване на Ерусалим е смятано за част от делото на Христос, тясно свързано с Неговото дело на изкупление. Неговият живот, смърт, възкресение, възнасяне, изливане на Духа, и съд върху Ерусалим са части на Неговото единно дело за въвеждане на Неговото Царство и създаването на Неговия нов Храм (виж например как Данаил 9:24-27 свързва умилостивителната жертва с разрушаването на Храма).

Нека да разгледаме как самата Библия използва тези изрази за края на века. В 1 Тимотей 4:1-3, Павел предупреди:

А Духът изрично казва, че в послешните времена някои ще отстъпят от вярата, и ще слушат измамителни духове и бесовски учения, чрез лицемерието на хора, които лъжат, чиято съвест е прегоряла, които забраняват жененето и заповядват въздържание от ястия, които Бог създаде, за да се употребяват с благодарение от онези, които вярват и разбират истината.

Дали Павел говореше за “последни времена,” които щяха да станат хиляди години по-късно? Защо той трябва да предупреждава Тимотей за събития, които Тимотей и Тимотеевите пра-пра-правнуци, и петдесет или повече поколения от наследници, нямаше никога да доживеят да видят? Всъщност, Павел казва на Тимотей, “В това като съветваш братята, ще бъдеш добър служител Исус Христов” (1 Тим. 4:6). Членовете на Тимотеевото събрание се нуждаеха да знаят това, което щеше да стане в “последните дни,” защото те лично щяха да бъдат засегнати от онези събития. Конкретно, те се нуждаеха от уверението, че идващото отстъпление е част от цялостната схема от събития, водещи до края на стария ред и пълното установяване на Христовото Царство. Както ще видим от текстове като Колосяни 2:18-23, “бесовските учения,” за които Павел предупреди, съществуваха през първи век. “Последните времена” вече бяха действителност. Това е напълно ясно в по-късните Павлови думи към Тимотей:

А това да знаеш, че в последните дни ще настанат усилни времена, защото човеците ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви, без семейна обич, непримирими, клеветници, невъздържани, свирепи, неприятели на доброто, предатели, буйни, надути, повече сластолюбиви, а не боголюбиви, имащи вид на благочестие, но отречени от силата му; също от такива страни. Защото от тях са онези, които се вмъкват в домовете и подмамват обременени с грехове женища, водени от различни страсти, които всякога се учат, а никога не могат да дойдат в познание на истината. И както Яний и Ямврий се възпротивиха на Мойсей, така и те се противят на истината, човеци с покварен ум, извратени във вярата (2 Тим. 3:1-8).

Същите неща, които Павел казва, че ще станат в “последните дни,” ставаха докато той пишеше, и той просто предупреждаваше Тимотей какво да очаква, когато епохата достига до своята кулминация. Антихрист започваше да надига главата си.

Други новозаветни автори споделят този възглед с Павел. Посланието към Евреите започва като казва, че Бог “в тези последни дни говори нам чрез Сина” (Евр. 1:2); авторът продължава да показва, че “на дело в края на вековете се яви веднъж да отмахне греха, като принесе Себе Си в жертва” (Евр. 9:26). Петър пише, че Христос “наистина беше предопределен преди създанието на света, но се яви в края на времената за вас, които чрез Него повярвахте в Бога” (1 Пет. 1:20-21). Апостолското свидетелство е непогрешимо ясно: когато Христос дойде, “последните времена” дойдоха заедно с Него. Той дойде да въведе новата епоха на Божието Царство. Старата епоха отминаваше, и щеше да бъде напълно премахната, когато Бог разруши Храма.

