Възстановеният рай
Съдържание
Предговор

Част Първа
Глава 1

Част Втора
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7

Част Трета
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16

Част Четвърта
Глава 17
Глава 18
Глава 19
Глава 20
Глава 21
Глава 22
Глава 23

Част Пета
Глава 24

Приложение А
Приложение Б
Библиография

   

Възстановеният рай
  Home     Дейвид Чилтън  

 

Той спечели победа над Своите демонични врагове и плячка от идолите дори преди Своето телесно явление – а именно, всички езичници, които от всички области изоставиха традицията на своите бащи и лъжливото поклонение към идолите и сега поставят своята надежда в Христос и към Него насочват своята вярност. Това става точно пред очите ни, тук в Египет, и с това се изпълнява друго пророчество, защото по никое друго време египтяните не са прекратявали своето лъжливо поклонение, освен когато Господарят на всички, яздещ на облак, дойде тук в тяло и сведе до нищо греха на идолите и спечели всички за Себе си и чрез Себе Си за Бащата. Той беше разпнат, и слънцето и луната са Негови свидетели; и чрез Неговата смърт спасението дойде до всички хора, и цялото създание беше изкупено.

Св. Атанасий, За въплъщението [37]

 

7

ОГНЕНИЯТ ОБЛАК

Това, което беше най-важно относно Градината – всъщност, това, което я правеше Градина – беше присъствието на Бога с Неговите хора. За да разберем правилно това, ще започнем нашето изследване в тази глава с откровението на Божието присъствие със заветния народ Израел, и след това ще гледаме и назад към Едем, и напред към Църквата.

Бог разкри Своето присъствие на Своя народ в Облака на Славата. Облакът служеше като “подвижен дом” за Бога – Негова огнена колесница, от която Той правеше присъствието Си известно на Своя народ. Облакът служеше като водач за Израел, давайки светлина в тъмнината и сянка от горещината (Изх. 13:21-22; Пс. 105:39), но и носейки осъждение на нечестивите (Изх. 14:19-25). На Синай, Облакът беше придружен от гръмотевици, светлина, огън, дим и земетръс (Изх. 19:16-20), и беше изпълнен с безброй ангели (Вт. 33:2; Пс. 68:17). Облакът е в действителност откровение за невидимото Небе, където Бог е седнал на Своя славен престол, обкръжен от Своя небесен двор и съвет (Изх. 24:9-15; Ис. 6:1-4), и откъдето Той говори на Мойсей (Изх. 33:9; Пс. 99:7).

Когато Скинията беше завършена, Облакът влезе в нея и я изпълни с Божията слава (Изх. 40:34-38; ср. 2 Лет. 5:13-14), и огън излезе от него за да погълне жертвите (Лев. 9:23-24). Пророк Езекиил погледна нагоре през Облака (Езек. 1) и видя огън, светкавица и крилати създания летящи под “простор” – “подножието” или “стъкленото море,” което е около основата на Божия престол (Изх. 24:10; Откр. 4:6) – и около престола беше Славата под формата на дъга (Езек. 1:28; ср. Бит. 9:12-17; Откр. 4:3; 10:1).

Господният Глас

Макар че има много явления, свързвани с Облака (повечето са изброени в Пс. 18:6-15), може би най-поразителната характеристика е особения, ясно забележим шум или глас: практически всяко сведение го споменава. В зависимост от ситуацията, той може да звучи като вятър, гръм, течащи води, вик, тръба (или много тръби), маршируваща армия, грохот на колесница през небето, или трептене и удряне на крила (виж вече цитираните текстове; също в Езек. 3:12-13; 10:1-5; 2 Царе 5:24; 4 Царе 7:5-7); и Езекиил ни казва, че звукът всъщност произхожда от шума на крилата на десетките хиляди ангели (Езек. 1:24; 3:12-13). Вижте следното описание на седмократния Глас от Облака:

Гласът Господен е над водите;
Бог на славата гърми;
Господ гърми над големите води,
Гласът Господен е силен;
Гласът Господен е величествен.
Гласът Господен троши кедри;
Да! Господ троши ливанските кедри,
И прави ги да скачат като юнец,
Ливан и Сирион като див вол в младостта си.
Гласът Господен разцепва огнените пламъци;
Гласът Господен разтърсва пустинята;
Господ разтърсва пустинята Кадис [ср. Чис. 16:19-33].
Гласът Господен прави да раждат кошутите,
И оголва лесовете;
А в храма Му всеки възгласява: Слава! (Пс. 29:3-9)

Това беше именно този Глас – оглушаващ, разтърсващ земята тътен – който Адам и Ева чуха в последния си ден в Градината: “И те чуха Гласа на Господа минаващ през Градината . . . и се скриха от присъствието на Господ Бог между дърветата в градината” (Бит. 3:8; това е важен текст, и ние ще трябва да го разгледаме по-подробно в друга глава).

