|
| |||||||
|
1 “СВЕТЪТ Е ЗЪЛ”
Осъзнавате ли, че Декларацията за независимостта основава своето учение за “неотменимите права” върху учението за сътворението? Декларацията заявява просто, но същностно, че “те са надарени от своя Създател с определени неотменими Права, че сред тях са Живота, Свободата и стремежа към Щастие.” Липсата на Създател означава липса на неотменими права. Движещият принцип на нашата велика нация е, че Бог е провиденческия управител на небето и земята. Дори нехристияни като Томас Джеферсън са признавали и подкрепяли тази истина. “И могат ли свободите на един народ да се смятат за сигурни, когато сме премахнали тяхната единствена здрава основа, убеждението в умовете на хората, че тези свободи са дар от Бога?” Когато вярата, че Бог е създал небесата и земята бива отхвърлена, както е в наше време, правата скоро биват анулирани или изтълкувани различно, дотолкова, че сега убийството на новородените е станало “право,” в пряко противоречие на Декларацията за независимостта, която обявява, че животът е дар от Създателя. “Началната точка на библейския модел на теорията за правата е Битие 1 и 2. Там откриваме, че в началото Бог е създал вселената. Като Създател или Автор, Бог има присъщото право да решава или разполага с всичко, което е създал. Той е суверен. Той е Господарят на всичко и Той управлява всичко. От Него и чрез Него и за Него са всички неща. Създадената вселена е изцяло подчинена на Него и зависима от Него във всичко.”[1] Но в учението за сътворението има нещо повече от неотменими права. Учението за сътворението ни казва, че създаденият ред е арена за християнското служение. Бог постави мъжа и жената в средата на градината, за да “я обработват и да я пазят” (Битие 2:15). На човека беше дадено също и управление. Макар Бог да запазва върховното управление за Себе Си, Той възлага подчинено господство на човека като настойник и вице-владетел над създадения ред. Бог също постановява правилата по които човекът трябва да упражнява това настойничество. Всъщност, именно нарушаването на тези правила доведе до изгонването на Адам и Ева от градината (Битие 3:22-24). Голям брой християни са изоставили учението за сътворението, не като вярване, а като практическо приложение на това вярване. Те вярват, че Бог е създал небесата и земята, но пропускат да осъзнаят следствията от това вярване. Създаденият ред се смята за тежест и пречка. Първата стъпка към отричането на Бога е отричането на това какво означава да живееш в Божието създание. Тази книга се занимава с многобройни неправилни схващания относно света, в който живеем, и настойничеството, което остава, защото Бог е все още “Създател на небето и земята.” “Християнино! В какво вярваш?” Апостолската Изповед на вярата се рецитира всяка неделя от милиони протестанти и римокатолици по целия свят. Колко от тези милиони действително са размишлявали върху следствията от това, което изповядват? Макар и да не е писана от апостолите, Апостолската Изповед на вярата е древно изявление за това, което Ранната Църква е вярвала относно същността на християнската вяра. Първият ред на Апостолската Изповед ни казва, че Бог е “Създател на Небето и Земята,” едно създание, което Писанието описва като “много добро” (Битие 1:31). Бог не е самия свят, както е в пантеизма, нито е безразличен към света, както е при деизма. Нито пък светът е еманация от Бога както е в хуманизма на Ню Ейдж. “Изповедта изповядва един жив Бог; не далечен зрител на света и неговата съдба, Бог е водещият участник. Бивайки всемогъщ, Той запазва и упражнява инициативата. Това е най-основната тема в християнския мироглед.”