Непогрешимостта: Неизбежният възглед
Съдържание
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16

   

Непогрешимостта: Неизбежният възглед
  Home     Раусас Джон Ръшдуни  

 

XV

Последователят на Молох и Божието слово

Както видяхме, всяка философия явно или прикрито си има непогрешимо слово. Това непогрешимо слово в известен смисъл е човешко слово (Бит. 3:5), човекът, претендиращ да е Бог на създанието. Тази претенция за непогрешимост е прикрита зад научен и философски жаргон, но тя съществува. Както Тирман отбелязва по отношение на комунизма:

За да не изпадне в краен абсурд, комунизмът прикрива своята непогрешимост зад ненарушимостта на законите на историята и класовата борба, за които той се само-обявява за единствения надежден откривател и тълкувател.[1]

Прикритите претенции за непогрешимост са стари като историята и водят началото си още от грехопадението. Древните равини правят гласа на равина за Божия глас като му дават приоритет над Писанието, т.е. над Тора. Така ние четем в ‘Erubin 21b изявлението,

Сине мой, бъди по-внимателен в [спазването] на думите на книжниците, отколкото думите на Тора, защото в законите на Тора има позитивни и негативни предписания [и наказанията са различни], но при законите на книжниците, ако някой наруши някои от постановленията им, си навлича смъртно наказание.[2]

Според този принцип, да бъдеш равин и да имаш място в Синедриона е изисквало особено хитър ум и правни умения. Рави Юда е цитиран да заявява: “На никого не трябва да се дава място в Синедриона, освен ако е способен да докаже чистотата на влечуго чрез Библейския текст.”[3] Такива методи на отсъждане има доста около нас в съвременните ни американски съдилища!

В същия трактат имаме пример за тази употреба на закона, отнасяща се до закона за даване нечие семе на Молох. Познаването на значението на този закон от Левит 18:21 е превъзходно. “Молох” означава “цар,” melech; гласните на думата bosheth – “срам,” са използвани, за да трансформират melech в molеch, или moloch. Талмудът заявява,

Рави Ханина бен Антигон казва: Защо Тора използва думата Молох? За да ни научи, че същият закон се прилага към каквото и да е, което те обявят за свой цар, дори за камъчето и треската.[4]

Всяко нещо, което човек поставя за цар или господар над себе си, е Молох: то може да бъде идол, държавата и нейния владетел или цар или самия човек. Съвременната тотална държава е очевидно форма на поклонение пред Молох и държавните училища приемат жертвоприношението от деца, принасяни от родители, които пред Бога са нарушители на закона.

Равините, обаче, както съвременните църковници, могат да намират “законно” основание за нарушаване на закона и в същото време да запазват “невинността” си чрез правни трикове. Така се казва,

Който дава от семето си на Молоха не си докарва никакво осъждение, освен ако го донася при Молоха и го прекарва през огъня. Ако го е дал на Молоха, но не го е прекарал през огъня, или обратно, той не подлежи на никакво наказание, освен ако прави и двете.[5]

Можем да разберем защо нашият Господ осъждаше всички такива тълкувания, заявявайки: “Хубаво, вие осуетявате Божията заповед, за да спазите своето предание!” (Марк 7:9).

Целта на всичко това от древни времена до днес е чрез равини, съдии, комунисти, теолози и пастори да се замени Божието слово с човешко слово. Целта е действие в историята, развитие на царството на Човека, а не Божието царство. Словото на Бога бива осуетено и отхвърлено от всяко учение или тълкувание, което не води до изискваното от Бога действие. Както тези равини, дали изповядваме или не, че Писанието е Божието непогрешимо слово, е без значение, ако чрез тълкуването, поучаването и проповядването си осуетяваме или отхвърляме заповяданото от Бога действие. Така крайният резултат е същия, независимо дали осуетяваме Божието Слово в живота на човека чрез модернизъм, диспенсационализъм, или пък антиномизъм. Днес имаме повече от 50 милиона пълнолетни в САЩ, които твърдят, че вярват в Библията от кора до кора. Те твърдят, че вярват във всяка нейна дума, а й се покоряват твърде малко, стъпили на предполагаемо добра “евангелска” основа. Добрата новина на благовестието сега се разбира в смисъл, че Бог няма предвид това, което казва!