Сянката на Всемогъщия

Важно е да осъзнаем, че Облакът беше теофания, видимо проявление на възцареното Божие присъствие пред Неговия заветен народ. Всъщност, Старият Завет често използва понятието Дух като синоним на Облак, приписвайки едни и същи действия на двете (Неем. 9:19-20; Ис. 4:4-5; Йоил 2:28-31; Аг. 2:5). Най-показателният случай за тази идентичност на Бога с Облака е където Мойсей описва Божието спасение на Израел в пустинята като орел виещ се или носещ се над своите малки (Вт. 32:11). Как Бог “се носи” над Израел? Защо Псалмистът постоянно търси убежище под Божиите “крила” (напр. Пс. 36:7; 57:1; 61:4; 91:4)? Със сигурност, Самият Бог няма крила. Но Неговите ангели имат – и специалното откровение на Божието спасително, осъждащо и закрилящо присъствие беше чрез Облака на Славата, който съдържа “много хиляди ангели” (Пс. 68:17; ср. 4 Царе 6:17): “С перата Си ще те покрива; и под крилата Му ще прибегнеш . . . Защото ще заповяда на ангелите Си за тебе да те пазят във всичките ти пътища” (Пс. 91:4, 11).

И така, удивителното нещо в Мойсеевите думи във Второзаконие 32:11 – Божието “носене” над Неговия народ чрез Облака – е, че Мойсей използва тази еврейска дума само на още едно място в цялото Петокнижие, когато ни казва, че “земята беше без форма, и пуста; . . . и Божият Дух се носеше над водата” (Бит. 1:2).

Това не е единственото съответствие между тези два текста; защото във Второзаконие 32:10 Мойсей описва пустинята, през която хората минават, като пуста – същата дума, преведена без форма в Битие 1:2 (и отново, това са единствените две употреби на думата в Петокнижието). Следователно, това, което Мойсей казва – и този факт със сигурност е бил разбиран от еврейските читатели – е, че Божието спасяване на Неговия народ чрез Изхода е било повторно действие на историята на Сътворението: като спасява Израел, Бог го прави Ново Създание. Както в началото, Духът-Облак се носи над творението, давайки светлина в тъмнината (Бит. 1:3; Изх. 14:20; Йоан 1:3-5), и водейки до Съботната почивка в Обещаната Земя, Новият Едем (Бит. 2:2-3; ср. Вт. 12:9-10 и Пс. 95:11, където земята е наречена почивка).

Така Божието пре-сътворяване на Неговия народ, за да ги доведе в общение със Себе Си на Святата Планина, е засвидетелствувано от същото проявление на Неговото съзидателно присъствие, което е било при първоначалното Сътворение, когато Духът славно е носел Своето покривало над земята. Яркото сияние на Облака-покривало е било също основата за белега на дъгата, който Ной видя на Планината Арарат, уверяващ го за верността на Божия завет (Бит. 9:13-17). Славата на Божия Облак-покривало, надвесена над планина, е повтарящ се белег в Писанието, че Бог е със Своя народ, създавайки ги наново, възстановявайки Своето дело в неговото първоначално Едемско състояние, и водещ създанието към Своята определена цел.

В Исая 4:4-5 е дадено основно обещание за спасение: “Когато Господ измие нечистотата на сионовите дъщери, и очисти кръвта на Ерусалим отсред него, чрез дух на съдба и чрез дух на изгоряване, и над всяко жилище на хълма Сион, и над събранията му, Господ ще създаде облак и дим денем, а светлина от пламенен огън нощем; Защото ще има покрив над всичката слава.” Този Облак-покрив на Божието присъствие, пълен с ангелски крила, е наречен шатра, покривало (2 Царе 22:12; Пс. 18:11; Пл.Ер. 3:44; Пс. 91:4). И това е причината да се използва думата покривало за да опише положението на изваяните херувими, които бяха поставени да покриват Ковчега на Завета (Изх. 25:20). Следователно е важно, че тази еврейска дума е преведена шатри и скинии, когато Бог заповядва на Своя народ да издигне палатки от листа, за да живее в тях по време на Празника на Скиниите (Лев. 23:34, 42-43); както видяхме, този празник напомняше за Едем, символично представяне на факта, че спасението ни възстановява към Едемските благословения.