[2] Грехът определено е засегнал света. Макар че светът е паднал, Бог не е изоставил света. Неговото изкупително дело в този свят има преобразяващо въздействие върху всички страни на създадения ред. Бог е благоволил да обитава в Христос “и чрез Него да примири всичко със Себе Си, и земните и небесните, като въдвори мир чрез Него с кръвта на Неговия кръст” (Колосяни 1:20, курсивът мой). От Писанието научаваме, че “всичко, което е родено от Бога, побеждава света; и тази победа, която е спечелила света, е нашата вяра” (1 Йоана 5:4). “Отговорността на християнина на земята е да преобразява света, така че ‘Твоята воля да бъде, на земята, както е на небето’ (Матея 6:10).” [3] Бог е този, който е дал съществуване на “небето и земята” и “държи всичко чрез Своето могъщо слово” (Евреи 1:3); това трябва да е достатъчно да убеди всички християни, които рецитират първия ред на Апостолската Изповед, че този свят има смисъл. Макар злото да продължава да съществува в този свят поради греха на човека, светът сам по себе си не е зъл. “Това, което е зло, не е такова поради действията на Създателя, а поради отстъпничеството на създанията.”[4] Следователно, трябва да бъдем скептични относно всяка теология, която клевети коя да е част от Божието добро създание. “Няма природа, която по начало да е грешна, никакво естество зло само по себе си, никакво съществуване, което да не идва от един и същи извор на добротата.”[5] Предполагаеми негативни стихове Една причина много християни да избягват намеса в нещата извън личното благочестие са стиховете, които като че ли ни учат, че трябва да избягваме света и светските неща, като че ли свят се използва само за планетата Земя, а не за мироглед и етична система, които противоречат на Христовото Слово. За света се казва, че е под Божието осъждение (1 Коринтяни 11:32). Петър говори за“разтлението [гниенето], което е в света” (2 Петрово 1:4) и “светските мръсотии” (2:20). От това само може да се заключи, че всеки контакт със света (земята) и нещата, които действуват в света (притежанията) сами по себе си ще въздействуват върху отношението на християнина с Исус Христос. Тъй като Библията използва думата свят по много различни начини в различните контексти, ние не трябва да вземаме употребата на свят в един контекст и да приемаме, че тя се използва по същия начин във всеки контекст. Например, думата лъв се отнася и за Исус, и за Сатана. Контекстът ни дава правилната рамка на тълкуване. Исус е лъвът от Юдовото племе (Откровение 5:5) и Сатана обикаля като ревящ лъв (1 Петрово 5:8). Ако следваме логиката, която някои използват по отношение на свят – че употребата на свят в Библията винаги е описание на злото царство – тогава бихме могли да отправим подобно твърдение относно употребата на лъв, една със сигурност абсурдна идея. Ако употребата на дума като свят винаги означава нещо зло (което не е вярно), тогава какво да правим с дума като змия? Сатана е изобразен като змия на няколко места в Писанието (Битие 3:1; 2 Коринтяни 11:3; Откровение 12:9; 20:2). В същото време, без никакви обяснения, от Божиите хора се изисква да бъдат “хитри като змии” (Матея 10:16). Можем ли да заключим от това, че от християните се изисква да бъдат хитри, зли, като Сатана? Какво да кажем за “горителните змии,” които Бог изпрати, “така че много от Израил измряха”? (Числа 21:6). Тези змии зли ли са? Ако да, какво да кажем за “горителната змия,” която Мойсей трябваше да направи, така че “всеки ухапан, като погледне на нея, ще остени жив”? (ст. 8). В един стих (ст. 6) змията убива. В друг стих (ст. 9) змията спасява. За да усложним още нещата, медната змия е образ на Христос: “И както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син” (Йоана 3:14):