Но Уилямс е прав: “Човек не може да отхвърли няко Божие слово без да отхвърли по същество всяко Божие слово.”[6] Трябва, следователно, да кажем, че повечето членове на църквите принципно отхвърлят всяко Божие слово. Техните оправдания са също толкова лъжливи и безбожни, колкото и тези на древните равини.

Хилел изоставя закона за съботната година чрез една правна измислица. Едно освидетелствано споразумение, според което заемодателят би могъл да изисква дължимото му, заменя опрощаването на дълга и закона за реституция в Юбилейната година. Същият вид правна измислица се използва от членовете на църквите днес в името на Исус.

Непогрешимото слово на Бога не е абстрактно или теоретично. То е Божието заповядващо слово. То изисква от нас да вярваме и да се покоряваме на Бога и Неговото слово. То заявява на заветния човек, Върши това и ще живееш (Вт. 8:1). Словото се дава не с цел човекът да получи противопожарна застраховка, нито пък на първо място за човешкото спасение, въпреки че то е слово за спасение, а за да бъдат изпълнени и приведени в действие Божиите цели. Всички приоритети на Писанието са свързани с Бога и Неговото Царство. Ние сме призвани да търсим “първо Божието царство и Неговата правда” и само тогава нашите нужди ще бъдат посрещнати от Бога (Матея 6:33). Тези приоритети трябва да управляват нашия живот и нашите молитви, както Господната молитва ясно показва, защото тя започва и завършва с Божието Царство:

. . . Татко наш, който Си на небето, да се свети името Ти, да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята . . . Защото царството е Твое и силата и славата завинаги. Амин (Мат. 6:9, 10, 13).

Ако Божието Слово не ни довежда до вяра, молитва и действие според тези приоритети, то както равините от древността, ние използваме Божието Слово, за да прикрием друго слово – нашето собствено. Можем да изповядваме, че вярваме в непогрешимото Божие слово, но зад фасадата на вяра се спотайва нашето собствено “непогрешимо” слово.

Следователно учението за непогрешимото слово е не просто църковно учение. То е основно за живота. Да ограничим Писанията до ролята на църковна книга означава да ги отречем и да ги заменим с човешкото слово като закон за ежедневния живот.

Непогрешимото слово е смълчаващо слово: то смълчава претенциите на Човека и призовава хората и народите да чуят Божието Слово и тогава да говорят, действуват и управляват според него. Бог заявява чрез Исая,

Мълчете пред Мен, вие острови; и племената нека подновят силата си; нека приближат и тогава да говорят: нека застанем заедно на съд (Исая 41:1).

Когато говори Господ, “нека да млъкне пред Него цялата земя” (Ав. 2:20), тъй като Неговото слово единствено е непогрешимото и управляващото слово, словото на истината. Затова “млъкни, всяка твар, пред Господа” (Зах. 2:13).

Неговото слово е определящото слово: “то няма да се върне празно към Мен, но ще извърши волята Ми и ще благоуспее в онова, за което го изпращам” (Исая 55:11). Такова слово не може да бъде бракувано; човекът може, бил е и ще бъде бракуван от Божиите съдби, но Неговото слово издържа и устоява в съда над тях. Тъй като Божието слово е словото на живота, то ще води или към вяра и действие, или към осъждение и смърт.

Следователно непогрешимостта на Писанието е нещо повече от академичен въпрос. В основата стои въпросът, кой е Бог, човекът или Неговият Създател? И кой ще изговаря заповядващото слово за целия живот, мисъл и дейност, Бог или човекът? Това е заповед към лъжливите равини по амвоните и към мнимите богове по църковните скамейки и подиумите да абдикират, защото Бог ще бъде Бог. Последователят на Молох да внимава!


[1] Leopold Tyrmand, The Rose Luxemburg Contraceptives Cooperative, A Primer on Communist Civilization, p. 64. New York: Macmillan, 1972.

[2] Rabbi Dr. I. Epstein, ed., The Babylonian Talmud, Sedar Mo’ed, II, p. 149; ‘Erubin 21b. London: The Soncino Press, 1938.

[3] Ibid., Seder Nezekin, III, p. 87; Sanhedrin 17b.

[4] Ibid., III, 438; Sanhedrin 64а.

[5] Ibid., III, 437; Sanhedrin 64а.

[6] Norman V. Williams, Verbal Inspiration, p. 18. Chicago: Moody Press, 1955.





Infallibility: An Inescapable Concept
Copyright © 1978 Ross House Books
превод Copyright © 2001 Божидар Маринов