От Петдесятница до Холокост

В деня на Петдесятница, когато Духът се изля и християнската общност говори с други езици, Петър обяви библейското тълкувание на събитието:

Но това е казаното чрез пророк Йоил: “И в последните дни, казва Бог, ще излея от Духа Си на всяка твар; и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, юношите ви и дъщерите ви ще пророкуват, юношите ви ще виждат видения, и старците ви ще сънуват сънища; Още и на слугите Си и на слугините Си ще изливам от Духа Си. В онези дни ще пророкуват. И ще покажа чудеса на небето горе, и знамения на земята долу, кръв и огън, и пара от дим; слънцето ще се превърне в тъмнина, и луната в кръв, преди да дойде великият и бележит ден Господен. И всеки, който призове името Господно, ще се спаси” (Деян. 2:16-17).

Вече видяхме как “кръв и огън и пара от дим” и знаменията на слънцето и на луната са изпълнени в разрушаването на Ерусалим (виж Глава 11). Тук е важно да отбележим точното твърдение на Петър, че последните дни са дошли. Обратно на някои съвременни тълкувания на този текст, Петър не казва, че чудесата на Петдесятница са като тези, пророкувани от Йоил, или че са някакъв вид “прото-изпълнения” на Йоиловото пророчество; той казва, че това е изпълнението: “това е казаното чрез пророк Йоил.” Последните дни са дошли: Духът е излят, Божиите хора пророкуват и говорят на езици, а Ерусалим ще бъде унищожен с огън. Древните пророчества са се изпълнявали, и това поколение е нямало да премине, докато “всички тези неща” не се сбъднат. Затова Петър увещава своите слушатели, “Избавете се от това извратено поколение!” (Деян. 2:40).

В тази връзка трябва да отбележим есхатологичното значение на дара на езиците. Св. Павел показва в 1 Коринтяни 14:21-22, че чудото с езиците е изпълнение на пророчеството на Исая срещу бунтовния Израел. Понеже заветният народ отхвърли Неговото ясно откровение, Бог предупреди, че Неговите пророци ще им говорят с чужди езици, с нарочната цел да дадат последно свидетелство на невярващия Израел в последните дни преди техния съд:

Наистина с гъгниви устни и с друг език
Ще говори на тези хора. . . .
Тъй щото, като ходят, да паднат възнак и да се съкрушат,
Да се впримчат и да се хванат.
Затова слушайте словото Господно, вие, присмивачи,
Които господарувате над тези люде, които са в Ерусалим.
Понеже сте казали:
Ние направихме договор със смъртта,
И се съгласихме с преизподнята,
Щото, когато заливащата беда минава,
Да не дойде до нас,
защото си направихме лъжата прибежище,
И под измама се скрихме, -
Затова, така казва Господ Иеова:
Ето, полагам в Сион камък за основа,
Камък отбран, скъпоценен, краеъгълен, за твърда основа;
Който вярва в него не ще прибърза да бяга.
Ще направя правосъдието връвта,
И правдата отвеса;
И градушка ще помете прибежището на лъжи,
И водата ще наводни скривалището.
Договорът ви със смъртта ще се унищожи,
И съглашението ви с преизподнята не ще устои;
Когато заливащата беда минава
Тогава ще се стъпчете от нея.
Колкото пъти минава ще ви хваща,
Защото всяка заран ще минава,
Денем и нощем;
И само слухът за нея да чуе някой, ще се изплаши.
(Ис. 28:11-19)

Чудото на Петдесятница беше шокиращо послание за Израел. Те знаеха какво означава това. Това беше знамението от Бога, че Главният Краеъгълен Камък е дошъл, и че Израел го е отхвърлил за свое собствено осъждение (Мат. 21:42-44; 1 Пет. 2:6-8). Това е било знамение за съд и порицание, белегът, в който отстъпниците от Ерусалим щяха да се “блъскат, да се строшат, да се измамят, и да бъдат взети в плен.” Последните дни на Израел дойдоха: старата епоха беше към своя край и Ерусалим щеше да бъде пометен в нов потоп, за да направи място на Божието Ново Създание. Както Павел каза, езиците бяха “белег не за онези, които вярват, а на невярващите” (1 Кор. 14:22) – знак към невярващите юдеи за приближаващата гибел.