Така Едемската градина служеше като Скиния-Храм, малко копие на Божия по-голям Храм и Дворец, в който “небесата” са Негов престол, а “земята” Негово подножие (Бит. 1:1; Ис. 66:1) – невидимите небеса заедно с видимата вселена, съставляващи Неговия голям космически Храм. Един близък поглед към архитектурата на Скинията и на Храма ще разкрие, че те бяха направени като подражание не само на Едемската градина, но на първоначалния небесен Храм: Облака-покривало (ср. Евр. 8:5; 9:11, 23-24).

Под защитата на крилата на Облака-покривало, отговорността на човека беше да изпълни “обществения мандат,” да “напълни земята и да я завладее” (Бит. 1:28). В покорно подражание на своя Небесен Баща, човекът трябваше да преоформи, разбере, тълкува и управлява света за Божията слава – накратко, да изгради Божия град.

Само възстановяването на Едем не е всичко, което се има предвид в спасението, точно както Божият план не беше Адам и неговото потомство просто да останат в Градината. Те трябваше да излязат в света, да доведат създадените скрити възможности на земята до пълно осъществяване. Едемската градина беше главната квартира, начална точка. Но праведното управление на Цар Адам трябваше да обхване целия свят. Така, делото на Втория Адам не е само възстановително (завръщане на Едем), но завършително: Той довежда света в Новия Ерусалим.

Раят: Възстановен и завършен

През цялата изкупителна история, когато Бог призовава Своя народ към възстановения Рай, той ги въвежда в Своя Град. Можем да видим това в сравнението между бунтовните, автономни строители на град в Битие 11, и Авраам, който пътуваше към Обещаната Земя, “очаквайки града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог” (Евр. 11:10); и Писанието уверява новозаветната общност, че ние “пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим” (Евр. 12:22).

В последното видение в Откровение на Йоан е показано изпълнението на обществения мандат, пълното възстановяване и изпълнение на Едем: “И отведе ме чрез Духа на една голяма и висока планина, и показа ми святия град, Ерусалим, който слизаше от небето от Бога и имаше божествена слава” (Откр. 21:10-11). Като Пресветото място, дължината, широчината и височината на града са еднакви (Откр. 21:16; 3 Царе 6:20): няма Храм в Града, защото самият Град е вътрешното светилище (ср. Еф. 2:19-22); и в същото време, “Господ Бог, Всемогъщия, и Агнето, са негов Храм” (Откр. 21:22). Градът сияе с ярката Божия слава, осветлявайки народите (Откр. 21:11-27), и през главната му улица тече Реката на Живота, както течеше първоначално от Едемската градина (Откр. 22:1-2); “и вече не ще има нищо проклето” (Откр. 22:3). Още повече, ние не трябва да смятаме това видение като изцяло в бъдещето, защото нашият Господ каза почти същото нещо за нас в тази епоха: “Вие сте светлината на света. Град, поставен на хълм не може да се укрие. . . . Нека вашата светлина свети на хората. . . .” (Мат. 5:14-16).

По много повече начини Едемската образност е взета и разширена в Новия Завет, който описва изпълнението на обещанията за Новото Създание в Христос. Очевиден текст, разбира се, е прологът към Евангелието на Йоан (Йоан 1:1-18), който започва така, както започва и Битие: “В началото.” Виждаме същите идеи – Словото, сътворение, живот, светлината свети в тъмнината и я побеждава; и Йоан казва за Христос, че Той обитава (буквално, пребивава в скиния) между нас, и видяхме Неговата слава” (Йоан 1:14; ср. Изх. 40:34). Идеята на Йоан тук е да покаже, че Исус Христос е пълното откровение на присъствието на Бога с Неговия народ (ср. Мат. 1:23).