Винаги ще имаме извратен възглед за спасението, ако заключим, че думата змия винаги означава зло. Както змия, думата свят може да има множество лесно разбираеми значения, ако се вземе пред вид контекстът, в който се явява думата. Много светове, от които да избираме Ние използваме думата свят за да опишем много различни идеи. Това е особено вярно в литературата. Малко хора могат да разграничат различните употреби на свят, когато им се даде контекстът на разговора. Ето няколко примера:
Библейската употреба на “свят” Тъй като ние използваме свят по много различни начини в разговорната реч и в литературата, не трябва да се изненадваме да научим, че Библията също използва свят по много различни начини. Нека направим един кратък преглед на начините, по които Библията използва свят и след това да определим дали е законно да се намесваме в света. Светът като Божие създание (свят = създаден ред): “Той бе в света, и светът чрез Него стана. . . .” (Йоана 1:10; Евреи 1:2-3). Kosmos, гръцката дума за свят, може да означава целия създаден ред (Матея 13:35; 24:21; 25:34; Лука 11:50; Йоана 17:5, 24) или конкретно земята (Матея 4:8; 13:38; Марка 14:9; Лука 12:30; Йоана 11:9; 16:21; 21:25). Светът беше създаден от Исус (Колосяни 1:31; 1 Тимотея 4:4). Светът като обект на Божията изкупителна благодат (свят = цялостно изкупление): “Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не загине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот” (Йоана 3:16; 2 Коринтяни 5:19). Обикновено този стих се използва за да поучава, че Исус е умрял за всеки отделен човек в света. В контекста, обаче, ние трябва да разберем, че Исусовата любов няма граници, че тя не е ограничена до някоя група хора. “Вечното благовестие” трябва да бъде проповядвано “на живеещите по земята и на всеки народ и племе, език и хора” (Откровение 14:6). Светът като отделен от юдаизма (свят = неюдеи): “Този е наистина Спасителят на света” [т.е. включително самаряните и по-късно езичниците] (Йоана 4:42). Подобно на употребата на свят, описана в предишната точка, този стих учи, че ще има голямо присаждане на неюдеи в царството. Това е било осъзнато от началото от самаряните (Йоана 4:9; Деяния 8:25). Преди Петдесятница благовестието е било почти изключително израелско благовестие, макар да е имало забележителни изключения (Матея 10:5; 15:21-28). Всяко семейство е можело да бъде включено в Израел чрез вяра (напр. Семейството на Рахав: Исус Навиев 2:8-14; Матея 1:5). В Новия Завет вече няма юдеин или езичник, тъй като разделящата стена между двата свята – юдейски и езически – е била съборена от Христос (Ефесяни 2:11-22). Но това е било изключение, а не правило преди идването на Исус като Спасителя на света. Изкупителната любов на Исус се простира към юдеите (Матея 15:24), ханаанците (Матея 15:22), самаряните (Йоана 4:42), и езичниците (Матея 12:8, 21; Лука 2:32; Деяния 9:15; 10:45; 11:1, 18). Исус трябваше да “умре за народа, и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии деца,” тоест, пръснати по целия свят (Йоана 11:51-52; 10:16). Като юдеин, Петър трябваше да бъде специално убеждаван, че неюдеите (светът като различен от Израел) също участвуват в заветните благословения чрез Кръста на Христос (Деяния 10:1-11:18; 15:1-29; Галатяни 2:11-14). Светът като голяма група хора (свят = общата маса хора): Светът отиде след Него” (Йоана 12:19; 7:4; 14:22; 16:21; 18:20). Очевидно, светът в този контекст означава голяма група хора – не всеки човек без изключение, а всеки без някакво разграничение: млади и стари, мъже и жени, юдеи и езичници (Йоана 12:20). Фарисеите, които са имали голяма власт над хората, са били разтревожени, че тяхната ръководна роля ще бъде разстроена от тази конкурентна религиозна система. Светът като различен от избраните (свят = неизбрани): “Не се моля за света, а за тия, които си Ми дал, защото са Твои” (Йоана 17:9). Преди идването на Христос съществуваха два свята, разделящи юдеи и езичници, с някои изключения. Двата свята все още съществуват, но