Ранната Църква е очаквала идването на новата епоха. Те са знаели, че с видимия край на старозаветната система Църквата ще бъде открита като новия, истински Храм; и делото, което Христос дойде да изпълни, ще бъде завършено. Това е било важна част от изкуплението, и християните от първи век са очаквали това събитие през своя собствен живот. По време на този период на очакване и сериозни изпитания, апостол Петър ги увери, че “с Божията сила сте пазени чрез вяра за спасение, готово да се открие в последно време” (1 Пет. 1:5). Те са били на прага на новия свят.

Очакване на края

Апостолите и християните от първото поколение са знаели, че живеят в последните дни на старозаветната епоха. Те нетърпеливо са очаквали нейното завършване и пълното въвеждане на новата епоха. С напредването на века и с увеличаването и засилването на “белезите на края,” Църквата е можела да види, че Денят на Съда бързо наближава; в близкото бъдеще се е задавала криза, когато Христос ще ги избави “от настоящия нечист век” (Гал. 1:4). Твърденията на апостолите са пълни с тази нагласа за очакване, сигурно знание, че това важно събитие им предстои. Мечът на Божия гняв е бил застанал над Ерусалим, готов да удари във всеки момент. Но християните не са се страхували, защото идващият гняв не е бил насочен срещу тях, а срещу враговете на Благовестието. Павел увещава Солунците да очакват “Неговия Син от небесата, същия Исус, Когото възкреси от мъртвите, Който ни избавя от идещия гняв” (1 Сол. 1:10). Отразявайки Исусовите думи в Мат. 23-24, Павел подчертава, че предстоящ съд ще се излее върху “юдеите, които и Господа Исуса и пророците убиха, и нас прогониха, на Бога не угождават и на всичките човеци са противни, като ни забраняват да говорим на езичниците, за да се спасят. Така те винаги допълнят мярката на греховете си; но безграничният гняв ги настигна” (1 Сол. 2:14-16). Християните са били предупредени и затова са били подготвени, но невярващият Израел е бил хванат неподготвен:

А за годините и времената, братя, няма нужда да ви се пише; защото вие добре знаете, че Господният ден ще дойде като крадец нощем. Когато казват: Мир и безопасност, тогава ще ги постигне внезапно погубление, като болките на непразна жена, и никак няма да избягнат. Но вие, братя, не сте в тъмнина, та да ви постигне онзи ден като крадец. Защото вие всички сте синове на светлината, синове на деня; не сме от нощта, нито от тъмнината. . . . Защото Бог ни е определил не на гняв, но да получим спасение чрез нашия Господ Исус Христос (1 Сол. 5:1-5, 9).

Павел продължава по тази тема в своето второ послание към същата църква:

Понеже е справедливо пред Бога да въздаде скръб на онези, които ви оскърбяват, а на вас, оскърбените, да даде утеха (както и на нас), когато се яви Господ Исус от небето със Своите силни ангели, в пламенен огън да даде възмездие на онези, които не познават Бога, и на онези, които не се покоряват на благовестието на нашия Господ Исус. Такива ще приемат за наказание вечна погибел от присъствието на Господа и от славата на Неговата сила, когато дойде в онзи ден да се прослави в Своите светии и да се покаже чуден между всичките повярвали (2 Сол. 1:6-10).