Но цялото Евангелие на Йоан е изградено върху старозаветна образност. Например, текстът след неговия Пролог (Йоан 1:19-2:11) съдържа скрита седмодневна структура, която трябва да ни напомни за първоначалните седем дни на сътворението (както и многобройни други старозаветни съответствия). На първия ден Йоан Кръстител се явява като “глас на един, който вика в пустинята” (1:23; ср. Бит. 1:2-3). На следващия ден, когато Исус бива кръстен (водното кръщение като повторение на две старозаветни събития на повторно сътворение: Потопа [1 Пет. 3:20-21] и преминаването на Червеното море [1 Кор. 10:1-2]), Духът слиза с крила, носейки се и кръжейки над водите на Новото Създание – и Той идва като гълъб, крилатият посланник, който обяви на Ной новото сътворение на света (1:32-33; ср. Бит. 8:11). Пасажът продължава с други образи на сътворението, и завършва на седмия ден с присъствието на Исус на сватба, обръщащ водата (ср. Бит. 1:2ff.) на вино – най-доброто вино (Йоан 2:1-11). Благословението е свръхизобилно, повече отколкото е необходимо (около 600 литра), като предвестник на изречените обещания за Градината, които щяха да се изпълнят от Него (Бит. 49:10-12; Ис. 25:6; Амос 9:13-14; Ер. 33:10-11). Точно преди да направи това, Той споменава часа на Своята смърт – защото именно Неговата пролята кръв, виното на причастието, осигурява благословението: Едем е недостъпен без Умилостивителна жертва. И така, чрез чудото на Седмия Ден, Исус “яви Славата Си” (Йоан 2:11) – точно както Бог направи през първото Събота чрез Своето възцаряване в Облака.

Но когато Бог е седнал спокойно на Своя престол, Той седи като съдия, преглеждащ Своето Творение-Храм; и когато за първи път откри нечестие там, Той го очисти, изгонвайки нарушителите (Бит. 3:24). Подобно, следващото събитие в Йоановото евангелие показва Господ посещаващ храма и идващ в Съд срещу онези, които го оскверниха (Йоан 2:12-22). (Съботата е времето, когато се явяваме пред Божия съдебен престол, за да бъдем изпитани; и ако сме одобрени, влизаме в Неговата почивка [Евр. 3-4]). През тази Събота хората в Храма бяха виновни, и Той ги изгони в ужасяващо – и шумно – проявление на съд: образ на първия и последния Ден на Господа (виж по-долу, Глава 15). След това обяви Своето тяло – лично Себе Си, и Своето Тяло, Църквата – за истинския Храм (Йоан 2:18-22), защото физическото възкресение на Христовото тяло е основата за определянето на Неговите хора като Храма (Еф. 1:20; 2:5-6, 19-22; 1 Кор. 3:10-11, 16-17).

Като Божий Храм, Църквата е приета отново в Едем и е изпълнена с Духа и Божията слава (Изх. 40:34; Чис. 9:15; Йоил 2:28-31; Деян. 2:1-4, 16-21). Църквата е новата Градина-Храм на Бога, възстановена в първоначалния Божий мандат за човека: да владее над земята, да разширява Градината докато тя покрие целия свят. Като ни възстановява по Своя образ, Бог ни е дал Неговото присъствие. Той обитава Своя Храм и ни е обещал да бъде с нас, когато изпълняваме Неговата заповед до краищата на земята (Мат. 28:18-20).

Има една река, чиито води веселят Божия град,
Святото място, гдето обитава Всевишният.
Бог е всред него; той няма да се поклати;
Бог ще му помогне, и то при зазоряване. (Пс. 46:4-5)

И всяко одушевено, с което морето изобилва, ще живее на всичките места, дето би отишла тази пълна река. И там ще има твърде голямо множество риба по причина, че тази вода е дошла там и, че водите на морето са се изцерили; понеже дето отиде реката всичко ще живее. . . . А край реката, по бреговете й от двете й страни, ще растат всякакви видове дървета за храна, чиито листа няма да вяхнат, нито плодът им да оскъдее. Всеки месец ще раждат нов плод, по причина, че водата, която ги пои, изтича из светилището; и плодът им ще бъде за храна, а листът им за изцеление (Езек. 47:9-12).





Paradise Restored
Copyright © 1987 Dominion Press
превод Copyright © 2003 Радослава Петкова, Dominion 777