Непогрешимостта: Неизбежният възглед
Съдържание
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16

   

Непогрешимостта: Неизбежният възглед
  Home     Раусас Джон Ръшдуни  

 

IV

Непогрешимост и смисъл

Тъй като Бог е абсолютният Създател на всичко и нищо не съществува извън Него или извън Неговата съзидателна воля, всички неща получават своето съществуване и своя смисъл от своя върховен създател – Бог. Бог, тъй като няма несъзнателна страна в Своето същество, е изцяло самоосъзнат и целенасочен във всичките Си пътища, така, че цялото създание представлява вселена на цялостен смисъл. Не съществува безсмислен факт или атом в цялото създание, нито събитие, нито каква да е страна или характеристика на нещо, която да не е белязана от цялостния смисъл. Смисълът на повечето неща ни убягва. Ние не разбираме смисъла на комарите, например, или на космите, които падат от главите ни, нито пък на честите нещастни събития в живота ни, защото обикновено търсим смисъла им от наша гледна точка. Смисълът на всички неща е теоцентричен – с център Бог, а не човека – което значи, че неизбежно нещата са безсмислени, ако се опитваме да ги тълкуваме от гледна точка на човека, от наша гледна точка. Ние не ги създаваме, ни най-малко не ги управляваме, не им влияем дори в ограничена област или начин; те са в Божието предназначение. Затова, опитите за разбиране на смисъла на нещата хуманистично са погрешни, безполезни и богохулни.

По същия начин, обаче, хората настоятелно се опитват да наложат своето разбиране за историята и да припишат изцяло хуманистичен смисъл на събитията и нещата. Ако смисълът идва от човека, тогава човешкият “съзидателен” човек е също така сам по себе си непогрешим; всяко негово изразяване е изразяване на първоначален смисъл. Ако човекът е върховен, то тогава той е съзидателен и неговите думи имат естествено върховен и непогрешим характер.

Точно тази презумпция стои в основата на мисленето, например, на Зигмунд Фройд. За Фройд, изследването на човешките сънища е от важно значение. Сънищата, бивайки по-малко цензурирани от съзнателната мисъл и реч, са израз на спонтанния и съзидателен ум, ид-а и его-то, и следователно са непогрешими. Следователно “истината” за човека не трябва да се търси в Библията – източник, който е външен за човека – а в човешкия неосъзнат и спонтанен ум разбиран чрез сънищата. Така сънищата имат цялостен и непогрешим смисъл за Фройд: човекът трябва да бъде опознат и неговият смисъл разбиран чрез сънищата. Следователно, Фройд пренася непогрешимостта от Бога към човешкия неосъзнат ум и смисълът става характеристика на несъзнателния, а не на съзнателния, ум.

За марксизма, с неговия възглед за непогрешимостта на диктатурата на пролетариата, социалистическата държава става новия носител на непогрешимост. Александър Долгун казва това, което други затворници също са потвърдили, че марксистката държава държи на своята непогрешимост. Когато го арестуват, Долгун протестира, че обвиненията срещу него са фалшиви, но получава отговора на комунистическия си инквизитор, Сидоров: “Вие казвате, че сме направили грешка. Аз ви казвам, че ние никога не правим грешки.”[1]

Според Писанието всички неща имат цялостен смисъл в Бога. За хуманизма всички неща са или безсмислени, или смисълът на всичко трябва да се определя от човека или от човешка институция. В това отношение комунистическите режими приписват цялостен смисъл на всички неща според отношенията и възгледите на комунистическата държава. Има множество примери за това. Например, Георгий Тенно, командир във военноморския флот на Съветския Съюз по време на Втората Световна война, е бил,

. . . назначен в разузнаването като офицер за свръзка с британците през войната и често придружава конвои, доставящи провизии през Архангелск и Мурманск. При последното си завръщане, той се сприятелява с капитана на британския кръстосвач, на който е назначен. Този човек е повишен до вицеадмирал след войната. През 1948, спомняйки си, че Георгий много харесва един британски сорт тютюн за лула, вицеадмиралът изпраща картичка по повод Рождество до Москва заедно с кесийка тютюн. През това време Георгий е на специално обучение. Неговият английски е отличен и го подготвят за разузнавач в САЩ.

Но КГБ решава, че рождественото послание от британски вицеадмирал намирисва на конспирация. Арестуват Георгий и съпругата му Наталия. В продължение на две години той бива разпитван и преживява много тежки времена. Накрая го изпращат в Джезказган, а Наталия в лагер в далечния север, и двамата с по 25 години за държавна измяна.[2]

За комунистическия режим не би могъл да съществува никакъв друг смисъл, освен цялостния смисъл на диалектическия материализъм. На основата на този общ смисъл никакво независимо, безобидно действие между комунист и капиталист не е възможно. Така смисълът на рождествената картичка и на кесийката с тютюн е цялостен смисъл като доказателство за заговор.

В хуманистичния свят, тъй като не е основан върху Божия цялостен смисъл, ще управлява или безсмислието, или цялостният човешки смисъл. Резултатът е тирания, в това че всяко човешко действие се тълкува според деспотичните цели на държавата.

Нещо повече, целите на държавата не са открити и достъпни за човека, както целите на Бога посредством Неговото непогрешимо Слово. Поради учението за еволюцията, космическата цел и смисъл са отречени. Социологията след Конт, една хуманистична дисциплина, отрича смисъла в полза на технологията. Няма добро или зло във вселената, нито смисъл, нито цел. Съществува само непосредственото и прагматично изискване на държавата – утилитарно, опортюнистично, релативистично и непредсказуемо. Смисълът, следователно, е ad hoc, за момента, ако това може да се нарече смисъл. Той е екзистенциален, движен от моментните нужди и неподвластен на никакъв закон. В резултат, такава претенция или действие на държавата или човека е непогрешимо: неподвластно на съд. Маркиз дьо Сад твърди, че всяко деяние на перверзия, престъпление или насилие е непогрешимо деяние, изисквано от Природата, или от биологичния нагон на момента. Следователно не може да има осъждение на какво да е деяние на екзистенциалния човек, нито какъв да е закон над човека. Единствената заплаха за Сад е християнството със своята претенция за непогрешимост извън човека и неговия биологичен нагон.

За съвременната държава, непогрешимостта е по подобен начин екзистенциална. Моментните нужди диктуват закона за момента, срещу който няма закон. Непогрешимостта на екзистенциалната държава е логическо развитие на всички форми на хегелианството – марксистка, фашистка и демократична. Единствено реален е моментът и той е всеобхватен и непогрешим. Няма друг бог освен момента и действуващото лице, което улавя момента, е неговият непогрешим пророк.

Следователно, не съществува защита от хуманизма и неговата тирания извън непогрешимото Слово на Бога и непоклатимото устояване по отношение на върховния и всеобхватен закон на триединния Бог на Писанието.


[1] Alexander Dolgun’s Story, An American in the Gulag, p. 13; сравни p. 107. New York: Knopf, 1975.

[2] Ibid., pp. 338f.





Infallibility: An Inescapable Concept
Copyright © 1978 Ross House Books
превод Copyright © 2001 Божидар Маринов