Ясно е, че Павел не говори за окончателното идване на Христос в края на света, защото идващата “скръб” и “възмездие” бяха конкретно насочени против онези, които преследват Солунските християни от първото поколение. Идващият ден на съд не е бил нещо на хиляди години надалеч. Той е бил близо – толкова близо, че са можели да го видят как идва. Повечето от “белезите на края” вече са били налице, и вдъхновените апостоли са насърчавали Църквата да очаква Края във всеки момент. Павел увещава християните в Рим да постоянствуват в благочестив живот, “като знаете времето, че часът е вече настанал да се събудите от сън; защото спасението е по-близо до нас сега, отколкото, когато първо повярвахте. Нощта премина, а денят наближи: и тъй нека отхвърлим делата на тъмнината, и да се облечем в оръжието на светлината” (Рим. 13:11-12). Както старата епоха се характеризира с грях, отчаяние и робство под Сатана, новата епоха ще бъде все повече характеризирана с праведност и универсалното царуване на Царството. Защото периодът на “последните дни” е също времето, когато небесното Царство бива въведено на земята, когато “Святата планина” започва своя динамичен растеж и всички народи започват да се стичат към християнската вяра, както са предсказали пророците (виж Ис. 2:2-4; Мих. 4:1-4). Очевидно, все още има много нечестие в света днес. Но от времето на Ранната Църква християнството постепенно и сигурно печели битките; и когато християните продължават да воюват с врага, ще дойде времето, когато светиите ще завладеят Царството (Дан. 7:22, 27).

Затова Павел може да утешава вярващите като ги уверява, че “Господ е близо”(Фил. 4:5). Всъщност, паролата на ранната Църква (1 Кор. 16:22) е била Мараната! Господ идва! Очаквайки идещата гибел на Ерусалим, авторът на Евреите предупреждава хората изкушавани да “се върнат” към отстъпилия юдаизъм, че отстъплението само ще им донесе “едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците” (Евр. 10:27).

Защото познаваме Този, Който е рекъл: “На мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздаяние”; и пак: “Господ ще съди людете Си.” Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог. . . . Защото ви е нужно търпение, та като извършите Божията воля, да получите обещаното. “Защото още твърде малко време и ще дойде Този, Който има да дойде, и не ще се забави. А който е праведен пред Мене, ще живее чрез вяра; но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми.” Ние, обаче, не сме от онези, които се дърпат назад, та се погубват, а от тези, които вярват, та се спасяват душата им (Евр. 10:30-31, 36-39).

Други новозаветни автори пишат по подобен начин. След като предупреждава богатите невярващи, които угнетяват християните, с нещастията, които ще дойдат върху тях, обвинявайки ги, че измамнически “трупат съкровища в последните дни” (Яков 5:1-6), Яков насърчава страдащите християни:

И тъй, братя, останете твърди до Господното пришествие. Ето земеделецът очаква скъпоценния плод от земята и търпи за него докле получи и ранния и късния дъжд. Останете и вие твърди, и укрепете сърцата си; защото Господното пришествие наближи. Не роптайте един против друг, братя, за да не бъдете осъдени; ето, Съдията стои пред вратите. (Яков 5:7-9).

Апостол Петър също предупреждава Църквата, че “краят на всичко е наближил” (1 Пет. 4:7) и ги насърчава да живеят във всекидневно очакване на съда, който ще дойде в тяхното поколение:

Възлюбени, не се чудете на огнената изпитня, която дохожда върху вас, за да ви опита, като че ви се случва нещо чудно; но радвайте се за гдето с това вие имате общение в страданията на Христа, за да се зарадвате премного и когато се яви Неговата слава. . . . Защото дойде времето да се започне съдът от Божието домочадие; и ако почне първо от нас, каква ще бъде сетнината на тези, които не се покоряват на Божието благовестие? (1 Пет. 4:12-13, 17).

Ранните християни е трябвало да преживеят сурови гонения от страна на отстъпилия Израел, и предателство от антихристи изсред техните собствени среди, които са се стремели да вкарат Църквата в юдаисткия култ. Но това време на огнена скръб и страдание е работело за благословението и освещаването на самите християни (Рим. 8:28-39); а междувременно Божият гняв срещу гонителите се е натрупвал. Накрая Краят идва, и Божият гняв се отприщва. Тези, които са довеждали скръб върху Църквата, са били хвърлени в най-голямата Скръб на всички времена. Най-големият враг на Църквата е бил победен, и никога вече няма да представлява заплаха за нейната окончателна победа.





Paradise Restored
Copyright © 1987 Dominion Press
превод Copyright © 2003 Радослава Петкова, Dominion 777