разделението е между вярващи и невярващи. Когато използваме думата свят с това значение, имаме предвид онези, които не са приели Христос като Господар и Спасител. Светът като преобладаваща система от вярвания, която дава смисъл и насока на невярващото общество (свят = статукво): “Тия, които изопачиха света, дойдоха и тук” (Деяния 17:6). Макар че се използва различна дума за свят (oikoumene), значението е подобно на kosmos по своя смисъл. В дните на Ранната Църква светът е бил доминиран от римската идеология, римската военна мощ и римската търговия. Обитаваният свят, както са го разбирали новозаветните автори, е бил един враждебен политически и религиозен свят (Матея 24:14; Лука 2:1). Последствията от изкупителното дело на Исус са имали въздействие върху онези, които се противопоставят на благовестието: света. Тези противници на благовестието са разбирали, че предаността към Исус би означавала, че сегашният цар, Цезарят, вече не може да претендира, че е господар и бог. Ето защо Ясон и неговите привърженици бяха обвинени в следното: “Те всички действуват против Цезаревите укази, казвайки, че имало друг цар, Исус” (Деяния 17:7). Употребата на свят в този контекст е означавало света на езическия Рим, доминиран от целия си присъщ упадък, включително толерантността към окултните практики (Деяния 8:9-11; 13:6-12; 19:19) поклонението пред владетелите (Деяния 12:20-24). Светът като враждебна етична система (свят = царство на злото): “Не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога?” (Яков 4:4). Тази употреба на “свят,” както и употребата в предишната точка, са определенията, които формират общата употреба на свят. За какъв свят говори Яков? Той има предвид света на неверието, а не света като място или сфера на влияние, където да работим. Употребата на kosmos в този контекст е “широкоразпространени в човечеството настроение и стремеж към зло в противопоставяне на Бога.”[14] Това не е гностично разбиране за kosmos като отричане на сътворението, а е типично за библейската употреба на kosmos като антитеза на Божия морален ред (1 Коринтяни 11:32; Ефесяни 2:2; 1 Йоана 2:15-17).
Писанието ясно учи, че християните трябва да бъдат в света (географски) но не от света (възприемайки религиите и етиката на онези, които отхвърлят Христос и Неговия Закон) (Йоана 15:19; 17:14-16, 18; 1 Йоана 2:15). Ако светът като място трябва да бъде отхвърлен, то тогава Бог наруши Своята собствена забрана като изпрати Своя Син в света и като прие на Себе Си човешко тяло. Бог не ни призовава да избягаме от света като място, а да избягваме светското като система на вярвания. Библейската употреба на kosmos като зло в противопоставяне на Бога е описание на поставянето на света на първо място и абсолютизирането му. Хуманизмът просто абсолютизира и поставя на първо място човека. Имало е време, когато хуманизмът не е имал негативното значение, което сега му придаваме. “Думата хуманист е била формирана по време на Ренесанса. Първоначално тя е означавала само загриженост за човека и много ранни хуманисти не са виждали противоречие между това и тяхната християнска вяра..”[16] постепенно хуманизмът се е превърнал в натуралистичен и материалистичен мироглед, пряко противоречащ на християнския мироглед. Това е далеч, далеч от обикновеното разбиране на думата, оценяване на човешкото и загриженост за човека. По подобен начин, по времето на Новия Завет думата свят е възприела различни нюанси в своето значение, които не се откриват лесно в Стария Завет. Свят в Стария Завет означава или място на божествена дейност (Псалм 9:8), жители (Псалм 17:14) или земята (Псалм 18:15). По време на написването на Новия Завет светът е бил доминиран от римляните, а преди това от гърците. Така християните са разбирали света като гнил и замърсен, защото е изявявал гръцката и римската езически религии и неморални практики. Именно този свят е трябвало да бъде отхвърлен, а не светът като място. Ако човекът и човешкото не трябва да бъдат отхвърляни в нашето отхвърляне на хуманизма, светът не трябва да бъде отхвърлян в нашето отхвърляне на светското. Библията ни предупреждава
Бог е създал всичко напълно добро (Битие 1:31). Човекът, поради Падението, е станал мръсен, замърсен от греха. Изкуплението възстановява и човека, и създанието в Христа. Петър не беше разбрал цялостното пречистващо въздействие на благовестието. Той не можеше да повярва, че езичниците са чисти, докато това не му беше открито: “Което Бог е очистил, не го считай за мръсно” (Деяния 10:15; Матея 15:11; Римляни 14:14, 20). Падението не анулира Божието изявление, че създаденият ред е “много добър” (Битие 1:31). Новият Завет потвърждава добротата на Божието създание: “Защото всяко нещо създадено от Бога е добро, и нищо не е за отхвърляне, ако се приема с благодарение; защото се освещава чрез Божието слово и молитва” (1 Тимотей 4:4-5). Писанието, а не двуизмерния мироглед на “или секуларизъм, или пиетистично християнство,” е нашето ръководство в отношението ни към света. Бог “стана плът и пребиваваше между нас” (Йоана 1:14) в този свят! Ние, като ученици на Христос, трябва да носим Неговата мисия в света. Исус работеше в работилницата на Своя земен баща като дърводелец потвърждавайки добрата същност на създадения ред и ценността на физическия труд. Не трябва да правим нещо по-малко от това. * “How, why, what in the world?” Изразът “in the world” (“на света”) се използва в английския език за подсилване на въпроса. Бел.прев. [1] Gary T. Amos, Defending the Declaration: How the Bible and Christianity Influenced the Writing of the Declaration of Independence (Brentwood, TN: Wolgemuth and Hyatt, 1989), 105-6. [2] Arthur F. Holmes, Contours of a World View (Grand Rapids, MI: Eerdmans, 1983), 57. [3] Robert E. Webber, Common Roots: A Call to Evangelical Maturity (Grand Rapids, MI: Zondervan, 1978), 205. [4] John Pearson, An Exposition of the Creed, 2 vols., 3rd ed. (Oxford, England: Oxford University Press, 1847), 1:79. [5] John Eyre Yonge, An Exposition of the Apostles Creed (London: Hodder and Stoughton, 1887), 27. [6] R. K. Harrison, The Wycliffe Exegetical Commentary: Numbers (Chicago, IL: Moody Press, 1990), 279. [7] Robert Browning (1812-1889), Pippa Passes, Part I, 1.222. [8] Bishop Joseph Henshaw (1603-1679), Horae Succisivae (1631), Part I. [9] Abraham Lincoln (1809-1865), Address at Dedication of National Cemetery at Gettysburg (Nov. 19, 1863). [10] Thomas Paine (1737-1809), The Rights of Man (1792), Part II, Chapter 5. [11] A. E. Housman (1859-1936), Last Poems (1922), “Lancer,” 12. [12] Световната Серия засяга само две страни – Съединените Щати и Канада – и все пак се нарича “Световна серия.” [13] William Shakespeare (1564-1616), The Tragedy of Othello the Moor of Venice (1604), Act I, Scene 3, 156. [14] B. C. Johanson, “The Definition of ‘Pure Religion’ in James 1:27 Reconsidered,” Expository Times 84 (1973), 118-19. Цитирано в Peter Davids, Commentary on James, New International Greek Testament Commentary (Grand Rapids, MI: Eerdmans, 1982), 103. [15] Greg L. Bahnsen, “The Person, Work, and Present Status of Satan,” The Journal of Christian Reconstruction, Symposium on Satanism, ed. Gary North I:2 (Winter 1974), 23-24. [16] Os Guinness, The Dust of Death: A Critique of the Establishment and the Counter Culture – and a Proposal for a Third Way (Downers Grove, IL: InterVarsity Press, 1973), 5). [17] Albert M. Wolters, Creation Regained: Biblical Basics for a Reformational Worldview (Grand Rapids, MI: Eerdmans, 1985), 54. |
| Copyright © 1991 Gary DeMar превод Copyright © 2001 Божидар Маринов |